Предварителен проект! Общ устройствен план на община долна митрополия

Възрастовата структура на населението оказва силно въздействие върху неговата полова структура. При по-млада възрастова структура до голяма степен е налице и по-благоприятна полова структура на населението.

Най-общо, възрастовата структура на населението на община Долна Митрополия представлява съотношението между отделните възрастови групи от населението.

Влияние върху възрастовата структура на населението на общината оказват промените в раждаемостта и смъртността, продължителността на живота и жизненият стандарт на населението.

Възрастовата структура на населението е определяща, както за количеството и качеството на човешките ресурси в общината, също така за демографския й потенциал и не на последно място – за натовареността на социалната система на общината. Тя е с определящо значение и за естественото възпроизводство на населението.

	0-14	15-49	50+
Р България	13,2	46,8	40,0
Област Плевен	12,9	41,5	45,6
Община Долна Митрополия	12,6	34,6	52,8

Таблица III.4. 6 Възрастов състав на населението по Зунберг, %, НСИ, 2011

Според шведския статистик и демограф Зунберг, възрастовата структура на населението в България е от регресивен тип, като тенденцията към застаряване на населението е силно изразена. Това важи както за населението на страната и областта, така и за населението на община Долна Митрополия, което се отличава със значително по-нисък процент население във възрастова група 15-49 в сравнение със средния за областта и страната, и съответно по-висок процент население в група 50+. Същевременно се наблюдава и по-нисък процент младежи – население във възрастова група 0-14 години, в сравнение със средните показатели за областта и страната.

Изменението във възрастовия състав на населението е от решаващо значение за формирането на трудовите ресурси. В следствие от относително ниските стойности на показателя раждаемост, в изследваната територия делът на населението в под-трудоспособна възраст е най-малък, като той е по-нисък в сравнение с показателите за област Плевен и страната и е недостатъчен за бъдещото формиране на трудовия контингент. Същевременно делът на населението в надтрудоспособна възраст е значително по-висок от стойностите за областта и страната.

Отрицателният естествен прираст, ниското ниво на раждаемостта и миграцията на предимно млади хора ще допринесе за влошаването на възрастовия състав на населението в общината, което ще се отрази директно върху намаляване на работната сила. И в бъдеще процесът на демографско остаряване и наличието на трудов контингент ще зависи от миграцията на млади семейства. В близките години се очаква влошаване на стойностите на коефициента на възрастова зависимост.

1. 
   Етническа структура
   

Според данни от преброяването на населението от 2011г. българската етническа група представлява 90,3% от посочилите своята етническа принадлежност жители на общината, като тази стойност е над средната за страната (84,79%) и е близка до стойността за област Плевен (91,4). Втора по численост е ромската етническа група, чиито дял е 6,2%, което е по-високо от средния процент за страната (4,87%) и областта (4,14%). Делът на турската етническа група е незначителен.

От таблицата е видно разпределението на населението в област Плевен и община Долна Митрополия по образование и етническа принадлежност в абсолютни стойности. Най-голям дял от населението от българската етническа група е със завършено средно образование, докато при ромската етническа група, преобладаваща част от населението е със завършено основно, начално или незавършено образование.

Възпроизводството на населението на дадена територия се изразява чрез постоянното му възобновяване или чрез смяната на едни поколения с други. Количествената му страна обхваща естественото движение на населението. От своя страна, то се характеризира с раждаемостта и смъртността. До голяма степен раждаемостта зависи от броя на сключените бракове и броя на разводите.

Коефициентите на брачност и разводимост в община Долна Митрополия са по-ниски в сравнение с тези на област Плевен.

От демографска гледна точка относително ниската раждаемостта (по отношение на естественото възпроизводство) се дължи на понижената плодовитост на жените в родилна възраст и на намаляването на техния брой. Проявяващият се в момента отрицателен ефект от намаляващия брой на жените в родилна възраст ще дава отражение върху възпроизводството на населението и през следващите десетилетия. Причина за това са както негативните промени във възрастовата структура на жените на възраст 15-49 г., така и намаляващият абсолютен размер и относителен дял на момичета на възраст от 0 до 14 г., които ще участват във възпроизводството на населението през следващите десетилетия. Промяната се дължи на измененията в социално-икономическите условия, а от там и в ценностната система на жените – на преден план излизат такива ценности като завършване на образованието и осигуряване на работа.

Един от тревожните демографски проблеми в общината в момента е относително високото ниво на смъртност. Основен фактор, обуславящ динамиката в общата смъртност е процесът на демографско остаряване, характерен както за страната и област Плевен, така и за община Долна Митрополия. Поради застаряването на населението и влошаването на здравното обслужване, през последните 20 години се отбелязва трайна тенденция към поддържане на относително високи стойности на смъртността в общината.

През последните години, отрицателните стойности на естествения прираст остават относително високи, което води до намаляване на демографския потенциал на общината, а това ще играе ролята на ограничаващ фактор за бъдещото й социално-икономическо развитие. Отрицателният естествен прираст в комбинация с остаряването на населението влошава възпроизводствените възможности, което се потвърждава от стойностите на основните демографски показатели. Подобряването на социално-икономическата ситуация в общината е една от възможностите за намаляване на отрицателните стойности на естествения прираст.

Емиграционните процеси се изразяват от една страна в напускането на общината от по-младите хора в посока към по-големи градове, главно към гр. Плевен, с по-развита икономика и повече възможности за професионална и лична реализация. Емигрирането на млади и образовани хора може да има сериозни икономически и социални последици за бъдещото развитие на общината. Процесът оказва силен негативен ефект и върху възпроизводството на населението, поради загубата на жени в родилна възраст, което ще доведе до понижение равнището на потенциалната бъдеща раждаемост.

Във вътрешнообщински контекст се наблюдава тенденцията за значително обезлюдяване на селата, което се дължи главно на изселванията на населението и силно влошената възрастова структура.

III.4.1. ПАЗАР НА ТРУДА

Заетите в община Долна Митрополия са 78,75% от икономически активните лица на общината, от които 80,64% заети от българска етническа група, 66,97% заети от турска етническа група. При ромското население 60% от икономически активните лица са безработни.

От разпределението на заетите лица по икономически дейности е видно, че най-много са заетите в Преработващата промишленост. По брой заети след тях се нареждат сектори Селско, горско и рибно стопанство и Търговия; Ремонт на автомобили и мотоциклети, Държавно управление и Строителство. Най-малко работещи са ангажирани в секторите Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива, Култура, спорт и развлечения, Добивна промишленост, Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения и Финансови и застрахователни дейности.

Равнището на безработицата в община Долна Митрополия, представляващо дела на безработните от активните лица, е 23,8%. Към 31.12.2012г. регистрираните безработни лица в община са 1328 бр.

• 
  Безработните с престой на пазара на труда от една до две години са 202 души или 15,2% от всички безработни;
  
• 
  Безработните с престой на пазара на труда над 2 години са 221 души или 16,6% от всички безработни;
  
• 
  55,79% от продължително безработните са жени;
  
• 
  72,6% от продължително безработните са без специалност и професия;
  
• 
  49,6% от продължително безработните са с основно и по-ниско образование.