С над 30 млн. лв. са ощетени потребителите на синьо гориво у нас през 2009-а от завишените тарифи на „Булгаргаз". Това е установила проверка на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), провокирана от публикацията на в. „БАН-КЕРЪ" „Булгаргаз" надписва цените на газа" (бр. 41 от 17 октомври 2009-а). Подобни са и заключенията на експертите от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Анализите още не са приключили и много е възможно щетата да е значително по-голяма, обясниха за вестника от проверяващия екип. Досега е доказано, че основната част от „горницата", която си е прибирало търговското дружество, е т. нар. надвзет приход (виж карето). Оказва се още, че търговецът е завишавал цените и чрез надписване на платените транзитни такси, а в някои случаи те са калкулирани два пъти. По данни на Българския енергиен холдинг, под чиято шапка е „Булгаргаз", за десетте месеца на 2009-а компанията е натрупала преди облагане с данъци печалба в размер на 70.6 млн. Лева Което е увеличение спрямо октомври 2008-а с цели 106 млн. лева. Всъщност през миналата година газовото дружество беше „на червено". Причината бе административното замразяване на тарифите му, докато цените на входа на страната непрекъснато растяха. При газовата криза през януари България остана без гориво, а „Булгаргаз" понесе тежки финансови загуби - основно заради анекса „Овчаров", отменил през 2006 а клаузите за неустойки в договора за доставки. Допълнителен финансов удар нанесоха аварийният внос на скъп втечнен газ, както и рекордната такса за преноса му от Атина до Петрич. Към негативите трябва да при-бавим и увеличения внос на руско гориво, с което бяха попълнени запасите в хранилището Чирен в неблагоприятен период (края на януари - февруари, когато цените на доставките бяха доста по-високи). Въпреки изброените неблагоприятни събития и независимо от задълбочаването на кризата „Булгаргаз" отчита към края на 2009-а печалба от над 70 млн. лева. Но според проверките около половината от тази сума -над 30 млн. лв., е от надвзет приход. Друга част пък се формира от нормативната надценка, определена на 3% върху крайната цена на синьото гориво. Както нееднократно сме изтъквали, този процент също е завишен - обичайната надценка за газовите търговци в Европа е под 1 на сто. Спорно в случая е доколко може да се говори за „измама". По-вероятно е да става въпрос за криво разбран корпоративен патриотизъм на шефовете на компанията. Зави-шаването на цената обаче чрез надвзет приход и увеличената надценка стоят твърде грозно в условията на криза, когато оцеляването се превръща в основна цел на всички, включително и на големите комунални корпорации (особено енергийните). Примерите от последните месеци са много и не само в Европа. Но не и у нас. В газовата ни сфера облагодетелстван е единствено "Булгаргаз" докато клиентите му са ощетени. А като отчетем, че дружеството е монополен доставчик на синьо гориво и осигурява 99.9% от потребявания в държавата природен газ, щетата е за цялата ни икономика, за всички битови потребители и за абонатите на топлофикациите. За да се избегнат икономическите аномалии, да се минимизират щетите и да се смекчи влиянието на поскъпването на горивото върху топлофикациите и техните абонати, ДКЕВР подготви промени в Наредбата за регулиране на цените на природния газ. Новите текстове бяха обсъдени публично в края на ноември, а във вторник (15 декември) бяха разгледани и от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Очаква се в дните преди Коледа те да бъдат одобрени и от Министерския съвет. Приемането им ще позволи на регулаторната комисия да определи т.нар. справедливи тарифи на газа през първото тримесечие на 2010-а. „Основното в предлаганите промени е прозрачността и стремежът към баланс на интересите както на дружеството - обществен доставчик на природен газ, така и на потребителите", каза за „БАНКЕ-РЪ" председателят на ДКЕВР Ангел Семерджи-ев. Според специалистите особено важни са две корекции: намаляването на регулираната печалба на „Булгаргаз" под 2% и възможността „цената на газа да бъде коригирана въз основа на надвзет или не-довзет приход, дължащ се на разлики между прогнозни и отчетени стойности на ценообразуващите елементи от предходни периоди". Предвижда се също при определяне на тарифите за първото тримесечие на 2010-а да бъдат отчетени осреднените данни за 2009-а . Това на практика означава, че регулаторът би трябвало да намали предложените от „Булгаргаз" цени с надвзетия от дружеството приход през миналата година. Никак не е ясно обаче дали това ще се случи. По-вероятно е „Булгаргаз" отново да получи административни бонуси, и то за сметка на всички потребители на синьо гориво в страната. Газовото дружество първоначално обяви, че ще поиска увеличение с 18.2%, но впоследствие внесе предложение за 17.2 процента. От ДКЕВР пък коментираха, че поскъпването от 1 януари ще е с 15.6 на сто. Но при условие че газовата компания се откаже от надценката си от 3% и новата наредба влезе в сила, скокът може да е доста по-малък, а тарифите на парното няма да се променят. Заради повишението на цената на природния газ от януари парното може да поскъпне с 10 на сто, прогнозираха от ДКЕВР. „Ще се стремим да омекотим ценовия удар върху топло-фикациите, но има обективни причини, които налагат повишение на цената на газа, и това са котировките на петрола", подчерта Се-мерджиев. Така че, ако топлофикациите не поискат промяна в цената, те няма да са в състояние да се разплащат с доставчика и ще се окажат в затруднено финансово състояние. От своя страна председателят на Асоциацията на топлофикационните дружества и директор на „Топлофикация - София" Петко Милевски допълни, че за да не влязат дружествата в опасна спирала на дългове, цената на парното трябва да бъде увеличена адекватно на скока при газа. А този скок зависи от приемането на промените в ценовата наредба и от... самия „Булгаргаз", който сам трябва да се лиши от надценката си. Логично е газовата компания да не иска доброволно да се откаже от получаваната-досега горница. Но къде е здравият разум в подкрепата, която тя получи от своите клиенти? При публичните дискусии се оказа, че зад високите цени на „Булгаргаз" застанаха Българската стопанска камара (формация, която се очаква да защитава интересите на цялата икономика), Българската федерация на индустриалните енергийни потребители, както и доминантният га-зоразпределител „Овергаз Инк", който е и основен доставчик на синьо гориво за България. Те се обявиха против подготвяните промени, като настояха за пълна либерализация на енергийния пазар и премахване на регулацията на газовите цени - тоест, „Булгаргаз" сам да определя тарифите си. При това аргументите на индустрията бяха повече от стабилни: само за година цените на спото-вия пазар в Европейския съюз намаляха тройно. Само че у нас спотов пазар няма. Няма и алтернативни доставки и единственото синьо гориво, достигащо до държавата, е руското. Монополен е и пътят му до наша граница - по руски тръби или по магистрални газопроводи, които се контролират от „Газпром". А договор с руския газов гигант за доставки има само „Булгаргаз". Поне до 2012 г., когато изтичат основните контракти, газовото ни дружество ще е монополист при вноса. И като при всеки монополен пазар цените и поведението му трябва да се регулират. При пълна прозрачност.
Медия:
банкеръ - стр.30
Заглавие:
Отличен на домашното по екология ни носи 1.5 млрд. евро. Мандалото пада за половин дузина ТЕЦ-ове
Навремето, като преговаряхме за Европейския съюз, приехме да затворим 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй" по политически причини. Такава била цената, която трябвало да платим, за да влезем в клуба на богатите. Сега, за да сме правоверни и лоялни, е необходимо да закрием още към половин дузина ТЕЦ-ове. Преди аргументът бе технологичен, сега в екологичен, но какво от това след като не сме срещу прогреса и екологията, какъв ни е проблемът? През 2012 г. изтича преходният период и всички горивни инсталации в страната ще трябва да работят според екологичните стандарти на общността. Защо нашите политици са приели толкова кратък срок„докато Румъния далновидно слага чертата чак на 2016-а, не е ясно. Как комшиите договарят такъв преход за 700 свои инсталации, а ние само за 35 (а уж се борим за енергиен център на Балканите!) - пак не е ясно. Сега, до 31 декември, имаме шанс да поискаме удължаване на този срок до 2014 г. и отново не е ясно защо централната администрация се колебае дали да защити, или не националния интерес? В случая засегнати са ТЕЦ-овете „Бобов дол", „Перник" (екс „Република"), „Габрово", „Марица 3" (Димитровград), „Сливен" и брикетната фабрика „Брикел". Собствеността при тях е и държавна, и частна. Докато са били държавни, не са били предприети действия за привеждането им в екологични стандарти. А след приватизацията новите им собственици се ослушват за изграждането на нужните съоръжения в отпуснатия им срок. Ако бъдат затворени ТЕЦ-овете, ще бъде нанесен удар и на снабдяващите ги с въглища мини „Чукурово", „Бели брег", „Станянци", „Открит въгледобив", въгледобив „Бобов дол" и в някаква степен - „Мини Мари-ца-изток". Без работа ще останат 5400 енергетици и 10 400 миньори, социалните разходи на държавата нелогично ще се увеличат, а цената на тока - също. Тоест проблемът, който в основата си е екологичен става и икономически, и социален. Запознати с бранша веднага биха попитали - а къде в списъка е ТЕЦ „Варна", който също няма да покрие еконор-мите на ЕС до 2012 година. Ами не е в списъка, защото се възползва от нормативите, предприе процедурни стъпки и с подкрепата на предишното правителство и на това на Чехия (нали е собственост на чешката държавна компания CEZ) вече има положително решение от Европейската комисия! Трябва ли и всяка една от посочените централи да действа индивидуално, или все пак имаме държава, която да защити всички? Член 36 от договора ни за присъединяване дава възможности да реагираме в такава ситуация и е логично да го използваме. Чиновниците от екоминис-терството и от това на икономиката, енергетиката и туризма обаче се колебаят и там е проблемът. Едните казвали, че сме нямали дефицит на ток и поради тази причина чл.36 не ни грее. Другите пък сочели, че не сме инвестирали достатъчно в екосъоръже-ния и затова не можем да се позовем на този член. И ако все пак от икономическото ведомство проявявали склонност да приемат притесненията на пряко засегнатите, то от ековедомството се запъвали като магаре на мост - случаят не се третирал от чл.36. А той буквално казва: „Ако до края на период от не повече от три години след присъединяването възникнат трайни и сериозни затруднения в който и да е сектор на икономиката или затруднения, които могат да причинят сериозно влошаване на икономическата ситуация в дадена област, България и Румъния могат да поискат разрешение да предприемат защитни мерки, за да възстановят положението и да приспособят засегнатия сектор към икономиката на вътрешния пазар..." При толкова ясна формулировка и прецедента с ТЕЦ „Варна" колебанията в администрацията будят, меко казано, недоумение. Много сме богати, не ни харесват ТЕЦ-овете, които работят с български въглища, производителността ни е висока или самоцелно се правим на ортодоксални еколози, за да се харесаме на някого в Европа, колкото и да ни струва това...? Няма нищо престъпно в желанието да бъдат защитени националните интереси, казва по този повод председателят на Асоциацията на топлофикаци-ите Валентин Терзийски. Още повече че предпро-ектни проучвания и инвестиционни програми за изграждане на пречиствателни инсталации в изброените централи вече има. И трябва малко време, за да ги реализират. Апропо, България и сега е екошампион - не по замърсяване, а по жертви в полза на екологията Няма друга държава в света, изчислил е замест-ник-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков, която до 2020 г. да намали с около 50% емисиите си от парникови газове! При средно 20% за Евросъюза ние постигаме този показател къде по стечение на обстоятелствата (бракуване на социалистическата промишленост след промените), къде с инвестиции в модерна индустрия, къде с „помощта" на Европейската комисия. Очевидно без да се съобразява с ред обстоятелства, комисията оряза с 37.4% националния ни план за парникови газове, отпускайки ни само 42.3 млн. т годишно по Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) за 2008-2012-а. При това тя смени базата за сравнение от 988 на 2005-а, не отчете, че спрените 3 и 4 блок на АЕЦ прехвърлят производството върху ТЕЦ-ове с много повече парникови емисии, а и също - че по производство на стомана, цимент, хартия и други енергоем-ки производства на човек сме от три до пет пъти над средното равнище в общността (по потребление на енергия в домакинствата -доста под него). Заради това съдим Ев-рокомисията в Страсбург, но процедурата е разточителна във времето и без ясен край. За щастие това време съвпада с края на Протокола от Киото, по който на нас ни е разрешено да продаваме свободните си емисии. А общият ни емисионен таван по Киото (който включва и емисиите на домакинствата, транспорта, услугите, земеделието, останали извън ЕСТЕ) е към 126-130 млн. т на година. За да стане търговията обаче, е необходимо Европейската комисия да утвърди плана ни за разпределение на емисиите за търговия по ЕСТЕ между инсталациите. Планът трябваше да е готов миналата година, но както предишните, така и сегашните управляващи не сколасват. Което отново е странно, при положение че от тази търговия можем да спечелим между един и два милиарда щатски долара! Така сега сме в положението на онзи чичо, който непрекъснато се молел - Господи, дай ми шестица от тотото. Докато един ден глас зад олтара не му напомнил: това, че се молиш, добре, ама и един фиш да бе пуснал поне!
Медия:
банкеръ – стр.33
Заглавие:
Задълженията поставят фирмите в шах
Ще изпратим 2009 г. с обща задлъжнялост от близо 200 млрд. лв., смята Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара (БСК). Очакванията ще се сбъднат, ако се запази средногодишният темп, с който нарастват междуфирмените задължения през последните години. По-лошото в случая е, че държавата (в т.ч. и общините) сама продължава да произвежда задлъжнялост и се превръща в първостепенен длъжник заради оказаните й от бизнеса, но неплатени услуги. Според оценките на камарата около 2 млрд. лв. се дължат на забавено връщане на ДДС и неплатени обществени поръчки. Сумите обаче едва ли са съвсем точни, тъй като не са малко завършените проекти, по които има нефактурира-ни дейности. Ако фирмите го направят, ще трябва да платят и данък на държавата, която е поръчала услугата, но не я е платила. И докато големите компании имат резерви и възможности да поддържат дейността си и при тези условия, за малките фирми, изпълнили обществени поръчки, те са пагубни. Затруднено е и кредитирането за тях и затова те разчитат на редовните плащания от държавата, за да могат да си оправят сметките с доставчиците и със служителите си. Така порочният кръг се затваря, а лавината на задлъжнялостта набира скорост, фирмите кредитират държавата, която ги тласка към фалит, а те не смеят да я съдят. За съжаление никое правителство до момента не е взело адекватни мерки по въпроса. Тенденцията на стабилен и висок икономически растеж през последните години у нас продължава да се движи успоредно с подобен стремителен темп на задлъжнялостта, който се запазва и през 2008 година. Това показват данните от поредното годишно изследване на БСК, което обхваща фирмите от небанковия сектор към края на миналата година. Тя се характеризираше с висок ръст на БВП (от 6%) и висока инвестиционна активност, подкрепена от относително стабилната цена на кредитния ресурс. В резултат на това съществено нараства и делът на задълженията към финансови предприятия. Към края на 2008-а те достигат 160 млрд. лв., като абсолютният прираст на увеличението е с 38.265 млрд. лв., или 31.47 на сто. Спрямо 2004 г. сумата е по-голяма със 104.7 млрд. лв., или 2.9 пъти. След рекордния ръст на задълженията през 2007 г. (50.09%) през 2008 г. се вижда известно успокояване и дори лек спад (-5.7%). Той е леснообясним на фона на намалената производствена дейност у нас вследствие на финансовата криза в Европа (наш основен търговски партньор) и в САЩ. По тази причина по-малко са поръчките към експор-тноориентираните ни предприятия, което по веригата стига до доставчиците и до подизпълнителите им. Но в никакъв случай не произтича от по-добра финансова дисциплина у нас. Междуфирмената задлъжнялост през 2008 г. продължи да расте (с 23.8%) и достигна почти 90 млрд. лева. Тя е със 71 % по-голяма от дължимите суми към финансови предприятия. Редица анализатори отчитат, че дълговете между компаниите се увеличават, защото намаляват задълженията им към банките, които имат по-строги правила за събиране на вземанията. И всеки предпочита да е изряден най-напред към тях. Затова и много от предприятията не разполагат с необходимите средства за постепенно погасяване на взаимните си задължения. Проблемът е, че не могат да произвеждат и да освобождават работници. Оборотът им намалява и според някои анализатори на годишна база приходите на фирмите към момента са със 70% по-малки. Тревожно е положението с вземанията на компаниите, които са в група или са свързани с асоциирани и смесени предприятия. Според балансите им към 31 декември 2008 г. те имат да събират общо 33.3 млрд. лева. Сумата съставлява 37% от общите меж-дуфирмени задължения и в сравнение с 2007-а е нараснала значително - с близо 7 млрд. лв. (или 27 процента). Опасността в случая се крие в това, че дружествата имат да вземат пари от „вътрешни" за групата фирми. Ако не се отпуши кредитирането и нямат достатъчно поръчки, някои от тези предприятия биха могли да останат без средства за разплащане и да затруднят цялостната дейност в групата. Драматичният прираст на задълженията през 2007 и 2008 г., при очакваното намаление на БВП през 2009-а с 6.3%, поставя икономиката ни в много рискова ситуация и увеличава съмненията, че е възможно бързото й възстановяване. Икономическата среда е твърде неблагоприятна вследствие и на рязкото увеличаване на цената на банковото кредитиране през 2009-а. Средните нива на лихвените проценти в случая се повишиха до 11.2 на сто. Всеки потенциален заемополучател трябва да знае, че допълнително към тази цена се добавят около 3% разходи за гаранции, за застраховки, такси за разглеждане на искането за заем, за обслужване и т.н. Така кредитът се оскъпява средно до около 14 процента. Едва ли някъде има бизнес, който постига такава доходност, че да си позволи риска да търси заеми на такава цена. Не бива да се подминава и фактът, че по-голямата част от предприятията в нефинансовия сектор на икономиката са счетоводно декапитализира-ни. Задълженията им към 31 декември 2008 г. са със 72% по-големи от собствения им капитал. Особено е тревожно положението в компаниите, чиито акции се търгуват на фондовата борса. Сериозното обезценяване на ценните книжа на тези предприятия през 2008 г. допълнително ще оказва негативно въздействие върху техния рейтинг и върху потенциала им за развитие, а косвено и върху кредитното им досие. В края на 2004 г. приходите от продажби на продукция бяха равни на задълженията на предприятията. През 2007 г. те са по-малки с 11 %, през 2008 г. „дефицитът" е вече 25% (продажбите са без стойността на продадените активи). Това показва, че и през следващите години няма да могат да погасяват задълженията си чрез производствената си дейност (особено в условията на отрицателен растеж). Тази ситуация, естествено, се отразява и на банковата система като цяло, защото обезпеченията по кредитите се обезценяват. Това означава невъзможност отпуснатите от банките средства да бъдат възстановени в пълен обем. Слабата производствена активност у нас и по-малкото налични пари породи нова опасна тенденция: увеличи се размерът на данъчните задължения с 20% (или почти 1.3 млрд. лв.) и на дължимите суми за осигуряване с 26% (или с над 150 млн. лв.). Поради блокирането на възможността за разплащане между фирмите опасността от верижни фалити става съвсем реална. Броят на процедурите по несъстоятелност през 2008 г. се е увеличил два пъти в сравнение с 2007 г., а разтварянето на ножицата между задлъжнялостта на бизнеса и БВП крие опасност от продължаващ срив на икономиката през тази и следващата година.
Медия:
капитал – кариери – стр.8
Заглавие:
Малко, но от сърце
"Тази година няма да платим авансово пълните декемврийски заплати, както правехме преди. Няма да има и добавки за Коледа. Поради тази причина на 21 декември, понеделник, всеки, който прецени, ще може да вземе аванс до половината от размера на възнаграждението си. Остатъка от декемврийските заплати ще преведем по сметките до 8 януари." В края на 2009 г. разпращането на имейли с подобно съдържание не е изненада за никого. На фона на свитите пазари през изминалата година и над 2 млрд. лв. задължения на държавата към фирмите частните работодатели не възприеха насериозно призива на премиера Бойко Борисов да дадат "малко повече пари на работниците си за празниците". Самият той пък остави без добавки служителите в държавната администрация. Къде наистина притиснати от спада на финансовите резултати, къде просто използвайки кризата като оправдание, много компании измениха на досегашната традиция и не зарадваха служителите си с празничен бонус, накараха ги да финансират сами дори фирмените коледни партита. Вместо премии някои работодатели поднесоха на хората си нова порция задължения, които ще влязат в сила след Нова година. Други като директорите на ловешкия завод за мотокари и велосипеди "Балкан" пък обявиха масови съкращения. Най-силно засегнатите от рецесията сектори като строителство, туризъм и експортно ориентираните производства със сигурност нямат пари за коледни бонуси, коментира председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев. "Голяма част от предприятията имат вземания от държавата и не могат да си позволят премии, тъй като не плащат дори заплати", каза Данев. Така е например в транспорта (БДЖ), машиностроенето, леярската промишленост, отчасти и в строителния бранш. Междуфирмената задлъжнялост също връзва ръцете на работодателите. Всяка втора сделка между фирмите е със забавено плащане. По прогноза на Данев в кризисната 2009 г. общият дълг на предприятията към доставчици, работници, бюджета, банки и лизингови компании вероятно ще надскочи 195 млрд. лв.
Натурално стопанство
Липсата на пари принуди някои работодатели да прибягнат до бонуси в натура. Работещите в месодобивни и месопреработвателни предприятия масово получават пуйки, пилета, месо или месни продукти за Коледа. Със собствена продукция радват персонала си и някои винарски изби. Други компании даряват служителите си с канцеларски материали или с дребни електроуреди. В леката промишленост дават дрехи и обувки не само вместо премии, а направо вместо заплати, твърдят в БСК. Мините пък предлагат въглища вместо пари.
Парите са винаги на мода
Работодателите в по-слабо засегнатите от кризата сектори, както и чуждестранните компании в България продължават да стимулират финансово хората си. В много фирми за аутсорсинг услуги коледните добавки в края на 2009 г. изобщо не се различават от миналогодишните. В повечето от другите браншове обаче размерът на премиите е значително по-малък от обичайния и силно зависи от представянето. "Плащаме бонуси на всички служители, но не са същите като преди. По-малки са, защото отразяват общия спад в бизнеса", казва Николай Неделчев, изпълнителен директор на Publicis MARC Group. В рекламния холдинг допълнителни пари получават само тези звена, които са показали добри резултати през годината. Всички, които работят там над шест месеца, вземат поне половин заплата отгоре за Коледа. В някои от структурите на групата премиите са около една заплата и дори я надхвърлят. "Не може да нямаш печалба и да даваш бонуси. Това е социализъм и дори комунизъм. В рекламния бранш обаче спадът на оборота не е толкова голям - около 5%, затова можем да си го позволим", обобщава Неделчев. Не пропуска да допълни обаче, че дори самият факт, че не са уволнили никого заради кризата, трябва да се възприема от хората като бонус. Някои производствени предприятия, които бяха разтърсени от кризата още през есента на миналата година, изглежда, вече поемат въздух. Работниците и служителите във всички фирми на "ТеПро метал" ("Стомана индъстри", "София мед", "Стилмет") например ще получат допълнителни пари през декември. "Не свързваме бонусите с празниците. Те отчитат резултати", подчертава директорът "Човешки ресурси" в компанията Томчо Томов. Поради по-слабите финансови резултати на металургичния холдинг през 2009 г. сумите ще бъдат около 30-40% по-малки в сравнение с минали години. "Бонусите са част от системата за стимулиране на трудовото поведение. Хората са мотивирани за работа и постижения и това трябва да се поддържа", категоричен е Томов, който е и председател на Асоциацията за развитие на човешкия потенциал в индустрията. По негова информация повечето големи компании в индустрията прибягват към някакви форми на финансово стимулиране. Между 60 и 80% от големите фирми ще дадат добавки дори в края на тази тежка година като част от своята стратегия за мотивация на персонала. Още повече че през 2010 г. не се очаква голямо задълбочаване на рецесията в металургията и базовата индустрия: "Продажбите започват постепенно да се стабилизират и да се разширяват", твърди Томов. Компаниите поощряват хората си въпреки кризата, е впечатлението и на компаниите, които обработват възнаграждения (т.нар. услуга payroll). Седемдесет на сто от клиентите на ActiveMind - предимно средноголеми и малки фирми, раздават премии преди Коледа, макар и редуцирани в сравнение с предишни години. "В компаниите с чуждо участие бонусите са в зависимост от утвърдените бонусни схеми. Отделно се определят коледни премии в размер от 20% до 100% от заплатата. В българските компании добавките са в абсолютна сума, която е доста различна - от 500-700 лв. за по-високите нива до 50-100 лв. при нискоквалифицираните работници", уточнява управителката на ActiveMind Ася Иванова. "Прави впечатление, че голяма част от фирмите са решили да поощрят всички свои служители с коледни премии, пък било то и в минимален размер", добавя тя.
Чуждестранните компании в България масово дават допълнителни пари за Коледа. "Коледни бонуси, премии в края на годината или 13-та заплата получават почти всички служители, чиито възнаграждения обработваме. Може би по-малко от 7% от клиентите ни няма да изплащат допълнителни суми. Разликата е само, че миналата година някои служители получаваха по няколко месечни заплати отгоре, а тази година компаниите се стремят всеки да получи по една заплата." Такива са наблюденията на Пенка Георгиева-Хигинс, изпълнителен директор на PSG Payroll Services, която обслужва предимно големи чужди компании. Според Георгиева-Хигинс в повечето случаи парите за тазгодишните бонуси в чуждите компании са планирани още през 2008 г. и затова финансовата криза не влияе съществено върху техните размери. Тя очаква кризата да се отрази негативно по-скоро върху бонусите в края на 2010 г. Дружествата за финансови услуги, лизинговите, консултантските и застрахователните компании, големите търговски вериги, фирмите в рекламния сектор, информационните технологии и телекомуникациите не са забравили служителите си тази Коледа. Макар че не всички са особено щедри - в определени големи телекомуникационни дружества някои от стимулите са двуцифрени суми. По изчисления на Снежана Райкинска, изпълнителен директор на специализираната агенция за подбор в IT сектора "Булуърк", едва 10% от българските IT компании дават коледни добавки. "Кризата тепърва идва в IT бранша. Фирмите усещат това и оптимизират финансовите си ресурси", посочва Райкинска. Впрочем работещите в този сектор получават едни от най-високите възнаграждения в България и поне засега имат достатъчно сигурни работни места. Това може да се смята за достатъчен коледен бонус.
Медия:
Computerworld - 1 стр.
Заглавие:
2008 г. - 90 млрд. лв. закова междуфирмената задлъжнялост в нефинансовия сектор
32% ръст отчете БСК в задължения на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката за 2008 г. Сумата възлиза на 159,856 млрд. лв. В края на 2008 г. междуфирмените задължения на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката в България възлизат на почти 90 млрд. лв. и са със 71% по-големи от задълженията към финансови предприятия. Много предприятия нямат необходимите средства за постепенно погасяване на взаимните си задължения. Според данните на камарата общата задлъжнялост, в която се включват и задълженията към финансови институции, в края на 2009 г. ще бъде около 200 млрд. лв., като към края на 2008 г. възлиза на 160 млрд. лв. Мрачната картина обрисуваха председателят и зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев и Камен Колев при обявяването на резултатите от проучването на неправителствената организация. Нефинансовите предприятия показват в балансите си за 2008 г, че към 31 декември имат 33,3 млрд. лв. вземания от предприятия в група и свързани с асоцииране и смесени предприятия. Те съставляват 37% от общите междуфирмени задължения. В сравнение с 2007 г. вземанията са нараснали значително - с близо 7 млрд. лв., или 27%. Увеличението на междуфирмените Задължения и през 2008 г. спрямо 2007 г. е 17,3 млрд. лв., или с 23,8%. През 2008 г. отново има значително увеличение на задълженията към предприятията в група и асоциирани и смесени предприятия. Към 31.122008 г. те достигнаха 33,3 млрд. лв, или 20,9% от всички задължения. Увеличението спрямо 2007 г., е 27% от всички Задължения. В края на 2008 г. задълженията към доставчици са 29,1 млрд. Лв. като спрямо 2007 г. ръстът е 15 на сто. Драматичният прираст на задълженията през 2007 г. и 2008 г. при очакваното намаление на БВП през 2009 г. с 6,3% поставя икономиката ни в много рискова ситуация, категорични са експертите от Българската стопанска камара. Икономическата среда е твърде неблагоприятна вследствие и на рязкото увеличаване на цената на банковото кредитиране. Повишиха се средните нива на лихвените проценти по кредитите до 11,2%. Допълнително към тази цена следва да се добавят около 3% за разходи за гаранции, Застраховки, такси за разглеждане и обслужване и други. Задълженията на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката и през 2008 г. продължават да се увеличават драстично и достигат близо 160 млрд. лв. Повишението им в сравнение с края на 2007 г. е 31,5%. В сравнение със средногодишното нарастване на задълженията през 2004 -2007 г. (16,6 млрд. лв.) увеличението е 2 пъти по-голямо, посочи председателят на БСК Божидар Данев. През 2008 г. по-бързо нараснаха задълженията към финансовите предприятия, което е свързано с повишената инвестиционна активност на предприятията и благоприятните условия за кредитиране. Увеличението на банковото кредитиране през 2008 г. доведе до значително нарастване на дълготрайните активи на предприятията. В края на 2008 г. те надхвърлиха 141 млрд. лева и 8 сравнение с 2007 г. са повече с 28 млрд. лв., или 25%. Преобладаваща част от новите активи са спомагателни и непроизводствени (недвижима собственост). В условията на икономическа криза през 2009 г. в по-голямата си част тези активи са загубили съществена част от началната си стойност. Към края на 2008 г. "нетната" задлъжнялост на предприятията (към финансови предприятия, облигационни Заеми, полици, персонала) надхвърли 66 млрд. лева. В сравнение с 31.122007 г. увеличението с 20 млрд. лева е 43,4%. От нетните задължения най-бързо нарастват дълговете към финансови организации. В края на 2008 г. те достигнаха 52,5 млрд. лв. В сравнение с 2007 г. те са с 15,8 млрд. Лв. или 43% повече. Данъчните задълкеиия към 31.122008 г. са 3,902 млрд. лв. В сравнение с 2007 г. данъчните задължения са повече с 1 млрд. лв., или с 34,5%. Това показва отново влошаване на финансовата дисциплина на предприятията. Около 7% от тези задължения са с продължителност над 1 година. Увеличени са в сравнение с 2007 г. и задълженията към персонала и осигурителните задължения, съответно с 20% към персонала, а на осигурителните - с 26%. Държавата и общините продължават да се утвърждават като генератор на междуфирмени задължения, което е сериозен индикатор за проблеми в икономиката, твърди Данев. Поради блокирането на възможността за разплащане между фирмите опасността от верижни фалити става реална, категорични са от БСК. Броят на процедурите по несъстоятелност през 2008 г. се е увеличил два пъти в сравнение с 2007 г. Прогноза на БСК за 2009 г. През 2009 г. върху задълженията съществено Влияние ще оказват следните фактори: значителен спад на БВП, намаленото кредитиране от банките и държавата като основен генератор на междуфирмени задължения, прогнозираха от БСК. Рязко ще нарасне отношението „Задължения на нефинансовия сектор към БВП" поради резкия спад в БВП и продължаващо нарастване на Задълженията, което допълнително може да блокира бързото излизане от икономическата криза. Сред предложенията на БСК към българското правителство, формулирани в 12 точки, е НСИ да публикува обобщена информация от Справката За вземанията и задълженията, разпределени по институционални сектори на нефинансовите предприятия, в т.ч. и за размера на данъците за възстановяване и да възстанови формуляра „Справка за паричните потоци по прекия метод" в структурата на годишния отчет на нефинансовите предприятия и да публикува обобщена информация за динамиката на паричните потоци в нефинансовия сектор. Камарата иска от кабинета също максимално да се ускорят разплащанията по обществени поръчки на държавно, общинско и корпоративно равнище по финансирани от ЕС договори, както и да се съкратят сроковете за възстановяване на ДДС. Сред предложенията е и НАП да поддържа и осигурява в реално време достъп до информацията за размера на поисканото за възстановяване ДДС, ефективно възстановеното и това, което е в процес на ревизия или проверка. Да се опростят процедурите и да се съкратят сроковете на производството по несъстоятелност, държавата да гарантира депозити до 100 хиллева само при годишна банкова лихва по депозитите под 5%, да се емитират целеви ДЦК с дългосрочен матуритет и размер на 800 млн. лв., предназначени за привличане на експортирания паричен ресурс от пенсионните фондове и допълване на фискалния резерв на страната, предлага БСК. Експертите от неправителствената организация посочиха и нуждата при забавени плащания на държавата към търговските дружества да се отменят санкционните лихви за забавени данъчни и социални плащания на бизнеса.
Медия:
Сливенски новини - 6 стр.
Заглавие:
Близо 200 млрд. лв. е общата фирмена задлъжнялост
Към края на годината общата задлъжнялост на фирмите към доставчици, банки, данъчни и осигурителни задължения, персонал и др., ще бъде близо 210 млрд. лв. Към 1 януари 2009 г. задълженията са били 160 млрд. лв. Това съобщиха от Българската стопанска камара. Очакванията са до края на тази година само междуфирмените задължения да достигнат 90 млрд. лв. В края на 2008 г. задълженията са най-големи в дейностите: търговия - 37.6 млрд. лв.; строителство - 21.6 млрд. лв.; операции с недвижими имоти -19.3 млрд. лв.; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива-9.1 млрд. лв.; транспорт6.5 млрд. лв.; далекосъобщения - 5.9 млрд. лв.; производство на основни метали - 5.2 млрд. лв.; производство на хранителни продукти - 4.4 млрд. лв.; и хотелиерство - 3.5 млрд. лева. През деветмесечието на 2009 г. банките са отпуснали на нефинансовите предприятия 2.431 млрд. лв. През същия период на 2008 г. кредитите са били 4 млрд. лева. Лошите кредити нарастват от 2.3 на сто на 6 процента. Държавата продължава да е основен генератор на междуфирмени задължения. Към края на 2009 г. неразплатените задължения на републиканския бюджет, общинските бюджети и държавните търговски структури (по договори за обществени поръчки, невъзстановен ДОС, европейски фондове и др.) са около 2 млрд. лв. От Камарата отчитат още, че се наблюдава забавяне на плащанията по европейските фондове. Тази година редица средства няма да бъдат усвоени и България ще ги загуби безвъзвратно, например, пари по програма САПАРД . В икономиката ни се наблюдава позабравена тенденция разплащанията между фирмите се осъществяват на бартерна основа. От Камарата смятат, че икономиката ни още не е достигнала дъното на кризата.
Пресцентър и връзки с обществеността
Ул. „Алабин” 16-20, тел. 02/ 932 09 28, факс 987 26 04,e-mail: pr@bia-bg.com
