Преглед на печата 27 август 2009 г



Дата14.01.2019
Размер432 Kb.
#110406
ТипАнализ



ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА – 27 август 2009 г.




Медия:

дневник

Заглавие:

  • Пенсиите ще са "свещена крава" в бюджета. Догодина се очаква рязък скок на безработицата

  • Симеон Дянков уволни главния одитор по еврофондовете. Райка Онцова забавила важни писма от Брюксел до правителството

  • Капиталът за регистрация на ООД пада от 5000 на 2 лв. Стъпката е важна, но не е достатъчна, коментират икономистите

  • "Драгажен флот Истър" оспори сделката за "Летище Търговище". Зад 20-годишния купувач стои кандидат-депутат от "Коалиция за България"

  • Държавата е на път да загуби още европари за земеделие. Ако Разплащателната агенция не разгледа 10 хил. проекта до края на 2009 г., фермерите ще получат по-малко финансиране

  • "Химимпорт" започна да консолидира пенсиония си бизнес. Надзорът одобри вливането на "Лукойл"-Гарант България" в "ЦКБ-Сила"

  • Анализаторите чакат по-добри корпоративни резултати през 2010 г. Предвижданията им за следващите шест месеца са песимистични

  • Само "Синята коалиция" не подкрепи втория мандат на Иван Искров. Преизбраният гуверньор предложи съветника си Калин Христов за подуправител на БНБ

  • Образованието ще бъде ремонтирано изоснови. Психолози ще помагат при изготвянето на промените




Медия:

сега

Заглавие:

  • Гагаузов изхарчил 90% от парите за общините в МРРБ. Кметове започват надпревара чий проект да получи средства за довършване на 41 спрени обекта

  • София ще ремонтира приоритетно мостове. Съдбата на естакадите по ключови кръстовища ще е ясна през ноември

  • Коце Маца е разследван и за пране на пари. Имало данни, че собствеността му е придобита от престъпна дейност в България и чужбина




Медия:

стандарт

Заглавие:

  • Наш десант във ФБР. Тежката артилерия на Борисов лети за Вашингтон през септември

  • Лихвари залагат капани с такси. Намериха цаката на забраната да вземат апартаменти

  • Вдигат заплатите от юни догодина. Ревизия на бюджета на 6 месеца, пенсиите - според безработицата

  • Искров посочи шеф на борда. Управителят на БНБ преизбран, Калин Христов му става заместник

  • Банките натрупаха имоти за 22 млн. Длъжници прехвърлят жилището на трезора, вместо да чакат съдия-изпълнител

  • На Запад вече не ни броят за гурбетчии. Цяла Европа почита героите ни, в Македония имат комплекси от нас, казва Божидар Димитров




Медия:

монитор

Заглавие:

  • Лизинговият пазар се срива. Компаниите очакват 65 на сто спад за година. До 10% намаля ръстът при товарните автомобили на изплащане

  • ЧЕЗ се отказва от лихвите за просрочени сметки. Мярката била полезна в условията на криза, твърдят от дружеството

  • Красимир Попов: Допълнителното учене дава работа при криза. Фирмите не искат пари за квалификация на служители пред пенсия, казва зам.-министърът на труда и социалната политика

  • Свети Влас пламна, огънят плъзна към хотелите. 300 декара борова гора изгоря на метри от курорта

  • Имотната мафия жили по 2 схеми. Заловиха банда от 7 измамници

  • Новите елкрушки пестят 100 лв. за осем години. Енергопестящите са с гаранция до 50 г.

  • Бум на опитите за далавери с кредити. С над 10% са се увеличили мераклиите да мамят банки





ЗА БСК:

Медия:

труд

Заглавие:

Пари няма.И? Бизнесът: Да продадем вредни емисии за 1 млрд.

Рамката на бюджета до 2013 г. вече е приета от кабинета. Но тя остава отворена за прекрояване. Как я оценяват и какво още очакват от нея бизнесът и синдикатите попитахме работодателя Божидар Данев и синдикалиста д-р Константин Тренчев.

Божидар ДАНЕВ, шеф на Българската стопанска камара:

Определяме приетата от правителството средносрочна фискална рамка за периода 2010-2013 г. като изключително разумна и предпазлива. Трябва да осъзнаем, че икономиката ни е пред сериозна задълбочаваща се криза. България навлиза в низходяща ликвидна спирала - наблюдава се влошена ликвидност и във финансовата система, и в бюджета, и в бизнеса, и в населението. Ето защо всяко разумно действие на правителството ще получи нашата подкрепа.

Преди всичко приветстваме демонстрираната готовност да се планира авансово бюджетната рамка за целия управленски мандат. Това води до нужната степен на прогнозируемост на средата, което е от полза за привличането на свежи чужди инвестиции и капитали. Полезно е и за бизнес планирането на всички стопански субекти в страната - нещо, за което БСК винаги е настоявала. В този контекст обещанието за запазване на данъчните ставки също има важно значение за създаването на ясна, прогнозируема икономическа среда.

Предвиденият ръст на БВП за първи път отговаря и на нашите прогнози. Отчетени са предвижданията за икономически спад през 2009-2010 г. комулативно с 8,3% и евентуално чак през 2011 г. да имаме относително малък ръст спрямо нивото от 2008 г. Това означава, че е необходимо силно напрежение в бюджета, така че е правилна стъпката за временно задържане на заплати и други доходи. Ако всички работим достатъчно активно и БВП тръгне нагоре, това намерение може да се коригира.

Положително оценяваме намерението за поетапно намаление на осигурителните вноски, така че да се изпълни политическото обещание за 5 пункта. От това ще спечелят всички - работодателите ще съумеят да запазят повече работни места и ще излязат на светло, заетите ще увеличат покупателната си способност, а държавата ще увеличи постъпленията в обществените фондове.

Правителството прие нашето предложение за по-големи суми, върху които да плащат вноски самоосигуряващите се. Но считаме, че прагът от 420 лв. не е достатъчен. Трябва да е 450 лв., за да не се допускат преразпределителни процеси при определянето на пенсиите.

Одобряваме засиления натиск върху сенчестия бизнес, който избуява при криза. Особено важни са мерките по митническия контрол, тъй като огромният по размери нелегален внос минира цели сектори на икономиката, създава сериозни дефицити в приходната част на бюджета и увеличава търговския дефицит.

Необходимо е във фискалната рамка ясно да се дефинира преразпределителната роля на бюджета, като в края на периода тя да бъде 38%. Приветстваме готовността на правителството да намали регулаторните режими с 30 на сто, но трябва да бъде овладяно порочното действие на администрацията (както на национално, така и на общинско равнище) за непрекъснат ръст на глобите, таксите и неустойките. Налице е своеобразен конфликт на интереси, тъй като във всички подзаконови актове, писани от същата тази администрация, е предвидено между 25 и 75 на сто от събираните такси и глоби да се формира допълнително материално стимулиране за административните служители. Това създава желание у администрацията непрекъснато да вдига таксите и да притиска бизнеса.

Виждаме, че администрацията е силно раздута, поради широката коалиция, която ни управляваше досега. От фискалната рамка не става ясно как ще бъдат съкратени разходите за администрация (не толкова бройките) и как ще бъдат преструктурирани така, че да отговарят на някои належащи нужди на икономиката - например придвижването на концесиите, оценките на проектите по еврофондовете и пр.

Държавата, чрез министерствата и ведомствата, като всеки работодател, трябва да започне да осигурява служителите си върху реални нива, а служителите също да внасят осигуровки за своя сметка. Така бюджетите на министерствата ще станат реални и ще се постигне обективна представа за тяхната издръжка.

Искаме бюджетите от 2010-2013 г. да бъдат изчистени от паразитни плащания, които скриват реалните разходи на определени министерства. Така например разходите на МВР, МО и Министерството на правосъдието са значително по-високи, но част от тях се крият чрез субсидията, предоставяна на НОИ.

Очакваме да се въведат минимални осигурителни прагове за самоусигуряващите, близки до техните реални доходи. Да се отчете възможността за продажба на емисионни права на въглероден двуокис по протокола от Киото с цел да се реализират допълнителни приходи за бюджета в размер на около 1 млрд. евро.



Портретна снимка на две колони




Медия:

дума

Заглавие:

Замразяват пенсиите и заплатите за догодина

Размерът на пенсиите и заплатите ще се запази на досегашните равнища до средата на следващата година. Това стана ясно от съвместна пресконференция на премиера Бойко Борисов, социалният министър Тотю Младенов и министъра на финансите Симеон Дянков. На нея бе представена финансовата рамка за следващия 4-годишен период. За евентуално увеличение на минималната работна заплата, пенсиите и възнагражденията в публичния сектор може да се говори след първото полугодие на следващата година, когато стане ясно дали в бюджета ще има достатъчно средства за това, обясни министър Дянков. Социалният министър обаче увери, че ще има увеличения, тъй като се очаква по обрение в състоянието на българската икономика след пролетта на следващата година. Общо 720 млн. лева са предвидени в бюджет 2010 за пенсии.

До края на годината ще бъдат осигурени 288 млн. лв. за изплащане на увеличените през юли пенсии, съобщи на пресконференцията Бойко Борисов. За увеличените пенсии догодина ще има 500 млн. лв. допълнително и 220 млн. лв. добавки за старост и т.нар. вдовишки пенсии. Увеличението на пенсиите се дължи на нас, думичките "замразяване" и "спиране" са забранени, заяви премиерът. По думите му до края на годината трябва да се предприемат редица мерки, за да се изпълни бюджетът и всеки месец да се отделят с 50 млн. лв. повече за пенсионерите.

Необходимо е да се ограничи и да се спре контрабандата, източването на ДДС и да се извади наяве всичко, което е откраднато, да се прибере обратно и затова разчитаме на съдебната система, коментира Борисов. По думите му всяка стотинка допълнително може да бъде давана на социално слабите и пенсионерите след всяка такава акция или операция. Според премиера рамката за следващите 4 години не е розова, но считаме, че ако мерките ни са успешни и промените в законите са факт, идната година от лятото нещата ще бъдат no-добри и ще се мисли за допълнително повишение и на пенсиите, и на заплатите, заяви Бойко Борисов. "Българският народ трябва да знае, че трябва да работим, трябва да спре да се краде, трябва да се върне доверието на Брюксел, за да може социално слабите и нуждаещите се да получат повече, а болните да бъдат лекувани по-добре", добави премиерът.



Не е желание на работодателите да бъдат замразени заплатите, това е финансова рамка, която беше обсъдена на тристранния съвет. Беше предложено минималната работна заплата да бъде замразена за 4 години напред, но постигнахме съгласие тя да бъде замразена само за една година. Това заяви Камен Колев, зам.-председател на Българска стопанска камара по Нова телевизия. Дори работодателите съзряха безумието на тази идея за замразяването на заплатите, добави Колев. Според него ще има спад на брутния вътрешен продукт с 4 мпрд. лв за 2010 г., защото България ще произведе по-малко, а за 2009 г. с 3 млрд. лв. по-малко. При тези дефицити, пикът на безработицата ще дойде следващата година - до 11,7% . В следващия бюджет няма да има средства за повишаване на заплати, което е реалистично, заяви Колев. Минималната работната заплата е под прага на бедността, допълни той. Почти половината от работещите в България се осигуряват между 240 - до 360 лв., според Колев. Синдикатите предлагат мерки, които да разпределят удара на кризата: да се въведе още един праг при високите доходи -данък богатство. В състояние на икономическа криза Министерството на труда и социалната политика е длъжно да направи такива становища, които касаят защита на най-уязвимите групи от населението. Това заяви за Би Ти Ви социалният министър Тотю Младенов.




Медия:

класа

Заглавие:

Откриваме фирма само с 2 лв. минимален капитал

Много неработещи компании автоматично ще се закрият, което ще облекчи контрола върху реално действащите, смятат от БСК

Правителството реши с промени в Търговския закон минималният изискуем капитал за учредяване на ООД да падне от 5000 лева на едно евро (два лева), съобщи министърът на финансите Симеон Дянков вчера. Тези мерки ще стимулират производството и търговията, категорични са бизнес организациите. „Това не трябва обаче да се прилага за фирмите, за които се изисква лиценз или се занимават със специфичен вид търговия - инвестиционни посредници, застрахователни дружества“, коментира Йосиф Аврамов, заместник- председател на Националната предприемаческа и занаятчийска камара. Те работят с привлечени средства, а 5000 лева са гаранция, че дружествата са ликвидни, поясни той. Аврамов каза, че такава мярка отдавна се прилага в развитите в Европа страни, в САЩ, Канада. Този разход беше с неясен смисъл, тъй като след регистрация нямаше проблем първоначалният капитал да бъде изтеглен обратно от фирмите, припомни Камен Колев, заместник-председател на Българската стопанска камара. В момента обаче има много латентни фирми - от над 1 млн. регистрирани у нас, реално действащи са едва около 250 000, каза още той. Със задължението да се пререгистрират по Търговския закон вместо да се задържат изкуствено, много от тях могат автоматично да се закрият. Това ще облекчи контрола върху реално работещи компании, коментира Колев. Когато затрудненията им преминат без проблем, могат отново да учредят ООД. Сроковете затова ще се съкратят. Това засега няма да важи за акционерните дружества. Идеята за намаляване на минималния праг беше лансирана от депутата от СДС и сега председател на комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм Мартин Димитров. Предишното правителство прие промени минималният капитал за учредяване на ООД да стане 100 лева, което така и не беше прието от депутатите в предишния парламент.






Медия:

новинар

Заглавие:

Регистрираме фирма само срещу 2 лева

Високият уставен капитал ни нарежда до Мозамбик и Конго



Минималният капитал за учредяване на дружество с ограничена отговорност (ООД) да бъде намален от 5000 лв. на 2 лв. Това предвиждат предлаганите от кабинета промени в Търговския закон. Очакванията са по този начин да се създаде по-благоприятна законова среда за започване на бизнес и да се стимулира предприемчивостта у младите хора, смятат управляващите. Предстои предложението да бъде разгледано в бюджетната комисия. Според доклад на Световната банка страната ни има едно от най-високите нива за нужен минимален капитал за започване на бизнес. Данните сочат, че по този показател България се нарежда на 36 място в класация, в която влизат 181 държави. С по-висок минимален капитал са страни като Монголия, Ливан, Мозамбик, Конго, Бенин, Сирия. В близо 100 държави пък не е нужна изобщо начална сума за започване на бизнес. Сред тях са Австралия, Канада, Ирландия, Израел, Нова Зеландия, Саудитска Арабия, САЩ, Великобритания, Япония, Сингапур, Хонконг, Франция и Малайзия. През май месец миналата година бюджетната комисия гласува промени в Търговския закон, според които капиталът, нужен за регистриране на ООД, пада от 5000 лв. на 500 лв. Предложението беше на сегашния съпредседател на Синята коалиция Мартин Димитров. Промяната обаче не бе окончателно одобрена от парламента. Според зам.-председателя на Българската стопанска камара (БСК) Камен Колев понижаването на учредителния капитал за откриване на фирма ще намали финансовите трудности и ще облекчи започването на бизнес. Колев допълни, че в момента много хора искат да правят бизнес, но за да регистрират дружество, са принудени да теглят кредит. Той отбеляза, че следващата година изтича срокът за регистрация на фирми в Търговския регистър, след което всички дружества, които не извършват дейност, ще бъдат служебно заличени. Така ще се закрият около 1 млн. фирми, но след време собствениците им ще могат да подновят дейността си и намаляването на минималния капитал ще бъде голямо улеснение, допълни Колев. Така ще се избегне и запазването изкуствено на дейността на дружеството с години.




Медия:

дневник

Заглавие:

Капиталът за регистрация на ООД става символичен

Минималният капитал за учредяване на дружество с ограничена отговорност (ООД) да падне от сегашните 5000 лв. на 2 лв. Това предвиждат предлаганите от кабинета промени в Търговския закон, които бяха огласени вчера. Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков посочи това като един от спешните приоритети на новото правителство, които са били изпълнени. Те бяха формулирани в 15 точки и оповестени в края на юли, като до момента у от тях са изпълнени. До изтичането на първите юо дни на кабинета Дянков се ангажира и останалите точки да се изпълнят, а междувременно се подготвя списък и с дългосрочните ангажименти на кабинета, които да бъдат изпълнени през целия мандат. Представители на бизнеса оцениха действието положително. Според изпълнителния директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Евгений Иванов намаляването на минималния капитал ще създаде условия за бърза регистрация и процедура по закриване на фирмата, ако пазарната конюнктура не позволява престой на пазара, а това е особено важно в условия на криза. „Ще има по-малко финансови трудности при откриването на бизнес. Досега от 5-те хил. лева не е имало особен смисъл", смята зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев. Проверка на „Дневник" установи, че дори лихварите са разработили специализиран продукт, който включва отпускане на тези средства срещу лихва от 6% (зоо лв.), които веднага след регистрация на ООД се връщат. Допитване сред бизнесмени и макроикономисти пък показа, че това не е достатъчно за подобряване на условията, при които те развиват своя бизнес. Те посочиха като не по-малко сериозен проблем и регулативните режими. За много дейности те предполагат или забавяне на бизнеса, или плащане на подкупи. Някои интернет компании обаче просто се изнасят в офшорни юрисдикции и така решават проблемите си. „Трябва да се помисли за оптимизация на този процес, как да се подават възможно най-малко документи и процедурите да се намалят до възможния минимум. Нещата трябва да станат бързо и сравнително евтино", коментира икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Проучванията на Центъра за изследване на демокрацията също показаха, че регулативните режими са пречка за коректния бизнес и в крайна сметка създават настроения за корупция. Според директора на икономическата програма в центъра Руслан Стефанов в момента регулаторите нито подбират правилно фирмите, които подлежат на санкциониране, нито пък могат ефективно да упражняват властта си.

--------


Идеята за намаляване на капитала на ООД беше лансирана миналата година от лидера на СДС Мартин Димитров. Той предложи сумата за регистрация да стане 500 лв., а тази за създаване на акционерно дружество да падне от 50 хил. на 5 хил. лв. Аргументите му бяха същите, които сега излага правителството на Бойко Борисов. Предложението на Димитров обаче беше отхвърлено от мнозинството на БСП, ДСП и НДСВ. Месеци след като предложението на Димитров беше отхвърлено от парламента, правителството на Сергей Станишев внесе по-радикална поправка в Търговския закон. С нея капиталът на ООД се намаляваше още по-драстично от 5 хил. лв. на 100 лв. Тя обаче така и не беше приета от парламента.

--------


Мненията на специалистите:

Евгений Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ): Намаляването на минималния капитал ще създаде условия за бърза регистрация и процедура по закриване на фирмата, ако пазарната конюнктура не позволява престой на пазара. В кризата това е изключително важно. Имаше опасения, че това ще предизвика много злоупотреби. Дадено дружество може да натрупа задължения, а след това то да се ликвидира и да се открива нова фирма. Вероятно не повече от 2-3% от фирмите ще прибягнат до подобна практика. Възможността за злоупотреби обаче не трябва да е пречка пред бизнеса да оперира.

Камен Колев, заместник-председател на Българската стопанска камара: Намаляването на учредителния капитал за ООД ще подобри бизнес средата, тъй като ще има по-малко финансови трудности при откриването на бизнес. Досега от 5-те хиляди лева нямаше особен смисъл. Те участваха в капитала на фирмата при самата регистрация, след което се изтегляха и реално нямаха финансова тежест в капитала на дружествата. През 2010 г. изтича срокът за регистрацията на фирми в Търговския регистър, след което всички неработещи дружества ще бъдат служебно заличени. Така ще се закрият около 1 млн. дружества, но след време собствениците им могат да поискат да подновят дейността им и ще бъдат улеснени от намаляването на минималния капитал. Собствениците вече няма да се опитват да запазят изкуствено дейността на една фирма с години, ще се намали броят на фирмите фантоми и ще се улесни НАП, тъй като вече няма да й се налага да води статистика за много неработещи дружества.

Петър Ганев, икономист, Институт за пазарна икономика: Определено това е добра стъпка. Тя улеснява откриването на фирма. По-интересно е защо капиталът е едно евро. Това е символична сума и дори може да се окаже по-малка от разходите за внасянето й, ако изисква банков превод. На практика можеше да се премахне изобщо, но вероятно щеше да утежни промените в закона и да ги забави. В миналия парламент също имаше две подобни предложения, но те се спираха в правната комисия. Те се опасяваха от компании фантоми и злоупотреби, но много повече бяха лобистките аргументи за приемането на тази мярка. Най-голяма ще е ползата за студентите с идеи за бизнес, защото много малко от тях разполагат с 5000 лв. накуп, а някои от идеите им може да са много дори.

Руслан Стефанов, директор на икономическата програма, Център за изследване на демокрацията: Много отдавна се очакваше това решение. То винаги се разглеждаше от правна гледна точка, не откъм обществената необходимост и затова се отхвърляше. Това е важна мярка за стимулиране на прохождащите предприятия. Високият капитал пречеше много повече на дребните предприемачи, не на тези, които смятат да извършат злоупотреби. Това обаче не е панацея. Смятаме, че от тази гледна точка повече мерки трябва да се приемат в зоната на правоприлагането, а не в областта на стимулирането. НАП и митниците са ключови фактори, но не трябва да забравяме строителния контрол. Санкциите не са на нужното ниво, нито подборът на компании за проверка. Не може без регулации, но те трябва да се прилагат прозрачно.




Медия:

тв. Европа

Заглавие:

1. Новина

Пенсиите и минималната работна заплата остават непроменени до юни следващата година, стана ясно след заседание на правителството. Премиерът Борисов обясни, че за замразяване не може да се говори, тъй като парите за гласуваните от предишните управляващи увеличения на практика ги събира новият кабинет. Ако Бюджет 2010 се изпълнява по план, от средата на следващата година може да се мисли за намаляване на осигурителните вноски и увеличение на заплати и пенсии.

Увеличение на пенсиите и заплатите най-вероятно ще има, но колко точно, ще е ясно през юни догодина, когато се види как върви изпълнението на бюджета за 2010 година. Това обяви премиерът Бойко Борисов след редовното заседание на кабинета в сряда. Заради огромния дефицит, завещан от предишното правителство, прогнозите за увеличение на доходите отсега са несериозни. Все пак очакванията на министър-председателя са, че от догодина ще започне съживяване на икономиката ни. До тогава равнището на пенсиите и заплатите няма да бъде намалявано.

Бойко Борисов: Ние с по близо 50 милиона на месец заделяме повече за пенсии. И аз искам да кажа на уважаемите пенсионери, че това се дължи на нас. Трябва да се направи и го правим всячески да се ограничи контрабандата, източването на ДДС и изваждането наяве на всичко, което е откраднато от държавата и по възможност да се прибере обратно, затова разчитаме на съдебната система. Като всеки един лев, всяка една стотинка, която допълнително може да бъде давана на социалнослабите, на пенсионерите, след всяка една такава акция, операция или прибиране на пари, да се показва на хората откъде се събират и къде отиват. Изпълнението на Бюджет 2010 за първото полугодие ще се окаже ключов фактор и за други реформи. Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков обясни, че в сметките за догодина кабинетът залага два процента спад на БВП и 2.5% инфлация. Ако реалността потвърди тези цифри, ще може да се мисли и за по-голямо намаление на осигурителните вноски от предвидените сега 2%.



Симеон Дянков: На 15 юни обаче като разглеждаме средногодишните показатели и ако се окаже, че икономиката вече върви нагоре, ще има ускоряване на останалото намаляване и е възможно другите трипроцентни пункта, както казах до петпроцентни пункта, и е възможно на 15 юни да се реши, че и допълнителните трипроцентни пункта намаляване на осигурителната тежест ще стане в рамките на 2010 година. Финансовата рамка за следващите четири години не е розова, но считаме, че ако мерките ни са успешни и подготвените промени в законодателството бързо станат факт, идната година още през лятото българите ще усетят подобрението по джоба си, обобщи премиерът.

Бизнесът одобрява финансовата рамка, заложена от новото правителство за следващата година. Това обяви пред ТВ Европа зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев. По думите му намаляването на осигурителната тежест с 2% за следващата година ще спомогне за намаляване на сивия сектор у нас.




Медия:

дарик

Заглавие:

Работодатели и синдикати приеха замразяване на заплатите за една година

Не е желание на работодателите да бъдат замразени заплатите, това е финансова рамка която беше обсъд-ена на тристранния съвет вчера. Беше предложено минималната работна заплата да бъде замразена за четири години напред, но постигнахме съгласие те да бъдат замразени само за една година. И трите страни се обединихме това замразяване да бъде само за 2010 г., заяви Камен Колев, зам.-председател на Българска стопанска камара по Нова телевизия. Дори работодателите съзряха безумието на тази идея за замразяване-то на заплатите, добави Колев. Според него ще има спад на брутния вътрешен продукт с 4 млрд. лв за 2010 г., защото България ще произведе по-малко, а за 2009 г. с 3 млрд. лв. по-малко. При тези дефицити, пикът на безработицата ще дойде следващата година - до 11.7% . В следващия бюджет няма да има средства за повишаване на заплати, което е реалистично, заяви Колев. Синдикатите предлагат мерки, които да разпределят удара на кризата: да се въведе още един праг при високите доходи - данък богатство. В момента дефицита е 550 млн. по осигуровките, подчерта Димитър Манолов, вицепрезидент на КТ „Подкрепа“ Ако се сбъдне прогнозата в бюджетната рамка, замразяването на заплатите за една година е нормална мярка. Финансовата рамка е достатъчно песимистична, а ако тя не се случи ще има пари за заплати и пенсии, коментира Колев, цитиран от БГНЕС. Според него междуфирмената задлъжнялост е 100 млрд. лв , като просрочената е 60 млрд. Така се забавя изплащането на заплатите във фирмите, както и задълженията им към бюджета. Общата задлъжнялост в страната достига 160 млрд. лв.




Медия:

Bgnewsroom.com

Заглавие:

Ще замразяват ли заплатите?

Няма да има замразяване на минималната работна заплата за целия четиригодишен период, каза министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов по бТВ. Според него се е подходило правилно, че макрорамката на бюджета 2010-2013 е била обсъдена в тристранния съвет. Там са се разбрали, че макрорамката ще бъде отворен документ и ще се променя в зависимост от състоянието в държавата. Минималната работна заплата трябва да бъде по-голяма от прага на бедност, каза министър Младенов и добави: „Трябва да направим всичко възможно да защитим хората с най-ниски доходи“. По думите му няма да бъдат орязвани помощите за безработни. „Спирайки програмата море за пенсионери, която беше пълна глупост, сме предоставили парите на общините за социални кухни, за да бъдат защитени най-уязвимите групи у нас“, каза още министърът. Той още едни път подчерта, че всичко ще зависи от състоянието на бюджета. Тотю Младенов се е разбрал с прокуратурата да й бъдат предоставени всички резултати от проверките в министерството, за да стане ясно как е бил източван държавният бюджет при правителството на Станишев, включително и как се е получила дупката в бюджета на Националния осигурителен институт. Министър Младенов даде пример с помощните средства за хората с увреждания, които са били издавани само по документ без преглед на лицата, а лекари са давали протоколи, които са били изпълнявани от техни фирми. Причината е липсата на всякакъв контрол, каза още министър Младенов. Не е желание на работодателите да бъдат замразени заплатите, това е финансова рамка, която беше обсъдена на тристранния съвет вчера. Беше предложено минималната работна заплата да бъде замразена за 4 години напред, но постигнахме съгласие те да бъдат замразени само за една година. И трите страни се обединихме това замразяване да бъде само за 2010 г., заяви Камен Колев, зам. председател на Българска стопанска камара по Нова телевизия. Дори работодателите съзряха безумието на тази идея за замразяването на заплатите, добави Колев. Според него ще има спад на брутния вътрешен продукт с 4 млрд. лв за 2010 г., защото България ще произведе по-малко, а за 2009 г. с 3 млрд. лв. по-малко. При тези дефицити, пикът на безработицата ще дойде следващата година - до 11.7%. В следващия бюджет няма да има средства за повишаване на заплати, което е реалистично, заяви Колев. Случаят с пенсиите е, че те трябва да се повишава според златното швейцарско правило, но пенсиите ще бъдат замразени, заяви синдикалистът. Минималната работната заплата е под прага на бедността, допълни той. Според представителя на работодателите обаче не е важно да се вдигат доходите, защото сме най-бедни. Те са функция на производителността. Последните 6 години производителността е намаляла с 4-5 пункта. През тези години бизнесът е инвестирал над 30 % от БВП в производството. За да се подобрят условията на труд обаче, са необходими 4 млрд. лв и 10 млрд. лв. за покриване екологичните норми, тези пари не могат да се намерят наведнъж, заяви Колев. Почти половината от работещите в България се осигуряват между 240 - до 360 лв. Сивата икономика е навлязла силно, подчерта той. Според него данък общ доход е нараснал с 10 %, а приходите от корпоративния данък падат, т.е работодателите не бързат да намаляват заплатите. Синдикатите предлагат мерки, които да разпределят удара на кризата: да се въведе още един праг при високите доходи - данък богатство. В момента дефицита е 550 млн. по осигуровките, подчерта Димитър Манолов, вицепрезидент на КТ „Подкрепа“. Ако се сбъдне прогнозата в бюджетната рамка, замразяването на заплатите за една година е нормална мярка. Финансовата рамка е достатъчно песимистична, а ако тя не се случи ще има пари за заплати и пенсии, коментира Колев. Според него междуфирмената задлъжнялост е 100 млрд. лв , като просрочената е 60 млрд. Така се забавя изплащането на заплатите във фирмите, както и задълженията им към бюджета. Общата задлъжнялост в страната достига 160 млрд. лв.




Медия:

в. вяра

Заглавие:

Регистрираме ООД само срещу 2 лв.

В момента имаме едно от най-високите нива на минимален капитал в света

Минималният капитал за учредяване на дружество с ограничена отговорност (ООД) да бъде намален от 5000 лв. на 2 лв., предвиждат предлаганите от кабинета предложения за промени в Търговския закон. Това съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет. „С промените се създава по-благоприятна законова среда за стартиране на бизнес и у младите хора се стимулират желанието и нагласата да бъдат предприемчиви", се посочва в съобщението. В момента България има едно от най-високите нива на минимален капитал в света. Докладът на Световната банка „Как се прави бизнес" я определя като държавата с 36-ия най-висок капитал от 181 държави. С повисок минимален капитал са страни като Монголия, Ливан, Мозамбик, Конго, Бенин, Сирия. Близо 100 държави имат нулев минимален капитал. Сред тях са Австралия, Канада, Ирландия, Израел, Нова Зеландия, Саудитска Арабия, САЩ, Великобритания, Япония, Сингапур, Хонконг, франция и Малайзия, допълват от пресцентъра на кабинета. Представители на бизнеса коментираха, че предимствата от решението на Министерския съвет ще са облекчаването на условията за влизане и излизане от пазара и намаляването на неработещите фирми. „Намаляването на минималния капитал ще създаде условия за бърза регистрация и процедура по закриване на фирмата, ако пазарната конюнктура не позволява престой на пазара. В кризата това е изключително важно", заяви изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Евгений Иванов. Той отбеляза, че в много страни, които са добри инвестиционни дестилации, цената за учредяване на фирма е 1 долар или 1 евро, а в някои държави може дори да се започне бизнес чрез регистрация по интернет. „Намаляването на учредителния капитал за ООД ще подобри бизнес средата, тъй като ще има по-малко финансови трудности при откриването на бизнес", коментира и зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев. Според него досега от 5-те хил. лева е нямало особен смисъл. „Те участваха в капитала на фирмата, след което се изтегляха и реално нямаха финансова тежест в капитала на дружествата", аргументира се Колев. Той отбеляза, че през 2010 г. изтича срокът за регистрацията на фирми в Търговския регистър, след което всички неработещи дружества ще бъдат служебно заличени. Така ще се закрият около 1 млн. дружества, но след време собствениците им могат да поискат да подновят дейността им и ще бъдат улеснени от намаляването на минималния капитал. Поради това те вече няма да се опитват да запазят изкуствено дейността на една фирма с години. Според Камен Колев това ще намали броя на фирмите фантоми и ще улесни Националната агенция за приходите, тъй като вече няма да й се налага да води статистика за много неработещи фирми. Изпълнителният директор на КРИВ добави, че е имало опасения, че намаляването на минималния капитал ще предизвика много злоупотреби. Като пример за такива той посочи, че върху дадено дружество може да се натрупат задължения, а след това то се ликвидира и се открива нова фирма. Според Иванов не повече от 2-3% от фирмите ще прибягнат до подобна практика. Възможността за злоупотреби обаче не трябва да бъде пречка пред бизнеса да оперира. Още повече че в момента опериращите на пазара са малко и компетентните органи могат лесно да открият нарушителите, каза Евгений Иванов.




Медия:

zaedno.de

Заглавие:

Регистрираме фирма само срещу 2 лева




Медия:

Икономически портал - Стара Загора

Заглавие:

Производството, вносът и износът на България са намалели значително през първото тримесечие на 2009




Медия:

PlevenLive.com

Заглавие:

Социалният и финансовият министър се сблъскаха за пенсиите и заплатите




Медия:

Нова телевизия - Здравей, България – сутрешен блок 07:00 ч., 26 август

Заглавие:

„За” и „против” замразяването на заплатите и пенсиите

Гости в студиото: Димитър Манолов, вицепрезидент на КТ „Подкрепа”; Камен Колев, зам.-председател на Българската стопанска камара

Водещ: Добро утро.

Димитър Манолов: Развалиха ми настроението тези новини, които чух сутринта. Не че не знам какво се подготвя, но няма как да ме зарадват такива новини.

Водещ: Сега обаче не може да не направи впечатление облеклото ви – целият в бяло, да не правим връзка с 60-те години на миналия век и Щатите, синдикатите там, по-скоро да кажем, че сте целия в бяло, защото вчера се договори тристранката, че евентуалното замразяване ще е само за следващата година, а не за четири напред.

Димитър Манолов: Този коментар съдържа ли елемент на предложение или ако да, ще го обсъдим ли след предаването?

Водещ: Кое?

Димитър Манолов: Коментарът по моите дрехи?

Водещ: Не, не, ще го обсъдим сега.

Димитър Манолов: Не търсете под вола теле. Просто днес ще трябва да председателствам заседание на Надзорния съвет на НОИ и от уважение към институцията е нормално да се покажа във вид, различен т този, който сте свикнали да ме виждате.

Водещ: Тоест, не е по повод на това, че не четири години, а само една година ще замразим...

Димитър Манолов: Няма причинно следствена връзка, благодаря за шегата.

Водещ: Защо трябва да замразим заплатите, да кажем. Защото сте представител на работодателите. За пенсиите, ще говорим, там има причинно следствена връзка. Като замразим заплатите, като по-малко данъци се плащат, вероятно и за пенсиите ще е по-трудно да бъдат изплатени, но кажете защо заплатите?

Камен Колев: И за пенсиите може да говорим, но преди всичко за заплатите. Значи, това не е желание, да кажем, на част от работодателите, каквито са Българска стопанска камара или други работодатели. Ние преценяваме, че това са възможностите на финансовата рамка, която беше обсъдена на тристранния съвет, финансова рамка, която обхваща четири години напред. И вие сте права, че първоначалният вариант беше за замразяване, както се изразявате, на доходите, включително и минимална работна заплата за четири години напред, но постигнахме съгласие в тази рамка единствено да се фиксира това замразяване за 2010 година.

Водещ: Кой постигна този успех, защото това беше безумно. Четири години напред да отнемеш перспектива в социален план.

Димитър Манолов: Значи някой е разбрал, че е безумно.

Водещ: Кой постигна това?

Камен Колев: И трите страни се обединихме около това становище това замразяване да бъде само за 2010 година.

Димитър Манолов: Нека обаче по-добре, понеже вие се занимавате с ровене, вие сте журналисти, разберете кой му вкара тези думички на финансовия министър и кой му написа това материалче, защото това е по-важното, това е провокация. Това са някакви хора, които го правят нарочно, това не е случайно. И понеже...

Водещ: Конспиративен сценарии...

Димитър Манолов: Това въобще не е конспирация, то е открито. Понеже министърът на финансите не е запознат с нравите в българската политическа фауна, аз допускам, че е могло такова нещо да му бъде подвряно. То съдържаше неверни данни за нивата на работните заплати. Данните, които бяха цитирани в материала на финансите, се различаваха от данните на статистиката с около 20%. Значи, това е нещо, което е нарочно направено. Това беше някакъв тип провокация.

Камен Колев: Може би беше и техническа грешка.

Водещ: Има ли конспирация?

Димитър Манолов: На това ниво няма технически грешки. Това е един кръжец, който се провира на трето правителство, успешно, и успява да прокарва такива тези, вие ги наричате с най-различни имена. Преди имаше „Орион”, после имаше „Олимп”, сега има „Капитал”, има такива кръгове, които се подвират, този сегашния, текущия, на трето правителство се подвира и такива глупости се вършат. Нека да припомним онази програма, която бяха написали на Бойко Борисов миналото лято и в която на него доста трудно...

Водещ: Първата икономическа?

Димитър Манолов: Първата икономическа, тя беше писана от същите хора, които са написали това безумие. Те са едни и същи хора и аз се чудя до кога те ще бъдат търпени. И пак казвам -0 те съдържаха дори неверни данни за нивата на заплатите.

Водещ: Ама знаете ли какво казвате? Както Весела Лечева, ако не ме лъже паметта, каза, че в последните месеци на управлението на кабинета „Станишев” са управлявали Делян Пеевски и съветникът му, вие казвате, че кръгът „Капитал” решава...

Димитър Манолов: Вие им слагате такива етикети, аз не знам какво съдържа кръга „Капитал”. Аз познавам поименно един кръг от хора, които към някакви институции гравитират, така да ги кажем, извънбългарски, които се ръководят от един и се плащат щедро от един международен спекулант...

Водещ: Г-н Манолов, вие казахте просто и ясно, че един кръг, наречен „Капитал”, който се подвирал на трето правителство...

Димитър Манолов: Вие казахте „Капитал”, аз изброих няколко имена. Аз казах, че вие обичате да им слагате имена. Един кръг го бяхте кръстили „Орион”, друг го бяхте кръстили „Олимп”, трети го бяхте кръстили „Капитал”. Аз с имена не се ангажирам, но има такава групичка от хора, които вършат тези неща, това е провокация. Дори работодателите, чието поведение често пъти е парадоксално, но по-нататък в разговора вероятно ще стигнем и до там, дори и те съзряха безумието в тази идея. Защото който може да чете и който мъничко разбира и който мъничко гледа оттатък „Калотина” и не е нужно да ходи оттатък „Калотина”, достатъчно е да Суходол пусне компютъра, не е нужно да рови в компютъра си, който ползва Windows Vista и му отстрани едни гаджети, които показва всеки ден какво се случва с „Дау Джоунс”, „Насдак” и със „Стандарт енд Пуърс”. И който знае да гледа, ще види какво се случва там. Там се случва едно покачване, една лека корекция и вече се върви към възходящ тренд, което значи, че криза няма. И тези глупости. Няма криза там, където има „Дау Джоунс”, „Насдак” и „Стандарт енд Пуърс”.

Водещ: Вижте сега, хайде да не влизаме в този задълбочен дебат...

Димитър Манолов: Готов съм да вляза.

Водещ: Ако два месеца икономиката не е на минус, а регистрира 0.3% на плюс, дали това е трайна тенденция. Хайде да не спорим, но да кажем защо е добре през 2010 година, когато се очаква да е пика на кризата при нас, защото тя идва със забавено действие, все пак през океана идва, трябва да преплува този океан, защо да замразим заплатите?

Камен Колев: Вижте, само два параметъра на тази рамка ще ви кажа, това, което е заложено. И става въпрос всички други действия се извеждат на базата на тези, да ги наречем, основни два параметъра на рамката.

Водещ: Моля ви, говорете ясно, ще кажете сега спад на БВП.

Камен Колев: Спад, но този спад е с 6.8%.

Водещ: Да говорим разбираемо. Да кажем на хората, че в икономиката...

Камен Колев:... ще се произведат поне с 4 млрд. по-малко стоки и услуги, стойности в икономиката.

Водещ: Което означава, че на онези, които ги произвеждат, ние няма как да платим...

Камен Колев: 4 млрд. по-малко ще произведе България. За 2009 година този дефицит или това, което по-малко ще произведем съгласно предвиденото, е 3 млрд. Стават 7 млрд. При тези дефицити трудно можем да говорим за увеличаване на доходи. По второто нещо – безработицата. Пикът на безработицата ще бъде догодина?

Димитър Манолов: Колко ще стане безработицата?

Камен Колев: Единайсет цяло и седем е предвидено във фискалната рамка.

Водещ: Към момента е седим и нещо, нали?

Камен Колев: В момента е седем и три.

Камен Колев: Но пикът ще дойде есента и следващата година. Значи тези два фактора вече сами по себе си показват възможностите на конкретния бюджет, който още не сме започнали да разглеждаме, да заделя средства за повишаване на доходите. Включително минимална работна заплата и пенсия. Ние смятаме, че тази картина е реалистична, която е очертана във фискалната рамка. За разлика от предишния бюджет, когато ...

Водещ: Който си беше розов-розов, 4,6...

Камен Колев: в условията на криза вече ние планирахме 4,7 ръст.

Водещ: Но да не се връщаме, да.

Камен Колев: Така. И виждаме разликата стана над 11 % от това, което планирахме, и това, което се случва. Така че по-добре е да планираме нещо песимистично, за нас това е реалистично, въпреки че някои казват, че е песимистична картината за догодина. Но за нас тя е реалистична картина. И на базата на тази картина да видим какво се получава и какво можем да разпределяме. Включително и за пенсии става въпрос.

Водещ: Казвате пенсии, можете ли да погледнете сега към телевизора и да видите един човек, към когото адресирате това, за което си говорим.

Репортер: Ето това е 77-годишният Цветан Беляшки. Срещнахме го, докато излиза от магазина. С празни ръце. Въпреки че в дома му го чака 80-годишната му болна съпруга, единственото, което може да и занесе в момента, се оказаха най-необходимите лекарства, за които бившият вече хамалин е дал почти последните пари.

Цветан Беляшки: От два-три месеца месо не съм ял.

Репортер: Заради парите ли?

Цветан Беляшки: Ами няма, не стигат. Ей го е, одеве съм го изтърсил, тук са само 9 лева. Кажи ми къде са? Ето, тука са 27 стотинки.

Репортер: В момента доходите на семейството му са около 450 лева. По-голямата част от тях дават за лекарства и сметки.

Репортер: Кога за последно сте си купували дрехи със съпругата ви? Има ли пари за такива неща?

Цветан Беляшки: О, аз не съм, това всичко е останало от дядо Тодор. И обувчици, и чорапи.

Репортер: Ако другата година пенсията му остане същата, а цените поскъпнат, на Цветан Беляшки ще му се наложи да се лиши и от неща, които в момент все пак успява да си купи.

Водещ: Това е от новините на Нова телевизия снощи. Нали си давате сметка, че това не е неговият дядо. Говори за Тодор-Живковото време, от което са му и чорапите. И на тоя човек сега му казваме би ли почакал през 2010-а, при положение че специално тези хора са в една планова икономика, в която, хайде вицовете казват ти ме лъжеш, че работиш, аз те лъжа, че ти плащам, но хората са полагали своите усилия дотолкова, доколкото се е очаквало от тях. На тоя човек сега му казваме три месеца не си ял месо, но сега пет месеца няма да ядеш.

Димитър Манолов: Историята с пенсиите е още по-безумна, защото по закон пенсиите трябва да се осъвременяват по златното швейцарско правило, което включва в себе си два компонента. Единият компонент е ръстът на инфлацията, другото е ръстът на осигурителният доход. Когато те замразят заплатите, осигурителният доход няма да се качва, следователно тази компонента отпада. Когато министърът на финансите ми каза, че няма инфлация, щото сме били в рецесия, отпада и тоя компонент.

Водещ: Е, не. Годишна инфлация ще има. Сега два месеца имаме дефлация, но ...

Димитър Манолов: Е, тогава как ще замразим заплатите, когато ще има инфлация? Защо тогава? Какво ще компенсира инфлацията?

Водещ: Защото инфлацията няма да е 12, а ще е 2 %, нали?

Димитър Манолов: Следователно пенсиите ще се самозамразят. Защо трябва да бъдат замразявани с активност? Питам. Защо? Има формула, по която пенсиите се осъвременяват, следователно те ще се самозамразят.

Водещ: Питайте тях. Защото аз нямам отговор.

Димитър Манолов: Те няма да взимат решение.

Водещ: Те са за това решение, както виждате.

Димитър Манолов: Те са за решението да се намали осигуряването, да изчезне осигуряването, да се закрие осигуряването. Тези същите момченца, които говорят, че им плаща онзи международен спекулант. Тези същите момченца искат да закрият социалното осигуряване...

Водещ: Ама вие сега не говорите с ония кръгове. Сега говорите със зам.-председателя на Стопанката камара.

Камен Колев: Нека да не правим връзка между минималната работна заплата и доходите. Директна връзка нека да не правим. Защото ще ви дам просто една информация първите шест месеца на тази година. В сравнение с първите шест месеца на миналата година приходите от ДОД са се повишили с близо 10 %. Т.е. парите в хората не са намалели. А в същото време приходите от корпоративен данък падат. Т.е. това, което виждаме, е, че спадат печалбите във фирмите, но работодателите е бързат да намаляват заплатите на работниците, включително и в бюджета, там имаше и допълнително плащане в края на миналия мандат. Така че и оттук самото потребление също нарасна с 4 %. Така че при една минимална работна заплата, която временно 2010 г. ще оставим на нивото 240 лева, тя в никакъв случай не може да говори, тя е по-скоро една изкуствена величина, за нас са по-важни минималните социално-осигурителни доходи.

Димитър Манолов: Минималната работна заплата, намалена с осигурителните вноски, слиза под нивото на прага на бедност в сегашното си състояние. Тъй като прагът на бедност догодина ще се увеличи по независещи от правителството обстоятелства и ще стане 216 лева, а минималната работна заплата ще осигури доход от сто и деветдесет и не знам си какво. Така че хората, получаващи замразената работна заплата, по същество ще получават под прага на бедност. И пак за този техен любим, пак за този техен плосък данък, за техния любим плосък данък без необлагаем минимум, който доведе до това, че най-бедните платиха масрафа на най-богатите. Защото ако имаше необлагаем минимум, тогава ставката нямаше да е 10 %, щеше да е 12 % и най-богатите, разбирате ли, някакъв ужас, още 2 % данък да платят. И затова сметката се предложи на най-бедните.

Водещ: Е, г-жа Масларова каза в момента, когато се прие тази дясна мярка, ние ви компенсираме. Е, компенсираха ги тогава.

Димитър Манолов: Не, нека да не си говорим за тия хора, нека за тези хора, ако обичате, да не говорим.

Водещ: Защо? Говорим си за всичко тука.

Димитър Манолов: Защото това е парадоксално говорене. Аз на тях им предложих с тези си тези да вземат да напуснат Партията на европейските социалисти, защото такава партия няма място там.

Водещ: Г-н Манолов, говорим си днес и сега. Какъв процент у нас вземат минимална работна заплата? За да продължа изречението ви, че тя е един не особено обективен показател. Прав сте между другото за това, че потреблението се увеличава през последното тримесечие въпреки наличието на криза.

Камен Колев: Да, да.

Димитър Манолов: Не, не. Това показва, че няма криза. Това показва, че няма криза.

Водещ: Няма ли криза според вас?

Димитър Манолов: Естествено, че няма. Тя привършва, тя си отива, вече сме на дъното и излизаме.

Водещ: Ние минахме от кризата вече?

Димитър Манолов: Ами на път сме.

Камен Колев: Не е така, защото ...

Димитър Манолов: Нищо не налага да правим дългосрочни антикризисни мерки. Това искам да кажа. Тя, слава Богу, не можа да ни удари в размера, в който се очакваше.

Водещ: Защо не ни удари? Ние сме отворена икономика в България, в която 60 %...

Димитър Манолов: Защото сме недоразвита икономика, затова.

Водещ: Ама отворена икономика, 60 % износ за ЕС. Ами европейците, като не ти поръчват, и ти, като не изнасяш...

Димитър Манолов: Вижте какви са обемите на търговия на фондовата борса и ще си зададете много въпроси.

Водещ: Чакайте сега, оставете фондовата борса.

Димитър Манолов: Е, как ще я оставя? Как ще я оставя, като тя е един индикатор за всичко, което се случва?

Водещ: Аз ви питам. Ок, тя е индикатор, но при положение, че ръстът на инвестициите през последните години, нечуван, невиждан. Сега имаме изключителен спад. И вие казвате няма криза?

Димитър Манолов: И не би могло да има. Само че ние преди бяхме онова, което онези наричат имърджинг маркет, развиващ се пазар, сега лека-полека ще излизаме от това състояние. Това е нормално, ще се изравняваме с другите. И поне почнахме да си говорим за доходи, нека помислим какво ще правим с доходите с другите. Защото, когато ние правим конвергенция на икономиката си, на пазара си с този на ЕС, няма как да не говорим и за доходите. Нека да кажем какво ще стане, като влезем в Еврозоната с нашите доходи.

Водещ: Ама чакайте сега, чакайте сега. Дайте да си говорим за 2010-а.

Димитър Манолов: С тези доходи в Еврозоната закъде сме ние?

Водещ: В Еврозоната ще влезем по-нататък...

Димитър Манолов: Т.е. ние да отлагаме добрите неща, които трябва да се правят, да правим само лошите. Така ли?

Камен Колев: Нека да се намеся.

Димитър Манолов: В програмата на правителството...

Водещ: Чакайте сега, ние, докато не оправим нивото на инфлацията, в Еврозоната няма да влезем.

Димитър Манолов: В програмата на правителството пише, че те ще развиват човешкия капитал, че ще направят хората да живеят по-добре, да се повишат техните доходи.

Водещ: Господин Манолов, хайде да не губим време в ...

Димитър Манолов: В какво губим време?

Водещ: Да говорим конкурентно.

Димитър Манолов: Ами аз какво правя? Аз говоря конкретно.

Водещ: Вие казвате какво пише в програмата на правителството, а това е представител на работодателите, който няма как да ви отговори. Или вие го провиждате от онзи кръг, дето пише на финансовия министър?

Димитър Манолов: Те винаги са заедно с правителството.

Водещ: Заедно са работодателите?

Димитър Манолов: Винаги, при всички правителства е така. Винаги досега така е било.

Камен Колев: Стига да са разумни предложенията. Виждате, че ние подкрепихме...

Димитър Манолов: Без изключения.

Водещ: А синдикатите не сте?

Димитър Манолов: Ами най-често сме отсреща. Най-често.

Водещ: Като си представя Желязко Христов колко често е отсреща.

Димитър Манолов: Аз могат да говоря за конфедерация „Подкрепа”, аз не мога да говоря за всички синдикати, аз мога да говоря за моя.

Водещ: Не, вие казахте синдикатите са отсреща.

Димитър Манолов: Лапсус. „Подкрепа” сме отсреща.

Водещ: Добре, „Подкрепа” сте отсреща.

Камен Колев: Между другото работодателите подкрепихме синдикатите за това да не се замразява за този четиригодишен период. И правителството, разбира се, и то също прие тази идея. Така че постигнахме консенсус. Можем да се съгласяваме по някои неща, но за нас е важното не да се дигат доходите и минимална работна заплата заради , че сме бедни. Това, че доходите ни са най-ниски, това е известно. Но това не означава, че трябва да вдигаме автоматично доходите. Доходите са функция от производителността. Така че каквото произвеждаме, това, което ...

Димитър Манолов: Г-н Колев, производителността на труда години наред изпреварваше ръста на заплатите. Тогава защо не ги говорихте тия работи?

Камен Колев: Момент, в последните пет-шест години поне с шест пункта производителността изостава...

Димитър Манолов: Аха последните шест години, последните две години преки сили. Ами тя беше изостанала с двайсет и кусор, тя има да наваксва години наред.

Камен Колев: Добре. Значи трябва да се споразумеем кога се изравняват тези две неща, работните заплати с производителността. И оттук нататък изменението на работните заплати...

Димитър Манолов: Когато бяха най-силните години...

Водещ: Ама чакайте сега, ако вие инвестирате в технологии, които ще позволят на човешкия фактор да произвежда за по-кратко време повече продукция, също ще подпомогнете тия показатели, нали?

Камен Колев: Абсолютно, така е.

Водещ: Ами тогава инвестирайте, да, инвестирайте.

Камен Колев: През тези години поне шест-осем години назад бизнесът инвестира около 30 %. Това са възможностите на бизнеса.

Водещ: Вижте сега, хайде да си кажем какъв процент от брутния вътрешен продукт в България отива за заплати и в какъв процент това се случва в Европа.

Димитър Манолов: Много хубав въпрос, чудесен въпрос.

Водещ: Седемдесет към четиридесет в полза на Европа.

Камен Колев: Съгласен съм, че е по-малък делът, който отива за заплатите.

Водещ: За какво говорим тогава?

Камен Колев: Но как ще ги догоним...

Водещ: Ако вие инвестирате малко в човешкия фактор, защото до момента ръстът на производителността, а не инвестирате в машини и съоръжения, които да облекчат работата на онези хабящи по осем часа на ден работници, как да се вдигне тая производителност?

Камен Колев: Значи не може и в двете да се инвестира – и в заплати, и в технологии и машини.

Водещ: Ами добре, инвестирайте в технологии и машини, за да може да инвестирате в заплати по-късно.

Камен Колев: Точно така. Значи това, което е възможно, българският работодател го прави. Говоря за нормалния български работодател, не тези с яхти и т.н.

Водещ: Ама огромната част от нормалните т.нар. в кавички български работодатели първо си купуват лимузина...

Камен Колев: Не бих казал, че е основната част, не бих казал, че е основната част.

Водещ: Усещането на хората е такова

Камен Колев: Тъй като те излизат на първите страници. Съгласен съм.

Водещ: Вие помните, вие не просто помните, вие сте част от този процес. Много пъти сме си говорили с Дикран Тебеян, лека му пръст, за това, че ок, вие подписвате със синдикатите едно споразумение на база минималните осигурителни прагове и ...

Димитър Манолов: Те отдавна вече не го и подписват.

Водещ: Така. Ок, подписвахте го известно време. И се казва в този сектор например металургия или шивашки...

Димитър Манолов: Не, за праговете подписваме, но споразумение за нарастване на заплатите не подписваме.

Водещ: Добре, добре е да скочат заплатите с еди-кой си процент. И Дикран Тебеян ми каза ами всички, които са в легалния бизнес, го правят, обаче няма задължителен характер. Която пожелателна мярка обезателно превръща работодателя в желаещ да я наруши. Защото тя не го задължава да я извърши. За какво да му вдигам обезателно на тоя, като никой няма да дойде да ме провери и да ми каже ти защо не увеличи с 20 %. Така че не казвайте всички работодатели правят едни добри неща.

Камен Колев: Вижте, смятате ли, че един нормален работодател той няма да се грижи за своя работник, за квалифицирания работник, няма да му вдига заплатата, ще позволи той да напусне?

Водещ: Добре, за висококвалифицирания, да, но ние тук говорим за ...

Камен Колев: Смятате ли, че работодателя ще работи срещу своя интерес?

Водещ: Но ние говорим за шивачките в тия предприятия, в които шият на ишлеме. Моите права са защитени, но мен ме вълнува какво се случва с ония хора в мините, какво се случва с шивачите. Вие гарантирате ли, че към тях има отношение подобаващо от работодателите?

Камен Колев: В смисъл на заплати, на условия на труд?

Водещ: Да.

Камен Колев: Вижте, сигурно не..

Водещ: Ама камерата ви гледа, не сигурно, със сигурност не.

Камен Колев: Става дума за следното. В периода, в който се намираме сега, само да ви кажа един пример. За условия на труд. За да ги направим условията на труд, да кажем за миньори, тежки професии, само в тежката химическа промишленост са необходими четири милиарда лева инвестиции. Екологичните стандарти, които в момента са най-важни за българския бизнес...

Водещ: Още повече, да.

Камен Колев: ...са необходими 10 млрд. лева. Значи тези инвестиции трябва да се направят. За да можем да говорим за някакви равностойни условия на българския производител, на българския работник, оттам и за доходи, за условия на работа и т.н. Тези пари не могат да се намерят изведнъж. Виждате в условия на криза, при това блокирано финансиране от Евросъюза, ние не можем...

Водещ: Това е днес обаче, това е днес.

Димитър Манолов: Вие говорите за последната година, а 20 години какво правехте?

Водещ: Дайте да говорим назад във времето. Ето я сагата „Кремиковци”.

Камен Колев: Трийсет процента бяха инвестициите от БВП...

Водещ: Впрочем там дори се съдят нещо за оная държавна помощ, наливаше държавата там неизвестно защо пари, но да кажем един индийски собственик, колко години там не се инвестира нищо, за да се трови целият двумилионен град и в един момент накрая се каза ама ние нямаме пари. Когато се прави поетапно, както хората очакват след това и доходите им да се покачват, те вероятно не очакват със сто процента да се вдигнат?

Димитър Манолов: Имаше скоро едно изследване, което говореше, че средната възраст на техническата екипировка в България ви е връстник.

Водещ: На мен ми е връстник?

Димитър Манолов: Да, да.

Водещ: Вие знаете ли на колко години съм? На колко съм?

Димитър Манолов: 74-и набор.

Водещ: Трийсет и пет.

Димитър Манолов: Толкова е средната възраст на техническата екипировка.

Водещ: Не, това е горе-долу като тия автобусите, дето, оня „Чавдар” дето изтрепа сума ти народ на Спасовден. Набор на прехода, автобус убиец се движи по българските шосета. И тоя частен производител казва, т.е. частен превозвач казва, уважаеми пътнико, дай ми десет кинта, за да прегазим тук едни нищо не подозиращи пенсионери.

Димитър Манолов: Това е случката, така че това...

Водещ: Той също е работодател на шофьора и той също произвежда този БВП, защото предлага някаква услуга. Нали?

Димитър Манолов: Г-жо Найденова, нека още малко да погледнем на тия неща.

Водещ: Не, да чуем все пак работодателя, защото май звучим в една тоналност, да чуем работодателя.

Димитър Манолов: Аз да го попитам. Навремето, 1998-1999 г., имаше безработица от порядъка на 17 %. Спадът на производството, на БВП, беше някъде към 15 %. Тогава не се чуваха приказки за намаляване на заплатите, за замразяване, те не се намалиха и не се замразиха, държавата не се срути, хората някак си оцеляха. Вие сега искате, ако пък приемем вашата теза, че има криза нали...

Водещ: Криза има, не ставайте смешен и вие като четири години напред да замразим. Криза има.

Димитър Манолов: Добре, има криза, следователно в условията на криза да оставим на риск най-уязвимите. В този смисъл искам още нещо да ви кажа. Ние предложихме една идея, която срещна известно разбиране. Да се въведат и още две мерки, които малко да поразпределят ударите на кризата по отношение на най-богатите. Т.е. да се въведе още един етаж в данъчната скала за особено високите доходи, нека те да решат кои са особено високи – пет хиляди, десет хиляди лева на месец, и там да се въведе още един етаж в скалата за облагане на доходите...

Водещ: Какъв популизъм? Това звучи малко като в навечерието на изборите президентските в Щатите Обама каза удрям богатите със зверски данъци.

Димитър Манолов: Изобщо не е популизъм.

Водещ: Чакайте сега, в средата на годината...

Камен Колев: Това е данък богатство

Водещ: Данък богатство, това го предлагаше Станишев миналата година, данък богатство го предлагаше БСП, ама нещо...

Камен Колев: Вижте какъв е смисълът този данък да се предлага. Смисълът е такъв, че се презюмира, че поне част от тези пари, с които са купени тези яхти да кажем...

Водещ: ...са нечестни.

Камен Колев: ... са постигнати по нечестен начин. Е ми хванете ги, осъществете контрола.

Димитър Манолов: Не, не, не, това е съвсем различна случка. Съвсем възможно е да са изкарани по един напълно почтен начин, но това са едни големи пари и е хубаво и обществото малко да бенифицира от тях.

Камен Колев: Добре, ако са обложени тези пари, втори път да ги облагаме?

Димитър Манолов: Да.

Камен Колев: Всичко е законно, плаща си на работници, на всичките?

Димитър Манолов: Да, да.

Камен Колев: Защото си успял.

Димитър Манолов: Не, не, не.

Камен Колев: Е ми така излиза

Димитър Манолов: От едно ниво нататък хората трябва да имат по-голяма отговорност. Вие се занимавате с корпоративна социална отговорност, ама така на приказки.

Водещ: Ама те ще спрат, ама чакайте...

Камен Колев: Корпоративната социална отговорност е двустранен процес, тя не е само на работодателите.

Водещ: Г-н Манолов, само помислете каква перспектива залагате пред хората, които отиват да учат, да стипендиантстват в чужбина.

Димитър Манолов: Да?

Водещ: Вие им казвате, ако ви сте много умни и ако една голяма корпорация в България ви наеме или частна фирма, дай Боже, в България да има все повече такива български, ви наеме след години и вие изкарвате пет или десет хиляди лева, имайте предвид...

Димитър Манолов: Говорим за днеска, за кризата

Водещ:.... имайте предвид, че ще ви отрежат главата, защото ...

Димитър Манолов: Кой ще ми отреже главата, кой ще ми отреже главата?

Водещ: Ще ви отрежат главата с данъци, защото изкарвате повече пари. И той си казва я да си седя аз...

Камен Колев: Има фирми, които в момента легално дават по 15-20 хиляди лева заплати.

Водещ: Ами я да не си давам никакви усилия да уча...

Димитър Манолов: И какво ще направи? Ще останат в Германия и ще им ги вземат половината.

Водещ: Не, ще продължим да сме барманите и сервитьорите и високите технологии ще ги държат другите страни.

Камен Колев: Не, въпросът е каква е логиката на това нещо. Ако парите са чисти, защо да ги наказваме?

Димитър Манолов: Логиката на това е...

Камен Колев: Защото си успял, дай...

Димитър Манолов: Не, не защото си успял...

Водещ: А за какво?

Димитър Манолов: А да го пренесеш в условията на криза, така щото в обществото нещата да поомекнат мъничко.

Камен Колев: Ама ти достатъчно си допринесъл с платените данъци, със заплати и т.н.

Водещ: Извинете, при застаряващото население в България един работещ издържа двама пенсионери. Т.е. всеки активен, социално активен, икономически активен човек дава на тази държава данъци, издържа...

Димитър Манолов: Това не е вярно.

Водещ: Кое не е вярно?

Димитър Манолов: Че един работещ издържа двама пенсионери.

Водещ: Ама как да не е вярно?

Димитър Манолов: Не е вярно.

Водещ: Как да не е вярно?

Димитър Манолов: Не е вярно, разбира се.

Камен Колев: Добре, и едно към едно да е, няма значение.

Водещ: Какъв е размерът? Колко са работещите и колко са пенсионерите?

Димитър Манолов: Работещите са мъничко повече от пенсионерите.

Камен Колев: Почти едно към едно.

Димитър Манолов: Едно и десет, едно и петнайсет е съотношението, ако не сбърках. В полза на работещите.

Камен Колев: Всеки работещ издържа горе-долу един пенсионер.

Водещ: Ок, добре, да не е едно към две. И какво?

Димитър Манолов: И издържа един социален пенсионер, който никога не е работил. Защото в България за съжаление между тези пенсионери има страшно много пенсионери, които никога не са работили.

Водещ: Ама защо скачате от тема в тема?

Димитър Манолов: Как ще скачам? Това са важни неща.

Водещ: Какво искате да кажете с това? Облагаме тия, дето вземат много пари, за да дадем на тия, дето в момента нямат, защото държавата...

Димитър Манолов: Аз не казвам, че те непременно трябва да отидат за пенсии.

Водещ: А къде да отидат?

Димитър Манолов: Нали работодатели, които утре ще искат да получават образовани кадри,тези пари могат да отидат в образованието.

Водещ: В квалификация.

Димитър Манолов: Разбира се, в квалификация, в преквалификация. Разбира се, на много места могат да отидат.

Камен Колев: Нека да се върнем към доходите. Вие поставихте един въпрос...

Водещ: Да, да се върнем, защото имаше идеи за данък образование, да, да.

Камен Колев: Каква част получават минимална работна заплата или близка до минималните всъщност най-ощетените слоеве от населението? Значи ако погледнете статистиката, ще видите, че почти половината от работещите в България се осигуряват в диапазона минималната до минималната плюс една втора. Т.е. диапазона от 240 до 360 лева. Половината. 47 %, да бъдем по-коректни. Половината от работещите се осигуряват в този диапазон.

Водещ: Три пъти казахте половината. Искате да кажете, че имаме много сива икономика.

Камен Колев: Точно така. Значи сивата икономика изключително е навлязла. И това е отговорност не само на работодателите, тя е съвместна отговорност заедно с работниците.

Димитър Манолов: Ние прекалихме с мярката за минималните осигурителни прагове, която трябваше да бъде временна мярка, докато възпита работниците и работодателите, защото всички плащаме солидарно осигурителни вноски, докато ги възпитаме да се осигуряват на истинските си доходи. Вместо това ние заместихме тази философия за осигуряване на истинските доходи...

Водещ: ... с плащане кеш.

Димитър Манолов: ...и я превърнахме във философия на плащане на минимални прагове. Не, не, на минимални осигурителни прагове. И тука обаче се случиха две неща. Първо, че ние продължихме да прилагаме тази мярка, нещо взе че ни хареса. И второ, че органите, които трябва да събират осигурителните вноски, т.е. Агенцията за приходите, очевидно не е в състояние да се справи с тая задача.

Водещ: През 2010 г. замразяваме заплати и пенсии. Какво се случва с хората, които се осигуряват на минималната работна заплата, които действително ще се окажат под прага на бедност, когато платят осигуровки и данъци, и за които ще е по-удачно да са безработни, защото може да се окаже, че ще вземат по-добри пари.

Камен Колев: Не би трябвало да се получи това.

Водещ: Което залага друг бум. Пак държавата ще плаща, особено при очаквания ръст на безработица. Т.е. не е ли...

Камен Колев: Ама точно това държавата е отчела. Значи когато говорим за единайсет цяло и нещо безработица, това са компенсации, обезщетения за тези безработни. Това са пари, които държавата трябва да намери отнякъде, за да тушира този ефект от кризата. В същото време не може да искаме при този недоимък от 4 млрд. в сравнение с предишната година, които по-малко ще произведем, да искаме и вдигане на минималните работни заплати, да искаме вдигане на пенсиите и т.н. В момента дефицитът на ДОО, той Митко по-добре от мене знае, министърът на труда и социалната политика казва, че е 550 млн.

Димитър Манолов: Ами като намалите още повече вноските, ще стане още по-голям.

Камен Колев: Намалихме, но действително той с увеличи...

Димитър Манолов: Естествено, естествено ще стане още по-голям.

Камен Колев: се увеличи с още 350. Но тези 350 е по-добре да останат в бизнеса и в хората, отколкото в държавата.

Водещ: Въобще не ви разбрах. Това ДОО беше в НОИ парите с 550 по-малко?

Димитър Манолов: Държавното обществено осигуряване.

Водещ: И ако се намали с 2 пункта, както се очаква през идната година...

Камен Колев: Още с 350-360 млн. ще намалеят. Които трябва да дойдат пак от бюджета.

Димитър Манолов: Вижте, вижте, тези 350 млн. ...

Водещ: Ама чакайте сега, ние намаляваме с 2 %, като очакваме, че съживяваме икономиката.

Камен Колев: И повече приходи.

Димитър Манолов: Точно така.

Водещ: Господин Манолов, в първата година, когато приехме корпоративен данък 10 %, а не 20, с колко скочи веднага събираемостта на данък печалба? Още следващата година.

Камен Колев: Вижте, оценките...

Водещ: Със сериозен, двуцифрен процент, с двуцифрен.

Димитър Манолов: А сега, като намалеете, ще отидат да се осигуряват. Недейте, това са несериозни неща.

Водещ: Не би трябвало това да се случи.

Димитър Манолов: Нека да се върнем в изходно положение. Когато за първи път те предложиха да се намаляват осигурителни вноски, ние тогава казахме, нека, но под условие. Не, така ще ги намалим. Когато тръгнаха да ги намаляват втори път, аз казах нека да направим един анализ до какви ефекти ни доведе намаляването.

Водещ: Осветлява ли това икономиката? Не я осветлява.

Димитър Манолов: Знам, че не я осветлява. Те избягаха от дебат, сега правят същото.

Водещ: 30 % е икономиката сивата, нали?

Камен Колев: Това са официалните, може би е и по-висока.

Водещ: Министърът на труда предлага, ако се правят такива намалявания, те да се правят под условие и това е разумно. Ако някой отговаря на определени условия, то да може да плаща по-малко осигуровки. И нека да се върнем обаче ...

Камен Колев: Да се върнем обаче на съпоставките. Дайте тези условия да ги обсъдим.

Водещ: Дайте, ето казват, дайте тези условия да ги обсъдим.

Димитър Манолов: Тези два процентни пункта ще намалят разходите на работодателя по производството с 0, 1 % Този работодател, който ще оцелее или не заради 0,1 %, да ходи да пасе овце, той не става за работодател.

Водещ: Рекламите по Нова телевизия.

Водещ: Аз ви предлагам и да чуем какво си мислят хората. Е, то е логично какво ще кажат хората – по-добре да не замразяваме, да няма отношение към нас тази мярка.

Димитър Манолов: Нека обаче малко да кажем преди да стигнем натам. Понеже питахте какво ще стане – ще стане това, че...

Водещ: Не, да кажа на хората, че ще видят изписани на екрана телефоните, на които могат да звънят.

Димитър Манолов: ... ще стане това, че тези хора ще си бият камшика и ще отидат да работят някъде в Германия, Испания, да берат маслини в Гърция...

Водещ: Е, не, от Испания колко се върнаха, колко се върнаха благодарение на кризата.

Димитър Манолов: Не, не, това ще стане. Но сега пак ще се върнат там, защото там кризата вече отмина и те пак ще се върнат там и после пак ще си говорим защо няма работна сила, защо трябва да внасяме от Виетнам...

Водещ: Вярно ли отмира кризата там?

Камен Колев: Вижте, в Испания около 180 хиляди българи има. някъде около 50 хиляди в момента получават тези обезщетения, те са около 1000 евро, до Нова година ще ги получават...

Водещ: И после не...

Камен Колев: И най-голяма част от тези 50 хиляди ще дойдат от безработните... Не се очертава... обещават им, има контакти, обещават им, те са повече в строителството, ще започнем обекти, говори се за размразяване, но все още не е факт като политика...

Димитър Манолов: Те няма да са безработни, но ще са без работа.

Камен Колев: Така че кризата не е отминала още. Не бързай с това... даже в Испания...

Димитър Манолов: Не, не, тя със сигурност започва да си тръгва. Въпросът е, че ако ние продължим /.../

Камен Колев: Спира спадът или темпът на спада...

Димитър Манолов: Защо аз знам, че е много геройско да кажеш – аз взимам решение в трудна ситуация, взимам верни решения, много е геройско. Обаче трябва да се внимава докъде ще се стигне с това, с този героизъм. Защото ако пресолим манджата... Разбира се, и моето твърдение, че няма криза е пресилено, но то е в противовес с това, че има съвсем тежка криза... То е точно толкова невярно, колкото е вярно и това, че има тежка криза...

Камен Колев: Тя ще дойде. Очакванията са, че ще дойде тежката криза... все още не сме стигнали дъното.

Водещ: Хо хората я усещат и сега, мнозинството от българите я усещат и сега и не е справедливо представител на синдикатите да казва – криза няма, като всяко трето българско семейство усеща кризата дали със затруднение на плащане на кредит или със загубване на работа.

Димитър Манолов: Нека по иначе да го кажем. Кризата не е чак такава, че да се предприемат панически мерки. Нека така да го кажем.

Водещ: Паническа мярка ли е замразяването на доходите?

Димитър Манолов: Това е паническа мярка, разбира се. Това е паническа мярка.

Камен Колев: Това е една предпазна мярка.

Димитър Манолов: Замразяването на доходите е една паническа мярка.

Камен Колев: Ако се сбъдне тази прогноза, която е в рамката, а ние трябва да се готвим за такава прогноза, това е абсолютно нормално решение – замразяване на доходите само за 2010 година. Ако те се сбъдне, т.е. Митко е прав...

Димитър Манолов: Г-жо Найденова, вече са започнали злоупотребите...

Водещ: Актуализираме бюджета и решаваме, че...

Камен Колев: Ако не се сбъдне, ще останат пари, които можем след това да използваме и за пенсии, и за заплати, и за минимална работна заплата...

Димитър Манолов: Да, да, тази случка не сме я виждали никога.

Водещ: Но няма избори другата година, каква е логиката да се дават пари като няма избори. След две години има местни и тогава...

Камен Колев: Нека да не изпадаме в това положение като миналата година да планираме някакви големи разходи, много приходи и в същото време да започнем да съкращаваме, антикризисни и т.н.

Димитър Манолов: Миналата година бяха глупости и сме ги критикували двустранно – и вие, и ние...

Камен Колев: Поне това е положителното във финансовата рамка, че тя е достатъчно песимистична.

Водещ: Чакайте сега, на вас какво ви харесва на синдикатите – 4.7 ръст на БВП или да кажем, че криза има, защото криза има...

Димитър Манолов: Ние това критикувахме. Но тази криза не е повод за панически решения. Това искам да кажа ясно и точно – замразяването...

Водещ: В колко страни в Европа...

Димитър Манолов: Никъде няма такова чудо – замразени минимални работни заплати. Никъде, на нито едно място, а нашата е най-ниската в ЕС – 123 евро.

Водещ: Но в Румъния...

Димитър Манолов: Румъния не ми е пример. Румъния не ми е пример...

Водещ: Първо, без такива жестове в студиото.

Димитър Манолов: Извинявам се за жеста.

Водещ: И второ, Румъния е онази страна, с която заедно влязохме в Европа и онази страна...

Димитър Манолов: Но Румъния не е във валутен борд. Румъния не е нищо, с което можем да се сравняваме.

Водещ: Румъния е страна, в която щяха да емигрират вашите учители 2007 година, когато искаха 100% увеличение на заплатите, включително и вие.

Димитър Манолов: Сравнението с Румъния е некоректно. Румъния е съвсем друг тип държава, съвсем друг тип икономика...

Камен Колев: Точно Валутният борд диктува тази предпазлива политика и замразяване на доходите. Защото колкото и да се кълнем за стабилността на Валутния борд...

Водещ: Вие искахте ли, между другото, споразумение с МВФ?

Димитър Манолов: Това е паническо решение... Не.

Водещ: Не искахте, защото няма криза. Здравейте. Слушаме ви.

Зрител: Предаването ли е?

Водещ: Да. Добро утро. Говорете.

Зрител: Добро утро. Основният аргумент за замразяването на заплатите и на пенсиите е, че спада БВП. До 1998 година той спадаше, но нямаше такова нещо. Второ, защо това не беше обявено преди изборите. Малко си помислете за това нещо. Трето, бюджетните заплати са замразени и тази година, значи ще бъде не първа година, а втора година. Тази година, освен, че са замразени бюджетните заплати, се изплащат на 90% разходите към бюджетните учреждения.

Водещ: Да, това е факт.

Зрител: Четвърто, не съм чул да има нова дългосрочна прогноза и фискална прогноза на правителството, в която пише, че заплатите и пенсиите се замразени за четири години. Е, сега пишело за 2010 година, но никъде не пише с колко ще се увеличат 2011, 2012, 2013 година. Така че догодина ще кажат – ние ги замразяваме за следващите три години, бъдете спокойни...

Водещ: Дългосрочно пише – с размера на инфлацията и ръстът на БВП, напротив, написано е за следващите години как ще се движи, освен това...

Зрител: Никъде не пише с колко ще се увеличат заплатите и пенсиите в следващите години...

Камен Колев: Зависи от БВП...

Водещ: От показателите на икономиката... И другият ви въпрос – според вас логично ли беше в навечерието на избори да казват хора, които не познават какво се случва с финансите и икономиката на държавата отвътре какво ще правят с доходите...

Зрител: Извинявайте, на тях им беше ясно, точно те казаха колко ще бъде бюджетният дефицит в края на годината. Всичко им беше ясно. Това са пълни глупости, че нищо не им е било ясно. Това са пълни глупости.

Водещ: Т.е. те не предприеха...

Зрител: Нека го кажат, пък щяхме да видим дали щяха да имат този процент на изборите...

Водещ: Да, т.е. те не направиха това, за да може да се гласува за тях. Разбрахме ви.

Зрител: И последно, г-н Дянков е човек на МВФ, а това е тяхната политика – орязване на разходите, орязване на доходите, увеличаване на безработицата, така че нищо ново. Благодаря ви много.

Водещ: Здравейте.

Зрител: Ало? Добър ден.

Водещ: Слушаме ви. Добър ден.

Зрител: Г-жо Найденова, първо, моля ви да не ме прекъсвате, както прекъсвате вашите събеседници. Имам три неща да кажа. Аз съм пенсионер с 34 години трудов стаж. И мисля, че 34 години аз съм работила доста съвестно за държавата, тя ми е удържала за пенсия и ми е много обидно да ми казвате, че днешните, които работят, те изкарват и работят за моята пенсия, тъй като на мен са ми удържали за да си получавам аз достойно моята пенсия. Това първо. Второ, по времето на правителството на Иван Костов, който го линчуват непрекъснато, той завари такава катастрофа, и през цялото четиригодишно управление непрекъснато се повишаваха пенсиите.

И стига с това нещо непрекъснато да се вменява на хората, че действително като че ли той е направил най-лошото, всичко, останало след него е погром. И сега, сверете си малко часовниците, моля. В едната телевизия социалният министър казва, че няма да има никакво стопиране на пенсии и заплати, а вие непрекъснато говорите за това нещо.

Водещ: Г-жо, приключихте ли?

Зрител: Поне ги сравнявайте тези неща.

Водещ: Г-жо, приключихте ли?

Зрител: Да.

Водещ: Благодаря ви. Приятен ден ви желая. Здравейте. Слушаме ви.

Зрител: Аз съм за предаването.

Водещ: Да.

Зрител: Много ви моля, искам да изкажа едно мнение и да го коментира представителят на бизнеса. Няма ли да се оправят нещата не само с увеличение на процента на богатите, а когато направят и таван на заплатите, както направиха таван на пенсиите? Това е моят въпрос. Нека да ми отговорят двамата...

Водещ: Таван на заплатите. Представяте ли си таван на възнагражденията в частен сектор?

Димитър Манолов: Това и аз не го приемам, честно казано. Няма как да стане.

Камен Колев: Това е някаква справедливост, която се иска.

Димитър Манолов: Странно схващане за справедливост.

Камен Колев: Но тя ще работи в обратна посока.

Водещ: Аз мисля, че това е възрастен човек, който казва...

Димитър Манолов: Не, нека да се съгласим, че различните видове труд имат различна специфика...

Водещ: Човекът казва – аз съм пенсионер, аз съм пенсионер и за мен има таван...

Камен Колев: Той на базата на тавана на пенсиите.

Водещ: Да, да.

Димитър Манолов: Невярна е аналогията.

Водещ: Хубаво, но човекът гледа от собствената си камбанария. Дори и вие не сте, популиста в това студио дори той не е.

Димитър Манолов: Не, популист никога не съм бил.

Водещ: Здравейте. Слушаме ви. Това, че няма криза беше по-розово и от Станишев миналата година. Здравейте.

Димитър Манолов: Това е толкова вярно, колкото и че е тежка кризата.

Водещ: Слушаме ви.

Зрител: Искам да попитам защо още сме /.../. Говорят за забавяне на заплати, незабавяне, редовно изплащане...

Водещ: Не ви разбрах. Много лошо ви чуваме. Какво ни питате?

Зрител: Питам, че днес е 26 август, трябваше да се даде аванс, а все още не се дава.

Водещ: Къде трябваше да се даде авансът?

Зрител: В железопътния транспорт. За него никога нищо не се говори.

Водещ: Аз четох някъде през последните дни, че работодателите все повече забавят плащанията, те правят усилия да задържат работници, но забавят плащания. Конкретно за вашата фирма не знам, защото не съм ви работодател, но това наистина е проблем.

Камен Колев: Това наистина е проблем – нарастват междуфирмените задължения, включително и задължения към работници, към бюджета.

Водещ: Колко нарасна междуфирмената задлъжнялост?

Димитър Манолов:

Камен Колев: Междуфирмената задлъжнялост, ако говорим за общата задлъжнялост на бизнеса, тя е от порядъка на 160 милиарда лева, а междуфирмената, т.е. между фирмите задълженията е около 100 милиарда лева. Но по-лоша е просрочената междуфирмената задлъжнялост. Винаги има задлъжнялост между фирмите, но тази, която не се разплаща в срок, тя е от порядъка на около 60 милиарда и тя изключително много тежи на бизнеса. Тя не позволява понякога да се изплащат в срок и заплати на работници, към бюджета и т.н.

Водещ: Какъвто въпрос ни беше зададен сега. Здравейте. Слушаме ви.

Зрител: Добър ден, за „Челюсти”.

Водещ: Добър ден. Може ли само крака, за да видя колко е часът, ние трябва да приключваме, последен. Да. Слушаме ви. Говорете, моля.

Зрител: Имам само един въпрос към вас.

Водещ: Говорете, моля.

Зрител: Моят въпрос е следният – с 60 евро в джоба кой депутат отива дори на пазар? Аз живея с тях цял месец. За 30 години трудов стаж ми е 124 лева пенсията.

Водещ: Разбрахме ви.

Димитър Манолов: Но за сметка на това пък ще й я замразят. Може да е ниска, но за сметка на това ще й я замразят. Какво да коментираме. И този човек, който гледахте...

Водещ: Това беше много в унисон с... Колко е удобно на синдикатите. Това звучи като...

Димитър Манолов: Кое е удобно на синдикатите... Това е картината, г-жо Найденова, това е картината, за съжаление. Защото доходите драматично остават от тези страни, към които сме тръгнали.

Водещ: Г-н Манолов, излезте на протест, правете нещо синдикатите...

Камен Колев: Това е известен факт, че доходите изостават. Въпрсът е откъде да се вземат тези пари, не се произвеждат тези пари.

Димитър Манолов: Ще спорим...

Камен Колев: И условията на Валутен борд диктуват именно такава политика.

Димитър Манолов: Ще спорим доколко не се произвеждат.

Водещ: Вие спорихте, защото вече трябва да си тръгвате.



Димитър Манолов: Ние тепърва ще има а спорим. И то на официално ниво.







Пресцентър и връзки с обществеността

Ул. „Алабин” 16-20, тел. 02/ 932 09 28, факс 987 26 04, e-mail: pr@bia-bg.com

Стр.:




Каталог: uploads -> files -> oldsite news
oldsite news -> Становище на икономическия и социален съвет на тема “стратегически приоритети на българската
oldsite news -> Преглед на печата 11 ноември 2009 г
oldsite news -> За оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони
oldsite news -> Преглед на печата 9 август 2010 г
oldsite news -> Доклад на Световната банка: Рестарт за здравната реформа От 2002 до 2007 година са открити над 100 нови болници
oldsite news -> Преглед на печата 12 август 2009 г
oldsite news -> Преглед на печата 17 декември 2009 г
oldsite news -> Наложиха ни най-големите ограничения за намаление на парниковите газове в ес
oldsite news -> Бск отбелязва своята 30-годишнина На 27 април 2010 г в столичния хотел Шератон
oldsite news -> Решение се чака през есента


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница