Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 12. 04. 2018 Национални вестници



страница1/12
Дата19.07.2018
Размер0.78 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12



Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”
12.04.2018
Национални вестници


Проф. Иво Петров, национален консултант по инвазивна кардиология:

С новите цени за стентове, протези и клапи започва дискриминация по диагнози - за една не доплащаш, за друга много


Анна БОТИНОВА

24 часа  стр. 14-15  



CV

* Национален консултант по инвазивна кардиология

* Завършва медицина през 1992 г. В МУ - София

* Има специалност по вътрешни болести, кардиология, ангиология и инвазивна кардиология

* От 2012 г. досега е медицински директор и началник на Клиниката по кардиология и ангиология към "Аджибадем Сити Клиник Сърдечносъдов център"

* Председател на Българското дружество по ендоваскуларна терапия

- Проф. Петров, какво да очакват болните от новите по-ниски цени на медицинските изделия, които са въведени от Националната здравна каса преди дни?

- Ще има доплащане при по-сложните процедури от 2000 до 10 000 лв. В някои случаи, а може да се стигне и до 15-20 хил. лв.

Става същото, което преживяхме преди няколко години при пациентите с мозъчни аневризми - касата дълго не покриваше медицинските изделия за тях.

После получиха някаква реимбурсация, която за българските условия беше добре. И сега се получава дисбаланс - лечението на някои заболявания е реимбурсирано изцяло, а на други - в миниатюрна степен. Всичките тези устройства и импланти имат значение - и изкуственото сърце е важно, и коронарните и периферните стентове, ендопротезите на аортата също.

Надзорният съвет на здравната каса или министерството не са бог, който да решава кое е важно за пациента. Това го решава лекарят. В този смисъл дисбалансът е изключително некоректен и принципът на солидарност, който уж е водещ в нашия осигурителен модел, просто изчезва. Вместо това се стига до дискриминация по диагнози.

- Какво трябва да се предприеме срещу неравенството по диагнози?

- Моментът е назрял за сериозна промяна. Тя просто не може да се отлага повече.

За всички е ясно, че има дефицит в системата - и като финансиране, и като разпределение на ресурса. Трябва да се направи всичко възможно за постигане на баланс и най-накрая и политиците трябва да се включат.

Всеки се дърпа от горещия въглен здравеопазване, защото се искат социално непопулярни мерки. На хората трябва да се кажат директно много неща - всеки като пациент, и аз включително, знаем, че лично компенсираме недоимъка в системата, когато се наложи по-скъпа терапия.

Съвсем наскоро една от водещите ни фигури в онкологията доплати над 10 000 лв. за устройство на близък. Така участваме лично, в брой, с 46% от общите разходи за здравеопазване по данни на ЕК и това е най-високият дял в Евросъюза.

Заради разминаването по темата "Това се покрива от НЗОК" някои пациенти стават агресивни, карат се с мен, отиват в касата и носят становище - да, ендопротезите се плащат на стойност 1200 лв. А те струват 15 000 лв. Никога не е било вярно, че касата плаща всичко 100%, тази концепция е директна лъжа. Здравеопазването не само не е безплатно, а е все по-скъпо и България не може да избяга от този факт.

Населението, особено в Европа, застарява, това означава, че е по-болно, това пък значи по-високи разходи при лечение.

- България не е подготвена за това, така ли?

- Не е, то не се и признава. Освен световната тенденция у нас има и тежък дисбаланс в болничната структура - стотици болници, всички на договор с касата, а пациентите все по-често се лекуват в чужбина. Хем много болници, хем недостатъчно лечение.

Нещата са сгрешени в няколко пункта. Първо, трябва да се въведе истински контрол в системата - и на разпределението на парите, и на разходването им.

От 5-6 години се боря за реимбурсация на модерните ендоваскуларни методи, но винаги казвам на институциите, че реимбурсирането в никакъв случай не трябва да е 100%. Иначе всички ще се разболеят от аортни заболявания. За да няма спекулации, касата трябва да финансира 80 или 85% от стойността.

Това трябва да се обсъди между специалистите и да се вземе генерално решение въз основа на експертни становища. Не е трудно да се направи ефективно и справедливо - както при формирането на цените на реимбурсираните лекарства се вземат цените в определени европейски страни, така може да стане и за имплантите.

Да видим колко плащат примерно в Германия, Полша, Гърция и да въведем 80 или 85% реимбурсация на референтните нива.

Доплащането от пациента да е 15% структурирано, официално, а не дивашки под масата. И тези 15-ина процента ще са непосилни за някои, нека държавата направи механизъм да ги покрива за тях. Защото при сегашната система всички трябва да доплащат, дори за социално слабите не е безплатно, а се твърди, че за всички е. И точно защото медицината ни е "безплатна", затова е на тоя хал - здравеопазването ни е катастрофално в момента.

- Как си представяте тази промяна, за която говорите?

- Тя е екстремно наложителна вече. Трябва да се започне от широк обществен дебат, с консенсус, за да се вземат правилните, нужните решения за здравеопазването, а не едностранчиви крайности.

Консенсусът с експертизата на професионалистите всъщност защитава и политиците. А не да се вземат решения от типа: "Сега затваряме общинските болници" или "Премахваме търговските дружества, това беше грешка".

Не ни трябват повече крайности, трябва да се стъпи на нашата си база, която никак не е лоша като концепция и структура.

Добре работещите структури и институции не трябва да се унищожават, а да се обединят всички около мощния социален стълб, наречен здравна каса, и да му се помогне с допълнително задължително осигуряване.

Така е във Франция, една от най-социалните системи, която миналата година е поела 77 % от здравните разходи, а 30% са от допълнителните фондове.

Държавата е поела и дела на бедните, това е солидарният принцип. Същевременно в Германия колега лекар плаща 850 евро здравна осигуровка, и то от 10 г., без да е боледувал досега. Пак солидарен принцип - има за тези, които се нуждаят.

Вместо всеки у нас да вади от джоба си хаотично - когато се наложи, трябва да имаме възможността за допълнително задължително осигуряване.

Нека здравната вноска да остане 8%, но да се добави т.нар. втори стълб, това е стабилност. У нас е обосновано доплащането, съучастието на пациента, да е 20%, максимално социално да е, но да стане правилно. Така "малките" 20% ще контролират големите разходи от 80%, защото за всяка терапия ще се иска нещо като препотвърждение на индикацията и от основния фонд, и от допълнителния.

Всеки от нас ще се интересува повече защо трябва да се похарчат тези пари.



- Това как ще стане, при положение че сега повечето хора не се интересуват какво точно, как им се прави, защо? Не го и разбират, ако се обясни.

- Изцяло съм съгласен, не знаят, не питат. Така е, защото липсва личното участие в процеса. Тогава и допълнителният фонд ще си търси сметката на разходите и индикациите, ако е добър реален фонд. НЗОК не е фонд, тя е разпределител на бюджетни средства и, изглежда, затова има занижен контрол.



- Обратимо ли е развитието на хипертрофиралата болнична система днес?

- Трудно е, никой не обича да му закриват работното място, но това трябва да стане. Закъснели сме поне с 6-7 г. Здравните институции имат информация кои лечебни заведения каква дейност имат. И ако някои нямат никаква или лекарите им са повече от пациентите, те нямат място. В развитите страни не се харчат пари за мнима медицинска дейност, а у нас все още я има нагласата "Да полежа малко в болницата". В това "полежаване" се разходват парите на българите за модерни методи и се налага лечение в чужбина.



- Кой има полза от това нагнетяване на напрежение и разпад, до които стигаме в здравеопазването? Откакто има здравна каса, много пари се изхарчиха за чужди консултанти, проекти, модели за модернизация, а нищо не е факт.

- Отново е от българския парадокс изглежда, имаме склонност към самоунищожение. Вместо да решаваме навреме проблемите, ние ги оставихме да стигнат до крайност и сме пред разпадане, за да се сетим, че трябва оптимизиране на системата.

Касата всяка година получава допълнителни средства и така е нормално, но те не се разходват правилно и по съветите на професионалните дружества. Ние постоянно се молим, консултираме, пишем, превеждаме европейските клинични ръководства - показваме по всякакви начини на касата кое е модерно и нужно, какви са златните стандарти в лечението.

Вместо да се насочват пари към модерно лечение, постоянно се запълват някакви дупки. Имаме концептуално разминаване - от едната страна е работата на бирник, от другата - мечтите на професионалистите, които са и в интерес на пациентите.

Пациентите трябва да са сигурни, че промените в момента не са по препоръка на професионалната общност. Ние се борим например от 6-7 г. за реимбурсиране на кардиовертер-дефибрилаторите при тежки ритъмни нарушения, на едно от последните места в Европа сме по брой имплантации, но пак нищо.

- И същевременно пациентите имат право на такова лечение в чужбина?

- Да, и го ползват това право, а касата и държавата го плащат. Постоянно давам становища по молби за лечение в чужбина по сърдечносъдови проблеми, които са лечими в България, ако има адекватна реимбурсация и развитие на методите. Такъв е примерът с пациент с голяма аневризма на гръдната и коремната аорта, който е бил консултиран от съдови специалисти у нас и са му казали, че това е сложно и рисково за операция и трябва да се направи ендоваскуларно. Точно така е, но колегата казал, че "това не се прави в България". Аз пиша, че се прави. Да, но не е реимбурсирано.

Пациентът отишъл на консултация във Франция и колега на много високо ниво му прави отлична интервенция, а България е принудена да плати 60 000 евро. У нас с най-сложния вариант, който сме правили в единични случаи, защото не се реимбурсира, това струва 30 000 лв.

Затова казвам, че нещата ще станат по най-болезнения начин - като починат няколко пациенти и роднините им заведат дела срещу държавата, че не им е предложена модерна алтернатива, ще осъдят страната за 20-30 млн. евро в Европа. Така ще се сетим, че средствата трябва да се изразходват целево и за развитие.



- Сега обаче, дори и за нещо вече стандартно, осигурено без доплащане, с положителни резултати в последните години, като интервенционалната терапия при инфаркт, се връща доплащането?

- Да, безспорно постигнахме добро качество и обхват, има статистика. Проблемът със стентовете е, че сега много болници ще се повлекат по нискобюджетни импланти, предимно произведени извън ЕС, САЩ и Япония. Ще занижат критериите за качество, за да влязат в новите рамки на НЗОК. Формално пациентът няма да доплаща, но се явява рискът от по-ниско качество в резултата. Така ще е по-скъпо за държавата в крайна сметка.


Обещание!
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница