Премиерът Бойко Борисов е дал едноседмичен срок на транспортния министър Александър Цветков да намали с 30% леглата в подчинената му болница. Стенограма от последното заседание

„Системата, която лекува хората, е болна", изненадващо прозря от парламентарната трибуна финансовият министър Симеон Дянков, докато се опитваше да обясни на народните представители защо до края на годината лечебните заведения ще получат само 65 млн. лв. от обещаните 200 милиона, при положение че здравната каса дължи над 125 млн. лв. на изпълнителите на медицинска помощ. Накрая се възмути от факта, че системата само гълта пари, без да се реформира, и по традиция хвърли вината върху предишното управление. Призна с половин уста, че настоящата власт също се е „замотала" с промените, но за това пак били виновни другите - онези, които били „замразили" реформите още през 2001 година. Никой обаче не се сети да го попита как се преобразява цял сектор без пари и защо прословутите „приоритети" на държавата не получават и стотинка от хазната?

Отговорът е елементарен: защото необходимите средства грижливо се съхраняват в държавния фискален резерв, за да крепят дефицита, което по думите на Дянков „е добре за всички български граждани, не само за лекарите и пациентите". Парадоксът в случая е, че през последните 10 години парите в т. нар. резерв на здравната каса в Българската народна банка (БНБ) са се увеличили повече от два пъти. От 530 млн. лв. към края на 2000 г. сумата е набъбнала до 1.2 млрд. лв. към 31 юли 2010 година. През 2002-ра средствата малко се увеличават, но до края на 2003-а остават почти непроменени - 763 млн. лв. наличност по сметки, от които 700 млн. лв. депозит. С две думи, в този период касата е изразходвала всичките си налични средства за медицински дейности почти без остатък. През 2004 г. във връзка със споразумението с Международния валутен фонд парите са прехвърлени в единна сметка и са включени в системата за електронни разплащания СЕБРА, разказа Дянков. На следващата година заради планиран дефицит от 111 млн. лв. в бюджета на НЗОК наличните средства в БНБ намаляват от 763 млн. на 652 млн. лева. След като през 2006-а финансирането на болничната помощ се поема изцяло от касата, почти всички заделени пари се използват за покриване на здравноосигурителни плащания, а преходният остатък (споменатите по-горе 700 млн. лв.) се стопява до 366 млн. лева. Ситуацията се задържа стабилна до края на 2008 г, тъй като планираните дефицити в бюджета на касата се покриват от държавната хазна и средствата в БНБ, макар и малко, остават непокътнати - 2007-а приключва с наличност от 376 млн. лв., 350 млн. от които в депозит, а 2008-а - с наличност от 426 млн. лв. и същия размер на депозита. През 2009 и 2010 г. бюджетът на НЗОК се формира само от вноски и трансфери за здравно осигуряване, няма планирани дефицити и доплащания от републиканския бюджет не са правени, заключи министър Дянков.

Дотук сметките изглеждат чисти, а дългът на държавата към здравната система - изпълнен. Само че е напълно непонятно защо в годините, в които секторът разполага с най-малко пари, депутатите приемат бюджета на здравната каса с излишък - 401 млн. лв. през 2009-а и 830 млн. лв. през 2010-а. Става дума за средства, които ведомството ще събере, но няма да изхарчи, защото разходите му ще са по-ниски. Ето защо Дянков се хвали, че правителството не е пипало парите за здраве и всичките 1.2 млрд. лв. са налични. Странното в случая е защо при това положение касата няма с какво да плати на болниците.

Разбира се, у нас има редица нормативни документи, които регламентират всички дейности, свързани с болничните отпадъци, но това не означава, че нещата вървят по мед и масло. Не са един и два случаите, когато стари спринцовки, марли с кръв и други „продукти" на хирургията се изхвърлят в контейнерите за битова смет. Има здравни заведения в страната, които не са сключили договори за транспортирането и обработката на опасните си продукти и на практика ги третират като обикновен отпадък, в нарушение на инак строгите разпоредби. Столичният инспекторат откри в края на миналата година, че шест болнични заведения в София са смесвали опасния боклук с битовата смет. Установено е, че на сметището в Суходол са попаднали болнични отпадъци от клиниките „Шейново" и „Тубдиспансер - Сточна гара". Любопитно е, че нарушителите в тези случаи се откриват много лесно, тъй като върху редица от „предметите" има маркировки на съответното лечебно заведение. Проверките продължават и досега и общият им брой вече надхвърля двеста. Последно, в края на юли, е била инспектирана Многопрофилната болница за активно лечение „Доверие" в кв. „Овча купел 2", но там не са открити нарушения. Обяснението за безхаберието на болниците, които не полагат нужните грижи за опасните отпадъци, е прозаично - липса на средства. Несъмнено има и случаи, когато става дума за незнание или просто за немарливост. Да се надяваме, че те са изключение, тъй като иначе следват тъжни изводи за това какви хора работят в клиниките ни.

Според нормативните изисквания основният метод за обезвреждането на опасните отпадъци е изгарянето. При високотемпературно окисление органичните съединения се превръщат във въглероден диоксид и вода, а неорганичните - в пепел. Така на практика се постига пълно унищожаване на заразените микроорганизми, а освен това се намалява до минимум и крайният обем на отпадъците. Интересно е, че у нас има само три инсталации, които могат да изгарят опасните боклуци на болниците - инсинераторът в Александровска болница, този във Военномедицинска академия (който обаче не работи от няколко месеца), както и инсталацията на „Лукойл Нефтохим". Инсинератор се изгражда и в Пловдив, а в Шумен сега се подготвя проект за такова съоръжение. Има и други методи за третиране на болничните отпадъци като автоклавиране и микровълново обработване (у нас съществуват 18 такива инсталации), но те не дават 100-процентова гаранция за ефективно обезвреждане.

Смешно малкият брой на инсинераторите обаче не означава, че огромни количества болнични отпадъци се трупат по складове в очакване да им дойде редът за изгаряне. Нищо подобно, дори напротив -инсинераторът в Александровска болница работи едва по 15 дни в месеца, тъй като няма достатъчно количества боклук, обясни за „БАНКЕРЪ" директорът му Георги Стоянов. Капацитетът на съоръжението е 400 кг на час, или малко под 10 тона за денонощие. В същото време обаче всяка година различните здравни и ветеринарни заведения, лабораториите, както и дистрибуторите и производителите на медицински консумативи в страната генерират около 6500 тона опасни отпадъци. По данни на Предприятието по управление на дейностите за опазване на околната среда (ПУДООС) обаче всички инсталации за третиране на такива боклуци (включително и автоклавиране и микровълново обработване) преработват между 4420 и 5500 т отпадъци на година. Простите сметки показват, че 1000-2000 тона болнични отпадъци просто не преминават през необходимите процедури по обезвреждане и попадат в природата. Както вече казахме, една от причините за това е лошото финансово състояние на лечебните заведения. Изгарянето на 1 кг отпадъци в инсинератора в Александровска болница струва 1.98 лв. с ДДС, като в тази цена е включен и транспортният разход (за територията на София). Клиниките от другите градове плащат допълнителни суми на лицензираните транспортни фирми (общо 76 за цялата страна) и в повечето случаи тези суми надвишават таксата за самото унищожаване на боклука.

Изпълнителният директор на ПУДООС Галина Симеонова призна пред „БАНКЕРЪ", че някои от болниците наистина закъсняват с плащането на задълженията си, но засега не се е стигало до спиране на извозването на сметта. „Проявяваме търпимост към тези случаи. Обикновено правили лични срещи с длъжниците и се разбираме да погасят дълговете си в определен срок - най-късно до края на съответната година. Има обаче и фирми със стари задължения, на които са отправени нотариални покани или са заведени дела", каза още Симеонова.

В крайна сметка остава да се надяваме, че последните финансови затруднения на болниците няма да попречат допълнително на правилното обезвреждане на опасните отпадъци. Освен това е крайно време отговорниците за болничната смет да разберат, че от подобно нещо не може и не бива да се пести. Та нали уж живеем в европейска държава?

Здравната министърка заяви, че болниците, които не са на подчинение на ведомството и, би трябвало да осъществяват само специфичната си дейност. „Всичко останало е повтарящо се, както е в една обикновена болница, и нищо особено не е", констатира проф. Анна-Мария Борисова.

Излиза, че според нея Правителствената болница трябва да лекува само правителството, Военномедицинската академия - военните, Транспортната болница - ватманите.

Но тогава щеше ли да е жив 19-годишният Кристиян от остров Корфу, който получи нов черен дроб в Правителствена ? Или другите около 50 бедни и болни хора, спасени с трансплантации от д-р Спасов? Ами българите без пагон, които военните лекари връщат от гроба всеки ден?

Ако това го можеха и „обикновените" болници, нямаше да недоволстваме. Но така излиза, че властта ида боледува, ще се лекува. По европейски. А народът - в „обикновените" болници. Нали знаете, болен здрав носи.


Здравната каса paздалa 1,2 и. лева хонорари
Националните консултанти по различните болести, водещи специалисти и шефове на здравната каса са си разпределили над 1,2 млн. лв. хонорари през миналата година. За сравнение на служителите по трудов договор са били платени 21,8 млн. лв.

Това става ясно от отчета на институцията, който бе приет от депутатите от здравната комисия в парламента.

Според НЗОК обикновено възнаграждението на лекарите - външни консултанти, за едно заседание е около 30 лева. Тяхната задача е да преценят и да разрешат отпускането на скъпи лекарства на тежко болни пациенти. Такива заседания се провеждат веднъж месечно, а понякога и по-рядко.

От НЗОК уточниха, че за консултации не са давали пари през миналата година нито на сегашната министърка Анна-Мария Борисова, нито на колежката й Русанка Ковачева, сега шефка на комисията по позитивния лекарствен списък.

От тези пари е било плащано и на юристи за различни услуги, както и възнаграждения на членовете на двата борда на НЗОК, обясниха още от касата.

Шефката на здравната комисия Десислава Атанасова не беше на заседанието и при приемането на отчета. Пред „Труд" обаче тя призна, че 1,2 млн. лв. са си доста пари за хонорари.

„Подкрепям отчета за дейността на касата, защото се вижда, че през 2009 г. е направен опит за преодоляване на негативните тенденции", обясни на заседанието заместник-шефката на комисията Даниела Дариткова (ГЕРБ).

Според документа през миналата година за лекарства касата е похарчила над 325 млн. лв., а на болниците е изплатила около 930 млн. лева. Пред депутатите шефката на касата д-р Нели Нешева обяви, че тази година институцията има затруднения при плащането на лекарства. По темата с натрупаните 125 млн. лв., които касата дължи на болниците, д-р Нешева обясни, че се очаква Министерството на финансите да преразгледа ситуацията и да се стигне до решение.

Точка 45 - проект на Решение за образуване на еднолично дружество с ограничена отговорност „Транспортен медицински център" ЕООД

АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис" е лечебно заведение, което предлага услуги, насочени преди всичко в областта на болничната помощ и консултиране на насочените към болницата пациенти. С образуването на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, представляващото лечебно заведение за специализирана извън-болнична медицинска помощ, ще разшири обема на предлаганите медицински услуги.

БОЙКО БОРИСОВ: Каква е разликата от сегашния й статут и това, което правим?

АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Това, което се образува - транспортен медицински център, има характер на поликлиника.

БОЙКО БОРИСОВ: И там са съответно тези лаборатории, където дават сертификати за ватмани, машинисти, летци?

АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Да, на всички служители, свързани с транспорта.

СИМЕОН ДЯНКОВ: На някакъв етап говорихме че всички специализирани болници, е хубаво да мислим като стратегия, да минат към Министерството на здравеопазването, защото там им е мястото по принцип.

АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Това вероятно ще бъде в рамките на общата концепция за специализираните болници.

БОЙКО БОРИСОВ: фактически ние определяме специфичната насоченост, защото за летците, ватманите, машинистите има специални прегледи, специални комисии, които са концентрирани в тази болница. Като цяло, министър Борисова, какво ви е мнението?

АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Те фактически искат едно ДКЦ - диагностично консултативен център, където лекарите от болницата допълнително да могат да получават пари. Болницата трябва да си редуцира поне с 30% леглата. В новия Закон за здравето е казано, че тези болници по чл. 5, а това са Военна, МВР, тази на затворите, по принцип си остават подчинени на специфичните си министерства, а на нас - Министерство на здравеопазването, се разрешава само да консултираме кой да бъде заместник-директорът по лечебната дейност, което в никакъв случай не е достатъчно. Принципно тези болници трябва специално да бъдат разгледани и да се вземе решение за тях, тъй като те са доста големи, те припокриват всички останали болници. Всяка една от тях има нещо много малко специфично, както в случая, както Военна болница, както МВР болница. Всичко останало е повтарящо се както е в една обикновена болница и нищо особено не е. Ние искаме точно тази общата част, която е и водеща във всяка една от тези пет специализирани болници, това да бъде ограничено. И с генерал Тонев се разбрахме, той си редуцира леглата както в София, така и в провинциалните военни болници. Моля 30% да си редуцирате леглата.

АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Госпожо Борисова, аз мисля, че нямате достатъчно информация, тъй като това е предоставено.

АННА МАРИЯ БОРИСОВА: Нямам никаква информация.

АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ: Съжалявам за това. Приемам вашето твърдение, че е необходимо да се намали броят на леглата.

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 45.

На следващото заседание министър Цветков устно да ни информира, че е приключило това, което министър Борисова настоява да се направи от тази болница. Една седмица срок.

Най-много легла ВМА ще редуцира в Сливен и Плевен, тъй като леглата там в армейските болници се дублирате тези в цивилната здравна мрежа, а това било излишен лукс.

За сметка на това пък проф, Анна-Мария Борисова се съгласила да се увеличи базата в клиниките по токсикология и по изгаряния във военноморската болница във Варна, тъй като били уникални за България.


Толкова ли е лошо ла си санитар в България?
Ирена СТОЯНОВА, Стара Загора

Не мога да разбера в България санитар ли е най-омразната и най-ужасната професия? Че я ползват постоянно като плашило.

Говори се например, че ако не си плащаш здравните вноски, определено време ще работиш като санитар в болницата. Преди това се споменаваше, че ще наказват пияните шофьори, предизвикали катастрофа, пак с работа като санитари. Е, това как ви звучи?

Плашим некоректните данъкоплатци и пияниците, седнали зад волана, с нещо, което според мен не е нито страшно, нито срамно. Не вярвам, че те ще си вземат поука или че по този начин ще бъдат наказани за провиненията си. Санитарите в болницата раздават храната, чистят стаите и тоалетните, помагат на сестрите и лекарите. Имат своите отговорности и без тях работата в болниците по-трудно ще върви.

Затова не съм съгласна с всички тези идеи за превъзпитание. Струва ми се глупаво и необмислено. Този, който не си плаща, трябва да бъде глобен или да му вземат имущество, а пияните шофьори направо да отиват в затвора.


ЛЕКАР СКРИ РАНЕН БАНДИТ
Шефът на Варненската болница може да се раздели с поста си заради Юрката
Тереза ТРЕНЕВА

Варненската университетска болница „Се. Марина" е укривала прострелян бандит, докато полицията го е издирвала под дърво и камък. Информацията потвърдиха вчера от полицията във Варна. Заради издънката може да хвръкне главата на шефа на болницата проф. Красимир Иванов.

В продължение на няколко дни ръководството на лечебното заведение не е уведомило ченгетата, че при тях, надупчен от куршум, лежи известният във варненския подземен свят Йордан Димов по прякор Юрката.

Скатаване

На 28 август Юрката е прострелян в курорта Слънчев бряг. За да си спести срещата с униформените, не подал жалба в полицията и отишъл в частна клиника. Там обяснил, че преди два часа са го надупчили, след което се преместил в болницата във Варна „Св. Марина". Според запознати Юрката и шефът на лечебницата проф. Иванов са в близки отношения. Междувременно бургаската полиция разбрала за инцидента и започнала да издирва простреляния. В търсенето се включили и варненските ченгета. През това време от „Св. Марина" не обелили и дума, че при тях лежи Юрката, въпреки че по закон са длъжни да уведомят МВР, когато имат пациент бандит. Когато издирвачите влезли в следите на Йордан, той вече бил изписан. След няколко дни той също научил, че го търсят и сам притичал в полицията. Лансирал версията, че се самопрострелял. Въпреки това обаче по случая е образувано досъдебно производство.

Контра

Юрката е известна фигура във варненския подземен свят още от мутренските години. Сочен е за един от шефовете на бившата силова групировка ВИС-2. През всичките години обаче никога не е бил осъждан, въпреки че често е имал „срещи" с органите на реда.

Когато стане тенденция за лекарите да се чува в криминалните новини, явно проблемите не идват от здравната реформа.

българите по принцип сме доста търпелив народ, но това вече и два малко в повече. Уж почти свикнахме известни престъпници постоянно да се измъкват от затвора заради медицински свидетелства, из-1 дадени от „честни лекари". Легализираното изнудване и подкупи за всеки доктор станаха почти традиция. Лекарски грешки се случват, защото и медиците са хора. Здравеопазването ни не беше реформирано в последните 20 години и уж сме склонни да съчувстваме на наследниците на Хилократ. Ама, когато от един шеф на болница започне да се оплаква не здравният, а вътрешният министър, нещо май не е както трябва.

Приятели

Врагове

А лекарите се канят да протестират срещу здравните реформи и дори зоват пациенти да ги подкрепят. Само дето повечето от доволните пациенти, които биха ги подкрепили, са познати от криминалните сводки. Естествено не всички лекари са такива, има много добри професионалисти, които си обичат повече работата от парите, но заради случаи като тези цялото им съсловие страда.

Затова, колкото и тъжно да звучи, за да се оправи медицинското съсловие в България, май по-наложително е да се направи съдебна реформа, отколкото здравна.