Представяне на конкретен мсспс

1. 
   ПРОБЛЕМИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАНДАРТИЗАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ
   

В България липсва стандартизация на счетоводството в предприятието от публичния сектор. Към настоящият момент регулирането на отчетността е главно чрез писма и указания на МФ, които създават „отчетен хаос” и възможност за нееднакво третиране в различните предприятия. Необходима е стандартизация на счетоводството в предприятието от публичния сектор с пълно прилагане на принципа на текущо начисляване. В структурата и съдържанието на бюджетния сметкоплан съществуват редица несъвършенства. Недостатък е забраната на предприятията от публичния сектор да откриват нови синтетични сметки според спецификата на тяхната дейност, което безспорно ограничава възможностите на конкретно предприятие при разработване на индивидуален сметкоплан. Този проблем може да се реши чрез създаване на надеждна система за аналитично отчитане. Липсата на стандартизация е довела до редица отклонения от фундаменталните счетоводни принципи в предприятието от публичен сектор които са следните:

- отклонение от принципа действащо предприятие- според този принцип финансовите отчети на предприятието трябва да генерират тяхното функциониране в бъдеще, както и това, че няма да се стесни мащабът на дейността. В предприятията от публичния сектор обаче този принцип се реализира от решението на финансиращият бюджет за съществуването на съответното бюджетно предприятие.

- отклонение от принципа вярно и честно представяне- според този принцип сделките и събитията в предприятието се представят обективно и безпристрастно, но тук отново е нарушено след като периодичните и годишните касови отчети на бюджетните предприятия се допуска корекция на ниво консолидирани данни. Подобни корекции на ниво консолидирани данни са недопустими тъй като грешките и несъответствията може да са резултат от целенасочени действия от страна на ръководството на бюджетните предприятия.

- отклонение от принципа предпазливост, текущо начисляване и съпоставимост между приходи и разходи- при него целта е да не се допускат надценяване на активите и подценяване на пасивите във финансовите отчети. Явно отклонение от този принцип в счетоводството на предприятията от публичния сектор е неначисляването на разходи за амортизация на амортизируемите дълготрайни активи. Частично проблемът би могъл да се реши с прилагането на преоценка. За съжаление практиката на преоценка на дълготрайни активи не се прилага систематично в предприятията от публичния сектор в България. Следователно може да се допусне, че без начисляването на амортизации и без систематично периодично оценяване представената в баланса цена на портфейла от активи съществено ще се отклонява от справедливата му стойност. Тази практика е явно отклонение от принципите на предпазливост, на съпоставимост на приходите и разходите и на текущо начисляване. С това установи, че България е единствената страна- членка на ЕС, в която не се начислява амортизация на дълготрайните материални активи в предп­риятията от публичния сектор. Тази практика е неприемлива, тя уронва международния авторитет на страната ни.

Въз основа на представените съждения се стига до извода, че за решаването на тези проблеми е необходимо приемането на Международните счетоводни стандарти за публичен сектор.Така ще се реализира процесът на стандартизация и усъвършенстване на счетоводството в предприятията от публичния сектор. Въвеждането на МССПС ще помогне за отстраняването на значителна част от проблемите и качеството на счетоводната информация чувствително ще се подобри.

2. 
   ПРЕДСТАВЯНЕ НА КОНКРЕТЕН МССПС
   

Информацията за паричните потоци на едно предприятие е полезна с това, че предоставя на ползвателите на финансовите отчети база за оценка на възможностите на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти и потребностите на предприятието да използва тези парични потоци. Икономическите решения, които вземат ползвателите, изискват да се направи оценка на възможностите на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти, тяхното разположение във времето и сигурността на генерирането им.

Целта на настоящият стандарт е да се изисква осигуряване на информация за историческите изменения на паричните средства и паричните еквиваленти на предприятието посредством отчет за паричните потоци, в който те се категоризират през отчетния период като такива от оперативна, инвестиционна и финансова дейност.

2. Обхват

Предприятието изготвя Отчет за паричните потоци в съответствие с изискванията на настоящият стандарт и го представя като неразделна част от финансовите си отчети за всеки отчетен период, за който се представят финансовите отчети. Ползвателите на финансовите отчети на предприятието се интересуват как предприятието генерира и използва паричните средства и паричните еквиваленти. Това е така, независимо от характера на дейността на предприятието и независимо от това, дали паричните средства могат да се разглеждат като продукт на предприятието, какъвто може да бъде случаят при финансовите институции. Предприятията се нуждаят от парични средства по причини, които генерират приходи. Те се нуждаят от парични средства, за да извършват своята дейност, да плащат задълженията си и да осигуряват възвръщаемост на своите инвеститори. Поради това стандартът изисква всички предприятия да представят Отчет за паричните потоци.

Отчетът за паричните потоци, използван заедно с останалите финансови отчети, предоставя информация, която дава възможност на ползвателите да оценят промените в нетните активи на предприятието, финансовата му структура (включително и неговата ликвидност и платежоспособност) и способността му да влияе върху размера и разположението във времето на паричните потоци, за да може да се приспособява към променящите се обстоятелства и възможности. Информацията за паричните потоци е от полза при извършването на оценката на възможностите на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти и дава възможност на ползвателите да създават модели за оценяване и сравняване на настоящата стойност на бъдещите парични потоци на различните предприятия. Тя подобрява и сравнимостта на отчитането на резултатите от дейността на различните предприятия, защото премахва ефекта от различното счетоводно третиране на едни и същи сделки и събития. Историческата информация за паричните потоци често се използва като показател за размера, разпределението във времето и сигурността на бъдещите парични потоци. Полезна е и когато се проверява точността на минали оценки на бъдещи парични потоци, както и при проучването на съотношението между рентабилността и нетния паричен поток и влиянието на променящите се цени.

В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

Паричните еквиваленти се държат по-скоро за посрещане на краткосрочни парични ангажименти, отколкото за инвестиционни или други цели. За да бъде категоризирана като паричен еквивалент, една инвестиция трябва да бъде леснообръщаема в конкретна сума парични средства и да съдържа незначителен риск от промени на стойността. Затова дадена инвестиция нормално се категоризира като паричен еквивалент само когато има краткосрочен падеж, като например три месеца или по-малко от датата на придобиването. Инвестициите в акции не се включват в паричните еквиваленти, освен ако по същество не са парични еквиваленти, например при привилегировани акции, придобити в рамките на кратък срок преди техния падеж и с посочен срок за изкупуване. Заемането на средства от банки по принцип се счита за финансова дейност. В някои страни обаче банковият овърдрафт, който е платим при поискване, представлява неразделна част от управлението на паричните средства на предприятието. При тези обстоятелства банковият овърдрафт се включва като елемент на паричните средства и паричните еквиваленти. Характерна черта на подобна схема на банково обслужване е, че салдото по банковата сметка често се променя от положителни стойности до овърдрафт. Паричните потоци изключват движенията между статии, които представляват парични средства или парични еквиваленти, защото тези елементи представляват по-скоро част от управлението на паричните средства на предприятието, отколкото част от неговата оперативна, инвестиционна или финансова дейност. Управлението на паричните потоци включва инвестирането на свободните парични средства в парични еквиваленти.

Отчетът за паричните потоци трябва да представя паричните потоци през отчетния период, категоризирани по оперативна, инвестиционна и финансова дейност. Предприятието представя паричните си потоци, свързани с оперативната, инвестиционната и финансовата дейност, по начин, който е най-подходящ за стопанската му дейност. Класифицирането по дейности осигурява информация, която дава възможност на ползвателите да оценят влиянието на тези дейности върху финансовото състояние на предприятието и размера на паричните средства и паричните еквиваленти, които то притежава. Тази информация може да се използва и за оценяване на зависимостите между тези дейности. Една сделка може да включва парични потоци, които са класифицирани по различен начин. Например когато паричното погасяване на кредит включва както лихва, така и главница, лихвата може да бъде класифицирана като оперативна дейност, а главницата - като финансова дейност.

Размерът на паричните потоци, произтичащи от оперативна дейност, е главен показател за степента, в която дейността на предприятието е генерирала достатъчно парични потоци за изплащане на заемите, за поддържане на оперативната дееспособност на предприятието, за изплащане на дивиденти и за извършване на нови инвестиции, без да се прибягва до външни източници на финансиране. Информацията за конкретните компоненти на историческите оперативни парични потоци, заедно с останалата информация, е полезна за прогнозиране на бъдещите парични потоци от оперативните дейности. Паричните потоци от оперативната дейност се генерират главно от основната приходоносна дейност на предприятието. Следователно по принцип те са резултат от сделки и други събития, които се включват при определянето на печалбата или загубата. Като пример за парични потоци от оперативна дейност могат да се посочат:

а) паричните постъпления от продажбата на стоки и извършването на услуги;

б) паричните постъпления от възнаграждение за права, такси, комисиони и други приходи;

в) паричните плащания на доставчици на стоки и услуги;

г) паричните плащания на и от името на персонала;

д) паричните постъпления и паричните плащания на застрахователно предприятие за застрахователни премии и обезщетения, анюитетните суми и други суми по застрахователни полици;

е) паричните плащания или възстановяване на суми, внесени като подоходни данъци, с изключение на случаите, когато те могат да бъдат конкретно отнесени към финансовата и инвестиционната дейност;

ж) паричните постъпления и плащания по договори, държани за дилърски или търговски цели.

Дадено предприятие може да държи ценни книжа и кредити за дилърски или търговски цели, като в този случай те се сходни с материалните запаси, придобити специално за препродажба. Следователно паричните потоци, произтичащи от покупката и продажбата на ценни книжа за дилърски и търговски цели, се класифицират като оперативна дейност. По същия начин паричните аванси и кредити, предоставени от финансовите институции, се класифицират обикновено като оперативна дейност, тъй като те се отнасят към главната приходоносна дейност на предприятието.

Отделното отчитане на паричните потоци, генерирани от инвестиционната дейност, е важно, защото те представляват размера на разходите, направени за ресурси, които са предназначени да генерират бъдещи приходи и парични потоци. Като инвестиционна дейност могат да бъдат класифицирани само разходите, чиито резултат е признат в отчета за финансовото състояние актив. Като пример за парични потоци от инвестиционни дейности могат да се посочат :

а) паричните плащания за придобиване на имоти, машини и съоръжения, нематериални и други дълготрайни активи. Тези плащания включват плащанията, свързани с капитализираните разходи за развойна дейност, както и с капитализираните разходи за имоти, машини и съоръжения, изградени със собствени ресурси;

б) паричните постъпления от продажбата на имоти, машини и съоръжения, нематериални и други дълготрайни активи;

в) паричните плащания за придобиване на капиталови или дългови инструменти на други предприятия и дялови участия в смесени предприятия (различни от плащанията за тези инструменти, които се разглеждат като парични еквиваленти, или тези, които се държат за дилърски или търговски цели);

г) паричните постъпления от продажбата на капиталови или дългови инструменти на други предприятия и дялови участия в съвместни предприятия (различни от постъпленията за тези инструменти, които се разглеждат като парични еквиваленти, или тези, които се държат за дилърски или търговски цели);

д) паричните аванси и кредити, предоставени на трети страни (които не са аванси и кредити, предоставени от финансова институция);

е) паричните постъпления от възстановяването на аванси и погасяването на кредити, предоставени на трети страни (които не са аванси и кредити на финансова институция);

ж) паричните плащания за фючърсни договори, форуърдни договори, опционни договори и суапови договори, с изключение на случаите, когато договорите се държат за дилърски или търговски цели или плащанията са класифицирани като финансова дейност;

з) паричните постъпления от фючърсни договори, форуърдни договори, опционни договори и суапови договори, с изключение на случаите, когато договорите се държат за дилърски или търговски цели или плащанията са класифицирани като финансова дейност.

Отделното оповестяване на паричните потоци, генерирани от финансовата дейност, е важно, защото помага при прогнозирането на сумите от бъдещите парични потоци, които представляват вземания на институциите, които са предоставили капитал на предприятието. Като примери за парични потоци от финансова дейност могат да се посочат:

а) паричните постъпления от емитирането на акции или други инструменти на собствения капитал;

б) изплащането на парични суми на собственици за придобиването или обратното изкупуване на акции на предприятието;

в) паричните постъпления от емитиране на облигации, заеми, кредити, полици, ипотеки и други краткосрочни или дългосрочни заемни средства;

г) паричните погашения на получени в заем средства;

д) паричните плащания от страна на даден лизингополучател за намаляване на размера на неизплатеното задължение по финансов лизинг.

6. ОТЧИТАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ ОТ ОПЕРАТИВНА ДЕЙНОСТ

Предприятието трябва да отчита паричните потоци от оперативната дейност, като използва:

а) или прекия метод, при който се отразяват главните групи от брутни парични постъпления и брутни парични плащания;

б) или косвения метод, при който печалбата или загубата се коригира по отношение на ефекта на сделките, извършвани по безналичен път, на отложените или начислените минали или бъдещи парични постъпления или плащания във връзка с оперативната дейност и на приходните или разходните позиции, свързани с инвестиционни или финансови парични потоци.

Препоръчително е предприятията да отчитат паричните потоци от оперативната си дейност, като използват прекия метод. Прекият метод осигурява информация, която може да бъде полезна при оценяване на паричните потоци и която не може да бъде получена по косвения метод. При прекия метод информацията за основните групи брутни парични постъпления и брутни парични плащания може да бъде получена:

а) или от счетоводните регистри на предприятието;

б) или чрез коригирането на продажбите, себестойността на продажбите (лихвите и други подобни доходи и разходите за изплащане на лихви и други подобни разходи за дадена финансова институция) и други статии от отчета за всеобхватния доход по отношение на:

в) промените на материалните запаси и оперативните вземания и задължения през отчетния период;

г) други безналични статии;

д) други статии, за които паричните ефекти представляват инвестиционни или финансови парични потоци.

При косвения метод нетният паричен поток от оперативната дейност се определя чрез коригирането на нетната печалба или загуба по отношение на ефектите на:

а) промените на материалните запаси и оперативните вземания и задължения по време на отчетния период;

б) безналичните статии, като например амортизация, провизии, отсрочени данъци, нереализирани положителни и отрицателни разлики от промените на валутните курсове, неразпределена печалба на асоциираните предприятия и неконтролиращи участия;

в) всички други статии, за които паричните ефекти представляват инвестиционни или финансови парични потоци.

Алтернативно нетният паричен поток от оперативната дейност може да бъде представен по косвения метод, като се покажат приходите и разходите, представени в отчета за всеобхватния доход и промените на материалните запаси и оперативните вземания и задължения през отчетния период.

ОТЧИТАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ ОТ ИНВЕСТИЦИОННА И ФИНАНСОВА ДЕЙНОСТ

Предприятието трябва да отчита поотделно основните групи брутни парични постъпления и брутни парични плащания, произтичащи от инвестиционна и финансова дейност, освен когато паричните потоци, описани в параграфи 21 и 23, се отчитат на нетна база.

Паричните потоци, произтичащи от посочената по-долу оперативна, инвестиционна или финансова дейност, могат да се отчитат на нетна база:

а) паричните постъпления и плащания от името на клиентите, когато паричните потоци отразяват по-скоро дейностите на клиента, отколкото тези на предприятието;

б) паричните постъпления и плащания за статии, при които обращаемостта е бърза, сумите са големи и падежите са кратки.

Примери за парични постъпления и плащания, посочени в параграф 21, буква а), са:

а) приемането и изплащането на безсрочни депозити в банка;

б) парични средства, държани от инвестиционно предприятие от името на клиента;

в) наеми, събирани от името на собствениците на имотите и изплащани на тях.

Примери за парични постъпления и плащания, посочени в параграф 21, буква б), са авансите, отпускани за и погасяването на:

а) сумите на главниците, отнасящи се до кредитни карти на клиенти;

б) закупуването и продажбата на инвестиции; и

в) други краткосрочни заеми, например тези, които имат падеж три месеца или по-малко.

Паричните потоци, генерирани от всяка от следните дейности на дадена финансова институция, могат да бъдат отчитани на нетна база:

а) паричните постъпления и плащанията за приемане и изплащане на депозити с определен падеж;

б) предоставянето на депозити и тегленето на депозити от други финансови институции;

в) паричните аванси и кредити, отпускани на клиенти, и погасяването на тези аванси и кредити.

Предприятието трябва да оповестява заедно с коментар, даван от ръководството, размера на значителните наличности на парични средства и парични еквиваленти, държани от предприятието, които не са на разположение за ползване от групата.

Има редица обстоятелства, при които паричните средства и паричните еквиваленти, държани от предприятието, не са на разположение за ползване от страна на групата. Като пример могат да се посочат наличностите на парични средства и парични еквиваленти, които държи дъщерно дружество, което работи в страна, в която се прилагат валутен контрол или други правни ограничения, когато наличностите не са на разположение за общо ползване от предприятието майка или от други дъщерни предприятия. Допълнителната информация може да се окаже необходима на ползвателя, за да разбере финансовото състояние и ликвидността на предприятието. Оповестяването на тази информация, заедно с коментар от страна на ръководството, е желателно и може да съдържа следното:

а) сумата на неусвоените отпуснати кредити, които могат да бъдат на разположение за бъдещи оперативни дейности и за уреждане на капиталови ангажименти, като се посочват евентуалните ограничения върху ползването на тези кредити;

б) съвкупните суми на паричните потоци съответно от оперативна, инвестиционна и финансова дейност, свързани с дялово участие в съвместни предприятия, отчитани чрез използването на пропорционална консолидация;

в) съвкупната сума на паричните потоци, които представляват увеличения на оперативния капацитет отделно от тези парични потоци, които са необходими за поддържането на оперативния капацитет;

г) сумата на паричните потоци, произтичащи от оперативната, инвестиционната и финансовата дейност от всеки отчитан сегмент.

Отделното оповестяване на паричните потоци, които представляват увеличения на оперативния капацитет, и паричните потоци, необходими за поддържането на оперативния капацитет, е от полза за ползвателя и му помага да определи дали предприятието инвестира достатъчно в поддържането на своя оперативен капацитет. Предприятие, което не инвестира достатъчно в поддържането на своя оперативен капацитет, може да ощетява бъдещата си рентабилност за сметка на текущата ликвидност и разпределяните между собствениците суми. Отчитането на паричните потоци по сегменти дава възможност на ползвателите да разберат по-добре отношението между паричните потоци от стопанската дейност като цяло и между съставните части, както и наличието и динамиката на паричните потоци по сегменти.

3. 
   Перспективи пред стандартизацията на счетоводството в публичния сектор.
   

1. 
   Фесчиян, Д. Стандартизацията на счетоводството и модели за отчитане на дълготрайните материални активи в публичния сектор. София, 2013
   
2. 
   www.ifac.org