Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 04. 10. 2016 Национални вестници



страница1/10
Дата21.06.2018
Размер376 Kb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10



Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”
04.10.2016
Национални вестници


Заради растящи разходи и нови изисквания

Изчезват денонощните аптеки


С промени в закон ще се опитат да осигурят поне по една на община

24 часа  стр. 1,2-3  



До седмица пускат за обсъждане Закона за лекарствените средства - с командно-административни средства ще опитат да осигурят поне по една на община

Денонощните аптеки започнаха да изчезват и в София. Отдавна ги няма в средните и малките градове и са единични в големите.

Причината за това е чисто икономическа. Разходът за поддръжка на персонал - дипломиран фармацевт, за нощна смяна е по-голям от оборота през нощта, а за покриването му от евентуална печалба изобщо не може да се мисли.

В първите години аптечните вериги пускат масово денонощни вериги, като смятат, че разходите ще се покрият от икономията от охрана, но се оказало, че освен аптекари трябва да се поддържа и охрана.

А изискването в Закона за лекарствените средства денонощно да има дипломиран магистър фармацевт прави този бизнес напълно нерентабилен.

Една голяма верига аптеки, които са собственост на голям български производител, са затворили всички денонощни аптеки в София. Друга верига, зад която стоят руски капитали, също е затворила до една нощните си аптеки в София. Много популярна верига път е свила със седем обектите си, които работят по цяла нощ.

Публична тайна е, че изискването за магистър фармацевти не се спазва и че контролните органи си затварят очите, но въпреки това тази дейност остава нерентабилна.

Подготвят се промени в Закона за лекарствените средства, които ще бъдат пуснати за обсъждане вероятно тази седмица на сайта на Министерство на здравеопазването, които с командно-административни средства ще се опитат да осигурят денонощни аптеки поне по една на община.

Веригите ще бъдат задължени една от четири техни аптеки да е денонощна, а в градовете, където няма, ще има дежурни по график.

Това ще стане на база на национална аптечна карта.

Експертите обаче са скептични, защото не е ясен механизмът, по който ще бъдат принудени да се самоорганизират, и какво ще се случва, ако някоя аптека откаже да го прави по икономически причини.

В Европа клиентите плащат такси нощно обслужване, в Швеция спешните центрове са нощни аптеки


24 часа  стр. 2  

За да може да си позволи нощно дежурство, собственикът на аптека трябва да прави мощен оборот през деня. Или трябва да има печалба от друга търговия. Затова при американския модел лекарствата се продават в дрогерии. Там собствениците могат да продават и други стоки. Така с допълнителната си търговия те реално издържат нощния си бизнес с лекарства.

В Германия всички аптеки не са задължени да бъдат денонощни, но са задължени да правят групи от по 6 аптеки, които ротационно да дават нощно дежурство.

При старите членки на Европейския съюз държавата е тази, която прави нощния бизнес с лекарства по-рентабилен. Тя регламентира квота за аптеките.

Например - за двумилионен град - не повече от 200. Така реално регулира конкуренцията. В резултат за всяка аптека се падат повече клиенти. В замяна държавата иска от аптеките да работят и през нощта.

В повечето страни от ЕС проблемът е решен с такси, които се плащат за обслужване през нощта - в едни държави се поемат от пациента, в други - от здравния фонд.

А в Швеция денонощни аптеки няма от 20 години, тъй като звената за спешна помощ са поели тази функция.

Ако няма денонощна аптека, другите дават нощни дежурства


Анна Ботинова

24 часа  стр. 3  

В градовете, където няма денонощна аптека, всички останали ще дават нощни дежурства по график през месеца. Това предвижда проектът за промени в закона за лекарствата и аптеките на здравното министерство.

До края на седмицата проектът ще бъде публикуван за обществено обсъждане, съобщи зам. здравният министър д-р Бойко Пенков пред "24 часа". Предложенията трябва да бъдат съгласувани с Българския фармацевтичен съюз.

Законопроектът предвижда подобряване на достъпа на гражданите до аптечни услуги, включително и през нощта, твърдят от МЗ. За целта в населените места без денонощни аптеки - както е в между 11 и 17 от областните градове у нас, районните здравни инспекции (РЗИ) ще изготвят месечен график за нощните дежурства между наличните аптеки. Точни данни за броя и разположението на аптеките у нас ще даде националната аптечна карта, която също се въвежда с промените в закона за аптеките. За аптечните вериги в заварено положение ще има изискване една от аптеките в дадена верига да дава нощни дежурства. За аптеките, които тепърва ще стават вериги, условието ще бъде 4-ата аптека да се открие като филиал в отдалечен район или населено място, където няма аптека.

Въвежда се и практиката на мобилните аптеки за отдалечените краища на страната и труднодостъпните райони, каза още д-р Пенков. Мобилната аптека ще е фургон, който по обявен график ще идва в селището и ще осъществява търговия на дребно. В нея ще работи помощник-фармацевт, но под контрола на магистър-фармацевт, обясни зам. здравният министър.

Лекари от болница "Св. Мина" вдигат стачка за заплати


Настояват за проверка кой е източил 3 млн. лв.

Анелия Перчева, Радко Паунов

24 часа  стр. 26  

Ефективна стачка вдига през ноември персоналът на МБАЛ "Св. Мина" в Пловдив, ако на сесията си на 26 октомври ОбС, който е принципал на болницата, не вземе решение за покриване на старите й задължения.

Това заявиха медиците на предупредителен протест, подкрепен от КНСБ и "Подкрепа". Борчовете са натрупани от 2012 г. досега и надхвърлят 2 млн. лв. Заради кредиторите за последните 3 месеца са преведени само 80% от заплатите на работещите в МБАЛ "Св. Мина". За изплащане на пълния им размер са необходими 350 000 лв.

"Още през януари сезирах прокуратурата да направи проверка кой и как е източвал болницата, но не получих отговор",'каза шефът на отделението по кардиология д-р Цветан Деведжиев. По тази причина той е подал сигнал до премиера Борисов. В него настоява той да прати експерти от София, които да преровят цялата документация на болницата, за да се види как са харчени парите.

Д-р Деведжиев посочи, че в МБАЛ "Св. Мина" са били монтирани слънчеви батерии за отопление. Не е ясно защо впоследствие са прекарани газ и централно парно. Така за едно и също нещо са пръснати хиляди левове.

"Сливането ни с МБАЛ "Св. Панталеймон" не е изход. Двете болници имат дублиращи дейности, което ще доведе до съкращение на хора", каза председателят на "Подкрепа" в МБАЛ "Св. Мина" Флора Димитрова.

Според медиците, ако общината погаси старите дългове, здравното заведение ще изплува от блатото и ще може да се самоиздържа. Управителят му д-р Галина Карауланова посочи, че от началото на годината през болницата са преминали над 5000 пациенти, които идвали в нея заради добрите специалисти. Кметът Иван Тотев коментира, че в бюджета няма такива пари, за да бъде подпомогната болницата. Той подчерта, че "Св. Мина" е търговско дружество и не е на субсидия към общината. Тотев припомни, че наскоро на лечебното заведение са били преведени 1 млн. лв.




Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница