Препоръка cm/Rec(2011)8 на Комитета на министрите до държавите членки относно защитата и насърчаването на универсалността, цялостността и отвореността на Интернет

1. Държавите членки на Съвета Европа, страни по Конвенцията за защита на човешките права и основните свободи (ETS No. 5, по-нататък „Конвенцията”) съгласно чл. 1 са поели задължанието да осигурят на всеки, който се намира под тяхна юрисдикция, правата и свободите, уредени в нея. Те имат специални роли и отговорности по отношение на гарантирането на защитата и насърчаването на тези права и свободи и могат да бъдат държани отговорни за нарушението им пред Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ).

2. Правото на свобода на изразяване, което включва и свободата на мнение и правото да се получват и разпространяват информация и идеи без външна намеса, е жизнено важно за участието на гражданите в демократичните процеси. Това право се прилага както по отношение на дейностите онлайн, така и извън мрежата, независимо от границите. В контекста на Съвета на Европа защитата му трябва да бъде осигурена съобразно с чл.10 от Конвенцията и съответните решения на ЕСПЧ.

3. Интернет позволява на хората да имат достъп до информация и услуги, да се свързват и да общуват, да обменят идеи и познания в глобален мащаб. Той предоставя и важни средства за участие и обсъждане в политическите и други видове дейности от обществен интерес.

4. Свободата на индивида да има достъп до информация и да формира и изразява мнение, както и способността на групите да общуват и да споделят различни възгледи в Интернет зависи от дейността, свързана с инфраструктурата на Интернет и с основните ресурси, а също и с решенията относно разработването и внедряването на информационните технологии. Действията на правителството може също да окажат влияние върху упражняването на тези свободи.

5. По-специално достъпът и използването на Интернет са изложени на рискове, породени от разрушаването на стабилното и непрекъснато функциониране на мрежата, дължащо се на технически неизправности и са уязвими от други действия на намеса в инфраструктурата. Въпросът за стабилността и издръжливостта на Интернет е вътрешно свързан с транграничната взаимна свързаност и взаимозависимост на неговата инфраструктура, както и с неговата децентрализирана и разпръсната същност. Действия, които се извършват под една юрисдикция, могат да засегнат възможността на потребителите за достъп до Интернет в друга.

6. Решенията в рамките на техническото координиране и управление на ресурси, които са основни за функционирането на Интернет, особено имената на домейни и IP адреси, могат да имат пряко въздействие върху достъпа на ползвателите до информация и защитата на личните денни. Тези ресурси са разпръснати в различни юрисдикции и се управляват от различни неправителствени организации с регионална или глобална компетентност.

7. На този фон защитата на свободата на изразяване и на достъпа до информация в Интернет и насърчаването на неговата обществена ценност са част от още по-широк кръг от въпроси, които пораждат загриженост относно това, как да се осигурят универсалността, цялостността и отвореността на Интернет.

8. Хората все повече разчитат на Интернет за всекидневната си дейност и за да осигурят правата си като граждани. Те имат разумното очакване, че Интернет ще бъде достъпен и поносим като цена, сигурен, надежден и постоянен. Подобно е положението и в други сфери, тъй като Интернет е основен фактор за безброй сектори на икономиката и публичната администрация.

9. Тези очаквания пораждат отговорност за държавата да пази внимателно обществения интерес при разработването на политиката, отнасяща се до Интернет. Наистина много страни са признали обществената ценност на Интернет както в националната си политика, така и в законодателството или пък под формата на политически декларации, направени и на международни форуми.

10. Държавите са задължени да осигурят защитата на основните права и свободи на своите граждани и са длъжни да откликнат на техните законни очаквания относно централната роля на Интернет. В резултат на това държавите са тези, които трябва да осигурят защитата на обществения интерес в международната публична политика, която се отнася до Интернет.

11. В допълнение към изложеното държавите имат взаимни очаквания, че ще бъдат вложени усилия в най-висока степен, за да се запази и да се насърчи обществената ценност на Интернет. В същата връзка необходимо е да се признаят и техните споделени и взаимни отговорности за вземането на разумни мерки за запазването и насърчаването на универсалността, цялостността и отвореността на Интернет като средство за защита на свободата на изразяване и на достъпа до информация независимо от границите.

12. Комитетът на министрите съгласно условията на чл. 15.b от Статута на Съвета на Европа препоръчва на държавите членки :

• 
  да възприемат като ръководство за действие принципите, съдържащи се в Декларацията на Комитета на министрите относно принципите за управление на Интернет, както в контекста на разработването на различни национални политики относно Интернет, така и когато вземат участие в подобни начинания в международната общност;
  
• 
  да защищават и да насърчават универсалността, цялостността и отвореността на Интернет, вземайки предвид принципите и в съответствие с ангажиментите, изложени в настоящата препоръка, както и да осигурят отразяването им в практиката и в законите;
  
• 
  да осигурят широкото разпространение на посочените ангажименти до всички държавни органи и частни лица, по-конкретно до тези, които се занимават с управлението на ресурси, основни за функционирането на Интернет и до граждански организации;
  
• 
  да насърчават участниците да подкрепят и да популяризират прилагането на принципите, изложени в настоящата препоръка.
  

1. Общи принципи

1.1. Без вреда

1.1.1. Държавите са отговорни да осигурят в съответствие с признатите норми на международното право за човешките права и с принципите на международното право, че действията им няма да оказват неблагоприятно трансгранично въздействие върху достъпа и използването на Интернет.

1.1.2. Това включва по-специално отговорността им да осигурят, че действията им в рамките на техните юрисдикции не са незаконна намеса в достъпа до съдържание извън териториалните им граници или че имат отрицателно въздействие върху трансграничното протичане на Интернет трафика.

1.2 Сътрудничество

Държавите трябва да си сътрудничат добросъвестно една с друга, както и със съответните заинтересовани страни във всички етапи на разработването и прилагането на публичната политика, отнасяща се до Интернет, за да избегнат всяко неблагоприятно трансгранично въздействие върху достъпа и ползването му.

В границите на принципа за ненамеса във всекидневните технически и функционални проблеми държавите трябва да вземат всички необходими мерки, за да предотвратят, да се справят и да реагират на големи трансгранични разрушения и смущения в инфраструктурата на Интернет или във всички случай да намалят риска и последиците, произтичащи от подобни събития.

2. Цялостност на Интернет

2.1. Готовност

2.1.1. Съвместно и като обсъждат със съответните заинтересовани страни, държавите трябва да разработват и да прилагат извънредни планове за справяне с разрушения и смущения в инфраструктурата на Интернет и за реагиране при такива обстоятелства.

2.1.2. По-конкретно държавите трябва да си сътрудничат с цел да подкрепят създаването и прилагането на общи норми, правила и практики, насочени към запазването и засилването на стабилността, устойчивостта и издръжливостта на Интернет.

2.1.3. Държавите трябва да създадат такава среда, която улеснява обмена на информация и координирането на отговорите между заинтересованите страни, по-точно чрез създаването на публично-частни партньорства по отношение на дейностите, от които би възникнал риск за причиняване на значителни трансгранични разрушения и смущения в инфраструктурата на Интернет.

2.2. Отговор

2.2.1. Уведомяване

Без забавяне държавите трябва да уведомяват потенциално засегнатите държави за всеки риск от значителни трансгранични разрушения и смущения в инфраструктурата на Интернет.

Държавите трябва своевременно да предадат на потенциално засегнатите държави всичката налична информация, която има значение, за да се реагира на трансграничните разрушения и смущения в инфраструктурата на Интернет.

Без забавяне държавите трябва да пристъпят към консултации помежду си с цел постигането на взаимно приемливи решения относно мерките, които трябва да се вземат, за да се реагира на значителни трансгранични разрушения и смущения в инфраструктурата на Интернет.

Ако е подходящо и като се вземат под внимание възможностите им, държавите трябва добросъвестно да предложат помощта си на други засегнати държави, за да поправят неблагоприятните последици от трансгранични разрушения и смущения в инфраструктурата на Интернет.

След консултации със съответните заинтересовани страни и като спазват ограниченията за ненамеса във всекидневните технически и функционални проблеми, държавите трябва да разработят разумни законодателни, административни или други мерки, подходящи, за да се приложат ангажиментите им за дължимата грижа относно цялостността на Интернет.

Държавите трябва да участват в диалог и сътрудничество за по-нататъшното развитие на международните стандарти относно отговорността и дължимото обезщетение, както и относно спорове.

3. Основните ресурси за функционирането на Интернет

Държавите трябва да вземат всички разумни мерки, за да осигурят такава среда, в която разработването и прилагането на стандартите, видовете политика, процедурите или практиките, свързани с управлението на ресурси, които са основни за функционирането на Интернет, обхващат и защитата на човешките права и основните свободи на ползвателите на Интернет в съответствие с признатите норми на международното право за правата на човека.