Предварителни съображения

„…Символа изчезва, образността увяхва, пространството изчезва, множествеността се съкращава, разсъдъка замлъква, чувството за обширност се свива и руши; интелектуалната активност с концентрира напълно в своята интензивност; постигането се случва без посредник, с изключителна ясност на интуицията, на Битието, на Бог…

Умът на човека е средство за търсене на интуицията, т.е. асимилиране на простото и чисто Битие, независимо, единно, без ограничение, без различаването на същност и съществуване, възможно и действително”.

Сега целта на убедения мистик се състои в това, да подчини ума на новата задача за разкриване на божественото. За да се справи успешно с нея, му е нужно ясно виждане на целта и кристално разбиране на резултатите, които в края на краищата ще трябва да демонстрира. Ще му бъде нужно проницателно видение на достойнствата, с които пристъпва към работа, а също не по-малко проницателна оценка на своите недостатъци. Той трябва да постигне колкото се може по-безпристрастен поглед върху себе си и върху ситуацията, в която се намира. В същото време е необходимо да постигне такова уравновесено виждане на целта и разбиране чудото на реализацията и даровете, които той постига, когато неговия интерес е отделен от това, което занимава вниманието му в момента, и е насочено към по-езотерични ценности и стандарти.

Ние засегнахме въпроса, че медитацията преориентира ума към Реалността и в случай на правилно използване може да изведе човека в друго царство на природата, в друго състояние на съзнанието и Битието, в друго измерение. Цел на достижението е постигането на способност да се премества в по-високи сфери на мислене и осъзнаване. Какви са конкретните резултати от тази преориентация?

Преди всичко, може да се каже, че медитацията представлява наука, даваща ни възможност за пряко възприемане на Бог. Този, в Който ние живеем и се движим, и съществуваме, повече не е за нас обект на устрем или символ на божествени възможности. Ние познаваме Бог като Вечната Причина и източник на всичко съществуващо, включително и на нас самите. Ние осъзнаваме Цялото. Ние ставаме единни с Бог, ставайки единни с нашата собствена безсмъртна душа, и когато това велико събитие настъпи, ние осъзнаваме, че съзнанието на индивидуалната душа е съзнание на цялото, и че отделеността и разделението, различието и представата за „аз” и „ти”, за Бог и за сина Божий са се разтворили в познанието и осъзнаването на единството. Двойствеността е отстъпила място на единството. Това е пътя на единението. Интегрираната Личност е трансцедентирана благодарение на подредения процес за разкриване на душата; настъпило е съзнателно съединение на низшето или личностното „аз” с висшето, или божественото „Аз”. Тази двойственост трябва отначало да се осъзнае, а след това да се трансцедентира, преди Истинското „Аз” да стане в съзнанието на човека Висшия „Аз”. Казано е, че тези две части на човека, в продължение на векове, нямат нищо общо помежду си; тези две части – духовната душа и природата на формата. И все пак те са от веки веков съединени една с друга от принципа на ума, и в това се състои решението на човешкия проблем. В древната книга на индусите „Бхагавад Гита” има следните многозначителни думи:

„В този, в който „Аза” е покорил „аза”, „Аза” е приятел за „аза”, но при това, който е далеко от „Аза”, неговото собствено „аз” е враждебно, подобно на враг”.

Свети Павел отчаяно възклицава на практика същото:

„Защото зная, това, което не живее в мен, т. е. в моята плът, е добро; защото има желание за добро в мен, но за да го извърша, не го намирам. …Защото според вътрешния човек намирам удоволствие в Божия закон; но в тялото мое виждам друг закон, противостоящ на закона на моя ум и превръщащ ме в пленник на грешния закон, намитащ се в тялото ми. Бедния аз! Кой ще ме избави (истинското ми Аз) от това смъртно тяло?”.

Това истинско „Аз” е Бог – тържествуващия Бог, Бога-Творец, Бога-Спасител на човека. Изразявайки се с думите на Св.Павел, това е „Христос в нас, упованието на славата”. „Аз” става факт в нашето съзнание, а не просто теория, на която са възложени толкова надежди.

Медитацията превръща нашите убеждения в установени факти, а нашите теории – в доказан опит. Твърденията на Св. Павел остават само възможна концепция, докато Христовия живот не е пробуден чрез медитация и не е станал доминиращ фактор в нашия живот. Ние говорим за себе си като божествени същества и синове на Бога. Ние знаем за тези, които са изявили в света своята божественост и се намират в авангарда на човешките постижения. Вътре в себе си ние осъзнаваме целите си, които ни водят към знанието, и вътрешните пориви, пробудили човечеството да се изкачва по стъпалата на еволюцията до днешното си ниво, което наричаме нивото на образованите хора. Божествения импулс ни е подигнал от нивото на пещерните хора до съвременното цивилизовано състояние. Освен всичко друго, ние знаем за тези, които притежават или твърдят, че притежават, небесното видение, към което се стремим да се приобщим, и които свидетелстват за прекия път към центъра на божествената Реалност, и които ни канят да ги последваме. Казват ни, че е възможен пряк опит, и че ключовата нота на съвременността е сумирана в думите „от авторитета към опита”. Как можем да го разпознаем? Как можем да получим този пряк опит, бъдейки свободни от намесата на какъвто и да е посредник? Отговора е следния: съществува метод, който са използвали в продължение на безброй хилядолетия и научно обоснован процес, които е бил формулиран и е използван от мислителите от всички времена, и с помощта на който те са станали знаещи.

Изглежда образованието е изпълнило своята основна работа по подготовката на ума за това, да се започне медитативна работа. То ни е помогнало да разберем, че ние разполагаме със съответния апарат и е научило някои от нас на способите за неговото прилагане. Психолозите са ни съобщили много за нашите ментални реакции и инстинктивните ни навици. Сега човека е длъжен да овладее съзнателно своя инструмент и да премине от началните степени на образованието в тези класове и лаборатории, където може самостоятелно да се увери в съществуването на Бога, постигайки по този начин целите на всяко образование. Някой е казал, че света не е затворническа килия, а духовна детска градина, в която милиони объркани деца, опитващи се да прочетат по нагласите и по желанията, думата „Бог”. Нашия ум ни хвърля от една страна на друга в опитите си да ни представи истината – до тогава, докато ние, изморени, се оттегляме най-накрая вътре в себе си, започваме да медитираме и постигаме Бога. Както казва д-р Оверстрйт, „тогава цялото ни упорито търсене намира обяснение и смисъл. Това е Бога действащ в нас. Когато открием по-надеждни ценности или когато ги създадем, ние ще изразяваме Бог в собствения си живот”.

Освен това, медитацията може да се определи като метод, чрез който човек може да постигне славата на разкритото „Аз”, отхвърляйки форма след форма. Нашите училища и университети не са единствения източник на образование и възпитание. Най-голямото от всички училища е опита на самия живот и уроците му, които усвояваме последователно като се отъждествяваме с различни форми – форми на удоволствието, формите на тези, които обичаме, формите на желанията, на знанията – техния списък е безкраен. Защото, какво е това форма, ако не тази замяна, която ние създаваме и след това желаем силно като обекти за поклонение, или идеите за щастието и истината, създадени от други, към които ние се стремим с всички сили, а като краен резултат виждаме, как те изчезват в мъглата пред нашия уморен поглед. Ние търсим удовлетворение в разни феномени и виждаме, как те се превръщат в прах, докато не достигнем тази неуловима, но безкрайна реалност, която им е дала живот. Този, който вижда във всички форми символите на реалността, уверено се движи по пътя към съприкосновение с „Аза”. Но независимо от това, постигането му изисква ментално възприемане и насочена интуиция. Изглежда, че сър Джеймс Джинс е уловил това видение, когато е казал: „Явленията стигат до нас във формата на пространство и време; те са шифровани послания, окончателния смисъл, на които няма да разберем, докато не разберем, как да ги дешифрираме, като ги лишим от тази пространствено-временна обвивка”.

Човек – това е точка от божествена светлина, скрита в няколко обвивки, подобно на светлината в полюлея. Полюлея може да бъде или изключен и тъмен, или запален и светъл. Той или може да свети на хората или да бъде изгасен и да е безполезен. Във фундаменталната книга за медитацията „Йога-сутра” на Патанджали, част, о която, заедно с коментарите към сутрите се съдържа в моята книга „Светлината на Душата”, се казва, че правилната дисциплина и медитация „постепенно отстраняват това, което закрива светлината”, и че „когато духовния ум… се отразява в субстанцията на ума, идва осъзнаването на „Аза””. В определена точка от историята на всяко човешко същество се случва колосална криза, когато трябва да бъде възприета светлината, преминаваща през правилно използвания ум и когато неизбежно се достига до контакт с Божественото. Патанджали подчертава това в следните редове: „Преноса на съзнанието от низшия проводник във висшия е част от творческия еволюционен процес”. Бавно и постепенно става възможна работата по постигането на пряко знание и разкриването на славата, скрита във всяка форма. Секрета се състои в това, да разберем, кога е дошло времето и да не пропуснем момента на благоприятната възможност. Майстер Екахарт казва:

„Ако душата е очистена от всичките си обвивки, Бог явно застава пред нейния взор и разкрива Себе си, без да скрива нищо. Докато душата не отхвърли всичките си покривала, не е важно, колко са тънки, тя не може да съзре Бог”.

По този начин Изтока и Запада излагат една и съща идея в идентични символи.

И така, медитацията е подреден процес, чрез който човек намира Бога. Това е изпитана и използвана от векове система, която неизбежно разкрива божественото. Тук особено важни са думите „подреден процес”. Необходимо е да се спазват определени правила, да се предприемат определени конкретни стъпки и да се изпитат определени стадии на разкритие, преди да може човек да бере от плодовете на медитацията. Ние сме усвоили, че това е част от еволюционния процес и подобно на всичко в природата, той става бавно, но вярно и е неизменен в своите резултати. За човека, готов да се подчини на правилата и да работи систематично, не може да има разочарования. Медитацията изисква самоконтрол във всичко и ако медитативната работа не се съпровожда с изпълнението на всички изисквания за „подреден процес” (такива като самоконтрол и активно служене), целта няма да бъде постигната. Фанатизмът е напълно излишен. За това напълно ясно е казано в „Бхагавад Гита”:

„Не съществува медитация за този, който яде малко или прекалено много, или за този, който е свикнал да спи прекалено малко или прекалено много. Но за този, който е регулярен в храненето и в работата, в съня и бодърстването, медитацията е средство за премахването на всички страдания”.

Медитацията може справедливо да се разглежда като част от естествен процес, който до сега е водил човека по пътя на еволюцията от стадий, малко различаващ се от животинския стадий, до стадий, на който са станали възможни днешните ментални и научни достижения и духовните търсения. Центъра на съзнанието в човека постепенно се премества, и то бавно се фокусира върху постоянно разширяващата се сфера на контакти. Човека вече е преминал от чисто животинското, физическо състояние на битието към стадий на интензивна емоционално-чувствена осведоменост, в който се намира сега. Обаче, милиони хора вече са излезли отвъд пределите на този стадий и са достигнали на по-високо ниво на осведоменост, което наричаме ум. Още една група, много по-малочислена, преминава на ниво, където е възможен универсален диапазон от контакти. Тях ги наричаме Знаещи. Чрез всички използвани методи преминава златната нишка на божествената цел и пътят за преход от човешко съзнание към съзнанието, и осведомеността на душата е пътят на медитацията.

Този процес на разкриване на „Аза” чрез преориентиране на формалната страна на живота и постигането, в крайна сметка, на такава чистота на всички обвивки, когато те вече не могат да го скриват, може да бъде описан като процес на трансмутация, а също като процес на пренос на съзнанието.

Трансмутацията е изменение и пренасочване на енергиите на ума, емоциите и физическата природа в посока да могат да способстват разкриването на „Аза”, а не просто на разкриване на физическата и телесна природа.

Например, на нас ни е казано, че имаме пет основни инстинкта, които делим със всички животни. При използването за егоистични цели, те усилват телесния живот, укрепват формата или материалната природа и с това служат за по-нататъшното скриване на „Аза” или на духовния човек. Те трябва да бъдат преобразувани в своите висши съответствия, защото всеки животински инстинкт има своя духовен прототип. Инстинкта за самосъхранение трябва в края на краищата да бъде изместен от осъзнаването на безсмъртието и човека „живеещ вечно във Вечността”, ще ходи по Земята, изпълнявайки своето предназначение. Този инстинкт, който пробужда низшето „аз” да се стреми по пътя напред и нагоре, ще бъде в края на краищата преобразуван в господство на висшето или духовното „Аз”. Самоутвърждаването на малкото или низшето „аз”, ще отстъпи място на утвърждаването на висшия „Аз”. Секса, представляващ животински инстинкт, управляващ мощно всички животински форми, ще отстъпи място на по-високо увлечение и в своя най-благороден аспект ще предизвика съзнателно привличане и обединяване на душата и нейния носител; а стадния инстинкт ще бъде преобразуван в групово съзнание. Петия инстинкт, а именно стремежа към изследване и удовлетворяване на любопитството, характеризиращ всички умове на високо и ниско ниво, ще отстъпи мястото си на интуитивното възприятие и постигане; и така ще завърши великата работа, и духовния човек ще стане господар на своето съзнание, на човешкото същество и ще възвиси всичките си атрибути и аспекти.

Благодарение на медитацията ума се обогатява с духовно знание. Отблъсквайки се от обема обичайно знание, постоянно разширяваме нашето разбиране на самия термин „знание”, до тогава, докато знанието не се слее с мъдростта. Последната представлява прякото знание на Бога посредством менталната способност, така че ние ставаме тези, които сме и постигаме способността да проявяваме своята божествена природа. В една от своите работи Тагор определя медитацията като „проникване във великата истина до тогава, докато тя не ни завладее”, а „истина” и „Бог” са синоними. Както ни казват, ума познава два обекта: външния свят чрез петте сетива, и мозъка и душата, с нейния свят чрез това, което може да се определи като интровертно използване на ума и неговото интензивно фокусиране върху новата и необикновена сфера на контакти. Тогава „субстанцията на ума, отразяваща както познаващия („Аза”), така и познаваемото, става всезнаеща… тя става инструмент на „Аза” и …служи за обединяващ фактор”. Всичко ще е достъпно за правилно медитиращия. Той ще постигне скритите явления в природата и тайните в живота на духа. Той също така ще знае, по какъв начин достига до знанията.

И така, медитацията помага да се осъществи обединението или изкуплението.

Западния мистик може да говори за Изкупление, а в същото време неговия брат от Изтока говори за Раджа-Йога, обединение или Освобождение. При това се има в предвид едно и също нещо. И двамата искат да кажат, че ума и душата (Христос, който е в нас, или Висшето „Аз”) започват да функционират като единно координирано цяло, като по този начин изразяват съвършено волята на Бога, обитаващ вътре в нас. В своята книга „Човека и неговото осъществяване” Рене Генон предлага следните интересни коментари за думата „обединение”, напълно уместно в дадения контекст:

„Това отъждествяване се осъществява посредством Йога, т.е. вътрешното съкровено обединение на съществото с Божествения или, ако искате с Универсалния, принцип. По същество, истинския смисъл на думата „Йога” е „обединение” и нищо повече… Следва да се отбележи, че строго казано, реализирането на това обединение не трябва да се разглежда като „достижение” или като „постигането на нещо, не съществувало до този момент”, според израза на Шанкарачара, защото в дадения случай обединението, макар и в действителност то все още да не е реализирано в този смисъл, който имаме тук в предвид, но независимо от това, съществува потенциално или по-точно виртуално, и по същество, има място за действително реално постижение на индивидуалното съзнание, което е истинско от веки веков”.

Посредством регулярна медитация постепенно се осъществява връзката между душата и нейния инструмент, докато не се достигне до такъв момент, когато те стават, в буквалния смисъл на думата, единни. Тогава обвивките започват да служат за проявяване на светлината на вътрешния Син Божий; тогава физическото тяло се намира под прекия контрол на душата, доколкото просветения ум (както ще видим по-късно) е знанието на душата във физическия мозък; емоционалната природа е очистена и само отразява природата на любовта в душата, подобно на това, както ума отразява замислите на Бога. По този начин, неорганизираните до този момент и разделени аспекти на човешкото същество се синтезират, обединяват се и достигат до състоянието на хармонични отношения едни с други и с душата, своя създател, своя източник на енергия и своята движеща сила.

Тази наука за единението изисква жизнена дисциплина и експериментално търсеща система за координация. Нейния метод е фокусирано внимание, контрол над ума или медитация; от само себе си той представлява способ за развитие, посредством който осъществяваме обединението с душата и ставаме осведомени за вътрешното състояние на съзнанието. В известните стихове на Браунинг е обобщен този въпрос:

Невъзможно е да я намерим в външния свят.

Като в крепост тайна е заключена,

Скрита надеждно в груба плът.

Към което се стремим непрестанно,

Ще отвори вратата на прекрасната затворничка

И на светлината пътя ще разкрие, която е вътре,

А ние по-рано търсехме отвън.”
По този начин, целта на науката медитация се състои в това, да се помогне на човека да стане във външните си прояви този, който е във вътрешната си реалност и да му помогне да се отъждестви с аспекта на своята душа, а не просто със своите низши характеристики. Това е бърз процес за разкриващото, мислещо съзнание, но в този случай той трябва да се инициира и провежда самостоятелно. В медитацията, ума се използва като инструмент за наблюдение на вечно съществуващите състояния и с времето трябва да стане инструмент за просветление, чрез който душата, или „Аза”, предава знания във физическия мозък.

В резултат, медитацията носи просветление. В своята книга за Проповеди, написана през XIV век, Майстер Екхард казва: „Три типа хора виждат Бога. Хората от първия тип го виждат във вярата си; те не знаят за него повече, отколкото могат да различат през завесата. Хората от втория тип го съзерцават в благодатна светлина, но само като отговор на своите страстни стремежи, те го виждат като даващ им добрина, преданост, духовност и други подобни. …Хората от третия тип го виждат в божествена светлина”.

Тази светлина, която се разкрива в процеса на медитацията, и с която се учим да работим.

Сърцето на света е светлина, и в тази светлина ще видим Бога. В тази светлина намираме себе си. В тази светлина откриваме всичко. Патанджали ни казва, че „когато средствата за постигане на обединение се практикуват упорито и когато е направено изчистване, идва озарението, което води до пълно просветление”. „Тогава умът се стреми към просветление като към истинската природа на „Аза”.

В резултат на медитацията „се проявява сиянието на светлината. Това просветление става постепенно; то се развива стадий след стадий”.

По-късно ще изследваме тази тема много по-подробно.

Посредством медитацията като следствие от всички предишни фактори, се разкриват способностите на душата. Всеки проводник, чрез който се изявява душата, разполага с някои вътрешни латентни сили, обаче душата, е източник на всяка от тях, и ги притежава в най-чистата и най-възвишената форма. Например, физическите очи са органите на физическото зрение. Ясновиждането представлява същата способност, проявяващо се в този свят, който наричаме психически, света на илюзиите, чувствата и емоциите. Обаче в душата, тази същата способност е проявена като чисто възприемане, безгрешно духовно виждане. Посредством медитацията висшите съответствия на низшите физически и психически способности се привеждат във функционална активност и заемат мястото на своите низши изяви.

Тези способности се разкриват по нормален и естествен път. Това става не защото ги искат и ги развиват, а защото Бога вътре в нас поема контрола и управлението на Своите тела. Неговите сили стават очевидни във физическия план и неговите способности се проявяват като разпознаване на реалността.

Истинският мистик не се спира при постигането на тези сили и способности, него го интересува този, който притежава тези сили. Той се съсредоточава на „Аза”, а не на способностите на този „Аз”. С задълбочаването в Реалността, която е самия той, силите на душата започват да се проявяват по естествен, безопасен и полезен начин. Майстер Екхарт обобщава този процес по следния начин: „Низшите сили на душата трябва да бъдат подчинени на висшите, а висшите на Бог; нейните външни чувства на вътрешните, а вътрешните на ума; мисълта на интуицията, а интуицията на волята, а всичко заедно на единството…”

Тук в тази глава за целите на медитацията са напълно подходящи думите на д-р Чарлз Уитби, преводач на книгата на Рене Генон „Човека и неговото израстване”. Той разчита на:

„…всеобхватното свидетелство на съгласие по всички основни точки на Западната, индуиска, мюсюлманска и далекоизточна езотерични традиции, който се потвърждават една друга. Истината, която толкова прибързано наричаме недостижима, ни очаква в своето неизменно величие, скрита действително от повърхностния и презрителен поглед, но очевидна за сериозния търсещ. Според Плотин, акта на съзерцание, който по същество е живота на всеки индивид и човечеството като цяло, се развива постепенно, естествено и неизменно от Природата към Душата, от Душата към чистия разум, от разума към висшия Единен. В този случай сегашната загриженост на най-развитите представители на Западната мисъл и наука за психическите и квазипсихическите проблеми може или по-скоро е длъжна, рано или по-късно да отстъпи на интереса към предметите от по-високо и дори от най-високо значение”.

По този начин, виждаме, че на медитацията се придава много голямо значение и че такава оценка се потвърждава от авторитетните свидетелства на мистиците и посветените от всички времена. Този факт, че другите нещо са постигнали, може да ни заинтересува и да ни вдъхнови, но нищо повече, ако ние самите не предприемем определени действия. Факта, че съществуват методи и науката за обединението, основана на правилното общуване с менталното тяло и правилното му използване, може да бъде фундаментална истина, обаче това знание остава безполезно, ако всеки образован мислител не го приеме като призив за действие. Такъв мислител трябва да оцени по достойнство описаното тук, да постави пред себе си задачата да постигне умението да използва ума си в две направления (от една страна, в посока към душата, а от друга, в посока на своето външно обкръжение), и в крайна сметка, произволно и по собствено мнение. Това изисква развитие на ума като синтезиран и здрав смисъл и неговото използване в света на земния живот, на емоциите и мислите. Това също така изисква, умения на ума свободно да се преориентира в света на душите и способност да действа като посредник между душата и физическия мозък. Първата връзка се развива и възпитава посредством обичайните методи на езотеричното образование и обучение; втората става възможна чрез медитацията, висшата форма на образователния процес.