ГЛАВА СЕДМА ИНТУИЦИЯ И ПРОСВЕТЛЕНИЕ

„И каза Бог:

Предполагам обаче, че може да се докаже следното: развитото духовно възприятие и просветения интелект могат да бъдат елемент от оборудването на здравия и уравновесен учен или делови човек и въобще да не се смята признак за отсъствието на психическо равновесие или емоционална нестабилност. Светлината на просветлението и устремеността са напълно съвместими с изпълнението на всекидневните задачи, както се е твърдяло в продължение на столетия в древнокитайското учение, отнасящо се към осми век:

„Учителят Лю Цзи казал: когато в циркулацията на Светлината става постепенен прогрес, човек не трябва да зарязва своите ежедневни дела. Древните са казвали: когато се появят наши задължения, трябва да ги приемем; когато обстоятелствата се подреждат по определен начин, трябва да разберем тяхната същност. Ако делата се регулират от правилни мисли, светлината не се разсейва от външните обстоятелства, а циркулира съобразно собствения си закон”.

Тези характеристики на просветлението и неговите последствия се проявяват в съзнанието на човека, който е преминал описаните от нас стадии и са тема на тази глава. Просветлението е стъпало в процеса на медитацията, то изисква постигането на стриктен контрол над ума и научен подход към предмета на медитацията; това е резултат от истинско съзерцателно състояние. Просветлението заедно със своите последствия посочва началото на втори тип активност на ума, който разгледахме преди няколко страници.

Съгласно първооткривателите в царството на душите, състоянието на просветление следва непосредствено след стадия на съзерцанието и на свой ред, може да се каже, че предизвиква три следствия: просветление на интелекта, интуитивно възприятие и вдъхновен живот на физическото ниво на съществуване. Това, че е възможно да се постигне такова състояние, се признава от всички мистици и от всички пишещи на темата за мистичните откровения. Мисълта за Светлината, която изпълва живота и сияе по пътя, символизма на ослепителното сияние, съпровождащо божествения контакт, са толкова разпространени, че ние просто започваме да ги смятаме за мистична фразеология, отдалечила се малко от опитите на мечтателя да изрази с думи чудесата, които е видял.

Но независимо от това, изследването показва, че тази специална терминология и символичните изказвания са изпълнени със смисъл. Еднообразието на езика, свидетелствата на много хиляди, заслужаващи доверие хора и сходството на свързаните помежду си епизоди, очевидно посочват нещо действително изключително по своята природа. В своята книга „Постоянно търсене” д-р Оверстрит изброява множество изявени хора, за които има свидетелства, че са били просветени. Той посочва, че „тези хора са стигнали до своите изводи съвсем не по пътя на разсъжденията, макар и разсъдъка, търсещ истината, е играл безусловно определена роля в подготовката на завършващото прозрение. Във всеки случай, те са изпитали това, което поради липсата на по добър термин наричаме „просветление”. По нататък той казва, че „разбира се, ние можем да отнесем целия този опит в областта на ненормалното, обаче всичките тези хора не се държат като луди. Те са внесли огромен принос в духовната мъдрост на расата. Те се намират в числото на най-добрите умове на човечеството. Ако е вярно, че „по делата им ще ги познаете”, то тези хора са демонстрирали такива дела, които превишават средното ниво, че са станали духовни лидери на човечеството”.

Проблема се заключава в това, че за разлика от изявените личности, изброени от д-р Оверстрит, средния мистик не е способен да даде определение или да изрази ясно това състояние на просветление. В Бемтонските лекции за 1930 година д-р Оверстрит казва, че „мистика не може да обясни, но той знае, какво е познал, а не просто почувствал и не са редки случаите когато това знание остава негово, и на което не може да повлияе никаква критика…, и макар мистиците да са неспособни да предадат на другите тази истина, която е недостъпна по други пътища, независимо от това е възможно, дълбочината на тяхното особено възприятие на реалността да помогне да се хвърли светлина на нашите фундаментални проблеми, подобно на това, как в изключителни случаи спомагат за проверката на една или друга обща геометрична теорема”.

Именно тук Изтока демонстрира система, посредством която може да се постигне просветление и предлага на нашето внимание подреден процес и метод, който води до отъждествяване с душата. Той постулира, че просветленото възприятие и интуитивното постигане на истината са резултат от такова отъждествяване и са негов ефект. Източните Писания твърдят, че ума отразява светлината и знанието на всезнаещата душа; и като резултат от това, на свой ред се просветлява мозъка. Това е възможно, само когато е постигнато напълно взаимодействието на три фактора: душата, ума и мозъка. Патанджали каза в Йога-Сутрите:

„Повелителя на ума, възприемащия, е винаги осведомен за постоянно активното умствено вещество.

Доколкото ума може да бъде видян и познат, става очевидно, че не той е източника на просветлението.

Когато духовния интелект е напълно освободен от обектите, които се отразяват в материята на ума, става осъзнаването на „Аза”.

Тогава умственото вещество, отразяващо както познаващия, така и познаваемото, става всезнаещ.

Тогава ума се стреми към различаването и нарастващото просветление.

Когато единението се практикува упорито и когато е направено очистване, идва озарението, водещо до пълно просветление.

Постигнатото знание (или просветление) е седморно и се постига постепенно”.

По-нататък Патанджали посочва, че след правилно изпълняваните концентрации, медитации и съзерцание, отстраняват това, което затъмнява светлината и добавя:

„Когато нещо, което закрива Светлината, се премахне, тогава настъпва състояние на битието, наречено безтелесно, което е освободено от промените на мислещия принцип. Това е състоянието на просветление”.

Затова е напълно възможно, когато Христос е казвал на учениците си, че светлината им трябва да сияе, да не е говорил символично, а да ги е подтиквал към необходимостта да постигнат състояние на свобода от телесното съзнание и такова просветление, че постигналия да може да каже: „В тази Светлина ще видим светлината”.

Християнската църква винаги е знаела пътя към свободата и го е наричала „Пътя на Очистването”. Той включва очистване или изтъняване на низшата телесна природа и намаляване на „дебелината” на материалната покривка, скриваща светлината във всеки човек. Тази покривка трябва да стане прозрачна и съществуват доста способи да се направи това. В книгата „Illuminanda” д-р Уинслоу Хол посочва три пътя: пътя на Красотата, пътя на Интелекта и пътя на Душата. С помощта на красотата и търсенето на пораждащата я реалност, мистика се извежда отвъд пределите на външната форма и открива благото и чудесното. Д-р Ото разказва за този път в своето тълкувание на способността за „ясновиждане”, умението с трепет и удивление да разпознаваш свещената същност и красотата скрита във всяка форма. Написаната от него глава напълно заслужава внимателно изучаване. Така мистика „отгатва” (с помощта на божественото в себе си) реалността, скрита от покривалото на материята. Това са петте чувства. Има още пет интелекта или интензивно фокусиране на ума върху някакъв проблем или върху формалния му аспект, за да се постигнат причините за възникването му. По този път учените са постигнали огромен прогрес и са проникнали толкова дълбоко през това покривало, че открили нещо, наречено от тях енергия. Д-р У.Уинслоу Хол определя така третия път:

„Пътят на душата е най-древния и в същото време най-всеобхватния от трите…, тъй като душата не само прониква през покривалото на материята, тя се отъждествява както с покривалото, така и с Реалността, скрита под него. По тази причина душата, покривалото и Реалността се възприемат като едно цяло”.

Това ни връща към идеята за Цялост и Единство с Вселената, която засегнахме по-рано. Д-р Хол прибавя: „Бих определил просветлението като всеобхватно чувство за единство с Цялото”.

Да опитаме да изразим колкото се може по-ясно, до какво са ни довели нашите изводи и да видим, какво става с човека, продължаващ своето образование от стадия трениране на паметта и натрупване на информация до стадия съзнателно използване на интелекта и след това преминали към стъпалото на съзнателния знаещ.

Благодарение практиката за концентрация и медитация, той е постигнал в значителна степен контрол над ума и се е научил „да задържа устойчиво ума в светлината”. Съзнанието се изплъзва от „аза” (от областта за осведоменост на мозъка и ума) и мистика преминава в състояние на съзерцаване, в който той функционира като душа и осъзнава себе си като Знаещ. Природата на душата е знание и светлина, а сферата на нейното съществуване е Царството Божие. Всичкото това време, докато продължава отъждествяването с душата, ума се намира под постоянен контрол и отхвърля всякакви реакции на контактите, произлизащи от други състояния на съзнанието, като тези, които произхождат от емоционалния и физически светове. Погълнат от единението с Бог, „възхитен от Третото Небе” (подобно на апостол Павел) и съзерцаващ божествената картина на реалността, той не чува и не вижда нищо, освен явленията в този свят, в който се намира. В този свят чува, вижда и знае; той осъзнава Истината, освободена от покривало и насока, насочен към нея от покривалото на материята; той попива Мъдрост, натрупана за него от безкрайната душа и е самата тази Мъдрост, тъй като субекта и обекта не съществуват повече за него; той е и двете едновременно и знае това. Той влиза в Ума на Бога, в универсалната съкровищница от знания, вратата, в която е постоянно отворена за индивидуалните умове, успокоени и контролирани дотолкова, че да успеят да я видят и да влязат в нея. В същото време, в продължение на целия този трансцедентален процес, ума се задържа постоянно в Светлината.

Сега стадия на съзерцанието наближава финала и ума се въвлича в нова активност, основана на реакцията на светлината и на способността на ума да регистрира и съхранява информацията, с която душата се опитва да го снабди. Енергиите на душата са били насочени навън, в света на божествената реалност. Сега се променя фокуса на вниманието и Бог обръща своя взор към очакващия инструмент и се стреми да запише в него толкова Мъдрост и Знание, колкото той е в състояние да приеме и изрази.

Пишещите по темата за мистицизма автори, които са ангажирани с чисто механичен път и не са отделили достатъчно внимание на източната техника, са склонни да бъркат просветлението с чувството. Евелин Андерхил например казва: „Просветленото състояние води до виждане на Абсолюта, чувството за Божествено присъствие, но не истинско единение с него. Това е състояние на блаженство”. Просветляването на ума е чрез знанието и осъзнаването на единството с Божеството, а също постигането на законите, управляващи духовното царство, могат в крайна сметка да предизвикат усещането за щастие, което, обаче, е следствие, а не съставна част от състоянието на просветление. Истинското просветление е свързано с интелекта и в своя най-чист аспект трябва да бъде напълно отделено от чувствата. Това е състояние на знание, състояние, в което ума се намира във връзка с Бога и колкото повече това състояние може да се задържи далеч от емоционални реакции, толкова по-непосредствена ще бъде връзката на душата и инструмента й, и толкова по-свободни от изкривявания ще бъдат съобщените истини.

Тук е полезно да се направи сравнение между пътя на Знаещия и пътя на Мистика. Мистика, особено на Запад, усеща светкавицата на прозрението, вижда Възлюбения, докосва се до висотите на осведомеността, но в повечето случаи това е подход на сърцето, съпровождащ се от чувството, чувственото възприятие и емоциите. Резултатът е екстаз. Техниката на мистика е техниката на предаността, дисциплината, на емоционалната устременост, „на възнесението до Сърцето на Господ”, на „видение на Възлюбения”, „брак на Небесата”, изливане на любов в стъпалата на Възлюбения и последващ екстаз. След това, ако се вярва на това, което пишат самите мистици, следва период на адаптация към ежедневния живот и нерядко депресия и разочарование от това, че великия момент е преминал, а също и от неспособността да се опише ясно своя опит. След това започва нов цикъл на преданост и дисциплина, докато не дойде отново видението и не настане контакта с Възлюбения. От определена гледна точка, може да се отбележи центрирането на западния мистик върху себе си, а неговата неспособност да използва интелекта е забележителна във висша степен. Изключение правят такива мистици като Бьом, Рейсбург или Майстер Екхарт, в чиито работи са особено подчертани фактора на интелекта и качеството на знанията. Ето какво твърди самия Майстер Екхарт:

„Има една единствена способност на душата – интелекта, притежаващ първостепенна важност за осъзнаване и откриване Душата на Бог… Най-убедителните аргументи настойчиво потвърждават (тази истина), че зърното на вечния живот е заключено повече в знанието, отколкото в любовта… Душата не зависи от преходни неща, но в екзалтацията на своя ум намира общуване с това, което е от Бога”.

Метода на Знаещия е различен от този на Мистика. Разликата е в насочването на интелекта към обекта на търсене; това е пътя на ума, неговата дисциплина и контрол. Знаещия довежда своя ум до равновесие, стабилизира го и го фокусира; той търси Бог, отделя себе си от чувствата и не е заинтересован от получаването на лично удовлетворение, защото ума – това е „здравия смисъл”, който във висшата си проява е надарен със способността да синтезира, способността да достигне Цялостност. Както е казал д-р Мюлер-Фрайнфелс, знаещия „говори повече не за „своята” душа, а за универсалната, която се проявява и разкрива в него, както и във всички други създания и която няма да прекрати своето съществуване, дори когато индивидуалността изчезне. ...Той ще живее своя живот като „живот”, т.е. като самореализация и пълно самоосъществяване, осъзнавайки, че не само неговия „Аз” се реализира и усъвършенства, но и Вселената, и Бог, част от който е неговото видимо „Аз”.

Личните чувства се изключват. Стремящия се овладява своя ум, задържа го твърдо в светлината; тогава той вижда и знае. След това идва степента ПРОСВЕТЛЕНИЕ. Майстер Екхарт изразява по следния начин разликите между двата пътя:

„Знанието възнася душата до нивото на Бог; любовта обединява душата с Бог; практиката усъвършенства душата до нивото на Бог. Тези три сили пренасят душата от времето във вечността”.

Тези разлики трябва старателно да се отбележат. За мнозина в днешно време знанието на Бог е много по-важно, отколкото любовта към Бога. Тя присъства във тях и е в основата на устрема, но не е основа на днешната цел и дисциплина. Както изглежда, правилно е твърдението, че за широките, неспособни да мислят маси, цел трябва да бъде любовта и предаността, обаче, за мислителите на света, цел на техния устрем, трябва да стане постигането на озарение.

Истински просветления човек притежава тези редки съчетания на качествата на мистика и знаещия; той е продукт на мистичните методи на Изтока и Запада. Ние виждаме в него единство на сърцето и ума, на любовта и интелекта. Това единство създава това, което на Изток наричат Йога (този, който е познал единството), а на запад – практичен мистик. Последното определение представлява нашия много неудовлетворителен способ, да представим този мистик, който съчетава в себе си интелекта и чувствената природа и е координирано човешко същество, мозъкът, ума и душата на което функционират в съвършено единство и синтез.

Просветляването на ум от душата и натрупването в това внимателно и очакващо „умствено вещество” на това знание и мъдрост, което е прерогатив на душата, предизвикват в истински интегрирания и координиран човек промени, съответстващи на тази част от инструмента, с който е установен контакт. Ще оставим тази тема за Единението и развитието на трансцеденталните способности за по-късно разглеждане и ще се ограничим върху непосредствените следствия от просветлението. Заради по-голямата яснота можем да сумираме тези резултати по следния начин:

В резултат от действието за просветлението на ума, е прякото възприемане на истината и непосредственото разбиране на знанието, което е толкова обширно и синтетично, че използваме за обозначаването му мъгливия термин „Универсален Ум”. Този тип знания, понякога наричани интуиция, е една от основните характеристики на просветлението. Второто следствие от влиянието на просветлението върху ума е отклика на телепатичните съобщения и възприемчивост към другите умове, притежаващи способността да функционират на духовно ниво. Сега нямам предвид така наречената телепатична връзка на психически нива или връзката между един и друг мозък в хода на обичайното общуване в ежедневието, което сме запознати. Имам в предвид това взаимодействие, което се осъществява между божествено настроени души, и в резултат на което, в миналото е ставало предаването на боговдъхновени изречения и световните Свещени писания, а също тези божествени откровения, които произлизат от великите Синове на Бог, такива като Христос и Буда. По този начин, интуицията и телепатията в своята най-чиста форма са следствие влиянието на просветлението върху ума.

В емоционалната природа или изразявайки се с езика на езотериците, в тялото на желанията и чувствата, се отбелязва радост, усещането за щастие или екстаз. Появява се усещането за пълнота, удовлетвореност и радостно очакване, така че света започва да се вижда в нова светлина и събитията получават по-радостна окраска.
Над мен небесата са по-сини,

Под мен земята е по-зелена,

Но навсякъде живот няма да види

Този, чийто взор не вижда Христа.

Описвайки този аспект на светлината в своята книга за просветлението, д-р У.Уинслоу Хол казва, че му се иска да докаже, че „Просветлението е не само психологичен, но и физиологичен факт”.

Тези въздействия върху тройния инструмент – менталния, чувствения и физическия – който наричаме човешки проводник, е само проява на една и съща фундаментална енергия, предавана от единия проводник на другия. Това е едно и също божествено съзнание, появяващо се в различни сфери на човешка осведоменост и човешко поведение.

Да се заемем отначало с менталната реакция. Що за тайнствена способност е това, което наричаме интуиция? Интересно е да се отбележи, че тя се игнорира напълно в някои книги по психология, не рядко написани от изявени специалисти в тази област. Те не признават интуицията. Ние бихме я определили като пряко възприемане на истината независимо от способностите за логично мислене и интелектуалните процеси. Това е появяването в съзнанието на някои истини или възприятия на красотата, които по-рано никога не са се случвали. Те не възникват от подсъзнанието или от хранилището на паметта, индивидуално или расово, а попадат в ума непосредствено от свръхсъзнанието, от всезнаещата душа. Това знание се признава незабавно за абсолютно истинско и не предизвиква никакви съмнения. В тази категория попадат внезапните решения на трудни или изглеждащи нерешими проблеми и ред велики революционни изобретения. Евелин Андерхил пише в тази връзка:

„…безусловно можем да очакваме, че такова просветлено възприемане на нещата, такъв очистен подход към вратата на възприятието трябва да се случи докато човек се предвижва към по-високите центрове на съзнанието. Неговия повърхностен ум, освободен от доминирането на емоциите, все повече и повече обзема преобразената личност. „Новия човек”, който по своята природа е гражданин на независимия духовен свят и съдбата на който, на езика на мистиците е „завръщане към своя Първоизвор”. От тук е и притока на нова жизненост и колосалния ръст на интуитивните способности”.

Получаването на пряк достъп до истината е висшето предназначение на всички човешки същества. Напълно е вероятно, че някога самото мислене ще се окаже толкова ниско под прага на съзнанието, колкото сега се намират инстинктите. Тогава ще функционираме в царството на интуицията и ще говорим в категориите на интуицията с такава лекота, както сега говорим в категориите на ума и се стремим да функционираме като ментални същества.

В своята „Изследване психологията на мистицизма” отец Марешал определя интуитивното възприятие по следния начин:

„В най-общ смисъл, интуицията представлява пряко свързване на способността за познание с обекта на познанието. Всяко знание по някакъв начин е свързване; интуицията е непосредствено „информиране” без обективното вмешателство на посредник. Това е единствения акт, според който познаващата способност се формира не по образа на обекта, а по неговата същност. Ако искате, това е точно съответствие, общата линия на контакт между познаващия субект и обекта.”

Една от най-забележителните и водещи към размисъл книга за интуицията, която при това по удивителен начин се съгласува както с Източната, така и с Западната позиция, е „Инстинкт и Интуиция” на д-р Дибли от Източния колеж в Оксфорд. Той предлага в нея няколко интересни определения на интуицията и отбелязва, че „в плана за обезпечаване на материал, интуицията за мисълта е същото, както усещането за чувствата”. Той цитира д-р Юнг, който твърди, че това е свръхсъзнателен ментален процес, който ние рядко осъзнаваме. Д-р Дибли дава също така определението, предложено от професор Х.Уилдън Кар: „Интуицията представлява възприемане на реалността чрез ума непосредствено такава, каквато е, а не във форма на представа или концепция (а също не като идея или обект за размишление), които, напротив, са интелектуални възприятия”. Той пише, че интуицията „се интересува изключително от неосезаемото и бъдейки независима от времето, също е независима и от чувствата”. Той дава поразително точно определение (възможно е да не е преднамерено, защото пише на друга тема), характеризиращо координирания практичен мистик или знаещ:

„…в края на краищата, интуитивното вдъхновение и инстинктивната енергия се примиряват и обединяват в единно „аз”, което в крайна сметка, образува цялостната индивидуалност”.

Тук имаме механизъм, физическа реакция и отношение, което се контролира и насочва от апарата на инстинктите, действащи чрез усещанията и мозъка, а също чрез душата на своето ниво, която управлява ума и го направлява чрез интуицията, която има точка на физически контакт във висшите раздели на мозъка. Д-р Дибли обобщава със следните думи: „Стигнах до несъмнения извод за съществуването на два различни органи на ума в човешките същества: таламуса като област на локализация на инстинктивните реакции и кората на главния мозък, където е местонахождението на свързаните между себе си интелект и интуиция”. Тази позиция се съгласува добре с източното учение, което свързва функциониращия и координиращ център на цялата нисша природа с областта на хипофизата, а точката на контакт с висшия „Аз” и интуицията, с областта на шишарковидната жлеза.

По този начин виждаме следната ситуация: умът получава просветление от душата във формата на идеи, които внедрява в него или във формата на интуитивни впечатления, предаващи точно и непосредствено знание, тъй като интуицията винаги е безгрешна. На свой ред, същия процес се повтаря от активния ум, който внедрява във възприемчивия мозък интуитивните впечатления и знания, предавани от душата. Когато този процес се осъществява автоматически и точно, пред вас е просветен човек или светец.

Втория вид активност, на който ума откликва в резултат на просветлението, е телепатията. Казано е, че „само просветлението се разглежда като известна висша форма на телепатията, защото докато го има сиянието на това висше просветление, човешката душа е възприемаща и Отеца на Светлината е посредник”. Посредника може да действа чрез множество умове, тъй като света на душите е света на груповото съзнание, което разкрива наистина необозримо поле за контакти. Душата се намира във връзка не само с Универсалния ум, но също и с всички умове, чрез които могат да се осъществява този божествен Замисъл, който наричаме Бог. С това се обяснява появяващия се в продължение на векове постоянен поток от вдъхновени писания и послания за света, насочващи мислите и съдбите на хората напред по пътя на осъзнаването, от стадия на анимизма и фетишизма към съвременните концепции на иманентното Божество. От позицията на отношенията между човека и природата еволюираме към позицията на божественото Цяло, в което живеем и се движим, и съществуваме и с което се отъждествяваме в съзнанието си. Ние знаем че сме божествени. Един след друг Синовете на Бога влизат в правото си на наследство и откриват, че са станали възприемчиви към световния план. Чрез съзерцанието и настойчивостта те са постигнали оборудване, необходимо за да станат интерпретатори на Универсалния Ум и посредници между масата хора, които не притежават телепатически способности и вечния източник на мъдрост. С просветените хора, с интуитивните мислители във всички области на знанията и с вдъхновените телепатични работници, може да се свърже всичко най-хубаво, което знае човека, източника на всички световни религии, а също и достижения на науката.

Телепатическото общуване не трябва да се бъркат с медиумизма и с множеството вдъхновени текстове, с които е препълнен сега нашият книжен пазар. Преобладаващото мнозинство от тези съобщения са от доста посредствено ниво и не съдържат нищо ново; в тях няма никакво послание, което би могло да посочи на човека следващата стъпка в Новия век или да насочи пътя му към възход в Небесните Сфери. Включването в подсъзнанието и проявяването на достойна и висока ментална активност са 98% от сега публикуваните материали. Те означават, че човека е постигнал много, и че става координиран. Обаче, те не означават, че функционира интуицията или способностите за духовна телепатия. Необходимо е внимателно да се прави разлика между интуицията и инстинкта, а също между интелекта и неговите низши аспекти и висшия или абстрактен ум. Трябва да бъде запазена демаркационната линия между вдъхновените послания на душата, намираща се в контакт с Реалността и другите души и баналностите на добронамерената културна менталност.

Влиянието на процеса на просветлението върху емоционалната природа е възможно по два начина, които, колкото и да е парадоксално, са директно противоположни. При някои типове хора то предизвиква затихване, успокоение, при което изчезват всички грижи, цялата човешка суета; мистика се потопява в преминаващ всякакво разбиране покой и може да каже:
В мен има пламък, който живее

В мъглата на годините неподвижно, безметежно,

Не зная нито любов, нито смях, нито надежда, нито страх,

И глупави пристъпи на болест, нито опиянение от доброто.

Не чувам шепота на прибоя,

Не мисля за страсти или сълзи,

Освободен съм от времето и навиците,

Не се вълнувам нито от модата, нито от съдбата, от раздорите или фанатизма;

Сънят ми е по-здрав от забравените хълмове,

Аз съм и пъпка, и семе, и цвета;

Съм част, и във всичко е моята душа.

„Великите учители на мистически живот ни учат, че съществува два вида екстаз или възторг, които трябва да се различават много прецизно. Първия се предизвиква в хората, които са в началото на Пътя и са все още пълни с егоизъм, или със силата на разгорещеното въображение, като живо си представя обекта на чувствено възприятие, или благодарение на примамките на Дявола. …Напротив, втория тип Възторг представлява чисто интелектуално видение, при тези, при които е свойствена огромна и щедра любов към Бога. Виждайки това състояние на Възторг, Бог никога не изпуска възможността да съобщи нещо високо на тези щедри души, които са се отказали напълно от себе си”.

Същия автор съобщава, какво точно представлява екстаз от психологична гледна точка. „Обземането на „аза” от една единствена идея, единствено желание е толкова велика, а при великите мистици е толкова завладяваща, че всичко останало не се възприема”. Следва да се отбележи, че екстатичното състояние се характеризира с идеята на желанието, чувството и двойствеността. Винаги е присъствал и пламъка, предаността и възторжен устрем в източника на реализацията. Освен това, този, който изпитва такива състояния, трябва да притежава фина способност за различаване, защото в противен случай тези състояния се израждат в болест. Няма смисъл да се ориентираме към екстатичното състояние на чувственото възприятие. Нашата висока цел се състои в непрекъснатата интелектуална активност и устойчивия ментален контрол, затова състоянието на екстаз е възможно само в началните стадии на просветлението. По-късно ще видим, че истинското просветление, автоматично изключва всички прояви от този род. Душата знае, че тя е свободна от двойките противоположности – и от насладата, и от болката – и устойчиво пребивава в духовното битие. В края на краищата се създава пряк канал за връзка между душата и ума, а също между ума и мозъка.

Когато преминаваме към физическо ниво на съзнанието и разглеждаме реакцията на просветлението, достигаща до мозъка, обикновено се сблъскваме с две доминиращи влияния. Възниква усещането или осъзнаването на светлината във главата, а също така често възниква и ненормално висока активност. Човека се увлича от потока на изливащата се чрез него енергия и му се струва, че времето няма да стигне за да се осъществи замисленото. Той се оказва толкова завладян от участието си в изпълнението на плана, с който се докосва, че това временно го лишава от способността да разсъждава правилно. Той действа, говори, чете и пише с неизчерпаема енергия, която, независимо от това, износва нервната му система и се отразява отрицателно на жизнената му сила. Всички, които са се занимавали с медитация и се е стремил да обучава на това другите, много добре познават това състояние. Устремения действително влиза в сферата на божествената енергия и открива, че откликва интензивно на това; той чувства груповите си връзки и груповите си задължения и предполага, че трябва да направи всичко възможно за да не подведе групата. Такова осъзнаване на постоянния приток на жизнена сила е много характерно, доколкото координацията между душата и нейния инструмент, а също и последвалата реакция на нервната система на енергията на душата е толкова точна и правилна, че на човека му трябва съвсем малко време за да се научи на нужната адаптация.

Както видяхме, второ следствие е осъзнаването на светлината в главата. Това е толкова добре установен факт, че не се нуждае от особено потвърждение. Ето какво казва по този повод д-р Юнг:

„… виждането на светлина е опит, общ за много мистици, опит, несъмнено, с огромна важност, доколкото през всички времена и навсякъде е бил спонтанно явление, съединяващо в себе си голяма сила и дълбоко значение. Хилдегард фох Бинген, много значителна личност (дори напълно независимо от своя мистицизъм), излага своето основно видение по подобен начин. Тя пише: „От ранно детство винаги съм виждала светлината на душата си, но не с външното зрение и мислите на сърцето; петте външни чувства не участват в това видение. …Светлината която усещам не е от слънцето. Не мога да различа в нея височина, ширина или дължина. …Това, което виждам или различавам е подобно на видение и остава за дълго в паметта. Виждам, чувам и зная в едно и също време. …В тази светлина не различавам никакви форми, но понякога виждам в нея друга светлина, която ми е известна като живата светлина. …Докато се наслаждавам да съзерцавам тази светлина, всяка скръб и печал изчезва от моята памет”.

Познавам няколко човека, запознати с този феномен от личен опит. Доколкото съм способен да разбера, този феномен е свързан със състоянието на изострено внимание, толкова интензивно и толкова абстрактно, „отвлечено” съзнание…, което, както постоянно отбелязва Хилдегард, открива за съзнанието обикновено недостъпни области на психически събития. Факта на изчезването във връзка с този опит, на телесните чувства означава, че тяхната специфична енергия се оказва премахната от тях и тя явно се насочва към повишаване на яснотата на съзнанието. Като правило, това спонтанно явление, настъпва и спира произволно. Неговото въздействие е поразително с това, че то почти винаги носи със себе си решаването на психическите проблеми и с това освобождава вътрешната личност от емоционални и въображаеми затруднения, предизвиквайки усещането за единството на битието, което винаги се възприема като „освобождение”.

Всеки опитен учител по медитация ще потвърди недвусмислено това изявление. Този феномен е добре известен и служи за доказателство, че съществува близко физическо съответствие на менталното просветление. Могат да бъдат посочени стотици примери и хората с удоволствие ще разкажат за своя опит, обаче мнозина избягват това заради насмешките и скептицизма на невежите. Светлината в главата приема различни форми и не рядко преминава през няколко стадия в своето развитие. Отначало се вижда разсеяна светлина, понякога извън главата, а по-късно в мозъка, когато човек се намира в дълбока медитация; след това светлината става по-фокусирана и според думите на някои, изглежда като много ярко сияещо слънце. Още по-късно, в центъра на сиянието се появява ярка синя точка (възможно е, да е тази „жива светлина”, за която стана дума по-горе), от която излиза пътечка от златиста светлина. Понякога я наричат „Пътят”, възможно е пророка да не е говорил просто символично, заявявайки, че „пътя на праведните е подобен на сияеща светлина, яркостта, на която нараства всеки ден до настъпването „на деня бъди с нас”

Не е изключено, тази светлина в главата, да представлява универсален феномен, съпровождащ състоянието на просветление, да е праобраза на нимба, който изобразяват около главата на просветените по целия свят.

Предстоят да се проведат още доста изследвания в това направление и да се преодолеят немалко предразсъдъци и опити за прикриване. Обаче, мнозина са започнали да регистрират своя опит, при това те съвсем не са психопати, а уважавани хора, явяващи се признати работници в различни области на човешката дейност. Възможно е, скоро да настъпи такова време, когато просветлението ще се смята за напълно естествен процес и светлината в главата ще се смята като признак за определен стадий на координация и взаимодействие с душата, между духовния човек и човека на физическо ниво. Когато това премине, ние ще доведем нашата човешка еволюция до тази точка, когато подготвения и напълно образован човек ще може по собствена воля да използва инстинкта, интелекта и интуицията и да насочва „светлината на душата” за решаването на произволен проблем. Така всезнанието на душата ще бъде изявено на Земята.

Позволете ми да завърша тази глава с думите на индуски мистик и със стиховете на съвременен християнски мистик, типични примери за двете гледни точки: на мистика и знаещия. Индуса казва:

„Само тези могат да се наричат брамини, в които е пробудена вътрешната светлина. …душата на човека представлява светилник, който не е закрит. Този светилник не излъчва светлината на плътта, а лъчите на менталната светлина, за да свети на цялото човечество и затова е канал на Световната душа. Лъчите на менталната светлина помагат на цялото човечество в неговия ментален растеж и разширение и затова такъв светилник е един от Вечните Световни Брамини. Той дава светлина на целия свят, но не взема нищо, което света може да му даде”.

Християнина пише:
Видях живот, възпламенен от Твореца!

Мой Отче, дай ми силата на благодатта

Този живот, погълнат от Бога,

За да живея за Теб.

Осветен от любовния огъня на Троицата!

Живот в пламъка! В огъня на любовта към всичко

Божествено, запалена от състраданието.

На улицата или в къщи, където си поиска,

За да подпали в друг живот огъня, насочен към Себе си,

И така да разпространява огъня все по-нататък.