Представяне на Годишния индекс на световната икономическа свобода на института “Фрейзър”, Канада
Правна структура и сигурност на правата на собственост
Изтегляне 0.54 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Достъп до стабилни и сигурни пари
- Негативни ефекти на инфлацията
- Свобода на размяната с чужденци
Правна структура и сигурност на правата на собственостЗащитата на индивида и неговата законно придобита собственост е централен елемент от икономическата свобода и гражданското общество. Това може да се разглежда като най-важната функция на държавата. Област 2 от индекса се съсредоточава върху този проблем. Ключовите съставки на законовата система, съвместими с икономическата свобода, са върховенството на закона, сигурността на правата на собственост, независимостта на съда и безпристрастната съдебна система. Показателите показващи колко добре се изпълнява защитната функция на правителството са резюмирани, както стана дума, в две изследвания: International Country Risk Guide и Global Competitiveness Report. Рейтингите и от двата са базирани на изследване. Сигурността на правата на собственост, защитена от равенството пред закона, е съществена за икономическата свобода. Свободата на размяната, например, е безсмислена, ако индивидите нямат сигурни права на собственост, включително над плодовете на техния труд. Провалът на държавната правна система да обезпечи сигурността на правата на собственост, неспазването на договорите и отказът от уреждане на споровете по взаимно приемлив начин подкопават действието на пазарно-разменната система. Ако индивидите и бизнесът нямат увереност, че договорите ще бъдат изпълнени и плодовете на техните стопански начинания ще бъдат защитени, техните стимули да участват в съзидателна дейност ще бъдат разрушени. Това поведение намалява инвестициите. Затова страните с нисък рейтинг в тази област е малко вероятно да постигнат и поддържат висок стопански растеж.3
Тук като положителни елементи могат да се възприемат липсата на вътрешни конфликти, ненамесата на военните и на религиозните организации в политиката. Все пак трябва да отбележим нереформираността на армията и липсата на силен граждански контрол върху нея. Другите слабости са защитата на интелектуалната собственост, независимостта и безпристрастността на съда. Оценката за независимост на съда е 4.2, а за безпристрастност е 4.5, което показва, че съдебната система се поддава на влияние както от страна на правителството, така и от спорещите страни. Като цяло правната рамка не позволява на частния бизнес да атакува в съда законността на правителствените действия и регулации. Оценката за честност на правната система е 6.7, което е влошаване в сравнение с предишното изследване. По отношение защитата на интелектуалната собственост в индекса има специално приложение, в което са посочени принципите и критериите за оценка. Защитата на интелектуалната собственост е също толкова важна, колкото и на материалната, тъй като тя е продукт на усилията на хората и те съответно трябва да могат да получат ползата от съобразителността и изобретателността си. Тя обхваща патентните права, търговските марки, авторското право и дори географски означения на производство на даден продукт. България получава най-ниска оценка /3.4/ именно за защита на интелектуалната собственост. По-конкретно съществуват проблеми, свързани с покритието, прилагането и ограниченията на патентните права и неспазването на авторските права.
Сигурните пари са съществени за защитата на правата на собственост и по този начин - на икономическата свобода. Инфлацията понижава стойността на собствеността, притежавана в монетарни инструменти, с други думи – унищожава спестяванията. Правителствата използват инфлацията и печатането на пари, като в резултат отчуждават собствеността на гражданите чрез девалвация, докато използват новонапечатаните книжни пари за правителствени разходи. Това често се нарича “инфлационен данък”. В допълнение към данните за инфлацията и монетарната политика на правителството е важно да се разгледа доколко съществуват пречки пред използването на алтернативни валути. Ако банкерите могат да предложат спестовни и чекови сметки в други валути, или гражданите могат да си откриват сметки в чуждестранни банки, тогава достъпът до сигурни пари се увеличава и се разширява икономическата свобода. Първите три показателя от област “Достъп до стабилни и сигурни пари” са конструирани да измерват последователността на монетарната политика (или институции) и тяхната нагласа към дългосрочна ценова стабилност. Четвъртият е предвиден да измери леснотата на използване на другите валути чрез сметки в местни и чуждестранни банки. За да се постигне по-висок рейтинг в тази област, страната трябва да следва политика и да създаде институции, които водят до ниска (и стабилна) инфлация и да избягват регулациите, които ограничават използването на алтернативни валути, когато гражданите го желаят.По отношение на достъпа до стабилни и сигурни пари България заема 112-то място и има рейтинг 4,8. Тя получава най-нисък рейтинг спрямо останалите показатели и съответно най-ниско място в класацията в сравнение с останалите показатели. Това се дължи на 1996 и 1997 година (и на нестабилността през предходния период). Те се характеризират с висока и силно колеблива инфлация поради провежданата тогава произволна монетарна политика. През месец юли 1997 година беше въведен режим на валутен борд, което доведе до вътрешна и външна стабилност на лева, намаляване на инфлационния данък и увеличаване на инвестициите и растежа. Би могло да се помисли за разрешаване на използването на чужди валути като разплащателно средство в страната, което допълнително би намалило опасността от висока инфлация.Негативни ефекти на инфлацията
Източник: БНБ и НСИ. Подпоказателят “Свобода да се притежава чуждестранна валута” е единственият, за който България получава максималната оценка 10, поради възможността на гражданите да притежават чуждестранна валута и да откриват сметки в чуждестранни банки. От друга страна, обаче, за подпоказател “Променливост на инфлацията” оценката е 0, тъй като за разглеждания период тя е била твърде колеблива и създава несигурност в икономическите агенти по отношение на по-дългосрочен времеви хоризонт. След 1997 година колебливостта силно е ограничена от валутния борд и за 1998-2001 година е 4.3 (измерена чрез стандартното си отклонение).4 Свобода на размяната с чужденциВ нашия модерен свят на високи технологии и ниски разходи за комуникации и транспорт, свободата на размяната през националните граници е ключова съставна част от икономическата свобода. Значим дял стоки и услуги сега или се произвеждат в чужбина, или съдържат ресурси, доставени от чужбина. Разбира се, размяната е “игра с положителна сума”, т.е. тя е от взаимен интерес за разменящите. Преследването на печалбата дава мотивация за размяната. По този начин, свободата на размяната с чужденците допринася съществено за благосъстоянието. В отговор на протекционистките нагласи и политиката на специални привилегии, фактически всички правителства приемат ограничения върху търговията от различен вид. Митата и квотите са очевидните примери за бариери, които ограничават международната търговия. Тъй като намалява конвертируемостта на валутите, контролът върху валутните курсове също възпрепятства международната търговия. Обемът на търговията също се ограничава от административни фактори, които забавят преминаването на стоките през митниците. Понякога тези забавяния са резултат от недостатъчна ефикасност, докато в други примери те отразяват действията на корумпирани представители на властта, които искат подкупи.5 Показателите в тази област са конструирани да измерят голямо разнообразие от ограничения, които влияят на международната размяна: тарифи, квоти, скрити административни ограничения, валутни и капиталови контроли. Показателите за регулаторни търговски бариери и контроли на капиталовите пазари са базирани на данни от изследване от Global Competitiveness Report. Другите показатели в тази област могат да се характеризират обективно. За да се постигне по-висок рейтинг в тази област, страната трябва да има ниски мита, по-голям от очаквания външнотърговски сектор, ефикасна администрация на митниците, свободно конвертируема валута и слаб контрол върху капиталите.
Правителствата често ограничават свободата на гражданите си да търгуват с чужденци. Митата, квотите, лицензите, пазарните ограничения, контролите върху валутния курс и ограниченията върху движението на капитали са някои от начините за забавяне на доброволната размяна през националните граници. Такива политики намаляват икономическата свобода. Икономическата теория сочи, че когато са свободни да разменят, индивидите са способни да произведат повече и да постигнат по-високо равнище на доходите, отколкото е възможно иначе. При равни други условия, очаква се индивидите да създават по-висок доход, когато живеят в страни с по-голяма свобода на международната размяна. Тя също така насърчава предприемаческите и иновативните дейности, които са двигател на икономическия прогрес.6 Фактори, различни от търговската политика, също влияят на размера на външнотърговския сектор. Колкото по-голяма е страната по отношение на населението и територията, толкова по-големи са възможностите за реализиране на икономии от мащаба в рамките на местния пазар. Това предполага, че страни с по-голяма площ и население вероятно имат по-малка международна търговия като дял от икономиката им. България е страна с малка територия и малко население и следователно трябва този показател да е сравнително висок. Тя се намира в близост до Еврозоната – един голям пазар, което също е фактор, който влияе на търговския сектор.7 Ако стоката или услугата може да бъде придобита по-изгодно чрез покупка от чужбина, има смисъл тя да се купува, а не да се произвежда в страната. Когато търговските партньори използват повече от времето и ресурсите си, за да произвеждат най-ефективно, те са способни да произведат заедно повече и да достигнат по-висок жизнен стандарт. Икономистите от Дейвид Рикардо насетне наричат това “закон за сравнителното предимство”. В допълнение, свободните международни пазари насърчават иновациите и ефективното производство. Във все по-голяма степен икономическият растеж обхваща интелектуалните способности, иновациите и приложението на технологиите. Наблюдението и взаимодействието с индивиди, които използват различна технология често подбужда останалите да прилагат успешни подходи. Международната конкуренция също поддържа местните производители като им дава силни стимули да подобряват качеството на продуктите си. Отвореността може също да упражни косвени ефекти: тя може да поощри държавите да възприемат стабилни институции и политики. Ако не го направят, трудът и капиталът ще бъдат насочени към по-благоприятна среда. Нито местните, нито чуждестранните инвеститори ще искат да вложат средствата си в страни, характеризиращи се с враждебност към бизнеса, монетарна нестабилност, правна несигурност, високи данъци и нискокачествени публични услуги. Когато трудът и капиталът са свободни да се насочат другаде, ще струва скъпо да се следват политики, които наказват успеха. По този начин, отвореността би трябвало да дава на силни стимули на вземащите решения да избягват политиките, които спъват растежа.8 В условията на представителна демокрация това обикновено се случва при условие, че критична маса избиратели намират за по-подходящо да изискват от правителстата по-изгодни за себе си политики, вместо да гласуват с краката или да прибягват към поведение наричано в икономиката на обществения избор “разумно невежество”. (за ефекта на разумно невежество виж Мансър Олсън, Възход и упадък на нациите, София, 2001, издателство “Златорог”)
Когато законодателството ограничава навлизането на пазарите и се намесва в свободата на участие в доброволната размяна, икономическата свобода намалява. Ограниченията на свободата на размяната на кредитните, трудовите и продуктовите пазари се включват в индекса. Първият показател отразява условията на местните кредитни пазари. Първите два подпоказателя дават доказателство за степента, до която банковата индустрия е доминирана от частни фирми и дали на чуждестранните банки е разрешено да се конкурират на пазара. Последните три подпоказателя посочват степента, в която частния сектор получава достъп до кредит и дали има контрол върху лихвените проценти. Страните, в които съществува частна банкова система, разпределят кредит към частните фирми и се въздържат от контролиране на лихвените проценти получават по-висок рейтинг за този показател. Различни типове регулации на пазара на труда нарушават икономическата свобода на наетите и на работодателите.10 Сред по-значимите са минималните заплати, процедурите при прекратяване на трудовите договори, централизираното определяне на заплатите, задължителност на колективното трудово договаряне, помощи при безработица, които подкопават стимулите за наемане и задължителната военна служба. За да получи по-висока оценка в този показател, държавата трябва да позволява пазарните сили да определят заплатите и да установяват условията при уволнение, да избягват много големи помощи при безработица, които подкопават стимулите за работа и да се въздържат от използване на военна повинност. Подобно на регулациите на кредитните и трудовите пазари, регулирането на бизнес дейностите спъва икономическата свобода. Показателите, които класифицират регулирането на бизнеса са конструирани да разпознават степента, в която регулативните ограничения и бюрократичните процедури ограничават конкуренцията и действието на пазарите.9 За висок резултат в тази част на индекса, държавите трябва да позволяват на пазарите да определят цените и да се въздържат от регулаторни дейности, които забавят навлизането в бизнеса и увеличават разходите за произвежданите продукти. Те също трябва да се въздържат от използването на властта си за извличане на финансови изгоди и да награждават някои бизнеси за сметка на други.
Оценката за регулациите на кредитните пазари е 6.1. По показателя частна собственост върху банките България получава висока оценка (8), но трябва да продължи с приватизацията и на останалите държавни банки – ДСК и Насърчителна банка. П
Това се дължи на наличието на негативни реални лихви и на големия спред между лихвите по депозитите и кредитите. Част от спреда между лихвите по депозитите и кредитите се дължи на минималните задължителни резерви в размер на 8%, които банките трябва да поддържат в безлихвени сметки в БНБ. Тези резерви са ненужни при валутен борд, а дори и страните с традиционна централна банка са ги премахнали /Нова Зеландия, Канада, Великобритания/ или са ги намалили до минимум. Оценката за контрол върху лихвените проценти е 5.3 от 10, което е доста ниско. Оценката за регулирането на трудовите пазари е 4.9, което показва огромната степен на излишнa държавна намеса на трудовия пазар. По показателя “влияние на минималната заплата” оценката е 2.6 заради силното негативно въздействие на минималната работна заплата. На практика почти няма хора, които да са облагодетелствани от минималната заплата – тези, които получават повече, не са засегнати от съществуването й, а тези, които получават по-малко или биват уволнявани при увеличение на минималната заплата, или работят неофициално без трудов договор. Минималната заплата обаче има негативно влияние /ако се прилага строго и ако е прекалено висока/ върху работниците с ниска производителност, младите, неквалифицираните работници без опит, хората с увреждания, които не са достатъчно производителни, за да получават дори минималната заплата и следователно не могат да работят легално. Също така те не могат и да натрупат опит на работното място, което да им позволи в последствие да станат по-производителни и да получат повишение на заплатата. На практика те са обречени да бъдат безработни, ако не си намерят работа в неформалния сектор. По отношение на гъвкавост при назначение и уволнение оценката е 4.3 заради големите пречки, наложени от Кодекса на труда, които правят пазара на труда силно негъвкав. Оценката за колективно договаряне е по-висока заради сравнително малкия дял от работещите, чиито заплати са определени чрез централизирано колективно договаряне. За стимули от помощи за безработица оценката е 6.8 поради това, че помощите за безработица са сравнително незначителни в сравнение с други страни. За задължителната военна служба оценката е много слаба /3/ поради това, че тя нарушава правото на избор на голяма част от населението и принуждава хората да преживяват неща, които огромната част от тях не биха изтърпели дори срещу заплащане. Трябва да се предприемат действия за премахване на задължителната служба и замяната й с платена доброволна договорна служба. Оценката за регулиране на бизнеса като цяло е 5.4. За контрол върху цените оценката е 6.0, тъй като има все още много цени, определяни от правителството – електричество, топлоенергия, телефонни импулси, цигари, лекарства, природна газ, вода. Минималните цени са друг начин за контрол – пример за това е минималната застрахователна премия по застраховката гражданска отговорност. Изходът тези отраслите да се либерализират и цените да се определят свободно от пазара. За “административни пречки пред започване на нов бизнес” оценката е 6.1 заради наличието на множество лицензионни и разрешителни режими. По “изгубено време заради бюрокрацията” оценката е 6, тъй като администрацията е силно неефективна. За показателя леснота на стартиране на нов бизнес оценката е изключително негативна /2.5/, което е показателно за неблагоприятната бизнес среда.
Каталог: docs -> market-and-state market-and-state -> Икономическата свобода в България през 2003 market-and-state -> Доминиране чрез индустриално превъзходство market-and-state -> Размисли върху смисъла на държавата market-and-state -> Как се финансира държава без данъци market-and-state -> Националната независимост market-and-state -> За прозрачността в икономиката, или за онова, което се вижда и онова, което не се вижда market-and-state -> Властта корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно market-and-state -> Реформа на пенсионните системи в Латинска Америка по примера на Чили market-and-state -> Седем морални аргумента за свободната търговия1 market-and-state -> Шест ключови аргумента за приватизиране на общественото осигуряване в сащ Изтегляне 0.54 Mb. Сподели с приятели:
|