Предварителен проект! Общ устройствен план на община долна митрополия

III. 7. КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

Историческото развитие на Долна Митрополия се свързва още с Първата българска държава, когато на тази територия има сведения за селище, което е просъществувало до XI век. С днешното си име, градът за първи път е споменат в официален документ през 1496 г.

Доброто стратегическо положение и добри транспортни връзки, благоприятните природо-географски условия са допринесли там да се активизира стопанска дейност и през 30^те години на XIX век да се оформи като едно от най-големите селища. Съществена роля за развитието на населеното място по това време има основаната производителна кооперация „Българска захар“ и пуснатата в действие към нея фабрика. Тези предпоставки са причината Долна Митрополия да бъде от проспериращите селища в Плевенския край, докато през 1977 г. е обявена за град. Всяко едно събитие и дейност от богатата история на територията са оставили своя белег върху културата и традициите на местното население, поради която причина е необходимо да се полагат усилия за запазване на това материално и нематериално наследство и за изявяване на истинската му стойност.

В община Долна Митрополия са обявени 32 археологически, исторически, художествени и архитектурно-строителни обекта обявени за недвижими културни ценности, от които 4 са от категория с „национално значение“ разгледани по населени места в анализа на община Долна Митрополия.

Културното наследство в общината е концентрирано в селата Рибен, Подем, Ореховица и Байкал като в тях се намират обектите от национално значение „национално значение“.

Те свидетелстват за историята, бита и културното развитие на местното население. Пространственото им разпределение в тази територия се дължи на културните коридори и културното напластяване.

Археологическите разкрития показват богато културно наследство. В някои от населените места в общината са открити останки от антични некрополи, антични селища – в местността Сухия геран, югоизточно от село Божурище са намерени части от римски път, за който се твърди, че е пътят, свързвал Ескус с Филипопол – Карпатите с Бяло море и е минавал през Ад Тупеа /Рибен/ със Сторгозия /Плевен/. Първите поселища в обхвата на територията на община Долна Митрополия са от тракийско време, населявани от племената – трери, ундикензи и трибали.

От епохата на Римската империя са останали праисторически селища в местността „Селище“ – Palatium – североизточната част на село Байкал около 100 дка, I в пр. н. е. На запад от град Palatium се намира некропол, в който са открити саркофази с богат култов инвентар. В близост до с. Байкал има следи от две непроучени селища, където е намерен глинен съд от II-III в. с изображение на човешко лице, който днес е експониран в историческия музей в град Плевен, както и бронзов меч от бронзовата епоха съхраняващ се в Националния археологически музей в град София.

Улпия Ескус – древноримският град е разположен на изток от село Байкал на 3 км. в местност „Градище“ близо до село Гиген. Античният град е добре проучен и са установени границите му. Разкрити са голяма част от укрепителната система, част от града, разкрити са и монументални административни и култови сгради, както и главна улица и форума, градската канализация, част от монументалната обществена сграда с отоплителна инсталация-хипокауст. Открита е и мозайка с театрална сцена от комедията „Ахейци“ от Менандър, храмът на богиня Фортуна. Атрактивно за туристите е и музеят с лапидариум в близост до античния град.

Според Автоматизирана информационна система „археологическа карта на България“, НАИМ–БАН в пространствената структура на община Долна Митрополия са идентифицирани 43 обекта. Картоните за всеки от обектите са представени в Приложение 1.

Многобройни са регистрираните НКЦ от различни епохи – праисторически селища, антични градове и акрополи, римски пътища, средновековни градове и др.

В пространствената структура на община Долна Митрополия се наблюдава концентрация на надгробни могили около селата Божурица, Славовица, Тръстеник и Байкал. Тяхното местоположение е представено в таблица III.7.1.2.

През 1992г. НИПК декларира като исторически паметници възпоменателни знаци, издигнати по повод участието на България във войните 1885, 1912–1913, 1915-1918, 1944-1945 г. Основание за това се явява, „отношението на тези обекти към значими събития от българската история, тяхната съхранена автентичност, историческа документалност и художествена стойност на част от тях. Така те стават част от Културното наследство на България и за тях стават задължителни всички нормативни актове, регламентиращи тяхното опазване. В Закона за военните паметници, те са представени като „недвижимо материално свидетелство в памет и прослава на военнослужещите от Българската армия, взели участие във война, водена от българската държава, на загиналите български военнослужещи при участие в операции и мисии извън територията на страната и при изпълнение на служебния им дълг в мирно време за защита на населението, както и на участниците в Българското опълчени по време на Руско – турската освободителна война и на участниците в Македоно-одринското опълчени. Военните паметници са военните гробища, гробници, костници и мавзолеи”.

Според закона, „Координацията по въпросите на издирването, проучването, картотекирането, опазването, поддържането, възстановяването и изграждането на военните паметници в страната се осъществява от областна комисия "Военни паметници" към областния управител”. В нейния състав участва представител на МО, чрез който министерството осъществява контрол върху дейността на комисията.

В памет на загиналите при последния бой за Плевен руски войни от 18 пехотен Волгородски полк в Руско – турската освободителна война е издигнат паметник – братска могила намиращ се в гр. Долна Митрополия.

В град Долна Митрополия и село Горна Митрополия е издигнат паметник – обелиск на Пирогов. През 2005г. е открит в гр. Долна Митрополия паметник на загиналите в Балканската, Междусъюзническата, първата и втората Световни войни.

В село Рибен - архитектурен паметник-пирамида на загиналите във войните през 1912-1913 г. и паметна плоча на загиналите от с. Рибен в Първата световна война.

В с. Ставерци, с. Подем, с. Ореховица и град Тръстеник са издигнати - архитектурно-скулптурни паметници на загиналите във войните през 1912-1913 и 1915-1918 г.

Средищата на културна и просветна дейност в селищата на общината са представени, както и според обичаите и бита в цялата страна, от читалищата. Във всяко едно населено място има по едно, в което се развива художествена дейност, библиотечно дело, организира се духовния живот, чрез възстановяване на традициите, обредите и местните обичаи. Те имат ролята на инициатори на местните празници.

В лицето на индустриално и нематериално културно наследство, общината има голям потенциал, имайки предвид историята, но няма достатъчно проучвания, нито регистрирани такива. За в бъдеще може да се мисли в насока обогатяване и допълване на наследството в тези области.

Културният календар на общината е представен от активен културен живот. Културните институции са основни структури, които съхраняват фолклорното богатство. В общината ежегодно се провежда празник на любителското творчество „Пеем и танцуваме край Дунав“ с домакин НЧ „Отец Паисий“ село Ореховица. В него взимат участие самодейните певчески и танцови колективи от читалищата. НЧ „Васил Левски 1911“ село Божурица се утвърждава като домакин н а празниците на Старата градска песен и „Ромският фолклор – песни, танци, музика“.

Биенале за детски рисунки се организира в град Тръстеник в НЧ „Неофит Рилски“, което събира деца от школи по изобразително изкуство от цялата страна.

Възникването на населените места в общината и тяхното развитие е тясно обвързано с историята на тези земи, бита и културата на населението. Това е причината културното и историческо наследство да е тясно обвързано със селищната мрежа и обитателите на тази територия. Поради тази причина трябва да се търсят начини за бъдещо развитие и опазване на значителния културен потенциал на общината, което може да се случи освен чрез проучване и регистрация на нови обекти, реставрация, но и чрез развитието на културен, познавателен религиозен и други видове туризъм, разработване на туристически маршрути и тяхното популяризиране, предоставяне на достъп до обектите, без това да ги уврежда или поставя в риск.