Преглед на работата на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността



Дата19.01.2018
Размер356.12 Kb.
#48648
“Преглед на работата на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността”

Документ, подготвен от секретариата на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН)

Въведение:

Правото на свобода от расизъм и от расова дискриминация, и свободата на изразяване съставляват два от най-важните ъглови камъни в международната защита на човешките права. Работата на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН) показва, че тя напълно признава принципа на свобода на изразяване, залегнал в Европейската конвенция за човешките права (ЕКЧП), така както се тълкува от Европейския съд за човешките права. Така например, в контекста на своя мониторинг на ситуацията във всяка държава-членка на съвета на Европа ЕКРН подчертава, че членове на малцинствени групи, уязвими на расизъм, следва да могат да упражняват свободата си на изразяване (както и свободата си на събиране и сдружаване), при пълно спазване на ЕКЧП и без всякаква дискриминация. Все пак обаче, поради своя мандат, който е да се бори с расизма във всичките му форми, ЕКРН се занимава и с другата страна на свободата на изразяване, когато трябва да се бори с расисткото слово.

В този контекст едно от главните предизвикателства, с които се сблъсква ЕКРН, е как да постигне правилен баланс между потискането на расистка реч и свободата на изразяване, която справедливо се счита за една от главните основи на демократичните общества. От член 10, параграф 2 на ЕКЧП е ясно, че съществуват граници за свободата на изразяване. Прецедентното право на Европейския съд за човешките права показва, че упражняването на свобода на изразяване може да бъде ограничено от държавите-членки в случай на расистки изявления, посредством приемане и прилагане на разпоредби на наказателното право, забраняващи такива форми на изразяване. В съответствие с тази разпоредба и прецедентното право, ЕКРН препоръчва какво в своите Общи политически препоръки, така и в докладите си за страните, държавите-членки да приемат и надлежно да прилагат разпоредби на наказателното право, забраняващи расисткото слово.

Настоящият документ илюстрира подхода на ЕКРН относно въпроса за борбата с расизма при съблюдаване на свободата на изразяване. Той е разделен на две части.

Първата част (І) съдържа съотносимите извлечения от Обща политическа препоръка № 7 на ЕКРН за националното законодателство за борба с расизма и расовата дискриминация, по отношение на границите за свободата на изразяване.

Втората част (ІІ) съдържа някои примерни препоръки, взети от докладите на ЕКРН за мониторинг на отделните страни, трети рунд, съотносими с въпроса за борба с расизма при съблюдаване на свободата на изразяване. Целта е да се покаже подхода на ЕКРН към този въпрос в контекста на нейната работа по мониторинг, в зависимост от конкретната страна.



І. Обща политическа препоръка № 7 на ЕКРН за националното законодателство за борба с расизма и расовата дискриминация, по отношение на границите за свободата на изразяване

Общите политически препоръки на ЕКРН са насочени към правителствата на всички държави-членки и предоставят ръководни принципи, които високопоставени политици се приканват да използват при изготвяне на национални стратегии и политики. ЕКРН е приел досега девет Общи политически препоръки. Най-съотносимата в този контекст е Обща политическа препоръка № 7 на ЕКРН за националното законодателство за борба с расизма и расовата дискриминация. Съществуват обаче и други Общи политически препоръки, които също засягат до известна степен въпроса за борба с расизма при съблюдаване на свободата на изразяване, като например Обща политическа препоръка № 7 относно борбата с разпространението на расистки, ксенофобски и антисемитски материал през Интернет255.

Тук по-долу са дадени съотносимите извлечения от Обща политическа препоръка № 7256. В този контекст ЕКРН дефинира расизма по смисъла на препоръката (виж: І. Дефиниция). Комисията моли за конституционни разпоредби, предвиждащи това, че упражняването на свобода на изразяване може да бъде ограничено с оглед борбата с расизма (виж: ІІ. Конституционен закон). Тя освен това разяснява разпоредбите на наказателния закон, забраняващи расистко поведение и, по-конкретно, расисткото слово, каквито следва да бъдат приети от всички държави-членки (виж: ІV. Наказателно право).

Съотносими извлечения от Обща политическа препоръка № 7 на ЕКРН:

В своята Обща политическа препоръка № 7, ЕКРН препоръчва на правителствата на държавите-членки:

а. „да приемат законодателство срещу расизма и расовата дискриминация, ако такова законодателство не съществува вече или е непълно;”

б. „да гарантират това, че изложените тук по-долу ключови компоненти са предвидени в това законодателство.”

Някои от тези ключови компоненти засягат въпроса за борба с расизма при съблюдаване на свободата на изразяване. Те са възпроизведени тук по-долу, успоредно със съответните извлечения от обяснителния меморандум към препоръката.

Ключови компоненти на националното законодателство срещу расизма и расовата дискриминация:

(…)


І. Дефиниции

1. По смисъла на настоящата препоръка, прилагат се следните дефиниции:

а) „Расизъм” означава вярването, че признак, като например раса257, цвят на кожата, език, религия, националност или национален или етнически произход оправдава неуважение към лице или към група лица, или представата за превъзходство на лице или на група лица.

(….)


Обяснителен меморандум258:

За разлика от дефиницията за расова дискриминация (параграфи 1 б) и в) на Препоръката), която следва да се включи в закона, дефиницията за расизъм се предвижда по смисъла на настоящата препоръка, а държавите-членки могат да решат или да не решат да дефинират расизма в рамките на закона. Ако решат да го направят, те могат – що се касае за наказателното право, да приемат по-точна дефиниция от изложената в параграф 1 а), за да спазят основните принципи на този клон на правото. За да се е случил расизъм, не е необходимо един или няколко от изброените признаци да съставлява единственият или определящият фактор, водещ до неуважение или до представата за превъзходство; достатъчно е тези признаци да са измежду факторите, водещи до неуважение или до представата за превъзходство.



ІІ. Конституционен закон

(….)


2. Конституцията следва да предвижда това, че упражняването на свобода на изразяване, събиране или сдружаване да може да бъде ограничено с оглед на борбата с расизма. Всякакви такива ограничение следва да са в съгласие с Европейската конвенция за човешките права.

Обяснителен меморандум259:

Съгласно параграф 3 на Препоръката, конституцията следва да предвижда това, че упражняването на свобода на изразяване, събиране или сдружаване да може да бъде ограничено с оглед на борбата с расизма. В (лен 10, параграф 2 и член 11, параграф 3 Европейската конвенция за човешките права изброява целите, които трябва да оправдаят ограниченията за тези свободи. Въпреки че борбата с расизма не се споменава като една от тези цели, в своето прецедентно право Европейският съд за човешките права смята, че тя е включена. В съгласие с членовете на Конвенцията, споменати по-горе, тези ограничения следва да бъдат предписани със закон и да са необходими в едно демократично общество.



ІV. Наказателно право

18. Законът следва да наказва следните актове, ако бъдат извършени преднамерено:



  1. публично подбуждане към насилие, омраза или дискриминация,

  2. публични обиди и дискредитация, или

  3. заплахи

срещу лице или групировка от лица, по признак раса, цвят на кожата, език, религия, националност или национален или етнически произход;

  1. публично изразяване, с расистка цел, на идеология, която претендира за превъзходство над, или която подценява или очерня групировка от лица по признак раса, цвят на кожата, език, религия, националност или национален или етнически произход;

  2. публично отричане, тривиализация, оправдание или извиняване, с расистка цел, на престъпленията геноцид, престъпления срещу човечеството или военни престъпления;

  3. публично разпространение или публично пласиране, или производство или съхранение, насочени към публично разпространение или публично пласиране, с расистка цел, на писмени, изобразителни или други материали, съдържащи прояви, обхванати от параграфи 18 а), б), в), г) и д).

(…)

Обяснителен меморандум260:

Препоръката ограничава обхвата на някои наказателни нарушения, изложени в параграф 18 до условието, че същите са извършени „публично”. Сегашната практика показва, че в някои случаи расисткото поведение избягва преследване, тъй като не се смята, че е от публичен характер. Следователно, държавите-членки следва да гарантират, че следва да не е прекалено трудно да се отговори на условието за „публично” извършване. Така например, това условие следва да е изпълнено в случаи, когато думи са били произнесени по време на събрания на неонацистки организации или думи, разменени във форум за дискусии по Интернет.

Някои от наказателните нарушения, изложени в параграф 18 на препоръката засягат поведение, насочено към „групировка от лица”. Сегашната практика показва, че законовите разпоредби, насочени към санкциониране на расистко поведение, не покриват често пъти такова поведение, освен ако не е насочено срещу конкретно лице или група лица. В резултат изрази, насочени към по-големи групировки от лица, какъвто е случаят със споменаването на лицата, търсещи убежище или чужденците по принцип, често пъти не се покриват от тези разпоредби. По тази причина параграф 18 а), б), в) и г) на препоръката не говори за „група”, а за „групировка” от лица.

Терминът „дискредитация”, съдържащ се в параграф 18 б) следва да се разбира в по-широк смисъл, включвайки преди всичко злословието и клеветата.

Параграф 18 д) на препоръката се отнася за престъпленията геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Престъплението геноцид следва да се разбира така, както е дефинирано в член ІІ на Конвенцията за превенция и наказание на престъплението геноцид и член 6 на Устава на международния наказателен съд (виж параграф 45 на сегашния Обяснителен меморандум). Престъпленията срещу човечеството и военните престъпления следва да се разбират така, както са дефинирани в членове 7 и 8 на Устава на международния наказателен съд.

Параграф 18 е) на препоръката се отнася за разпространение, пласиране, производство или съхранение на писмени, изобразителни или други материали, съдържащи расистки прояви. Тези понятия включват разпространение на такива материали чрез Интернет. Такива материали включват музикални средства за обезпечение, като например записи, ленти и компактдискове, компютърни принадлежности (напр. флопи дискове, софтуер), видеоленти, дивидита (филмови касети) и игри.

20. Законът следва да предвижда, че преднамереното подбуждане към, подпомагане, подстрекаване или опитване да се извърши някои от наказателните нарушения, обхванати от параграф 18 (….) е наказуемо.

(….)


Обяснителен меморандум261:

Съгласно параграф 22 на препоръката, законът следва да предвижда наказателна отговорност на юридически лица. Тази отговорност влиза в действие, когато нарушението е извършено от името на юридическо лице от всякакви лица, особено когато действат като орган на юридическото лице (например, президент или директор) или като представител. Наказателната отговорност на юридическо лице не изключва наказателната отговорност на физически лица. Държавните органи могат да бъдат изключени от наказателна отговорност като юридически лица..

23. Законът следва да предвижда ефективни, пропорционални и разубеждаващи санкции за нарушенията, изложени в параграф 18 (….). Законът следва освен това да предвижда допълнителни или алтернативни санкции.

Обяснителен меморандум262:

Съгласно параграф 23 на препоръката, законът следва да предвижда допълнителни или алтернативни санкции. Примери за такива санкции включват обществен труд, участие в курсове за обучение, лишаване от някои граждански или политически права (например правото да се упражняват определени професии или функции; право на гласуване или на избираемост) или публикуване на цялата или на част от присъдата. Що се отнася за юридическите лица, списъкът на възможните санкции би могъл да включва, освен глобите: отказ или спиране на обществена привилегия или помощ, дисквалификация от практиката на търговски дейности, поставяне под съдебен надзор, затваряне на предприятието, използвано за извършване на нарушението и ликвидация на юридическото лице (…).



ІІ. Синтез на подхода на ЕКРН към борбата с расизма при съблюдаване на свободата на изразяване в нейните доклади за страните

Подходът „страна по страна” е метод, при който ЕКРН изследва отблизо ситуацията във всяка от държавите-членки на Съвета на Европа (тук по-долу: държавите-членки) и изготвя, след този анализ, съвети и предложения за това как биха могли да бъдат преодолени проблемите на расизъм и нетолерантност, установени във всяка от страните. Целта на това упражнение е да се формулират полезни и добре обосновани предложения, които биха могли да помогнат на правителствата при предприемане на практически и точни стъпки за противодействие на расизма и нетолерантността.

Поради това такъв подход за гради на база „за всеки случай индивидуално”, което позволява да се дадат конкретни препоръки за всяка от страните. Независимо от това, съществуват аналогични проблеми в много страни, което означава, че ЕКРН прави аналогични препоръки в своите доклади за страните. Това се отнася особено за препоръките относно изпълнението на разпоредбите на наказателния закон, забраняващи расисткото слово. Следните обстоятелства целят да се резюмира и поясни с примери подходът на ЕКРН към борбата с расизма при съблюдаване на свободата на изразяване в нейната работа по мониторинг, конкретно за отделните страни. Като примери са дадени извлечения от доклади, възпроизведени тук по-долу. Аналогични анализи или препоръки могат да се намерят и в други доклади за страните, включително в такива, които не са споменати в настоящия документ263.

А. Ратификация на международни правни инструменти за борба с расисткото слово

ЕКРН проверява систематично във всичките си доклади дали въпросната държава е ратифицирала Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация (КПРД). Конвенцията съдържа разпоредба, изискваща от подписващите да декларират, редом с други неща, че всякакво разпространение на идеи, основани на расистко превъзходство или омраза е нарушение, наказуемо от закона (виж член 4 на Конвенцията). В страните, в които КПРД все още не е ратифицирана, ЕКРН винаги препоръчва, държавите да я ратифицират максимално бързо.

В своите доклади МКРН насърчава държавите, които все още не са го направили, да декларират, че признават компетенцията на Комитета за премахване на расовата дискриминация да получава и разглежда съобщения от индивиди или групи от индивиди, претендиращи, че са жертви на нарушение от държавата-страна по конвенцията, на което и да е от правата, изложени в КПРД (виж член 14 на Конвенцията).

Допълнителният протокол към Конвенцията за киберпрестъпления относно криминализацията на актове от расистки и ксенофобски характер, извършени посредством компютърни системи бе приета на 28 януари 2003 г. оттогава, във всички свои доклади за страните, ЕКРН препоръчва систематично на държавите-членки, които все още не са го направили, да ратифицират този инструмент.



Б. Разпоредби в наказателния закон за борба с расисткото слово

Във всеки от своите доклади за страните ЕКРН наблюдава и контролира действието на разпоредбите на наказателния закон за борба с расизма и по-конкретно онези, които са насочени към забрана на расисткото слово. Комисията изследва обикновено обема и съдържанието на тези разпоредби и прави препоръки, ако сметне, че съществуват недостатъци в законодателството (1). Нещо повече, ЕКРН изследва систематично изпълнението на съществуващото законодателство във въпросната страна и прави препоръки, насочени към подобряване на ситуацията в тази област (2). ЕКРН препоръчва освен това да се събират данни за расистки инциденти, включително расисткото слово (3).



1. Съществуване и съдържание на разпоредби в наказателния закон за борба с расисткото слово

Във всеки доклад, ЕКРН изследва на съществуващото законодателство, насочено към борба с расисткото слово. Комисията понякога препоръчва да се приемат допълнителни разпоредби, за да се гарантира, че законодателството покрива всяка ситуация, в която ЕКРН смята, че следва да се прилага наказателно право (а). в други случаи, ЕКРН просто препоръчва промени в съществуваща разпоредба, за да бъде направена по-ефективна (б).



а) Липса на разпоредби в наказателния закон за борба с расисткото слово

Когато ЕКРН сметне, че съществуващите разпоредби в наказателния закон не са достатъчни за надлежна борба с всички форми на расисткото слово, тя препоръча да се приемат допълнителни разпоредби. В това отношение, Комисията поощрява държавите-членки да черпят вдъхновение от нейната Обща политическа препоръка № 7 за националното законодателство за борба с расизма и расовата дискриминация (тук по-долу: Обща политическа препоръка № 7).

Пример:

В своя втори доклад за Сан Марино264, ЕКРН подчертава, че към този момент не са съществували разпоредби в наказателния закон срещу расисткото слово. Виж извлечението по-долу:



Не съществуват обаче никакви разпоредби в наказателния закон срещу расисткото слово – например относно подбуждане към расово насилие, омраза или дискриминация, разпространение на идеи, базирани на расово превъзходство или расистки обиди или заплахи – а така също и срещу расистки организации. (….) органите на Сан Марино посочват, че макар че не е имало никакви случаи, когато това да е било необходимо, типове расистко поведение биха могли да бъдат третирани посредством съществуващи разпоредби, установяващи общи нарушения, като например наранявани и дискредитация. ЕКРН смята обаче, че конкретното законодателство срещу расизма би гарантирало по-добра защита, ако възникне такава необходимост. Комисията отбелязва, че след ратифициране от страната на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, Сан Марино има задължението да създаде законодателство в тези области и силно поощрява властите на Сан Марино да направят това колкото може по-бързо. В това отношение, ЕКРН привлича вниманието на властите на Сан Марино към нейната Обща политическа препоръка № 7 за националното законодателство за борба с расизма и расовата дискриминация, в която ЕКРН описва елементите, които смята за ключови за едно изчерпателно законодателство в тези области.”

б) Промени, които трябва да се внесат в съществуващите разпоредби за борба с расисткото слово

В някои случаи ЕКРН смята, че съществуващите разпоредби биха могли да бъдат подобрени, за по-добра борба с всички форми на расисткото слово. В това отношение, Комисията поощрява държавите-членки да черпят вдъхновение от нейната Обща политическа препоръка № 7. По-долу са приведени някои примери на промени в наказателното право, препоръчани от ЕКРН и изпълнени от националните органи.



- Въвеждане на възможността да се преследва расисткото слово служебно

Комисията поощрява националните органи да въведат възможността да се преследва расисткото слово служебно, т.е. например не единствено при жалба от страна на отделно лице.

Пример:

В своя трети доклад за Гърция265, ЕКРН приветства въвеждането на разпоредба, предоставяща на държавния прокурор възможността на действа служебно в случай на расисткото слово. Виж извлечението по-долу:



ЕКРН отбелязва със задоволство, че закон № 2910/2001 предоставя на държавния прокурор възможността да действа служебно, а не вече единствено при жалба от страна на отделно лице, което е лично засегнато, по отношение на нарушения на подбуждане към расова дискриминация, омраза или насилие, така както е предвидено в член 1 на закон № 927/1979. Тази поправка позволява на прокурора да предприеме действие при научаване за потенциално нарушение, като например когато бъде предупреден от организации, защитаващи човешките права или представляващи група, към която са насочени изявления, съставляващи подбуждане към расова омраза (….)”.

- Удължаване на периода на давност за преследване на расисткото слово

Съгласно ЕКРН периодът, през време на който се позволява преследване на расисткото слово, следва да е достатъчно дълъг, за да гарантира ефикасността на разпоредбата, забраняваща това слово.

Примери:

В своя трети доклад за Франция266, ЕКРН приветства засилването на законодателството, удължавайки периода на давност за преследване на расисткото слово. Виж извлечението по-долу:

ЕКРН има удоволствието да отбележи, че наказателното законодателство, насочено към санкциониране на расистки актове и изявление е засилено след приемането на втория доклад на Комисията. Що се отнася за расистките изявления законът от 9 март 2004 г. удължава периода на давност от три месеца на една година за преследване на нарушенията: подбуждане към расова дискриминация, омраза и насилие; нихилизъм; както и расова дискредитация и обиди. (…)”.

В своя трети доклад за Швеция267, ЕКРН приветства промените, вкарани в законодателството, за да продължи срокът, в рамките на който нарушения, извършени посредством определени средства за комуникация трябва да бъдат преследвани. Виж извлечението по-долу:

Швеция има два конституционни закона, регламентиращи упражняването на свобода на изразяване в медиите: Основният закон за свобода на изразяване, който се прилага за такива медии като радио, телевизия и записване на звуци, картини и текст, и Законът за свобода на пресата, който се прилага за печатни материали. И двата закона съдържат разпоредби, забраняващи враждебно слово, които са еквивалентни на тези, които се съдържат в наказателното нарушение „расова агитация”. Ако обаче бъдат извършени посредством средство за комуникация, попадащо в обхвата на конституционните закони, тези нарушения не се преследват от главния прокурор, а от правосъдния канцлер, съгласно специфична процедура. ЕКРН отбелязва, че преследванията за враждебна реч по Основния закон за свобода на изразяване и Закона за свобода на пресата са много редки. (….) Неправителствените организации изразяват загриженост, че в резултат на рестриктивния подход към преследванията по Основния закон за свобода на изразяване и Закона за свобода на пресата, в Швеция се разпространяват открито расистки материали посредством средства за комуникация, обхванати от тези закони. В своя втори доклад ЕКРН отбелязва, че за да подобрят тази ситуация шведските власти планират да приемат поправки, за продължаване на срока, в рамките на който нарушения, извършени посредством определени средства за комуникация трябва да бъдат преследвани. Тези средства за комуникация, използвани широко от движението „Бялата сила” са технически записи, като например музикални компактдискове, които не носят датата на публикация. ЕКРН има удоволствието да отбележи, че тези поправки са в сила от 1 януари 2003 г. все пак обаче, въпреки че шведските власти отчитат, че понастоящем има повече разследвания в сравнение с времето преди приемането на поправките, не изглежда тези разследвания да са довели, до момента, до повишаване на броя на делата за враждебна реч, разглеждани в съда. ЕКРН препоръчва на шведските власти да гарантират, че враждебната реч, разпространявана посредством средства за комуникация, предмет на Основния закон за свобода на изразяване и Закона за свобода на пресата, се противодейства ефективно. В това отношение ЕКРН привлича вниманието на шведските власти към нейната Обща политическа препоръка № 7, където Комисията препоръчва конституцията „да предвиди това, че упражняването на свобода на изразяване [….] може да бъде ограничена с оглед борбата с расизма”.”

- Пояснение за елементите, съставляващи нарушение „расисткото слово”

В някои случаи ЕКРН иска пояснение за елементите, съставляващи нарушение „расисткото слово”, за да гарантира надлежното прилагане на конкретна разпоредба на наказателното право.

Пример:

В своя трети доклад за Австрия268, ЕКРН отбелязва, че раздел 283 (подбуждане към религиозна или расова омраза) все още се прилага относително рядко. Виж извлечението по-долу:

Съгласно ЕКРН това се дължи на няколко фактора, включително на факта, че за да се прилага раздел 283, е необходимо да съществува вероятност актът на подбуждане да застрашава обществения ред (283.1) и той да цели конкретна група”. (…) „Освен това на ЕКРН бе докладвано, че елементите, съставляващи нарушенията, съдържащи се в раздел 283, не са ясно дефинирани, което води до тяхното много тясно тълкуване в съдебната практика”.

- Необходимост да се предоставят ефективни, пропорционални и разубеждаващи санкции

В някои случаи ЕКРН съжалява за факта, че законодателството срещу расисткото слово е направено по-снизходително, тъй като новото законодателство не позволява ефективни, пропорционални и разубеждаващи санкции. В други случаи, ЕКРН препоръчва приемането на по-широк спектър от санкции, за да се гарантира, че наложената санкция е ефикасна.

Примери:

В своя трети доклад за Италия269, ЕКРН подчертава необходимостта от предоставяне на ефективни, пропорционални и разубеждаващи санкции. Виж извлечението по-долу:

(….) ЕКРН отбелязва с безпокойство, че след нейния втори доклад, публично и многократно, и на високо политическо ниво бе изразена липса на подкрепа за защитата срещу подбуждане към расова омраза – и понякога откровена враждебност към предоставянето на такава защита. (…). Освен това, ЕКРН отбелязва със съжаление, че (….) законодателството срещу подбуждане към расова дискриминация и насилия бе направено по-снизходително. (Максималната продължителност на лишаване от свобода за нарушение на съотносими разпоредби бе намалено от три години на единадесет месеца и бе въведена възможност, съдията да замени лишаването от свобода с глоба). ЕКРН препоръчва, италианските власти да гарантират приемането на адекватни разпоредби в наказателния закон, за противодействие на расизма и расовата дискриминация. По-специално, ЕКРН препоръчва на италианските власти да преразгледат действащите разпоредби срещу подбуждането към расово насилие и дискриминация и да ги приведат в съответствие с Обща политическа препоръка № 7 на ЕКРН за националното законодателство за борба с расизма и расовата дискриминация, която предписва това, че следва да се предвидят ефективни, пропорционални и разубеждаващи санкции срещу такива нарушения.”

Така, както се посочва в третия доклад на ЕКРН за Руската федерация270, „по мнение на ЕКРН, някои разпоредби, насочени към борба с расово мотивирана враждебна реч в медиите също следва да бъдат преразгледани в светлината на опита. Понастоящем единствената възможна санкция е простото затваряне на съответната медия, след определен брой официални предупреждения. Тази обременителна процедура и нейните сериозни последици не насърчават полицията и прокурорите да предявят иск срещу медия на основание расистки изявления. Бе даден съвет руските власти да въведат широк спектър от наказания, насочени към медии или журналисти, отговорни за враждебна реч, които да позволят на съдиите да изберат най-подходящата присъда”. Поради това ЕКРН поощрява руските власти „да преразгледат и допълнят разпоредбите на наказателния закон, насочени към борба с расово мотивирана враждебна реч в медиите. В това отношение, те следва да вземат под внимание разделите за разпоредбите на наказателния закон, съдържащи се в Обща политическа препоръка № 7 на ЕКРН за националното законодателство за борба с расизма и расовата дискриминация. По-специално, наказателният закон следва да предвижда ефективни, пропорционални и разубеждаващи санкции за всички расистки нарушения. Законът следва освен това да предвижда допълнителни или алтернативни санкции, като например: участие в курсове за обучение, отказ или спиране на обществена привилегия или помощ, или публикуване на цялата или на част от присъдата.

2. Изпълнението на разпоредбите на наказателния закон за борба с расисткото слово

Във всичките си доклади за страните, ЕКРН изследва в каква степен се изпълняват приетите разпоредби в наказателния закон за борба с расисткото слово. ЕКРН отбелязва генерална липса на изпълнение на наказателния закон относно расистките нарушения и по-конкретно, расисткото слово, въпреки докладите за широкоразпространени инциденти на расово мотивирани нарушения. За ефективно противодействие на неизпълнението на законовите разпоредби, ЕКРН поощрява държавите-членки да преразгледат активно изпълнението на разпоредбите на наказателния закон в тази област (а). В други случаи, ЕКРН моли държавите-членки да възпрепятстват злоупотребите в изпълнението на мерки, насочени към борбата с расисткото слово (б).



а) Липса на изпълнение на разпоредбите на наказателния закон за борба с расисткото слово

По принцип, ЕКРН препоръчва повишаване на информираността между потенциални жертви, адвокати, полицията, прокурори и съдии относно проблема „расизъм” и относно необходимостта от борба с расистки нарушения, включително расисткото слово. ЕКРН смята, че кампаниите за повишаване на информираността на потенциални жертви, както и началното и продължаващо обучение на всички членове от системата по наказателно право относно необходимостта от борба с расизма са някои от решенията за подобрение в тази област.

В своите доклади ЕКРН се опитва да анализира причините зад празнините в изпълнението на наказателния закон за борба с расисткото слово. Някои от обясненията, дадени за този широкоразпространен проблем са обсъдени по-долу. Невъзможно е тук да се разяснят всички трудности, които могат да се срещнат в тази област. Тук по-долу са дадени само малък брой примери за пречки и за съответните препоръки.

- Случаи, при които се изтъква аргументът за свобода на изразяване, за оправдаване на липсата на наказателно преследване или санкция

В някои случаи, прокурорските власти или съдиите изтъкват аргумента, съгласно който съществува необходимост от защита на свободата на изразяване, като обясняват, че този принцип ги възпрепятства да преследват или наказват някои случаи на расистко слово. Все пак обаче, така както е изложено по-горе в нейната Обща политическа препоръка № 7, ЕКРН счита, че упражняването на свободата на изразяване следва да се ограничи за борбата с расизма.

Примери:

Така, както се посочва в третия доклад на ЕКРН за Полша271, „един друг аргумент, който се изтъква за оправдаване на липсата на наказателно преследване, е свободата на изразяване, която предполага, че хората следва да са свободни да кажат и напишат всичко, което желаят. Все пак обаче, макар че разбира безпокойствата относно риска от нарушаване на правото на свобода на изразяване, ЕКРН припомня, че Европейският съд за човешките права допуска в последователни съдебни решения, че при определени условия държавните власти могат да ограничат упражняването на това право, като предприемат наказателни санкции срещу авторите на расистки и антисемитски актове”. В този случай, ЕКРН препоръчва на полските власти да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че законодателството насочено към превенция и санкциониране на антисемитизъм се изпълняват ефективно от всички лица, ангажирани на всички нива на наказателната правосъдна система: полиция, прокурори, съдии. ЕКРН препоръчва да се предложи целенасочено обучение на тези лица, с оглед да повишат познанията си за антисемитските престъпления и как такива актове могат да бъдат ефективно преследвани272.

В своя трети доклад за Норвегия273, ЕКРН смята, че норвежкото законодателство, така както стои понастоящем и се тълкува, не предоставян на индивидите адекватна защита срещу расисткото слово. Виж извлечението по-долу:

По мнение на ЕКРН, това става особено очевидно след съдебното решение на Върховния съд от 17 декември 2002 г., отхвърлил решение на Апелативния съд за осъждане на ответника за нарушаване на член 135а. В контекста на нелегална демонстрация, проведена в памет на Рудолф Хес, посетена от около 30 лица – някои от тях носещи норвежки флагове – ответникът прибягнал към силно антисемитска и антиимигрантска реч, включително следното: „(….) всеки ден нашият народ и нашата страна се грабят и разрушават от евреи, които отнемат богатството и го заменят с неморалност и анти-норвежки мисли.” След речта, ответникът моли за едноминутно мълчание в памет на Рудолф Хес и след това извиква „Зийг Хайл” (Да живее победата! – бележка на преводача). Ответникът е оправдан на първа инстанция от Районния съд. Апелативният съд намира ответника за виновен по отношение на антисемитската част на неговата реч, като смята, че антиимигрантските му изявления са защитени от свободата на словото. Във Върховния съд всички съдии се съгласяват, че антиимигрантските изявления на ответника не са наказуеми- едно мнозинство от 11 съдии поддържа обаче, че и антисемитските изявления са защитени от свободата на речта и поради това ответникът бил освободен от всички обвинения. Мнозинството от съдиите поддържа, че правото на свобода на изразяване изисква, щото лицето не следва да рискува да получи наказание за мнение, което не е изразено изрично, а само изтълкувано в неговите изявления. От друга страна малцинство от шестима съдии констатира, че не е било достатъчно да се вземат под внимание само думите, изречени извън техния контекст, когато това е дало напълно различно впечатление от думите, взети в контекста, в който са били произнесени. ЕКРН дълбоко съжалява, че изявления като тези, изречени при обстоятелствата и във въпросния случай могат да останат ненаказани.”



- Проблеми при тълкуване за това, какво съставлява расисткото слово

Един друг проблем, пред който ЕКРН е изправен понякога, е фактът че полицията, прокурорите или съдиите не виждат конкретно изказвано като такова с расистки характер, в противоречие с общото мнение на експертите, специализирали се в тази област. В такива случаи ЕКРН препоръчва, членовете на системата по наказателно право да получат адекватна информация и обучение, които да им помогнат да установят, какво съставлява расисткото слово и кога следва да се намесят.

Примери:

В своя трети доклад за Литва274, ЕКРН отбелязва, че съществувал проблем при тълкуване за това, какво съставлява подбуждането към расова омраза. Виж извлечението по-долу:

(…) През месеците февруари и март 2004 г. една поредица от статии с антисемитски характер били публикувани в ежедневника „Република”, а през март 2004 г. тези статии били публикувани в отделно издание, което било получено от всички читатели на този вестник и на друг вестник, Вакаро жиниос. ЕКРН отбелязва, че по молба на организации на гражданското общество, Главната прокуратура открива разследване за възможно нарушение на член 170 (подбуждане към расова омраза) на Наказателния кодекс. ЕКРН отбелязва освен това, че инспекторът за журналистическа етика и Комисията за етиката на журналисти и издатели заключават, че са нарушени разпоредбите срещу подбуждане към расова или религиозна омраза, съдържащи се в Закона за предоставяне на информация на обществеността и че специална (ad hoc) комисия, създадена за разглеждане на тези статии заключава, че въпросните статии са равнозначни на подбуждане към расова омраза. ЕКРН отбелязва обаче, че през март 2005 г. Главната прокуратура решава да прекрати делото, както се съобщава на основания, между другото, че тези статии не съставляват подбуждане към расова омраза, а са по-скоро с хумористичен характер. Все пак обаче, ЕКРН има удоволствието да отбележи, че след много обществена критика на решението на Главната прокуратура за прекратяване на делото, същата реши впоследствие да отвори наново разследванията.”

- Други пречки за наказателно преследване на расисткото слово

В някои случаи се изтъква липсата на расистки намерения, за да се оправдае отсъствието на наказателно преследване.

Пример:

В своя трети доклад за Руската федерация275, ЕКРН коментира по повод аргумента да липса на расистки намерения, изтъкван от властите, за да оправдаят отсъствието на наказателно преследване. Виж извлечението по-долу:



Относно расистките изявления, направени публично или съдържащи се в публикации, полицията и прокурорите [не преследват, тъй като те] понякога смятат, че издателите пласират расистки материали, като например Протоколите за мъдреците от Цион, без каквито и да са расистки намерения и само поради комерсиални причини. (….) ЕКРН препоръчва на руските власти да засилят значително своите усилия за обучение на полицията, прокурорите, съдиите и кандидат-съдиите по въпроси, спадащи към изпълнението на законодателството относно расистките нарушения.”

В други случаи, социалната вреда от расисткото слово се смята прекалено малка за наказателно преследване.

Пример:

Така, както се посочва в третия доклад на ЕКРН за Полша276, „прокурорите използват често правото си да не преследват наказателно или да прекратят дело на основание на това, че антисемитското слово, което е под угроза, има толкова малка социална вреда, че за него не е необходимо никакво допълнително действие”. В този случай ЕКРН препоръчва на полските власти да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че законодателството, насочено към превенция и санкциониране на антисемитизъм, да се изпълнява ефективно от всички лица, ангажирани на всички нива на наказателната правосъдна система: полиция, прокурори, съдии. ЕКРН препоръчва освен това да се предложи целенасочено обучение на тези лица, с оглед да повишат познанията си за антисемитските престъпления и как такива актове могат да бъдат ефективно преследвани.



- Проблеми в достъпа на жертвите до наказателно-правосъдната система

Когато жертвите се колебаят да излязат напред и подадат жалби срещу расистки слова или когато съществуват сериозни проблеми във функционирането на наказателната правосъдна система от по-общ характер, това оказва въздействие върху степента, в която се изпълняват разпоредбите срещу расисткото слово. В тези случаи ЕКРН препоръчва по принцип да се предприемат всички необходими мерки, за да се повиши информираността на широката общественост относно забраната на расистки актове, както и за борба с всяка пречка, която би могла да възпрепятства жертвите да излязат напред и подадат жалби пред полицията, като например липса на доверия в институцията.

Примери:

В контекста на нейния трети доклад за Руската федерация277, „ЕКРН бе информирана, че жертвите често пъти се колебаят да подадат жалби за расистки актове и изявления, които ги засягат, но особено за актове на расистка дискриминация. ЕКРН отбелязва, че по мнение на неправителствени организации, правоналагащите и съдебните служители, към които се отнасят жалбите, не винаги са достатъчно наясно с расисткия аспект на нарушенията, а жертвите не винаги са адекватно информирани за съществуващите пътища за преследване на жалби или подкрепени да го направят, което може да има ефект на обезкуражаването им.

В своя трети доклад за Албания278, ЕКРН отново повтаря своята препоръка към албанските власти „да проведат необходимите мерки, така че да бъдат ефективно изпълнени разпоредбите, отнасящи се за расизъм, дискриминация и нетолерантност. В допълнение към общите мерки, насочени към подобряване на функционирането на наказателната правосъдна система, ЕКРН отново повтаря „значението на предоставяне на всички онези, ангажирани в наказателната правосъдна система – полиция, прокуратура и съдебна власт – на конкретно обучение относно съотносимите разпоредби в националното законодателство, както и повишаване на информираността на служебните лице по въпросите на расизъм, дискриминация и нетолерантност.

б) Възпрепятстване на злоупотреби при изпълнението на мерките, насочени към борбата с расисткото слово

Когато ЕКРН моли държавите-членки да намерят начин за борба с расизма при съблюдаване на свободата на изразяване, това означава не само, че следва да се приемат законови разпоредби за борба с расисткото слово. То предполага и че съществуващите правни разпоредби, насочени към борба с расисткото слово, не следва да се прилагат по начин, предполагащ злоупотреба и по-специално, във вреда на някои малцинствени групи.

Примери:

В своя трети доклад за Турция279 ЕКРН отбелязва, че „член 312 – който забранява подбуждане към омраза – очевидно продължава да се използва, без реално оправдание, от някои прокурори и най-вече за преследване на членове на неправителствени организации за човешките права или на личности, изразяващи „про-кюрдски” възгледи”. ЕКРН признава обаче и факта, че „съдилищата все повече оправдават лица, преследвани погрешно на основата на тази разпоредба”. ЕКРН продължава с обяснението, че „през юли 2004 г. Касационният съд (осма наказателна колегия) отхвърля решение на Истанбулския съд за държавна сигурност, тълкувал член 312 по начин, нарушаващ правото на свобода на изразяване. Няколко дни по-късно, същата колегия прилага член 312 към дело относно лице, направило расистки коментари срещу кюрдите2, поддържайки, че това е дело за дискриминация и подбуждане към омраза срещу „граждани с кюрдска идентичност”. По две други дела, един прокурор в Истанбул назначава процесуални действия по член 312 срещу две лица, направили антисемитски изявления. ЕКРН приветства „тези най-нови ситуации, тъй като показват съблюдаване на действителната цел на член 312, която е да се накажат расистки изказвания, така че да се покаже, че те не могат да бъдат толерирани в едно плуралистично демократично общество”. В този случай, ЕКРН препоръчва на турските власти „да продължат усилията си, за да гарантират, че член 312 на Наказателния кодекс, забраняващ подбуждането към омраза, се прилага по смисъла на наказване на расистки изявления, в съгласие с буквата и духа на тази разпоредба”. Комисията ги насърчава „да продължат да организират курсове за обучение на прокурори, съдии и адвокати, които да им позволят да установят ситуациите, в които се прилага член 312, като имат предвид прецедентното право на Европейския съд за човешките права за свободата на изразяване”.

Така, както се посочва в третия доклад на ЕКРН за Руската федерация280, „при коментиране на Федералния закон за противодействие на екстремистки дейности от 2002 г., много неправителствени организации привеждат доводи, че неговата дефиниция за екстремизъм е твърде широка, което дава пространство за злоупотребяващо тълкуване и изпълнение. Неправителствените организации подсказват, че вече съществуват някои примери на злоупотребяващи производства, започнати срещу местни неправителствени организации за човешките прави и хуманитарни неправителствени организации на основание на това, че същите са подбуждали към расова омраза или насилие срещу държавата. ЕКРН разбира, че проблемът е по-скоро в тълкуването на закона от полицията и прокурорите – понякога потвърдено, а друг път отхвърлено от съдиите – отколкото в съдържанието на самия закон”. Съгласно ЕКРН, „поради това е важно закон 282 да се изпълнява при пълно съблюдаване на Европейската конвенция за човешките права и най-вече на нейните членове 10 (свобода на изразяване) и 11 (свобода на сдружаване), така както се тълкува от Европейския съд за човешките права”.

3. Събиране на данни относно изпълнението на разпоредбите на наказателното право за борба с расисткото слово

В много случаи за ЕКРН е трудно да оцени ситуацията в дадена страна, що се отнася за изпълнението на разпоредбите на наказателното право за борба с расисткото слово. Основната причина е, че в това отношение съществува липса на изчерпателен сбор от данни. ЕКРН моли системно за информация относно броя на делата, при които е приложена конкретна разпоредба на наказателното право, и това – за определен период от време. Често пъти обаче отговорът, даван на ЕКРН е, че такава информация не е достъпна, защото не съществува установена система за събиране на такива данни. По такива дела ЕКРН препоръчва да се събират надлежно данни за изпълнението на антирасистки разпоредби на наказателното право и по-специално, за разпоредби срещу расисткото слово. Тези данни следва да включват информация относно броя на расистките и ксенофобски нарушения, докладвани на полицията, броя на наказателният преследвания, техните резултати и причините за липса на преследване.

Примери:

В своя трети доклад за Швейцария281 ЕКРН припомня, че вече е поощрила в предишния си доклад „швейцарските власти да наблюдават и контролират отблизо изпълнението на член 261а от Наказателния кодекс (съгласно който се наказва публичното подбуждане към расова омраза или дискриминация, разпространението на расистка идеология, отричането на престъпления срещу човечеството и отказът да се окаже обществена услуга), по-специално посредством събирането и публикуването на данни относно броя на докладваните случаи, последващите действия в отговор на жалби, както и изходите от съдебните делата, възбудени в съдилищата – на федерално и кантонално ниво”. Така, както е указано в третия доклад на ЕКРН, „след влизането в сила на член 261а през 1995 г., службата на директора на прокуратурите на Конфедерацията и, от януари 2000 г., Федералната полицейска служба, регистрират актове, които са предмет на жалби, основани на тази разпоредба. Изнесените съдебни решения се предават в анонимна форма на Федералната комисия срещу расизма, чиито задачи включват наблюдение и контрол на приложението на член 261а от Наказателния кодекс.

В своя трети доклад за България282 ЕКРН припомня, че в своя предишен доклад е поощрила българските властите да определят висок приоритет на наказателното преследване на нарушения с расистки или ксенофобски характер и да събират и публикуват точни данни и статистика за броя на расистките или ксенофобски нарушения, докладвани на полицията, броя на наказателните преследвания, техните изходи и причини за липса на наказателно преследване. Тази препоръка бе отново повторена в третия доклад на Комисията.

В. Принцип на недискриминация, комбиниран с принципа на свобода на изразяването

В някои случаи ЕКРН подчертава факта, че националните органи следва да гарантират съблюдаване на свободата на изразяване за малцинствените групи. Такъв подход се основава на принципа на недискриминация, съгласно който всички права, и по-специално свободата на изразяване, следва да се защитават по един недискриминационен начин.

Пример:

В своя трети доклад за Гърция283, ЕКРН насърчава признаването на свободата на изразяване за някои малцинствени групи. Виж извлечението по-долу:



ЕКРН отбелязва, че гръцките власти са по-готови да признаят съществуването на малцинствени групи в Гърция, като например помаците и ромите, включително факта, че някои членове на тези групи имат роден език, различен от гръцкия. Все пак обаче, други групи все още срещат трудности, като например македонците и турците. Дори в наши дни лице, желаещи да изразят своята македонската, турска или друга идентичност, си навличат враждебността на населението. Те са цели на предразсъдъци и стереотипи и се сблъскват понякога с дискриминация особено на пазара на труда”. В този случай ЕКРН поощрява гръцките власти да „предприемат по-нататъшни стъпки в посока към признаването на свободата на сдружаване и изразяване на членовете на македонската и турската общност, живеещи в Гърция”.

Г. Политически реакции на борбата с расизма при съблюдаване на свободата на изразяване

Средството за борба с расисткото слово не води със себе си само до законови реакции. По тази причина, като допълнение към законовите средства, ЕКРН препоръчва приемането на политически реакции, изпълнението на които ще помогне да се намали броя на случаите на расистко слово. Образованието и повишаването на информираността от една страна, и саморегулирането от друга са две политики, които следва да се поощряват в това отношение.



1. Образование и обучение

Редом с другите образователни мерки и мерките за повишаване на информираността, предприетите стъпки за упълномощаване на малцинствените групи и отчитане на многообразието са със специална значимост, когато става въпрос за превенция на расистки проповеди.



а) Упълномощаване на малцинствените групи

Следва да се гарантира включване на членове на малцинствените групи по отношение на всички усилия, насочени за подобряване на тяхното положение – от фазата на планиране до фазата на изпълнение. Успоредно с тези усилия, следва да се предприемат допълнителни усилия за засилване на участието на членове на малцинствените групи в обществения живот (където такива група са недостатъчно представени) и да се подобри климата на мненията по отношение на тези групи, включително посредством иницииране на дейности за повишаване на информираността.

Пример:

В своя трети доклад за Словакия284, ЕКРН настоява върху необходимостта да се упълномощи ромската общност да играе активна роля в инициативите, насочени към подобряване на тяхното положение в обществото. Виж извлечението по-долу:



(….) участието на ромите в обществените дела на национално ниво остава ограничено. Никоя ромска политическа партия не е постигнала представителство в Парламента, въпреки големия размер на въпросната общност, докато – с малък брой забележими изключения, като например Пълномощния представител, малко роми заемат постове в правителствените структури. Тяхното представителство в други важни социални елити, като например юридическата професия и съдиите, е също така изключително ограничено, въпреки че е трудно да се наблюдава и контролира това представителство, поради забраната за събиране на данни на основата на етнически произход. (…)”. „ЕКРН препоръчва да се постави допълнително ударение върху гарантирането на това, че ромската общност ще се включва във всички стадии на планирането и изпълнението на мерките, които ги засягат, на максимално възможно местно ниво. По-специално, подготовката и назначаването на лица, които могат да действат като посредници между ромските общности и властите биха могли да бъдат по-своевременни и уместни. ЕКРН подчертава необходимостта от поощряване на проекти и инициативи, водещи началото си от самата ромска общност, посредством продължаващо предоставяне на финансиране и разширяване на успешните проекти в посока към други области”.

б) „Отчитане на многообразието”

По отношение на страните със значително население от говорещи езици на малцинства следва да се предприемат мерки, за да се възпрепятства по-нататъшното поляризиране на обществото посредством предоставянето на съществено различни медийни услуги. ЕКРН подкрепя приемането на правни разпоредби, които налагат задължение на държавните радио и телевизионни разпространители да резервират адекватна част от ефирното време за радио и телевизионно разпръскване на малцинствени езици. ЕКРН поощрява държавите-членки да предприемат усилия, за да подобрят достъпа за членовете на малцинствени групи до медиите и да засилят представителството на членове на тези групи в медийните организации.

Пример:

Така, както се обяснява в третия доклад на ЕКРН за Албания285, „по принцип се казва, че албанските медии избягват насърчаването на расизъм и дискриминация въпреки че по някои поводи същите насърчават негативните стереотипи относно малцинствените групи, по-специално ромите. ЕКРН получи освен това информация, указваща че медиите понякога раздухват негативни чувства по отношение на гръцките, македонски и черногорски малцинства. От друга страна, съгласно съществуващите съобщения, албанските медии не дават достатъчно покритие на ежедневния живот, проблемите и грижите на малцинствените групи. Освен това, представители на различни малцинствени групи изразиха загрижеността си пред ЕКРН, че не им се дават адекватни възможности за достъп до електронните или печатните медии.” Поради това ЕКРН препоръчва на албанските власти да доведат до знанието на медийните професионалисти необходимостта да приемат кодекси за саморегулиране, за борба с репортажите, разпалващи расизъм, дискриминация и нетолерантност и да насърчават вместо това медийно покритие, което е балансирано, безпристрастно и насърчава атмосферата на оценяване на разнообразието. ЕКРН препоръчва освен това на албанските власти да информират медийните професионалисти за необходимостта да се стремят да дадат адекватно покритие на ежедневния живот, проблемите и грижите на малцинствените групи. Освен това, ЕКРН препоръчва на членове на малцинствените групи да се дадат адекватни възможности за достъп до електронните или печатните медии.”



2. Саморегулиране

Един начин за борба с расисткото изразяване, без да се посяга на свободата на изразяване, е да се поиска от съответните действащи лица да приемат мерки за саморегулиране. ЕКРН поощрява такива мерки както в политическата сфера, така и в медиите.



а) Политическа сфера

На 17 март 2005 г. ЕКРН прие Декларация относно използването на расистки, антисемитски и ксенофобски елементи в политическите речи. Тази декларация резюмира редовно даваните предложения от ЕКРН в нейните доклади относно „саморегулиращи мерки, които могат да бъдат предприети от политическите партии или националните парламенти” и „подписването и изпълнението от страна на европейските политически партии на Хартата на европейските политически партии за нерасистко общество, поощряваща отговорно поведение спрямо проблемите на расизъм – независимо дали то засяга актуалната организация на партиите, или техните дейности на политическата арена”.

Пример:

В своя трети доклад за Люксембург286, ЕКРН припомня, че е привлякла вниманието на люксембургското правителство към принципите, заложени в Хартата на европейските политически партии за нерасистко общество и се надява, че тези принципи ще намерят отражение в политическия живот в Люксембург.



б) Медии

ЕКРН поощрява медийните организации да изготвят и да функционират в рамките на кодекси за саморегулиране. Тези кодекси следва да са насочени към превенция на негативното стереотипизиране на малцинствените групи и създаване на сензации от конфликтите между малцинствените групи. По-специално, ЕКРН подчертава необходимостта от прекратяване на практиката на изтъкване на расовия или етнически произход на лица, обвинение във или наказани за наказателни нарушения, когато този фактор няма отношение към фактите.



Пример:

В своя трети доклад за Германия287, ЕКРН приканва медийните професионалисти да посветят особено внимание на необходимостта да гарантират това, че репортажите няма да увековечават расистките предразсъдъци и стереотипи и освен това на необходимостта да играят изпреварваща роля в противодействието спрямо такива предразсъдъци и стереотипи. Виж извлечението по-долу:



ЕКРН приканва медийните професионалисти да посветят особено внимание на необходимостта да гарантират това, че репортажите няма да увековечават расистките предразсъдъци и стереотипи и освен това на необходимостта да играят изпреварваща роля в противодействието спрямо такива предразсъдъци и стереотипи. За тези цели ЕКРН смята, че приемането, където това е необходимо, и изпълнението на кодекси за саморегулиране могат да са полезни инструменти. Важно е освен това да се гарантира, че медийните професионалисти са преминали през специално обучение относно представянето на репортажи в едно разнообразно общество. И най-накрая, ЕКРН подчертава, че едно по-силно представителство на лица с имигрантски произход в медийната професия би могло да повлияе позитивно представата за лицата с имигрантски произход, отразявани от пресата.”

255 Всички Общи политически препоръки на ЕКРН можете да намерите на сайта на ЕКРН: www.coe.int/ecri.

256 Пълния текст на препоръката можете да намерите на няколко езика сайта на ЕКРН: www.coe.int/ecri.

257 Тъй като всички човешки същества принадлежат към един и същ биологичен вид, ЕКРН отхвърля теориите, базиращи се на съществуването на различни „раси”. В настоящата препоръка обаче, ЕКРН използва този термин, за да гарантира, че онези лица, които по принцип и погрешно се възприемат като принадлежащи към „друга раса” не се изключват от защитата, предвидена от законодателството.

258 Параграф 7 на Обяснителния меморандум.

259 Параграф 11 на Обяснителния меморандум.

260 Параграфи 38-42 на Обяснителния меморандум.

261 Параграф 48 на Обяснителния меморандум.

262 Параграф 49 на Обяснителния меморандум.

263 Всички доклади на ЕКРН за страните можете да намерите на сайта на ЕКРН: www.coe.int/ecri.

264 Параграф 11.

265 Параграф 13.

266 Параграф 15.

267 Параграфи 8 и 9.

268 Параграф 12.

269 Параграфи 12 и 13.

270 Параграфи 14 и 15.

271 Параграф 98.

272 Параграф 101.

273 Параграф 99.

274 Параграф 55.

275 Параграфи 18 и 21.

276 Параграф 98.

277 Параграфи 23.

278 Параграфи 16.

279 Параграфи 14 и 20.

280 Параграф 13.

281 Параграфи 7 и 12.

282 Параграфи 16 и 18.

283 Параграфи 81 и 84.

284 Параграфи 70, 72 и 74.

285 Параграфи 69-71.

286 Параграф 78.

287 Параграф 78.

Каталог: progress2009 2010 -> images -> stories -> materiali
materiali -> Закон за изменение на някои правила за държавната служба от 7 февруари 1995 г. Gvnw, стp. 102, наричан по-нататък «спорната разпоредба»
materiali -> Решение на Съда от 22 април 1997 г към кратка библиографска справка Celex номер 61995J0180 Автентичен език Немски език Дати
materiali -> Решение на Съда (трети състав) от 5 март 2009 г
materiali -> Международните и европейските правни стандарти за борба с изразяването на расизъм”
materiali -> Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7
materiali -> Агенция за основни права, г-н Нирадж Натуани


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница