2.3. Преки чуждестранни инвестиции в България, по икономически отрасъл
Таблица 3: Приток на преки чуждестранни инвестиции в България, по икономически отрасъл (млн. евро)
По години
|
1998 г.
|
1999 г.
|
2000 г.
|
2001 г.
|
2002 г.
|
2003 г.
|
2004 г.
|
2005 г.
|
2006 *
|
Общо
|
605,12
|
866,03
|
1103,3
|
903,4
|
980,0
|
1850,5
|
2735,9
|
3103,3
|
4364,0
|
Добивна промишленост
|
0,0
|
-0,3
|
6,4
|
5,4
|
11,3
|
18,7
|
17,5
|
-8,4
|
-10,6
|
Други дейности, обслужващи обществото и личността
|
0,6
|
-0,7
|
17,2
|
5,7
|
32,0
|
22,3
|
7,5
|
15,1
|
53,1
|
Здравеопазване и социални дейности
|
-0,1
|
-0,3
|
0,1
|
-0,1
|
0,4
|
-0,1
|
0,4
|
0,4
|
0,5
|
Образование
|
-0,1
|
-0,3
|
1,7
|
4,9
|
4,7
|
2,6
|
0,0
|
-0,7
|
0,1
|
Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнесуслуги
|
38,0
|
42,6
|
146
|
13,37
|
67,2
|
169,1
|
215,6
|
598,4
|
1523,5
|
Преработваща промишленост
|
220,9
|
460,6
|
551,9
|
293,8
|
89,3
|
523,3
|
435,7
|
712,2
|
804,1
|
Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода
|
2,0
|
-4,9
|
-15,6
|
3,1
|
73,3
|
7,7
|
670,8
|
284,5
|
247,2
|
Рибно стопанство
|
0,0
|
0,0
|
0,0
|
0,0
|
0,0
|
0,0
|
2,7
|
-0,1
|
0,3
|
Селско, ловно и горско стопанство
|
7,8
|
2,2
|
0,0
|
0,8
|
1,9
|
2,4
|
5,6
|
8,2
|
15,4
|
Строителство
|
2,9
|
21,5
|
29,2
|
19,6
|
36,5
|
5,0
|
81,7
|
150,7
|
466,4
|
Транспорт, складиране и съобщения
|
16,8
|
17,5
|
20,1
|
243,3
|
230,9
|
153,7
|
426,5
|
115,3
|
-55,4
|
Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството
|
127,5
|
142,2
|
283,9
|
130,6
|
261,9
|
439,9
|
496,5
|
729,9
|
500,4
|
Финансово посредничество
|
168,7
|
103,0
|
17,7
|
137,6
|
135,7
|
432,5
|
236,1
|
441,2
|
734,9
|
Хотели и ресторанти
|
18,4
|
22,2
|
10,7
|
18,8
|
8,6
|
24,8
|
26,3
|
40,1
|
73,6
|
Некласифицирани
|
1,8
|
60,8
|
34,0
|
26,6
|
26,4
|
48,6
|
113,0
|
16,3
|
10,6
|
*Данните са предварителни.
Данните са класифицирани според икономическия отрасъл на местното предприятие, съгласно с поразумението между Евростат и страните-членки (Eurostat Balance of Payments Vade Mecum, November 2006).
За периода 1998-2006 г. най-много са преките чуждестранни инвестиции в отраслите:
"Преработваща промишленост" (24.78%), "Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството " (18,85 %); "Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнесуслуги" (17,04%),"Финансово посредничество" (14,58 % от общия размер на привлечените чужди инвестиции), следвани от останалите икономически отрасли.
За 2006 г., с най-голям относителен дял в общия размер на преките чуждестранни инвестиции е отрасъл "Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнесуслуги" (34,91% от общия размер привлечените чужди инвестиции), следван от отрасли - "Преработваща промишленост" (18,42%), "Финансово посредничество" (16,84%) и "Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството" (11,47%).
3. Преки чуждестранни инвестиции в България чрез приватизационни и неприватизационни сделки
Таблица 4: Приток на чуждестранни преки инвестиции в България чрез приватизационни и неприватизационни сделки, по години
Година
|
Приватизация
|
Инвестиции на зелено, допълнителни инвестиции и реинвестиции
|
Общо по години
|
млн. щ.д.
|
%
|
млн. щ.д.
|
%
|
млн. щ.д.
|
1996
|
76,4
|
29,8
|
180,0
|
70,2
|
256,4
|
1997
|
421,4
|
66,2
|
214,8
|
33,8
|
636,2
|
1998
|
215,6
|
34,8
|
404,4
|
65,2
|
620,0
|
1999
|
226,7
|
27,7
|
592,1
|
72,3
|
818,8
|
2000
|
366,0
|
36,5
|
635,5
|
63,5
|
1001,5
|
2001
|
19,2
|
2,4
|
793,7
|
97,6
|
812,9
|
2002
|
130,0
|
13,4
|
839,7
|
86,6
|
969,7
|
2003
|
364,1
|
17,4
|
1732,8
|
82,6
|
2096,9
|
2004
|
1216,0
|
35,3
|
2227,4
|
64,7
|
3443,4
|
2005
|
0,0
|
0,0
|
3861,9
|
100,0
|
3861,9
|
2006
|
266,7
|
5,2
|
4905,0
|
94,8
|
5171,7
|
Total
|
3302,1
|
16,8
|
16387,3
|
83,2
|
19689,4
|
Годината с най-много инвестиции чрез приватизационни сделки е 1997 (66,2%), след което те намаляват за сметка на преките инвестиции чрез неприватизационни сделки. През 2005 г. чуждите инвестиции са били само от инвестиции на зелено, допълнителни инвестиции и реинвестиции.
4. Стратегия за насърчаване на инвестициите
Стратегията за насърчаване на инвестициите в Република България е разработена на основание на Закона за насърчаване на инвестициите, от Експертен съвет, създаден към Съвета за икономически растеж (СИР), с активното участие и координация от страна на Министерство на икономиката. В Експертния съвет участват представените в СИР министерства и бизнес организации, както и представители на изпълнителни агенции, неправителствени организации и научни институти.
Основната цел и времевият хоризонт на Стратегията са в съответствие с поставената основна задача в Лисабонската стратегия на Европейския съюз (ЕС) - до 2010 г. ЕС да стане “най-конкурентоспособната, основана на знанието и динамично развиваща се икономика в света, способна на устойчив икономически растеж, с повече и по-добри работни места и по-голяма социална стабилност”.
Основната цел, която се поставя в стратегия, е повишаване на конкурентоспособността на българската икономика и постигане на стабилен и устойчив икономически растеж чрез насърчаване на инвестициите.
Очакваният ефект от реализацията на стратегията е свързан с:
• Повишаване на обема на преките чуждестранни и на местните инвестиции, в резултат на подобряването на инвестиционния и бизнес климат в България;
• По-високо ниво на заетост и доходи на населението;
• По-висок темп на нарастване на инвестициите, заетостта и доходите в икономически изоставащите региони на България;
• Значително подобряване на имиджа на България в чужбина като привлекателно място за инвестиции.
Стратегията за насърчаване на инвестициите се основава на резултатите от анализа на макроикономическите тенденции и състоянието на инвестиционния процес в страната, и е разработена в съответствие със стратегически документи на българското правителство, като:
• Националния план за икономическо развитие (2000-2006 г.); Предприсъединителната икономическа програма; Управленската програма на правителството и др.;
• Стратегии и програми в сферата на инфраструктурата, иновационната политика, регионалното развитие, данъчната политика, малките и средните предприятия и т.н.
В този смисъл, в стратегията се обобщават съществуващи или предвидени в други основни документи конкретни мерки и дейности, като се развиват и нови, свързани с инвестиционната политика и насърчаването на инвестициите. Специално внимание е отделено на провеждането на про-активен инвестиционен маркетинг за стабилно позициониране на България на световните инвестиционни пазари и за преодоляване на конкуренцията в привличането на чуждестранни инвестиции. Изпълнението на предвидените мерки се обуславя и от срока на действие на Националния план за икономическо развитие (до 2006г.) и Националния план за развитие (2007-2013 г.).
Предложените мерки и дейности за насърчаване на инвестициите, обединени в седем насоки, които не са представени в изпълнявани стратегии, програми или инвестиционни проекти, следва да намерят конкретен израз, с ресурсно осигуряване, в програми за реализация на стратегията на национално и регионално равнище, в съответствие със Закона за насърчаване на инвестициите, както и в по-нататъшно развитие на нормативната уредба, свързана с инвестициите и общата бизнес среда.
Сподели с приятели: |