Глава осма УНИВЕРСАЛНОСТ НА МЕДИТАЦИЯТА

Установихме, че в продължение на векове тези просветени хора са свидетелствали за една и съща Истина и за универсален метод, който им позволява да стигнат до определени резултати, които могат да се изброят по следния начин:

Първо, просветлените постигат пряко възприемане на божествената реалност, на трансцеденталните истини и свръхестествения свят, при контактуване, с който се оказва, че са в същата степен естествено явление и толкова органична част от еволюционното развитие, както и всяко друго явление, за което свидетелства физиката, химията и биологията. Подобно на това, както всичките тези естествени науки изглеждат „окултни” и практически недостъпни за средния ученик от началното училище, така и висшата метафизика е окултна и недостъпна дори и за академика, ако липсва необходимото разширено съзнание, съответната подготовка и оборудване.

Второ, достига се до разкриването на „Аза”. Благодарение на ментално и духовно просвещение, постигано чрез издигнати медитативни практики, се решава психологическия проблем на „Аза”, на душата, на психиката (и по този начин на тази дума се възвръща първоначалното значение – Психея е името на душата). Това е процес на постепенно разкриване на душата и последователното приближаване към нея. Психиката придобива своето истинско съществуване.

Зад пределите на материята може да се открие могъщия вътрешен фактор, който отговаря за връзката с природата на формата и образува личността, действаща във физическия свят. Той може да бъде разглеждан като аспект на жизнеността, на виталността и учените се опитват непрекъснато да разрешат проблема на живота, да достигнат до неговите извори и причини за съществуване. Още по-дълбоко могат да бъдат открити чувствата, страданията, възприятието и емоционалния аспект на „Аза”, действащ чрез нервната система и мозъка и управляващ всяка активност в света на човешките дела. Този аспект усеща удоволствието и болката, той е потопен в настроения и емоционални реакции от живота, в грижи и желания от всички видове. Това е обикновения личен живот на всеки от нас, защото на този стадий на човешко развитие, все още повече чувстваме, отколкото мислим. Патанджали посочва с пределна яснота причината за тази ситуация:

„Чувството за личност възниква вследствие отъждествяването на познаващия с инструмента за познание… Илюзията, че Възприемащия и възприеманото е по същество едно и също, е причина за следствията, предизвикващи страдание – причина, която трябва да се премахне”.

На друго място той казва, че жизнения опит и процеса на съществуване и усещане на физически план се дължи на „неспособността на душата да различава личностния „аз” от Духа. Обективните форми съществуват за получаването на опит от духовния човек. Благодарение на медитацията възниква интуитивното възприемане на духовната природа”.

Чрез този жизнен метод и чрез процеса отнасящ се до чувствата и желанията и последвалото осъзнаване на човека се достига до изчерпването на този аспект на своята природа и проникването по-надълбоко, докато не се стигне до третия фактор – до ума. Именно развитието на ума е цел на човека днес и вниманието на психолозите навсякъде е насочено към прецизното изследване на менталните процеси, към изучаването реакциите на ума, техните причини и цели. Тези учени принадлежат към многочислени мисловни школи, придържат се към противоположни възгледи, обаче, всичките признават, че съществува нещо, наричано ум и това нещо влияе все повече на човечеството.

Какъв е нашия по-нататъшен път? В продължение на епохи от развитието на човешкото съзнание е ставало постоянно движение и израстване в осъзнаването на природата, на света, в който живее човек, нараства разбирането на Цялото, докато в днешно време целият свят е свързан в едно единно цяло, посредством радиото, телеграфа и телевизията. Човека е вездесъщ и ума е основния фактор за създаването на това чудо. Разбрахме законите, управляващи природата и някои от тези, които управляват психическия свят. Остават да бъдат разкрити с помощта на научни методи така наречените закони на духовната реалност и да се научим да ги прилагаме. Малцина са ги разбрали и са съобщили за тях на цялото човечество, но само напредналите умове на нашата раса използват тези закони. Сред изявените Знаещи са Буда, Христос, Платон, Аристотел, Питагор, Майстер Екхарт, Яков Бьоме, Спиноза – този списък може да бъде продължен дълго. Сега преминаваме към напълно уместен въпрос: възможно ли е това, в настоящия момент, когато много стотици хора са достигнали до този стадий, които са успели да координират мозъка, ума и душата, и затова са способни да преминат през менталния портал в царството на светлината, на интуитивното възприятие и в причинния свят? От гледна точка на менталния свят, в който сме проникнали сега, оставяйки назад завесата на физическото тяло и психическата природа, не бихме ли могли да направим следващата крачка в нашето еволюционно развитие? Щом сме постигнали известно разбиране на природата на човечеството и природата на ума, не можем ли да започнем да постигаме природата на интуицията и да функционираме в друго природно царство с такава степен на осъзнатост и лекота, с каквито функционираме като хора? Знаещите казват, че можем и ни разказват за този път.

Трето, на езика на някои от първооткривателите в духовното царство, третото следствие от медитацията се нарича постигане на Бог. Не е толкова важно, какво разбираме под тази кратка дума. Тя е символ на реалността. Всяка световна религия постулира наличието на Живот, на някаква иманентна форма и Причина, която е породила всичко съществуващо. Всяко човешко същество смътно осъзнава в себе си стремежа (към все по-интензивно развитие на интелекта) да изучава, да разбира и да отговаря на въпросите „защо?” и „за какво?”. Повечето хора на прага на смъртта, независимо от вероизповеданието, се утвърждават във вярата си в Отеца на всички същества и приемат това Бащинство. Ще разглеждаме Бога като тази „Висша Неизвестна Цел”, която може да бъде различена като съвкупност от всички форми, които изразяват Живота, като съвкупност от всички състояния на съзнанието и като Самия този Живот. Ще разглеждаме Бога като Този, в Когото живеем и се движим, и съществуваме, и Който се проявява във всяка природна форма (включително и човешката), като Неговия собствен всеобхватен и синтетичен План. Знаещите ни казват, че когато намерили Път с помощта на един или друг метод и влезли в ново състояние на съзнанието, следвайки този Път, пред тях се разкрила Божествената Цел и План. Те могат да вземат активно участие в неговото осъществяване и да бъдат съзнателни и мислещи сътрудници на еволюцията. Те знаят, какво става, тъй като са видели контурите на плана.

Четвърто, всички мистични школи, както на Изток, така и на Запад, са изразявали резултатите от своите усилия със следните думи: Единство с Бог, Единение с Божеството; Бог и човека са в единство; „Аз” и „неАз” са едно и също. Таулер изразява тази идея по следния начин:

„В това единство …човек достига до Бог не чрез образи и медитация, не чрез висше ментално усилие и не във вид на усещане или светлина. Истинския Самия Себе си постига вътрешно и това преживяване превъзхожда всяко наслаждение, всяка светлина от сътворени същества, всички причини, всички степени, всяка разумност”.

Всички други фактори, лежащи по-долу от духовната реалност, не са нищо друго освен път към центъра, който трябва да бъде напълно избутан от състоянието на съзерцание, в което човек се изплъзва, от осъзнаването на формата в осъзнаването на новата духовна реалност или душата. Душата като неотделима, съзнателна част на Универсалната Душа (колкото и парадоксално да звучи това), е лишена от всякакво чувство за разделеност. По този начин, единството с Бог е осъзнаването на вечно съществуващ естествен факт. Душата е съзнателно осведомена за своето единство с Бога. Ако ние помним това и разбираме тази роля, която тя играе в нашето мислене, тогава думите на апостол Павел придобиват за нас нов смисъл: „Защото във вас трябва да бъде същия ум, както и в Исус Христос: Той бъдейки образ Божий, не си е присвоявал да бъде равен на Бог.”.

Следствие на това осъзнатото (в състояние на съзерцание) единство е просветление на ума и мозъка, при условие, че и единия и другия са поддържани в състояние на очакване и са позитивно устойчиви. Когато състоянието на просветление се постига редовно, в крайна сметка, може да се постигне и с усилие на волята и води до вдъхновен живот.

Ако тези стадии са разбрани и усвоени, и ако мислещите мъже и жени са готови да започнат да следват гореописаните техники, доста хора ще овладеят тази божествена наука. Тогава ще се потвърдят думите ми от книгата „Душата и нейния механизъм”, че „ще се появи нова раса, притежаваща нови възможности, нови идеали, нови концепции за Бог и материята, за живота и духа. Благодарение на тази раса и бъдещото човечество, ще бъдат изявени не само механизма и структурата, но също и душата, същността, на която, използва този механизъм, ще разкрие своята природа, т.е. любовта, мъдростта и интелекта”.

Интересно е да се отбележат тъждествеността на ученията на всички религии и раси относно техниката за влизане в царството на душите. На определена точка от еволюционния път се оказва, че всички пътища се сливат в един Път, и че всички пътници достигат по този Път до едно и също състояние. Започвайки от тази точка на сливане, те се движат в едно направление, използвайки едни и същи методи и поразително еднаква фразеология. Този факт, че безусловно е настъпило времето да бъде осъзнато това, става очевиден на основата на широко сравнително изследване на религиите и взаимодействията между расите. Тези два фактора събарят неудържимо старите бариери, демонстрирайки единството на човешката душа.

Общо казано, Пътя се разделя на три основни направления, проявяващи се в частност, чрез трите велики религии – християнството, будизма и индуизма. В рамките на Християнската църква говорим за Пътя на Изпитанието, Пътя на Святостта и Пътя на Просветлението. Д-р Еванс-Венц от Оксфордския университет цитира думите на един индийски наставник в предисловието на своята книга „Великия тибетски йога Миларепа”:

„Според мен, трите основни тибетски школи отбелязват три стадия от Пътя на Просветлението или духовния прогрес. През първия от тях, вярващия спазва правила и забрани, т.е. е „свързан с предписания”. През втория стадий от Пътя следва традициите…; обичайните ограничения са отслабени в известна степен, обаче ученика не е още напълно свободен. През третия стадий от Пътя, наречен Ади-Йога, когато благодарение на практиката йогата вижда Светлината, не съществуват вече никакви ограничения, тъй като вече е достигнато …нивото на Буда. Грубо казано, тези три стадия съответстват на това, което се подразбира в Тантрата под …ниво на животинския човек, …ниво на героя и Божествено ниво или Просветен”.

„Той е овладял мистичните и окултни науки и съзнателно е постигнал четирите блажени състояния на екстатичното причастие…

Достигайки до всевиждане, до всепроникващата добра воля, излъчваща любов, а също до свръхестествени способности и добродетели, той се развил самостоятелно до ниво на Буда, извисил се над всички конфликтни мнения и аргументи на различните секти и вярвания.

Той бил във висша степен усърден в медитацията на този рядко достиган Път. …И постигайки пълна власт над всички ментални състояния и вътрешни способности, преодолял всички опасности, произлизащи от външните стихии.

…Той бил съвършен в практикуването на четирите медитации (анализ, размишление, любов и блаженство. Това са четири последователни ментални състояния, които водят до пълна концентрация на ума, която предизвиква екстатичното просветление).

…Той бил най-сведущ в Науката за Ума, че Ума е безспорно Началото и Края на всички видими явления, както материални, така и духовни. Той знаел, че Лъчите на Ума, ако им е позволено да сияят свободно, се развиват в тройно проявление на Универсалното Божествено Битие по силата на своята вродена способност”.

И така, виждаме същия процес: ментална активност, съзерцание, единение и просветление.
Метода в китайския будизъм
Един от основните фактори на процеса просветление е разбирането на това, как Буда е стигнал до Светлината. При това по забележителен начин се демонстрира използването на ума за преодоляването на неразбирането, което не позволява на човека да достигне до света на Светлината и духовното битие. Д-р Судзуки, професор по дзенбудизъм в Будиския колеж в Киото, разказва за това така. Той казва, че Буда е постигнал мъдрост, която го е направила от Бодхисатва Буда, посредством „висшето съвършено знание”. Това знание е:

„…способност, едновременно интелектуална и духовна, посредством която душата може да преодолее ограниченията на мисленето. Мисленето винаги е двойствено, доколкото то осъзнава субекта и обекта, в същото време е в Праджна (Универсалния Ум) практикувана „в унисон със съзерцаването на единната мисъл”, и няма ни най-малко разделение между познаващия и познаваемото, които се съзерцават в една мисъл, следствие на което идва просветлението.

Просветлението, което можем да постигнем по подобен начин, е абсолютно състояние на ума, в което няма никакво място за „различаване”. Постигането на това състояние на съзерцание на всички неща „в една мисъл” изисква огромно ментално усилие. По същество, нашето логическо, а също и практично съзнание се занимава прекалено много с анализ и формиране на представи; с други думи, нарязваме реалността на части, за да ги разберем, но когато ги събираме, за да създадем първоначалната цялост, его елементите изпъкват прекалено много със своята явна определеност и не можем да видим цялото „в единствена мисъл”. А доколкото постигаме просветление само при наличието на „единна мисъл”, нашето усилие трябва да бъде насочено отвъд пределите на емпиричното съзнание. …По този начин, най-важен е факта, който лежи в основата на опита Просветление, това е, че Буда е положил колосални усилия за решаване на проблема с невежеството и е мобилизирал цялата си воля за успешното решаване на този проблем. …Затова Просветлението изисква както воля, така и интелект. Това е акт на интуицията, породена от волята. …Буда е постигнал тази цел, когато върху него се спуснало озарението при разсъждаването за затворената верига на движение от разпадане и смърт към неведение и обратно. …Той е притежавал желязна воля; с изключително напрежение на волята искал да достигне до самата същност на проблема. Той чукал и чукал, докато вратите на незнанието не се отворили; те се отворили за да пропуснат новата перспектива, която никога не е заставала пред неговия мислен поглед”.

Д-р Судзуки посочва също, че в същност постигането на нирвана е потвърждение и осъзнаване на Единството. В същите очерци намираме следното твърдение:

„Те (будистите) открили, че в края на краищата, Просветлението не е нещо, свойствено изключително само за Буда, но и че всеки от тях може да достигне до него, освобождавайки се от неразбирането чрез отказването от дуалистичната концепция за живота и света. След това стигнали до извода, че нирваната не е изчезване в състоянието на абсолютното битие, което е невъзможно, докато се опираме на фактите от всекидневния живот. Нирваната във своето висше значение е потвърждение – потвърждение зад пределите на противоположности от всякакъв вид”.

Използвания по-горе термин Праджна е много интересен. Това е „наличие на някаква способност във всеки индивид. …Този принцип, прави възможно Просветлението, както за нас, така и за Буда. Без Праджна не би било възможно и Просветлението, което е висша духовна сила, която притежаваме. Интелекта е относителен в своята активност. До Просветлението Буда е бил обикновен смъртен и ние, обикновените смъртни ще станем Буди в момента, когато очите на нашия ум се разтворят в Просветлението”.

И така, ума се фокусира и използва до краен предел, след което неговата активност се прекратява. Следва използване на волята за стабилното удържане на ума в светлината, а след това – Видение, Просветление, Озарение!
Метода в индийската йога
Възможно е, индусите да са анализирали процеса на ментален подход към Реалността и ролята на Ума в него с по-голяма яснота, отколкото другите мислители. Шанкарачаря твърди:

„Йога, чийто интелект е съвършен, съзерцава всичко съществуващо като намиращо се в самия него, (в неговото собствено „Аз”, без различаването на вътрешно и външно) и затова окото на Знанието (Джняна-чакшус, което с достатъчна степен на точност може да се преведе като „интелектуална интуиция”) го възприема (или по-скоро, постига, нерационално и разсъдъчно, а посредством пряко осъзнаване и непосредствено „въздигане”), че всичко е Атма”.

Йога е този, който е достигнал единение (защото Йога е наука за обединението), осъзнаване на себе си такъв, какъвто е в действителност. Когато незнанието отстъпва място на трансцеденталното съзнание, той осъзнава собствената си тъждественост с Брахма, с Вечната Причина, с Единния и Единствения. Той по абсолютно непротиворечив начин осъзнава себе си като Бог, както иманентен, така и трансцедентален. Виждащия продължава:

„Той е Висшия Брахма, вечно, чистия, свободния, уникалния (в своето абсолютно съвършенство), непрестанно изпълнен с Благодат, лишен от двойственост, (необусловен) Принцип на цялото съществуване, знаещ (без това знание да прави разлика между субект и обект, което би противоречило на липсата на двойственост) и безкраен.

Той е Брахма, който осветява всичко съществуващо (причастно към Неговата същност в съответствие със степента на своята реалност), светлината, която кара Слънцето да свети и всички излъчващи тела, но тяхната светлина не осветява Него Самия.

Висшето „Аз”, осветявано от медитацията…, горящо с пламъка на Знанието (съзнавайки своята същностна тъждественост с Висшата Светлина), се избавя от всякакви случайности… и сияе със собственото си великолепие подобно на злато, очистено с огън.

Когато Слънцето на духовното Знание изгрее на небосклона на сърцето (т.е. в центъра на съществото), разсейва тъмнината (незнанието, скриващо единната абсолютна Реалност); пронизва всичко, обхваща всичко и озарява всичко”.

Отец Марешал казва, че:

„…психологическия опит, преживяван от съзерцаващия, преминава през две фази на ментална концентрация и безсъзнателност”, описани от М.Олтрамар съгласно Сарвадхаршанасанграхе: „В две последователни фази йога напипва основата на по-нататъшните съществувания и изтрива впечатленията, определящи сегашното съществуване. Първата фаза е съзнателната мисъл, след това изключително внимание към собствения обект на мисли, при това всички модификации на мислещия принцип затихват до това ниво, до каквото зависят от външните въздействия; плодовете, които йогата бере през тази фаза или са видими, такива като прекратяване на страданията, или невидими, такива като непосредствено възприемане на Битието, което е цел на медитацията. …Втората фаза на йога е безсъзнателна, …мислещия орган се разтваря в своята причина, …загубва се усещането за личност; медитиращия субект, обекта, който обхваща мисълта му и самият акт на медитация стават едно цяло…”.

Патанджали, най-великия учител по Йога в света, е обобщил заключителния стадий в своята четвърта Книга така:

„Състоянието на изолирано единство (потопяването в истинската природа на „Аза”) е награда за този, който е способен да различава между умственото вещество и „Аза” или духовния човек.

Състоянието на изолираното единство става възможно, когато трите качества на материята (трите гуни или потенции на природата) нямат повече власт над „Аза”. Чистото духовно съзнание се слива с Единното.

Когато духовния ум, отстранен и свободен от обектите, се отразява в умственото вещество, настъпва осъзнаване на „Аза”. …Тогава ума се стреми към нарастващо просветление”.

Тук е представена същата идея: използването на ума, окончателното отделяне на съзнанието от нивото на ума и осъзнаване на единството. Този процес води до устойчиво състояние на просветление.

„Първата крачка за постигането на единение е премахването на разделението, тъй като разделението е твърдение, че нямаме нищо общо с несъвършенствата, докато единението е заявяване на единството на това или друго съществуване… Съответно, първата крачка в посока на единението, е отрицанието, че Бог има партньор, отказ от смесване с нещо още…

Имаме пет принципа на единение: премахване на феноменалността, потвърждаване съществуването на вечността, изоставяне на привичните насоки, отдалечаване от събратята, забравяне на известното и неизвестното.

Премахването на феноменалността се състои в отричането на това, че феномените имат някаква връзка с единението, или че са способни да помогнат при постигането на неговата свята същност; потвърждаването на вечността се състои в убеждението, че Бог винаги е съществувал…; изоставянето на обичайните посоки, означават, за новака, отказ от обичайните удоволствия на низшата душа и формите на този свят, а за адепта – отказване от прекрасните възвишени състояния и висшите чудеса; отдалечаването от събратята означава изоставяне на обществото на хората и обръщане към обществото на Бога, защото всяка мисъл, освен за Бог, е завеса и несъвършенство и колкото човешката мисъл е заета с нещо друго освен с Бога, толкова повече е скрит от Бог, тъй като е общо известно, че единението е концентрация на мислите, а в същото време удовлетвореността от нещо друго освен Бог са разсеяни мисли…”

И отново четем:

„Един от шейховете казал: „Четири неща са нужни на молещия се: унищожаване на низшата душа, загуба на ниските природни склонности, чистота на вътрешното сърце и съвършена концентрация”. Унищожаването на низшата душа се постига само с концентрация на мислите; загубата на ниските природни склонности – само с утвърждаването на Божественото Величие, изискващо унищожаването на това, което не е Бог; чистотата на вътрешното сърце се постига само с любов, а съвършеното съзерцание – само с чистота на вътрешното сърце”.

И така, отново виждаме същата истина.