„Препятствия в комуникацията
Изтегляне 73.88 Kb.
|
Лидера в основатаСитуационния подход, който предлага теорията за поставянето и достигането на целите. Тази теория комбинира лидерството с мотивационния анализ. Същата теория предполага, че лидерите мотивират своите подчинени да достигнат висока степен на изпълнение на своите задължения като им се показва пътя за достигането на желаните цели, ценности или резултати. Когато поставените цели и задачи бъдат изпълнени, следват награди. Ролята на лидера е да покаже ясно очертани пътища и да подпомогне елиминирането на бариерите, които пречат за достигането на целите. Това е простият сценарий на разглежданата теория, но усложненията в нея настъпват, когато се достигне до намесата на лидерския стил на ръководство. Стилът на лидерството, според теорията, има непосредствено отношение към съответната философия, към вярванията и към предположенията относно същността на лидера, чиято дейност засяга индивидуалното поведение в процеса на управлението на организацията. В теорията се разглеждат четири различни стила на лидерство: директивно, поддържащо, консултативно, целево. Стилът на лидерството и поведението взаимодействат с няколко случайни фактора, които определят начина на изпълнението на задълженията от страна на членовете на работния екип и степента на тяхното удовлетворение. Когато броят на случайните фактори нараства, анализът се усложнява много. Характеристиките на подчинените в модела включват способности, нагласа към авторитарността, предпочитание за осъществяване на самостоятелен контрол, не-приемане на външен контрол. Те повлияват начина на възприемане от страна на подчинените на поведението на лидера. Например, хората с чувство на самоконтрол предпочитат консултативните лидери, докато онези с авторитарни предпочитания се отнасят положително към директивната форма на лидерство. Факторите от средата като естеството на задачите и наградите също участват в процеса. Ако подчинените знаят как да изпълнят работните си задължения и поставените задачи са рутинни, тогава пътят към постигането на целта е ясен и най-добрият стил на лидерство е поддържащия. Когато задачите не са достатъчно ясни, директивният стил на лидерство може би ще бъде одобрен от страна на подчинените. Задачата на лидера е да намали неопределеността като поясни желаните резултати или изясни междинните задачи, които следва да бъдат решени. Лидерът също така трябва да отстрани бариерите, които препятстват представянето на членовете на екипа и да се опита да внуши съответните нагласи спрямо поставените задачи, цели и награди. Разглежданата теория за постигането на целите е достатъчно сложна и трудна за изучаване. Днес изследователите акцентират върху няколко аспекта от теорията и получаваните резултати не са съвместими. Основният принос на теорията е разширеното търсене днес на допълнителни случайни фактори и изясняването на начините, с помощта на които менажерите могат да въздействат върху мотивацията на работещите и върху тяхната резултатна работа. Изтегляне 73.88 Kb. Сподели с приятели:
|