Представяне на Годишния индекс на световната икономическа свобода на института “Фрейзър”, Канада


Размер на правителството: разходи, данъци и държавни предприятия



страница3/5
Дата02.11.2017
Размер0.54 Mb.
#33752
1   2   3   4   5

Размер на правителството: разходи, данъци и държавни предприятия


Четирите показателя от тази област показват до каква степен страните разчитат на индивидуалния избор и пазарите вместо на политическия процес при разпределянето на ресурсите, стоките и услугите. Когато правителственото потребление нараства спрямо потреблението на индивидите, домакинствата и бизнеса, решенията на правителството заменят личния избор и икономическата свобода бива ограничавана. Първите два показателя отразяват дълбочината на този проблем.

Правителственото потребление (като процент от общото потребление) и трансферите и субсидиите (като процент от БВП) са индикатори за размера на правителството. Когато правителственото потребление е по-голяма част от общото, политическият избор заменя личния.

Подобно е последствието, когато правителството облага с данъци едни, за да осигури трансфери за други - то ограничава свободата на индивидите да задържат това, което спечелят със собствени умения и усилия. По този начин, колкото по-голям е делът на трансферите и субсидиите в икономиката, толкова по-малка е икономическата свобода.

Показателят “Държавни предприятия и инвестиции” измерва степента, в която страните използват частни вместо държавни предприятия за производство на стоки и услуги. Държавните фирми работят по правила, които са различни от тези за частните. Те не са зависими от потребителите за приходите си или от инвеститорите за набиране на рисков капитал. Те често оперират на защитени пазари. По този начин, икономическата свобода е отслабена, тъй като правителствените предприятия произвеждат по-голям дял от общия продукт.

Четвъртият показател се основава на най-високата пределна ставка върху подоходния данък и прага, над който се прилага. Високата максимална данъчна ставка, която се прилага при сравнително ниско равнище на доход също е индикатор за държавна намеса. Такива данъчни ставки отнемат от индивидите плода на техния труд. Страните с високи пределни данъчни ставки получават по-нисък рейтинг.

Взети заедно, четирите показателя измерват степента на доверие в личния избор и пазарите вместо в правителствения бюджет и вземането на решения от политиците. Затова, държавите с ниски равнища на правителствено потребление като част от общото, по-малкият сектор на правителствени предприятия и по-ниската максимална данъчна ставка печелят по-висок рейтинг в тази област.


По отношение на размер на правителството България има рейтинг 4.9 и заема 89 място.

Тези резултати показват, че в това отношение икономиката не е достатъчно свободна. Основна причина за това е показателят “Правителствени предприятия и инвестиции”, тъй като за разглеждания период процесът на приватизация не успя да намали в достатъчна степен процента на правителствените предприятия. Продължиха да бъдат държавна собственост големите монополи, които са предимно губещи. Тъй като се преследват и социални цели с тяхното функциониране – те се поддържат независимо от загубите - данъкоплатците се натоварват с разходи, които не желаят, и се намалява тяхната свобода да разполагат с дохода си.

Това се отнася в още по-голяма степен за размера на максималната данъчна ставка. Чрез данъците директно, принудително и безвъзмездно се изземват средства от гражданите и фирмите. Така те се лишават от възможността да използват тези средства по свой личен избор и по най-ефективния начин, информацията за който притежават само те. Поради това държавата разходва събраните средства неефективно и се губи възможен доход от алтернативната им употреба. Така се намалява богатството на отделните хора, оораничават се перспективите за увеличаване на богатството и възможностите за икономически растеж.

Данъчната система се характеризира с вертикално неравенство, хоризонтално неравенство, сложност, двусмисленост и несигурност. Вертикалното неравенство се създава от различното данъчно облагане на гражданите с различно равнище на дохода. Освен че нарушава духа на равната защита пред закона, гарантирана от конституцията, такава неравна тежест изкривява възприемането на разходите и ползите от правителството, защото програмите, които то предприема, изглеждат на много хора безплатни, а в действителност за тях се плащат огромни средства. Хоризонталното неравенство се дължи на факта, че дори хора с равни доходи се третират неравно чрез множество намаления, облекчения и други усложнения.

От гражданите се изисква да знаят и спазват законите на страната. Но законите са неясни, претоварени от разпоредби и трудно приложими и постоянно се променят. Това създава несигурност за гражданите и невъзможност за тях да планират по-дългосрочно своите действия.

Разходите на българското правителството за периода 1996-2000 година като процент от БВП са:



Разполагаем доход на правителството

Показатели


1996

1997

1998

1999

2000

Бюджетен дефицит


-10.4

-2.9

1.0

-0.9

-1.0

Приходи

32.9

32.2

39.8

40.7

41.4

Разходи

43.2

35.1

38.8

41.6

42.4

Лихвени плащания


- Дял от БВП, %

19.5

8.3

4.3

3.8

4.0

- Дял от общите разходи, %

45.5

23.7

11.0

9.1

9.6

Разходи минус лихвени плащания

23.7

26.8

34.5

37.8

38.4

Растеж на БВП, %

-10.9

-6.9

3.5

2.4

5.8

Източник: Министерство на финансите
През 1996 година разходите на правителството представляват 43.2% от БВП, като намаляват през следващата година, но след това отново се повишават. Размерът им е значителен и това води до силно ограничаване на икономическата свобода на гражданите. Така се изтласква частният сектор от икономиката за сметка на публичния.

През разглеждания период процесът на приватизация на държавните предприятия се извършва бавно и затова делът им остава голям, а оттук следва и ниската оценка за България за този подпоказател. Забавя се и ликвидацията на фалиралите предприятия като по този начин се поддържа изкуствено равнище на заетостта в тези фирми и се пораждат разходи за данъкоплатците.

Максималната данъчна ставка върху доходите на физическите лица е била 40%, но тенденцията е към понижаване. Това от 1996 година насам повишава стопанската свобода. Тук обаче има значение и размерът на социалните осигуровки, тъй като при съществуващата система от разходно-покривен тип тези осигуровки се възприемат като данъци и също ограничават икономическата свобода.

Поради демографската структура на населението, ниското равнище на доходите и икономическия растеж ставката е висока и така от хората допълнително се изземва резултат от техния труд (без да се предоставят пенсионни и други осигуровки, които биха били на разположение при други системи). Изходът е в провеждане на сериозни реформи в пенсионната сфера, насочени към изграждане на частно пенсионно осигуряване, при което хората се осигуряват в индивидуални пенсионни сметки според индивидуалните си нужди и възможности.




Каталог: docs -> market-and-state
market-and-state -> Икономическата свобода в България през 2003
market-and-state -> Доминиране чрез индустриално превъзходство
market-and-state -> Размисли върху смисъла на държавата
market-and-state -> Как се финансира държава без данъци
market-and-state -> Националната независимост
market-and-state -> За прозрачността в икономиката, или за онова, което се вижда и онова, което не се вижда
market-and-state -> Властта корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно
market-and-state -> Реформа на пенсионните системи в Латинска Америка по примера на Чили
market-and-state -> Седем морални аргумента за свободната търговия1
market-and-state -> Шест ключови аргумента за приватизиране на общественото осигуряване в сащ


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница