Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 04. 10. 2016 Национални вестници


Над 4200 с карцином на дебелото черво



страница4/10
Дата21.06.2018
Размер376 Kb.
#75428
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Над 4200 с карцином на дебелото черво


Телеграф  стр. 6  

По данни на Националния раков регистър през 2013 год. новооткритите случаи с карцином на дебелото черво са били 4264, а починалите от тази диагноза - 2405, посочи проф. Тимчева. Едва в 11 на сто от случаите болните са били открити в първи стадий на болестта. Честотата на тази онкологична локализация непрекъснато нараства, като 90 на сто от болните са над 50 години, каза още проф. Тимчева, но подчерта, че се срещат и пациенти на 30-годишна възраст.



Четири месеца безплатни прегледи за рак на гърдата


Телеграф  стр. 8  

Четиримесечна кампания "По-силни срещу рака" стартира в Стара Загора. Кампанията ще се реализира чрез провеждане на безплатни профилактични прегледи за рак на млечната жлеза и на маточната шийка. Те ще се извършват между 12.30 часа и 13.30 часа, всеки работен ден, съответно в Хирургичен кабинет и Гинекологичен кабинет на Диагностично-консултативен блок (ДКБ), в Комплексния онкологичен център - Стара Загора. Прегледите ще се извършват след предварително записване на телефон - 042/ 614196 - регистратура на (ДКБ) в онкологичния център. Записването по телефона ще се осъществява всеки работен ден от 8.00 до 13.30 часа.



Съдът позволи на МУ общо събрание


Телеграф  стр. 4  

Софийският административен съд позволи на Медицинския университет в столицата да проведе общо събрание.

То е планирано на 11 октомври, като идеята е на него да бъде поискана оставката на сегашния ректор проф. Вихра Миланова, която е подала жалбата.

Магистратите постановяват, че "решението за свикване на общо събрание не засяга права и интереси и не създава задължения за жалбоподателната, както и за трети лица". Настоящият ректор проф. Вихра Миланова е опитала да оспори чрез жалба решението на преподавателите да бъде проведено събрание, на което тя да бъде отзована. Сред причините да се иска оставката й е произвол и тормоз, както и саморазправа с екипа на бившия ректор акад. Ваньо Митев.



Японец грабна Нобела за медицина


Телеграф  стр. 16  

Японецът Иошинори Осуми е тазгодишният носител на Нобеловата награда за физиология или медицина заради откриването на механизмите на автофагия - процес за разграждане и рециклиране на клетъчни компоненти, съобщи сайтът Nobelprize.org.

Автофагията е от първостепенна важност за изследване на обновяването на клетките и реакцията на организма на глад и инфекции. "Мутациите на гените на автофагията могат да провокират болести и процесът на автофагия участва в много заболявания като рака и неврологичните болести", подчерта Нобеловият комитет. Изненаданият Осуми заяви, че се чувства поласкан и че се е стремил да направи нещо различно от другите хора. Той допълни, че човешкото тяло винаги повтаря този свързан със саморазгражда-не процес и че съществува фин баланс между формиране и разграждане.



Съдът даде зелена светлина за общото събрание в МУ-София


Монитор  стр. 3  

Административният съд в София защити правото на Медицинския университет в София да проведе общо събрание, като реши да не разгледа жалбата на ректора на университета проф. Вихра Миланова за оспорване на неговото провеждане.

В мотивите на съда се посочва, че "решението с което се свиква общо събрание не засягат права и интереси и не създават задължения за жалбоподателката или за трети лица. То е волеизявление, което е част от производство по евентуално издаване на индивидуални или общи административни актове.

Миналата седмица стана ясно, че преподаватели от МУ са насрочили общо събрание, на което да поискат смяната на сегашния ректор проф. Вихра Миланова.

Решението за общо събрание дойде след одита на Медицинския университет в София, който стана повод прокуратурата да започне да разследва бившия ректор на университета акад. Ваньо Митев. Според вече уволнени преподаватели проф. Вихра Миланова подлага на тормоз служителите в Медицинския университет.

Доктори бойкотират амбулаторните листове за ученици


Райна Тошева

Монитор  стр. 6  

Докторите във Враца масово отказват да прилагат амбулаторни листове към медицинските бележки за извиняване на отсъствия, съобщи шефът на Лекарския съюз в региона д-р Росен Айков. По повод протестните писма на лекарите, колегията излезе със становище, в което сочи професионални, морални, етични и законови причини информацията в документа да бъде разпространявана извън медицинските среди. Становището е изпратено до министрите на образованието и на здравеопазването, които да излязат с обща позиция.

"Не е редно министърът на образованието да нарежда на лекарите какво да правят", коментира Росен Айков. Със становището се е запознала и шефката на Регионалното управление на образованието във Враца Галина Евденова, от която тръгна починът за амбулаторните листове. Тя стигнала до тази идея след проверка на 20 медицински бележки на ученици от Мездра. Оказало се, че само 2 от децата действително са били на преглед. Според нея в борбата с фалшивите бележки трябва да помогнат както лекарите, така и родителите.

"Нобел" за самоизяждане


Монитор  стр. 16,17  

Японецът Йошинори Осуми е тазгодишният носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за откриване на механизмите на автофагия (от гр. - самоизяждане) - процес за разграждане и рециклиране на клетъчни компоненти, съобщи сайтът Nobelprize.org.

Автофагията е от първостепенна важност за изследване на обновяването на клетките и реакцията на организма на глад и инжекции. "Мутациите на гените на автофагията могат да провокират болести и процесът на автофагия участва

в много заболявания

като рака и неврологичните болести", подчерта Нобеловият комитет.

Първата Нобелова награда за физиология или медицина е връчена през 1901 г. на немеца Елим Адолф фон Беринг "за работата му върху серумната терапия, специално за прилагането й при дифтерия, с което отваря нов път за медицинската наука и дава на лекарите победоносно средство против болестта и смъртта". Миналата година с Нобеловата награда бяха удостоени ирландецът Уилям Кембъл, японецът Сатоши Омура и китайката Юю Ту. Отличието им бе връчено за разработване на нови методи, които са революционизирали лечението на паразитните болести, включително маларията.

С обявяването на Нобеловата награда за физиология или медицина в Стокхолм започва т.нар. Нобеловата седмица. Носителят или носителите на Нобеловата награда за физика ще бъдат огласени на 4 октомври, за химия -на 5 октомври, за мир - на 7 октомври, за икономика - на 10 октомври, а за литература - на 13 октомври.

По желание на Алфред Нобел (1833 -1896) наградите, носещи неговото име, са за най-важните открития в областта на физиката, химията, физиологията или медицината, за забележителни литературни постижения, за дейност в интерес на световния мир.

Присъждат се от комисии, излъчвани от Шведската кралска академия на науките - за физика и химия; от Каролинския медицинско-хирургически институт в Стокхолм - за физиология или медицина; от Шведската академия по литература - за литература. Петчленен комитет, избран от норвежкия парламент, присъжда наградата за



укрепване на мира

През 1968 г. е учредена и наградата за икономически науки, финансирана от Шведската национална банка.

Първата Нобелова награда е връчена в Сен Тропе през 1901 г. - пет години след смъртта на Алфред Нобел.

Церемониите в Стокхолм и Осло, на които отличените получават наградите си, по традиция се насрочват за 10 декември, годишнината от смъртта на Нобел.



МЪЖЕ И ЖЕНИ

От 1901 до 2015 г. наградите са присъдени 573 пъти на 874-ма лауреати и на 26 организации, припомня сайтът Nobelprize.org.

Само 49 пъти награди са присъдени на жени. Само една - Мария Кюри, получава награда два пъти, веднъж за физика през 1903 г. и веднъж за химия през 1911 г.

Най-младият носител на отличието е пакистанката Малала ЮсуоЪзай, родена на 12 юли 1997 година. През 2014 г. тя си подели Нобеловата награда за мир с индиеца Кайлаш Сатяртхи. Преди Малала най-младият лауреат бе сър Уилям Лорънс Брег,

Великобритания. Брег получава заедно с баща си Нобелова награда за физика през 1915 г., когато е само на 25 години.

Най-възрастният нобелов лауреат е американецът Леонид Хурвиц, който през 2007 г. е удостоен с Нобелова награда за икономика на 90-годишна възраст. Дотогава рекордът се държи от Джон ван Флек, който през 1977 г. получава Нобелова награда за физика на 88-годишна възраст.

Освен Мария Кюри два пъти Нобелова награда са получавали Джон Бардийн (за физика през 1956 и през 1972 г.) и Лайнъс Полинг (за химия през 1954 г. и за мир през 1962 г.).

Сред семействата от нобелисти води фамилията Кюри - Пиер и Мария Кюри за фмзика през 1903 г. и след това дъщеря им Ирен Кюри и съпругът й Фредерик-Жолио Кюри през 1935 г. за химия. Фамилни нобелисти са също медиците Герти и Карл Кори (лауреати за 1947 г.), Мей-Брит и Едвард Мозер (за физиология или медицина, 2014 година), Алва и Гунар Мирдал (той за икономика през 1974 г., тя за мир през 1982 г.).

Мария Кюри два пъти е носител на "Нобел" - за химия и за физика.

Създателят на динамита лекува депресиите с поезия

Нобел влиза в историята с откриването на динамита, както и с учредената от него Нобелова награда, но не всички знаят, че е бил запален поклонник на английската поезия, като любимите му поети са Джордж Байрон и Пърси Биш Шели. Той самият пише поезия през целия си живот както на шведски, така и на английски. "Нямам и най-малката претенция да наричам куплетите си поезия, пиша от време на време единствено за да се освободя от депресията или за да подобря английския си", споделя той в едно от писмата си.

В годината на своята смърт 1896 г. Нобел се изявява и като драматург - пише пиеса в четири действия, озаглавена "Немезиз" и вдъхновена от трагедията "Ченчи" на Шели, която разказва историята на жена от 16 в. в Рим, която убива своя баща насилник.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница