Преглед на печата 19 декември 2009 г



страница1/2
Дата17.08.2018
Размер319.5 Kb.
#80417
  1   2

ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА – 19 декември 2009 г.




Медия:

дума

Заглавие:

  • Уличиха Бойко в лъжа и гаф

  • Седми блок на "Козлодуй" ясен до пролетта

  • Работодателите плащат с 11% повече през третото тримесечие

  • Още климатични преговори догодина?




Медия:

сега

Заглавие:
  • Държавата се отказа да брани тавана на пенсиите

  • Само 5-6 от "наглите" ще бъдат обвинени за отвличания


  • Парламентът наложи мораториум върху царските имоти
  • Първият сняг пак блокира страната

  • ГЕРБ иска да вдигне изборната бариера над 4%

  • Депутатите забраниха извънредния труд за жени в ин витро

  • 2000 асистенти във ВУЗ под заплаха да останат без работа

  • Собственикът на Ring.bg и Pro.bg ги продава

  • АП избира посредник за продажбата на "Булгартабак"

  • Връщането на ДДС от ЕС ще става само по интернет

  • Само 4% от фирмите търгуват чрез интернет

  • Бонусите за чиновниците са като пир по време на икономическа чума





Медия:

стандарт

Заглавие:

  • Прибраха в склада царската секира

  • 16 000 с коледна честитка “Уволнен”
  • За бога, братя, не шофирайте!


  • Наглите изпрали милиони в бутици

  • Чудеса на борсата, търсят акции като елхи

  • 18 лв. за нова лична карта, 25 - за книжка

  • Брюксел ни погна заради такси за пренос на ток

  • Държавата купува алеите в Слънчев бряг

  • Топбанки продават “Булгартабак”




Медия:

монитор

Заглавие:

  • Наглите обвинени за Гунински и Краус

  • Гонят Яне в коридора

  • Обама: Несъвършен договор за климата е по-добре от нищо

  • 600 млн. лв. загубили пенсионните фондове у нас

  • Строителното министерство прекратява 21 проекта

  • Разходите на фирмите за работна ръка забавят ход




Медия:

труд

Заглавие:
  • Запор за имотите на царя


  • 40 лева за нов паспорт, 25 лева - за шофьорска книжка




Медия:

банкеръ

Заглавие:

  • Кой ще озапти "Булгаргаз"?

  • Новото амплоа на ексминистър Василев. Защитата на националния флаг пилони за над 3.5 милиона платени предизборно




Медия:

капитал

Заглавие:
  • Нисковъглеродно предизвикателство . Независимо от решенията в Копенхаген, България трябва да инвестира в по-чиста икономика

  • Копенхагенската кула Как светът се опита за няколко дни да говори на един език

  • Наглеци на прицел Сега или никога МВР трябва да ни убеди, че все пак може да разследва качествено


  • Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков: Реформи се правят в първата година на управлението

  • Без устойчив растеж няма полза от еврото. В преддверието на еврозоната
  • Има ли пилот на летището "Враждебна" може да е по-дружелюбно място и за пътници, и за бизнес

  • Полски шкаф и китайски стол Мебелният сектор в България отбелязва най-големия спад от цяла Европа


  • Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков: Очаквам китайски интерес за АЕЦ "Белене"
  • По-дългият път на горивото Мерки за борба със сивия сектор могат да вдигнат цената на бензин

  • Произведено на село Наредба ще разреши продажбите на храни направо от фермата

  • Малко, но от сърце Част от компаниите все пак дават коледни бонуси в края на кризисната година






ЗА БСК:

Медия:

стандарт – стр.41

Заглавие:

Власт по време на криза

Две в едно - това бе 2009 г. за България. Под знака на световната и постоянната родна криза преминаха и първата половина на годината, и изтичащите шест месеца след изборите. Вододелът - вотовете за Европарламент и за Народно събрание, беляза политическия живот в държавата. Най-вече от гледна точка на харчовете - докато бе на власт тройната коалиция на БСП, ДПС и НДСВ, хазната бе заприличала на "широки пръсти" и през нея изтичаха благини. Щом ГЕРБ пое кормилото, дойде времето на ревизиите и тъжните изводи - златният бюджетен кладенец се оказа пресушен до дъно, а щедростта на ексуправниците - доста по-голяма към конкретни джобове, отколкото към избирателите.За първи път през 2009 г. властта у нас управлява в условията на глобална криза. Няма я, отмина ни, твърдеше бившата власт почти до момента, в който опразни кабинетите на "Дондуков" 1. Лъжат, удари ни яко, обявиха новите обитатели на правителствените кабинети още през лятото. Така 2009 г. се раздели на две напълно противоположни половини. И на два антикризисни плана - "Станишев" и "Борисов". Неслучайно и острата словесна размяна на реплики между бившия и настоящия премиер бе на път да се превърне във всенародно шоу само дето ситуацията в държавата се оказа твърде сериозна за смях. Разкриха я ревизиите на свършеното и похарченото от тройната коалиция. С криза или без обаче рейтингът на министър-председателя Бойко Борисов продължи да си лети нагоре, а на предшественика му Сергей Станишев - надолу. Тенденцията в развитието на ГЕРБ и БСП си каза думата и на третите за 2009 г. избори - частичния местен вот със скромна кампания заради кризата. В София Йорданка Фандъкова отвя червения Георги Кадиев, по места герберите пометоха розите. В политически план от световната криза у нас обаче най-много спечели Иван Костов - по една или друга причина лидерът на ДСБ получи без кастинг главната роля в пиесата "само Иван знае как се работи след Жан" (Виденов). В резултат Костов се превърна в неофициална последна инстанция за действията на властта. И засега - заедно с атакист номер 1 Волен Сидеров са и най-верните поддръжници на управлението и Бойко Борисов. Не за първи път в страната ни има правителство на малцинството - властта на ГЕРБ обаче, за разлика от тази на Филип Димитров през 1992 г., разполага с непоклатима подкрепа: от "Атака" и Синята коалиция. Всъщност кризата роди и феномена "партии в разкрачен стоеж" между опозиция и управляващи - с обяснението опасно е държавата да има слаба власт, когато светът се тресе от икономически проблеми. Рецесията обогати и менюто в родните пицарии, след като находчиви собственици включиха в предложенията си към клиентите малки пици "Дянков" и "Бюджет 2010". Обедняха обаче всички останали, начело с полуфалиралите министерства.Държавните чиновници останаха без 13-а заплата, без пари за почерпка на гости и дори без средства за цветя при официални случаи. Заради кризата и бившата власт отгърмяха и традиционните банкети в края на годината, наречени коледни купони. Частните фирми пък задлъжняха с близо 200 млрд. лв., по данни на Българската стопанска камара, бартерът и разплащането в натура се включиха в битката с безпаричието. То, естествено, остана постоянен спътник в живота на пенсионерите, независимо от старанието на властта да намали ударите на кризата върху тъничките им портфейли. Натрупаха пачки обаче бандитите - дребните престъпници изгладняха, битовите кражби се увеличиха драстично, а мафиотите и зад решетките, и на свобода, се юрнаха да преразпределят пазарите на дрога и жени. На този фон паричната криза в МВР, както показа и бумът на обири през декември, се превръща във все по-съществен проблем на цялата нация, не само на "пушещите" полицаи из държавата. Не успя обаче да създаде такъв църквата ни, въпреки опита да се премести Рождество Христово на 7 януари. В държавата на Красьо всичко е възможно, уплашиха се хората у нас, но Юлиянският календар ни се размина. Истинската раздяла на съдебната система с Красимир Георгиев-Черния и събратята му обаче остана за следващата година.




Медия:

сега – стр.7

Заглавие:

Бонусите за чиновниците са като пир по време на икономическа чума

Икономиката е в нокдаун, а бюрократи и магистрати тропат с крак за коледните си играчки

Вече няколко седмици членове на кабинета се топят взаимно за раздаване на пари и спорят кой е пускал ДМС-та (допълнително материално стимулиране) и кой е нарушил ембаргото за 13-а заплата. Министрите се оплетоха в оправдания, че бонусите не били премии, ДМС-тата не били бонуси, а коледните добавки и 13-ите заплати били съвсем други неща. Така се разбра едно - че у нас бюрокрацията се радва на необозримо много екстри - да не забравяме командировките и семинарите с характер на екскурзии, ползването на служебни коли и телефони и т.н. За мащабите на бонусите от години витаят легенди - те се и формират, и раздават крайно непрозрачно. Към 400 млн. лв. отиват годишно в джобовете на чиновниците в България под формата на различни допълнителни възнаграждения. През септември, когато пое фонд "Земеделие", новата директорка Калина Илиева откри, че подчинените й са получавали неприлични бонуси. Фондът, който се превърна в синоним на корупция и тормозеше дребни и едри фермери, раздавал на избрани чиновници по 5000 лева. Става дума специално за опериращи с еврофондове. Нищо че оперирането в това ведомство никак не вървеше. Голямото стимулиране на бели якички бе довело дотам, че през септември "Земеделие" нямаше с какво да си плати тока и телефоните в остатъка на годината. Зомбирани от наближаващите избори, управляващите от тройната коалиция раздаваха като за последно премии и обществени поръчки и отказваха да приемат, че



България няма имунитет срещу кризи и рецесии

Към края на октомври вече беше безпощадно ясно, че икономиката и бюджетът на държавата са в нокдаун. Затова новият финансов министър зададе нов курс - максимални съкращения, драстични икономии и никакви ДМС-та. Министърът на строителството обаче успя да зарадва своите подчинени с премии по случай Димитровден. Традиция, няма как, обясни Росен Плевнелиев. Много строителни фирми обаче не спазиха традицията, понеже държавата им дължи много пари. Оцелелите в бранша работници треперят дали ще си вземат надниците, а техни колеги тази година посрещнаха 26 октомври като безработни.



Правилата в бизнеса са ясни и безмилостни

- ако екипът е работил добре, пазарът е бил благодатен и има печалба, шефът дава поощрения. Ако годината е лоша и пари няма, шефът съкращава и реже заплатите - на някои повече, на други по-малко. 2009 г. бе крушение за българските фирми, ерго и за хазната. Бг бюрокрацията трябва да се сърди на американския капитализъм и на Станишевия кабинет, че й отнемат коледните (парични) играчки, не на министър Симеон Дянков. Синдикатите също заклеймиха акция "Голямата секира". КНСБ се възмути, че Дянков обещал на ведомствата, като направят 15% съкращения, да вдигат заплати със спестеното, а сега им реже най-милото - обичайните за Коледа екстри. КНСБ не казва нищо за работниците от "Девня цимент" и "Вулкан", които излизат в принудителна ваканция, защото пещите спират, и които няма да получат нито 13-а заплата, нито добавки.



Темата за бонусите е деликатна

- никой не обича да му отнемат привилегии и всеки е убеден, че му се полагат. Но е крайно време лабиринтът на чиновническите бонуси да бъде осветен и поне почистен, ако не разрушен. Защото в безкрайните му чупки потъват милиони, които ще са далеч по-полезни другаде. А и милионите са като даровете в чувала на Дядо Мраз - нерядко най-скъпите играчки отиват у най-големите глезльовци и калпазани. Несъразмерните заплати и нелогичните премии по етажите на бюрокрацията възмутиха и премиера Борисов. Не може министър да взима 2000 лв., а чиновник да си докарва по 6 или 12 бона месечно, възкликна министър-председателят. Явно може. Понеже всяко ведомство си има специфични правила за поголовни и целеви премии и поощрения (което е нормално, защото и работата е твърде различна - сравнете служител на агенцията по лекарствата с инспектор по труда и чиновник от екоминистерството), а раздаваните суми се държат в тайна (което не е нормално). Дори комисията за борба с корупцията в предния парламент удари на камък в търсене на истината за митичните бонуси. Депутатите поискаха да разберат какви са премиите в НАП, след като се разчу, че бургаска началничка се наградила с 26 бона само за 1 тримесечие. По същото време средната брутна заплата в приходната агенция била 574 лв., а на човек от НАП се падали средно по 167 лева.



Грехове и грешки

Отдавна се говори за дефект в системата - лъвският пай от ДМС-тата отива не у ловците на приходи за бюджета, а у техните шефове с високите заплати. Това демотивира хората, които всеки ден застават лице в лице с нарушителите и с изкушенията. Ако сте данъчен или друг инспектор, какво ще предпочетете - да глобите търговеца и да чакате някой ден 1-2% от улова да стигнат до вас, или веднага да вземете директен "бонус" от нарушителя (и да не му пишете фиш или акт)? Стопанската камара от години се възмущава, че бюрократите се хранят и с проценти от таксите и лихвите, които техните ведомства събират. При тази порочна схема администрацията неуморно вдига таксите и така си гарантира по-големи премии. Схемата става направо лешоядска в условия на тежка криза като сегашната - все повече фирми и граждани се затрудняват да си плащат редовно задълженията, което означава, че на тях им се трупат повече лихви, а на чиновниците - по-внушителна база за парично стимулиране. Чиновниците, работещи с еврофондове, у нас се превърнаха в специална високоплатена каста, което обижда простосмъртната част от администрацията. Новият МС реши да ги лиши от бонуси, но им запази правото на двойни заплати. Не трябваше ли да стане обратното - да се премахне дублирането на заплати, а бонусите да отличават онези звена и хора, които наистина имат принос в ускореното използване на парите от ЕС? Сред белите якички има и страхотни професионалисти. Жалко е, че заради бюджетния недоимък и те ще останат без бонуси. Но защо не погледнем наближаващите празници през очите на работниците от обувната фабрика "Флавия"в Пловдив, където получиха фишове със заплати от 33 до 170 лева! В същото време чиновници, допринесли за загробването на милиони по ФАР, САПАРД и ИСПА, взимат в пълен размер възнагражденията си. В България думи като морал и солидарност често предизвикват кисели гримаси и ехидни усмивки. В другите от ЕС обаче приемат сериозно, че никой не трябва да пирува по време на икономическа чума и че бонусите трябва да изчакат по-добри времена. Е, загубата на привилегии и екстри боли. Така добре платените бюрократи в Брюксел преди дни заплашиха със стачка заради новината, че този януари ще се разминат с редовната годишна индексация на заплатите.



У нас само третата власт се извиси над кризата

Съдии, прокурори и обслужващият ги персонал ще получат 13-а заплата, а висшият съдебен съвет си гласува и 14-а. Темида спестила десетки милиони от незаети щатове и отпуски. Подобни икономии са изумителни! Съдебната система се задръства от дела, процеси се точат с петилетки, а с години да стоят незаети около 500 магистратски кресла, за които бюджетът всяка година предвижда средства! В изпълнителната власт също се надяваха на коледни доплащания по линия на свободните щатове. А защо има вакантни места? Защото вече наетите и без друго се справят с цялата работа? Или началниците нарочно държат свободни позиции - да остава резерв за премии? Или просто ръководството е лениво и нехайно и не си дава зор да запълни щата и да разпредели по-равномерно работата? И в трите случая някой плаче за наказание. Симеон Дянков стана поредният министър, който обещава тотална реформа на държавната администрация, вкл. и на възнагражденията. Спешно се готви конкурс за изработване на концепция за пълна промяна. Но България е световен шампион по реформи на хартия и по концепции, стигнали до "шеста глуха". Николай Василев - министър в две правителства, също се канеше да реформира из основи администрацията. От друга страна, нали иде Коледа, защо да не си пожелаем чудеса!






Медия:

банкеръ – стр.19

Заглавие:

Частното здравеопазване - само за работещи

Само година остава до старта на истинската реформа в здравното осигуряване, ако се вярва на управляващите. Чукне ли 12-ият час на новата 2011-а, системата вече няма да е подвластна на монопола на Националната здравна каса, а ще разполага със собствени три стълба - също като пенсионната система. Частните здравни фондове ще се конкурират за парите на пациентите, а осигуряването като процес ще придобие съвсем нов смисъл. Вече е ясно, че здравната вноска дотогава ще се вдигне с 2%, а сумата най-вероятно ще покрива допълнителен пакет от медицински услуги. Всеобщата изненада е, че здравните дружества ще ползват едва около 40% от тези пари, защото държавата ще си запази привилегията сама да управлява по-голямата част от публичните разходи за здраве. Децата, студентите, пенсионерите, социалнос-лабите и държавните служители няма да разберат какво е да се осигуряваш в доброволен фонд, става ясно от предварителната програма за реформи на управляващото мнозинство. Допълнителните вноски на всички хора, за които по закон плаща държавата, ще продължат да отиват само в здравната каса и никъде другаде, независимо от услугите, които се ползват. Частните дружества ще „ухажват" всички останали (около 2.5 милиона души по данни на националната статистика), защото по презумпция те са по-платежоспособни. Идеята е публичните средства да не се объркват с частните, за да е ясно кой за какво плаща. Съвсем друг е въпросът какви услуги ще се предоставят срещу допълнителната вноска, тъй като здравните експерти все още коват рамката на бъдещите промени. В подобна ситуация е напълно възможно сметките пак да се окажат криви „Сега при 8% здравна вноска приходите от осигуровки за работещи и осигурявани от държавата възлизат на около 2.5 млрд. лв.", твърди ръководителят на бюджетната дирекция в здравната каса Жени Начева. Около една трета от тези постъпления идват от републиканския бюджет, а допълнителните 2% се очаква да бъдат близо 600 млн. лева. „С две думи, ако тази пропорция се запази, частните фондове ще работят с не по-малко от 400 млн. лв.", изчисли Начева. Сумата не е за подценяване, защото е около десет пъти по-голяма от сегашния приход на дружествата, които по данни на Комисията за финансов надзор към края на септември са събрали малко над 30 млн. лв. и обслужват не повече от 420 хил. клиенти. Според председателя на Асоциацията на ли-цензираните дружества за доброволно здравно осигуряване Мими Виткова обаче при тази схема средствата на частните фондове ще са не повече от 65-70 млн. лева. Причината е, че те няма да имат право на печалба, а ще са длъжни да реинвестират оборотите си в подобряване на дейността. В същото време очакванията на управляващите са далеч по-големи. „Допълнителните вноски ще влеят свежи средства в осигурителната система, за да попълнят сегашния дефицит от около 2.5-3 млрд. лева", убеден е председателят на парламентарната Комисия по здравеопазване и автор на реформите Лъчезар Иванов. Съвсем логичен е въпросът когато гражданите бъдат задължени да избират частен фонд във втория стълб на здравната система. Работещите разполагат с цяла година, за да направят своя избор, но задачата никак не е лесна, тъй като дружествата на пазара вече са двайсет. За никого не е тайна, че в управлението им участват бивши здравни министри, предприемачи, банкери, застрахователи, дори директори на болници и фармацевтични дистрибутори, които бързо ориентираха бизнес интересите си към неразработената пазарна ниша и кротко застинаха в очакване на държавно финансиране. Интересът към частните фондове на този етап не е голям, но планираната демонополизация на сектора и перспективите за растеж са на път да ги превърнат в сериозни играчи на осигурителния пазар. Челната позиция още от 2003 г. държи „Дженерали Закрила Здравно Осигуряване" АД с дял от 16.6% и малко над 5 млн. лв. приходи към края на септември. То е от италианската група .Дженерали", а според Търговския регистър дялово участие в него имат .Дженерали България Холдинг" (общо 88%), СИБанк (1%), „УниКредит Булбанк" (5%), Българска стопанска камара (5%), „Армейски холдинг" и „Химимпорт" (и двете с под 1% дялово участие). По петите го следва „България здраве" АД, което постави своеобразен рекорд по растеж защото само за първите два месеца на годината увеличи дела си от скромните 2.44% до солидните 25.24 на сто. В момента обслужва 14.4% от клиентите на доброволното осигуряване и се радва на 4.3 млн. лв. премиен приход. Съдейки по данните в Търговския регистър, в съвета на директорите му влизат Пламен Минков от „Феста Холдинг" и Валентин Попов от „Инвест-банк". В челната тройка влиза и Обединеният здравноосигурителен фонд „Доверие" АД с малко над 10% пазарен дял и 3.05 млн. лв. приходи. Той се представлява от бившия министър на здравеопазването Мими Виткова и поддържа широка мрежа от собствени здравни заведения - мно-гопрофилна болница, стоматологичен и медицински център, както и хоспис. Основният му конкурент е „Доброволна осигурителна мрежа - Здраве" АД, създадена от друг бивш здравен министър - Илко Семерджи-ев. В no-предната група е и фондът „Медико - 2Г, собственост на декана на Факултета по обществено здраве към Медицинския университет проф. Цекомир Воденичаров. Услугите, които предлагат здравните дружества у нас, са сравнително идентични. Най-голямо разнообразие от пакети осигуряват „Дженерали Закрила" и „България здраве", но подобна политика следва също „Булстрад Здраве" АД. Става дума за пълния набор от услуги, включващ болнична, извън-болнична и стоматологична помощ, профилактични прегледи, посещения по домовете, възстановяване на разходи за лечение или лекарства, както и други услуги извън пакета на здравната каса. Почти същия богат избор осигуряват „Общинска здравноосигурителна каса", „ДЗИ - здравно осигуряване", както и дружествата „Всеотдайност" и „Планета", но с тази разлика, че те не предлагат посещения по домовете. Само два от фондовете не дублират работата на Националната здравна каса и се ограничават да възстановяват разходи за лечение и да покриват медицински дейности извън пакета на държавното осигуряване. Това са „ДОМ-Здраве" и „Далл Богг Живот и Здраве". Профилактиката и извън-болничната помощ са приоритети на осигурителните компании - „Доверие", „Надежда", „Юнайтед здравно осигуряване" и „Токуда", а болничната помощ - на „Общинска здравноосигурителна каса" и „Прайм Хелт". Стоматологичните услуги са били най-търсени от пациентите в „България Здраве", „ДЗИ" и „Евро-инс", а посещенията по домовете - отново в „Общинска здравноосигурителна каса". Преди година Комисията за финансов надзор разреши на „ДЗИ" да предлага здравния пакет „Медицински транспорт" при спешни случаи и злополуки. Според данните на КФН през септември най-търсени са били пакетите, които не дублират услугите, плащани от здравната каса (предпочели са ги 32% от лицата, които се осигуряват доброволно), както и дейностите в извънболничната помощ (потърсени от 24.4 на сто от същите лица). Малко над 15% от хората предпочитат допълнителните им вноски да покриват разходи за лечение в болница, а 13.5 на сто инвестират в профилактиката. Едва 10% търсят възстановяване на направени разходи за здраве, а 2.6 на сто се осигуряват за стоматологични услуги. Най-непопулярни са посещенията по домовете - от тази услуга са се възползвали само 1.5% от лицата в системата на доброволното осигуряване.

Каталог: uploads -> files -> oldsite news
oldsite news -> Становище на икономическия и социален съвет на тема “стратегически приоритети на българската
oldsite news -> Преглед на печата 11 ноември 2009 г
oldsite news -> За оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони
oldsite news -> Преглед на печата 9 август 2010 г
oldsite news -> Доклад на Световната банка: Рестарт за здравната реформа От 2002 до 2007 година са открити над 100 нови болници
oldsite news -> Преглед на печата 12 август 2009 г
oldsite news -> Преглед на печата 17 декември 2009 г
oldsite news -> Наложиха ни най-големите ограничения за намаление на парниковите газове в ес
oldsite news -> Бск отбелязва своята 30-годишнина На 27 април 2010 г в столичния хотел Шератон
oldsite news -> Решение се чака през есента


Сподели с приятели:
  1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница