Методи на предучилищната педагогика Класификацията на методите в предучилищната педагогика е въпрос, чиято категорична неопределеност произтича от факта, че предучилищната педагогика, както и останалите педагогически науки, заимства методи от други науки. В условията на взаимодействие между науките и развитието на междудисциплинарните връзки пренасянето на методи и техники от една наука в друга е обичайно явление. Заимстваните методи в предучилищната педагогика се адаптират и модифицират за изследване на педагогическите явления и процеси в предучилищния сектор. В най-общ план методите на предучилищната педагогика могат да се обособят в две групи - методи на педагогически изследвания с широк спектър на приложение и методи, специфични за предучилищната педагогика.
Методитена научно педагогическо изследване са начини или форми на изпълнение на изследването в рационален и систематичен ред при спазване на определени регулативни принципи. Чрез методите на научни педагогически изследвания се осъществява теоретично или емпирично взаимодействие на изследователя с обекта и предмета на научното изследване, което дава възможност за получаване, обработка, анализ и синтез на данниге. В този контекст методите на педагогическо изследване могат да бъдат класифицирани на:
методи за математическа и статистическа обработка на резултатите от изследванията.
Методи за емпирични изследвания Наблюдението е метод за непосредствено или опосредствано възприемане и регистриране на информация за видими признаци на събития, ситуации, модели на поведение и явления, които се отнасят за лица и групи, съдържание и форми на комуникации и други интеракции.
Видове наблюдения: контролирано, но само до известна степен на наблюдателя; естествено - в естествени условия; активно (включено) - наблюдателят взема участие в дейността на изследваната група или лице; пасивно - незабележимо за изследваните лица; структурно - подредено по определени категории; самонаблюдение.
Изисквания при провеждане на наблюдението: целенасоче- ност; организираност и системност; възможно най-широк обзор от сведения; фиксация и записване на резултатите; обективност.
Експериментиране. Експериментът по същество е съзнателно и целенасочено изменение и преобразуване на условията, при които протича изучаваното педагогическо явление. Особеност на педагогическия експеримент е, че изследваните педагогически явления и процеси не могат да бъдат изолирани в чист вид. В рамките на предучилищната педагогика намира приложение най- вече естественият експеримент. В зависимост от целите експериментирането може да бъде още констатиращо и формиращо. Същността на този метод показва, че данните са най-показателни, когато дават възможност за сравнение (между контролна и експериментална група; между входно и изходно ниво на групата).
Тестирането и тестът. Тестът (от англ. test - проверка, проба, изпитание) е средство, използвано за измерване и оценка на определени състояния и характеристики на естествени обекти и събития, на изкуствени системи и на човека. Тестирането е вид обективно емпирично изследване под формата на измерване, което се провежда с цел получаване на информация относно качеството на крайния образователен продукт (знанията, уменията и компетенциите) или услуга и тенденциите на развитие. Процесът на тестиране включва конструиране, провеждане и извеждане на оценка по предврително приети правила. Чрез тестиране могат както да се изследват личностни проявления и качества, така и да се измерват резултатите от усвояване на определено програмно съдържание. Съществуват различни класификации на тестовете. В зависимост от измерваните характеристики тестовете се разделят на психологически и дидактически. Според формата им на организация биват индивидуални и групови; според целта - диагностични и прогностични, и според използваните средства - вербални и невербални. Тестовете биват още: стандартизирани и