Прес клипинг на тема: „Здравеопазване”

- Не съм учудена от писмото, което обаче се отнася за период назад в годините. Самите две пациентски организации описват пред ЕК проблеми като безработица, застаряване, изключване от грижи. Да, констатациите са верни и ме притеснява, че те пак от години присъстват в доклади на ЕК и на различни световни институции. За съжаление нищо до момента не е променено. ЕК посочва, че ще наблюдава реформите в здравеопазването, но това са едни от предварителните условия - тя ще дава финансов ресурс за следващия програмен период, ако наистина се извършват реформи. По тази причина в началото на годината предложихме първия пакет от законодателни промени (те бяха условие да се ползва излишъкът от 104 млн. лв. в бюджета на здравната каса т.г.). Целта им бе да се спрат основните течове в системата.

Вторият пакет от мерки, който в момента върви за междуведомствено съгласуване, поставя основите на принципно структуриране на здравната система. Той включва изработването на Националната здравна карта (НЗК), посочване на потребностите по различни профили, на броя необходими легла по области, за да се отговори на нуждите на пациентите, дефицити или излишъци от специалисти по региони. Това ще доведе до равномерно разпределение и достъп на хората до медицинска помощ. Това, което правим, е абсолютно нормална практика в света. Уви, при нас се стигна до струпване на болници в няколко града, а 6 същото време се оголват много региони. Всяка година се разкриват нови лечебни заведения, здравната каса има прекалено много договорни партньори, затова и ресурсът й е твърде недостатъчен.

- Здравната карта трябваше да е готова на 20 декември м.г. Това не стана. Самата вие повтаряте, че 400 болници са прекалено много за България. Защо в новия рамков договор не заложихте такива критерии, че по естествен път да отпаднат онези, които не отговарят на тях?

- Работната група, която създава методиката за НЗК, през декември м.г. поиска удължаване на срока за изготвянето й. Причината е, че за първи път документът няма да е отражение на сегашната ситуация, а се цели 8 най-голяма степен да направи оценка на потребностите от медицински услуги в страната. За съжаление има региони, 8 които освен спешна помощ няма друга осигурена грижа за населението.

- Методиката е готова, предстои обсъждане и стартиране на три пилотни проекта. Т.е. НЗК първо ще се приложи в областите Кюстендил, Кърджали и Плевен.

- Със сигурност. Ако трябва да бъда искрена, всички законодателни мерки и подзаконовите актове, които променяме, ще дадат резултат от 2015-а.

- Не съм съгласна, че мерките са писани "на тъмно". В разработването им участва много голяма експертна група, сформирана със заповед на министър-председателя. И като работещ лекар в системата съм забелязала, че няма нещо, което да се приеме с усмивка и с позитивен поглед, че секторът ще се промени към добро. Имам чувството, че макар и всички да са недоволни, всеки е намерил някакво място в хаоса и се притеснява от опитите да бъде вкаран някакъв ред. Да, никъде по света няма идеална здравна система. На мен ми се иска да има поне по-ясен регламент и по-нормални отношения между участниците 6 системата. Готова съм да поема целия негативизъм и съм сигурна, че до края на мандата мерките ни ще дадат своите резултати. А съпротива винаги е имало.

- Предложенията, които се публикуват на сайта на здравното министерство, не трябва да се приемат като предложения само на ведомството. Те са и на здравната каса, на лекарския, на фармацевтичния съюз, разбира се, и наши. Конкретно за надлимитната дейност идеята не е на МЗ. Когато тя бе разгледана от ръководството на министерството, ние също преценихме, че в него няма логика или смисъл за подобно диференциране на плащането за дейността. Затова ръководството препоръча то да отпадне.

- Когато проектът е поставен за обществено обсъждане, включваме всичко предложено. Тези предложения за промени не влизат като предложения 8 МС.

- Имаме точно такова решение на ръководството на МЗ. Просто ние качваме всичко на сайта, а дълги години не бе така и на много хора им бе удобно техните предложения да се чуват чак в пленарната зала.

- Всичко, което се отнася до плащането за дейност, се извършва от здравната каса по решение на Надзорния й съвет (НС). Не бих искала да съм била сред министрите по времето на ГЕРБ - финансови и здравни, които управляваха НЗОК. Нека всички да знаят, че тя е независима институция. А това, което смятам, че като нормативна уредба се отнася до работата й, то вече е влязло като законопроекти в Министерския съвет. НС на касата предлага бюджета, министърът е само пощенската кутия - човекът, който ги внася в правителството. НС гласува по параграфи как бюджетът на касата да бъде разпределен, включително и за болнична помощ. Нека Надзорният съвет ви даде отговор.

- Касата е като банка. Тя купува медицински услуги. Това е. А политиката е това, което ние правим - създаваме здравна карта, за да се регулира медицинският пазар по потребности, а не който и както иска да си строи и разкрива болници. Впоследствие подготвеното от нас ще повлияе и на работата на НЗОК. А с пациентите ще бъда откровена - със сега плащаните здравни вноски се покрива определен пакет здравна услуга. Всичко извън него може да бъде финансирано по два начина. Всеки един от нас да доплаща за всичко извън пакета, а другият е да се въведат допълнителни фондове или каси, които да поемат описаните грижи извън него.

- Личното ми мнение е, че трябва да се изгради допълнително доброволно здравно осигуряване (това е и най-елегантната промяна) и така да се покриват услугите извън основния пакет. Другата гледна точка е, че при малък ресурс е добре той да бъде централизиран на едно място, тоест какъвто е настоящият модел на касата.

- Действително искахме този процес да стартира по-рано. Но се оказа, че десетгодишното събиране на Вноски, които отиваха в големия резерв на НЗОК и се натрупаха до 1,4 млрд. лв. (а точно с тях трябваше да стартира "вторият" здравноосигурителен стълб) през 2010 г. изчезна. Както най-накрая разбрахме от г-н Бойко Борисов, че парите са отишли за пенсии. В момента за да се въведе вторият стълб, трябва да се вземат един или два процентни пункта от 8-процентната здравна вноска (това е въпрос на нормативно решение) и да се дадат на доброволните фондове, които да започнат да работят с тези средства. А хората абсолютно доброволно да започнат да внасят по 10 или 20 лева месечно, за да не им се налага да доплащат за медикаменти, за да не чакат по един месец за ядрено-магнитен резонанс (защото НЗОК покрива нуждите на определен брой пациенти) или за изследвания, които не са в основния пакет. Т.е. по този начин с влагани по 20 лв. месечно ще им бъдат направени изследвания за хиляди лева, вместо да трябва да ги платят наведнъж от джоба си.

- Може да стане и по-бързо, стига да има решение не само от правителството. Необходимо е да се намери пресечна точка между мненията на политическите партии. Защото партията мандатоносител е притеснена дали ако се появят частни каси, няма да останат българи без гарантирани здравни грижи. Знаете, че дори допълнителната здравна вноска пак ще могат да си позволяват само по-платежоспособните. Затова е много важно в основния пакет на НЗОК да съхраним дейности, без които не може. А в допълнителния да са "екстрите", ако въобще има такива 6 медицината.

- Държавата не е едно министерство, ние взаимно сме функция едно на друго и си помагаме. Има обаче групи, които не си внасят реалните здравни вноски, а за мен е неразбираемо защо. Сред тях са държавните служители. Не вярвам, че те са по-ниско платени от лекарите или учителите. Ето такива българи трябва да се издължават върху реалния си доход. Същото е и при децата - добре е за тях държавата да внася пълната вноска. Но най-напред трябва да се запушат пробойните в НЗОК, иначе никога средствата няма да са достатъчни.

- Първо, трябва да се събере това, което може. А НАП много добре си върши работата. Но има едни 450 000 българи, които могат, но не си внасят здравните осигуровки, тъй като са загубили доверие в системата. По метода на принудата могат да се случат много неща, но не смятам, че това е пътят. На хората трябва да им се покаже, че когато отидат в лечебно заведение, там има лекари, сестри и акушерки, които наистина са загрижени за тях. А не да им казват: "Ти не си за нас, отиди еди-къде си." Имаме идея пациентът да получава здравна помощ по линия на НЗОК само ако е внесъл всичките си дължими здравни вноски - не само за три години назад, а от 2000 г. насам, т.е. откакто има здравна каса. Не може някой веднъж да даде 500 лв. и да влиза и излиза от системата, когато пожелае. Вярно, тя е солидарна, но за тези, които са добросъвестни и всяка година внасят своя дял. Просто казано - редно е през цялото време, в което българинът е можел да плаща вноски, да го е правил. Не говоря за безработни, за социално слаби или други рискови групи, които са грижа на държавата. Говоря за хора като мен. Например, ако аз 10 години съм могла да плащам осигуровки, но пет съм внасяла, три - не, после пак съм плащала, това лесно може да се установи от НАП. Те имат достъп до регистри, кой кога е работил, какви данъци е погасявал. И така както съм получавала доходи, така е трябвало да превеждам "данък" здраве поне върху минималния осигурителен доход. И с премиера, и с финансовия министър съм споделяла, че не е възможно да бъде оставен настоящият лесен вход и изход от системата. От това страдат всички останали. Промяната изисква поправка в Закона за здравното осигуряване. Аз ще я инициирам, тя ще е от новия пакет от мерки, който ще е готов до края на годината. Тези предложения всъщност са мечтата на един министър. Но какво ще стане - не знам.

Не е ли по-разумно обаче ресорният министър да концентрира усилията си върху основните проблеми на системата - финансирането на болниците и спешната помощ, вместо да се разхвърля като кандидат-студент из целия здравен контекст. Например проектът за нови методики за остойностяване и заплащане на медицинската помощ бе приет от всички експерти в бранша като лаишка творба. "Притоплена манджа с предъвкани стари неща от националните рамкови договори", обобщи впечатленията си от текста разгневен личен лекар. И наистина, болниците, джипитата и специалистите искат едно - всяка медицинска дейност, независимо дали иде реч за писане на болничен лист, манипулация, изследване, или за преглед, да бъде ясно фиксирана в ценоразпис на услугите. А методиката избягва най-болезнения за всички въпрос - колко ще се плаща. Вместо това Андреева търси правилния отговор на дилемата, кои болници да работят с обществен ресурс. И колкото повече търси, толкова повече си противоречи. Досега тя бе праволинейна в намерението си на всяка цена да спаси закъсалите общински лечебници. Но вече смята, че по всички клинични пътеки, заплащани от здравната каса, занапред трябва да работят само болниците, които покриват нивата на компетентност и медицинските стандарти по съответната специалност. "Тези, които не успеят да покрият критериите, ще търсят свои начини, по които да работят и да се финансират. Могат да работят в публично-частно партньорство, да бъдат окрупнени в по-големи структури или да се закрият", каза министърът. От това изказване излиза, че за половината общински болници пасиансът вече е нареден, тъй като всяка добросъвестна, разбирай стриктна проверка "отгоре", със сигурност ще установи, че "малките" не отговарят на изискванията. Затова не е ли по-коректно да им се каже, че държавата вече няма нужда от тях, вместо да им се предлага едно голямо нищо, облечено в благи думи?

Както бившата управителка на "Шейново" сама установи - публично-частното партньорство е трябвало да влезе в общинските и държавните болници преди много години. Но сега за него май е твърде късно. Големите частни български инвеститори вече си имат печеливши лечебни заведения и едва ли някой заблуден чуждестранен бизнесмен ще дойде, за да рискува парите си на най-ветровития здравен пазар в Европа. От своя страна окрупняването на болниците в дадена област под шапката на холдинг или управителен съвет по никакъв начин няма да промени финансовата картинка в системата. Освен ако не бъде последвана от шокова терапия и закриване на много лечебници.
Удари под кръста в конкурса за "Шейново"
Здравният екшън с политически привкус, наречен "избор на постоянен управител на болница "Шейново", върви към своята финална развръзка. След два провалени конкурса работещите в столичната акушеро-гинекология най-накрая трябва да разберат името на своя нов директор. По неофициална информация здравната общинска комисия е гласувала доверие на временния управител на "Шейново" д-р Румен Велев. Номинацията му ще бъде разгледана на следващото заседание на Столичния общински съвет, което е насрочено за 10 април.

Резултатите от поредната надпревара за директорския пост се очакват с повишен интерес, тъй като в битката за позицията освен Велев и завеждащия на гинекологичното отделение на "Шейново" д-р Антони Ненов участваше и сестрата на Бойко Борисов - д-р Красимира Иванова. Сега тя оглавява неонатологичното отделение на Първа АГ болница "Света София". Иванова обаче заяви, че не се е явила на последния етап от състезанието, защото е загубила доверие, че то ще се проведе "чисто, прозрачно и компетентно". "Усетих, че моето понататъшно участие в конкурса е изключително нежелано. Нямах никаква сигурност дали отново няма да възникнат един куп въпроси и реших, че трябва да се оттегля", заяви д-р Иванова. Според нея никой от "Шейново", както и управляващите не искат като ръководител в болницата да влезе външен човек. Заради роднинската връзка на Иванова с лидера на ГЕРБ общинският съветник от ДСБ Петър Москов бе поискал съветниците от партията на Борисов да напуснат изборната комисия, за да бъде избегнат конфликт на интереси. "Герберите" се съгласиха и така на практика д-р Красимира Иванова остана без подкрепата от страна на най-голямата група общинари.

Болница "Шейново" е без постоянен директор от края на 2011-а, когато тогавашният й началник д-р Иван Костов подаде оставка след два поредни скандала около смъртни случаи на родилки. Любопитното е, че Костов не остана дълго време без работа. Почти веднага той бе назначен от общината за изпълнителен директор на болница "Света София", където също влезе със скандал. Нейни служители сигнализираха до в. "БАНКЕРЪ", че изборните процедури са грубо нарушени, тъй като Костов не е потърсил от болницата финансовата информация и документите, необходими за писмената му разработка, касаеща стратегията за развитие на здравното заведение. Въпреки това той получи длъжността. Последвалите два опита за избор на нов управител в "Шейново" се провалиха. В първия конкурс двамата кандидати -д-р Антони Ненов и сегашният здравен министър д-р Таня Андреева (тогава в управителния съвет на лечебницата), завършиха наравно. На втория вот уж сигурен фаворит бе д-р Константин Маленов, който за няколко месеца изпълняваше длъжността директор на Първа АГ. Но преди гласуването общинарите от БСП извадиха уличаващо писмо, написано от вече действащия директор на "Света София" д-р Иван Костов. С него Маленов бе обвинен, че заради лошо проведени обществени поръчки е ощетил болницата с над 300 хил. лева. Председателят на столичните общинари Елен Герджиков обеща, че ще провери сигнала и ако бъдат установени нарушения, Маленов няма да получи мястото. Което и се случи. И третата поредна надпревара за "Шейново" не мина без тежки удари под кръста. Красимира Иванова подхвърли, без да посочи конкретно име, че единият от кандидатите за директор има ООД с дейност, сходна с тази на болницата. Проверката ни установи, че това е Румен Велев, който по информация от Търговския регистър е едноличен собственик на фирма "Амбулатория за специализирана гинекологична извънболнична медицинска помощ д-р Румен Велев ЕООД". По разпоредбите на Закона за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси, ако бъде избран за директор, Велев ще разполага с едномесечен срок, за да елиминира частния си интерес, като прехвърли или закрие бизнеса си.

По думите на Иванова над болница "Шейново" от най-високо ниво е "опънат" политически чадър, тъй като в последно време болница "Света София" е подложена на непрекъснати проверки, докато конкурентите им от години не са виждали здравен ревизор.

Любопитно е дали ако украинците издрапат до приемането им в Европейския съюз, ще станат и първата страна членка, чийто народ ще изчезне в обозримо бъдеще? Ние със сигурност ще сме вторите, въпреки че сме в голямото европейско семейство преди тях и логично сме имали повече възможности да излекуваме болната си държава. Но не сме го сторили.

Украинците обаче по-скоро ще отърват кожата, отколкото да влязат в онзи списък. Тази прогноза може да се окаже истина, особено ако се вгледаме в примери от близкото им минало. Светът почти ги беше отписал, когато гръмна Чернобил - на 26 април 1986 година. Тогава 25 000 млади хора на възраст до 40 години починаха, а общо над 200 000 души в Русия, Украйна и Беларус умряха в следващите 25 години от последиците от аварията в АЕЦ. Останалите доживяха и отделянето на Кримския полуостров, като навярно ще преживеят и това събитие.

България обаче, без да е имала свой Чернобил, боледува и върви на лошо, според ЦРУ.

Не е ясно каква е здравната система в Украйна. Съдейки по данните в доклада, нашата вероятно прилича на тази в Гвинея Бисау. Щом са едно място преди нас в класацията, би трябвало да е така, нали? Това, което знаем, е, че Гвинея е реформирала своята здравна система според т.нар. Инициатива от Бамако (Мали) през 1987 г., приета от африканските страни със съдействието на Световната здравна организация (СЗО) и Детския фонд на Обединените нации. "Инициативата" цели осигуряването на първичен достъп до лечение, на достъпни цени за цялото население, снижаване до минимум на цените и възстановяване на доверието на пациентите в обществената система за здравеопазване чрез подобряване на качеството на услугите.

В четвъртък (3 април) обаче стана ясно, че нашата здравна система няма нищо общо не само с гвинейската, но и с европейската представа за здравеопазване. Тази седмица Европейската комисия осъди реформата в сектор "Здравеопазване", като заяви, че са загрижени за достъпа на българите до качествено здравеопазване, до лекарства за групите в неравностойно положение и в отдалечените райони, за организацията и финансирането на болничния сектор.

Оценката на ЕК няма как да е друга. Страната ни е на последно място в ЕС по средна работна заплата (385.47 евро), 47.1 % от българите са на прага на крайната бедност и социална изолация, а под прага на бедността живеят 22 на сто. В същото време бюджетът за здравеопазване е най-ниският в Европа, слаба е събираемостта на здравните вноски, спешната помощ не работи. Освен това в сравнение с останалите европейски страни ние плащаме най-голям процент за лечението си сами, тъй като за т. нар. заплащани от държавата лекарства държавата покрива едва 25 до 50 на сто от стойността им.

Неотдавна нашумя историята на нашенски болник, който едновременно бил пациент на две болници, което не се отрази добре на състоянието му, дори напротив. И докато цъкахме с език над поредния абсурд в държавата, ония в ЦРУ вече са били наясно, че у нас ситуацията върви към летален изход. А на ЦРУ, за разлика от НЗОК, може да се има вяра.

По тая причина не ни остава нищо друго, освен да се замислим какво ще оставим след нас. Олмеките са завещали високите до 3 метра каменни човешки глави, набатеите - мистичния град Петра в днешна Йордания, аксумитите своите огромни каменни обелиски. А ние, след повече от 1300 история, ще оставим на света като доказателство за самоубийствената ни страст да живеем в абсурда есето на Георги Марков от 1972 г. "Ще изчезне ли българският народ?". Няма как да не пребъде и "Българският модел" на най-големия наш абсурдист Станислав Стратиев.

А над всичко ще се извисява членоподобният паметник пред Народния дворец на културата. За друго по-смислено май няма да ни остане време...

- Не мисля, че ти трябва мотивация, за да се заемеш с нещо, което е част от живота ти, от живота на всички. Тук говорим за обществото, в което всеки участва, обществената активност ти дава много опит, научава как да контактуваш с различен тип хора и да се развиваш.

- Не съм се съгласявал. Никой нищо не ми е предлагал, вече четвърта година съм в Студентски съвет, което прави два мандата, от които вторият изтича след броени месеци. Така е според Закона за висшето образование, нямам право на повече, а и вече съм 6 курс - стажант лекар, и след няколко месеца ще съм извън образователната система.

Всяка работа е изтощителна, въпрос на организация, работа в екип и бързо научаване на това как се случват нещата. Студентският съвет се занимава с много неща. С настаняване на студенти, с организация на учебните планове, участваме в комисиите по държавни и евро стипендии, изпращане на студенти в медицински конгреси по целия свят и много други. Студентското самоуправление ти дава много и в личен план. Научаваш се на добра организация, запознаваш се с много хора, ставаш разпознаваем, разчита се на теб, подготвя те за истинския живот. Тук специално искам да благодаря на д-р Мохамад Фархат за неговата подкрепа

- Председател сте на Комисията по социално-битовите въпроси на учащите. В пресата много се говори за състоянието на студентските общежития. Какви са вашите впечатления?

- На този въпрос не мога да дам еднозначен отговор. Има доволни, има и такива, които не са. Общежитието не е роден дом, там в повечето случаи живееш с чужд човек. За щастие ние сме единственият университет, в който с решение на Академичния съвет от много години настаняваме по двама души в стая. В повечето софийски университети студентите живеят по трима. Медицинският университет винаги е бил ощетяван откъм средства за ремонт и саниране на блоковете си.

Имаме 8 блока, които стопанисваме, още от 7-8 години. Ние сме на първо място в списъка на чакащите за отпускане на държавна субсидия за ремонт, но това така и не се случи. От 15 юли 2014 г. благодарение на проф. Ваньо Митев, ректор на университета, започват ремонтите на два блока, които са в много лошо състояние, а след 20 септември 2014 г. - и на още един. Това се прави с пари на университета, които, благодарение на големия приходен остатък, ректорът и Академичният съвет отпускат. Предстои и строителство на ново модерно общежитие в района на Александровска болница.

Има стаи, които са ремонтирани. Други са поддържани добре от предишните наематели. Има и такива, които са в много лошо състояние.

Но тук става дума за манталитет и възпитание. Един наш студент живее шест години в една стая, колкото трае обучението му. Сами разбирате, че нещата опират до човека, до личността и навиците му за опазване и поддържане на жилището.

- Какви идеи и предложения имате, които искате да развиете в университета?

- Доста са. Голяма част от тях сме осъществили - увеличихме стипендиите, но не за сметка на броя им. Говоря за сумите по държавните и социалните стипендии. Разширихме категориите, за да може повече нуждаещи се да получават. Изготвихме ясни изисквания за кандидатстване по научни проекти и разработки на студенти, докторанти и специализанти от всички факултети. За това перо отиват най-много фи-нансовисредстваотбюдже-та насъвета. Разширихме Изпълнителния съвет от 9 на 11души,с намерениетода бъдат повече представители на различните факултети. Осъществихме за пръв път в историята на България студентски референдум по време на окупациите и др.

- Това не е точно така. Никой не знае колко човека напускат страната - нито университетите, нито Министерството на здравеопазването. Това е статистика, базирана върху броя на заявените документи за превод и легализация на заминаващите. Но това съвсем не означава, че те заминават.

Не казвам, че няма проблеми. Наредба 34, която урежда специализациите, е деликатна материя. Сегашното правителство за пръв път ни обръща толкова голямо внимание. Имахме редица срещи с експерти и синхронизирахме доста от нещата. Голяма част от исканията ни бяха постигнати чрез диалог, но проблемът с ниското заплащане в сферата остава, без да е решен.

- Пред какви трудности и проблеми са изправени студентите по медицина?

- В последно време стана много модерно да се говори за "лекарски грешки", за съдебни дела и присъди срещу лекари. Дълбоко съм потресен от нападенията над лекари от Спешна помощ. Трябва лекарите да бъдат със статут на защитени лица, какъвто имат полицаите. Нужен е по-голям процент от БВП на страната да бъде отделян за здравеопазване. Един от правилните подходи е създаването на Национална здравна карта на България, чиято реализация започна министър Таня Андреева. Тежко е положението с финансирането на болниците, както и с дълговете им, остарелите линейки на голяма част от Спешната помощ. Това са все неща, за които сме алармирали здравния министър и върху които в момента се работи.

Навършват се пет години от създаването на "Центъра за асистирана репродукция" към Министерството на здравеопазването. Подадени са 24 93 заявления за подпомагане за извършване на дейности по асистирана репродукция. Шанс да се сдобият с най-ценното - детето, получиха 23 580 двойки. За тези пет години са родени 3107 бебета. Центърът работи в партньорство с 26 лечебни заведения в страната. Екипът е и инициатор на кампанията "Повече българчета за България".

- Какво трябва да направи държавата за равнището на висшето образование у нас?

- Актуализация на начина зафинансиране на университетите. Трябва да се даде по-голяма свобода на университетите за собствени приходи. Ние имаме над 3000 чуждестранни студенти, които чрез плащане на семестриални такси внасят много пари в университета. В момента действа и рейтингова система, която оценява всеки ВУЗ по редица показатели. В България има 51 ВУЗ-а, което е прекалено, и трябва да се намери някакъв механизъм за ограничаване на тази практика.

Друг сериозен проблем е кризата на представителността сред студентите през последните години. Националното представителство на студентските съвети в България, която по Закона за висшето образование трябва да представлява студентите, е дискредитирана. Там няма мандатност и председателят й е вече с 12 години "стаж". Там членуват студентските съвети на всички 51 университета и повече от 28 университета в момента не признават проведените избори за председател и ръководство. А когато няма кой да представлява студентите, няма как да има нови идеи, кадри и предложения. Тази организация се политизира, ръководството й дори участва в миналите парламентарни избори чрез създаване на свое движение.

- Като медик мислите ли, че нещо в модела на българското здравеопазване е сбъркано?

- Много неща са сбъркани. Не е едно, но тази тема е безкрайна и засега няма решение. Реформите в здравеопазването имат ефекта на доминото. Дори бих го сравнил с разходка из минно поле за хората, които са се нагърбили с тази задача.

- Да, това е кръговратът на живота. Трябва да се говори с младите. Да им се обясни, че политиката е инструментът на промяната. Както Сергей Станишев каза по време на конференцията на Младежкото обединение на БСП, "Младите хора са бъдещето, но и настоящето". Всеки трябва да се бори за свое място под слънцето, да се доказва, заради самия себе си не заради някой друг.

- Дали някой ще гласува или не зависи само от него. Няма как да накараш някой да направи нещо, което не иска, не приема и не осъзнава. Медиите и самите политици са виновни, че хората изгубиха вяра. Трябват нови лица, но млади хора, а не износени лица, които са решили, че сега е звездният им миг, за да направят кариера в парламента.

Д-р Таня Андреева: Освен това се разрешава на лекари, които работят като специалисти в извънболнична и болнична помощ, да бъдат членове на комисии. Няма, както досега лекар в ТЕЛК да е само лекар в ТЕЛК, защото това твърде много ограничава възможността за развитие за работа по специалността. Това ще облекчи като цяло работата на ТЕЛК-овете. И втората промяна, която правим, е да могат да важат изследвания, правени по друг повод от общопрактикуващия лекар в рамките на една година, така че да не се налага пациентите да трябва имат специално изследване, което да е само за ТЕЛК.