Прес клипинг на тема: „Здравеопазване” 24. 03. 2014 Национални вестници



страница1/3
Дата01.02.2018
Размер405.03 Kb.
  1   2   3
Прес клипинг на тема: „Здравеопазване”
24.03.2014
Национални вестници


250 лв. рушвет за сърцето на пациент

Клиники плащат на лекари за всеки пратен болен

Мария Чипилева

Стандарт  стр. 1  

Болници бутат рушвети на лекари, за да им пращат пациенти за изследвания и операции. Най-търсени са хора с диагнози за скъпите клинични пътеки. Така за осигурен пациент със сърдечен проблем клиниките дават до 250 лева. "Стандарт" разполага с два договора, които разкриват срамния бизнес. Първият е сключен в Бургас, а другият е на столична частна болница. Рушветите са маскирани под формата на консултантски услуги с лекари в извънболничната помощ. "Така човек може да получи лечение и без да има нужда от него, а това крие риск дори за живота му. Става въпрос за печалбарство, а не за грижа за здравето", коментират експерти. По този начин чрез фалшиви диагнози се точи и здравната каса, която се чуди как да върже двата края.


Болници ловят пациенти с рушвет

Парите се маскират с консултантски договори за диагностика и лечение

Мария Чипилева

Стандарт  стр. 12  

Болници дават рушвети на лекари, за да им насочват пациенти за изследвания и операции. Така човек може да получи лечение и без да има нужда от него, а това крие риск дори за живота му. С механизма се точи и здравната каса, която се чуди как да върже двата края, защото няма пари.



От 80 до 250 лв. стигат тарифите за всеки насочен пациент за хоспитализация в болници по инвазивна кардиология и кардиохирургия. Това показват два договора и един имейл, с които "Стандарт" разполага. Първият е сключен в Бургас, а другият е проект, изготвен от столична клиника. Документите ще бъдат предадени на всички власти, които биха се заинтересували от неморалната практика. Не посочваме имената им, тъй като сме убедени, че не са единствените в страната. Механизмът, по който болниците си набират пациенти, е маскиран под формата на консултантски услуги с лекари в извънболничната помощ. Те се задължават да насочват пациенти със съмнения за сърдечни проблеми за изследвания или операции в кардиоклиниките. Също така след това може да следят състоянието им. Срещу всяко направление за хоспитализация по каса те получават и комисионите. За Бургас тарифата е по-скромна - 80 лв. За София обаче тя започва от 120 лв., ако става дума за инвазивна кардиология, и стига до 250 лв., когато се говори за кардиохирургия. На практика хонорарите са около 2-3% от приходите по каса на болницата за тези пациенти, тъй като цените на кардиологичните пътеки стигат до 4950 лв., а в кардиохирургията са над 10 000 лв. Целта на договорите е да кара медиците да насочват хората в точно определени болници. Проблемът е, че с финансовия стимул лекарите могат да се изкушат и да пращат там и случаи, които не са за прием. Освен това ограничават и правото им на свободен избор къде да се лекуват. Манипулацията е много лесна, защото хората не са специалисти и не могат да преценят сами дали имат нужда от подобно изследване или лечение, както и къде да го направят. Консултантските договори не са единствената форма на рушвети и манипулации, които се използват от болниците. На практика те са "по-бялата" част от бизнеса с пациенти. Около преди 6 г. се заговори за автобусчета, които обикалят малки градчета и села, за да набират пациенти за инвазивните кардиологии. Всички те пък имаха направления от местното джипи или кардиолог. Въпреки появата на тези своеобразни регионални "епидемии" от сърдечни заболявания нито касата, нито Изпълнителна агенция "Медицински одит" (ИАМО), полицията или друг не хвана никого в нарушение. Неведнъж пък директори на болници са се оплаквали пред "Стандарт", че "Спешна помощ" кара пациенти в определени клики срещу "комисиона". Въпреки усилията на поне четирима здравни министри от две различни партии, депутатите не промениха нужните закони. Най-вероятно има причина и за това. Подобни "маркетингови" практики сигурно има и в други сфери на медицината. В инвазивната кардиология и кардиохирургията обаче те са най-силно изразени, защото там има най-много болници и най-високи цени на клиничните пътеки по каса. Тоест - конкуренцията е много голяма и води до девиации, както сами са признавали и директорите на болниците, както и лекарите. Аналогична практика на "маркетинг" има от години и във фармацевтичната индустрия, където фирми дават пари или скъпи подаръци и екскурзии за всяка рецепта с техния бранд. Заради множеството скандали в световен мащаб и все по-голямото надцакване между самите компании в последните години се приеха не един и два етични кодекса, с които явлението да се спре или поне да се ограничи. Етичен кодекс имат и самите лекари. В него се казва, че лекарят няма право да работи с рекламна цел, нито да ограничава свободния избор на пациентите. Още в Хипократовата клетва пък пише, че не трябва да му вреди.
Болници търсят пациенти от чужбина

Възможностите на клиниките ни не се рекламират на туристическите борси по света

Мария Чипилева

Стандарт  стр. 22  



Здравният туризъм е един от бързо развиващите се сектори в икономиката. Очакванията на Световната туристическа организация са приходите от него да надминат 100 млрд. долара на година. През 2017 г. се счита, че само 23 млн. американци ще похарчат 79,5 млрд. долара за здравето си в други държави. Сред най-развитите дестинации са Бразилия, Малайзия, Индия, Коста Рика, Панама. Източноевропейските страни обаче започват да набират скорост и да привличат все повече туристи. Въпросът е има ли място и България в тази пазарна ниша. Точна статистика за развитието на здравния туризъм у нас няма. Според специалистите обаче той едва крета. Предполага се, че чуждите туристи, които са дошли целенасочено да потърсят лечение у нас, са около 20 000 души. За сравнение в нашата съседка Турция всяка година отиват над 150 000 чужденци. Липсата на реклама и стимули за развитие на този тип туризъм, както и лошото състояние на публичните ни болници са сред основните пречки за подема на тази дейност у нас, смятат експертите. Стоматологията беше първото направление, в което България започна да развива своя здравен туризъм още преди десетина години. Към момента едва 2-3% от този тип дейност в света се осъществява у нас, казва д-р Венцислав Стоев. Той е един от пионерите на стоматологичния здравен туризъм у нас и председател на УС на "Клъстер за здравен туризъм България". Клиниките и другите заведения, които членуват в него, скоро ще станат 20, като са разположени в столицата и в най-големите градове. Броят на пациентите от чужбина, които се очаква да минат през тях за година, обаче е около 1000. За сметка на малкия дял на България в областта на денталния туризъм Унгария има 16%, а Полша - 13%. Аналогично е мястото на нашата държава и в останалите сектори на медицински туризъм. Единици са държавните болници, където може да се развива здравен туризъм заради условията им. Сред публичните клиники, които традиционно са имали поне малко чуждестранни пациенти, са "Св. Екатерина", НКБ и "Св. Марина". Въпреки че развитието на частните болници у нас създаде повече възможности за привличане на чужди пациенти, и те не бяха особено успешни. Първата вълна от малки специализирани клиники най-вече за очни болести или хирургия не успяха да привлекат голям дял чужденци. У нас най-много се търсят стоматологичните услуги, казва и Тодор Хинов, друг от пионерите в медицинския туризъм и директор на "Актамедика". Той се опитал преди четири години да предоставя профилактични услуги на руснаци, но заради проблемите с визите и влошената икономическа обстановка бизнесът не потръгнал. В момента има малък контингент чужденци най-вече от Румъния, на които предлага ендоскопски методи за премахване на хернии. По-голям брой от северните ни съседи обаче се лекуват в Русе и Тутракан, допълва той. Според него не повече от 10 000 чужденци посещават страната ни за медицинска помощ на година. През последните пет-шест години у нас започна изграждането на по-комплексни клиники, където целенасочено се търсят чуждестранни пациенти. В "Токуда" за 7 години са минали 11 500 чужди пациенти. Те са от всички краища на света - ЕС (над 3000), Русия (2500), САЩ (860), Канада (800), Северна Африка, Близкия изток, Турция (900), Македония (1100), Гърция (780). "Сити клиник" също поде тази дейност. За година през клиниката са минали над 600 пациенти с венозни стенози от цял свят и още 1200 за ендоваскуларно лечение на венозна и артериална патология. Болницата смята да подпише и договор за лечение с Либия в областта на сърдечносъдовите заболявания и атеросклерозата. Допълнителна надежда за развитието на здравния туризъм у нас дойде и с бума на инвазивната кардиология, който даде добро покритие на страната ни с катетаризационни лаборатории. Сега на дневен ред е развитието на онкологията със строенето на частни болници, поставянето на радиохирургия и дори оборудването на държавните. Най-вероятно в бъдеще подобрение ще отбележи и секторът на неврохирургията. Изграждането на добре оборудвани болници със съвременна апаратура обаче не е единственото условие за развитието на здравния туризъм. И в момента у нас има немалко добри дентални, кардиологични, офталмологични, урологични и ортопедични клиники или дори ин витро центрове и роботизирана хирургия. Всички те могат да са предпочитани от пациентите в развитите държави заради по-ниските си цени и липсата на чакане за услугата. Проблемът е, че нерядко никой не е чувал за тях, защото България няма подобен тип реклама на туристическите изложения. Липсва взаимодействието между здравния и туристическия сектор, както и всякакви стимули за развитието на тази дейност, казва д-р Стоев. Пречат и нерешените въпроси с визите, както и липсата на сертифициране на болниците по международни стандарти за безопасност на пациентите, добавя д-р Хинов. Проблем е и липсата на медицински застраховки за нашите лекари.
Печелим с ниски цени и бързо обслужване

Стандарт  стр. 22  

Ниските цени при сносно качество на лечението е основното предимство на България в здравния туризъм. Благодарение на това ние можем да се надяваме на пациенти от високоразвити страни като САЩ, Англия, Австрия, Германия и Ирландия, казват специалистите. Немалка част от тях ще се насочат тук и заради липсата на чакане, тъй като в някои от тези страни стигането до лекар отнема месеци. Благодарение на предлагането на добри медицински услуги пък може да разчитаме на пациенти от по-слабо развити страни като тези в Северна Африка, Близкия изток и дори Балканския полуостров. Разбира се източник на пациенти остава и Русия като страна, припознала ни за туристическа дестинация от години.


Над 5000 българи се лекуват в Турция

Стандарт  стр. 22  

За разлика от България, здравният туризъм е много добре развит в Турция. Над 150 хил. чужденци на година получават там лечение, а още толкова търсят естетични интервенции. От тях над 5074 са българи, показват данните на доклада на турското здравно министерство за 2012г. 4169 от тези хора пък са отишли там за лечение на рак. С тези цифри България се нарежда сред основните потребители на онкологичните терапии в южната ни съседка. 91% от чужденците в Турция се лекуват в частни болници, сочи докладът.

Най-честите диагнози пък са сърдечносъдовите заболявания, очните проблеми, стоматологичните, онкологичните, естетичните и неврохирургичните.


Обсъжда се по-тежък режим за връщане на здравни права

Предложението е на работодатели, управляващите засега не са склонни

Дина Христова, Катя Димитрова

Сега  стр. 3  

Пет години след като ГЕРБ увеличи периода, за който трябва да се платят осигурителни вноски, за да се възстановят здравни права, започва обсъждане на ново затягане на условията. Връщането в системата да става още по-трудно са предложили от Българската стопанска камара (БСК) на среща със здравния министър Таня Андреева, ръководството и надзора на касата и Нигяр Джафер от ДПС, която е шеф на здравната комисия в парламента. Не може срещу 600 лв. да се ползват услуги от 15 000 лв. например, са заявили от бизнес организацията. Сега права се губят при 3 неплатени вноски през последните 3 години и се възстановяват при плащане за месеците без осигуряване. За един месец вноската е 16.80 лв., а за три години - 604.80 лв. Преди промените от 2010 г. връщането в системата ставаше с плащане на най-много 12 вноски. Това обаче доведе до увеличаване на неосигурените. За българите в чужбина възстановяването на правата е по-лесно - само след 6 месеца осигуряване у нас или с плащане на 12 вноски накуп. Проблемът с неосигурените беше посочен и на комисия от бившия здравен министър от ГЕРБ Десислава Атанасова. "Към февруари здравно неосигурените вече са 2.05 млн.", каза тя. Джафер обаче припомни, че 2 млн. неосигурени е имало още в средата на 2010 г. по времето на ГЕРБ. "Ситуацията можеше да е различна, ако не бяха откраднати онези 1.4 млрд. лв. от здравни вноски, което демотивира 24-те процента от българите, осигуряващи се върху реалните си доходи", каза Джафер, припомняйки как ГЕРБ национализира големия резерв на касата. Председателката на здравната комисия даде да се разбере, че затягането на условията за връщане в системата е социално неприемливо, тъй като много хора не се осигуряват заради липса на доходи и при подобни мерки те ще останат без шанс за здравна помощ. "Първо трябва да се решат проблемите с безработицата, с развитието на икономиката, с ниските доходи и т.н.", коментира Джафер. Според нея събираемостта на осигуровките в момента върви добре, затова ще се залага на контрола. Според НАП около 1.2 млн. от неосигурените са българи, които живеят в чужбина. Още над 460 000 нямат възможност да плащат осигуровки, тъй като или не си търсят работа, или са без препитание повече от година и не получават обезщетение от НОИ. За едва около 254 000 българи може да се предположи, че не плащат осигуровки, макар че имат доходи от сферата на услугите.



Затруднения

След неуспешното вето на президента поправките в закона за лекарствата, които се отнасят за паралелния износ на медикаменти, ще отидат в Конституционния съд, съобщи вчера Десислава Атанасова от ГЕРБ. Новите текстове задължават търговците на едро на лекарства да внасят искане до директора на агенцията по лекарствата и да чакат разрешението му в 30-дневен срок. От ГЕРБ смятат, че промяната от уведомителен в разрешителен режим създава предпоставки за корупция. След 2-3 месеца системата на здравеопазването ще остане без средства, предупреди още Атанасова. Според нея причината е, че в бюджета на здравната каса се заформя дефицит от 250-300 млн. лв. В същото време резервът на осигурителната институция вече е стопен наполовина.




Отрязаха сливици и спряха сърцето на 4-годишно дете

Съдят лекари, пропуснали да определят кръвната група на Гергана Илиева. Искат 450 000 лв. кръвнина

Светлана Йорданова

24 часа  стр. 14,15  



"Всичките пари на света да ми стоварят, това няма да ми върне дъщерята. Откакто почина, не ми се живее. Знаете ли какво е да гледаш другите деца и между тях да търсиш своето", казва превит от мъка Пламен Илиев и извръща глава към 4-ма лекари и 6-имата им адвокати. Всички стоят прави пред състав на Софийския градски съд с председател Светла Букова. Пламен и жена му Анна Йорданова са първите свидетели по списък от 20 души, призовани да разкажат за загубата на детето си. То умира 15 дни след като му махат сливиците в болница "Царица Йоанна" - ИСУЛ. Гергана е едва на 4 години и половина, когато сърцето й спира на операционната маса на 23 декември 2010 г. 3 години и 3 месеца след смъртта й пред съда се изправят д-р Михаил Маджунов, главен асистент в клиниката по УНГ, и още трима лекари. Обвинени са, че са причинили смърт поради "немарливо изпълнение на занятие". Видимо притеснени, те заявяват, че разбират обвиненията, но ще дадат обяснения по-късно. Слави Димитров, адвокатът на родителите, предявява иск за 450 000 лв. заради нанесените им морални вреди. Въпреки загубата те трябва да намерят сили да отгледат Андрей - братчето на Гери. Той няма 6 г., но ходи с мама, тате, баба и дядо на гроба й. Пита за кака си, когато рови из играчките й, или вдига очи към снимките с усмихнатото й лице. Най-потресаващото е, че Гери дни наред гълта кръв, стичаща се от оперативната рана в гърлото, и я повръща, казва участник в разследването. Въпреки усилията им лекарите не успяват да й прелеят кръв. За 15-те дни след махането на сливиците никой не е искал да узнае кръвната й група. В последната вечер от живота й е изгубено ценно време. На масата вените на детето са свити дотолкова, че не могат да се вземат дори капки за изследване. Аутопсията показва, че 50 мл от кръвта на детето са се събрали в коремчето, а 10 мл - в дванадесетопръстника. Пряката причина за смъртта е хипокалиемия (рязък спад на калия в кръвта). Върната към кошмара на живота й майката Анна ридае в зала 6 на съда, но събира сили да говори за мъките на детето си. От 2-годишна Гери има проблеми с дишането. Сънят й е неспокоен, с хъркане. Лекарите казват, че е от "третата сливица" и стане ли на 3-4 г., момичето може да се оперира. През ноември 2010 г. личният лекар на Гери д-р Мария Трифонова дава направление. Праща майката в ИСУЛ, защото знае, че там се работи с деца и повечето лекари са светила. На 26 ноември д-р Маджунов, специалист с над 30 г. практика, преглежда Гери. Вижда в гърлото й гнои и насрочва операция за 8 декември. Предния ден по негово искане в 8-а поликлиника правят пълна кръвна картина на Гери и изследват урината. Д-р Трифонова забелязва, че стойностите й не са добри, и казва на Анна, че сигурно операцията ще се отложи. "Обясних на д-р Маджунов, че не съм взела направление, защото според личната докторка може да няма операция заради урината. Той каза, че ако тя разбира, вече да е излекувала детето. Сутринта отидохме с пижамка, с чехли. Взеха Гери и след половин час я върнаха", разказва през плач Анна. Операцията според анестезиоложката д-р Мария Мирчева и д-р Маджунов е успешна. Малко след 15 ч. детето е освободено. При преглед на другия ден д-р Маджунов казва на майката, че всичко е наред. Но на 14 декември Гери вдига температура. Водят я при д-р Трифонова и тя се усъмнява за усложнения от операцията. Насочва ги пак към ИСУЛ. Гери отново е при Маджунов. Той казва, че с раната всичко е наред, а детето е с температура, защото не пиело течности -поне по литър и половина на ден. На 15 декември Гери иска да яде кускус. "Сварих й, хапна малко и повърна кръв", казва майката. Дядото грабва детето да го кара в ИСУЛ. Там Гери пак повръща кръв и съсиреци. Преглежда я дежурният д-р Йорданов и я приема за наблюдение. Според обвинителния акт той предал констатациите си на Маджунов. На 16 декември сутринта лекарите минават на визитация.

"Дойдоха няколко. Единият каза: "Който го е оперирал, да го прегледа", разказва майката. Маджунов обяснява, че всичко се развива нормално, но конците още не са паднали. Препоръчва храна и лекарства и ги отпраща. Докъм 22 декември Гери изглежда по-добре. Но на 23 декември казва на майка си, че я боли гърлото и дясната буза. "Реших да не е от зъбче. Д-р Трифонова видя, че отдясно на мястото на сливиците има съсирек", разказва Анна. На излизане Гери почва да плаче. Вкъщи повръща кръв. Майка й я води в ИСУЛ след 15,30ч. Разказва на дежурните д-р Станчева и д-р Рангачев какво се е случило и за оперираните сливици. Назначени са изследвания. Според прокурора, вместо детето да бъде сложено на легло, то върви от кабинет на кабинет. Едва ходи, иска Анна да го носи. Изследванията са готови към 18ч. Гери и майка й бродят из отделенията за прегледи. Детето отпада. Лекарка дава документите на майката и й казва да идат в детското. Там вратата е заключена и няма кой да отвори. Най-после влизат и сестрата казва: "Айде, докторът откога ви чака". Гери е сложена на системи. "Погледахме телевизия и отидох до тоалетната. Като се върнах, Гери беше между двата кревата и повръщаше. Кръв. Изтичах за сестрата", разказва майката. Към 20,30ч. детето почва да колабира. Дотичват трима доктори. "Мен ме изгониха от стаята. Д-р Станчева излезе. Каза: "Спокойно, майче, оправихме я...", плаче Анна. Извикан е доц. Минчо Мелничаров. Той взема Гери и я занася на ръце до операционната. След 15 минути в детската клиника по УНГ е извикан и д-р Иван Табаков. Той установява, че Гери е загубила много кръв. Правят спешна операция, за да се ревизира оперативната рана. Преди нея е извикан лаборант. Поискана е кръвна картина, биохимия и електролити. Според версия, поддържана и в обвинителния акт, е бил обсъден вариант да се прелива кръв. Но се оказва, че не е изследвана кръвната група на детето нито при операцията на 8 декември, нито при постъпванията й в болницата на 16 и 23 декември 2010г. Този пропуск е посочен в няколко експертизи. Според прокуратурата Маджунов не е изискал определяне на кръвната група по системите АВО и Rh, въпреки високия риск от кървене по време и след махането на сливиците.



При операцията няма допусната грешка

Но после (на 16 декември) Маджунов не поставил адекватна диагноза и не назначил адекватно лечение. Вместо да остане в болницата, Гери е изписана. Направил го е друг доктор, твърди Маджунов. Другите 3-ма подсъдими също не са поискали да се определи кръвната група. Според прокуратурата д-р Табаков не е предприел "своевременни действия за компенсиране на кръвозагубата на детето", а д-р Юлиян Рангачев и д-р Иглика Станчева са забавили диагностицирането. Защитата оспорва тази теза. Акцентира на факта, че лекарите са имали и други пациенти и че в прегледите и последната операция са участвали и други. Оценката на действията им е от компетентността само на медици с опит. Затова по делото са правени няколко експертизи. На 3 декември 2012г. то е върнато за доразследване. Една от задачите е - могъл ли е един от лекарите навреме да поиска изследване за кръвната група и да се осигури кръвопреливане, при условие че ИСУЛ има спешна лаборатория по имуно-хематология. Прави се и експертиза от професор, двама доценти и 7 специалисти от ВМА, "Пирогов" и болницата "Лозенец". Част от заключенията сочат, че приемът на Гери в клиниката е забавен с 6 часа и това е било фатално. Детето издъхва, след като е обдишвано с кислород от 21,30 до 22,50ч.. Делото ще продължи през април. Преди да се произнесе по него, съдът трябва да изслуша 15 експерти и 20 свидетели. От събраните до момента документи става ясно, че причина за смъртта на Гери са и лошата организация, и безкрайната здравна реформа, на която и лекарите са заложници. Тази реформа вече 15 г. прави докторите да изглеждат касапи и убива слънчеви български деца. Като Гери.


***


Маджунов пледира: невинен

"Не се признавам за виновен. При преглед на детето установих хипертрофично уголемени небни сливици, уголемена трета сливица с рядък гневиден секрет. Майката реши да проведем операция на сливици те", заявил при разпит Михаил Маджунов. (Анна Йорданова твърди, че й е казал, че детето няма да се оправи с лекарства и затова трябва да се извадят сливиците.) Маджунов е отстранен от работа през януари 2011г. и води дело за това. "За лишаването ми от лекарски права заведох административнонаказателно дело, на което бе призован д-р Попов. Той потвърди, че е написал епикризата от 16-17 декември и е изписал детето", обяснява Маджунов.

Според него определяне на кръвната група преди операция не е задължително. Но ако се приема по спешност пациент с кървене, трябва да се изследва. Колегите му, приели детето на 15 и на 23 декември, не са го направили. Д-р Юлиян Рангачев пък обяснил, че когато с негова колежка прегледали Гери, нямало кървене. После смяната е поета от друг. Д-р Табаков твърдял, че при интубацията на 23 декември не е имало кървене. При допълнителен оглед на тръбата в трахеята забелязал слабо изтичане на кръв и взел мерки.

***

  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница