Преработено и допълнено Прединвестиционно проучване Регионално депо Самоков


Заетост в производството и съпътстващите дейности



страница14/38
Дата28.08.2016
Размер7.09 Mb.
#7652
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   38

4.1.4 Заетост в производството и съпътстващите дейности


През 2008 г. броят на регистрираните работници и служители в производството и съпътстващите дейности в региона е около 16,390 души.

4.1.5 Прогноза на услугите по пречистване на отпадъчните води


Очаква се България да изпълни директивата на ЕС за третиране на градски отпадъчни води по следния график:

• Агломерации > 10,000 е.ж. до 01.01.2011г.

• Агломерации 2,000 до 10,000 е.ж. до 01.01.2015.

Директивата на ЕС за третиране на градските отпадъчни води (ДТГОВ) определя размера на агломерациите според броя на населението и допълнително замърсяване от различни институциите (училища, болници и др.), търговския сектори индустриалните предприятия, намиращи се на територията на агломерацията. В допълнение територията на агломерацията се определя допълнително, като се използват икономически критерии за улавяне и третиране на отпадъчните води. Въпреки това, отговорността за третиране на индустриалните отпадъчни води в България е на самите индустриални предприятия - замърсители, поради което съществува възможност за влияние върху времето за прилагане на мерките за третиране на отпадъчните води до съответното ниво (постигане на стандарти за отпадъчни води).

Таблицата по-долу показва разпределението на населените места според тяхната големина за всяка една община в региона и кога се очаква да започне експлоатацията на ГПСОВ и съответното генериране на утайки. Таблицата показва само индикативния брой жители, които трябва да се свържат към ПСОВ. Действителният капацитет на пречиствателните станции вероятно ще бъде по-голям.

Град Костенец и близките селища образуват агломерация от малко над 10,000 което налага пускане в експлоатация на ГПСОВ до 01.01.2011г. Някои населени места с население под 2,000 също ще изградят съвременни ГПСОВ. За по-малките населени места ще продължи използването на септични ями, които обаче след почистване ще се заустват в изградените ПСОВ. За целите на прогнозиране за начална дата за генерирането на утайки от малките населени места ще се счита 2022 г. в обем около 1/3 от нивото за пълно третиране и 2032г. за достигане на ниво от 2/3.



Регион

Костенец

Населени места с >10.000 жители Срок 01.01.2011

Населени места с 2,000 - 10,000 жители Срок 01.01.2015

Населени места с <2,000 жители

Долна баня




4,828




Ихтиман

14,561




4,345

Костенец

11,271




2,465

Самоков

28,141

7,600 *

12,217

Общо

53,973

12,428

19,027

*) кк Боровец - Самоков, отнесен в тази група вече е оборудван с ПСОВ, която покрива по-голямата част от хотелите;

Част от населението на град Ихтиман към момента се обслужва от заводска ПСОВ. В процес на изпълнение е проект за цялостнен воден цикъл на гр. Ихтиман – ВК мрежи и ПСОВ за битови отпадъни води, като използването на индустриалната ПСОВ е само един от възможните варианти.


4.1.6 Генерирани Битови отпадъци


4.1.6.1 Количества битови отпадъци

Съгласно статистическа информация от НСИ, около 42% от годишен реален темп на изменение на БВП са разходи на домакинствата за храна, напитки, дрехи и обувки и др. подобни, (НСИ - Статистически годишник 2008г.). Следователно за всеки 1.00% реално увеличение на БВП ще се генерира увеличение на битовите отпадъци с 0.42%.

Според резултатите от няколко извършени национални проучвания генерираните битови отпадъци се променят като количество и състав, според размера на населеното място. По- малките населени места генерират по-малко битови отпадъци на човек. Данните използвани за изчисление на генерираните количества битови отпадъци са близки до тези, използвани в Националната програма за управление на дейностите по отпадъците за населени места с над 50000 жители.

Съгласно Националната програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2009-2013, генерираното годишно количество на битови отпадъци на глава от населението нараства с 5% годишно и през 2013 г. се очаква да достигне 390 килограма на човек за година. Нормата на генерираните отпадъци на глава от населението за 2008 г. е изчислена на база на горното и на разпределението на населението по групи населени места в България, като са използвани статистически данни от Статистическият годишник „Околна среда" (издаден от Националния статистически институт през 2008 г.), като се предполага по-високи стойности за градските райони и по-ниски за селските.

Сценариите за увеличение на количествата на твърдите битови отпадъци се базират на описаните в предишната част на доклада сценарии за реален темп на изменение на БВП.







2010

2015

2020

2025

2030

2035




Среден ръст на нормата за отпадъци 3,8 %

296 кг/ж/г

352,4

419,16

498,8

593,58

706,36




Нисък ръст на нормата 2,5 %

296 кг/ж/г

333

374,62

421,44

474,12

533,38

За целите на изследването приемаме нисък ръст на увеличаване на нормата за генериране на битови отпадъци, тъй като този вариант предоставя достатъчен коефициент на сигурност за задоволяване на регионалните цели на инвестиционния проект,съвместен с избора на прогнозата за развитие на населението на НСИ.

Висок растеж

Населени места по групи



Норма на генерирани битови отпадъци– кг.жител/година

2008

2012

2017

2022

2032

2042

> 50,000 жители

360

389

432

476

574

679

25,000-50,000 жители

320

346

384

423

511

604

3,000-25,000 жители

296

320

355

391

472

558

< 3,000 жители

190

206

228

251

303

358

Висок растеж предполага годишен растеж от 4.7% за периода 2009 -2012; 5.0% годишен растеж за периода 2013 -2017; 4.6% годишен растеж за периода 2018 -2022; 4.5% годишен растеж за периода 2022-2032; и 4.0% годишен растеж за периода 2032 -2042г.

Степента на увеличение на количествата на твърдите битови отпадъци е само 42% от годишен реален темп на изменение на БВП за периода.



Среден растеж Населени места по групи

Норма на генерирани битови отпадъци на жител кг / жител / год.

2008

2012

2017

2022

2032

2042

> 50,000 жители

360

384

417

452

528

611

25,000-50,000 жители

320

341

371

402

469

543

3,000-25,000 жители

296

315

343

371

434

502

< 3,000 жители

190

202

220

238

278

322

Среден растеж предполага годишен растеж от 3.8% за периода 2009 -2012; 4.0% годишен растеж за периода 2013 -2017; 3.8% годишен растеж за периода 2018 - 2022;3.7%. Степента на увеличение на количествата на твърдите битови отпадъци е само 42% от годишен реален темп на изменение на БВП за периода.

Нисък растеж Населени места по групи

Норма на генерирани битови отпадъци на жител кг / жител / год.

2008

2012

2017

2022

2032

2042

> 50,000 жители

360

375

396

417

463

514

25,000-50,000 жители

320

334

352

371

412

457

3,000-25,000 жители

296

309

325

343

381

423

< 3,000 жители

190

198

209

220

244

271

Тенденцията за Нисък растеж предполага годишен растеж от 2.5% за периода 2009 - 2042г. (този сценарий предполага нулев растеж в старите счленки на ЕС). Степента на увеличение на количествата на твърдите битови отпадъци е само 42% от годишен реален темп на изменение на БВП за периода.

В последните 3-4 години страната и цялата Европейска общност навлезе в период на финансова и икономическа криза и забавен или дори нулев растеж на икономиката ина БВП. Това налага и някои корекции в подхода при определяне на нормите за генериране на отпадъците . Безспорно е, че не съществува място за най-опитимистичните прогнози за развитие и съответно на нарастване на количествата на генерираните отпадъци и този тип прогноза не би бил логически и икономически обоснован.



4.1.6.2 Състав на битовите отпадъци

Базовите данни за състава на битовите отпадъци са на база на Националната програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2009-2013. Програмата дава морфологичния състав на отпадъците като функция на размера на населените места, както се вижда в таблицата по-долу.

За всяка една община Консултантът е изчислил средно притеглени коефициенти за морфологичния състав на отпадъците, на база на данните за населението за всяка група населени места.

Би следвало да се отбележи, че за конкретните системи не са правени цялостни и пълноценни морфорогични изсладевания на генерираните отпадъци. За целите на проучването са използвани национални данни, локализирани за района, които с развитието на системата подлежат на допълнителни уточнения и прецезиране. Това се налага по две причини – променят се общите условия за икономическо състояние и втората – променя се бита на населението и неговата миграция, което също си отразява върху морфологията на генерираните отпадъци. Силно намаляват индустриалните отпадъци, строителните отпадъци, типичните селски отпадъци, като се увеличават характерните за градския бит отпадъци. В зависимост от коректността на морфологичните изследвания ще се формират и по-точно технологичните показатели на някои от допълнителните технологии по обработването на отпадъците.



Население

< 3,000 жители

3-25,000 жители

25-50,000 жители

> 50,000 жители

Съдържание

%

кг/ч./г.

%

кг/ч./г.

%

кг/ч./г.

%

кг/сар/година

Хранителни

отпадъци

4.86

9.23

12.56

37.18

20.85

66.72

28.80

103.68

Хартия

3.87

7.35

6.55

19.39

10.45

33.44

11.10

39.96

Картон

1.30

2.47

0.70

2.07

1.63

5.22

9.70

34.92

Пластмаса

5.21

9.90

8.98

26.58

9.43

30.18

12.00

43.20

Текстил

3.48

6.61

4.70

13.91

3.40

10.88

3.20

11.52

Гума

1.15

2.19

0.45

1.33

1.10

3.52

0.60

2.16

Кожа

1.36

2.58

1.35

4.00

2.10

6.72

0.70

2.52

Градински

отпадъци

14.12

26.83

14.00

41.44

5.53

17.70

6.80

24.48

Дървесни

отпадъци

2.14

4.07

2.28

6.75

1.58

5.06

1.30

4.68

Стъкло

8.85

16.82

3.40

10.06

8.75

28.00

9.90

35.64

Метали

2.88

5.47

1.30

3.85

2.83

9.06

1.70

6.12

Сгурия, пепел, инертни материали, пръст, пясък и други

50.78

96.48

43.73

129.44

32.35

103.52

14.20

51.12

Общо

100

190

100

296

100

320

100

360

Анализ на морфологията и състава на битовите отпадъци в тонове



Съдържание

Средно за региона

2010

2015

2020

2025

2030

2035







%






















Хранителни отпадъци

15.41%

3365,2

3460,9

3743,96

4034,7




4649,62




Хартия

8.05%

1757,95

1807,9

1955,76

2107,68

2264,8

2428,9




Картон

1.55%

338,49

348,11

376,58

405,83

438,08

467,68




Пластмаса

8.36%

1825,6

1877,52

2031,12

2188,85

2352,02

2522,44




Текстил

3.68%

803,63

826,482

894,08

963,51

1035,34

1110,36




Гума

0.97%

211,83

217,8

235,67

253,97

272,9

292,67




Кожа

1.73%

377,8

388,53

420,31

452,96

486,72

521,99




Градински отпадъци

9.40%

2052,75

2111,12

2283,78

2461,14

2644,62

2836,22




Дървесни отпадъци

1.85%

404

415,49

449,47

484,37

520,48

558,20




Стъкло

7.71%

1683,7

1731,57

1873,19

2018,66

2169,15

2326,32




Метали

2.50%




561,47

607,39

654,56

703,36

754,32




Сгурия, пепел, инертни материали, пръст, пясък и други

38.77%




8707,28

9419,4

10150,9

10907,66

11698




Общо

100.00%




















4.1.7 Индустриални отпадъци


4.1.7.1. Неопасни битови отпадъци от индустрията

Индустриалните отпадъци са различни за различните категории производства и промишлени сектори. Въпреки това, работниците и служителите в производствените предприятия генерират отпадък от столове за хранене и персонални дейности, който е близък по състав до битовите отпадъци и се депонира на общинските депа. Колкото по- голямо е едно производство, толкова по явно е генерирането на този тип отпадък. Тези отпадъци обикновено се депонират заедно с общинските битови отпадъци.

Няма ясно документирани данни за количествата на генерираните неопасни индустриални отпадъци в региона. Поради това Консултантът е изготвил приблизителен метод за изчисляване на тези отпадъци на база на наличната информация от Статистическия годишник, издаван от Националния статистически институт.

Съгласно наличните статистически данни, генерираният от индустрията неопасен битов отпадък е средно около 110 кд на служител годишно. Това количество е около 1/3 от общинските отпадъци, генерирани годишно на глава от населението в градове с население 25,000-50,000 жители.

Разглежданите три сценария за генериране битов отпадък от промишлеността са: Първи сценарий - увеличаване на количеството на генерираните на отпадъци с 1% годишно . Вторият сценарий - запазване на постоянно количество на генерираните отпадъци. Третият сценарий - намаляване на количеството на генерираните отпадъци с 1% годишно.

Нормите за генериране на индустриални битови отпадъци са както следва:



Генериран битов отпадък от работник годишно

кг/чов./г.

2008

2012

2017

2022

2032

2042

Нарастване

110

114

120

126

140

154

Константно състояние

110

110

110

110

110

110

Намаляване

110

106

100

96

86

78

4.1.7.2. Състав на неопасните битови отпадъци от индустрията

Предполага се, че неопасните битови отпадъци от индустрията имат малко по-различен състав от отпадъците, генерирани от домакинствата в България. Въпреки това, като се използва морфологичния състав за населени места с над 25,000 жители е възможно да се изготви вероятна оценка. Предполага се, че съдържанието на този тип отпадък включва само незначителен обем прах, почва, градински отпадъци и кожени отпадъци. Останалите компоненти придобиват следното приблизително процентно разпределение. Хранителните отпадъци и различни видове отпадъци от опаковки са преобладаващи, поради големия размер на кухни, столови и лавки, които обслужват работниците.



Състав

Съдържание в %

Храна

35.5%

Хартия

16.0%

Картон

7.5%

Пластмаси

15.5%

Текстил

5.0%

Дървени отпадъци

2.0%

Гума

2.0%

Стъкло

13.5%

Метали

3.0%

Общо битови отпадъци от индустрията

100%


4.1.8 Отпадъци от почистване на улици и паркове


Отпадъците, генерирани при почистване на улици и паркове са оценени на база на нормите, зададени в Националната програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2009-2013. Предполага се, че генерирането на този тип отпадък остава постоянно през целия период. Прогнозните количества за селските райони се предполагат да са по-малко от 2/3 от тези в градските.

Паркови и улични отпадъци

Норма на генериране на паркови и улични отпадъци на жител

Градове

25 кг/чов./г.

Села

15 кг/чов./г.

Улични и паркови отпадъци при норма 25 кг/ж градска зона и 15 кг/ж селска.



община

2010

2015

2020

2025

2030

2035

























01

Долна Баня

4665

4263

4099

3926

3750

3575




15 кг/ж

70

64

61

59

56

53,6

























02.

Ихтиман

18411

16851

16204

15520

14824

14131




25 кг за 70%

322

294,9

283,6

271,6

259,42

247,29




15 кг за 30 % от населението

82,85

75,82

72,92

69,84

66,71

63,59

03.

Костенец

12974

11856

11401

10920

10430

9943




25 кг за 70 % от насел

227

296,4

199,51

191,1

182,52

174




15 кг/ж за 30 % насел

58,38

53,35

51,3

49,14

46,93

44,74

04.

Самоков

37726

34474

33150

31760

30336

28920




25 кг/ж за 70 % от насел

660,2

603,29

580,12

555,8

530,88

506,61




15 кг/ж за 30 % от насел

169,77

155,13

149,2

142, 92

136,51

130,14




























ОБЩО

73 776

67 444

64 854

62 126

59 340

56 569


4.1.9 Едрогабаритни отпадъци


Понастоящем няма ясна оценка за събирането на едрогабаритни отпадъци в България, тъй като на депата няма отчитане на депонираните количества от този тип отпадък. Още повече част от този отпадък е предмет на неформално рециклиране и повторно използване от хора с ниски доходи. Въпреки това е направена оценка на генерирането на ограничено количество едрогабаритни отпадъци в региона.

Едрогабаритни

отпадъци


Норма на генериране на едрогабаритни отпадъци на жител

Градове

10 кг/чов./г.

Села

  1. кг/чов./г.

4.1.10. Опасни отпадъци от домакинствата

Все още в региона не се прилага събирането на опасните отпадъци от домакинствата. Ефикасното събиране на опасните компоненти от битовите отпадъци изисква подходящо популяризиране в обществото, за да бъде ефективно и икономически изгодно.

В много страни събирането на тези отпадъци започва от 0.5 кг на жител годишно. С увеличение на популяризирането и съзнанието на населението, събирането на тези отпадъци може да се увеличи до 10 пъти, какъвто е случая в Дания.


4.1.11. Строителни отпадъци


Строителните отпадъци могат да се разделят от своя страна според източника на генерирането им на отпадъци от:

• Строителство на нови сгради и конструкции;

• Рехабилитация на съществуващи сгради и съоръжения и

• Разрушаване на сгради и конструкции.

И трите дейности са силно зависими от икономическото развитие и нивото на съответната дейност в общините. Генерираните отпадъци при строителството на нови сгради се ограничава от строителите най-висока степен с цел конкурентоспособност. Рехабилитацията на съществуващи сгради води до генериране на по-голям обем отпадъци на квадратен метър застроена площ в сравнение с изграждането на нови сгради. Най- голямо количество строителни отпадъци се генерира при разрушаването на стари сгради и фабрики. Въпреки това последното решение на този проблем не винаги е икономически най-изгодното, поради това много стари сгради и конструкции пустеят в региона.

От 2003г. организациите генериращи строителни отпадъци не предоставят статистически отчети на общините.

Количествата на генерираните строителни отпадъци за цялата страна, съгласно последните налични данни са показани в таблицата както следва:

Година

Строителни отпадъци на национално ниво

2004

2005

2006

България, тона/год

5 425 624

3 502 737

1 602 662

Кг/жител/год

716

465

214

На база на горните тенденции за генериране на строителни отпадъци са определени 90 кг/жител/год за селските райони и 214 кг/жител/год за градовете.

4.1.12. Генерирани канализационни утайки


Съгласно Националната програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2009-2013г. очакваните количества канализационни утайки за Българските ПСОВ е само 15 кг ТБ/е.ж./годишно. Съгласно германските ДТУ 131 за биологично третиране на битовите отпадъчни води, генерираната утайка може да е до около 33% повече от това, което залага МОСВ в програмата. Консултантът предполага, че градове с население >10,000 жители ще генерират утайка от 18 кг/е.ж./годишно в това число и утайките от търговския сектор в градовете.

В малките населени места отпадъчните води първоначално се третират в септични ями, което предполага регулярно почистване и генериране на около 1/3 от утайката при пълно биологично третиране в ПСОВ. Очаква се обаче от опита в други Източноевропейски страни, да се изградят пречиствателни съоръжения за отпадъчни води и в някои по-малки населени места. Следователно се предполага, че в дългосрочна перспектива средното количество на генерираните утайки в малките населени места ще бъде средно около 9 кг ТБ/човек.



Традиционното изсушаване на утайките с използване на изсушителни полета няма да е приложимо, за големите пречиствателни съоръжения за отпадъчни води, поради което се очаква средна степен на изсушаване на утайките от 20%ТБ. Това ниво е постижимо без прекалената употреба на скъпи полимери.

Каталог: Downloads
Downloads -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
Downloads -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
Downloads -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
Downloads -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
Downloads -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
Downloads -> Alexander Malinov
Downloads -> Тема 8: Линейни алгоритми. Отделяне на цифрите на число, преобразуване на числа. Алгоритмично направление: Алгоритми от теория на числата
Downloads -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г
Downloads -> Закон за националния архивен фонд в сила от 13. 07. 2007 г


Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   38




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница