Депутати искат изслушване за фонда за лечение

Японец взе Нобелова награда за медицина

Нобеловата награда за медицина за 2016 г. бе присъдена на японския учен Йошинори Осуми за неговата работа в изясняване на механизмите на автофагията - процеса на разграждане и обновяване на клетките. Каролинският институт обяви решението си за годишния приз в категорията физиолигия или медицина, с което бе даден стартът на т.нар. Нобелова седмица. Осуми е 23-тият роден в Япония нобелов лауреат и 6-ият японец, получил отличието в категорията за медицина.

Заради трудностите в наблюдението на автофагията за този процес десетилетия наред се знае малко. През 90-те г. на миналия век Осуми прави поредица от изключителни експерименти, с които променя това положение. Той използва хлебна мая, за да изолира гените, отговорни за автофагията. След това продължава да наблюдава процеса по обновяване отново при дрождите и доказва, че процесът е аналогичен и в човешкия организъм. Откритията на японския учен променят коренно разбиранията как човешката клетка изхвърля ненужното съдържание. Комисията от Каролинския институт посочва, че експериментите на Осуми са хвърлили светлина върху значението на автофагията в много физиологични процеси, като адаптацията при гладуване и отговорът на тялото при инфекция. Мутацията на гените, отговорни за този процес, може да доведе до редица заболявания. Механизмът на автофагията е ключов за разбирането на злокачествени заболявания и редица неврологични състояния. Йошинори Осуми е роден през 1945 г. във Фукуока, Япония. Дипломира се от университета в Токио през 1974 г. През 1988 г. създава своя изследователска група, а от 2009 г. е професор в Технологичния институт в японската столица.

Японски микробиолог с Нобел за медицина

Японецът Йошинори Осуми е тазгодишният носител на Нобеловата награда за физиология и медицина. С това отличие бе открита седмицата на Нобеловите призове. Осуми е отличен за откриване на механизмите на автофагията - процес за разграждане и рециклиране на клетъчни компоненти. Терминът има гръцки произход и означава "себеядство". Процесът обяснява как клетките се "самопочистват", разграждайки бактерии, вируси и клетъчни компоненти. Откритието му помага да се разбере фундаменталната важност на автофагията в много физиологически процеси, като адаптиране при глад и отговор при инфекция. Мутациите в автофагиалните гени могат да причинят заболяване. Автофагиалният процес е свързан с няколко състояния, включително рак и неврологични заболявания.

Процесът е свързван и с паркинсон, диабет тип 2 и други заболявания, а също и с остаряването. Разкритията на японския учен ще позволят създаване на лекарства, които могат да атакуват автофагията при различни заболявания.

Осуми е роден през 1945 г. във Фукуока. Той получава докторска степен в Токийския университет през 1974 г. След три години в Университета Рокфелер в Ню Йорк той се завръща в Токийския университет, където оглавява своя изследователска група през 1988 г. От 2009 г. е професор в Токийския институт за технологии.

Професорът цял живот е работил върху открития още през 1960-те феномен. Неговите тайни остават скрити до 1990-те години, когато Осуми успява да разгадае процеса благодарение на генетични изследвания с дрождови култури. "В резултат на работата на Осуми днес ние знаем каква роля играе автофагията за зараждането и развитието на рака, паркинсоновата болест, както и за много други болести и остаряването на човешкото тяло", заяви Мария Масучи, член на Нобеловия комитет при обявяването на призьора в областта на медицината.

Лауреатите за Нобеловата награда за физиология или медицина се определят от Кралския Каролински медицинско-хирургичен институт в Стокхолм, Швеция. Първата Нобелова награда за физиология или медицина е връчена през 1901 г. на Елим Адолф фон Беринг /Германия/ "за работата му върху серумната терапия, специално за прилагането й при дифтерия, с което отваря нов път за медицинската наука и дава на лекарите победоносно средство против болестта и смъртта". През 2015 г. с Нобеловата награда за медицина бяха удостоени ирландецът Уилям Кембъл, японецът Сатоши Омура и китайката Юю Ту. Отличието им бе връчено за разработване на нови революционни методи за лечение на паразитните болести, включително маларията. Сред по-известните учени, получили Нобеловата награда за физиология или медицина, са: Иван П. Павлов /Русия/ / 1904/, Роберт Кох/Германия/ /1905/, Александър флеминг /Великобритания/ /1945/, Джордж Бидъл /САЩ/, Едуард Тейтъм /САЩ/, Джошуа Ледърбърг /САЩ/ /1958/ и други.

Осуми е 23-ият роден в Япония Нобелов лауреат и 6-ият японец, получил отличието в категорията за медицина.

Наградата за медицина е първото Нобелово отличие, което се присъжда всяка година. Каролинският институт в Стокхолм е връчил 105 награди по медицина от 1901 г. насам. Една трета са отишли при еднолични победители. Общо 210 души са получили наградата. Само 12 жени са спечелили Нобеловата награда за медицина, пет от тях през изминалото десетилетие.

Най-младият човек, печелил наградата за медицина, е бил Фредерик Бантинг, който е бил удостоен с нея за откриването на инсулина, когато е бил на 32 години. По-късно е обявен за четвъртия най-велик канадец. В другия край на скалата е Йейтън Раус, който е бил на 87 г., когато получи наградата за откриването на вируси, които причиняват рак.

Тази седмица също ще бъдат раздадени Нобеловите награди за физика, химия и мир. За икономика и литературата ще бъдат раздадени следващата седмица.