Преминаване в божието царство алън кристенсен

ВЪВЕДЕНИЕ

Господ ни събужда за това кои сме, и защо сме това, което сме. Той има цел за всеки един от нас да изпълним Неговото намерение на земята. Бог иска да разберем, че нашата съдба е да станем изявените синове на Царството.

Аз вярвам, че стоим в най-важното време в историята на творението. Ние сме в час на преход, време на промяна. Ние влизаме в един нов ред в Божието Царство. Деня идва – и това е следващото главно събитие в Божията програма на вековете – когато всички слави на Божия Син ще бъдат разкрити и изявени в Божиите синове.

Нека да отворим сърцата си, за да може Бог да ни говори и да ни покаже какво е наистина един Божий син, така че онези „по-велики дела“ да бъдат извършени от това огромно семейство от синове, които сега приближават до часа на проявлението. Те са тази избрана група хора, избрани през много векове, които чрез огньове и пещи на страдание са били доведени до същия славен образ на Исус Христос. Това са Божиите синове, като Него. Те са точно като Него. Те са в Неговия образ. Те са напълно Божии синове, напълно като Него, родени от Него, от Неговия ум и воля и намерение, единствената им разлика е, че Той (благословения Исус) е най-старшият в огромното семейство от синове. Те, с Него, са невястата, последния Адам в цялата му пълнота.

Една нова реалност започва да се оформя в Божиите избрани в този час, която ще се разпространи из цялото творение. Бог създава нещо ново. Започва една нова история. Един нов свят идва на земята. Земята ще бъде изпълнена със славата на Бога.

Бог издига хора, и чрез Божиите синове Той поставя едно семе на земята. Ние сме новото семе за новия век. Божията цел в издигането на Христос в нас е, да може чрез нас, поколенията на човечеството да бъдат издигнати от проклятието на греха и на смъртта, издигнати към откровението за вечния живот и слава.

Бог ни призовава да разберем дълбоките неща на Неговото Царство, да влезем в духовните нива, където никога преди не сме мечтали или не сме си представяли. Той ни призовава да променим човешкия си земен начин на мислене с неговите ограничени нива на вяра. Той иска да ни превърне в истински ХОРА НА ЦАРСТВОТО, Божии синове, които дявола не може да спре или да ни затвори вратите, хора с влияние и власт да управляват земята с Христос.

Има едно измерение на откровението на Исус Христос, което надминава говоренето на думите, писането на книгите, и проповядването на проповедите. Разкриването на Исус Христос е нуждата на нашия час, целта на този Ден, и надеждата на творението! Ако Бог не даде специална помощ на духа на мъдрост, праведност и сила да се посрещне нуждата на творението, тя няма да бъде посрещната. Няма бутони, които да се натиснат, които да могат да избавят човечеството от силата на греха и смъртта, или да разрешат сложните и стряскащи проблеми, които съществуват в света днес. Теологията „назови го и го изискай“, която казва, че Исус е направил всичко, и всичко, което ние трябва да направим сега е просто да го повярваме, не е и няма да произведе това изявяване!

Цялата земя и цялото творение чакат славата на Господа да бъде разкрита в синовете. Божиите взаимоотношения във вашия живот и в моя са изпълнени с божествена цел. Има нещо много по-велико пред нас от това да ходим по златни улици или да прелитаме в бели нощници, дрънкащи на арфи! Това е бил манталитета на църквата като цяло. Благодаря на Бог, че има небе, да има много небеса, но искам да ви кажа нещо. Всичките взаимодействия на Бог в нас, кръста, страданието, развитието, благословението, славата – са възнамерявани, за да поставят нещо от Неговата природа и характер в нас! И това не е за да ни направи достатъчно святи за небето, но за да Му позволим да бъде направен изявен в цялата Му пълнота точно тук в този тъмен свят, в който живеем!

Бог е определил правдата, славата и силата да светят пред лицето на всички народи! Това ще се извърши чрез онези, които са трансформирани в подобието на Неговия Син! Ние сме променяни сега! Нов ред се издига на земята! Царската слава на Господа ще бъде разкрита от живия, завършен храм на Неговото тяло! Неговата праведност и живот ще изпълнят земята! Неговата сила ще разтърси народите и всички народи ще дойдат и ще се преклонят пред НЕГО!

Жътвата на този век ще бъде събрана! Всичко ще бъде направено ново! Творението ще бъде освободено от робството на тлението! Греха и смъртта повече няма да царуват! Божиите избрани се подготвят за това, дори в този час!!!

ГЛАВА ПЪРВА – НАЧАЛОТО НА ЦАРСТВОТО

Човечеството не разбира копнежа, който е в него и ние можем да бъдем сигурни, че цялото неодушевено творение също е сляпо и е в тъмнина. Ние сме станали като бебета, които понякога плачат без да знаят защо, отказващи да бъдат утешени. Душите ни често се възмущават от ужасните условия, които са в света – бунта, анархията, престъпността, налагането на собствената воля и войната, все пак, ако можехме да видим по-надълбоко от повърхността, щяхме да разберем, че всички тези неща водят началото си от човешката омраза и бунта срещу робството, в което е човека. В своето робство на тъмнина той си въобразява, че ако може да отхвърли ограниченията си, ще бъде щастлив, че ще има всичко, което желае и ще може да бъде задоволен. Но той не знае, че това неудовлетворение е много по-надълбоко от външния му живот. Докато търси свобода отвън, той не знае, че вътрешния човек търси свобода от робството на покварата и злочестието, в които го е вкарал плътския му ум. Човека копнее за свобода от робството, в което е, но непознавайки Бог, търси свобода в бунта, само за да открие, че новооткритата му свобода е дори по-голямо и по-омразно робство от това, от което е избягал. Но онези, на които Царя Христос се е разкрил знаят, че истинската свобода се намира само когато Христос е коронясан за цар в живота им. Когато Той дойде в живота им, примките на ловеца са разрушени, сълзите на печалта се превръщат в хвала, години на грях са измити чрез Неговата кръв.

Според благото намерение на Своята воля, и за слава на Неговата слава, Божиите планове са фокусирани на Царството от сътворението на света. Век след век Бог води човечеството, подготвяйки сцената за изпълнението на времето, когато Той ще установи Своето Царство в сила над земята. Божията слава беше разкрита чрез всичките Му дела от изпълнения със страхопочитание момент, когато всемогъщия Създател за първи път изговори онези всемогъщи думи: „Да бъде!“ Всички дела и закони на първите векове, обаче, щяха да станат само плява и отпадъци в светлината на превъзходното великолепие на Христовото Царство.

Ушите чуха самия глас на Бога да прогласява като гръм закона от планината Синай, но никои уши не бяха чули посланието на състрадание, благодат, милост и сила от устните на небесния Цар. Очите видяха златния блясък на храма построен от хората, но никое око не е виждало царуването на Божията сила в сърцата на променените хора. Сърцата са си мечтали за Божието бъдеще за хората, но човешките сърца са нямали силата да си представят Божиите слави запазени за Неговите бъдещи синове на земята.

По времето на Авраам всички народи бяха изпаднали в идолопоклонство. Знанието за Бога беше просто една блещукаща свещ в някои далечни ъгли на тъмнината. Бог намери за добре да се разкрие на Авраам и да му даде обещанието, че ще направи голяма нация от него, дори група от нации. В него и в неговите потомци, всички народи по земята щяха да бъдат благословени. За да извърши тази цел Бог избра мястото, в което той и неговите потомци щяха да бъдат поставени, и никое място на земята не можеше да бъде по-подходящо за целта. Бог каза за него „Това е Ерусалим, Аз го поставих в центъра на народите, със страни около него“ (Езекиил 5:5).

Много от картографите в Средновековието са поставяли Ерусалим в центъра на своите карти, с континентите Европа, Азия и Африка, подредени около този център като остриетата на въртележка. Ханаанската земя – парче земя намиращо се около средата между трите велики разделения на земята – Азия Африка и Европа – на великата магистрала на народите, и в самия път на завоевание, търговия и пътуване, била еднакво достъпна от всички части на познатия свят.

Само век преди Исус да дойде, света бил силно локализиран и разделен на различни малки нации, с техните отделни религии, обичаи и закони, със зависти и подозрения, без изключение на комуникацията. Но след установяването на Римската империя условията бързо се променили. Когато Исус дошъл, вместо граници и нации, разделени и подозиращи се, Той намерил един изравнен свят, със съборени огради. Римските пътища прекосявали цивилизования свят, желязната сила на цезарите поддържала вселенския мир. Добрите новини можели да се разпространяват лесно, магистралата била отворена за Царя.

Поради мира на Рим, пътуващите можело да се движат от една провинция до друга с малка грижа за неща като паспорт или виза. Повсеместния дух на мир снабдявал един лесен начин за разпространяване на добри идеи отвъд границите.

Проникването на юдейската религия в целия цивилизован свят по онова време, поставило сцената и послужило като трамплин за евангелието на Царството.

Целия свят бил силно езически, но в този езически свят юдеите отишли със своето поклонение само на Един Бог. Прочитането на Мойсеевия закон се чувало в синагогите всяка събота, не само от юдеите, но също и от езическите прозелити. Така че юдеите разпространили сред народите поклонението на Бог, както и Месианската надежда. Умовете на хората били подготвени за идването на Месията. И Той дошъл в „пълнотата на времето“.

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ изпълни словото на Господа, което беше разкрито чрез пророк Исая, което беше служение преди идването на Христос. В точното време определено от Бог, един човек със странни навици и външност започнал да проповядва в отдалечената пустинна част на Юдея, близо до река Йордан. „Покайте се, защото небесното Царство наближи!“ Той гърмял. Този човек бил от свещеническото племе, и е бил посветен на Бог от ранното си детство чрез назарейската клетва. Той не бил облечен в меки дрехи, а в груба туника от камилска кожа. Той се задоволявал с най-простата храна от сушени скакалци и мед от скалата, той не бил тръстика разлюлявана от вятъра, но, като чепат дъб, вятъра не можел нито да го огъне, нито да го сломи. Той буквално бил гласа на един викащ в пустинята: „Пригответе пътя на Господа, направете права магистрала в пустинята за нашия Бог“.

Някои мислели, че Йоан бил Месията. Неговата слава скоро достигнала до управата и свещеничеството в Ерусалим. Юдейските власти изпратили делегация от свещеници да го запитат кой бил той. Той им казал, че не е Христос, но бил изпратен, за да Го представи. „Аз дойдох, за да Го посоча на Израел“. Той бил издигнат от Бог, за да подготви сърцата им за по-голямото откровение, което те скоро щяха да получат, да оформи мисленето им за новата и славна ера, която скоро щеше да изгрее.

Исус, във всичките Си поучения, никога не говори за Божието Царство като съществуващо преди това. За Него Царството беше нещо изцяло ново, което първо трябва да бъде схванато. Дори за Йоан Кръстител, Той казва, че не е бил в Божието Царство, понеже целият му стил на служене го идентифицирал с предишната диспенсация на закона. „Закона и пророците бяха до Йоан, но след това Божието Царство се проповядва и всеки човек се натиска в него“ (Лука 16:16; Матей 11:13).

Според Исус Царството включва такива нови сили и такива несравними благословения и реалности, че всички дела и предишни движения на Бог по земята бледнеят в сравнение с него. Те са били Божиите слово, но не и Божието царуване. Те са били Божиите дела, но не и Божието управление. Те са носели човека до контакт с Бога, но не и под Божията власт.

Исус направи една изумителна декларация: „Сред родените от жена не се е издигал по-велик от Йоан Кръстител, но последния в Небесното Царство е по-велик от него“ (Матей 11:11).

Исус каза, че никой, който е бил роден до тогава не е бил по-велик от Йоан Кръстител. Но след това Той каза нещо по-удивително, Той каза, че дори най-малкия от нас в небесното царство е по-велик от Йоан Кръстител!

Колко възвишена позиция е запазил Той за членовете на Своето тяло, гражданите на Неговото Царство! Това означава, че дори най-малкия от призованите, арестуваните, избраните, разсилните, образованите или необразованите, богатите или бедните, при условие, че са родени отгоре, родени в духовния свят на Бог, преобразувани в природа, обновени в ума, съживени в сърцето и облечени със Святия Дух, са по-висши дори от Божиите пророци и от Йоан Кръстителя и от всичките други велики мъже, които са ходили преди тях.

В Матей 5:19 има друго знаменателно изявление. Тука намираме историята за един човек, който не се покорява на една от Господните заповеди и дори учи другите на своето непокорство. Писанието казва, че той ще бъде наречен най-малък в Небесното Царство. На пръв поглед това може да не изглежда много насърчително. Кой иска да бъде най-малък в Царството? Но доброто нещо относно това е, че този човек все още се намира в Царството.! Той вероятно може да е най-малкия, но въпреки това е там. И дори този човек, най-малкият в Небесното Царство, Е ПО-ВЕЛИК ОТ ЙОАН КРЪСТИТЕЛ!! Помислете за това!!

КАКВО Е БОЖИЕТО ЦАРСТВО? То е цел, търсене поставено пред нас, към където ние ежедневно натискаме – целта на влизане в една напълно различна област, различна цивилизация, различна форма на управление, област управлявана от Бог.

Царството е небесно нещо, защото то е Небесното Царство, предмет на Божиите небесни съвети. Старозаветните пророчества правят известни Неговите земни съвети. Те са съсредоточени на естествени хора, физически нации, географски райони, плътски войни, териториални завоевания, буквални тронове, външни ритуали и церемонии, национални закони, храмове от камък, от злато и от кедрово дърво, животински жертви, и т.н….

Това е от голяма важност, показвайки колко напълно различно е Царството от външния свят. То има различен произход, разкрито е по различно време, има различна надежда и в него се влиза чрез различно раждане и напълно различна сфера на времето.

В Евреи глава 11 ни се казва ясно, че всички онези велики хора „не получиха обещанието, тъй като Бог е снабдил нещо по-добро за нас, така че без нас те да не бъдат направени съвършени“. Господ ни каза, че „сред родените от жени не се е раждал по-велик от Йоан Кръстител, все пак най-малкия в Царството е по-велик от него“. Небесното царство е духовната област, на което Христос е Главата и Царя. Истинската църква е столицата на Царството, Божиите синове са трона, центъра на ред и управление в Царството. Нека Святия Дух да отвори очите на разбирането ни, за да можем да виждаме отвъд завесата на плътта и в областта на Бог.

Отвъд областта на плътта ние ходим, не само в една нова област, но в нов ум. Това е ума на Христос. Тук в тази небесна област ние започваме да мислим както Бог мисли, да виждаме както Той вижда, да схващаме както Той схваща и да желаем както Той желае. Тук ставаме граждани на един нов свят, на една нова страна, небесна страна. Тук старите неща преминават и всичко става ново. Ние не можем да имаме обновен ум докато живеем и ходим според желанията на плътта и на плътския ум.

Тук е, където доктрината за просперитета е отклонила мнозина. Те са се привързали НЕ към горните неща, а към притежаването на земните неща. И незабелязано за тях, докато изискват всичко, което се прилага за естествения човек, техните желания за съкровищата на нещата на Духа избледняват.

Каква мощна промяна трябва да се случи в живота на човека, в неговата природа, в неговия характер, в неговото разбиране, в неговите цели и обективи, преди да може истински да каже: „Аз не съм от този свят, аз принадлежа на друг Цар. Аз съм посред света с цялата му извратеност, грях, скръб, ограничения, болка и смърт, но не принадлежа на него“. Ние сме чули за новорождението и си мисли, че го разбираме. Накрая чухме истината за осиновяването и си въобразяваме, че сме Божии синове. Ние виждаме през замъглено стъкло, но лице в лице ще видим всички неща такива каквито са.

Мъглата, която е увиснала като плащаница върху далечните величествени върхове се разбягва пред слънцето на правдата, за да можем да знаем както сме били познати. В истинските и красноречиви думи на друг: „Вярващите от всички векове са се продавали печално кратко на великите Божии обещания“. Ние сме се задоволявали да казваме, че всеки вярващ е новороден и трябва да чака един далечен ден, когато ще полети към небето, било то чрез смърт или чрез „грабване“. Живо си спомням, че видях тази табела на една магистрала: „Ако човек не бъде новороден, той не може да отиде на небето“. Това изявление, боя се, че е било обобщението и същността на християнската вяра, но ние сме пропуснали истинското значение на истината дадена на Никодим преди толкова много време. Да бъдеш роден от горе е ДА бъдеш РОДЕН ОТ ЕДНА ПО-ВИСША ОБЛАСТ. Духа е по-висш от плътта, въпреки че и двете могат да се развиват заедно в едно тяло. Да бъдеш роден от плътта е едно нещо, защото там сте родени в една естествена област, способни само да участвате в естествени неща. НО ДА БЪДЕШ РОДЕН ОТ ДУХА е да бъдеш новороден в една нова и по-висша област, където ВЕЧНИТЕ НЕЩА ЯСНО СЕ ВИЖДАТ ПРЕД НАС, както естествените неща се виждат от естествения човек. Без раждане отгоре не е възможно да се види Божието Царство, защото на естествения човек не му е дадена силата да вижда духовните неща.

Областта на новорождението е областта на синовството. Това е областта, където Исус Христос, Божия Син, живееше и се движеше и съществуваше. Не, че Той беше новороден, защото Той никога не съгреши и не се нуждаеше от възстановяването на обикновения човек. Но Той живееше и се движеше в областта на Синовството напълно и съвършено. Той живееше и се движеше в областта на Царството и отвори пътя за нас да влезем и ние.

Както Мойсей заведе Израел до Кадеш Варни, където те можеха наистина да видят обещаната земя, но, чрез неверие, се върнаха обратно в пустинята, така Исус заведе целия свят до един вид Кадеш Варни, където славата на Царството се видя напълно, само за да бъде загубена от полезрението в една духовна пустиня, в която сме се скитали две хиляди години.

Исус Христос, Божия Син, живя в една област над и отвъд обикновените хора. Докато ние живеехме като човешки синове, Той живя като Божия Син. Докато ние бяхме отдолу, Той беше отгоре. Докато нашите царства бяха от земята, Той не беше от тука. Докато това безспорно е истина за всеки честен човек, все пак, слава на вечното намерение на Бог, Исус Христос Божия Син, стана човешкия Син, за да можем ние, които сме родени като човешки синове да станем Божии синове…

Новорождението не е нищо по-малко от раждането на Божието-същество, раждането на Христово-създание, което става „Христос във вас надеждата на славата“ (Колосяни 1:27). Няма новорождение извън действителното раждане на едно действително Духовно Същество, което става „вътрешния човек“, „новият аз“. Това е моя дух оживен от Неговия дух, Бог донасяйки Собствения Си божествен Живот в мен и така, съживявайки ме от мъртвите, ново създание на Небесната равнина.

Толкова много християни лекомислено говорят за „преживяването“ на новорождение или на „промяна на сърцето“, бивайки напълно невежи за това какво трябва да се случи, за да последва тази промяна, за да се изпълни тази реалност. Нашия Господ каза: „трябва да се родите“, не от плът, а от Дух. Религиозните, и тогава и сега, са неспособни да схванат тази най-велика от всички истини и нейните поразителни приложения. Те не успяват да разберат, че, както една жена ражда син, давайки едно действително дете на света като една жива, дишаща личност с индивидуална съдба, природа, ум и воля, по същия начин Бог РАЖДА, изваждайки от собствените Си слабини Своето потомство, от собствения Му вид. „Затова понеже сме Божие потомство, не трябва да мислим, че БОЖЕСТВЕНАТА ПРИРОДА е като злато или камък, нещо направено от изкуство и човешка измислица“ (Деяния 17:29).

Ние сме от Божия род, и трябва да растем в пълнотата на Неговото Божествено Същество. (2 Петрово 1:4) … „можете да бъдете участници на БОЖЕСТВЕНАТА ПРИРОДА“ (Римляни 12:10)….“за да можем да участваме в Неговата святост…“