Препоръчителна литература извори

Исторически факултет

Катедра по История на България

К О Н С П Е К Т
за кандидат–докторантски изпит по История на средновековна България (VІІ–ХІV в.)

1. 
   Извори за историята на средновековна България (класификация, характеристика, основни издания).
   
2. 
   Българската медиевистика (ХVІІІ–ХХ в.) – периоди, представители, постижения и слабости.
   
3. 
   Външнополитически фактори и прояви на българската външна политика (681–1018).
   
4. 
   Държавна и военно-административна уредба на ранносредновековна България (VІІ–ХІ в.).
   
5. 
   Българите и българските земи под византийска власт (1018–1185).
   
6. 
   Вътрешнополитическо развитие на Българското царство (1185–1396): основни събития и тенденции.
   
7. 
   Външнополитически фактори в историята на Българското царство (1185–1396): основни събития и проблеми.
   
8. 
   Държавна и военно-административна уредба на Българското царство (края на ХІІ – края на ХІV в.).
   
9. 
   Стопанството на Българското царство (края на ХІІ – ХІV в.).
   
10. 
    Учредяване, история и организация на Българската църква (870 г. – края на ХІV в.).
    
11. 
    Езическа култура на ранносредновековна България (VІІ–ІХ в.): същност, паметници, основни характеристки.
    
12. 
    Издигане на България в ново средище на европейската християнска култура (края на ІХ – Х в.).
    
13. 
    Българската култура (края на ХІІ – средата на ХV в.): центрове, паметници, представители, основни характеристки.
    
14. 
    Ереси, социално-религиозни учения и движения в средновековна България (Х–ХІV в.).
    

В. Бешевлиев. Първобългарски надписи (Второ преработено и допълнено издание). София 1992.

Ив. Божилов, А. Тотоманова, Ив. Билярски. Борилов синодик. Издание и превод. София 2010.

Ив. Божилов. Българската архиепископия ХІ–ХІІ век. Списъкът на българските архиепископи. София 2011.

В. Гюзелев. България е огромна област и многоброен народ. Земя на блажени. Средновековни географски съчинения за българските земи и българите (ІV–ХІV в.). София 2012.

В. Гюзелев. Извори за средновековната история на България (VII–ХV в.) в австрийските ръкописни сбирки и архиви. Пър­­­­ви том. Български, други славянски и византийски извори. София 1994; Том втори. Италиански, латински и нем­ски из­­­вори (= Архивите говорят 9). София 2000.

В. Гюзелев. Покръстване и християнизация на българите. Извороведческо изследване с приложение. София 2006 (= В. Гюзелев. Съчинения в пет тома. Т. 1. София 2013, с. 225–502).

В. Гюзелев. Средновековна поезия от и за българите. (= В. Гюзелев. Съчинения в пет тома. Т. 5. София 2014).

Ив. Дуйчев. Из старата българска книжнина. ІІ. Книжовни и исторически паметници от Второто българско царство. София, sine anno [1944].

Жофроа дьо Вилардуен. Завладяването на Константинопол. Превод от старофренски И. Божилов. Предговор и бележки Ив. Божилов. София 1985.

Й. Иванов. Богомилски книги и легенди. София 1925, 1970₂.

Й. Иванов. Български старини из Македония. София 1931, 1970₂.

Ив. Йорданов. Корпус на печатите на средновековна България. София 2001.

М. Москов. Именник на българските ханове (Ново тълкуване). София 1988.

Робер дьо Клари. Завоюването на Константинопол 1204 година. Превод от старофренски език, предговор и бележки Н. А. Марков. София 2007.

Сметководна делова писменост от българското и европейското средновековие. Увод, изследване, подбор и коментар В. Гюзелев. Пловдив 2013.

Среднеболгарский перевод Хроники Кон­­­стантина Манассии в славянских литературах. Введение Д. С. Ли­ха­­­чева. Исследования И. С. Дуйчева и М. А. Салминой. Подготовка тек­­­­стов М. А. Салминой. Словоуказатели О. В. Творогова. София 1988.

Стара българска литература (Т. 1. Апокрифи. Съставителстово и редакция Д. Петканова. София 1981; Т. 2. Ораторска проза. Съставителство и редакция Л. Грашева. София 1982; Т. 3. Исторически съчинения. Съставителство и редакция Ив. Божилов. София 1983; Т. 4. Житиеписни творби. Съставителство и редакция Кл. Иванова. София 1986; Т. 5. Естествознание. Съставителство и редакция А. Милтенова. София 1992).

В. Тъпкова-Заимова, А. Милтенова. Историко-апокалиптичната кни­жнина във Византия и в средновековна България. София 1996.

K. Popkonstantinov/O. Kronsteiner. Старобългарски надписи. Altbulgarische Inschriften 1–2. (= Die slawischen Sprachen 36, 52). Wien 1994–1997.

Д. Ангелов. Богомилството в България. София 1969.

Д. Ангелов. Образуване на българската народност. София 1971.

П. Ангелов. България и българите в представите на византийците. София 1999.

П. Ангелов. Българско средновековие. Пълен лекционен курс. София 2013.

П. Ангелов. Средновековната българска дипломация. София 2004.

Й. Андреев. Народните събори в поли­ти­­ческия живот на Първата българска държава. – Исторически преглед 37/4 (1971), c. 96–105.

Г. Бакалов. Средновековният български владетел (Титулатура и инсигнии). София 1985, 1995₂.

В. Бешевлиев. Първобългарите. Бит и култура. София 1981.

Ив. Билярски. Институциите на средновековна България. Второ българско царство (ХІІ–ХІV в.). София 1998.

Ив. Билярски. Фискална система на Средновековна България. Пловдив 2010.

Ив. Божилов. Цар Симеон Велики (893–927): Златният век на средновековна България. София 1983.

Ив. Божилов. Културата на средновековна България. София 1996.

Ив. Божилов. Седем етюда по средновековна история. София 1995.

Ив. Божилов. Фамилията на Асеневци (1186–1460). Генеалогия и просопография. София 1985, 1994₂.

Ив. Божилов; В. Гюзелев. История на средновековна България VІІ–ХІV век. София 1999, 2006₂.

Ст. Ваклинов. Формиране на старобългарската култура VI–XI в. София 1977.

Ал. Бурмов. Избрани произведения. Т. 1. София 1968.

В. Гюзелев. Бележки върху йерархическия статус на Българската църква и нейния върховен предстоятел през първия век от покръстването 865–971. – В: Религия и църква в България. София 1999, с. 98–107.

В. Гюзелев. Духовната култура на средновековна България през ХІІІ–ХІV в. – В: Теория и практика на обучението по история. Кн. 1–2. София 1979, с. 9–43; 202–274.

В. Гюзелев. Средновековна България в светлината на нови извори. София 1981.

В. Гюзелев. Съчинения в пет тома. София 2013–2014.

В. Гюзелев. Три етюда върху българския ХІV век. София 2008.

А. Данчева-Василева. България и Латинската империя (1204–1261). София 1985.

М. Дринов. Избрани съчинения. Т. І–ІІ. Под ред. на Ив. Дуйчев. София 1971.

Ив. Дуйчев. Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културната история на средновековна България. София 1972.

Ив. Дуйчев. Избрани произведения. Т. І. Византия и славянският свят. София 1998.

Ив. Дуйчев. Проучвания върху средновековната българска история и култура. София 1981.

Ив. Дуйчев. Рилският светец и неговата обител. София 1947.

В. Н. Златарски. История на българската държава през средните векове. Т. І/ ч. 1. София 1918; Т. І./ ч. 2. София 1927; Т. ІІ. София 1934; Т. ІІІ. София 1940. (Фототипно издание: София 1994).

И. Илиев. Охридският архиепископ Димитър Хоматиан и българите. Монография. София 2010.

К. Иречек. История на българите. С поправки и добавки от самия автор. София 1982.

М. Каймакамова. Българската средновековна историопис (от края на VII до първата четвърт на ХV в.). София 1990.

М. Каймакамова. Власт и история в средновековна България (VІІ–ХІV век). София 2011.

М. Каймакамова. Религия, църква и държава в ранносредновековна България (края на VІІ – началото на ХІ в.). – Духовна култура 80/2–3 (2000), 10–20.

М. Каймакамова. Света гора в средновековната българска култура. – В: Светогорска обител Зограф. Т. ІІ. 1996, 51–66.

Кирило-Методиевска енциклопедия Т. 1. А–З. София 1985; Т. 2. И–О. София 1995; Т. 3. П–С. София 2003; Т. 4. Т–Я. София 2003.

П. Коледаров. Политическа гео­графия на средновековната българска държава. Първа част. От 681 до 1018 г. София 1979; Втора част (1186–1396). София 1989.

Кр. Кръстев. Българското царство при династията на Тертеревци (1280–1323). Пловдив 2011.

Г. Литаврин. България и Византия (ХI–ХII век). София 1987.

П. Мутафчиев. История на българския народ /681–1323/. Под ред. на проф. В. Гюзелев. София 1986.

П. Мутафчиев. Книга за българите. София 1987.

П. Ников. Българо-унгарски отношения от 1257 до 1277 година. Историко-критично изследване. – Сборник на БАН 11 (1920), с. 1–220.

П. Ников. История на Видинското княжество до 1323 година. – Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет XVIIІ/8, (1922), с. 1–124.

П. Ников. Татаробългарски отношения през средните векове с оглед към царуването на Смилеца. – Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет 15–16 (1919–1920), с. 1–95.

П. Ников. Турското завладяване на България и съдбата на последните Шишмановци. – Известия на Историческото дружество 7–8 (1928), с. 41–112.

А. Николов. Политическа мисъл в ранносредновековна България (средата на IX – края на X век). София 2006.

Г. Николов. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VІІ – началото на ХІ в.). София 2005.

Г. Николов. Самостоятелни и полусамостоятелни владения във възобновеното Българско царство (края на ХІІ – средата на ХІІІ в.). София 2011.

Б. Николова. Устройство и управление на Българската православна църква (ІХ–ХІV век). София 1997.

Д. Оболенски. Византийската общност. Източна Европа 500–1453. София 2001.

Сп. Палаузов. Избрани трудове. Т. І. Изследвания по история на България и Европейския югоизток през Средновековието. Под ред. На В. Гюзелев и Хр. Коларов. София 1974.

Р. Панова. Столичният град в културата на средновековна България. София 1995.

С. Пириватрич. Самуиловата държава. Обхват и характер. София 2000.

Д. И. Полывянный. Культурное своеобразие средневековой Болгарии в контексте византийско-славянской общноти ІХ–ХV веков. Иваново 2000.

Р. Рашев. Българската езическа култура. София 2008.

Ив. Снегаров. Охридската архиепископия. Т. I. От основаването ѝ до завладяването на Балканския полуостров от турците. София 1924,1995₂.

Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Съставител Д. Петканова. Велико Търново 2003.

Т. Събев. Самостойна народностна църква в средновековна България. Християнизаторски процес, основаване и възход, автокефалия и междуцърковно положение. Църква и държава, роля и значение. София 1987.

В. Тъпкова-Заимова. Долни Дунав – гранична зона на Византийския Запад. Към историята на северните и североизточните български земи, края на X–XII в. София 1976.

Й. Юрукова/Вл. Пенчев. Български средновековни печати и монети. София 1990.

Дж. Шепард. Неспокойни съседи. Българо-византийска конфронтация, обмен и съжителство през средните векове. София 2007.

П. Шрайнер. Многообразие и съперничество. Избрани студии за обществото и културата във Византия и средновековна България. София 2004.

R. Browning. Byzantium and Bul­ga­ria. A comparative study across the early medieval frontier. Berkeley and Los Angeles, California 1975.

P. Schreiner. Studia Byzantino-Bulgarica (= Miscellanea Bulgarica 2). Wien. 1986.