Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 12. 04. 2018 Национални вестници



страница3/12
Дата19.07.2018
Размер0.78 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

Бавят експертизи заради липса на лекари


24 часа  стр. 7  

2352 експертизи за 2 г. не били готови в срок и забавили разследвания на прокуратурата. Причините за протакането им са дефицит на съдебни лекари, висока натовареност и липса на консумативи в Института по криминалистика на МВР и недостатъчен брой графолози в СДВР. Това установила проверка на съдебния инспекторат, която прокурорската колегия на ВСС прие в сряда. Най-много се бавят медицинските експертизи 38,8% от общо назначените са изготвени със закъснение. На следващо място са техническите - 23,2 на сто. Следват физико-химичните/химичните експертизи - 19,5%, графологичните експертизи 5,9% и биологичните - 5,6 на сто.

"Много точни, ясни и интересни резултати има относно въздействието на продължителността съдебните експертизи, особено съдебномедицинските. Проблемът е, че документът на инспектората няма да го прочетат тези, от които зависи промяна на нормативната уредба на експертизите", коментира главният прокурор Сотир Цацаров.

В Ямболско няма съдебен лекар, а в Сливенско той е един и е с висока натовареност. В Бургаския апелативен район прокурорите чакат най-много за физико-химични експертизи, които се изготвят в НИКК, става ясно от проверката. Ревизорите са пратили тревожните констатации на министрите на вътрешните работи, правосъдието, здравеопазването и образованието да вземат мерки.



14 млн. лв. на ВМА отпусна


24 часа  стр. 4  

правителството, за да погаси напълно дълговете си. Парите ще се платят на Българската банка за развитие, която държи цесия на дълговете на болницата.



Роди се бебе без бъбреци и почина


Анелия ПЕРЧЕВА

24 часа  стр. 26  

Момченце без бъбреци се е появило на бял свят в университетската болница "Пловдив", но живяло само два дни. Подобна аномалия не е имало досега в града.

"Бебето беше със синдром на Потър, което е изключително рядък дефект. Среща се веднъж на 50 000 раждания", обясни шефът на отделението по неонатология д-р Диана Аргирова.

По думите й 18-годишната майка е ходила на гинеколог по време на бременността си, но дефектът на плода тогава не е открит с ултразвук. Заради липсата на бъбреци новороденото било с недоразвити бели дробове и увредена костна система, с набръчкано лице и смачкан череп.

"При деца с този синдром изходът е фатален. Издъхват почти веднага. Роденото при нас момченце живя 48 часа", уточни д-р Аргирова.

Тя разказа за случай в САЩ отпреди 5 г., когато се родило момиченце със същата аномалия, дъщеря на конгресмен. Тогава обаче дефектът бил установен в петия месец от бременността и на майката бил инжектиран физиологичен разтвор до раждането. Детето нямало бъбреци, но белите му дробове функционирали и по тази причина не загинало. До 12 месеца било на диализа, а впоследствие му присадили бъбреци.

Според д-р Аргирова много от бъдещите майки нямат достатъчно информация за рисковете по време на бременността. Други пък не са наясно как правилно да хранят бебето. По тази причина УМБАЛ "Пловдив" организира в събота от 10,30 ч демонстрация на първи грижи за новороденото. Съорганизатор на инициативата е Центърът за обществена подкрепа "За деца и родители" в Пловдив.

България да участва в съюз за милион европейски генома


24 часа  стр. 4  

реши МС. Целта е да се съберат 1 млн. генни проби - база за развитие на индивидуална медицина.




Проф. Иво Петров, национален консултант по инвазивна кардиология пред "Труд":

Поне 100 болници трябва да бъдат закрити


Павлина ЖИВКОВА

Труд  стр. 12-13  



Покрай празниците едно скандално решение на надзора на здравната каса не получи очакваната гневна реакция. Мнозина доктори не бяха разбрали, че НЗОК реже парите за медицински консумативи, а те ще трябва да искат от пациентите да доплащат за нещо, за което преди не са плащали. Как решението на НЗОК ще рефлектира върху болниците, докторите и пациентите питаме националния консултант по инвазивна кардиология проф. Иво Петров. Той отговаря и на въпросите на "Труд" за необходимите реформи в здравеопазването, които ще подобрят достъпа на болните до лечение.

***


Нашият гост

Завършил е медицина през 1992 г. в МУ-София. Завършил е и "Здравен мениджмънт" в МУ-София. Преминал е обучение по стрес ЕхоКГ във Висбаден, Германия, по Инвазивна кардиология и радиология в Института по Кардиология и Сърдечно-съдова хирургия към фондация Фавалоро, Буенос Айрес. Между 1992 и 2006 г. д-р Петров работи в УНСБАЛ "Св. Екатерина". През ноември 2006 г. е поканен да оглави Кардиологичното отделение на МБАЛ "Токуда". От 2010 г. проф. Иво Петров е началник на клиниката по Кардиология в Аджибадем Сити Клиник и национален консултант по Инвазивна кардиология. От април 2018 г. е избран за професор към катедра вътрешни болести на МФ на СУ "Св. Климент Охридски".

- Проф. Петров, какви ще са следствията от решението на надзора на здравната каса за намаляване цените, които НЗОК плаща за импланти и други медицински изделия?

- Намаляването на реимбурсацията на някои импланти ще доведе до лимитиране на възможностите за лечение на много пациенти. Ще се разшири кръгът от болни, които няма да могат да бъдат лекувани без доплащане. За съжаление, доплащането става правило. Това можеше да се въведе преди години. Трябваше да се въведе хибридна система. Тъй като това не се случи навреме, сега ще се въведе по най-драстичния начин - чрез директно доплащане. Директното доплащане не е правилният начин. Но явно нашата система изисква някакъв вид доплащане и това е ясно на всеки, който е имал директен досег със здравната система. Сблъсквал съм се с това и аз, и на мен ми се е налагало да доплащам когато баща ми беше доста тежко болен. Не съм имал нищо против да доплатя, защото ми е ясно, че системата има финансов дефицит. И този финансов дефицит води до доплащания. Те трябва да се направят обаче систематично, принципно и на бяло. Трябва да има възможност фондове, фондации, здравноосигурителни фондове да помагат на касата, която явно не може да финансира нашето здравеопазване.



- Нямаше ли да е по-нормално да се въведе допълнително здравно осигуряване или застраховане?

- Това трябваше да се направи още преди 4-5 години, когато имаше обсъждане в тази посока, защото още тогава беше ясно, че системата страда от недоимък. И на фона на недоимъка имаме болници повече, отколкото ни трябват. За съжаление. в тези повече болници най-често не се извършва модерен тип лечение, което принуждава пациентите да ходят в чужбина.



- Кой пази монопола на здравната каса?

- Нямам представа. Но е ясно, че така повече не може да продължава. И е повече от ясно, че трябва да бъде въведен хибриден модел здравеопазване, какъвто има в повечето европейски страни, т.е. има един социален стълб - така е във френския модел, в японския... При нас НЗОК може да играе ролята на въпросния социален стълб. Разбира се, не е задължително при нас да е като във Франция - социалният стълб там е 70 %. При нас би могло тези проценти да са 75 или 80, защото българинът не е богат сам да се осигурява допълнително някъде на много високи цени. Това трябва да бъде въведено, не само заради доплащанията в болниците, а и защото личното самоучастие ще доведе и до по-строг контрол върху изразходваните средства. Или както аз казвам на колегите в министерството и в касата, че личните 20 процента, ще контролират 80-те процента. Според мен трябва да се въведе такава система, при която да не може да бъде извършвана една манипулация, интервенция или изследване ако не са изпълнени двете компоненти - т.е. и здравната каса и фонда оторизират за извършването на конкретна процедура, ако разбира се е планова, а не спешна.



- Ще ви върна отново към решението на здравната каса, което влезе в сила от 1 април. Остана ли някакъв стент, за който пациентите няма да доплащат?

- Касата е редуцирала нивата на реимбурсация на много неща - на клапи, на стентове, на пейсмейкъри. на изкуствените сърца, на високотехнологични устройства. Списъкът е огромен. Редукцията на плащане от касата за част от изделията не е драматична и няма да доведе до сътресения. Няма какво да се лъжем винаги в консумативите има марж, т.е. реимбурсното ниво не е равно на импортното финансово ниво. Досега поне в нашата болница за повечето от стентовете пациентите не доплащаха нищо. Не доплащаха за стентовете имплантирани в коронарни артерии, т.е. За миокардния инфаркт и за планово лечение на коронарна болест. Надявам се, че ще продължат да не доплащат.



- Как ще се случи това добро пожелание?

- Вече преговаряме с фирмите-доставчици. Това, което надзорът на касата е предприел, е болезнена стъпка. Нейната тежест трябва да бъде разпределена. И според мен разпределението трябва да е между фирмите, болниците и пациентите. Фирмите трябва леко да редуцират фактурните цени, пациентите да бъдат предупреждавани, че ще им се наложи да доплащат. И досега за немалка част от интервенциите, които сме правили се е налагало доплащане. Доплаща се за резорбируемите стентове, за ендопротезите на аортата също се доплаща и то много. За сложните имплантируеми устройства като ресинхронизиращи пейсмейкъри, кардиовертер дефибрилатори, за аблацията се доплаща, т.е. не се е случило нещо много по-различно от случвалото се досега. Но според мен това е проблемът - че не се оптимизира системата. Ако това не се случи, колкото и пари да се наливат, те ще отидат в една огромна пробита торба от която никой няма да има нужда.



- Какво означава да се оптимизира системата?

- Сто болници, в които нищо не се случва на пациентите трябва да бъдат закрити. Болниците, в които лекарите са повече от пациентите трябва да бъдат закрити. Първо, защото има деквалификация на лекарите. Като имат по един пациент на ден как да се квалифицират?



- Кой са тези 100 болници, които могат да бъдат закрити безболезнено?

- Трябва да се направи статистика и преценка на дейността, която извършват болниците и да се прецени кои имат място в системата и кои нямат. Ако вземем за пример Дания, която е малка страна като България, там има пет пъти по-малко болници. В Холандия и Словения -също и разликите при тези страни са в пъти. Тоест безконтролното изразходване на средства за множество болници беше грешка от преди 15 години, когато не се позволи да бъдат приватизирани болниците в затруднение. Ако тогава имаше опция общинските болници да бъдат приватизирани, нещата щяха да стоят по друг начин. В страни като Холандия и Белгия няма държавни болници, което не е драма. Много малко държавни болници има и в страни като САЩ, където държавни болници са само военни. Всички други болници са притежавани или от частни фондове, или от фондации.



- Едва ли в Холандия и Дания са строили такива мегаломански болници, каквито са построени в България и на които само за отопление през зимните месеци не могат да се платят сметките.

- Да, точно така е. При създаването на тези големите болници, които така или иначе са построени, трябваше да се създаде възможност на частното здравеопазване да ги поеме и да ги менажира истински. Частното и държавното здравеопазване трябваше да бъдат равнопоставени. А не както стана ясно в последните няколко месеца, че има схеми, при които частна структура, която е прикрепена към държавна структура, взима приходите.



- Регионалните здравни каси не са ли видели всичко това?

- Изключително добър и уместен въпрос.



- Защо, когато се получат такива кризи лекарите и пациентите го отнасят?

- Те всъщност са най-малко заслужаващите такава съдба и отношение, защото когато един пациент е недоволен, а той разбира се няма да е доволен, ако трябва постоянно да доплаща, ще се разсърди на лекаря. Ако болницата не осигурява необходимите средства, импланти и устройства на лекаря, той колкото и да е отговорен, съвестен и морален, няма да може да реализира всичко, на което знае, че е способен.



- Днес вече оперирахте ли пациенти, на които им се наложи да доплащат за неща, за които до този момент не са плащали?

- Току-що имплантирахме една катетърна аортна клапа. Разликата, която се генерира ще бъде на гърба на болницата. Това е сума от 10 000 лева, които по новите правила някой ще трябва да плати. Тоест фирмата ще си иска парите, а в тази ситуация има два варианта - разликата се поема или от пациента, или от болницата. Ние вече проведохме разговори с фирмите, в които ги помолихме да редуцират колкото е възможно маржовете (разлика в цената между покупката и продажбата на нещо -бел.ред), за да може остатъка да бъде поделен от болницата и пациента.



- До този момент пациентите колко са заплащали за такава клапа?

- Досега не заплащаха нищо, 0 лева. Здравната каса покриваше разходите.



- Изненадващо ли беше за Вас това решение на НЗОК?

- Не е екстремна изненада, но изненада беше мащабът. Ние бяхме до някъде склонни да има редукция от типа на 10%. За съжаления обаче, първо редукцията на заплащането се оказа доста по-голяма т.е. - с около 20%, и второ, резервът, който се генерира с намалените реимбурсирани нива, не се използва за оптимизиране на заплащането на други импланти, консумативи и устройства, които досега не бяха добре реимбурсирани.



- Ясно ли е къде отива тази разлика?

- Това е въпрос, който бих задал и аз. Дали отива за лекарства, дали за оптимизиране на клинични пътеки., или заплащане към други каси. Преди 20 дни имах пациент, който във Франция получил по относителна спешност ендопротезиране, за което се е наложило да заплати 30 000 евро. Нашата каса трябва да плати тази сума, тъй като случаят е по спешност. За съжаление, пациентът в България дори трябва да си заплаща за такъв тип процедури и то не малко. Оздравително е да има малко заплащане, но когато то е в хиляди левове то става непосилно за пациентите. Ако такъв тип лечение имаше да речем 80% реимбурсация, то щеше да бъде много по-добре развито в България, а не да бъде "бяла лястовица" - нещо особено и извънредно, защото щеше да е придобило много по-добро професионално развитие.



- Има още един удар по болниците - на практика за април месец, макар че е влязъл в сила новият Национален рамков договор, трябва да харчите толкова колкото през февруари.

- Това е абсурдно. Ние сме надскочили значително февруарската стойност, което е повече от логично. Февруари е къс и празничен месец. Моето становище е, че тези лимити ощетяват както пациентите така и болниците. Абсурдно е на медицинска дейност да има лимит. Това един вид е болните до 20-ти на текущия месец да имат право да са болни, а онези след тази дата - да нямат такова право.



- Можем ли да очакваме поредни дела заведени от болниците срещу здравното министерство и срещу касата?

- Без всякакво съмнение. Вече има дори подобни спечелени дела в Благоевград, в Троян.



- Седем или осем са спечелените дела, в Разград също има спечелено дело.

- Най-неприятното за България като страна е, че такива дела, изнесени на европейско ниво в Европейският съд се губят веднага от българската държава и неустойките там са много по-големи от колкото на местно ниво. Стига толкова. Повече от ясно е, че системата има нужда от съществена промяна, която да бъде прагматична. Тя не трябва да е скок надолу с главата, нито да бъде връщане назад към таблиците на социологическото здравеопазване. Трябва да се намери прагматично решение и един от вариантите е въвеждането на хибридна система, при която има контрол върху изразходваните средства и се стимулира модерното здравеопазване.



1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница