Предварителни съображения



страница1/9
Дата31.10.2017
Размер2.07 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9
Алис А. Бейли

От интелект към интуиция


Предварителни съображения
По този начин, с изключение на тясно гностичната и прагматична гледна точка, научния метод сам по себе си е непълен и недостатъчен: за да се влезе в контакт с реалността, има нужда от допълнения от страна на метафизическото.”

Жозеф Марешал, Обществото на Исус
Днешния широк интерес към Медитацията е доказателство, че има потребност от нея по целия свят – потребност изискваща ясно разбиране. Когато се сблъскваме с тенденция, която е популярна, еднопосочна и постоянна, може уверено да се предположи, че тя поражда това, от което има нужда расата за своето движение напред. За съжаление, вярно е и това, че мислителите склонни към свободни определения, смятат медитацията „разновидност на молитвата”. Възможно е, обаче, да се докаже, че при правилното разбиране процеса на медитация и правилното й адаптиране към нуждите на нашата съвременната цивилизация, е възможно да бъде намерен изход от днешната задънена улица в сферата на образованието и да се открие метод, посредством който може да се установи факта за съществуването на това, което поради липсата на по-добър термин, наричаме „Душа”.

Целта на тази книга е да разгледа природата и истинския смисъл на медитацията, а също така възможността за широкото й използване на Запад. Предполага се, че в края на краищата, медитацията ще замени днешните методи за развитие на паметта и ще стане могъщ фактор при съвременния образователен процес. В продължение на хиляди години, медитацията е привличала вниманието на мислителите от Изтока и Запада и фактът на този единодушен интерес е немаловажен сам по себе си. Несъмнено е, че следващата крачка по пътя на расата към развитието на съзнанието, трябва да бъде в посока синтеза на методите. Сливането на източните и западните техники при менталния тренинг трябва да предизвика ръста на човешкото знание. Този процес вече бързо се развива и мислителите от двете полушария разбират, че такова сливане води до особено голямо разширение на съзнанието. Едуард Карпентер отбелязва: „Изглежда приближава това време, когато със завършване натрупването на знания за нашата планета, напълно естествено и неизбежно е да стане великият синтез на цялата човешка мисъл… От това обединяване на разнообразни елементи вече възниква приблизителното очертаване на философия, която, безусловно, ще господства над човешкото мислене в продължение на продължителен период от време”.

В това се заключава славата и надеждата на расата и изключителният триумф на науката. Сега ние сме единен народ. Наследството на всяка раса е отворено за другите; плодовете от размислите в продължение на много векове са достъпни за всички; трябва да стане среща на древните техники и съвременните методи и взаимен обмен между тях. Всяка от страните ще трябва да промени начина за излагане на материала, ще трябва да се приложат усилия за разбирането на източника, породил съответната фразеология и образна система на единия или другия подход, и когато тези отстъпки бъдат направени, ще се появи тази структура за представяне на истината, която ще въплъти духа на Новия век. Съвременните мислители си дават сметка за това, както д-р Оверстрит посочва: „Може да се предполага, че засега източната философия е оказала незначително влияние на западното мислене, главно поради стила на изложението. Обаче, има достатъчно основания да се предполага, че когато на Изток почувстват влиянието на западното мислене, особено неговата експериментална трезвост, ще бъде приет нов философски стил и дълбоката духовност на източното мислене ще бъде изразена в по-приемлив за западния ум начин”.

До сега двете школи проявяват тенденция към антагонизъм, макар и едната и другата да търсят истината; интерес към това какво е, и какво може да бъде, е присъщ и на двете, а факторите, с които се налага всеки да има работа, са едни и същи. Умът на източния мислител може да се устремява в посока на творческото въображение, а умът на западния – към творческо научно постижение; но независимо от това, светът, в който са, по удивителен начин е един и същ; използвания от тях инструмент за мислене се нарича „ум” на Запад и „умствено вещество” (чита) на Изток; и този и другият мислител използват символичен език за изразяване на своите изводи, и двамата се приближават до тази точка, когато думите се оказват безсилни да предадат това, което се усеща интуитивно.

Д-р Юнг е един от тези, който се стреми да събере в едно тези, досега несъвместими елементи, докосвайки се до тази тема в следния откъс от неговия „Коментар” към древен китайски текст. Той пише: „Западното съзнание по никакъв начин не е всеобщо съзнание; по-скоро това е исторически обособен ограничен фактор, характерен само за част от човечеството. Разширяването на нашето съзнание не трябва да става за сметка на други видове съзнания, а посредством развитие на нашата психика чрез аналогични елементи, несъвместими с нашата психика, подобно на това, както на Изток не могат да минат без нашата техника, наука и промишленост. Европейската инвазия на Изток е широкомащабен акт на насилие, следствие на което, е наш дълг (положението го налага!), да разберем източния ум. Възможно е, това да е много по-важен проблем, отколкото сега сме способни да осъзнаем.”

Д-р Хокинг от Харвардския университет също ни води до тази идея, твърдейки следното: „Има основания да се надяваме, че осигуряването на по-добро физическо състояние на расата в бъдеще, е възможно с помощта на ментална хигиена. Когато ерата на шарлатаните завърши, благодарение и на тяхната дейност, ще се появи възможност за постоянно увеличаване на умението да се владеем, в зависимост на това как духовния смисъл на такава дисциплина като йога, ще се съчетава със здравите елементи на Западната психология и с надеждна етическа система. Всеки от тези елементи не струва нищо без останалите”.

Тези, които са се учили и от двете школи, твърдят, че мистическата образна система на Изтока (а също и подхода на нашите западни мистици), представляват само завеса, зад която винаги са можели да проникват хората, надарени с интуитивно възприятие. Науката на Запада, акцентираща върху природата на формата, също води в областта на интуицията; затова има възможността да се обединят двата пътя, доколкото на всеки от тях има възможност, като се игнорира второстепенното, да се достигне до основите на разбирането. По този начин, и двете школи изработват нов подход към централната тайна на човека, основана на древни доказани истини. Д-р Юнг описва това по следния начин: „Науката е най-добрия инструмент на западния ум, с помощта на който могат да се отворят повече врати, отколкото с голи ръце. По този начин, това е неразделна част от нашето разбиране, но когато претендира за своята уникалност като метод за постигане, тя препятства озарението. Затова именно Изтока ни учи на по-широко, дълбоко и високо разбиране, т.е. постигане чрез живота. Ние сме запознати много смътно с този път, само чрез неясната религиозна терминология и затова с радост се избавяме от източната „мъдрост”, отхвърляйки я в тъмната област на суеверията и предразсъдъците. Обаче, това води до пълното неразбиране на източния „реализъм”, който въобще не се състои от сантиментални преувеличени мистични, граничещи с патологията прозрения на отшелниците-аскети и безумци; мъдростта на Изтока е основана на практични знания…, за недооценяването на които, нямаме ни най-малки основания”.

Цялата сложност на ситуацията е в тренировката на ума. Очевидно е, че човешкият ум представлява инструмент, който можем да използваме в две направления. Едното направление е външното. Функциониращият по този начин ум, регистрира нашите контакти с физическия и ментален свет, в които живеем и разпознава емоционалните състояния и усещания. Той е регистратор и координатор на нашите усещания, на нашите реакции на всичко, което достига до него чрез петте ни сетива и мозъка. Тази област на знанията е широко изследвана и физиолозите са постигнали не малко успехи в разбирането на процесите при умствената дейност. Както твърди доктор Юнг, „мисленето е една от четирите основни психологически функции, а именно тази, която в съответствие със собствени закони установява концептуална връзка между конкретните представи. Това е аперцептивна дейност, както активна, така и пасивна. Активното мислене е волеви акт; пасивното мислене е самопроизволно събитие”.

По-късно ще видим, че именно мисловният апарат участва в медитацията и затова трябва да бъде подложен на тренировка, за да бъде допълнена тази първа функция на ума със способността да променя посоката и с лекота да регистрира вътрешния, неосезаем свят. Тази способност за преориентация, ще позволи на ума да осъзнава света на субективната реалност, на интуитивното възприятие и абстрактните идеи. Това е високото наследство на мистика, обаче, засега то се намира извън пределите, до които може да достигне средния човек.

Днес проблемите на човечеството, както в сферата на науката, така и в сферата на религията, са в това, че последователите и на двете школи се намират на прага на метафизичния свят. Определен цикъл от развитието е стигнал до своя завършек. Изглежда, че днес човека, като мислещо и чувстващо същество, е достигнал до доста висока степен в разбирането на този инструмент, който му се налага да използва. Той си задава въпроса: как мога да го използвам по друг начин? Какво ще ми разкрие още ума, когато започна да го овладявам?

Какво е подготвило бъдещето за човека? Чувстваме, че това ще бъде нещо по-прекрасно и стабилно, отколкото това, което ни е било известно до сега. Възможно е, това да е всеобщо постижение на това знание, което някога са притежавали само отделни мистици. Ние сме зашеметени от грохота на съвременната цивилизация, но независимо от това понякога долавяме обертоновете, свидетелстващи за съществуването на нематериалния свят. Нашите очи са закрити от мъгла и завеса за това, което се намира непосредствено около нас, обаче се случват проблясъци на ясновиждане, разкриващи ни по-тънките състояния на битието и отстраняващи мъглата, разкривайки ни пътя „към славата, която не е съществувала нито на море, нито на земя”. Д-р Бенет от Йелския университет, е изразил много красиво тази идея със следните думи:

„От очите ни пада пелена и света застава пред нас в нова светлина. Наоколо всичко престава да бъде обичайно. Идва увереността, че това е истинския свят, истинският образ на който, е бил скриван досега от човешката слепота”.

Не там, във водовъртежа на светилата,

Където се стремят закостенелите мечти –

Не там ни чакат.

Но ако се вслушаме внимателно

Затаили движението на Душата си,

Може да се чуят размахвани крила –

Те ни чакат тук!

Навсякъде ангели – в прекрасни дворци

Живеят пред очите ти,

но за душите студени са изгубени.


„Отначало този опит и дразни, и привлича. Разпространяват се слухове за нов свят и духът жадува за странстване по неизвестни морета. Време е да се изостави познатия свят. Започва великото религиозно странстване…„

„Някъде трябва да съществува точката на достоверното знание. Развиващата се Вселена дава възможност за разкриване на бъдещето, обаче всеки, който твърди, че Вселената се развива, стига до необяснимия факт, относно строежа й, който е вечна гаранция за реализиране на възможностите и самостоятелност при експеримента…”

„Човекът е междинно звено, мост. Дори и свръхчовека е междинно звено, щом достигнем до разбирането, че това е само символ на идеала, постигането, на който става възможно, но изисква усилия. Единственото, в което можем да бъдем сигурни, е че вратата към бъдещето винаги е отворена”.

Възможно е, проблемът да се състои в това, че вратата към бъдещето се отваря в нематериалния свят, в областта на извън сетивното, в метафизичното. Ние вече почти сме изчерпали ресурсите на материалния свят, но все още не сме се научили да функционираме в нематериалния. Понякога дори отричаме неговото съществуване. Ние стоим пред лицето на неизбежния опит, наречен смърт, обаче засега не сме предприели рационални стъпки, за да установим, има ли в действителност живот след смъртта. Еволюционният процес е създал забележителна раса, снабдена с чувствителен апарат за реакция и мислещ ум. Ние притежаваме зачатъци на чувство, което наричаме интуиция и стоим с цялото това оборудване пред вратите на бъдещето, задавайки си въпроса: „Как можем да използваме този сложен механизъм, наречен от нас човешко същество? Няма ли в живота нюанси, изплъзващи се от вниманието ни, и не се ли случва това поради това, че все още не сме реализирали своите скрити възможности? Възможно ли е да сме слепи за огромен свят от живот и красота, с всичките присъщи му закони и явления? Мистици, пророци и мислители от всички времена на двете полушария твърдят, че този свят съществува”.

Притежавайки оборудване, което може да бъде наречено личност, човекът има зад гърба си не леко минало, настояще, пълно с хаос и бъдеще, в което не може да надзърне. Той не може да стои на едно място. Той трябва да върви напред и множеството образователни, научни, философски и религиозни организации се стараят с всички сили, да му посочат на къде да върви, и да му предложат методи за решаването на проблемите му.

Това, което е статично и кристализирало, в края на краищата се разпилява на прах; там където израстването е прекратено, възникват нарушения, наблюдава се движение назад. Някой казва, че трябва да избягваме опасността от „разпадане на личността”. Ако човечеството е лишено от потенциал, ако човек е достигнал до своя връх и не е способен да продължи по-нататък, той трябва да осъзнае това и трябва да направи своя залез и падение, колкото се може по-леко и красиво. Радостно е да се отбележи, че през 1850 година, когато призрачните очертания на портала към Новия век едва са се различавали, мислителите са положили немалки усилия да не пропусне човек възможността да усвои урока и да се движи напред. Прочетете думите на Каралайл и обърнете внимание, колко актуални са днес.

„В днешно време дори глупаците си задават въпроса за смисъла на живота; малко поколения от хора са виждали по-впечатляващи времена – дни на безкрайни бедствия, раздори, безпорядък и задълбочаване на хаоса… Нас не ни устройва малката надежда, защото разрушението определено има всеобщ характер. Необходим е нов свят, ако въобще му е съдено да се появи. Слабата надежда сега, че народите на Европа ще могат някак да се завърнат към предишната злополучна рутина и да продължат в нея, в известен смисъл, и спокойния и стабилен живот, вече не издържа на критиката. Ако света не е обречен на пълно и окончателно крушение, нашето време на масова смърт трябва да стане време на всеобщо възраждане. Нашето време е такова, че заставя дори и най-тъпия да се замисля над това, откъде е дошъл и накъде отива”.

Оглеждайки се назад, през тези повече от седемдесет години, които са минали от тогава, откогато Каралайл е написал тези думи, разбираме, че човечеството не е пропуснало възможността да се движи напред. Започна века на електричеството, направени са известните на всички открития в науката. Затова, преживявайки период на нова криза, можем да се движим напред с повече оптимизъм и истинско мъжество, защото вратата в Новия век се вижда много по-отчетливо. Очевидно е и може да се каже, че едва сега човека достига до своята зрялост и е готов да встъпи в правата си, откривайки в себе си сили, способности и наклонности, които са гаранция за здрава и полезна зрялост и вечно съществуване. Ние завършваме стадия, в който се е поставял акцент на базовия механизъм – съвкупност от клетки, образуващи тялото и мозъка, с тяхната автоматична реакция на удоволствието, болката и мисълта. Много научихме за човека, като за машина. В голям дълг сме пред механичната школа в психологията за нейните открития относно апарата, посредством който човешкото същество влиза в контакт със своето обкръжение. Сред нас обаче има хора, които не са просто машини. Ние сме в правото си да мерим нашите висши възможности и нашето потенциално величие с постиженията на най-добрите сред нас; тези велики хора не са анормални продукти на божествен каприз или сляп еволюционен процес, а гаранция за крайните постижения на човечеството.

Ирвинг Бебит отбелязва, че в човешката природа съществува нещо, „което отличава хората от животните, и което Цицерон определя като „чувството за порядък, приличие и мярка в делата и думите”. Бебит отбелязва (и това заслужава внимание), че „светът би станал още по-добър, ако повече хора се убедят във факта, че са действително хора, преди да се стремят да станат свръхчовеци”. Вероятно съществува промеждутъчен стадий, през който ние функционираме като хора, влизаме в човешки отношения и изпълняваме необходимите задължения, изпълнявайки с това временното си предназначение. При това възниква въпроса: възможен ли е този стадий за всички хора, отчитайки, че сега на планетата живеят милиони неграмотни?!

В същото време, наред с тенденцията, да станеш истински човек и с прекратяването на опитите за стандартизация на човешките единици, се увеличава особена група, която наричаме мистици. Те свидетелстват, че съществува свят на опита и контакта. Те свидетелстват за такива видове осъзнавания, феноменални прояви и преживявания, за които средният човек няма дори представа. Д-р Бенет казва, че „самите мистици описват своето постижение като прозрение в смисъла на съществуване на Вселената и наличието на всеобща взаимовръзка. Те са открили ключа”. В продължение на векове, те са твърдели единодушно, че съществува още едно царство на природата. Това царство си има своите закони, своите прояви и своите вътрешни взаимоотношения. Това е царството на духа. Те казват: ние го намерихме и вие също сами можете да се убедите в това, каква е неговата вътрешна природа. Тези свидетели могат да бъдат разделени на две групи: първата, това са чисто мистичните емоционални търсачи, които осъзнават другата реалност и изпадат във възторга на просветлението пред разкриващата се красота; вторите, това са знаещите, които са добавили към емоционалния екстаз интелектуални постижения (правилна ориентация на ума), която им позволява да постигнат повече, отколкото просто да чувстват и да се наслаждават. Те разбират, те знаят, те се отъждествяват с този нов свят на битието, към който чистият мистик само се стреми. Демаркационната линия, разделяща знаещите божественото и тези, които възприемат видения, е доста тънка.

В същото време, между тези групи съществува гранична полоса, на която се осъществява великия преход. Има пауза в опита и развитието, превръщаща мечтателния мистик в този, който знае на практика. Съществува метод и техника, които мистика може да следва, и които го координират и ще развият в него нов чувствителен апарат, с помощта на който, не само ще може да виждат картината на божествената реалност, но ще разпознае и самия себе си като тази реалност. Именно на този процес на преход и на работа по възпитанието на мистика служи медитацията, на която е посетена тази книга.

Педагозите и психолозите се занимават с проблемите по въвеждане на човека в неговите наследствени права, които му принадлежат като човешко същество. Те са длъжни да го доведат до вратата на мистическия свят. Колкото и парадоксално да звучи това, работата по въвеждане на човека в неговото духовно наследство – това са функции на религията и науката. Д-р Пюпин казва, че „науката и религията се допълват една друга, това са двата стълба на портала, през който душата на човека влиза в света, където обитава божествеността”.

Дайте да придадем на думата „духовен” широк смисъл. Аз не говоря тук за религиозни истини; формулировките на теолозите и дейността на църквите на всички велики организации, могат както и да са верни, така и да не са. Нека да използваме думата „духовен” като отразяваща свят на светлина и красота, порядък и цел, за който говорят Свещените Писания по света, и който е обект на внимателно изследване от учените, в който са прониквали първооткривателите на човешкия род през всички времена и са се завръщали, за да споделят с нас своя опит. Дайте да разгледаме всички прояви на живота като духовни и с това да разширим обичайния смисъл на тази дума за обозначаването на енергии и сили, лежащи в основата на всички природни форми и даваща им, на всяка от тях свои отличителни характеристики и качества.

В продължение на хилядолетия мистиците и знаещите от целия свят са свидетелствали за своя опит във фините светове, в които са влизали в контакт със сили и явления, които не принадлежат на физическия свят. Те разказват за среща с множество ангели, споменават за „облак от свидетели”; общували са с по-големите братя на расата, които действат в други измерения, използвайки сили, за които не подозират обикновените хора; разказват за светлината и славата, за прякото знаене на истината и за феноменалния свят, който е един и същ за мистиците от всички раси. Възможно е, значителна част от свидетелствата да трябва да се отхвърлят като следствие от халюцинации; също така може да се окаже, че мнозина светии в предишни времена са били психопати и невротици; но независимо от това остават достатъчно доводи и заслужаващи доверие свидетели, потвърждаващи тези доводи, за да укрепят нашата вяра в тяхната действителност. Тези свидетели на невидимия свят разказват за света на силите, правят съобщения, формиращи мисленето на хората и насочват живота на милиони. Те твърдят, че съществува наука за духовното знание и техника на развитието, с помощта на която човек може да постигне мистически опит и с помощта на който може да познае Бога.

В тази книга ние ще проучим тази наука и ще опитаме да разкрием тази техника. Тя има работа с правилното използване на ума, чрез който се разкрива света на душите, а също така се разкрива и отваря тази тайна врата, която води от тъмнината към светлината, от смъртта към безсмъртието и от нереалното към Реалното.

Окончателното решаване на нашите световни проблеми се състои именно в постигането на това знание от нас – знание, което не е нито източно, нито западно, но е познато както на Изток, така и на Запад. Когато се здрависаме със Изтока и свържем най-добрите идеи на Изтока с най-добрите на Запада, тогава ще разполагаме с балансирано синтетично учение, което ще освободи бъдещите поколения. Този процес трябва да започне в сферата на образованието и трябва да бъде насочен към младежта.

На Запад съзнанието е фокусирано върху материалната страна на живота и нашата ментална сила е била съсредоточена върху контрола и използването на материалните неща, върху усъвършенстването на физическия комфорт и натрупването на собственост. На Изток, където духовните реалности се подържат по-последователно, менталната сила се използва за медитация, концентрация и дълбоки философско-ментални изследвания, обаче маса хора не са способни на този род дейност и остават в ужасни, от гледна точка на физическия живот, условия. Чрез сливането на постиженията на тези две цивилизации се постига равновесие (с ускорени темпове в настоящия момент), с помощта на което, расата като цяло може да изяви напълно своето могъщество. Както на Изток, така и на Запад се учат постепенно – за обща полза – да заимстват едни от други. Работата в това направление е един от фундаменталните и необходими елементи от сегашния цикъл.

Втора глава

ЦЕЛТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО

„…Образованието се подлага на важна трансформация. От относително външен процес за съобщаване на информация то все повече преминава в процес на пробуждане на по дълбоки творчески възможности, присъщи на индивида”.



Х.А.Оверстрит
Един от многочислените фактори, довели човечеството до днешната точка на развитие, е израстването и усъвършенстването на методите в системата на образованието. Отначало те са били в ръцете на организираните религии, но сега почти напълно са излезли из под контрола на тези организации, така че направлението на обучението е получило изключително материалистичен и научен характер. В миналото, както на Изток, така и на Запад, образование се е давало само на най-изявените членове на обществото. Днес образованието има масов характер. Стремейки се да разберем какво очаква хората в бъдеще и как да подобрим (от наша гледна точка) образованието, трябва да се имат в предвид два факта, защото чрез синтез на тези два метода – индивидуално и масово образование, религиозно и научно – може да бъде намерен изхода от създалата се ситуация.

Както и всичко друго в преходен период, нашите образователни системи са в състояние на неустойчивост и се променят. Навсякъде се усеща, че е било направено не малко, за да се повиши нивото на развитие на човешкия ум и в същото време се наблюдава дълбоко разочарование от резултатите. Питаме, осигуряват ли нашите образователни системи максимално възможното. Ценим огромния прогрес, постигнат за последните две столетия и в същото време си задаваме въпроса, действително ли, в края на краища, получаваме от живот толкова, колкото биха могли да получават от живота хора, получили адекватно образование. Ние се ползваме от прогреса в знанията, от натрупаната информация, от контрола над природните сили и в същото време провеждаме университетски дебати по въпроса, имаме ли истинска култура. Учим децата си да запомнят огромен обем факти и усвояваме огромно количество най-разнообразни подробности, но независимо от това понякога се питаме, учим ли ги да живеят по-разумно. Изразходваме милиони долари за строителство и оборудване на университети и училища, но независимо от това, най-далновидните от нашите просветители са дълбоко озадачени от въпроса, действително ли нашата образователна система удовлетворява потребностите на нашите редови граждани. Тя определено не се справя със задачите си и в случаите на необичайно дете или надарени мъже и жени. Нашия метод за подготовка на младите хора, без съмнение, подлежи на суров анализ. Само бъдещето може да даде отговор, ще успеем ли да намерим изход от ситуацията, чрез който, културното развитие на индивида може да следва паралелно цивилизованото възпитание на масите чрез образование.

Във века на научните достижения и синтеза на мисълта във всички сфери на човешкото знание, един от нашите педагози д-р М. Джоунз пише:

„Уви, нито едно от тези достижения не прави човека по-добър. Не съществува знак за равенство между банковите сметки и сърдечната добрина. Знанието не е едно и също с мъдростта или благородството на духа… Никога по-рано не е имало такава огромна армия от педагози, заети с възпитанието на младежта в страната; никога в световната история не са наблюдавани толкова щедри разходи за образованието – както в основно, така и във висше. Но независимо от това, общия ефект разочарова и целта не е постигната. Нашите учебни заведения изкарват определено количество добри учени, а на мнозинството дават система от научни факти. Независимо от всичко това, се наблюдава достойна за съжаление неудача в главната задача на образованието, която е или трябва да е, формиране на характера, културата на духа и разкриването на душата”.

До 18-век и в Азия, и в Европа са обучавали и възпитавали само индивида. Интересна подготовка се е давала в така наречените висши класове, а също така на хора с изразена склонност към духовна култура. В рамките на брахманската система на Изтока и в манастирите на Запада, специализирана култура се е давала на тези, които са можели да се ползват от нея, създавайки малко на брой индивиди, чийто принос в човешкото мислене е запазен и до днес. Нашият съвременен западен свят заменил тази система с масова. За първи път хората с хиляди започнали да се обучават да използват своя ум; те започнали да определят своята индивидуалност и да формулират свои собствени идеи. Свободата на човешката мисъл, освободена от контрола на теологиите (както религиозни, така и научни) е бойния вик на днешното време и много от човешките постижения са станали реалност благодарение на този факт. Масите започват да мислят независимо. Обаче, това в значителна степен масово мислене, и в наше време стихийното обществено мнение, формират мисълта в същата степен, в която я е формирала по-рано теологията. Първооткривателят все още изпитва същите трудности в изявяването на себе си в съвременния свят на мисълта и действието, както и в миналите времена.

Възможно е, със завъртането на великото колело на живота да се върнем отново към древния метод за специализирана подготовка на отделните надарени индивиди, което разбира се няма да доведе до отказването от масовото образование. По този начин, в края на краищата, ще обединим древните източни методи със съвременните методи на Запада.

Преди да започнем да разглеждаме на тези два метода, ще направим опит да дадем определение какво е образование, изяснявайки за себе си неговите задачи и изяснявайки за самите себе си собствените си представи относно целите на всичките ни усилия.

Това съвсем не е проста задача. Образованието – в неговия най-малко интересен аспект – може да бъде определено като предаване на знания на учащите се, които обикновено се противопоставят на това, които получават някакъв обем от информация, която не ги интересува изобщо. Звучи нотата на сухостта и безплодието; ние чувстваме, че такова предаване на факти има отношение на първо място с тренирането на паметта, а също така с предаването на учениците на сгъстена информация за огромно количество несвързани между себе си теми. В същото време, буквалния смисъл на английската дума „education” (образование) е извеждане, изява, което е изключително поучително. Скритата в тази идея мисъл се състои в това, че ние сме длъжни да изявим вродените инстинкти и способности на детето, за да го изведем от едно състояние на съзнанието в друго, по-широко. Така например, извеждаме децата от простото осъзнаване, че живеят, в състояние на самоосъзнаване, те започват да осъзнават себе си и своите групови връзки; учим ги да развиват своите способности в областта на професионалната подготовка, за да могат да станат икономически независими членове на обществото, способни да се обезпечават сами. Използваме инстинкта им за самосъхранение, за да ги изведем на пътя на знанието. Може да се каже, че започваме с използването на техния инстинктивен апарат, за да ги изведем на пътя на интелекта. Изглежда, че това е вярно твърдение, но искам да ви питам, действително ли, довеждайки ги до тази точка, ние сме извършили полезно дело и ги научаваме на истинска мисловна дейност в този план, че така да се развие тяхната интуиция? Ние ги учим да използват своите инстинкти и интелект като част от апарата за самосъхранение във външния свят на човешката дейност, обаче използването на чистия разум и следователно, постигане на контрол над ума от страна на интуицията в работата по самосъхранението и постигането на разширено съзнание в субективните светове на реалността, остава привилегия на малцина първооткриватели.

Ако е вярно определението на интуицията, дадено от професор Х. Уилдон Кар, нашите образователни методи съвсем не са насочени към нейното развитие. Той определя интуицията като „възприемане от ума на реалността такава, каквато е, а не във външна форма на усещания и осмисляне, не като идеология или предмет за размисъл, доколкото всичко това, за разлика от интуицията, представлява интелектуално възприятие”.

Ние оценяваме науката за ума или промяната на принципа на мисленето (както го наричат индусите), като напълно човешки, свързващ инстинктивните реакции с тези качества, които споделя с животните. Но може би, науката интуиция - ясното синтетично видение, ще заеме същото положение относно интелекта, както на свой ред, интелекта заема спрямо инстинкта?

Д-р Дибли от Оксфорд дава следните интересни коментари за инстинкта и интуицията, които са напълно уместни тук, поради направеното в тази книга изявление за необходимостта от такъв вид образование, които биха довели до способността за по-високо осъзнаване. Той пише: „… може да се каже, че както инстинкта, така и интуицията се намират извън нашата съзнателна част и се появяват еднакво неочаквано в светлината на нашето ежедневно съзнание… Импулсите на инстинкта и подсказките на интуицията се пораждат невидимо за нас. Те винаги се изявяват почти напълно завършени и се появяват неочаквано в съзнанието”.

На друго място той добавя, че интуицията се намира на противоположната страна на ума. По този начин имаме интересна тройственост: инстинкт-интелект-интуиция, в която инстинкта е, така да се каже, под нивото на съзнанието, интелекта заема управляващо положение в съзнанието на човешкото същество, а в същото време интуицията се намира извън пределите и на двете и само от време на време се проявява като внезапно прозрение и осъзнаване на истината, като по този начин е дар, с който са надарени нашите най-големи мислители.

Безусловно, процеса на образованието трябва да съдържа нещо повече, отколкото изработването на способността да борави с факти във външния живот и да се ориентира във външното си обкръжение. Човечеството трябва да се въведе в по-дълбоко и по-широко съществуване и в по-всеобхватно осъзнаване. То трябва да бъде снабдено със способността да не се обърква във всякакви ситуации и да се справя с тях, постигайки по този начин най-добрите и най-висши резултати. Необходимо е да се откриват способностите на човека в тяхната най-пълна и конструктивна изява. Не трябва да съществуват никакви стандартни, нормирани предели на постижения, постигането, на които би довело до самодоволство и самодостатъчност, следователно, до статично състояние. Хората трябва да се водят от низше към висше състояние на съзнанието и да се разширява непрекъснато тяхната способност за познание. Разширението и израстването е закон на живота - в същото време, докато човешките маси трябва, чрез системата на образованието, да повишават способността да носят най-голямо благо за колкото се може повече хора, на индивида трябва да бъде предоставено неговото пълно наследство, което би обезпечило и укрепило в най-добрите сред нас, специална култура, тъй като в техните постижения са перспективите на Новия век. Най-слабо развитите и изостаналите също трябва да бъдат осигурени със специална подготовка, за да могат да постигнат своето максимално ниво, което трябва да се определи от педагозите. Но все пак, по-важното е, нито един от тези, които притежават особени способности и дарования, да не са задържани от рамките на масовото ниво на образование.

Именно тук става очевиден проблема с определяне същността на образованието и възниква въпроса за неговите истински цели и задачи. Осъзнавайки това д-р Рендал пише: „Бих предложил, че за определянето същността на образованието, трябва да се медитира на тази тема. Нека всеки се попита, какво разбира той под „образование”; ако обмисли дълбоко този въпрос, ще открие, че за да се отговори на него трябва да се изследва смисълът на живота в неговата дълбочина. Сериозния размисъл за смисъла на образованието ни поставя, както никога до сега, пред лицето на фундаменталните въпроси на живота… цел на образованието ли са знанията? Безусловно да, но знанието за какво? Неговата цел е постигането на могъщество? Също безусловно да, но могъщество заради какво? Може би неговата цел е социалната адаптация? Нашия век с готовност отговаря „да”, но каква трябва да бъде тази адаптация и от какви идеали трябва да се определя? Образованието би трябвало да е насочено не просто към знанието и към всякакви способности, а към правилно използваните знания и способности, което се осъзнава правилно от напредналата педагогическа мисъл, но не и от днешното обществено мнение…

По този начин, великата задача на новото образование е обучението и развитието на индивида за социални цели, т.е. за колкото се може по-широко служене на човека…

Обикновено, класифицираме образованието като начално, средно и висше. Към тези три категории бих добавил и четвърта, най-висшата. Най-висшето образование е религията, но това също е образование”.

Интересно е да се отбележи, че същите идеи изразява Бхагаван Дас на Всеобщата Азиатска Конференция по образованието:

„Правилата на Религията, т.е. на голямата Наука, ни позволяват… да изпълним своя дълг и задължения в по-широк смисъл. Определят религията като повеля или откровение на Бога. С други думи, това означава само на природните закони на Бог, открити от нас чрез интелектуален, интуитивен и вдъхновен труд на ясновидци и учени от всички религии и народи… Ние сме слушали достатъчно дълго за три религии. Четвъртата Религия е по-важна, отколкото всичките останали… Именно нея трябва да разкриваме и да постигаме същността й на първо място. Всички искрени просветители трябва да помагат в тази работа, използвайки научен метод и установено съгласие между различните подходи”.

Както изглежда, както на Изток, така и на Запад, има усещане, че в крайна сметка, системата на образованието, която не извежда човека от света на човешкото ежедневие в по-широк смисъл, не е способна да изпълни своята мисия и не съответства на нарастващите способности на човешката душа. Обучение, което премълчава за интелекта и игнорира способностите за интуитивно възприемане на истината, засвидетелствана от най-добрите умове, не му достига прекалено много. Ако то не разкрива ума на учащите се, и го оставя статичен, то ги лишава от оборудването, което дава възможност да се докоснат до тези невидими и тънки „4/5 от живота”, които както казва д-р Уигам, се намират изцяло зад пределите на сферата от научни постижения на ума. Вратите трябва да остават отворени за тези, които са способни да влязат отвъд пределите на академично тренирания ум, касаещ живота на физическия план.

Бъдещия успех на расата е свързан с постиженията на тези индивиди, които са способни да постигнат повече, защото техните постижения са духовни. Трябва да се издирват тези членове на човешкото семейство и да се насърчава техния прогрес и проникването в нематериалното царство. Необходимо е да бъдат възпитавани, обучавани и да им се дава образование, което ще подпомага развитието на висшето и най-доброто в тях. Такова образование изисква адекватно разбиране на техния индивидуален ръст и статус, а също и правилното разбиране на това, каква трябва да бъде следващата крачка във всеки конкретен случай. Това изисква проницателност, доброжелателност и разбиране от страна на учителя.

Просветителите все по-отчетливо осъзнават тази необходимост от издигане на нивото на водещите процеси в образованието и с това необходимостта от прехвърлянето на тези, които се намират под влиянието на чисто аналитичния, критичен ум в сферата на чистия разум и интуитивното възприятие. Бертран Ръсел посочва, че „образованието трябва да бъде ориентирано не към пасивната осведоменост за мъртви факти, а да стимулира активност, насочена към свят, който трябва да построим с наши собствени усилия”. Обаче, трябва да помним, че съзиданието предполага наличието на активно функциониращ творец, действащ осъзнато и ползващ творческо въображение. Може ли да се каже, че съвременната образователна система дава такива плодове? Нима ума не е подложен на стандартизация и не се държи на низко ниво от нашата масова образователна система чрез препълване на паметта с лошо усвоени факти? Ако е прав Хьорбарт като твърди, че „основната задача на образованието е етическото разкриване на вселенските тайни”, тогава, възможно е, д-р Моран също е прав посочвайки, че „една от скритите причини, и може би най-главната е преобладаването на материализма и отсъствието на духовен елемент в нашето формално образование”.

Някои от нас чувстват, че съществува дори още по-значителна задача, освен естетическото разкритие, и че е възможно човечеството да съхранява тази слава и това величие, които ще бъдат реализирани напълно едва тогава, когато масите достигнат ниво на развитие, което в миналото е характеризирало личностите от световна величина. Нима не съответства направлението на еволюционното развитие на това обстоятелство, че истинската цел на образованието е да изведе човечеството от четвъртото царство на природата в тази духовна област, в която живеят и се движат първооткривателите, които наричаме Мистици и тези Личности от нашата раса, които определят стандарта на живота? Така човечеството ще бъде издигнато от обективния материален свят в духовното царство на по-истинските ценности, където се осъществява контакта с това голямо „Аз”, единствената цел, на което е, разгръщането на индивидуалните „Аз”. Кайзерлинг сочи този факт по следния начин: „Ние си даваме отчет за възможностите на човешкия ум; ние разбираме значението на нашите стремежи; ние сме стопаните на природата. Можем едновременно да съзерцаваме вътрешния и външния свят. Доколкото можем научно да определим, какви са нашите истински намерения, няма повече нужда да ставаме жертви на самозалъгването… От сега и за в бъдеще, тази възможност трябва да стане съзнателна мотивация за живот. Досега тя не е изпълнявала тази си роля. Но независимо от това, изключително важен е факта, че центъра на съзнанието определя отправната точка на човека. Тя винаги се намира реално там, където човека насочва вътрешното си внимание и съответно, това пренастройва цялата човешка същност. …затова за живот, основан на разпознаването е нужно образование, насочено към синтеза на разбирането и действието”.

„Цялото образование на Изтока е насочено към Чувство-разбирането, което е единствения демонстриран способ, водещ до повишаване на нивото на вътрешното Същество… Същността не е информацията, а разбирането, което може да се постигне само със собствен творчески труд… Чувство-разбирането винаги означава осъзнаване на възприеманото по смисъл; аспекта Значение се изяснява само при движение от вътре навън. Затова знанието (в смисъл информацията) и разбирането, в действителност се отнасят едно към друго, както природата и Духа. Информацията се движи отвън навътре; разбирането е творчески процес извършващ се в противоположно направление. При тези обстоятелства не съществува пряк път, водещ от едната цел към другата. Можеш да знаеш всичко и в същото време да не разбираш нищо. Това е точно този път, на който нашето образование, ориентирано към натрупването на информация, е завело по-голямата част от човечеството”.

Целта на тази книга е описанието на метода, с помощта на който може да се развие способността да се функционира в разширено съзнание, за да може човек да реорганизира своето Същество в посока все по-всеобхватна проблематика. Книгата е посветена на техниката, с помощта на която, всяка човешка единица, способна да се стреми към тази голяма цел, може да премине специална подготовка и да се занимава със самовъзпитание. Ако този стремеж може да приеме в съзнанието ясна и рационална форма и бъде осъзнат като напълно законна и постижима цел, човек с желание ще се вкопчи в нея. Ако обществото може да обезпечи средствата и възможността за този прогрес, мнозина с радост ще тръгнат по този път. Предлагания метод представлява индивидуална техника, която ще позволи на учащия, вече възползвал се от преимуществата на обикновеното академичното образование и притежаващ определен жизнен опит, да разширява своето съзнание дотогава, докато постепенно не излезе извън пределите на сегашните си ограничения и не пренасочи ума си към по-широко осъзнаване. Тогава той ще разкрие душата си като велика Реалност, постигайки по този начин способността за получаване на пряк опит от духовния свят.

Еверет Дийн Мартин определя образованието като „духовна преоценка на човешкия живот. Задачата на образованието е да пренасочи индивида, да му даде възможност да получи по-богато и дълбоко виждане на собствения си опит, да премести човека над неговата система от вярвания и идеали, а не вътре в нея”. Това определение неизбежно води до полемика, тъй като всеки от нас живее в своя уникална среда; всеки има своите проблеми и качества, базиращи се на наследствеността, физическите условия и много други фактори. Произлизащия от това стандарт на ценностите, ще се наложи да се променя за всяка личност, за всяко поколение, за всяка страна и раса. Това, че образованието е предназначено да ни подготвя за „пълноценен живот” (както се изразява Херберт Спенсер), може да бъде правилно твърдение, обаче диапазона от възможности при всеки човек е уникален. Висшата и нисшата точка на възможните постижения са безкрайно различни при различните хора; освен това, човек, разполагащ с багаж, адекватен за функционирането в някаква конкретна среда, може да се окаже абсурдно неприспособим към друга. Затова, за да може това определение да бъде полезно, е необходимо да бъде изработен някакъв стандарт за „пълноценен живот”. За целта ще трябва да установим, какво представлява чистия тип на средния съвършен човек и какъв е сбора от неговите контакти. Не е възможно да се даде изчерпателен списък на човешките възможности за реакция, а също и на обкръжаващата среда, в съприкосновение с която може да влиза. Какви са границите, в предела на които може да функционира човека? Ако съществуват различни нива на осведоменост, обхващащи целия диапазон от съзнания, от дивака до съзнанието на нашата интелигенция и по-нататък, до нивото на съзнание на гениите и лидерите във всички области на човешките прояви, в какво е тогава разликата между всичките тези хора? Защо сферите на техните възприятия се различават толкова много? Някой може да каже, че това е разлика в расовото развитие; други ще отговорят, че причината е в стабилността и нестабилността в работата на жлезите с вътрешна секреция; в притежаването на адекватни възможности за получаване на образование или липсата на такива; други групи мислители ще решат, че причината е в различната среда и наследствеността.

В същото време, от купа мнения ще се открои факта за съществуването на широк диапазон от осведоменост, а също и осъзнаването на това, че самото човечество е достигнало до такива чудесни постижения и разбиране, чистота на изказа и съвършено влияние в световен мащаб, които са ни демонстрирани от Христос, Буда, Платон и мнозина други, мислите и думите на които са оставяли следа в ума на хората в продължение на хиляди години. Какво ги е направило такива, каквито били? Чудесни изключения ли са те, появили се от сърцето на Безкрайността и следователно, не могат да имат равни на себе си? Може би те са продукт на еволюционния процес и затова са постигнали могъщество чрез обширен опит и осъзнаване? Или те са цвета на човешката раса, съчетаващи в себе си съответния духовен багаж, а също и обучението, особената култура, която им е позволила да проникнат в духовния свят, засега недостъпен за мнозинството и да функционират в измерения, за които не е известно нищо дори на най-изявените наши мислители? Не може ли да се случи така, че нашата съвременна образователна система да доведе човечеството като цяло до такова състояние, когато много хиляди са вече готови за тази особена духовна култура, и по тази причина се намира в криза в сферата на образованието, криза, в основата на която, са успехите, и която развивайки се в същото направление, ще стане по-скоро катастрофа, отколкото помощ, защото човека вече е готов за нещо ново? Някои от нас вярват в такава възможност, и че вече е настанало време просветителите да започнат да подготвят човека за нов, божествен опит и за този чудесен експеримент, който ще им позволи да се опознаят напълно, което до сега е било изключителен прерогатив на мистиците и знаещите раси. Тези знаещи са свидетелствали за по-обширен свят, отколкото този, разкрит ни чрез механизма на нервната ни система и изследван от физици, химици, биолози и антрополози. Те много недвусмислено са говорили за сферата на контакти и такава осведоменост, когато обичайните сетивни органи са безполезни. Те са твърдели, че живеят и се движат в по-фини светове; проявената от тях упоритост в мистическото търсене на реалността и идентичността на техните свидетелства в продължение на векове, ни заставя да повярваме във възможното съществуване на тази невидима сфера на битието и апарат за сетивност, с помощта на който може да се влезе в контакт с нея. Броя на тези „заблудени” мистици и интуитивни мислители достига десетки хиляди и това са най-добрите умове на човечеството. Те ни говорят с думите на Уолт Уитмън: „Аз и подобните на мен убеждаваме не с думи, ние убеждаваме със своето присъствие”.

Образованието е описвано и като „пълно с приключения търсене смисъла на живота, изискващи развитие на способностите да се осмисля възприетото”. Не зная, кой го е казал това, обаче според мен тези думи представляват превъзходно описание на пътя на мистика и техниката на медитацията, с помощта на която, мистика става съзнателен знаещ. Каквито и да са обясненията за това, остава факт, че човек в продължение на векове си е задавал въпроси и търсенето го е отвеждало встрани от външните явления на света, в който живее, в много по-дълбока и съкровена дълбочина. Д-р Оверстрит обръща нашето внимание към това обстоятелство с думи, които носят истинско мистично послание. Той казва:

„Ние преобладаващо сме създания, които виждат „нещата”. Виждаме това, което виждаме и не виждаме отвъд пределите на това, което виждаме. Да възприемаш света просто като света на нещата, това, без съмнение, означава да изпускаш нещо съществено. Безусловно, възприемането на нещата, само по себе си не е лошо. Това ни дава възможност да се движим в нашия свят и достатъчно успешно да боравим с жизнените фактори… Но независимо от това, съществува възможност да се получи друго „усещане” за света, ако има развит друг навик на ума. Накратко, това е навика да се вижда невидимото във видимата реалност, способността да проникваш през повърхността и да виждаш през нещата първопричината за тяхното съществуване”.

Изглежда, в днешно време хората вече са способни да проникват зад повърхността и да пренесат търсенето от външната форма на сферата на природата в сферата на нейната причина. Възможно е, често да бъркаме религиозния дух с мистичното търсене. Всеки ясен размисъл за живота и за великите закони на природата, осъществяван с упорство и настойчивост, неизбежно води до мистическия свят и напредналите учени на нашето време, започват да осъзнават това. Религията започва с приемането на хипотезата за невидимото и мистичното; науката стига до същата идея, действайки от видимото към невидимото и от обективното към субективното. Както вече беше казано, изследвайки и предвижвайки се напред във вътрешността, от форма към форма, мистика неизбежно достига до славата на разкритото „Аз”. Несъмнено вярно е, че всички пътища водят към Бога, ако се разглежда Бог като крайна цел и символ на човешките търсения на Реалността. Вярата във висшите измерения и в другата страна на Битието повече не е признак на суеверие. Дори думата „свръхестествено” започна да предизвиква дълбоко уважение, и не е изключено, че някога нашите образователни системи ще разглеждат подготовката на индивида като преодоляване на своите естествени ограничения като неделима част от образователния процес. Интересно е да се отбележи, че д-р С.Лойд Морган казал по повод думата „свръхестествено” (в Гифордските лекции през 1923 година) следното:

„Допускам, че съществува някакъв разумен смисъл в изказването на това, че във възходящата йерархия на прогреса, разглеждана като разкриване на Божествената цел, всяка по-висока степен е свръхестествена по отношение на предидущата. В този смисъл живота е свръхестествен по отношение към неорганичния свят; рефлексивното познание посредством мисленето е свръхестествено по отношение на примитивното възприемане без размишление; религиозната позиция, признаваща Божествената цел е свръхестествена по отношение на етиката на социалните отношения. Тези, които предполагат, че са постигнали във висша степен тези отношения, смятат религиозната позиция висш образец на свръхестественото. Такъв подход е отличителна черта на духовния човек”.

Той добавя също – много изящно и уместно в контекста на нашата тема, че „длъжни сме да правим акцент върху новата позиция, тъй като именно тя, според мен, възниква сега. Следователно, можем да говорим за ново виждане и за ново сърце, вид по-висока и по-богата радост”.

В своята забележителна книга „Човешката природа и нейната трансформация” д-р Хокинг посочва, че образованието има две функции. Преди всичко, то трябва да съобщи типичното, а след това да даде възможност за израстване над типичното. Предназначението на образованието е да направи човека наистина човечен; то трябва да завърши и да доведе до съвършенство неговата природа и с това да направи възможното разкриването на по-дълбоките способности, към които се стреми човечеството. Пробуждането на волята за знание и след това волята да бъдеш, трябва да следва естествения процес на развитие. Именно в този контекст, техниката на медитацията ще бъде призвана като част от методиката на висшето образование на Новия век. Ще бъде установено, че това е средство за по-нататъшно развитие на вече формирания човек, воден в новото царство на природата. Медитацията е преди всичко самостоятелно иницииран процес на образование, мобилизиращ всичката способност на волята, базиращо се на наличните способности, но в крайна сметка развиващо нови способности – способностите на душата, притежаваща собствен вътрешен апарат, носещ в себе си зърното на още по-голямо развитие.

От процес, който се насочва отвън, образованието ще се развие в нещо, разкриващо се отвътре и като резултат, тази самопредизвикваща се ментална дисциплина, която обозначаваме с много неправилно разбираните термини като концентрация, медитация и съзерцание. От процес за трениране на паметта и развиване на навици за умело боравене със способностите, водещи ни до контакт с външния свят, образованието ще стане система за контролиране на ума, което в крайна сметка ще помага постигането на вътрешна осведоменост за новото състояние на битието. От своя страна, с течението на времето, тази осведоменост ще позволи да се развие бърза реакция и отклик на невидимия свят, а също ново инстинктивно разпознаване, основано на по-фини способности. Качествата на душата се наслагват върху човешките качества, подобно на това, както човешките качества са наслагват върху животинските качества. Също както човешките качества са резултат от масово възпитание и инстинкт, и са развити в колосална степен от съвременните образователни системи, така и качествата на душата са продукт на новия метод за ментална тренировка, продиктувана на индивида от душата му, предизвикана от настоятелната потребност при търсене на по-доброто и инициирано от волеви акт на индивида. Душата винаги присъства латентно в човешката форма, обаче за активно проявление се пробужда посредством практиката на медитацията.

Тези два метода за формиране на човешкото същество – първия, по пътя на повдигане до масовия стандарт и втория, по пътя на създаване условия за изявяване на нови качества, качества на душата – образуват основната разлика между западния и източен образователни методи.

Контраста между тези пътища за развитие е много поучителен. На Изток има прецизно разработена култура за развитие на индивида, оставяща масите без каквото и да е образование. На Запад преобладава масовото образование, но при това индивида като цяло се оказва оставен без каквото и да е конкретно възпитание. Всяка от тези велики и доста различни една от друга системи са създали свои цивилизации, изразяващи както свой собствен дух и специфика, така и очевидни недостатъци. Основите върху които са създадени тези системи, са напълно различни, и би било доста полезно да ги разгледаме, защото тяхното разбиране и сливане в края на краища, може да посочи пътя за новата раса през Новия век.

Първо: в източната система се смята, че вътре във всяка човешка форма се намира същност или същество, наричано „Аз” или „душа”. Второ: този „Аз” използва формата на човешкото същество като инструмент или средство за проява, и чрез съвкупността от ментални и емоционални състояния, той ще се прояви най-после, използвайки физическото тяло като свой функционален механизъм във физическия свят. Най-накрая, контрола над тези средства за изразяване се осъществява съгласно Закона за Превъплъщаването. В хода на еволюционния процес (в продължение на много животи във физическо тяло) „Аз-ът” строи постепенно подходящ инструмент за собствената си проява и се учи да я владее. Така „Аза” или душата, става истински самосъзнателна и творческа във висшия смисъл на тази дума, а също така активен в собственото си обкръжение, изразявайки съвършено истинската си природа. В края на краищата „Аз-ът” достига до пълно освобождение от формата, от веригата желания на природата и господството на интелекта. Това окончателно освобождение и последвалия пренос на центъра на съзнанието от човешкото в духовното царство се развива и стимулира със специализирано обучение, което се нарича медитация и което се налага върху всестранно развития ум.

Последствията от това интензивно индивидуално образование са във висша степен впечатляващи. Именно източния метод е създал основателите на всичките световни религии, всички те са с азиатски произход. Той е довел до появата на вдъхновените Свещени писания в света, формирали манталитета на човека и до появата на световните Спасители: Буда, Заратустра, Шри Кришна, Христос и др. Така в резултат на прилагането на своята особена техника Изтока се е изявил чрез велики Индивидуалности, които са давали тона на своя конкретен век, отчитайки нуждите от учение за разкриване на Идеите на Бог в умовете на хората и по този начин са водели хората по пътя на духовните постижения. Екзотерически следствия от техния живот са великите организирани религии.

Обаче в Азия, обучението на високоразвити индивиди е било съпроводено с пренебрежение към хорските маси. Следователно, от гледна точка на развитието на расата, от тази система се очаква много повече. Към нейните недостатъци се отнасят развитието на тенденцията към непрактично визионерство. Често мистика не може да се справи с обкръжаващите го обстоятелства, и когато се прави акцент изключително на субективната страна на живота, възниква пренебрежение към физическото благосъстояние на индивида и расата. Масите биват оставяни да се борят с обстоятелствата в тресавището на невежеството, болестите и мръсотията; от това произлизат тези ужасяващи условия на живот, които се наблюдават навсякъде на Изток редом с велики духовни достижения на избрано малцинство.



На Запад акцента е диаметрално противоположен. Субективния аспект се игнорира, доколкото се смята за хипотетичен. Нашата култура е основана на следните предпоставки: първо, има същност наречена човек, който притежава разсъдък, набор от емоции и способности, посредством които влиза в контакт със своята среда. Второ, особеностите на неговия характер се формират в съответствие с типа на неговите способности, а също и природата на обкръжаващите го обстоятелства. Целта на образователния процес, прилаган масово и в широк мащаб, да направи човека здрав физически и ментално възприемчив, да го снабди с тренирана памет, контролируеми реакции и характер, които ще му позволят да бъде социално полезен и внасящ своята лепта в икономическия живот. Ума на човека се смята за хранилище на съобщени му факти, а възпитанието предлагано на всяко дете, трябва да го направи достоен, самодостатъчен и полезен член на обществото. Продукт на такъв подход е нещо диаметрално противоположно на човека от Изток. Ние не разполагаме с тази особена култура, която би породила личност от световен мащаб, както се получава това в Азия, обаче, ние сме създали масова система на образование и групи от мислещи хора. Следствие на това са нашите университети, колежи, а също частни и обществени училища. Те оставят своя отпечатък върху десетки хиляди хора, стандартизирайки ги и обучавайки ги по такъв начин, че получения човешки продукт да притежава определени еднообразни знания, някакъв стереотипен запас от факти и повърхностна информация. Като следствие, при нас няма това подтискащо невежество като на Изток; напротив, ние разполагаме с доста високо ниво на общи знания. Това поражда така наречената цивилизация с нейното огромно количество книги и разнообразни науки, а също е довело до научното изследване на човека и (на гребена на човешката еволюция) е довело до появата на велики Групи, за разлика от великите Индивидуалности. Разликите могат да бъдат представени по следния начин:


ЗАПАД

ИЗТОК

Групи

Индивидуалности

Книги

Св. Писания

Знание

Мъдрост

Обективна Цивилизация

Субективна Култура

Механично развитие

Мистическо развитие

Стандартизация

Уникалност

Масово образование

Специализирано обучение

Наука

Религия

Развитие на паметта

Медитация

Изследване

Размишление

Но независимо от това, източникът е един и същ – образователната система. По същество, и двете системи са прави, но и двете имат нужда да се допълват една друга. Образоването на масите на Изток ще доведе до регулиране на големите проблеми на физически план. Всеобхватна система за всеобщо образование, обхващаща неграмотните маси в Азия е изключително необходима. Възпитанието на индивида на Запад и давайки достъп до необходимото знание и техника за Културата на Душата, дошла до нас от Изток, ще възвиси и спаси нашата цивилизация, която толкова стремително се разрушава. Изтока има нужда от знания и от предаване на информация. Запада се нуждае от мъдрост и техника на медитацията.

Такава научно обоснована културна система, приложена към нашия високообразован човек, ще създаде корпус от хора, които, подобно на мост, ще обединят достиженията и на двете полушария и ще свърже областите на субективното и обективното. Те ще станат първооткривателите на Новия век, в който хората като практични в своите работи и твърдо стоящи на земята, ще станат в същото време мистици и пророци, живеещи също и в света на духа и носещи вдъхновение и просветление в ежедневието.

За създаването на тези условия и образуването на великата група от практикуващи мистици, които в крайна сметка ще спасят света, са необходими две неща: подготвен ум, притежаващ широки общи знания като основа (което може да даде нашата западна система) и духовно осъзнаване на вътрешната божественост на душата, което се постига с източната система за научно обоснована медитация. Големия проблем на Запада е неспособността да разпознае Душата и да задейства възможностите на интуицията, което на свой ред води до просветление. Покойния професор Луцати, премиер-министър на Италия, казва в предисловието на своята, изключително ценна научна работа „Бог и свобода”: „Навсякъде се отбелязва, че нарастването на властта над себе си не върви в крачка с властването над природата”. Изключително важно е за Запада да усъвършенства своята образователна система така, че да постигнем власт над себе си.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница