Предварителен проект! Общ устройствен план на община долна митрополия


III. 3. ИСТОРИКО-ГЕОГРАФСКО РАЗВИТИЕ – ОСОБЕНОСТИ В ПРОСТРАНСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ



страница4/18
Дата02.01.2018
Размер2.62 Mb.
#39895
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18

III. 3. ИСТОРИКО-ГЕОГРАФСКО РАЗВИТИЕ – ОСОБЕНОСТИ В ПРОСТРАНСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ

III. 3. 1. ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ


Историко-географските характеристики и пространственото развитие на селищната структура в Община Долна Митрополия, разположена в западните части на Дунавската равнина и по долините на реките /Искър и Вит и техните притоци/, са предпоставката за заселване на различни цивилизации по територията ѝ още от Древността. В тази връзка, културното наследство в общината е резултат от дългогодишното напластяване на отминали цивилизации и епохи, които носят специфична памет и идентичност на мястото.

Националната концепция за пространствено развитие на Република България представя културните коридори и прави оценка за степента на значимост на културното напластяване, като община Долна Митрополия е представена с ниска степен – наличие на един слабо изразен културен пласт.





Фигура III.3.1 1. Национални културни коридори /Източник: Национална концепция за пространствено развитие/.

В близост до територията на общината преминава Дунавското културно направление, представено от линеарно разположени културни ценности от един или два исторически периода с идентични стилови и смислови характеристики.

Римският лимес /Danubius limes Romana/ e оказал силно влияние върху развитието и културната идентичност на областта. По това време градовете по река Дунав се развиват като крепости и изпълняват преобладаващо отбранителни функции. Едни от най-значимите в региона са седалището на римския флот Сексагинта Пристас /Русе/, основан от император Веспасиан, крепостта „Нове“ /край Свищов/ и старият римски град „Улпия Ескус“ /село Гиген/.

В общината е проследено културното пространство по оста Ловеч – Плевен – Гиген /Виа Траяна/ представено от културни ценности от един или два исторически периода с идентични стилови и смислови белези съчетани с природни и етнографски дадености.

Културните направления и идентичността на общината изразяват устойчивостта във времето на селищните взаимовръзки и трайно обособените урбанистични оси. Културните направления свързват важни елементи на културното наследството и традициите, които отразяват събития или периоди от българската и европейската историята. Те показват процесите на динамиката в пространственото развитие на селищната мрежа. Свидетелство за това са недвижимите културни ценности от Античността и Средновековието.

III. 3. 2. ПРИРОДО-ГЕОГРАФКА ХАРАКТЕРИСТИКА

III. 3. 2. 1 Местоположение на община Долна Митрополия и връзки със съседни територии


Община Долна Митрополия се намира в Северозападен планов регион на България и е включена в административно-териториалните граници на област Плевен. Териториалната структура на община Долна Митрополия, граничи с тези на общините Гулянци, Плевен, Долни Дъбник, Искър (област Плевен) и община Оряхово (област Враца). Като гранична част с Република Румъния, малка част от територията е очертана от река Дунав.

Общината включва в себе си 16 населени места, от които 2 града (Долна Митрополия и Тръстеник) и 14 села ( Байкал, Биволаре, Божурица, Брегаре, Горна Митрополия, Гостиля, Комарево, Крушовене, Ореховица, Победа, Подем, Рибен, Славовица, Ставерци)


III. 3. 2. 2. Релеф


Територията на община Долна Митрополия е разположена в обхвата на Мизийската плоча. През геоложкото си развитие, в основата си платформата е изградена от стари докамбрийски и палеозойски силно нагънати магмени и метаморфни скали, върху които хоризонтално са разположени мезозойски и неозойски седименти с мощност около 2000 метра. Наблюдават се кватерни утайки, които се характеризират с льос, льосовидни глини и кватернерни речни тераси.

Средната надморска височина на територията на община Долна Митрополия е между 50-75 м. Релефът е равнинно-хълмист, по-голямата част обхваща равнинни форми на релефа, които имат малка абсолютна височина и малка разлика между относителните височини на отделните обекти.

Условията на релефа са благоприятстващи развитието на селищната и пътната инфраструктура.

III. 3. 2. 3. Климат


Община Долна Митрополия попада в умереноконтиненталната климатична област. За него са характерни студена зима и топло лято, голяма годишна температурна амплитуда, добре проявен пролетно-летен валежен максимум и зимен минимум на валежите. Средната януарска температура на въздуха е – 0,8°С. Средната температура на въздуха през месец юли е 24,8°С. Средната годишна температура в района е 12,36°С.

Годишната сума на валежите е между 500-600 мм (по Шаров, 1999, с изменения, 2002). Най-много валежи падат в началото на лятото (май-юни), а най-малко в края на зимата (февруари).

Географското разпределение на годишния брой на дните със снежна покривка (по Станева, 1955) се увеличават посока север-юг. Покрай поречието на река Дунав дните със снежна покривка варират около 20, а в южните части на територията на общината могат да достигнат до 50 дни.

Въздушните маси, през лятото са посока северозапад и запад. Предимно нахлуват влажни атлантически маси. През зимата преобладават североизточни ветрове. От неблагоприятните явления се наблюдават мъглите по поречието на река Дунав, които са често срещани.

Климатичните особености на областта позволяват отглеждането на редица зърнени, някои технически (слънчоглед) култури, зеленчукови култури, захарно цвекло, лозата и др. в равнинната част, овощия, горска и тревна растителност на юг.

III. 3. 2. 4. Геоложка характеристика


Територията на Община Долна Митрополия е разположена в обхвата на Мизийската плоча. През геоложкото си развитие, платформата е изградена от стари докамбрийски и палеозойски силно нагънати магмени и метаморфни скали, върху които хоризонтално са разположени мезозойски и неозойски седименти с мощност около 2000 метра. Има значително количество кватернерни утайки, които се характеризират с льос, льосовидни глини и кватернерни речни тераси.

Според геоложкия строеж на България (по данни от Геоложката карта на България М1:500 000, 1989 и др.), на територията на община Долна Митрополия се срещат горномиоценски и плиоценски морски и бракични седименти (неоген). Най-голяма част от територията заемат еоличните образувания и алувиално-пролувиално-делувиални наслаги (кватернер).

Сред подземните природни богатства общината се ограничават в няколко кариери за пясък, глина и баластриери по теченията на реките Искър и Вит, с обща площ от 28 дка.

III. 3. 2. 5. Хидрографска мрежа


Териториалният обхват на общината спада към област с умереноконтинентално климатично влияние върху оттока и с преобладаващо дъждовно подхранване на реките. Намира се в обхвата на Черноморската отточна област и по-точно, от притоците на река Дунав.

Територията на общината се характеризира с богата хидрографска мрежа.Основните отводнителни артерии са реките Искър и Вит и река Гостиля ( ляв приток на Искър). Долините на главните реки се характеризират със асиметричен напречен профил и добре развити речни тераси. Вододелните пространства между тях представляват обширни заравнени или хълмисти повърхности, покрити с льос.

На територията на общината се намират редица водоеми и микроязовири, които снабдяват земеделието с вода, а също така и за риболов. Язовир Вълчовец, който служи за водоснабдяването на градовете Долна Митрополия и Тръстеник, село Победа и на квартал "Сторгозия" ( град Плевен).

Минералните води, в обхвата на общината спадат към Мизийски артезиански басейн, като са предимно минерални води в домезозойския фундамент на Севернобългарската подутина(по енциклопедия България, 4 , 1984).


III. 3. 2. 6. Почви


Преобладаващите почви в района на община Долна Митрополия са излужени черноземи. Те са образувани върху карбонатни скали при наличието на тревна растителност повърхностният хоризонт на тези почви се съдържа голямо количество физическа глина – до 60%. Почвената рекреация е от неутрална до слабо алкална и алкална в дълбочина.

Често срещани са и тъмносиви горски почви, които са преходни между черноземите и сивите почви. Те се отличават с високо естествено плодородие (около 4% хумус). Образувани са върху карбонатни материали. Имат три добре оформени почвени хоризонта. Реакцията се изменя от слабо кисела в повърхностните хоризонти до алкална дълбочина.

От азоналните почвени типове са широко разпространени по средните и долните течения на реките – алувиално ливадните почви. Те са образувани по речните тераси върху алувиалните наноси и в условията на постоянно овлажняване. Подходящи са за отглеждането на зеленчуци.

III. 3. 2. 7. Гори


Относителния дял на територията, обхваната от горски масиви е 3,5%, което е 23 5592 дка от територията на общината, като 49% от тях са частна собственост, 27,8% са общинска собственост, а 16.8% - държавна3. Горските площи на територията са малко, преобладаващи са земеделски площи (88,5%) в общината.

Горските ресурси, макар и не широко разпространени, са богатство на общината. Те се явяват обитаема зона за редица фаунистични комплекси. Трябва да се вземат мерки срещу неблагоприятните фактори, които се отразяват върху горския фонд като неконтролираната сеч.


III. 3. 2. 8. Растителен и животински свят


Основният тип растителност за тази територия е неморална (широколистна листопадна), която е представена главно от ксеротермна. Главни представители на широколистна листопадна растителност са дървесните съобщества с преобладаване на широколистните летнозелени видове, чието разпространение е свързано с Европейската широколистна област: летен дъб, обикновен горун, обикновен габър, обикновен бук, цера, благун и др. Съставна част на неморалния тип са редица храстови и тревисти съобщества, предимно с производствен характер: обикновена леска, смрадлика, люляк, ливадна власатка, ливадна класица. Този тип растителност формира основната част от растителната покривка на страната.

Чести представители на широколистна листопадна растителност са тополата и акациите, които се отглеждат за промишлени нужди.

Община Долна Митрополия попада в Дунавски район (по Георгиев, 1980) , които се отнасят към Средиземноморската подобласт. Подобластта, като цяло попада в Палеарктичната зоогеографска област, в която специфичните физикогеографски условия са довели до формирането на богата и многообразна фауна. Срещат се типичните представители за този географски район като: зайци, чакали, диви прасета, катерица, златка, белка, сърни, пор, язовец, полевка, врана, фазан, пъдпъдък, яребица, гугутка, врабец, ластовица, щъркел, патици и др.

Растителния и животинския свят на общината представлява важна част от биоресурсите и. Стопанското значение е многостранно, което изисква детайлно проучване на техния количествен и качествен състав.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница