Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 09. 04. 2016 Национални вестници



страница1/9
Дата13.01.2018
Размер0.51 Mb.
#45427
  1   2   3   4   5   6   7   8   9



Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”
09.04.2016
Национални вестници


Красимир Ангарски пред в. "БАНКЕРЪ":

Болничният балон скоро ще се спука


Здравната каса може да купува медицинските дейности с конкурси

Банкеръ  стр. 16  Калоян Атанасов



Красимир Ангарски е един от най-големите финансови експерти у нас, наричан "баща на валутния борд". В служебното правителство на Стефан Софиянски е министър на икономическата политика и под негово ръководство са създадени законите, с които бе Въведен валутният борд у нас. Като шеф на Банковата консолидационна компания (1994-1995) Аигарски само за една година успя да обедини над 40 държавни трезора в шест големи банки. А като управител на Столичното данъчно управление след началото на прехода участва в създаването на първите данъчни закони.

Ангарски спасява няколко държавни предприятия, които са пред фалит - "Нефтохим", "Фаянс" - Каспичан, "Слънчев бряг" и други. В края на 90-те години на миналия век експертът става шеф на едни от най-големите банки - ДСК и "ДЗИ Банк". Бил е член на икономическите съвети на двама президенти - на Петър Стоянов и на Георги Първанов. Впоследствие Ангарски е поканен да стане икономически директор на болница "Света Екатерина".

От месец май 2015-а е назначен за управител на Гражданското дружество, 8 което се обединяват администрациите на девет столични държавни болници, съжителстващи в карето около "Александровска".

Г-н Ангарски, откъде идват най-тежките проблеми в здравната ни система?

- Нещата напоследък много издребняха. Говори се за наредби и членове, но проблемите в здравеопазването се дължат на фундаментални причини. Досегашната политика в здравеопазването е поначало сгрешена и докато тя не се промени, каквито и други мерки да се предприемат, няма да има голям ефект. Какво имам предвид? Преди години казваха, че 200 болници са много за България. Сега те са над 400, но вече малко се говори за това. Не знам има ли друга държава, където инвестираш в даден бизнес и ти е осигурено купуването на цялата ти продукция. В някои случаи дори без оглед на количеството и качеството. В същото време всички искат да няма лимити за финансирането от страна на здравната каса.



Защо болниците станаха повече от необходимото?

- Липсват достатъчно регулации, за да получиш разрешение за дейност на болница. Свободно избираш място, профил, капацитет и я правиш. Съществуват медицински стандарти, но навсякъде безразборно никнат лечебници. Когато завършиш болницата, отиваш в РЗИ и в министерството и искаш разрешение за дейност, за да работиш.След това отиваш в здравната каса и искаш договор. Тя няма право да ти откаже. Дори ако нямаш кадри, можеш да ги наемеш от държавните болници по втори трудов договор. И това също го няма никъде. Преди няколко години икономисти от БАН публикуваха свое изследване, в което се казваше, че здравната система у нас е доминирана от пазара и той се смята за панацея за решаване на проблемите. Толкова либерални закони, без регулации, а всичко е оставено в ръцете на пазара.

Официалната политика и практика на Европа е, че пазарът има свое място и роля в здравеопазването, но трябва да бъде регулиран и контролиран. Защото все пак се харчи публичен ресурс. Сега директорите решават как да се развива една болница и дали например ще създават нова клиника. Правят се бизнес планове и инвестиционни проекти и всички се нареждат на опашката на здравната каса.

Смисълът на здравната карта е точно този - да балансира системата. Например, ако няма болница във Видин - който иска да инвестира в тази сфера - да отиде там. В една Виена, която е по-голяма от София, има две кардиохирургии. А тук са пет.

Колкото повече се увеличават парите за здравеопазване, толкова повече растат и инвестициите, както и конкуренцията между болниците. Смятам, че неминуемо ще се стигне до това, което преди време се случи със жилищното строителство или със заменяемите енергоносители.

Много болници са задлъжнели с десетки милиони левове, с лизинги, с кредити и в близките една-две години ще започнат множество фалити. С лимитите, наложени заради новите играчи на пазара, през последните години приходите на болниците спаднаха с 15-20 процента. Ако продължава така, фалитите са неизбежни. По ирония на съдбата един изявено десен министър, какъвто е д-р Петър Москов, от най-дясната партия, трябва да прави регулации. А това едва ли му "идва отвътре". Но това е резултат от грешни политики, налагани с години. Най-показателният пример е тук при нас. Девет болници, осем клинични лаборатории, седем микробиологии, седем патоанатомии, защото това са изискванията да имаш многопрофилна болница. Всички си купуват оборудване, конкурират се, похарчени са десетки милиони. А една-две могат да обслужват всички. И здравната каса е длъжна да плаща на всички...

Касата не може до безкрайност да заплаща продукцията от новите инвестиции. Този проблем може да се разреши по подобие на схемата, която се въвежда при покупката на лекарствата - чрез централизирани търгове. Здравната каса може да организира обществени поръчки за покупка на отделните дейности. Например за даден вид операции лимитът е 5000 или 7000 годишно. Обявява се търг с критерии и се избират най-добрите, като поръчката може да се изпълнява от няколко изпълнители. Явяват се частни, държавни и други болници. Всеки си казва възможностите за обеми, за количество и условия. Който спечели, ще е спокоен, че всичко ще му се плати и ще получи пациентите.

В тази връзка искам да кажа, че въпреки че го критикуват, министър Москов работи в тази насока.

Но ще му е много трудно да прокара политиките си. Първо депутатите в Народното събрание трябва да разберат, че пазарът в здравеопазването не може да бъде крайно либерален и никой не е длъжен да отговаря и да се грижи за всички инвестиции.

Споменахте, че болниците работят с "медици под наем". Как може да се разреши този проблем?

- Държавата трябва да регулира и това изкривяване. Не може лекар, работещ в държавна болница, до обяд да е там, а следобед -при конкуренцията. Това нормално ли е? Всеки има право на допълнителен труд, но един лекар може да изпълнява допълнителни дейности в здравното заведение, в което е на трудов договор. Същата е схемата и с частните практики - прехвърлят се пациенти от държавното към частното, което е чиста проба конфликт на интереси. Колкото повече пари има в здравеопазването, толкова повече са и интересите. Инвестира се предимно в "най-сладките"и добре платени дейности. Освен това някои болници подбират само леките случаи, а тежките случаи с усложнения ги изпращат в държавните болници. Преди две години изчислих, че само от тежки случаи, лежали по-дълго, отколкото от срока на една пътека, "Света Екатерина" е загубила 3.5 млн. лв., тъй като извънредния болничен престой не го плаща никой. Едно е да работиш с екипи от по 70-вО специалисти, 24 часа, 7 дни в седмицата, друго е на половин ден, с гостуващи лекари, на които се плаща на операция. Това са фундаментални неща.



Имат ли основания лекарите да се оплакват от бюрокрацията в системата?

- Чух, че те не искат да попълват толкова много документи, за да се отчитат. А ние как можем да пишем? Не е ли едно и също за всички? Ето нашия нов правилник за управлението на болницата - с всички нанесени промени. Ръководството на болницата го направи и няма хаос. Всъщност проблемите с реформата са по-скоро от това, че нещата се правят в много кратки срокове и министерството има слабости в организацията.

Разрешението на всеки проблем има няколко аспекта. Трябва да получиш политическа подкрепа, да направиш анализ как промяната ще се отрази на икономиката на държавата и на съответния бранш и да имаш техническа възможност да го направиш. Сега не знам например на кого да се обадя, за да попитам защо терминът "хоспитализация" се заменя с "насочване"?

Трябва да има експертен щаб към здравното ведомство, който да разяснява и тълкува нещата. От друга страна, към момента не ми е много ясно кой срещу какво протестира, тъй като никой не коментира исканията си. Мога да кажа, че новият ни правилник е много по-конкретен в регламентирането на организацията на нашата дейност. Ако има хаос някъде, той е заварен от това, че няма правила и пазарът е оставен да решава всичко. Не можем да работим без изисквания и правила и без регулации и контрол.

Безспорно технологията по въвеждането на реформите трябва да се подобри, най-вече в изясняване на необходимостта от регламентирането на дейността. Мисля, че сме "много напред с материала", анализираме всичко и си помагаме. При нас основната пречка е, че не сме едно юридическо лице. Всяка от болниците прави най-малко по 60 отчета към различни институции, като ги дублираме девет пъти -отчетите стават над 550. Вече направихме идентични общи търгове например за електроснабдяването, където постигнахме между 30 и 50% намаление на цените. Но големият потенциал е в юридическото обединение. В Германия например на места един директор управлява две болници, за да се пестят средства. Изчислихме, че ако имаме един борд на директорите вместо 10, ще пестим по около 500 000 лв. на година.

В здравната система винаги ще има недостиг на средства. Въпросът е как по-ефективно и по-качествено да лекуваме пациентите. Ако имаме 100 вместо 400 болници, натоварени и обединени и с научен потенциал, където пациентът влиза и се регистрира само веднъж нещата ще са много различни. А сега пациентът трябва да обикаля от болница на болница, навсякъде да бъде регистриран, диагностициран, лекуван, изписван. Това е огромен труд и пари, хвърлени на вятъра.

Така че, ако болниците се преструктурират и обединят, и ако се направи централизирано звено за обществени поръчки и публични търгове, парите ще се използват много по-ефективно.

Не е нужно и да се раздробява и децентрализира здравната каса. Напротив, част от функциите й може да бъдат поети от здравното министерство, а касата да бъде контролен орган. Ние също кандидатствахме с проект за хеликоптерна площадка за спешна помощ, но не ни одобриха

За последно имаше 200 млн. лв., които бяха насочени към 10 болници от онкологията. За мен грешката е, че се купува еднотипна апаратура. По-добре беше тези 200 млн. лв. да бъдат насочени само към изграждането на една комплексна онкологична болница, която поема всичко от "А"до "Я". От профилактиката до лечението и рехабилитацията, каквато няма в България. И двоен да стане бюджетът в здравеопазването, парите няма да стигат, тъй като ще се появят нови болници. Мечтата на българския пациент е да бъде обслужен качествено "от - до" на едно място, а не да го разкарват по болниците. Сега всеки гледа да си вземе пътеката и да те изпише, а след това да се оправяш, както можеш. Трябва да се правят обединения между частни, държавни и общински болници - лечението ще стане комплексно, по-компетентно, ще се спестят много средства. Трябва да се регламентира лекарският труд, да се премахнат конфликтите на интереси и "дублажите"в системата. Да се остойностят реално клиничните пътеки, да се регулират доплащанията и даренията в болниците.

Според мен за България е нужна драстична реформа. Трябва да се промени и моделът - да се изгради нов на базата на здравното осигуряване, където в зависимост от вноската получаваш точно определен пакет и в конкретна болница.








Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница