Прес клипинг на тема: „Здравеопазване” 23. 04. 2014 Национални вестници



страница1/5
Дата27.08.2017
Размер0.65 Mb.
  1   2   3   4   5



Прес клипинг на тема: „Здравеопазване”

23.04.2014
Национални вестници


ДПС бламира здравния министър за вноските

Диана Тенчева

Труд  стр. 2  

ДПС не застава зад идеята на здравния министър д-р Таня Андреева право на безплатно лечение да има само този, който е платил всичките си здравни вноски не само 3 години назад (както е в момента), а от 2000 г. досега, ако е имал средства да го стори. "Няма начин да се накарат българите да погасят вноските си от 2000 г. досега. Да не говорим, че давност имат дори данъците и тя е 5-годишна. Здравната осигуровка няма тежестта на данък, тя е право, а не задължение, за което се носи отговорност", заяви д-р Нигяр Джафер, зам.-шеф на ПГ на ДПС и председател на здравната комисия в парламента. Според нея един от начините да влязат десетки милиони левове в системата е да се издължат 250-те хиляди неосигурени заможни българи и работодатели, които в момента не виждат смисъл от солидарния модел и плащат кеш, щом се разболеят. "Ако за целта се налагат законови промени, здравната комисия ще ги инициира", допълни д-р Джафер. Но желаният резултат можел да се постите и ако НАП засили контрола и проведе активна кампания по събираемостта на осигуровките, както стори през 2012 и 2013 г. И през двете години преизпълнението на приходите от здравни вноски бе над 50 млн. лв. ДПС няма да гласува и предложената от д-р Андреева поправка, според която нова болница ще се разкрива само ако здравният министър е дал предварително одобрение още на инвестиционно ниво. "Текстът трябва да се прецизира. Защо ако инвеститор иска да разкрие стоматологичен или медицински център, в които да се лекуват кешови пациенти, да няма правото да го стори?!", риторично запита д-р Джафер.


С малки победи срещу неосигурените

Диана Тенчева

Труд  стр. 15  

ДПС не приема идеята на здравния министър право на безплатно лечение да имат само тези, които са платили осигуровките си от 2000 г. до сега (виж стр. 2). И аргументът на движението е непробиваем - вноската няма тежестта на данък, но дори той има едва 5-годишна давност. А и да търсиш борчове с давност още от създаването на здравната каса е неизпълнима идея. Като тази за неплатени осигуровки да не можеш да излизаш зад граница или да не ти се разрешава да купиш и продадеш кола или имот, както предлагаше ГЕРБ.Хубаво е, че здравното министерство търси изход за двата милиона неосигурени. Но за да спечели толкова голяма битка, първо трябва да се започне с малки победи. Ако човек винаги има директен достъп до личния лекар, а не да го препращат за следващия месец, ако не доплаща 60% за лекарствата си, ако за протоколите за скъпоструващи терапии не чака с месеци или не вади от джоба си хиляди левове за стентове и протези, дали пак ще има толкова неосигурени?



Колко трябва да харчи държавата?

Труд  стр. 16  

Важните въпроси в България обикновено се подминават покрай злободневните теми. Това е на път да се случи и с ключов въпрос като преразпределението на благата чрез държавата и кой сектор какъв дял от държавните пари трябва да получи. Преди броени дни управляващите излязоха със своя концепция по въпроса, отразена в Конвергентната програма на България за периода 2014-2017 г. Според нея страната ще повиши минимално сегашното си ниво на преразпределение през бюджета и от 35,7% от БВП бюджетните разходи ще се увеличат до 36,2%. За сравнение държавите от ЕС преразпределят средно 49,4% от БВП. Социалните сектори, които и в момента у нас са със значително по-ниско финансиране от бюджета в сравнение с другите държави в съюза, ще останат в същото положение и през 2017 г. Парите за здравеопазване ще останат 4,6% от БВП при 7,3% в ЕС. Делът на образованието ще се свие от 3,5 на 3,4% при 5,3% в ЕС. За социална защита през 2017г. ще отиват 12,9% от БВП при 19,9% в ЕС. Същевременно България ще запази високото си ниво на разходи за икономически дейности като земеделие, транспорт, комуникации, енергетика - 4,9% през 2017 г.

"Труд" потърси експерти за коментар по темата.

***


ЕМИЛ ХЪРСЕВ, финансист: Плащаме малко, получаваме малко и това е правилно

Разбираемо е, че в България общите държавни разходи са по-малки в сравнение с тези в много от европейските държави. Това се дължи на по-ниската данъчна тежест у нас и на факта, че такива са възможностите на българската икономика. Според мен, когато се прави съпоставка с ЕС, е много важно да се отчитат не само бюджетните разходи, но и тези средства, които гражданите плащат от джоба си, за да си осигурят здравеопазване или образование, например обучение в чужбина. В противен случай няма да е ясна цялата картина на проблема. В това отношение в България определено има по-различна структура на финансирането на социалните разходи в сравнение с другите държави от ЕС. Това, че плащаме малка част от разходите през бюджета, не означава, че не вадим още много средства от личния си джоб за финансирането на функции като образование, здравеопазване и др. Разпределението на бюджетните средства по функции в сегашния си вид е много правилно и ако зависеше от мен, аз бих взел същото решение. Причината е, че огромният дял на частните разходи води до по-голяма ефективност. Когато аз плащам от джоба си за образованието на моето дете, аз знам за каква услуга плащам и не допускам и един лев от тези пари да бъде откраднат. Докато ако бюджетът ги взема от мен и ги харчи в полза на моето дете, не мога по никакъв начин да контролирам ефекта от тези разходи. Затова според мен обществените очаквания към държавата трябва да бъдат реалистични. Вярно е, че в момента получаваме по-малко услуги от държавата в сравнение с някои европейски държави, но това е заради ниската данъчна тежест. Така и трябва да бъде, защото ако данъците бяха по-високи, ползата от тях нямаше да бъде по-голяма. Освен това не мисля, че е добре отделните сектори като отбрана, сигурност, здравеопазване и т.н. да смятат, че са абонирани за определен дял на разходите от БВП. Това не е правилно, защото е много по-важно да се отчита ефективността на тези разходи.

***

ЛЮБОМИР ДАЦОВ, финансист, бивш зам.-министър на финансите: Никой няма капацитет за повече пари

Въпросът за нивото на преразпределението през държавата и делът на всеки конкретен сектор в

общите разходи е сложен и няма елементарно и универсално решение. Още през 1998 г. у нас

бяха направени проучвания по модел на МВФ за големината на публичния сектор, които

стигнаха до извода, че той трябва да бъде 35% от БВП.

Това е компромисно ниво на преразпределението чрез държавата и отговаря на ниската ефективност на разходите у нас. От 1998 г. насам ситуацията в това отношение не се е променила съществено, за да има предпоставки за увеличаване на дела на публичния сектор. Макроикономически това би било вредно. В момента никой не може да докаже, че има недостиг на пари, защото няма система, в която ако се увеличи финансирането, ще се постигнат по-добри резултати. Бюджетните системи в момента нямат капацитет да поемат повече средства. При системи, които са неефективни,изливането на допълнителни пари няма ефект. Според мен България трябва твърдо да спазва ограничението за публичен сектор до 40% от БВП, заедно с европейските средства, като това паралелно трябва да върви със стратегия за увеличаване на ефективността на публичните разходи. Ако хората имат очаквания за по-голям обем на публичните услуги, трябва да са готови да плащат по-високи данъци. За последните 10 години парите за образование и здравеопазване са увеличени в пъти, но това не е подобрило тези услуги в същата степен. При това положение защо трябва да се дават повече пари от бюджета, а не всеки индивидуално да си заплаща? Според мен е съвсем нормално от 8% от БВП разходи за здравеопазване в България, близо половината да идват от бюджета, а другата половина да са частно финансиране, както е в момента. Вярно е обаче, че и частните разходи в здравеопазването са много неефективни, защото голяма част от тях са нерегламентирани. Затова е необходима цялостна промяна на модела на финансиране на здравеопазването.


***

ПЕТЪР ГАНЕВ, Институт за пазарна икономика: Важно е не само колко средства харчим, но и с какъв резултат

При разпределението на бюджетните" средства основният въпрос не е просто колко пари се изразходват, но и как се харчат и какви резултати се постигат. Ако гледаме само данните като процент от БВП, може да си изградим доста погрешна представа. Дори да удвоим парите за здравеопазване, това не би довело до отчетливо подобри здравни услуги от тези, които получаваме в момента, без да има реформа. Структурата на бюджета като цяло е изкривена. Доказателство за това е, че инвестиционните разходи намаляват като махнем европейските проекти. На пръв поглед важни сфери като образованието, където консенсусът в обществото е, че по принцип могат да се наливат повече пари, страдат за сметка на нереформирани сектори като вътрешен ред и сигурност. Тоест проблемът не е само в структурата на разходите, но и в начина, по който се харчат парите, и какъв е ефектът от това. Друг важен въпрос е дали разпределението на средства в конвергентната програма отразяват реалната картина за финансирането на различните сектори. В официалните документи виждаме парите, които се преразпределят през бюджета за обществен ред и сигурност, образование, здравеопазване, социална защита и ги сравняваме като дял. Въпросът е обаче каква част от финансирането идват от частния сектор. Знаем, че в здравеопазването много от плащанията са извън консолидирания бюджет. Те идват от джоба на потребителите и отиват директно в лечебното заведение. При образованието например има частни уроци, частни училища, такси за университетите. Тези плащания също не влизат в консолидираната програма. Смятам, че трябва да има дебат от гледна точка не само на това колко пари насочва държавата към дадена сфера, но и как тези системи да се реформират, за да се гарантира, че по-голямото финансиране ще доведе до по-добър резултат. Тази дискусия традиционно се случва в края на всяка година с приемането на държавния бюджет. Някой може да каже: "Швеция харчи толкова, дай и ние да направим същото", но според мен подобен числов подход не е правилен. Не трябва да си

пожелаваме някакъв процент от БВП за образование и да гоним изпълнението му. Трябва да сме наясно, че не харчим, за да постигнем процент, а даден резултат.


Решават проблемите на Спешна помощ по морето

Стандарт  стр. 7  

Проблемите на спешната помощ в Бургас ще се решават в четвъртък. Това ще стане на специална дискусия, организирана от здравното министерство с подкрепата на в. "Стандарт". На нея ще присъстват всички кметове от областта, както и директорите на лечебни заведения. Здравният министър д-р Таня Андреева ще изслуша проблемите на спешната помощ в региона и ще даде решенията им. На дискусията ще се представят и промените, които ще се направят в МБАЛ Бургас, за да се подобри спешната помощ за хората в морския град. Областната болница е първата в страната, която ще се оборудва, така че да отговори на всички изисквания за прием и лечение на спешни пациенти. Финансирането ще се осигури от държавата.


Безплатни прегледи за мъже в Токуда

Стандарт  стр. 7  

Безплатни прегледи за мъже с репродуктивни проблеми започнаха в "Токуда" днес. Те ще продължат на 24 и 30 април и на 1 май. Прегледите ще се правят от уролози и са насочени към мъже до 45 години, които имат съмнение за стерилитет. Желаещите за прегледите трябва да се запишат предварително на телефон 02/403 4000. 15% или над 145 000 българи имат репродуктивни проблеми и не могат да имат деца, сочат данни на неправителствения сектор. "Проблемите на репродуктивното здраве могат да се разделят поравно между половете - еднакво са засегнати както жените, така и мъжете", коментира д-р Калоян Давидов - началник на отделението по урология в "Токуда".


Кръв от охлюв пази от тумори

Лекарство, разработено от БГ учен, може да види бял свят първо в Германия

Стела Стоянова

Стандарт  стр. 1,18  

Стара българска традиция е успехите на науката ни да бъдат оценявани първо в чужбина. Изключение не прави и доц. Павлина Долашка. От години тя изследва свойствата на кръвта и слузта на охлювите да лекуват различни заболявания. Значителна част от тези изследвания прави като учен от БАН и чрез фирма. В момента колективът е вече на етап внедряване на откритието си. Твърде е възможно обаче това да се случи не у нас, а в чужбина. Немска компания вече предлага възможността да разработи лекарствен препарат на базата на създадените екстракти. Че охлювът лекува, се е знаело още в миналото - от стари времена за лечение на язва са съветвали болните да ядат живи охлюви. Млади момичета са ги гълтали и за хубост. И всъщност в това има доза истина - слузта от тях помага за регенерирането на кожата и изглаждането на бръчките. "Охлювът се оказва страхотен източник на активни съставки", разказва доц. Долашка. В изследването им тя разделя работата си на няколко части. Проучванията, свързани с въздействието на кръвта на охлюва върху туморите, които се провеждат в БАН. С фирмата си пък изследва слузта им, като целта на проекта по Оперативна програма "Конкурентоспособност" е била създаване на екстракти, които регенерират не само

кожата, но и тъканта под нея. "Много полезни в борбата срещу туморите са не само охлювите, но

и черноморските рапани и раците", разказва доц. Долашка. Кръвта им съдържа хемоцианин, който потиска развитието на раковите клетки.


Съвместно с клиника по урология в Германия колективът вече е установил ефект при третиране на тумори на пикочния мехур, като кръвта от охлюв потиска до 90% раковите образувания. Проучването е правено ин витро, но вече е проведено и изследване ин виво, макар и върху мишки. Хемоцианинът, извлечено от рапана, потиска тумора на Графи, който е подкожен. За него те кандидатствали с проект към фонд "Научни изследвания", съвместно с колегата си проф. Костадин Костадинов, който е създател на БГ робота "Микрона". Идеята била роботът, който извършва операции с изключителна точност, да инжектира хемоцианин директно в туморните клетки и да се проследи ефектът. Предложението не било финансирано обаче за сметка на десетките други проекти със спорна ефективност, с които фондът се прочу в последните години.

Изследването на слузта на охлювите обаче те провежда с фирма по проект, финансиран по Оперативна програма (ОП). В последните месеци обаче част от младия екип от ОП, с когото работела и който много й помагал, бил подменен. "При тези проекти има голяма отчетност, което е много хубаво и така трябва да бъде за всички проекти, но и много глупави неща. Ако един учен знае до какво точно ще доведе изследователската му дейност на финала, той просто няма за какво да я провежда", разказва доц. Долашка. В основата на изследванията са екстракти, с които се възстановява бързо увредената тъкан, разказва ученият. И показва уникални снимки от старчески домове и болници, на които се вижда как жестоки рани, третирани с екстракта, заздравяват по-бързо от очакваното. Става дума както за рани след операция на туморни заболявания, така и за декубитални рани, последици от залежавания. В един от случаите мъж с диабет и с два отрязани крака развил огромна рана на гърба. След намазване с гел, в който е вложен екстрактът от охлюви, раната се затворила. "Във Виена от нашите екстракти направихме гел за рани. Имам предложение и от немска фирма да направим лекарствен препарат. У нас такова нещо е почти невъзможно, искат се много години и пари. И там е трудно, едно лекарство гълта пари и време, затова най-често се правят медицински гелове", разказва тя.

Учените работят с фирми и у нас, които влагат екстракта в козметика и лечебни гелове. "У нас предпочитам да работим с малки фирми, за да мога да следя процеса - какво се влага, спазват ли се точните количества и да постигнем най-добрия ефект", разказва ученият. "В България козметика от охлюви продава, който се сети и където се сети. Само че има проблем - ако слузта не се пречисти както трябва, оставащите алергени и токсини след това влизат в кожата. Получават се жестоки алергии и проблеми, които се установяват впоследствие", разказва тя. Ето защо те предпочитат да работят с козметичната компания от Италия, чиито продукти се продават по цял свят и са доста скъпи. Ако слузта се извлича от животинки, които са пълзели навсякъде, тя може да е заразена и с тежки метали, проникнали от почвата. Ето защо те използват охлюви, които се отглеждат във ферми. Онова, което прави слузта толкова ценна, са установените със съвременни методи колаген и еластин, както и антибактериални пептиди. Те потискат развитието на инфекции, ускоряват и регенерирането на кожата. Животинката съдържа и активни фракции, които потискат бактерията хеликобактер пилори, причиняваща язвена болест или гастрит. "Изпратихме три фракции от нашите на белгийските ни колеги, във водеща в света лаборатория. Те установиха коя от тях потиска развитието на бактерията", разказва доц. Долашка. Оказало се, че отговорната за язвите бактерия е тази, която и доц. Долашка установила първоначално. "Ще я добавим като подсилваща съставка към сироп за язви", разказва тя. Долашка все още се колебае дали да кандидатства у нас с проект за внедряване на екстрактите или да се обърне към партньорите си в Германия и Белгия. "Те са много добре финансирани от самите правителства. Винаги ми казват - като напишеш проекта, сме готови да работим заедно. У нас непрестанно се говори за връзки на науката с бизнеса, но тръгнеш ли към бизнес, проблемите и злобата са огромни шегува се тя. Затова, както и заради бумащината, царяща в родните конкурси за наука,
нищо чудно продуктът й да види бял свят първо в чужбина. Докато у нас продължават критиките към науката, че не търси контакти с пазара.


Линейки по бензиностанциите

Монитор  стр. 13  

Идеята линейки да бъдат разположени по бензиностанции в столицата ще бъде изпробвана в почивните дни между 1 и 6 май, обяви наскоро зам.-кметът на София проф. Стоян Тонев, който лансира и системата. Според него по този начин може да се съкратят 20-те "златни минути", в които пристигат спешните екипи. "Не е необходим специален договор за това. Първата страна, която го е направила, е Холандия - там "Шел" е монополист, още повече е дал възможност да се зареждат линейките безплатно на бензиностанциите. Тук се водят още разговори, имаме съгласие на някои бензиностанции", обясни той и допълни: "Ще можем да направим нещо, което е смесено и е от обща полза". "В София реално в най-добрите дни има между 20 и 24 екипа на Спешна помощ, в най-лошите - между 14 и 16 екипа. Искаме да постигнем между 25 и 30 екипа на Спешна помощ в празничните дни. Това ще промени и самото отношение на хората към Бърза помощ", каза още проф. Стоян Тонев. Ако опитът между 1 и 6 май се окаже успешен, до месец се очаква да се въведе системата.


***

Д-р Юрий Торнев, директор на Центъра за спешна помощ-София-област: Разточителство е лекари да чакат на колонките

Не виждам полза от това линейки да чакат по бензиностанциите. Преди няколко години имаше подобен експеримент, който не се оказа особено полезен, нито имаше ефект от него. Тогава пращаха спешни коли да чакат на определени оживени пътни артерии, някои от тях и тогава спираха близо до бензиностанциите, но беше безполезно. Екипите на центровете за спешната помощ са структурирани по такъв начин, че да стигнат по възможно най-бърз начин до всяко едно място в периметъра на своето действие, до мястото на пътнотранспортно произшествие или авария. Ако обаче линейки са изпратени по бензиностанциите и няма инциденти, какво се получава - цял ден един екип от лекар, медицинска сестра, фелдшер, шофьор висят на някоя бензиностанция и пият кафе след кафе, да утрепят времето, защото няма пътнотранспортно или друго произшествие. В същото това време има серия от спешни повиквания, но в центъра няма свободна линейка, която да бъде изпратена с екип при болния. Такова разпиляване на ресурс от специалисти при дефицита, от който страдаме, е недопустим. Затова аз съм категорично против такава идея. Пределно ясно е, че спешната ни помощ, колкото и да бъде хулена, е гръбнакът на нашето здравеопазване, особено в малките населени места, където липсват не само специалисти от доболничната помощ, но няма и общопрактикуващи лекари. В такива села и градчета именно хората от спешните центрове спасяват положението. Освен това спешната помощ е търсена за всякакви случаи, дори за неспешни и най-вече в почивни дни, по празници и в извънработното време на джипитата, чиито пациенти поемаме, без да питаме: Колко си спешен? Като се има предвид този ритъм на работа, е напълно безсмислено да се разточителства със застопорен екип от специалисти на едно място, който да не прави нищо, а основно да чака. Такова нещо за нашите условия е недопустимо. В Холандия имало подобна система, но къде са холандците и къде сме ние?!

Пределно ясно е, че дори дума за сравнение не може да става, та какво означава да привнасяме
челен опит от там.

Те могат да правят много неща, ние не можем да си позволим елементарни неща. Аз дълбоко се съмнявам, че в Холандия си позволяват да държат линейки на дежурства по бензиностанциите. И ако си го позволяват все пак, то в линейките едва ли държат лекари, а слагат в тях дежурни парамедици, каквито ние още нямаме, макар и да има хора, завършили тези курсове.

***

Д-р Цветан Райчинов, председател на Български лекарски съюз: Първо да се реши въпросът с парамедиците

Няма лошо да има линейки на бензиностанциите. Но няма особен смисъл в това те да са точно на бензиностанциите. Много по-важно е по големите пътни артерии като магистрали, междуградски пътища да бъдат изградени спешни центрове. Именно спешни центрове, защото сама по себе си линейката не върши работа. Тя може само да превози пациента, и толкова.

Ако са налични спешни центрове, те биха могли да обслужват определени райони. Такава практика съществува на много места в Европа, например в Испания, и там тя работи безотказно, като дава много добър ефект. В тях се приемат пострадали от пътно-транспортни произшествия и аварии. Медиците в тях оказват необходимата спешна помощ до намиране на най-добро решение за пациентите - в коя голяма болница да бъдат закарани, как да стане това и прочие. В Испания, както и в Европа, тези центрове са финансирани от държавата. Ако се създадат такива центрове и у нас по пътните артерии, следва да бъдат финансирани така, както се финансира Спешна помощ - от държавния бюджет. В тези структури и дума не може да става за клинични пътеки и обвързване на парите с болниците, защото пациентът е спешен, той се приема и му се оказва помощ. При едни евентуални спешни центрове в тях следва да работят самостоятелно специалисти, назначени само там - лекари, парамедици, медицински сестри, фелдшери, каквито хора са необходими, такива да се назначават. Драмата сега е, че сертификатите на завършилите парамедици не се признават. Този проблем трябва час по-скоро да бъде разрешен, тъй като се вижда, че здравеопазването ни има нужда от тези хора. Това са важни кадри, на които трябва да се намери работа. Иначе какво ни ползва фактът, че имаме линейки, но в тях няма кой да работи.

Както вече казах, на първо място трябва да се реши въпросът с парамедиците и осигуряването на медицински специалисти, а също така и с увеличаване на заплащането им, което е силен стимул за добра работа.

***

  1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница