Предварителни съображения


Пета глава СТЕПЕНИ НА МЕДИТАЦИЯТА



страница4/9
Дата31.10.2017
Размер2.07 Mb.
#33593
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Пета глава

СТЕПЕНИ НА МЕДИТАЦИЯТА

Какво ще сътвориш, о Душа, Брате мой?



Какво ще сътвориш в самата себе си?

Ще затвориш под ключ прозорец и врата, за да не види никой;

За да бъдем сами

(Сами! Един към друг

В това място залято с пламък)

Когато за първи път започнем

Нашият разговор.

Евелин Андерхил
Задачите, които сме поставили пред себе си, сме ги изследвали за кратко, когато сме започнали да се стремим да преориентираме има си към душата и благодарение на постигнатото по този начин обединение да установим връзка с висшия свят на Битието. Ние се стремим да използваме нашето оборудване, което сме постигнали благодарение на опита и дългата серия жизнени експерименти, и независимо от това дали започваме работа от позицията на религиозен мистик или като интелектуален стремящ се, съществуват определени фундаментални изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, преди да се пристъпи към изпълнението на каквито и да е конкретни упражнения. Преподобния Р. Дж. Кемпбел обобщава нашия път и нашата задача по следния начин:

„С цел да осъзнаем природата на своя „Аз”, на нас ни се е наложило да напуснем своя вечен дом при Бога, за да се трудим и да страдаме сред илюзиите на времето и усещанията. Трябва да преодолеем тези илюзии, преди да влезем във вечната истина, пребиваваща от другата страна на всичко видимо. Преодолявайки, трябва да подчиним плътта си и да укрепим духа си, да презрем света, за да го спасим, и да загубим живота, за да го намерим”.

Да разгледаме сега нашата ситуация и тези процеси, през които трябва да преминем, ако искаме да постигнем целта си. Достатъчно е само да се спомене за предварителните условия, тъй като те са широко известни и се изпълняват частично от всеки начинаещ – иначе не би влязъл в тази фаза на вечно търсене на истината. Ние осъзнаваме собствената си двойственост, състоянието на борба между двата ни аспекта, които ни образуват. Усещаме дълбока неудовлетвореност от физическия си живот като цяло и от собствената си неспособност да постигнем и разберем божествената Реалност, която, както се надяваме, съществува. Обаче, тя си остава за нас обект на вярата, а ние искаме да я познаем. Изглежда, живота на чувствата няма да ни придвижи достатъчно далеко по пътя към нашата цел. Ние живеем нестабилен, променлив живот; понякога чувствата ни възнасят на чудесни върхове, където ние прекарваме достатъчно дълго, за да съзрем прекрасното видение, а след това пропадаме в бездната на своето ежедневно обкръжение, в своята животинска природа и в този хаотичен свят, в който ни е захвърлила съдбата. Ние усещаме вечно изплъзващата ни се реалност; ние се стремим към целта, която си представяме, че е отвън, и която ни се изплъзва, независимо от нашите най-яростни усилия; в борба и страдания се стремим да постигнем осъзнаване, за което свидетелстват светците, и за което постоянно говорят Знаещите на расата. Ако нашата воля е достатъчно силна и ако нашата решимост е основана на непрестанно усърдие, ако сме постигнали древните правила и формули, ние можем да се приближим до решението на нашия проблем от нови позиции и да използваме своята ментална екипировка вместо емоционалния подход и трескавото желание.

Но независимо от това, сърдечната активност се съхранява, и в своите „Афоризми”, насочващи усилията на стотици Знаещи, Патанджали казва, че: „Практиките, водещи до единение с душата, включват, първо, огнен устрем, след това духовно четене и, накрая, пълно послушание на Учителя”.

Английската дума “aspiration” (устрем) произлиза от латинското spirare (дишам), която има общ корен с думата „дух” (spirit). Устремът трябва да предхожда вдъхновението. Отначало трябва да издишаме низшето „аз”, за да имаме възможност след това да вдишаме висшия аспект. От гледна точка на източния мистицизъм, устрема подразбира идеята за пламък, огън. Той означава парещо желание, пламенна решимост, която в края на краищата извършва за стремящия се три действия: осветява неговите проблеми с неистов пламък, ставайки очистващото изпитание, през което трябва да премине низшия „аз”, за да изгори в него всички шлаки и да разруши всички прегради, които го задържат. Същата идея за огъня преминава като червена нишка през цялата християнска мистична литература, асоциирайки се с много текстове от Библията. Готовността „да носим своя кръст”, „да влезем в пламъка”, „да умираме ежедневно” (символите могат да бъдат най-различни) характеризират истинския устремен, и преди да преминем към пътя на медитацията и да последваме много Божии синове, които са били преди нас, ние трябва да измерим дълбочината и да мобилизираме духа си за трудното изкачване и огненото усилие. Трябва да кажем заедно с Дж.Ч.Ерл:
Преминавам долината и се изкачвам после.

Нося кръст, а кръста носи мен.

Воден съм от светлина към светлината. И плача

От радост за това, което се надявам да видя,

Когато стръмното изкачване преодолея,

Света на светлината ще преминавам

И ще се хвърля в дълбините на Бог.
Ние започваме емоционалното осъзнаване на своята цел и чрез огъня на дисциплината преминаваме към висините на интелектуалната убеденост. Красотата на този път е запечатана в библейската история за Седрах, Мисах и Авденаго. Ние прочитаме, че те били хвърлени в огнена пещ, обаче изхода от тази, както ни се струва, трагедия, било появяването между тях на четвърта Същност, подобна на Сина Божий. Тримата приятели символизират тройния низш човек. Името „Мисах” означава подвижен, което характеризира способността на различаващия ум, на менталното тяло. „Седрах” означава „радващ се от Пътя” и говори за трансмутацията на емоционалното тяло и пренасочване на желанията в посока на Пътя; „Адвенаго” означава „Служител на Слънцето” и подчертава този факт, че единствената функция на тялото е да служи на Сина (Слънцето), т.е на Него, или душата (виж Данаил III, 23-24). Невъзможно е да се избегне огнената пещ, но наградата ще бъде съответна на изпитанието.

Необходимо е също да се разбере смисъла на второто условия – духовното четене. Произхода на съответната английска дума „read” е много неясен; филолозите го свързват с латинското reri (мисля) или със санскритския корен radh (да си успешен). Възможно е да е и едното и другото, доколкото е безспорно вярно, че човек, който е способен успешно да мисли, да контролира и използва своя мисловен апарат, ще овладее с максимална лекота техниката на медитацията.

Молитвата е достъпна за всички. Медитацията е възможна само за ментално поляризирания човек; това твърдение, често оспорвано, трябва да бъде подчертано. Всички хора, които са готови да се подложат на дисциплина и да преобразуват емоциите си в духовна преданост, могат да станат светци и мнозина вървят по този път. Обаче, не всички хора са способни да станат знаещи, защото за това са нужни всички постижения на светеца плюс използването на интелекта и способността да се мисли за постигане на знания и разбиране. Човекът, достигнал до успех – е този, който може да мисли, който е способен да използва шестото чувство, ума за постигането на конкретни резултати. Други тълкования на израза „духовно четене”, привличат думи, означаващи приемане на съвет или препоръки, което предизвиква три основни идеи: постигане успех чрез ума, постигане на съвършенство, приемане на съвет и използването на всички канали за информация с цел получаването на знания.

Такъв е, основно, смисълът на израза от Патанджали, преведен като „духовно четене”. По същество, това означава четене с духовните очи, с вътрешното зрение, готовност за намиране на това, което се търси. Разбираемо е, че всякакви форми са само символи на вътрешната или духовна реалност и духовното четене изисква развитие на способността за „четене”, или да се вижда, аспекта от живота, скриван от външната форма. Ще бъде установено, че това е в равна степен приложимо, както към човешката форма, така и към всяка друга форма в природата; всичките форми крият божествената мисъл, идея или истина, явявайки се осезаемо проявление на някакво божествено понятие. Когато човек разбере това, започва да „чете” духовно, да прозира това, което е скрито под външните форми и чрез това да влиза в контакт с идеите, които са породили формата. Постепенно натрупвайки опит в съответната практика, достига до разбирането на Истината и повече не се заблуждава от илюзорните аспекти на формата. На практика, например, това го води до отричане на аспекта на формата, който са склонни да приемат неговите събратя и го разглежда от позицията на божествената реалност. Да достигнеш до това не е лесно, обаче е възможно с помощта на тренировки за духовно четене.

Третото изискване е послушание на Учителя. Това съвсем не е угодливо внимание към заповедите на някакъв предполагаем Наставник или Учител, действащ тайно зад сцената, както твърдят много езотерични школи. Всичко е много по-просто. Истинския Учител изискващ внимание и следователно послушание – това е Учителя в сърцето, душата, вътрешния Христос. Отначало този Учител заявява за своето присъствие чрез „тихия глас” на съвестта, подсказвайки ни пътища за по-висок и безкористен живот и бързо давайки сигнал за предупреждение в случай на отклонение от строгия път на праведността. След това той се осъзнава като Гласа на Безмълвието, тази дума, която произлиза от „Думата станала плът”, Думата, която сме ние самите. Всеки от нас е Дума, станала плът. По-късно ще говорим за пробуждане на интуицията. Този, който се учи на медитация, се научава да различава тези три фази. По този начин, това условие изисква безусловно послушание на устремения към този висш импулс, който той е способен да различи по всяко време и на всяка цена. Когато идва такова послушание, то предизвиква изливане на светлина и знание от душата; Христос е посочил това с думите: „Който иска да твори Неговата воля, той ще разбере…” (Йоан, 7, 17).

Тези три фактора: послушанието, търсенето на истината във всяка форма и огнения стремеж за освобождение, се явяват трите части или стадии на устрема и трябва да предшестват медитацията. Не е нужно предварителното им постигане напълно и в завършен вид, но те трябва да бъдат вградени в начина на живот като работни правила за поведение. Те водят до отстраненост или непривързаност, качество, върху което се акцентира както на Изток, така и на Запад. Това е освобождение на душата от оковите на жизнените форми и подчиняване на личността на висшите импулси. Д-р Марешал изразява християнската позиция по този въпрос така:

„Какво означава тази отстраненост от себе си или липсата на привързаност към себе си? Преди всичко, е очевидно, че това е отстраненост от низшето чувстващо его, т.е. трябва да стане навик подчиняването на плътта на духовната гледна точка, координация на низшата множественост под управлението на висшето единство.

Освен това, това е отстраненост от „тщеславното его”, от мятащото се и капризно его, играчка на външните обстоятелства, роб на променливото мнение. Постоянството на вътрешния живот не може да се приспособи към такова нестабилно съединение.

Освен всичко друго, това е отстраненост от „надменното, горделиво его”. Трябва правилно да разбираме това, защото, ако погледнем справедливо, смирението се смята една от най-характерните черти на християнския аскетизъм и мистицизъм”.

Тук се акцентира върху подчинението на физическия, емоционален и ментален живот на божествената идея за постигането на единство, тъй като каприза е свойство на чувственото възприятие, а гордостта е свойство на ума.

Процесът медитация се дели на пет степени, всяка от които води последователно до следващата. Ще изследваме всяка степен отделно, тъй като с тяхното овладяване можем да проследим същността в постоянния възход на съзнателния духовен човек от света на чувствата в света на знанията, а след това в света на интуитивното просветление. Тези стадии могат да бъдат изброени по следния начин:


  1. Концентрация. Акт на съсредоточаване на ума, учещ го да се фокусира и да бъде използван след това.

  2. Медитация. Продължителна фокусировка на вниманието в произволно направление и устойчиво удържане на ума върху някаква избрана мисъл.

  3. Съзерцание. Активност на душата, отстранена от ума, удържан в състояние на спокойствие.

  4. Просветление. Следствие от предишните три процеса, включващо пренос на полученото знание в съзнанието на мозъка.

  5. Вдъхновение. Следствие от просветлението, проявено в живота чрез служене.

Следването на тези стадии води до единение с душата и пряко познание на божествеността. Стадия на концентрацията, постигане на контрол над менталния процес, би следвало за дълго време да погълне вниманието на преобладаващото мнозинство от пристъпващите към практиката на медитацията – практически изключвайки всички останали стадии. Предполага се, че устрема присъства в някаква степен, иначе не би възникнало желанието за медитация. Но независимо от това трябва да се знае, че устремеността е безполезна, ако не е подкрепена от силата на волята, от издръжливостта, упоритостта и търпеливата настойчивост.


  1. Стадий на концентрация

Първата нужна крачка във всички школи на издигнатия или интелектуален мистицизъм е постигането на ментален контрол. В XIV век Майстер Екхарт казва:

„Свети Павел напомня, че доколкото сме създадени по образ Божий, можем да постигнем по-високо и истинско виждане. Според мнението на Св. Дионисий, за това са ни необходими три неща. Преди всичко владеене на своя ум. Второ, свободен ум. Трето, ум, който е способен да вижда. Как да направим ума съзерцаващ? С навика за ментална концентрация”.

Тази техника напълно съответства на източния метод, насочен преди всичко към овладяването на менталния апарат и възможността за ползването му по желание, за да не станете жертва (както често се случва) на своя ум, увличайки се в неконтролируеми мисли и идеи, от които той не може да се избави, колкото и голямо да е желанието му.

Същата тази идея може да се намери в древноиндийския текст на Бхагавад Гита:

„Умът се колебае, о Кришна; той е неспокоен, поривист и могъщ. Според мен, толкова е трудно да бъде удържан, както и вятъра.

Несъмнено, …разсеяния ум трудно може да бъде удържан, но това е възможно да бъде постигнато чрез упорита практика. Когато твоята душа се измъкне от гората на заблужденията, няма да бъдеш повече озадачен от това, на какво учат и как учат. Ако не е привързана към традиционното учение, твоята душа ще стои твърдо; утвърдила се във виденията, ще постигнеш обединение с нея”.

По този начин, първата крачка е постигането контрол над ума. Това означава способността да заставиш ума да прави това, което е нужно, да мисли така, както искате, да контролирате изложението на идеите и последователността на мислите. В повечето случаи, основната функция на ума е получаване от външния свят чрез сетивните органи на съобщения, предавани от мозъка. Хюм казва, че „ума е разновидност на театъра, в който няколко типа усещания, редувайки се, излизат на сцената”. Тази обител на интелектуалните функции и велико хранилище на записи за всевъзможни впечатления, изхождайки от които, ние действаме или избягваме, ако не ни харесват. Ума има тенденцията да възприема това, което му представят. Излишно е да се спираме на всички концепции, разработени от учените и психолозите за природата на ума. Едни го разглеждат като отделна същност, други – като механизъм, неразделна част, от която е мозъка и нервната система. Една школа го разглежда като „разновидност на висшата нефизична структура…, поддаваща се на точно научно изследване и положена на свои собствени грешки”. Някои го смятат за форма на „аза”, със собствен живот; защитен механизъм, създаден в продължение на векове; апарат за реагиране, посредством който влизаме в контакт с тези аспекти на Вселената, които не могат да бъдат достъпни по друг начин. За други, това е просто неразбираем термин означаващ това, посредством което регистрираме мислите или реагираме на вибрациите, подобни на тези, които се съдържат в общественото мнение или в книгите, написани от древни времена. За изучаващия езотериката, това е просто думата, означаваща този аспект на човека, който откликва в една посока, на външния свят на мислите и активността, но който може да стане способен да откликва и в друго направление, а именно, на света на фините енергии и на духовното битие. Именно тази концепция ще имаме в предвид, изследвайки техниката на медитацията. Формулировката на д-р Лойд Морган обобщава тази тема с по-малко определения:

„Думата „ум” може да се използва в три смисъла; първо, като Ум или Дух, по отношение на тази Активност, която наричаме Бог; второ, като качество, което се проявява на висок стадий от еволюционния процес; трето, като психически атрибут, търсещ всеобщата взаимовръзка на всички естествени събития”.

Тук пред нас е идеята за Божествената цел, универсалния ум, човешката менталност, който различава върху еволюционната скала човека от животното, а също така връзка с универсалното психично съзнание, което обхваща одушевения и, така наречения, неодушевен свят. Като човешки същества имаме работа с ума като качество, появяващо с на висока степен от еволюцията. За нас това е способ или средство за контакт, за приемане на информация от различни източници. Чрез петте сетивни органа се получава информация и човек става осведомен за физическия свят и психичните явления, в които той е потопен. Освен това, ума регистрира впечатленията, излизащи от умовете на другите хора и мислите на човека (живял някога и сега) предавани му чрез написаното или произнесено слово, чрез пиеси, живопис и музика. По-голямата част просто се регистрира и съхранява, проявявайки се по-късно като памет или предчувствие. Настроенията, емоционалните реакции, чувствата и желанията също се пазят в ума (във висок или нисък ред) и това е всичко, на което е способен средния човек. След регистриране на информацията, истински размисъл почти не се извършва и ясно формулирани мисли липсват. Да облече идеите в думи, които да ги изразяват ясно е една от основните функции на ума, обаче, колко малко хора имат идеи и пораждат действително разумни мисли! Техния ум реагира на дразненията от външния свят, но не притежава собствена самоинициирана активност.

Затова в днешно време при хората със средно развитие, преобладава процеса на възприятие, насочен от външния свят, през сетивните органи, към мозъка. Мозъка предава получената информация на ума, който от своя страна я записва. С това се изчерпва всичко.

Обаче, при случай на истински мислещ човек, става нещо повече. След регистрацията следва анализ на случилото се или на информацията, корелация с други подобни епизоди и изследване на причините и следствията. „Умственото вещество”, както казват на изток, се въвлича в активност; строят се мисъл-форми и ментални образи в съответствие с предложената идея. След това, ако е нужно, ясната мисъл на човека се записва в мозъка, и така започва обратната – по отношение на обичайния ред – активност. Но при мистик или човек започнал да медитира, се разкриват още повече способности. Той открива, че насочвания по необходимия начин дисциплиниран ум е способен на по-широка и дълбока реакция; че той може да бъде осведомен за идеите и концепциите, които произхождат от дълбоките духовни сфери и се предават на душата. Вместо впечатленията от ежедневния външен живот, записвани на чувствителната възприемаща матрица на ума, те могат да идват от царството на душите и да предизвикват активизирането на собствената душа или на други души, с които неговата душа общува.

Тогава ума постига нова способност и в диапазона на неговите контакти е включен не само света на хората, но и света на душите. Неговата функция е да изпълнява ролята на посредник между душата и мозъка и да предава на мозъка това, което човека е осъзнал като душа. Това става възможно, когато старата ментална активност отстъпва място на по-висока и когато ума стане временно невъзприемчив към всичко външно, отвличащо вниманието му. Обаче това се постига с методи, различаващи се от тези, които правят ума пасивен и възприемащ; системата за „изключване” на ума или замразяването му в състояние на негативност или друга форма на самохипноза не се използват. Необходимото състояние се постига с тази изгонваща сила, която дава нова и по-голяма заинтересованост, съсредоточено внимание и фокусирани ментални способности към новия свят на явления и сили. Това е метода за концентрация, първата и най-трудна крачка по пътя на просветения живот.

Думата „концентрация” произлиза от латинските думи „con-” (заедно) и „centrare” (центриране). Тя означава „събиране заедно, привличане към общ център или фокусна точка”. Смисълът е събиране на нашите блуждаещи мисли и идеи. Задържане на ума здраво и постоянно фокусиран и центриран върху обекта на нашето вътрешно внимание, без колебание и разсейване. Това изисква отстраняването на всичко външно или чуждо по отношение на предмета на нашето наблюдение. Патанджали определя концентрацията по следния начин: „Вниманието или концентрацията са функции на възприемащото съзнание за определен обект”.

Този процес изисква обезателно различаване между Мислителя, апарата за мислене и това, което се разглежда от Мислителя. По този начин, трябва да различаваме този, който мисли и този, който използваме за мислене – ума. След това излиза и третия фактор – самата мисъл.

За учащите се е целесъобразно от самото начало на медитативната работа да се научат да виждат и ежедневно да възпитават навика да правят тези фундаментални разлики. Учащия се трябва да различава:



  1. Мислителя, истинското „Аз” или Душата.

  2. Ума или апарата, който Мислителя се стреми да използва.

  3. Мисловния процес или дейността на Мислителя, записващ в ума (в уравновесено състояние) това, за което мисли.

  4. Мозъка, върху който, на свой ред, въздейства ума, действащ като агент на Мислителя, за да предаде впечатления или информация.

По този начин, концентрацията представлява способност да фокусира съзнанието върху конкретен предмет и да го задържа върху него толкова дълго, колкото е нужно. Това е метод за точно възприемане, способен на правилно визуализиране, а също, това е качество, което позволява на Мислителя да възприема и разпознава полето на своето възприятие. Синоним на концентрацията е вниманието, по-точно, вниманието насочено в една посока. Интересно е да се спомене, какво мисли по този въпрос отец Марешал, който посочва, че „вниманието е прекия път към пълното възприемане, към виденията или обобщено – към вярата… То предизвиква обединение на ума, поне за миг, благодарение на преобладаването на една група мисли… В същото време това „метално единение”, реализирано в едно или друго количество с помощта на феномена внимание, е единственото обективно условие, което, както видяхме, винаги съпровожда истинското или лъжливо възприемане на реалното”.

Може да бъде зададен въпроса: как най-лесно да се научим на концентрация? Може да се отговори с думите на френската пословица: „Най-добрия способ да се премахне, е да се замени”. Може да се прибегне до така наречената „изгонваща сила на новото увлечение”. Дълбоката заинтересованост от нов интригуващ проблем и фокусиране на вниманието върху новия динамичен въпрос, прави автоматично ума съсредоточен. Друг възможен отговор: бъдете съсредоточени през цялото време върху това, което правите през целия ден. Концентрацията се развива бързо, ако култивираме навика за точност във всичките си занимания. Точната реч ще развие потребността от точно внимание към всичко, което казваме, четем или слушаме, което изисква концентрация и ще я развие. В края на краищата, истинската медитация е състояние на ума, израстващо от концентрацията.

По този начин целта на нашите усилия е, така да тренираме ума, че той да стане наш слуга, а не господар и при това да развием способността си за концентрация, подготвяйки се за истинска медитативна работа. Затова сериозния учащ се ще култивира своето съсредоточено внимание в ежедневния си живот и с това ще се научи да управлява своя ум като апарат за мислене.

Позволете ми да подчертая необходимостта от постоянно съсредоточено отношение към живота. Секрета на успеха може да бъде изразен по следния начин: бъди внимателен. Беседвайки, четейки книга или при писането на писмо, бъдете устойчиво концентрирани в своята мисъл върху това, което правите и така постепенно ще развиете способността си за концентрация.

Към възпитаването в себе си на навика да се намирате в такова състояние, следва да се прибавят и определени упражнения за концентрация, изпълнявани упорито и ежедневно. Има се в предвид фиксиране на вниманието върху конкретен обект или избрана тема за размисъл. След това следва процеса на постоянно и спокойно обучение на способността да абстрахирате съзнанието си от външния свят и езотеричните обстоятелства и да го фокусирате по желание върху произволен обект.

Регулярните, упорити ежедневни упражнения за концентрация преодоляват трудностите по задържане на вниманието и водят до следните резултати:



  1. Реорганизация на ума

  2. Поляризиране на човека в неговото ментално, а не емоционално тяло.

  3. Отвличане на вниманието от чувственото възприемане и изработване на способността за центриране в мозъка, а не в слънчевия сплит, което, подобно на животните, се използва в такива случаи от повечето хора.

  4. Развиване на способността за мигновена концентрация като предварително условие за медитацията.



Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница