Преглед на изолиращите дихателни апарати със сгъстен кислород използвани в миннодобивния отрасъл

Възникването на различни по своята същност аварии (пожари, експлозии, изтичане на вредни и опасни вещества и др.) в различните отрасли на промишлеността могат да доведат до значителни материални щети и човешки жертви. Основният риск за работниците и екипите извършващи спасителни действия и дейности свързани с ликвидирането на последствията от аварията са токсичните и опасни продукти отделящи при аварията и създаващи непригодна за дишане среда. За да бъде защитен живота и здравето на работниците специализи­раните екипи използват различни по конструкция и принцип на действие изолиращи апарати за дихателна защита.

В зависимост от принципа на действие апаратите за дихателна защита се разделят на две групи – филтриращи и изолиращи.

1. 
   Филтриращите апарати пречистват въздуха от околната среда от вредности посредством филтрация или химическа реакция като по този начин го правят годен за дишане.
   
2. 
   Изолиращите апарати от своя страна напълно отделят човека от околната среда. Те използват или предварително подготвена смес (въздух), или дихателната смес получена в резултат на пречистване на издишаният въздух и обогатяването й с кислород. В зависимост от вида на използваната смес (или газ) изолиращите апарати се разделят на кислородни и въздушни. Характерно за въздушните апарати, е че имат отворен цикъл на действие т.е издишаният въздух се изпуска в околната среда. Кислородните апарати се характеризират със затвореният цикъл на действие, при който издишаният въздух се пречиства от издишаният въглероден диоксид, дообогатява с кислород и по този начин се получава новата дихателна смес постъпваща в човека. За разлика от филтиращите апарати, който се използват при условия на средата отговарящи на определени изисквания, изолиращите апарати се използват при условия, при които концентрациите на вредности многократно превишават пределно – допустимите си стойности и при концентра­цията на кислорода до 0 %. Понастоящем в минно-добивният отрасъл за спасителни действия и ликвидиране на аварии основно се използват кислородни апарати със сгъстен кислород. Основното им предимство, е че времето на защитно действие (до 4 часа) значително превишава това на въздушните апарати (до 1 час). По този начин изпълнението на дадена задача не се прекратява за презареждане на апарата. [1]
   

1. 
   Дрегер (Германия) - кислороден апарат модел PSS BG 4 plus (фиг.1)
   

2. 
   Biomarine (САЩ) – кислопрoден апарат модел BIOPAK 240 (фиг.2)
   

3. 
   Faser (Полша) - кислопрoден апарат модел W 2000 (фиг.3)
   

4. 
   ПТС “Пожтехсервис” (Русия) - кислороден апарат модел ОКСИ-Горноспас” (фиг.4)
   

Някои сравнителни характеристики на различните типове кислородни апарати са показани в Таблици 1, 2 и 3.

В сравнение с въздушните апарати кислородните апарати със сгъстен кислород са сложни и скъпи изделия, чиято поддръжка и използване трябва да се извършва от добре подготвени и здрави на физически и психически натоварвания хора. В стремежа си да намалят сложността на апаратите а оттам и недостатъците им, фирмите производители на такъв тип техника разработват ново поколение кислородни апарати с проста конструкция, даваща възможност за извършване на ремонт и при полеви условия. Важно значение за защитата на работниците при използване на такива апарати има въвеждането на електронна система за контрол на работата на апарата и сигнализация при параметри на дихателната смес отклоняващи се от допустимите граници. Освен това използването на телеметрична система за наблюдение и комуникация на хората рабо­тещи в аварийна обстановка позволява ръководителят на спасителната операция да получава постоянно актуална информация за състоянието на всеки работник и дейностите по ликвидиране на аварията. Не на последно място е и ергономичността на апарата. Съвременните конструкции са от леки сплави определящи ниското им тегло и сравнително малки размери. Системата за регулиране на апарата при носене позволява повече свобода на движение и оптимален баланс при физическо натоварване.

В последно време се забелязва устойчива тенденция на постепенно навлизане на тези апарати и в други специализирани подразделения (пожарни команди, военни формирования, водолазни екипи,служби за борба с биологично и химическо заразяване и др.) извън минно–добивния отрасъл.

Литература
[1] Дихателна и топлинна защита – М. Михайлов, Р. Гълъбов, Т. Бакърджиева, В. Доков – София 2009.

[2] Изолирующие дыхательные аппараты и основы их проектирования С.В. Гудков, С.И. Дворецкий, С.Б. Путин, В.П. Таров – Москва «Машиностроение» 2008.

[3] Ръководство за тестване, поддръжка, почистване и съхранение на автономен изолиращ дихателен апарат със затворен цикъл и сгъстен въздух тип BioPak 240R.

[4] Ръководство за употреба на автономен кислороден дихателен апарат със затворен цикъл на действие тип PSS BG 4 plus.