ВКЛЮЧВАМЕ СЕ КЪМ ПРОЕКТА "СЪЮЗ НА МИЛИОН ЕВРОПЕЙСКИ ГЕНОМА"

Сърдечноболните ще доплащат до 20 000 лв. за импланти

- За съжаление, изглежда сърдечносъдовите заболявания са останали встрани от таргета на бюджета, защото въпреки допълнителните средства, които бяха гласувани, те не са използвани за оптимизиране на модерните методики в областта на лечението на кардиологичните заболявания. Ние отдавна настояваме да бъдат по-добре реимбурсирани, т.е. да има по-адекватно покриване на разходите, което да доведе до минимално доплащане от страна на пациентите. Писали сме обосновани становища за подобряване на финансирането на такива устройства като дефибрилатори, ресинхронизиращи пейсмейкъри, ендопротези на аортата и се надявахме, че с оптимизирания бюджет на касата това ще се случи. За жалост не стана така, а дори е намалено покриването на други импланти от типа на стентове, клапи и т.н.

- В зависимост от устройството и импланта доплащането може да варира от 200 лв. до 20 хил. лв.

- Никой лекар и никоя болница не може да откаже лечение на пациент. Когато същият този човек не може да плати за това, разходът е за сметка на болницата.

- Да, най-вероятно ще се случи точно това.

- Според мен при финансирането на модерни методики не е необходимо да има пълна или свръхреимбурсация, но трябва да има поне такова финансово покриване, което да позволява доплащане в обозрими граници, които да са достъпни за повечето българи. За да бъде това най-честно и социално обосновано, е добре да не се плаща от джоба, а да е в приоритетите на една допълнителна здравна осигуровка, която да поеме този дефицит, който касата не може да покрие. Такъв недостиг на средства има, и това е повече от ясно. Статистиките сочат, че ние всички доплащаме за здравни услуги повече от 40% от разходите. Вместо това да е толкава хаотично, то трябва да бъде предвидено и планирано.

- Да, и това е очевидно. То проличава дори в статистиките. Например в една от тях се казва, че има директна връзка между доходите на населението и разпространението на сърдечносъдови заболявания. Колкото по-бедна е страната, толкова по-чести са проблемите със сърцето. Такива страни са Беларус, Украйна, Румъния, България и др. В същото време в тези страни разходите за здравеопазване са най-ниски за глава от населението. У нас те трябва да се увеличават, за да се подобри здравният статус на хората. Това обаче не може да се поеме само от бюджета, затова трябва да се въведе система за допълнително здравно осигуряване. Освен това е важен солидарният принцип, т.е. тези, които могат да платят, си плащат, а тези, които трябва да получат, получават. Това е прагматично и би работило за намаляване на диспропорцията, която в момента е огромна. С този тип дивашко доплащане модерното лечение остава недостъпно за обикновения гражданин.

- Много от хората не осъзнават, че те вече дават големи суми под формата на неформални доплащания. Всъщност допълнителното осигуряване ще ни даде възможността да не сме принудени да плащаме непосилни суми и то веднага. В наш интерес би било да има стратегия и тези разходи да бъдат предвидени.

- Не би трябвало. Всички болници, които направят усилие да поведат едни по-твърди и рационални разговори с фирмите, би трябвало да постигнат консенсус, който не натоварва нито лечебните заведения, нито пациентите.

- Според мен няма да имат друг изход. Ако болницата или пациентът не могат да си позволят закупуването на импланти и консумативи на същото ниво, фирмите трябва да се съобразят от чисто търговски интерес.

- Ситуацията е революционна и решението е мека революция. Всички знаем, че така повече не може да се продължава. Този хаотичен модел на доплащане е недопустим и трябва да се въведе система. Трябва да има широка обществена дискусия, която да включва експерти, специалисти, финансисти и политици. Трябва да се вземе решение, което да не ощетява нито една прослойка. Това означава да се постигне консенсус между политици и институции, който да бъде в интерес на здравеопазването и обществото.

- Абсолютно. Достъпът и в момента е ограничен, т.е. той ще продължава да е такъв. Факт е, че като национален консултант получавам все повече заявления за мнение за лечение на сърдечносъдови заболявания в чужбина. Това говори, че българинът е лишен от златния стандарт. Ние сме поставени пред парадокса, че имаме прекалено много болници и предостатъчен брой лекари на глава от населението спрямо средните стойности за Европа. Привидно има добър достъп до медицински услуги, но реално има силно ограничен достъп до високотехнологично лечение. Тъй като явно пациентите са лишени от златен стандарт в дадената специалност у нас, те имат възможност да го потърсят на отворения широк европейски пазар. Поради същата причина и лекарите ни предпочитат работа в чужбина. Причина за това е небалансираното финансиране, което води до невъвеждане на този златен стандарт и в България.

- Не съм напълно съгласен. Нивата на реимбурсация в други страни в Европа са по-високи. Например в Германия те са двойни, а за някои интервенции като аблация са дори три пъти по-високи. Добре е да се вземат за пример няколко референтни страни с различен социален статус. Трябва да следим добрите европейски практики, за да имаме развитие напред и нагоре.

- Медицината у нас постигна голямо наваксване в последните години. За съжаление обаче тази добра медицина не намира достатъчно масово приложение. Това е така поради проблеми в здравната ни система. Смятам, че това е най-голямото предизвикателство, а именно въвеждането на новите методики, които вече са станали златен стандарт.