Прост кръвен тест открива сътресение на мозъка

Голготата на Петър Москов

Православният Великден още е далеч, но Петър Москов вече е разпънат на кръста. От гневни джипита, недоволни пациенти, обидени съпартийци и изнервени съуправленци. Със сигурност в сравнение с всички свои колеги в кабинета здравният министър отнася най-много шамари от всички посоки. А и никой не би се наел да заложи дали 45-годишният Стрелец ще оцелее на ветровития пост, на който предишният кабинет на ГЕРБ превъртя четирима.

Всичко изглеждаше съвсем различно при старта на министерския мандат на Москов. Няколко негови гневни реплики по адрес на ромите, които се държаха грубо с лекари, го превърнаха в любимец на гилдията. Заплахата да не пусне линейките в гетата, докато не бъде гарантирана сигурността на спешните екипи, пък бе посрещната с овации. В политически план Москов бе острието на Реформаторите, а по авторитет в ДСБ не падаше по-долу от Радан Кънев.

Сега всичко изглежда много по-различно

Прословутата здравна реформа се оказа най-прекия път към Голготата. Срещу нея скочи Лекарския съюз, пациентските организации също не бяха във възторг. Идеята в болница да се влиза с пръстов отпечатък пък бе направо осмяна и обругана. За капак в началото на март Конституционния съд отмени текстовете от проектозакона на Москов. Преди да започнат бунтовете на джипитата, опозицията в парламента също яхна вълната и поиска вот на недоверие заради здравната политика на кабинета. По това време Радан Кънев вече бе вкарал ДСБ в двойната роля "хем на власт, хем -в опозиция". Решението на Москов да остане министър му донесе клеймото на предател, лепнато му тутакси от съпартийците.

Депутатите от ГЕРБ пък го подкрепяха през зъби, въпреки категоричното рамо, което премиерът Борисов даде на своя здравен министър.

Така, чужд за своите и свой сред чуждите, Москов се оказа притиснат до стената. Мнозина започнаха да виждат в него жертвения агнец който трябва да бъде хвърлен на тълпата, за да се успокоят страстите.

Коравият ген на Москов обаче проговори и засега той отказва да хвърли кърпата. Нещо повече, с още по-голям хъс продължава битката, макар нейният изход все още да е под въпрос.

И в това също няма нищо чудно или пък изключително. Все пак Петър Москов освен потомствен лекар е и политик по наследство.

Братът на неговия дядо, едно от знаковите лица на социалдемокрацията в България Атанас Москов, даже побеждава Георги Димитров на изборите през 1946 г. Въпреки че след това е изпратен в Белене. Майка му, Емма Москова е дългогодишен директор на Националния институт за паметниците на културата, а впоследствие - министър на културата в правителството на ОДС. Като лекар днешният министър върви по стъпките на баща си д-р Стефан Москов. Завършва Медицинския университет в София, след това специализира "Анестезиология и интензивно лечение". Бил е на обучение във Франция, Великобритания, Испания и САЩ. Има самочувствие на доказан професионалист, което и показва при нужда. Често е и артистичен и ироничен при словесните схватки, с което се родее със своя братовчед -режисьора Теди Москов.

Покрай басовете му с премиера цяла България разбра, че е заклет фен на "Арсенал". Малцина обаче знаят, че на младини се е изкушавал и от футбола, където също е показал талант.

"Счупих си крака, което способства да седна и да уча качествено за приемните изпити за лекар", обяснява по-късно той.

Калява характера си като работи в една от най-тежките интензивни клиники в УМБАЛ "Св. Анна".

Преди това като студент пък с приятели се цанят за санитари в "Пирогов".

Смята, че след като се е нагърбил с пустата здравна реформа, трябва да си носи кръста докрай. "Аз и колегите ми през професията познаваме значения на думата "отговорност", за които сериозна част от хората, които се занимават с политика не подозират.", казва преди време Москов. Добавя също, че като анастезиолог е било много важно за него усещането, че е част от екип, на който винаги може да разчита и да има пълно доверие.

Въпросът е дали сега се чувства част от отбор, който е зад него. Или по-скоро вече препрочита "Дон Кихот".