Представителят
Изтегляне 355.25 Kb.
|
| ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ
“Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син идещ на небесните облаци, със сила и голяма слава. Небето и Земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.” Сбъднаха ли се пророческите думи на Спасителя от преди 2000 години? Защо Второто Му Пришествие е толкова неясно възприемано от външното християнство като събитие, което трябва само да се изчака и ще има по-скоро виртуален характер? Учителят Беинса Дуно ясно го каза: “Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Сега Христос работи най-много. Преди няколко века е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат ДВЕ ВЕЛИКИ НЕЩА. Първо, ще почне вселяването на Христовия Дух в човека, разбира се, отначало в готовите души. Ръката на Христа ще се докосне до ума, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа. Виждането на Христа е велик момент”. И още: “Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с него. Това е влизане във връзка с Неговото Съзнание”. Кои са готовите души? За тях са думите на Учителя: “В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотеричното християнство. То ще бъде мировата религия”. Към това бъдеще гледат пробудените души и без никакво колебание работят за него ЧРЕЗ СИНТЕЗА В ХРИСТОС МЕЖДУ ИМПУЛСА НА БОДХИСАТВАТА И АНТРОПОСОФИЯТА. Рудолф Щайнер отдавна ни предупреди: “Все по-малко и по-малко ще бъде числото на хората, можещи да разберат християнството, без да преминат през Духовната наука. Духовното познание, като известяване на новото време, не отива на НИКАКВИ компромиси с другите светогледи. То се обръща със строги думи към тях. За този, който ще се стреми към сключване на компромиси, с цялата строгост ще звучат насреща му думите, които някога произнесе Христос: “Оставете мъртвите да погребат своите мъртви! ВИЕ ВЪРВЕТЕ СЛЕД МЕН”. Мъртвите – това са отделните култури, склонни към материализъм; в тях самите вече е заложена способността да отведат себе си в гроба”. Нужно ли е да доказваме, че в толкова многото импулси, идващи от Изток, от Русия и от Запад, отдавна е проникнал материализма и те са напълно безплодни днес. Същото се отнася и за трите големи клона на външното християнство – православие, католицизъм и протестантство. За последиците от това Щайнер казва: “Колкото повече показваме ние в определени кръгове, че притежаваме истината, толкова злостна ще бъде тяхната враждебност и колкото по-действена се оказва тази истина, толкова по-интензивно ще се проявява тази вражда. Може да се забележи, че логиката на противниците на Духовната наука, по същността си не представлява нищо друго, освен извинение на собствената душа за нейния СТРАХ пред Духовната наука”. Къде се корени този страх на душата? Щайнер отговаря: “Усиленият стремеж към познание задълбочава душевния живот до тези области, където ни дебне високомерието, надценяването на себе си, безучастност към другите хора и т.н. Който малко се стреми към познание, той все пак влиза в тази област, но в по-малка степен. Тогава му се предоставя възможност да спи в дълбините на душата си. Подвижният живот на познанието тревожи неговия сън. Такъв човек се отказва от намерението да развива в себе си истинския човек. Това е недостойно за човека – да парализира разбирането от страх пред слабостите на характера”. И още: “ Духовната наука трябва да се взима толкова на сериозно, че тя да обхване човека в ЦЯЛАТА негова душа”. Тогава тя ражда ентусиазъм в нас, защото “намира прехода от нервната система към системата на кръвта. Когато ние можем да се сгреем от истините на Антропософията, - само тогава ние я разбираме”. Като резултат в нас се поражда “интензивно, силно и смело мислене” и правилния контакт с духовния свят се осъществява, за да станем проводници на волята Божия и я осъществяваме на земен план. Но Щайнер ни посочва една опасност: “Главният въпрос не е в това: как аз много да науча?, но как да стана съвършен човек, как да се приближа до своето предназначение? Едно действие, извършено от истинска човешка любов, е по-ценно от всичките съкровища на антропософското знание, ако те останат безплодни”. Любовта е възможна само в свобода, а свободата се постига чрез Азът. За това и Учителят е категоричен: “Всички хора трябва да заченат и да родят Аза в себе си, който е истинският човек. Азът е това, чрез което човек съзнава, че е човек. И великата наука може да се предава само на този, в който е роден Азът”. Този Аз е Висшият Аз или Духът – Себе и той е КРИТЕРИЯТ, по който се определя дали един човек е ученик. За него са думите на Щайнер: “Ние трябва всичко, което ни се дава от духовните светове като милост, да го приемаме като учебен материал. То иска непоносимо напрежение, изучаване, постоянно продължаващо ученичество, постоянно вникване във всичко. Никаква жертва не трябва да бъде за нас твърде трудна: напрежение, време – ние сме длъжни всичко да принесем тук. Обаче не всички са способни на това. Възниква желание понякога да престанем да учим. Но именно тогава могат да се намесят луциферическите сили. Те съблазняват с удобствата – не учи повече, а само гледай към мировия Учител. Но в такъв случай той няма да дойде. За какво му трябва на него човешкото удобство?” И още: “Борбата за духовни ценности трябва да заема по-голямата част от времето в живота”. Мировият Учител е изпратеният от Христос Свети Дух, който подготвяше две хиляди години Второто Му Пришествие, действайки чрез толкова много учители, светии, мъченици. Кулминацията бе в 20-ти век. Защо? От началото на Михаиловата епоха през 1879 г. и края на Кали Юга през 1899 г., в съзнанието на човека се вливат все по-силно ДВЕ централни духовни влияния: първото е силата на Михаил, която гарантира новата човешка способност за чисто, логическо мислене и индивидуално изживяване на свободата и второто е новото свръхсетивно възприемане, което от 1933 г. позволи на човека да възприема появяването на Христос в етерния свят. Сега потоците на Михаил и Христос, които в 20-ти век бяха изявени мощно чрез Антропософията и Бодхисатвата, трябва и ЩЕ СЕ ОБЕДИНЯТ и САМО ТОГАВА Азът на съвременния човек може да се изживява като свободно себе, т.е. като Висш Аз. От Рудолф Щайнер знаем, че това, което изживяваме днес като наше логическо мислене и индивидуална свобода, е било изживявано през предишните културни епохи едва след смъртта. А днес свръхсетивното постепенно се влива в нормалното, будно съзнание на човечеството във физическия свят и Христовата етерна поява от 20-ти век е от определена гледна точка самата същност на този процес. Двете събития в действителност са едно и също събитие, разглеждано от различни перспективи и то е симптом за растящата духовна зрялост на човешката душа. Рудолф Щайнер казва: “Ние трябва да се научим да разбираме, че в бъдеще няма да търсим най-важните събития на физически план, а извън него, също както ще трябва да търсим Христос при Неговото завръщане като етерна форма в духовния свят”. Това означава, че хората ще могат да Го видят и почувстват в Неговото свръхсетивно царство, наречено “Шамбала”, към което Той ни води. Процесът ще продължи през следващите 2500 години и “колкото по-ясно зрение придобиват човешките същества, толкова по-велик ще им се явява Христос, толкова по-могъщ. Способностите, които днес могат да се постигнат само чрез посвещение, в бъдеще ще станат всеобщо достояние на човечеството. ТОВА СЪСТОЯНИЕ НА ДУШАТА, ТОВА ИЗЖИВЯВАНЕ НА ДУШАТА, СЕ НАРИЧА В ЕЗОТЕРИКАТА “ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС”, ни открива Щайнер. То няма нищо общо с източното разбиране за Шамбала, каквото днес ни се предлага. Затова още през 1910 г. Щайнер ни предупреди, че ако човечеството не усвои достатъчно Духовната наука, за да открие Христос чрез новите душевни способности, да Го изживее и разбере и по този начин да Го превърне в градивен духовен и обществен фактор на Земята, то тогава ще бъде открит пътят за силите на злото, които са подготвени и очакват подобен пропуск. “ Пред този избор са изправени хората, застанали на кръстопътя. Те трябва да решат дали да се спуснат в бездна, която като Космическа Кама-Лока лежи ПО-ДЪЛБОКО от Кали-Юга или да работят за постигането на онова, което ще им позволи да влязат в царството, наречено Шамбала.” “Преди Второто Пришествие”, казва той, “всичко свързано със старото трябва да се сведе до нула. Човешките същества трябва да постигнат своята пълна свобода от нищото. Новото прозрение трябва да се роди именно от това нищо. Човешките същества трябва да намерят пълната си свобода, тръгвайки от НУЛАТА”. Какво означава тръгването от нулата? В даден момент всеки един от нас – обикновено поставен в сложна ситуация, трябва да достигне до онова безизходно душевно състояние, в което до самите дълбини на душата си ще разбере, че днешната цивилизация не може да му предложи абсолютно никакво външно средство за справяне с дадената ситуация. Тогава настъпва онзи пълен ОТКАЗ от тази цивилизация, т.е. ражда се “нулата”, от която започва пътя към Спасителя и Неговото Царство Шамбала, за да може чрез човека то да пусне корени в този свят. ЧОВЕКЪТ Е В ТОЗИ СВЯТ, НО НЕ Е ОТ НЕГО! “Отказът” Шайнер го формулира съвсем ясно с думите: “Това свеждане до нулата е всъщност дълбокото вътрешно разделение на душата, поради което става възможно новото изживяване на Христос. Това ще сложи край на най-голямата дисхармония, която някога се е пораждала в съществуването на Земята: дисхармонията между себеусещането на човека като земно същество и знанието му, че е свръхземно, космическо същество. Осъществяването на този стремеж ще подготви човека да разпознае Христовото Същество, Което ще му се разкрие от сивите духовни дълбини и ще му заговори духовно, както по време на Мистерията на Голгота му говореше физически. Христос няма да дойде в Духа, ако човешките същества не са подготвени за Него. А те могат да бъдат подготвени като усещат противоречието, което описах, разцеплението, което тегне ужасно силно върху тях и от което те чувстват: “Аз трябва да гледам на себе си като на земно същество. Обаче аз не съм земно същество”. И както ни предупреди Щайнер, “сега, по силата на един странен парадокс, човечеството е доведено до едно ново изживяване на Мистерията на Голгота в Петата епоха чрез силите на злото. Чрез изживяването на злото ще стане възможно за Христос да се появи отново, точно както Той се появи в Четвъртата следатлантска епоха чрез изживяване на смъртта”. През последната седмица от лекционната си дейност на 20.9.1924 г. направо предрече Апокалипсиса: “Звярът ще бъде освободен от своя плен в недрата на Земята. Преди етерния Христос да бъде правилно разпознат от човека, човечеството първо трябва да се изправи срещу Звяра, който идва от бездната през 1933 г.” Днес, 2007 г., можем да констатираме, че човеците нe чуха гласа както на Щайнер, така и на Учителя Беинса Дуно, който слезе не от Шамбала, а чак от Ложата на Бодхисатвите, за да ни подготвя за етерната среща с Христос чрез мощен импулс КЪМ АЗЪТ НИ! И тогава “камшикът на Бога”, т.е. Звярът от бездната бе пуснат в действие. Какво последва на външен план е известно общо взето на всеки. Какво обаче стои зад кулисите на външната история е съвсем друг въпрос, за което ще стане дума по-късно, за да разберем днешното време и се опитаме пророчески да надникнем в бъдещето. А сега да си отговорим на въпроса: защо не бяхме готови за срещата с Етерния Христос и още по-важното – как днес да се подготвяме за нея ? В “Как се постигат познания за висшите светове”, Рудолф Щайнер ни посочва, че за напълно съзнателното навлизане в духовния свят и в частност за действителната ориентация в него е необходимо не само отварянето на висшите сетивни органи в астралното тяло (лотосовите цветове), но и овладяване на определени процеси в по-плътното етерно тяло. Последното пък е възможно само чрез създаване на своего рода център за основните потоци на етерното тяло в областта на физическото сърце. Не случайно Щайнер казва, че “Антропософията почива в човешкото сърце. Само това човешко сърце трябва правилно да открие себе си”. Тогава стават ясни и следващите думи: “За Антропософията може да се каже: тя израства само на основата на братството, тя не може да израсте по друг начин освен в братството, в конкретното братство, където отделния човек дава на другите това, което има и което може”. Такъв модел на братство се опита да изгради бащата на Антропософията, жертвайки себе си, но дали се получи, нека всеки сам да си отговори. Още по-ярък пример на братство виждаме при Учителя, създал школата “Изгрев” като “конкретно братство”. Каква бе съдбата му след 1944 г. също се знае. Участниците в “Изгрева” и по-късните последователи на Учителя живееха повече в неговата СЯНКА , отколкото в СВЕТЛИНАТА му. Те не разбраха думите: “Всяка работа или всяко предприятие в света не трябва да почива на една колеблива основа, но на една здрава основа. Под думите здрава основа разбирам основа, която остава една и съща при всички условия. Тази основа е жива. Истинската основа ние наричаме Разумно човешко сърце. В това Разумно сърце оперира или действа Божият Дух. И когато ние слушаме този вътрешен глас, нашите разсъждения се отличават от обикновените разсъждения. АКО ИМАШ РАЗУМНО СЪРЦЕ, ХРИСТОС МОЖЕ ДА ДОЙДЕ И ДА ЖИВЕЕ В НЕГО.” Как се създава центъра за основните потоци на етерното тяло в областта на физическото сърце, че да стане възможно изграждането на Разумното сърце? Процесът е на три степени. Отначало с помощта на определени духовни упражнения трябва да бъде създаден “предварителен център за потоците на етерното тяло в областта на двулистния лотосов цвят, разположен между очите”. Човек постепенно развива мислене, което не зависи от каквито и да било сетивни впечатления и изживявания, а се концентрира в една точка, намираща се под пълната власт на човека. След формирането на този център, с помощта на следващите упражнения той трябва да го пренесе в областта на ларинкса в съседство с така наречения шестнадесетлистов лотосов цвят. Ученикът добива способност “самостоятелно да определя положението на своето етерно тяло”, а също така да управлява и някои от неговите потоци и движения, които започват подобно на етерни светлинни лъчи да се излъчват от областта на ларинкса и да осветяват душевното пространство около човека. Образува се и “мрежообразна обвивка” около цялото етерно тяло, ограничаващо го от външния етерен свят и от донякъде безформено образувание получава строго разчленен, затворен в себе си “външен” облик. Човек започва да изживява имагинации, захранващи и усилващи етерното му тяло. На третата степен “предварителният център” се пренася в областта на сърцето, в областта на дванадесетлистния лотосов цвят и човек започва да възприема “вътрешното слово” и окончателно “навлиза в духовния свят”, като може достоверно да съди за своите сетивни изживявания и да прониква в тайната “на духовната връзка на висшите светове с нашия сетивен свят”. А последното се явява необходимо условие за правилно преминаване на пътя на съвременното посвещение. Четири душевни качества трябва да развие духовния ученик в себе си, за да се издигне към висшето познание.
И точно Разумното, мислещо етерно сърце е органът за правилна връзка с духовния свят. Къде се намира то и как ще еволюира занапред? Всеки човек има изначално дадено му от боговете етерно сърце, което “обгръща” физическото ни сърце, т.е. намира се ВЪТРЕ в човешкото тяло. От 1721 г. започна постепенното му отделяне от физическото. При истинското духовно ученичество етерното тяло на човека – особено неговите главови части, все повече се увеличават, вследствие на което, извън физическото тяло постепенно се образува второ етерно сърце, намиращо се на известно разстояние над главата, над нейната тилна част. В духовен смисъл то се явява първата стъпка по пътя на постепенното преобръщане (с вътрешността навън) на изначално дареното от боговете етерно сърце, т.е. създаване от централния орган на нов орган за възприемане, разположен в ПЕРИФЕРИЯТА. Това “преобръщане навън” можем да разберем чрез примера за макрокосмическите съотношения. Съществува закон, според който материята на нашата Земя постепенно се свива към нейния център и “изчезва” в него като физическа субстанция, а след това в етерна форма отново се появява в периферията. На още по-висока степен този процес се повтаря при достигане на завършващата степен на развитието на Слънцето като неподвижна звезда и център на Слънчевата система. Тогава то ще премине през ред духовни метаморфози и ще възникне отново в напълно преобразена форма, но сега вече в периферията, като нов кръг на Зодиака. Така и духовните сили на етерното ни сърце постепенно се свиват в единен център и “изчезват” в него, появявайки се в периферията на етерното тяло, отначало в една негова точка над тила, а по нататък обхващат изцяло етерното тяло. Ето защо Рудолф Щайнер говори за периферна етерна кръвоносна система, както физическото ни тяло си има кръвоносна система с център физическото сърце. Новото етерно сърце в периферията е оня орган за духовно възприятие, което Беинса Дуно нарича Разумно, а Щайнер – мислещо сърце. То е като “слънце” за цялото етерно тяло. И както Слънцето ще стане някога нов макрокосмически кръг на Зодиака, така Разумното сърце, обхващайки цялото етерно тяло, ще стане нещо като микрокосмически кръг на Зодиака в човека. Този процес ще завърши чак в края на земното развитие и тогава ще можем във всеки момент в пълно съзнание да възприемаме чрез този дванадесетчленен орган (духовен) инспирации от дванадесетте области на кръга на Зодиака и чрез това да се намираме във връзка с целия макрокосмос – и на първо място с представителя на всички негови сили на Земята – Христовото Същество. Защото крайната цел на ученичеството е превръщането ни в десетата йерархия на Свободата и Любовта, което е възможно само ако се издигнем отвъд Зодиака до кръга на 12-те Бодхисатви, обкръжаващи самия Христос, въплъщаващ в себе си този висш идеал за нас. Пътеводна звезда по пътя натам е четвъртото качество – “Любов към вътрешна свобода”, свързано с Шестата културна епоха и нуждата от постигане на равновесие между силите на Луцифер и Ариман в човешкото същество, които му въздействат като вътрешна и външна принуда. А това “вътрешно равновесие” ще бъде много важна предпоставка за основното качество на Седмата епоха, с което ще преминем през “войната на всички срещу всички”. За него Щайнер казва: “Накрая, за търсещите трябва да бъде взета под внимание “волята за свобода”. Притежава я този, който във всичко, което извършва, намира поддръжка и основание в самия себе си”. Затова и Щайнер е толкова загрижен когато казва: “Аз най-настойчиво ви моля, ОТВИКНЕТЕ ДА РАЗЧИТАТЕ НА АВТОРИТЕТА; защото принципът на авторитета може да предизвика за нас само злини и неприятности”. И ни съветва да размишляваме непредубедено и честно и да проверяваме чутите неща. Главният защитник на нашата свобода е Михаил, чийто път в съвременната епоха започва от просветлението в нашата глава чрез одухотворяване на мисленето ни, към одухотворяване на словото ни и след това към непосредствено внасяне на неговата сила в човешкото сърце, за да намерим пътят към Логоса, Който живя на Земята сред хората. Така пътят на Михаил намира своето продължение в пътя на Христос. Но хората от началото на 20-ти век не бяха готови за всичко това и както бе вече посочено Звярът от бездната влезе в действие. Какви бяха духовните събития, съпътстващи този процес? За отговор ще се обърнем както към Духовната наука, така и към изживяната и осъзната опитност на Йешуа бен Аарон, за да можем да осветлим както близкото минало и разберем настоящето, така и да надникнем към бъдещето. В своя ход земното време ни показва само последователни, частични и изолирани аспекти на неизменно цялостното в етерния, астралния и духовния светове. Това цялостно може да бъде схванато обаче единствено чрез интуицията, която е “висшето мислене на Духовното Себе”. С такова мислене, което си е чисто духовна дейност, човек ВЕЧЕ живее в духовния свят, дори и преди първите имагинативни опитности и може да твори съвместно с активните, формиращи духовни сили в историческия период от време, в който желае да проникне със своето разбиране, без разлика дали се отнася за миналото, настоящето или бъдещето. От Антропософията е известно, че както миналото, така и бъдещето не са нищо друго, освен двете страни на едно обединено безвремево цяло. Структурата на това цяло има свои собствени уникални причинни връзки със земните измервания на времето и се отнася към тях по съвършено различни начини отколкото линейните причинни логически схеми на интелекта, с който работят днес почти всички хора. Интелектът твърде пасивно изчаква хода на събитията и след тяхното случване той трудолюбиво и старателно събира, анализира и сумира частични, изолирани парчета информация, за да построи изящни и готови понятийни конструкции, които са една абстрактна схема от времеви съотношения. Колко наивно звучи правилото в днешната историческа наука: “Има документ, има история, няма документ, няма история”. Или пък ровенето на археолозите в мистерийни центрове, за да разберат чисто духовни факти от някакви физически находки. Разбира се, интелектът е полезен във физическия свят, но напълно безпомощен и водещ до заблуждения при проникване в по-дълбоките нива на историческите промени и преобразования. Миналото си остава загадка и днес за така наречените “хора на науката”, но най-ярката им безпомощност се вижда при изправянето срещу живото, но неизвестно бъдеще, защото не разбират мотивиращите и формиращи сили, които, в своята дейност образуват историята. Когато си заминаваше от Варна, една антропософка каза: “Ще видим докога ще издържи тезата за това, че Беинса Дуно е Бодхисатвата”. С такъв подход ти оставаш вън от случващото се днес и утре. А за част от евреите Христос и след 2000 години е все още някакъв разбойник, заслужено разпнат на кръста!? Разбира се, както и в други сфери на научноизследователската работа съществува плодотворен среден път между интелектуалното, обвързано с мозъка мислене и духовното възприятие. Рудолф Щайнер разработи метода на “историческата симптоматология” като феноменологично-гьотеански подход към изучаване на историята на физическо ниво по правилен път. Този метод подготвя основата за резултатите от имагинативното възприятие и се съчетава с тях в пълна хармония. Той ни е много нужен, за да разбираме живата, действената Вечност, която оплодотвори земното време чрез Мистерията на Голгота. Щайнер казва: “Христос върна времето обратно на човечеството!” Христовата сила е тази, която позволява всичко да зрее в лоното на времето. “Когато по време на преходното си съществуване ние схванем Христовия принцип, в лоното на преходното за нас ще започне да зрее непреходното, вечното, безсмъртното. От лоното на времето за нас, човешките същества се ражда това, което е извън времето”. А Учителят го казва същото по съвсем друг начин: “Всяко дело, което е в името на Христос, е цвят, който връзва и дава плод”. Вън от това разбиране, всичко се проваля и е обречено на смърт, защото Христос беше подготвен и след това изцяло проникна и трансформира човешката природа през 33-те години на Своята дейност и Жертва. Той посади семето на възкресението в сърцето на времето и това семе работеше ритмично и прорастваше циклично през 33 години, откривайки във времето истинската Христова същност на всяко човешко действие. Щайнер ни разкрива нещо много важно с думите: “Защото всички явления в историческата еволюция възкръсват от гроба в променена форма след 33 години чрез силата, свързана с най-свещения, спасителен дар, който човечеството получи чрез Мистерията на Голгота”. От края на Кали Юга семето на възкресението в сърцето на времето особено мощно направлява курса на историята през изминалия 20-ти и сегашния 21-ви век. Знаем от Антропософията, че в края на 19-ти век бе Втората Мистерия на Голгота за Христос, когато Той преработи вътре в Себе Си материалистичните мисли на човешките същества, които бяха преминали през портата на смъртта. От тази манихейска жертва е създадено “Христовото Съзнание” на хората през 20-ти и следващите векове. Но еврейският антропософ Йешуа бен Аарон насочва нашето внимание към особено важния период 1933-1944 г. През този 12-годишен период бе продължението на Втората Голгота, когато Христос преработи и човешкото изначално зло същество, от която жертва в бъдеще в човешките същества ще се развие една още по-висша сила: МОРАЛНАТА СМЕЛОСТ И ЖЕРТВЕНАТА ЛЮБОВ, годни да преобразуват злото в най-висше добро. Рудолф Щайнер казва за истинския антропософ: “Да си днес духовен изпитател – това до голяма степен е въпрос на МЪЖЕСТВО, ОТКОЛКОТО НА ИНТЕЛЕКТУАЛНОСТ. Това, в същността си е нещо морално, доколкото то трябва да се противопостави на моралното грехопадение”. Случилото се през 12-те години бен Аарон нарича “Духовното Събитие на 20-ти век”, разделяйки го на три степени, но те не са последователни събития в земното време, следващи едно след друго в линейна последователност, а едно завършено в себе си, живо и дишащо като цяло Събитие. Нека с тази уговорка да разгледаме по-подробно случилото се и хвърлим мост към нашето време. Събитието се дели на следните три степени:I.Откровение; II.Великото Проявление III.Земно-Слънчево раждане. От 2000 години насам Слънчевата Сила на Христос действа в сърцето на човечеството и на Земята, за да може Спасителят, заедно с верните му човешки души и подпомогнат от новия Михаилов импулс, да създаде етерната Шамбала, която е ново, покълващо от самата Земя Земно-Слънчево Царство. Неговото Царство, което не е от този свят, можа да пусне дълбоки корени в този свят, защото част от субстанцията на истинската Шамбала носи човешки произход. Така за пръв път човешкият род започна да става ТВОРЧЕСКИ ФАКТОР в космическата и планетарна еволюция, на който самите богове могат да разчитат в бъдещите си планове. Това е огромна промяна в живота на душите, но само верните на Михаил войни – михаелитите, го разбраха истински и с озарен духовен поглед най-активно участваха в Откровението на Христос. Това Откровение е Второто Му Пришествие, започнало през 20-ти век и представлява етерното Му появяване в Шамбала. Към нея ще се издигат все повече и повече души през следващите 2500 години, за да черпят живот оттам за цялата положителна бъдеща земна еволюция. Можем смело да кажем, че който позволява на Христос да го изпълва и прониква все по-дълбоко, не само, че изгражда с одухотвореното си етерно тяло Шамбала, но тя става за него “пропускателния пункт” за по-висшите нива на съзнанието, достигайки чак до Великата Колегия на 12-те Бодхисатви на Света, съзерцаващи Христос като Азът на Космоса. Щайнер е категоричен, че човеците трябва да се издигнат до тази висша сфера, а не Бодхисатвите да слизат при тях. Чрез съвместното си творчество с боговете, ние не само създаваме Шамбала, но и формираме все повече обвивките на самия Христос, който ще “влезе” в тях след време точно като Азът на Макрокосмическия Човек. Човешкото творчество и Неговия Живот се ПРЕПЛИТАТ както никога досега в еволюцията ни, за да раждаме най-прекрасният творчески плод на света – Божията Любов, преминала и излъчена от човека СЪЗНАТЕЛНО! Но се появи огромен проблем. По средата на 19-ти век човечеството започна да преминава зад Прага на духовния свят като естествен процес, в следствие на постепенното отделяне на етерното от физическото тяло. Като Колективен Посветен то премина зад Прага, но НЕСЪЗНАТЕЛНО, без да се срещне с Малкия Пазач и го разпознае като такъв, за да може да съедини Висшето си Себе с него и постепенно да го трансформира по-нататък. Процесът трябваше да приключи ПРЕДИ средата на 20-ти век, за да протече Посвещението правилно и ние да встъпим в духовния свят с ясно съзнание. И понеже не стана така, то несъзнателното преминаване на Прага задължително води по окултния закон до себе-унищожение. Втората степен на Събитието на 20-ти век – великото Проявление, отразява всъщност действителното състояние на човечеството ОТВЪД Прага, наблюдавано от най-близкия до Земята духовен свят. Това е истински трагична гледка породена от едно неправилно посвещение. От една страна ученикът попада в “окултен плен” на Малкия Пазач на Прага с всички съпътстващи го заблуждения, но изживява и любящото, оздравително и даряващо приближаване на Големия Пазач – т.е. на Самия Христос – с безграничен ужас. Той Го счита за най-големия си враг и Му се съпротивлява с всички сили, което го довежда до границата на пълното самоунищожение. След като Величественото Откровение на Христос бе разделено в следствие разделянето на човечеството и на Земята на две Себе-та, то, ако развитието ни през 12-те години в периода 1933-1944 г. бе останало на това ниво, то ни очакваше всеобща световна катастрофа. Горе протичаше Откровението, а долу, на мястото на живата и одушевена Земя, се появи огромно чудовище. Това разделение михаелитите, съставляващи “Михаиловия човек” като цяло, като едно същество, подобно на Христос, изживяваха като най-дълбокото разцепление на своето собствено най-вътрешно естество. Никога преди това не е било възможно напълно индивидуализирани човешки същества да претърпят подобно космическо, земно и общочовешко разцепване като себе-изживяване. Новото човешко Земно-Слънчево същество бе разцепено, Откровението бе изживяно като разцепване. Особено силно трагедията на времето се отразяваше в съдбата на четири главни народа, свързани трагично в кармически връзки и носители на миналото, настоящето и бъдещето на Христовия Импулс и Азовото развитие на човечеството. Евреите – унаследеният от миналото кръвен поток, чрез който бе създадена телесната основа за въплъщението на Висшето себе на човечеството – Христос, бяха сега атакувани особено концентрирано; болшевизмът атакуваше бъдещите носители на Христовия Импулс и Азовото развитие на човечеството – руския народ, а настоящата Му основа – Германия, бе атакувана от злото в нейния източник, чрез собствената и духовна себекапитулация. България, като връзката между минало, настояще и бъдеще, като семето на Христовата Любов, която ще обедини всичко в едно цяло, защити евреите (миналото) – при това като съюзник с настоящето (Германия) и не нападна бъдещето (Русия). Въпреки тази ни роля и пример за другите, за първи път на Земята отделни човешки същества доброволно и изцяло изгубиха изначалната си човечност и тук се роди един действителен Ад (светът на Кама-Лока). Ако горе съзнателно се създаде нова, всеобща Михаилова “раса”, долу бе произведена нова подфизическа, демонизирана раса, която практикуваше систематично първото себесъзнателно зло, като основа за цялата бъдеща зла Азова еволюция на човечеството. Човеците бяха унищожавани само защото бяха човеци, т.е. носители на божествения елемент в земна форма. Адът долу бе толкова голям, че пак за пръв път от 2000 години насам, потокът от одухотворена човешка етерна субстанция към Шамбала секна. С началото на втория етап проникнатата от Христос субстанция на живот и храна спря да идва от човеците, а на нейно място от дълбините на бездната на повърхността изплува злата форма на човечеството. Михаелитите горе изживяваха всичко това в обстановката на върховна драматичност и трябваше да вземат сами напълно свободно най-важното решение до сега. Те отвориха сърцата си – пълни с любов и състрадание за струящата нагоре болка, мъка и отчаяние на милиони човешки същества, свързвайки се кармически с тях. Душите отдолу преминаваха през Портата на смъртта в състояние на голямо вътрешно безпокойство, носейки изгарящия, безнадежден въпрос за природата и бъдещето на човека в този най-тъмен период от еволюцията си. Въпросът, който те отказаха да зададат свободно в епохата на Съзнателната душа, а именно въпросът за природата и съществото на самия човек – антропоса, въпросът за Антропос-София, най-сетне бе зададен, но зададен чрез най-дълбокото изживяване на злото. Той бе изговорен от михаелитите горе с тяхното жертвено свързване с човечеството, което си е истинско Посвещение на Граала, за да могат да се надяват на спасителен отговор. Превръщайки съдбата на разделеното човечество, на разделения Аз в своя собствена съдба, те създадоха от собствената си жизнена субстанция ЗАРОДИШЪТ на нов сърдечен орган за бъдещото обединение отново. На мястото на древния умиращ орган сърце, сега бе създаден етерен орган – сърце на бъдещата Михаилово-Христова раса, предначертавайки за всички бъдещи времена висшето единство на човешкия род, чрез което злото постепенно да се преобрази в най-висше добро. Това ново зародишно сърце е Разумното сърце, което простирайки се отгоре надолу, образува михаелически мост между разделените части на човечеството и Земята, като на земния му “край” стоеше Бодхисатвата. По него се спусна от висините на Своето Откровение надолу към Ада Самият Христос. За Своя пътека използваше издигащите се нагоре етеризирани потоци човешка кръв, одухотворени в новия сърдечен център на човечеството. С духовен поглед михаелитите следяха как Спасителят се спуска по-дълбоко от всякога, докато се сля изцяло в бездната със злото човешко същество, смесвайки Своите бликащи жизнени, душевни и духовни сили с него. Това бе кулминацията на Втората Мистерия на Голгота, с която Той създаде ИЗЦЯЛО НОВИ сили на човешките душа и дух, отговаряйки по този начин на новия, бъдещ въпрос на човешкото съществуване: ВЪПРОСЪТ ЗА МИСИЯТА И СЪДБАТА НА ЗЛОТО. Ако не беше тази жертва, човечеството и Земята щяха да се разделят все повече на две половини, отдалечавайки се една от друга в противоположни космически посоки, разкъсвайки човешкото душевно-духовно единство, без надежда за някогашно съединяване. И тук се вижда огромната разлика между първата и втора Голгота на Христос. Намесата на Луцифер в пред-индивидуалното човечество, не създаде кармическо задължение за самия човек, защото тя произхождаше от много по-мащабни космически необходимости, простиращи се далеч зад времето на човешката индивидуализация и себесъзнателна морална отговорност. Именно това задължение бе поето от Христос чрез неговото свободно действие на Любов, което наричаме Първа Голгота. Тя бе чиста, дарена отгоре на човечеството божествена милост, към която НЕПОСВЕТЕНОТО човечество не трябваше да добавя нищо. При кулминацията на Втората Мистерия на Голгота човечеството трябваше – като част от съдбата на михаиловия поток, да изиграе решителна роля чрез ИЗПРЕВАРВАЩАТА СЪЗНАТЕЛНА ЖЕРТВА горе и намесата на Бодхисатвата долу, след което Христос можа да отговори на михаелическия въпрос, превръщайки го във Велико Проявление, т.е. Втората Голгота се осъществи чрез съвременното зло. Именно ролята на човеците в нея – която намеса ще бъде нужна все по-често във всички бъдещи битки и кризи на еволюцията ни, даде основание на Учителя да изрече след “чудодейното” си оздравяване загадъчните думи: “Това беше повече от Голгота”, с която от 20-ти век започна ИСТИНСКАТА НИ ЕВОЛЮЦИЯ НА СВОБОДНИ СЪЩЕСТВА! Именно Христовото манихейско проявление на безкрайна Любов и жертва е бъдещият прототип на цялото преобразуване и спасение на злото в нашата Вселена. Разбира се, човечеството трябва значително да напредне в моралното си развитие, преди да се докосне поне малко до тази мистерия.Но ние знаем, че отсега нататък Неговото вечно Същество се заражда и расте за нас в ЯДРОТО НА ВСЯКО ЗЛО. В невидимият за нас момент на съединяването на Христос с изначалното зло същество на човечеството, Шамбала обърна вътрешността си навън и обратно и обгърна своята загубена, демонизирана долу част. Така тя стана едно космическо тяло, носейки в центъра си една вътрешна горяща рана от нереализирана минала космическа еволюция. Така Земята за пръв път започна да свети – макар и съвсем скромно – навън със своя светлина и се превърна в Земя-Слънце, в Същество, което може да носи и ръководи съзнателно и независимо своето “низше себе” чрез Любовта и Мъдростта на “Висшето си Себе”, изправяйки постепенно кармата си чрез преобразуване на своето зло в добро. И още: Слънцето е Същество, което от получаващо се е превърнало в даващо, в източник на живот и светлина за други същества и светове. Това Слънчево раждане на Земята в етерния космос е третата степен на Събитието на Века и бе възможно именно поради реализираното ПЪРВО съзнателно сътрудничество на шепата михаелити – поели върху себе си кармата на цялото човечество и представящи по този начин стремящото се към Шамбала земно себе и тяхното слизащо отгоре Висше Себе – самият Христос, Който извърши Своето Проявление. Земята и човечеството като цяло преминаха своята първа степен на съзнателното посвещение и се превърнаха в проникната от Христос свята планета: в Космоса се роди ново етерно Слънце, вътрешно дълбоко наранено, но даряващо изцеление и живот на цялото си космическо обкръжение. Ако при Първата Голгота падналите от Кръста капки кръв създадоха на Земята нов космически център, то с Втората Голгота този космически център бе завършен като зародиш на звезда. А долу на земята бе създадена противоположна зла огледална картина: специфично ЗАПАДНАТА форма на злото. Старите космически Слънчеви сили, материализирани в под-земните демонизирани дълбини на материята бяха мощно изведени отгоре. Появи се атомната бомба. Свещената работа за преобразуване на злото в най-висше добро започна и човечеството на 20-ти век трябваше антропософски да разбере новата жертва на Христос, за да се проявят новите сили, трансформиращи злото, долу в ежедневния физически и обществен живот. Какво се случи на практика? Първите Михаилови ученици се инкарнираха веднага след 1945 г. и достигнаха 21 годишна възраст през 1966-67 година, когато започна първото възобновено повторение на цикъла от 12 години (през 33 години), съвпадащо с годините 1967-79 г. Именно те поведоха големите социални, екологични, политически, културни и духовни преобразования, защото годината 1966-67 донесе до несъзнателните, ВОЛЕВИ сили на младежта първите земни вести за великото Откровение на Христовите нови Небе и Земя. Тази вълна на промени заля западния свят от Запад към Изток, като по-силно се чувстваше през 60-те години в САЩ и Англия, после напредна към Франция и Германия и бе външно подтисната със задушаването през 1968 г. на Пражката пролет. Но тя продължи да се развива през 70-те години, повече на вътрешен план, изразявайки се в тихите, но дълбоки промени в човешките чувства и възгледи. Годината 1974-75 отбелязва важен момент, когато започват да идват като съзнателно, индивидуално възприятие на СЪРЦЕТО първите резултати от критичния, централен втори етап от Събитието на Века, а именно великото Проявление. Тогава на външен план бе конференцията в Хелзинки, която направи опит за разведряване на изключително напрегнатата атмосфера на Студената война. Процесът на дълбоки вътрешни промени в хората продължи и след това, за да стигнем до 1979 г., съвпадаща със завършването на първия 100-годишен Михаилов цикъл (3х33 години), която даде на много хора вътрешен МИСЛОВЕН импулс като ехо от Слънчевото раждане на Земята. Всичко това подготви разтърсващите света външни събития от края на 80-те, променили отново лицето на Европа. Споменатата вълна, която бе физическо движение от Запад на Изток е израз на обратен ДУХОВЕН поток, който тече от Изток на Запад, предизвиквайки в Съзнателната душа все по увеличаващо се одухотворяване. В лекцията от 10.06.1910 г. Рудолф Щайнер съвсем ясно формулира развитието на расите и културите в посока от Изток на Запад: “Колкото по на Запад отиваме, толкова по-непродуктивни стават културите и толкова по-подчертано те включват в себе си процеса на умирането. Колкото по-на Запад отиваме, толкова по-мощно процъфтява само външната страна на съответната култура, тази страна, която не може да изпита освежаващия полъх на младежката сила, а все повече и повече потъва в остаряването. Индианското население измря не защото това се харесваше на европейците, а защото то трябваше да завладее онези сили, които по-късно го изличиха от лицето на Земята”. За североамериканския народ Щайнер казва, че характерът му се крепи върху абнормен Дух на Личността, който не работи в смисъла на по-нататъшното развитие. Все пак, “от западния човек се очакват величествени и смайващи постижения, обаче само в областта на физикалните, химически и астрономически открития, само в онези области, които са независими от освежаващата сила на младостта”. Ето защо Запада се “нуждае от освежаването на Изтока”. Шестата културна епоха се “подготвя от народите на Западна Азия, както и от изтеглените напред славянски народи на Източна Европа”. Истинската връзка между Изтока и Запада можем да намерим във втората част от Медитацията на Основополагащия камък: “Нека от Изтока се възпламени това, което чрез Запада себе си формира. То говори: “В Христос смъртта превръща се в живот””. Какво се възпламени от Изтока в наше време, което чрез Запада се формира, т.е. осъзнава и ще превърне “западната смърт” в живот? Вторият възобновен 33-годишен цикъл започна през 1999-2000 г. и ще продължи до 2012 г. Непосредствено преди неговото започване край Варна бе организиран летен лагер, с намерението хора от различни духовни течения да търсят единство помежду си в името на Единния Бог. В това дело за промяна действаха несъзнателни ВОЛЕВИ сили както от първия етап от Събитието на Века, така и от събитията започнали през 1966-67 г., така и от първия импулс на ангелите към астралното ни тяло, а именно импулса на братството. Но липсата на антропософско осмисляне много скоро си пролича и всеки започна да дърпа “чергата” към своето учение. През лятото на 1999 г., когато освен споменатия проблем бе и мощното слънчево затъмнение много остро се роди мисълта: тези хора не разбират Христос, не се интересуват от Него и не искат да Го намерят в себе си. Веднага последва и втора: всъщност всички стари “авторитети” в духовността не са наясно със Спасителя и закономерно възникна въпросът: ”Как да бъде представен Той пред търсещите души, че да имат шанс за спасение?” Този въпрос се “родее” с големия въпрос, който породи Проявлението на Христос през периода 1933-1945 година. Още през 2000 година лагерът претърпя закономерния си крах и през лятото на същата година дойде отговорът на поставения въпрос с откровението за Бодхисатвата, който е ключът за отключване на сърцето за Христос и намирането Му в душата на човека. През изминалите години до 2006 пред различни хора в България бе представян този ключ в антропософска светлина и през лятото на 2006 година ръководителите на Бялото Братство и Антропософското общество символично се срещнаха на Рила “планина”, т.е. в Духа. Препоръката на Учителя: “Вие трябва да дадете това учение на българския народ”, се изпълняваше както с представянето му като Бодхисатва, така и с усилията по издаването на книги, провеждане на конференции, създаване на интернет-страници и т.н. Паралелно с това започна представянето на Учителя и в чужбина, като тук освен извършената още преди това работа, главното е съобщението, отправено към антропософското ръководство в Дорнах, че Учителят е Бодхисатвата. Втората заръка: ”Българският народ трябва да даде това учение на човечеството”, може да се изпълни само ако навън разберат точно кой е Учителят, а антропософите са първите, които могат да го направят. На 20.08.2006 година близо до Варна се проведе среща на 10 човека, която бе в пълен синхрон със споменатата среща на “планината”. На 02.09.2006 година бе конференцията, на която бяха съобщени едва ли не сензационни нови данни за Учителя, а на 17.09.2006 година се проведе революционното годишно събрание на Братството във Варна, когато за пръв път от десетилетия портретите на Учителя и Христос в салона бяха разменени напълно съзнателно и Христос “застана” в центъра, където Му е “мястото”. Между двете събития дойде дългоочакваното откровение за Архангела на народа, защото започна съзнателната работа върху етерното тяло чрез ”кръга на добродетелите”. Архангелът работи в етерното ни тяло, а добродетелите се развиват чрез трансформацията точно на етерното ни тяло, за да станем наистина Човеци. “Човек, това е сборът от неговите добродетели”, казва Учителят. Само така се “придобива” Христос и можем да Му дадем трайно присъствие в нас. Този кръг на добродетелите в салона е общуване во Христе, в което всички са равнопоставени и нямат нужда от никакъв посредник помежду си, пък бил той и Учителят Беинса Дуно. Вторият импулс на Ангелите към астралното ни тяло – общуването на душа с душа без институция между тях, се осъществява на дело. В тази форма виждаме отразено както Проявлението на Спасителя и импулсите на СЪРЦЕТО – което като Христос е в центъра на човешкото тяло, така и отглас от Хелзинкската конференция от 1975 година, когато всички европейски страни седнаха да разговарят като равнопоставени и да направят опит за изглаждане на различията помежду си. Естествено, че истинско разбирателство на такова ниво бе трудно постижимо, но в по-малък формат и во Христе ние можем да го направим, защото Духът на Времето го иска. На всички им предстои дълбок катарзис, свързан с отпадането на много изградени през годините “черупки”. Съвсем ясно се вижда, как някои братя и сестри не могат да издържат на новата Христова Светлина, как дълго скривани проблеми излизат “на повърхността”, как лични недостатъци се проявяват в остра форма и т.н. Но процесът върви и ако го оприличим на влак, можем да кажем, че едни го карат, други се возят и наблюдават, а трети падат от него. В бъдеще нови хора ще се качват, други ще падат, защото азовото израстване предизвиква не една лична и колективна драма. Четири са основните проблеми на нашето време: 1. Проблемът за “Аза”; 2. Проблемът за социалните отношения между хората (т.е. отношението на “Аз” към “Аз”); 3. Проблемът за съзнателното отношение към кармата; 4. Проблемът за злото. Оглеждайки се в тях, всеки човек от Братството би видял, че азовото съзнание е много слабо, че истинското общуване на Аз с Аз е едва в началото си, че кармическите последици от действията не се разбират в Христова дълбочина и като резултат битката със злото предварително е обречена на неуспех. Та злото първо не може правилно да бъде идентифицирано, камо ли да бъде трансформирано със силите от Втората Голгота?! Колко са братята и сестрите, които изобщо са чували, че има Втора Голгота?! Стигна се дори до проклятия за смърт в салона на варненското братство, характерни по-скоро за някоя циганка-вещарка, отколкото за ръководител на Братството! Липсата на ясно съзнание за случващите се процеси е просто очевадна. Наскоро отминалата класация за “Великите българи” също го показа с нагласата на много хора, че Учителят не трябвало да участва в “такава“ класация. Второто му място бе ярко доказателство за добрите плодове, които се раждат от правилно уловената през 1999 година посока. Цяла България видя коя е истинската духовност, а “отците” на църквата бяха потресени. Лъсна и пълната неадекватност на така наречената “интелигенция”, която не може да отговори практически на нито един съвременен въпрос, просто, защото няма ключа към него. Но зрелостта на българския народ като най-древния народ на земята си пролича. Ако във “великите” държави Германия, Франция и Англия на първо място бе политик от XX век, а в десетката влизаха и разни поп-“звезди”, то и десетте велики българи са издържали проверката на времето, а първата тройка е олицетворение на трите розенкройцерски изречения: Аспарух символизира Отец, “от който сме родени”, Левски е Синът – жертвеното агне, което “умря в Христос”, а Учителят е Светия Дух, в “който възкръсваме”. Можем с пълно основание да кажем: БЪЛГАРИЯ ЗАПОЧНА ДА ВЪЗКРЪСВА!!! Смята се, че на едно цяло поколение съответстват 33 години. Импулсът от 1974-75 година, когато освен споменатия Хелзинкски процес се инкарнираха много светли души, днес се възражда далеч по-осъзнато. А днешните ни усилия ще дават плодове след 33 години. За целта трябва да растем и ставаме “българи”, Човеци на Духа. Ние сме в самото начало на това ставане. Учителят е категоричен: “Какво означава думата Израил? Израил е онзи, който излиза от Рая, из-рая, а пък българин – който влиза в Рая. Първоначално сте били Израил, излезли сте от Рая, после ще станете българи, ще влезете в Рая. Така се примиряват противоречията. Щастието на човека седи в това да стане българин. Днес всички сте в Израил, няма човек, който да не е Израил. Значи всички сте извън Рая и отсега нататък трябва да влезете в Рая, да станете българи. Засега първи вкарват в Рая българите. Как ги вкарват? – С камшик. Всеки човек, бил той германец, французин, англичанин, който се справя със своите мъчнотии, е българин”. Да, трудно се става “българин”, защото Пазача на Прага за всеки един от нас има ужасяващ вид, който представлява низшата ни природа. Без да имаме съзнание за своите недостатъци, пътя към Духа става крайно опасен, както бе посочено по-напред в лекцията. В ГОДИНИТЕ ДО 2012 НИ ЧАКА ИСТИНСКО РАЗБИРАНЕ НА ВСИЧКО СТАНАЛО ПРЕЗ XX И НАЧАЛОТО НА XXI ВЕК, за да може ехото от Земно-Слънчевото раждане да прерасне в нас като мисловно озарение, и тогава ще сме реализирали третия импулс на Ангелите към астралното ни тяло: С МИСЪЛТА СИ ДА ПРЕОДОЛЕЕМ ПРОПАСТТА, КОЯТО НИ ОТДЕЛЯ ОТ ДУХА. Пред Антропософското общество и Бялото Братство предстоят изпитания за проверка на адекватността им в условията на втория Михаилов век, защото са очевидни признаците за тежко боледуване. Бъдещите ръководители трябва вътрешно да са извървели своя път до Учителя КАТО Бодхисатвата, за да може и процеса на синтез в Христос да става все по-очевиден факт. Само езотеричното християнство превръща последователя в Ученик, който изпълнява с живота си пророчеството за България: От България ще излезе Любовта и ще хармонизира света. Любовта тръгна от Голгота и всяка година около Пасха тя ни “напомня” за себе си. Тази година Пасхата “подрани” предупредително! Рудолф Щайнер казва: “Пасхата трябва да остане празник на предупреждението, а не празник на радостта”. На пръв поглед доста странно изказване, имайки предвид възможността за спасение, която получихме с Голгота, но ако се потопим в Пасхалната имагинация, може би по-добре ще разберем сериозността на думите. Под земната повърхност, освен другите отлагания, има такива и на варта. Но съществува голяма разлика, ако погледнем към нея през зимата и пролетта. През зимата във варта живеят елементарни същества и тя в известен смисъл представлява удовлетворена в себе си същност, както например е удовлетворена човешката глава, когато е решила важен проблем и се радва, че притежава мислите, образуващи това решение. Но с наближаването на пролетта Душата и Духът на Земята постепенно се отделят от планетарното тяло, подбирайки със себе си и земните елементарни духове, което довежда до намаляване на мислително-духовните качества на варта, притъпявайки ги. За сметка на това в нея се развива някаква вътрешна жизненост, свързана с желанието. Израстващите растения отнемат водата и част от въглеродния двуокис на варта и тя вътрешно оживява, но точно това поражда колосална притегателна сила за ариманическите същества, ежегодно получаващи през март надеждата, че могат да разгърнат драконовската си същност в цялата природа. По отношение на природата поначало те нямат особени надежди, защото могат да се развиват само в човешката животинска природа, но с пролетните промени във варта те попадат в илюзията, че могат да привлекат от мирозданието астралното и одушевят с него тази жива вар. С приближаването на март надеждата им е като духащ навсякъде духовен вятър, с който искат да предизвикат астралния дъжд. Ако им се удаде, биха превърнали лятната вар в живо същество и Земята ще изпитва болка през есента от стъпващите по нея хора и животни. Разбира се, навън в природата техните илюзии се разрушават, но толкова повече копнежа за достигане на техните цели се пробужда там, където душата вече я има – в човека. Надеждата намират в ежедневната храна, в хляба, който ядем. Поемайки храната, всяка пролет ние се подлагаме на атаката от всички ариманически сили в Космоса и рискуваме да станем тяхна жертва. Изчистващия житен режим през февруари е едно от средствата за противодействие. Нещо друго се открива пред духовния поглед, отправен нагоре, където се издигат земните елементарни етерни същества. Горе те се съединяват с облачните образувания и получават вътрешна подвижност, подчинена на планетарния живот. По пасхално време всичко преминава в етерно, но горе са луциферическите същества, които искат да получат власт над етерните духове и да пронижат с тях астралната си природа. По този начин ще се заселят в етерната обвивка на Земята и ще станат действени, подвижни. Но не само нея искат, но и издигащия се заедно с растежа на растенията нагоре въглероден двуокис, който през зимата е долу във варта. Ако го привлекат, то на земята ще се прекрати дишането, защото ще засмучат към себе си всичко, освен физическото тяло на човека и ще се заселят в етерното ни тяло, превръщайки самите себе си в етерни същества. Надеждата им е цялата Земя да превърнат във фина чаша, в която те – сгъстени чрез етерната природа на човека, биха могли да се занимават със своето същество. Всяка година през март “свалянето долу” се възобновява като възможност. Ако вникнем в природата на ариманическите същества, свалени от Михаил долу, то тя ще се окаже етерна и за да получат господство над Земята им трябва оживената вар, чрез която те искат да всмучат цялото човечество. Хората биха се разтворили и Земята би се превърнала в едно голямо единно същество, развитието на което ще се състои в това, че човекът все повече ще се “варосва” и склерозира. Такова е намерението на Ариман, който иска да ни превърне в свой образ и подобие, какъвто е загатнат при фарисеите, разпнали Христос. Спасителят ги нарича “варосани гробници”. Само с главата си Ариман напомня на човека, но тя е с огромна долна челюст, защото целият миров материализъм се изразява в дъвчащата и зъбна система. Той целият е глава, служеща му като инструмент на ума, разсъдъка и хитростта. Надолу има огромни крила на прилеп и драконообразно тяло. Да поставим пред погледа си великото изпълнение на Николай Гяуров в ролята на Мефистофел с изразителната глава и черната пелерина и ще усетим полъха на това могъщо същество, притежаващо колосална черна сила. Тази сила до голяма степен е поразила и споменатите по-горе общества, предизвиквайки заболяването им. Ако от друга страна луциферическите същества откраднат етерното в човека и се сгъстят в него, то от техния етерен образ ще изплува пред духовния ни поглед самият Луцифер. При него цялата горна част на главата е движение на духовното и нищо не ни кара да фиксираме границите на челото, както при човека. Тялото му е такова, сякаш целият човек е станал лице, сякаш лицето еластично се е разтегнало и е образувало формата на тялото, което ни се представя като огромни пречупени крила, но не крилата на прилеп. На луциферическия принцип е отнето лицето, символ на интелектуалността, и това лице е издължено, защото Луцифер целият е “ухо”. Тук се вижда и връзката на ушите с гръкляна. На Старата Луна те бяха един орган в човека и се разделиха чак на Земята. Което представлява малките крила на гръкляна – това е било могъщо образувание, преминаващо в долните части на ушните раковини. Горните части на ушите са образували челото. “Целият човек” е бил ухо, ушите са били крила. Така, че ние имаме уши, гръклян и крила, движещи се съгласно колебанията на мировия етер. Крилата напипват мировите сили, ухото ги превръща в мисли, ларинксът ги отпечатва в творящо слово, което съществува в живи форми. Такива са образите на Ариман и Луцифер, каквито са изобразени в малкия купол на първия Гьотеанум и в дървената скулптурна група. Те са пределните състояния на човечеството, ако попаднеха в едната или в другата от по-горе описаните крайности. Ако погледнем в перспектива в края на земното развитие, ариманическите същества може и да не разтворят човека в Земята, но ще доведат нещата дотам, че той, материализирайки се все повече и повече няма да знае и чувства, че в него автоматически мисли и чувства материята, а не душата му. Затова трябва да усещаме и разбираме как ариманическото и луциферическото изкушение особено силно нарастват през март и продължават след това през цялото лято. Който го може, за него между Ариман и Луцифер застава образът на Христос – ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО и носител на Макрокосмическия Принцип на Аза, с който ние можем да се превърнем в Десетата Йерархия на Свободата и Любовта. Дясната Му ръка е насочена надолу към Ариман и го довежда до отчаяние от близостта на Любовта. Христос нищо не прави на Ариман: той сам се довежда до отчаяние и вътрешно изгаря. Същото става и с Луцифер. Лявата ръка на Спасителя е вдигната към него, но горе той не понася това, което се излъчва от нея - а то е Любовта, и сам сломява крилата си. Христос напълно е освободен от материята и няма нищо общо с ариманическото. Той е преодолял и луциферическото, което иска висшето в човека да го отведе далече от Земята в астралното. Тази луциферическа мощ, вкарана обаче в земното, е изписана на лицето на Спасителя с неговите линии, повърхнини и форми и в погледа Му можем да видим както пълната победа над смъртта, свързана с Ариман, така и възнасянето на Възкръсналия към Просветлението, което идва от стоящия горе Луцифер. Ето я Пасхалната Мирова Имагинация, в която по Великден ни се явява описаната троичност. Животът може да се освети само ако изхождаме от принципа на троичността, където Христос е равновесието, а Луцифер и Ариман постоянно разклащат това равновесие в нас. На тях трябва да се противопоставя изцеляващия Христов Принцип. Ако Гьотеанума беше завършен, в него по Пасха е трябвало да се играе драматично мистерийно представление, с главни действащи лица човека и Рафаил с жезъла на Меркурий. Самото представление би изглеждало така: понеже ариманическото и луциферическото правят човека болен, то Рафаил, поучавайки го, чрез своята власт въвежда в него изцеляващия принцип, голямата мирова терапия, живееща в Христовия Принцип. Същността на Христовия Принцип е Любовта и тя ни бе дадена с Първата Голгота. Новите сили, даващи ни възможност да трансформираме манихейски злото, дойдоха с Втората Голгота. Техния извор също е Божията Любов, но сега и човеците участваха със съзнателната си жертва. От България е отредено да “излезе” Любовта на ЗЕМЕН план. Тази Любов ще я излъчим при най-голямото изпитание, което предстои на човечеството: срещата с Антихриста. НАТАМ водят всичките ни усилия и нека с помощта на Архангел Рафаил – Духът на българите, с помощта на Архая Михаил – Ликът на Христос и с помощта на Самия Христос – Представителят на Човечеството, нашия Висш Аз, ДА ИЗПИШЕМ ЗАВИНАГИ СЪС ЗЛАТНИ БУКВИ ИМЕНАТА СИ В НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО! 01.04.2007 г. гр.Варна Димитър Мангуров Каталог: wp-content -> Knigi -> DMangurov DMangurov -> Истинският христос DMangurov -> Бодхисатвите „Това са ония, които идат от DMangurov -> „Той дойде и сне тялото Исусово DMangurov -> Великата битка на земята и голямо знамение се яви на Небето жена DMangurov -> Българите и шестата култура DMangurov -> Подписът на бога DMangurov -> Втората голгота и жертвата на беинса дуно DMangurov -> Беинса дуно и рудолф щайнер, част от христовия импулс DMangurov -> Димитър Мангуров DMangurov -> Рискът на бога димитър Мангуров Изтегляне 355.25 Kb. Сподели с приятели:
|