Премиерът Бойко Борисов е дал едноседмичен срок на транспортния министър Александър Цветков да намали с 30% леглата в подчинената му болница. Стенограма от последното заседание

Премиерът Бойко Борисов е дал едноседмичен срок на транспортния министър Александър Цветков да намали с 30% леглата в подчинената му болница.

Стенограма от последното заседание на МС показва, че тази скоростна редукция се налага заради твърдение на Анна-Мария Борисова. Здравната министърка обявява, че Транспортна болница в София не е изпълнила изискването за 30% редукция, която е за цялата страна. "Г-жо Борисова, мисля, че нямате достатъчно информация", казва Цветков. Тя отсича, че няма никаква информация и Борисов възлага изискването да се изпълни. Според нея специализираните болници като Транспортна. Военна и МВР трябва да намалят дейностите, в които се припокриват с останалите здравни заведения. Всяка има нещо много малко специфично, обяснява Борисова. С шефа на Военна болница Стоян Тонев вече се разбрали да намали болничните легла.

Повод за разправията става решение на кабинета, с което Транспортна болница се преобразува в еднолично търговско дружество. Цветков обяснява, че това ще и позволи да извършва извънболнични услуги. Те фактически искат едно ДКЦ, където лекарите от болницата допълнително да могат да получават пари от амбулаторни прегледи като специалисти по кардиология, допълва го Борисова.

"Обадиха ми се в сряда от "Майчин дом", за да ми кажат за този случай - жената не може да роди по естествен път. Ние имаме опит в едновременното родоразрешаване и хирургично лечение на сърцето - над 38 случая са минали през болницата", каза вчера шефът на" Св. Екатерина" проф. Генчо Начев.

Отложили операцията за следващия ден, но след като жената започнала да ражда, събрали екип по спешност. Първо извършили цезаровото сечение, а след това сменили митралната клапа на сърцето и направили пластика на трикуспидалната клапа.

След интервенцията и майката, и детето - момченце, се чувстват добре. Жената вече сяда на леглото и се храни. Очакваше се снощи да я преместят от реанимацията в отделението.

"Ако всичко върви така добре, както досега, обикновено на 6-ия или 7-ия ден изписваме пациентите, т.е. тя тогава ще отиде при бебето си. Предполагам, че от "Майчин дом" ще са готови дотогава да го изпишат", каза още проф. Начев.

Според него порокът на сърцето най-вероятно е придобит, а не вроден. В такива случаи не се забранява на жените да раждат, но те трябва да се следят стриктно от специалист.

Дали обаче не трябва да се мери три пъти, преди да се реже? Със сигурност има много болници, в които и по-голямо орязване не би се усетило. Но е добре да се пипа по-леко в специализираните болници. В тях има доста специфични дейности. Освен това там има модерна техника, квалифицирани специалисти и често хора от цялата страна се стичат там с последна надежда.

Рязането на процент може и да е полезно, но само за статистиката.


Кадър на БАН става подуправител на здравната каса
Ана Атанасова

Здравната каса се сдоби с нов управленски кадър. От вчера за подуправител на НЗОК е назначена доц. Марияна Василева, съобщиха от касата. Според скорошни промени в Закона за здравното осигуряване в касата има само управител и подуправител, а не директор и няколко зам.-директори, както беше досега. Целта е пестене на пари.

Новоназначеният подуправител обаче е доста чужд на здравното осигуряване. Марияна Василева е доцент по информатика. От 2003 г. е шеф на секция "Системи за подпомагане вземането на решения" в Института по информационни технологии към БАН, паралелно с това е и преподавател в Нов български университет и СУ "Св. Климент Охридски" по информатика.


Витамини никой не яде

Пазарът на медикаменти без рецепта е в продължаващ застой
Десислава НИКОЛОВА

Временното изтегляне от пазара на всички опаковки от най-продаваните мултивитамини Centrum е най-обсъжданото събитие във фармацевтичния сектор през седмицата. Производителят - американската фармацевтична компания Wyeth (вече собственост на най-големия световен лекарствен концерн Pfizer), изтегли от аптеките и складовете в цяла Европа четирите разновидности на витамините заради непълнота в надписа на опаковката им. Компанията е открила в една от сериите си, че една от киселинните съставки е произведена с помощта на соево масло, в което пък може да има следи от генно модифицирана соя, произведена в САЩ, без това да е отбелязано на продукта. След месец витамините ще бъдат преетикетирани и ще се върнат на пазара.

Изтеглянето е събитие не само защото засяга известен бранд на голяма фирма, а и защото досега нито един производител на хранителна добавка не е изтеглял продукт от пазара, още по-малко пък за да даде допълнителна информация за потребителите.

В България събитието не предизвика интерес. Може би заради слабия пазар на витамини, който е малка част от общите продажби на медикаменти без рецепта (лекарства и хранителни добавки). За първото полугодие на 2010 г. той е около 4 млн. лв. Въпреки обема на продажбите обаче големите компании ще успеят да консолидират позициите си. Прогнозата на световната маркетингова компания IMS Health е, че за разлика от лекарствата, предписани от лекар, през следващите две години ще има стагнация в продажбите на продукти без рецепта. Вследствие на това ще останат само най-големите производители и вносители, които произвеждат продуктите си в същите условия и с подобни изследвания като лекарствата. Причината е, че само те ще могат да запазят качеството и да поддържат цените в период на криза, прогнозират от IMS Health. Според изчисленията на фармацевтите само в аптеките в момента се предлагат около 3000 хранителни добавки, като 1500 от тях се продават активно.

Най-медицинските продукти

Всъщност витамините продължават да са едни от продуктите, на които пациентите имат най-голямо доверие. Голяма част от тях са регистрирани като лекарства и се произвеждат в стерилни условия. Съществува и цяла група витамини, предимно моновитамини, като A, B, C, E, които са в ампули за болнична употреба, но се продават в аптеките и пациентите си ги купуват. Колкото по-тясна е витаминната комбинация, тя е предназначена за специфичен проблем – например витамините В са за неврологични състояния. Когато комбинацията е от мултивитамини, тя е за общо укрепване и съдържа необходимата дневна доза.

Като цяло пазарът на витамини е силно зависим от сезона, дали има грипна епидемия и донякъде е и въпрос на мода – в момента страдат по-скъпите ценови сегменти, тъй като покупателната способност пада, коментира Кунчо Трифонов, регионален мениджър на IMS Health.

Когато става въпрос за моновитамини, за пациентите продължава да е от значение дали продуктът е добавка или лекарство, обясняват фармацевти. Съществуват обаче няколко основни причини, поради които витамините се регистрират като добавки.

И добавките, и медикаментите без рецепта се продават свободно. Производителите на медикаментите без рецепта обаче подлежат на стриктен контрол за съдържанието и начина на производство от Изпълнителната агенция по лекарствата и са длъжни да регистрират и доказват цените си в здравното министерство. Обратно, при хранителните добавки няма нито контрол върху съдържанието на продуктите, нито таван за цените.

В момента един такъв продукт, като например китайски чай, може да бъде регистриран в която и да било Регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве. Документите, които представя вносителят или производителят, са копие от опаковката, върху която трябва изрично да бъде изписан съставът и че продуктът не замества пълноценното хранене. С този регистрационен номер добавката се продава в цялата страна, без да се провери дали наистина съдържа посочените елементи и дали подпомага съответните рекламирани процеси.

По-голяма доза сигурност, че продуктът наистина е полезен, дават големите производители, които произвеждат добавките в стерилна среда.

Според прогнозата на IMS именно те ще продължат да увеличават пазарния си дял и ще устоят на кризата през следващите две години, в които потребителите ще продължат да ограничават потреблението на добавки за сметка на лекарствата.

Болка и нездрави кости

На първо място по продажби в групата на лекарствата без рецепта продължават да бъдат медикаментите срещу болка. Традиционно най-продаваното лекарство в България изобщо е аналгинът.

В групата има ръст, тъй като грипната епидемия през зимата увеличи търсенето на лекарства срещу настинка и кашлица, както и продуктите за болки в гърлото.

След мултивитамините най-продаваните продукти са тези, които подпомагат ставния хрущял и костите. В момента в аптеките се продават около 70 бранда такива добавки и лекарства, което е твърде много за българския пазар, и онези, които нямат възможност да се рекламират и да се позиционират добре, вероятно ще отпаднат.

Продуктите, които подпомагат отделителната система, вече заемат трето място, като на по-задна позиция остават добавките, които подпомагат диетата и намаляването на теглото.

За всички на пазара е явно какви ще бъдат тенденциите, особено след въвеждането на строги стандарти в производството на храни. Здравното министерство подготвя наредби, с които воденето на регистър за производителите и състава на хранителни добавки да стане задължително. Така ще е възможно да се контролира по-строго и съдържанието на самите продукти. В момента пациентите си самопредписват добавки, понякога със съмнително съдържание – такива продукти се продават във фитнес и козметични салони, в супермаркети и дрогерии и често на тези продукти се приписват вълшебни свойства, каквито те не притежават, коментира Николай Костов.

Ирен ДЕЛЧЕВА

Бойко Борисов: Младенов!

Николай Младенов: Подкрепяйки предложението на министър Трайков, искам да обърна внимание на уважаемите колеги, че България разполага и с други ордени, освен "Стара планина". Моля ви, погледнете ги внимателно, защото всички ордени напоследък, които разглеждаме, са "Стара планина" първа степен. Имаме цяла орденова система. Малко понатоварваме единия орден за сметка на другите. Хубаво е да го имаме предвид, когато взимаме решение, от което се сваля и стойността на ордена.

Трайчо Трайков: Аз само един орден съм представил.

Свилен Нейков: Става въпрос за един много голям спортист - Ивайло Маринов, известен като Исмаил Мустафов в миналото, който е олимпийски шампион в Сеул 1988 г., четирикратен световен шампион, четирикратен европейски шампион, носител на престижни медали от много добри турнири за България, за което предлагам да бъде удостоен със званието орден "Стара планина" втора степен.

Бойко Борисов: Приемаме точка 2. Министър Младенов каза, хубаво е да имате предвид за ордените, за да не девалвират във времето.

За имотите

Росен Плевнелиев: Г-н премиер, спомняте си пътния възел Качица, който открихме наскоро във Велико Търново. Това е държавен имот с общо 18 хил. кв. м площ, които ние даваме безвъзмездно на община Велико Търново, за да могат да си направят една допълнителна улица, която се връзва към пътния възел Качица и този парк в съседство, с който те кандидатстват по линия на ОП "Регионално развитие".

Цветан Цветанов: Аз само да добавя, като подкрепа на това, което се предлага, защото там знаете, че имаше доста проблеми, свързани с нарушаване екологичното равновесие, с горския фонд. Смятам, че един проект, който е свързан с изграждането на такъв парк, ще даде възможност да покаже политиката на правителството в тази посока.

Бойко Борисов: Уведомете областния управител на Велико Търново, да отидат, да го покажат, защото това е хубаво за града.

За болниците

Александър Цветков: Националната многопрофилна транспортна болница "Цар Борис III" е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С образуването на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност представляващото лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ ще разшири обема на предлаганите медицински услуги, които не могат да се извършват в лечебното заведение за болнична помощ.

Бойко Борисов: Каква е разликата от сегашния й статут и това, което правим?

Александър Цветков: В момента това е многопрофилна транспортна болница и предлага болнична помощ. Това, което се образува - транспортен медицински център, има характер на поликлиника и така ще могат да се извършват прегледи и консултации на пациентите.

Бойко Борисов: И там са съответно тези лаборатории, където дават сертификати за ватмани, машинисти, летци?

Александър Цветков: Да, на всички служители, свързани с транспорта. Този медицински център ще бъде на територията на тази транспортна болница, така че допълнителни средства няма да бъдат необходими.

Симеон Дянков: На някакъв етап говорихме, че всички специализирани от този тип болници, е хубаво да мислим като стратегия да минат към Министерство на здравеопазването, защото там им е мястото по принцип.

Бойко Борисов: Фактически ние определяме специфичната насоченост, защото за летците, ватманите, машинистите има специални прегледи, специални комисии, които са концентрирани в тази болница. Като цяло, министър Борисова, какво ви е мнението?

Анна-Мария Борисова: Като цяло тази болница трябва да си редуцира броя на леглата, защото тя не си ги е подала. Всички болници, включително и Военна болница, са си редуцирали леглата.

Тук те дори не ни представиха състава на отделенията си като брой, като специфика. Ние дори и това не знаем. Моля 30% да си редуцирате леглата. Това е за цялата страна.

Александър Цветков: Г-жо Борисова, аз мисля, че нямате достатъчно информация, тъй като това е предоставено.

Ана-Мария Борисова: Нямам никаква информация.

Александър Цветков: Съжалявам за това. Приемам, че е необходимо да се намали броят на леглата.

Бойко Борисов: На следващото заседание министър Цветков устно да ни информира, че е приключило това, което министър Борисова настоява да се направи от тази болница. Една седмица срок.

- Г-н Славчев, народните представители не възнамеряват да променят сега съществуващия режим за собственост върху аптеките, според който едно юридическо лице може да притежава до четири обекта, въпреки че преди седмица в парламентарната здравна комисия на първо четене влезе предложение за пълна либерализация на модела. Това ще повлияе ли върху работата на веригите от аптеки в страната?

- Спорът за или против либералния модел е почти вечен. По темата се спори поне от десет години, но ние в Асоциацията на собствениците на аптеки подкрепяме този модел, защото не забранява съществуването на различни стопански обекти на пазара и дава избор на пациента къде да пазарува. Това е истинският пазарен принцип. Депутатите обаче наистина не демонстрираха желание да падне сегашното ограничение за четири аптеки. Очевидно това е най-подходящият модел за стартиращата здравна реформа в страната.

- Въпреки това се появи предложение режимът малко да се затегне чрез промени в Търговския закон, които да не позволяват на лицата, които се занимават с търговия на дребно с лекарства да притежават повече от четири аптеки, независимо от броя на фирмите, които са регистрирали. Идеята е да се избегне сегашната практика, при която един човек отваря десет фирми, всяка от които управлява по четири аптеки, и по този начин пак създава верига от 140 обекта в цялата страна.

- Не мисля, че подобна промяна е приложима за Търговския закон. В него не може да се регламентира дейността на отделен бранш, защото това е норматив, който дава общовалидни понятия за всички стопански субекти, независимо в кой сектор се намират. Освен това дори да влезе подобен текст, контролирането и проследяването му ще е толкова трудно, че той на практика ще бъде неприложим. Да вземем за пример семейство, в което мъжът има две фирми и ръководи съответно осем аптеки. Нищо не пречи, ако коментираната промяна влезе в сила, едната фирма да се прехвърли на свързано лице, например съпругата, и семейството пак ще управлява осемте си обекта.

- Но поне няма да има огромни вериги, които да поглъщат по-малки и да създават монополно положение на пазара...

- Всичко, което противоречи на пазарните принципи, е трудноосъществимо на практика. В този смисъл, ако има почва за развитието на един бизнес, той винаги ще намери вратички в закона, за да осъществи дейността си. А в случая става дума за най-обикновена административна бариера, която няма как да спре съществуването на веригите.

- Спорът за или против веригите действително се води от години, но в дъното като че ли стоят малките търговци на дребно, които се страхуват от фалит заради непосилната конкуренция. Това така ли е наистина, или с темата прекалено много се спекулира?

- Първо, искам да уточня, че в обвързването на лекарствоснабдяването в малките населени места с формата на собственост на аптеките няма никаква логика. В момента на пазара има както стопански обекти с по няколко аптеки, така и единични обекти, които се управляват от един магистър-фармацевт, и при това се справят доста добре. Затова не е коректно да се говори, че когато една верига стъпи в малък град или село, автоматично вдига цените. Например в Омуртаг преди три години имаше три обекта, които не бяха част от верига, а хората купуваха лекарствата на пределни цени. Сега в града има две аптеки, управлявани от верига, а медикаментите са по-евтини с поне 12-15 процента. Какво лошо има за пациентите при това положение? В най-лошия случай, ако в града остане една аптека, собственикът й може да върне старите по-високи стойности, но засега няма такива индикации. Но истинският въпрос не е колко и какви аптеки има в дадено населено място, а кой държи монопола в него. Има градове, в които местните магистър-фармацевти са спечелили доверието на населението, развили са търговската мрежа и не допускат вериги на своя територия. Затова твърдението, че малките аптеки ще фалират при поява на верига, не почива на трезва логика.

- И все пак за един дребен търговец не е ли по-изгодно да се присъедини към по-голяма верига, особено когато става дума за франчайз, където му се дава шанс да запази известна самостоятелност при управлението на аптеката?

- Всеки, който се чувства достатъчно силен, може чудесно да управлява бизнеса си и сам. Както казах, има много примери за магистър-фармацевти, които са спечелили клиентите си със собствен труд, инвестирали са немалко в аптеката си и се справят добре. Но има и такива, които дори не правят ценообразуване и когато в района им се появи верига, я обвиняват, че е монополист и подбива цените. Истината е, че монопол има там, където няма конкуренция, а новопоявилите си вериги по-скоро регулират нормата на печалба.

- С какви мотиви малките аптеки се присъединяват към съществуващите вериги?

- На първо място е възможността за по-добри търговски резултати. Фактът, че управляваме успешно 104 обекта за търговия на дребно в цялата страна, е достатъчно показателен. Освен това управителите на отделните обекти получават наготово всичко, което се върши в един централен офис. Например, ако трябва да се внедри софтуер, той автоматично се предоставя на всички аптеки от веригата, вместо да се чака всеки обект поотделно да го развие и пусне в употреба. Ръководителите са освободени и от ангажимента да следят промените в нормативната уредба, да разбират от счетоводство и управление, защото тези задачи се изпълняват от централата на веригата. С две думи, всички се възползват от едни и същи конкурентни условия. Последните преговори, които водихме за подписване на франчайзингов договор, бе с една аптека в Добрич и резултатите й сега вече са много по-добри. От началото на годината сме присъединили над 10 нови обекта към групата в цялата страна.

- Кои са услугите, които една верига от аптеки може да предложи на клиентите, а малката квартална аптека не може?

- Финансовата стабилност, от една страна, дава възможност за по-добро снабдяване и разнообразие в предлаганите продукти. Потребителите имат достъп и до по-широк избор, тъй като фармацевтите, които работят с 5000 различни позиции, могат да са по-полезни от колегите си, които предлагат само хиляда и петстотин. И не на последно място реализирането на по-добри печалби дава възможност продажбите да се извършват и на по-приемливи цени. С което, разбира се, не искам да кажа, че веригите задължително са по-добри от частните аптеки, защото всичко казано дотук се отнася за тези от тях, които успяват добре да управляват бизнеса си.

- Една от последните екзотични идеи в бранша е лекарите да изписват не търговските имена на лекарствата, а тяхното международно непатентно наименование, за да се въведе т. нар. генерично заместване, което да позволи на фармацевтите да предлагат на пациентите пълната гама от медикаменти със съответната активна съставка, оставяйки избора на пациента. Браншът може ли да понесе толкова генерална промяна?

- Категорично подкрепяме предложението за генерична замяна в аптеките, защото тя пряко се отразява на крайната цена на продуктите. При желание от пациента фармацевтът винаги може да предложи нещо по-евтино, както е в повечето европейски държави. За съжаление браншът ни не е на етап, в който безболезнено да въведе тази практика. Промяната е доста радикална и е свързана с предоставянето на доста сериозни правомощия на магистър-фармацевтите.

- Какви са пречките?

- На първо място образованието на фармацевтите. В момента на пазара има магистри с дипломи от различни образователни програми, които не са унифицирани. Наскоро от Българския фармацевтичен съюз повдигнаха въпроса за легитимността на дипломите от Украйна и Молдова, тъй като дисциплините там се изучават задочно, и поискаха лицата, които са завършили в тези страни, да държат приравнителни изпити у нас. Доскоро тази практика съществуваше и у нас, но вече никой магистър-фармацевт не учи задочно. Преди да се дадат големи правомощия на действащите управители на аптеки, е необходимо някой оторизиран орган да удостовери, че те са готови за тази професия.

На второ място, техническата готовност на аптеките не е достатъчно добра. Не мога да приема, че обект без компютър и достъп до ИНТЕРНЕТ ще борави с международните непатентни наименования на продуктите. Никой не може да помни десетки хиляди търговски имена, ще се налага да се правят справки и в този случай не може да се разчита на хартиени каталози, които невинаги се актуализират навреме.

И не на последно място, как лекарят ще получи обратна връзка от магистър-фармацевта с какъв медикамент се лекува неговият пациент, ако няма изградена информационна система, която да ги свързва. Здравният министър Анна-Мария Борисова обеща, че от 1 януари ще започне разработването на електронни здравни карти за пациентите, което означава, че и аптеките трябва да се съобразят с това нововъведение. Не може последната инстанция, която отпуска лекарствата, да не е част от системата на електронното здравеопазване.

- Няма ли риск по този начин да се засили нелоялната конкуренция, да се стигне до подкупване на аптекари, за да сведат избора на пациента до конкретни медикаменти?

- Това е другият основателен аргумент. Никой не е дискутирал контрола върху магистър-фармацевтите. Всяко овластяване без конкретни правила може да доведе до непопулярни търговски практики. Затова се опасявам, че ако генеричното заместване влезе твърде рязко, ще предизвика стрес в системата. Става дума за твърде фундаментална промяна, която е на доста по-високо ниво от това, на което се намира фармацевтичният ни бранш в момента.

- За никого не е тайна, че много дистрибутори и производители притежават собствени вериги от аптеки или са свързани с такива и генеричната замяна само ще улесни пласирането на продуктите им...

- Големият проблем всъщност е, че без ясна визия промените се правят на парче. До идеята с генеричната замяна се стигна, защото в Европейския съюз това била преобладаващата практика. Наскоро с промени в Наредба 34 нефармацевтите бяха извадени от аптеките, но тогава никой не се поинтересува как е в съседните държави. Общата нормативна рамка не беше подложена на обсъждане. Което е поредният пример за това, че управляващите правят избирателни промени. Аптеките трябва да са част от протичащата здравна реформа, а не специално охранявана територия.