Пресцентър и връзки с обществеността

ПРЕСЦЕНТЪР И ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА

Световна банка предупреди, че влиянието на климатичните промени върху региона на Европа и Централна Азия* ще е по-значимо от очакваното, поради наследеното от пост-съветската епоха лошо управление на околната среда и незадоволителното състояние на инфраструктурата в по-голямата част от региона, в резултат на което страните се оказват зле подготвени за адаптиране към новите условия.

“Регионът на Европа и Централна Азия страда от „дефицит на възможности за адаптация”, който вече се натъква на предизвикателства, свързани с промените в климата и който ще се задълбочава в резултат на последиците от предвижданите тенденции в развитието на климата през следващите десетилетия”, заяви Мариан Фей, директор на Световна банка за Доклад за световното развитие 2010 (World Development Report 2010) и автор на новия доклад “Адаптиране към климатичните промени в Европа и Централна Азия”.

Фей добави, че „макар да са изминали две десетилетия от разпадането на Съветския съюз и неговите партньори от Централна и Източна Европа, наследеното лошо управление на околната среда и огромната по размери инфраструктура в страни извън Европейския съюз си остават опасен анахронизъм, който засилва уязвимостта на тези страни дори и от най-незначителната промяна в климата”.

Противно на общоприетото схващане, в доклада, който бе представен по време на Преговорите в Бон в рамките на Конференцията на ООН за климатичните промени и в навечерието на Световния ден на околната среда – 5 юни, се подчертава, че регионът е сериозно застрашен от промените в климата и че техните последствия вече се усещат: нарастваща нестабилност, по-високи температури, променена хидрология, засилващи се крайности – засушавания, наводнения, горещи вълни, ураганни ветрове и горски пожари. 

От началото на 20-ти век до сега средните температури в региона вече са се увеличили с 0.5ºC на юг и с 1.6ºC  на север (в Сибир), а към средата на настоящия век се очаква ново увеличение между 1.6 и 2.6ºC, като най-изразени ще са промените в северните географски ширини. На север се очаква най-големите температурни промени да са през зимния сезон – броят на силно мразовитите дни ще намалее с 16 до 30 през следващите 20-40 години. В южните части на региона най-сериозни промени ще настъпят през лятото, като броят на горещите дни  ще се увеличи с 22 до 37 за същия период. Тази тенденция на затопляне ще бъде силно изразена: към средата на века страни като Полша и Унгария се очаква да имат същия брой горещи дни (>30oC) както Испания или Сицилия днес. 

Според Фей „Покачването на температурите се отразява на хидрологията на региона с бързото топене на глетчерите и намаляването на зимния сняг. Много страни вече са засегнати от зимни наводнения и летни суши и както Югоизточна Европа, така и Централна Азия са изправени пред опастността от недостиг на водни ресурси. Очаква се горещите летни вълни да отнемат повече човешки животи, отколкото ще бъдат спасени благодарение на по-меките зими”.

В доклада се казва, че промените в нивото на моретата – още едно последствие от промяната на климата, ще засегне четирите басейна в региона – Балтийско море, източното крайбрежие на Адриатика и Средиземноморското крайбрежие на Турция, Черно море и Каспийско море, както и руското крайбрежие на Арктическия океан. Полша е най-уязвимата страна на Балтийско море със своя гъсто населен и нисък бряг. Бушуващите в Адриатика и Средиземноморието бури и нахлуването на солена вода във водоносните зони заплашва части от хърватския, албанския и турския бряг. Покачването на морското ниво в Черно море вече е заплаха за редица пристанища и градове по бреговете на Русия, Украйна и Грузия. В Каспийско море засиленото изпарение на вода от повърхността води до намаляване на морското ниво, което се очаква да спадне с 6 метра до края на 21-ви век, застрашавайки рибните популации и засягайки крайбрежната инфраструктура.   

Според доклада, обаче, още по-големи опасности крие наследството от миналото на региона. При съветската система преследването на икономически растеж е ставало при безсрамно пренебрегване на природните дадености. Когато е имало нужда от вода за напояване, реките, вливащи се в Аралско море, са били отклонявани към пустинята за производство на ориз, плодове и памук. Узбекистан се превръща в един от най-големите световни износители на памук за сметка на унищожаването на Аралско море.

Лошото управление на околната среда в миналото днес има своите последствия за целия регион. Дори страни и сектори, които биха могли да се възползват от климатичните промени, сега се намират в неизгодно положение. По мнението на Фей „Много се е залагало на факта, че по-топлият климат и обилните валежи в североизточната част на Европа и в Централна Азия – Казахстан, Русия и Украйна – ще изместят селскостопанските граници. Всички ползи на местно ниво, обаче, бледнеят пред цената на относителната неефективност и ниската производителност в региона. Докато добивите от зърно в световен мащаб нарастват средно с 1.5 процента годишно, в тези три страни те спадат или стагнират”.

През следващите 10-20 години гъвкавостта на Европа и Централна Азия спрямо шоковите промени в климата е възможно да бъде засилена чрез подобряване на инфраструктурата и системата на екологично управление, което би имало положително въздействие върху устойчивото развитие. Независимо какви климатични промени ще настъпят, Европа и Централна Азия ще спечелят от подобряване на системата на управление на водните ресурси, от решаването на проблемите, свързани със замърсяването на околната среда, от модернизацията на занемарените инфраструктура и жилища, както и от усъвършенстването на политиката при природни бедствия. Всички тези стъпки до голяма степен биха повишили способността на региона да се справя и с проблемите на климата.  

Адаптирането към променящия се климат изисква предприемането на конкретни действия: от една страна - инвестици както от мощни фирми, така и от дребни фермери в мотиторинг на климата и водите, в повишаване на капацитета за интерпретиране и разпространение на информация за климата, в институции, които да оказват подкрепа на усилията за адаптация; и от друга страна - политики за насърчаване на информиран, проактивен отговор на предизвикателствата, породени от промените в климата.

Страните от Европа и Централна Азия ще трябва да разработят стратегии за намаляване на своята уязвимост от бъдещи промени. Джейн Ебингер, старши специалист на Световна банка по енергийната политика, подчерта необходимостта от активно включване на всички заинетересувани страни в усилията за адаптация. „Адаптационните стратегии налагат политици, плановици, собственици на активи, представители на академичните среди и гражданското общество съвместно да обсъдят и оценят рисковете за дадена страна, породени от сегашното състояние на климата и очакваните в бъдеще климатични промени, и да очертаят възможните адаптационни мерки, както и свързаните с тях разходи и ползи. Освен това, опитът на страните, регионите и градовете, които сега разработват или прилагат такива планове за адаптация , е източник на ценни изводи и методологии.”

*Икономиките от Региона на Европа и Централна Азия: Албания, Армения, Азербайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чешка република, Естония, Грузия, Унгария, Казахстан, Косово, Киргизстан, Латвия, Литва, БЮР Македония, Молдова, Черна гора, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения, Таджикистан, Туркменистан, Украйна, Узбекистан.

За повече информация вижте: www.worldbank.org/eca 

С доклада можете да се запознаете ТУК