Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 16. 02. 2016 Национални телевизии
Изтегляне 362.59 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Реформата в здравеопазването БНТ, Референдум Гости
- Д-р Ваньо Шарков
- Д-р Стойчо Кацаров
- Водещ
- Доц. Любомир Киров
- Д-р Венцислав Грозев
- Д-р Ваньо Шарков: ... Д-р Стойчо Кацаров
- Проф. Николай Габровски
Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 16.02.2016 Национални телевизии 
Реформата в здравеопазването БНТ, Референдум 
Гости: Ваньо Шарков, заместник-министър на здравеопазването, д-р Венцислав Грозев, председател на Българския лекарски съюз, доц. Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари, д-р Стойчо Кацаров, Центъра за защита на правата в здравеопазването, проф. Николай Габровски, завеждащ Клиниката по неврохирургия в „Пирогов” Водещ: Добър вечер. Вие гледате Референдум – предаването, което иска да чуе вашия глас. Часове преди в парламента да се чуят политическите аргументи за и против здравната реформа на кабинета, в студиото даваме думата на лекари, представители на съсловни организации, на министерството и на неправителствения сектор. Ще разгледаме някои основни промени и възможните ефекти от тях. Смятате ли, че предстоящите промени в здравеопазването, правата ви на пациенти ще бъдат по-добре защитени. Това е основният въпрос, на който Алфа Рисърч тества обществените нагласи тази вечер. Още данни на въпроси, свързани с реформата в здравната система ще видите след малко. Всички вие може да ни пишете още сега на страницата ни във Фейсбук и в Туитър. Ето кои са участниците в дискусията тази вечер. Добър вечер на д-р Ваньо Шарков, зам.-министър на здравеопазването. Здравейте и добре дошли. Д-р Ваньо Шарков: Добър вечер. Водещ: Д-р Венцислав Грозев, председател на БЛС, хирург в многопрофилната болница Георги Странски в Плевен. Д-р Венцислав Грозев: Добър вечер. Водещ: Здравейте. Доц. Любомир Киров, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекар, национален консултант по обща медицина с лекарска практика в Пещера. Добър вечер и на Стойчо Кацаров, бивш зам.-министър на здравеопазването, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването. Добър вечер. Д-р Стойчо Кацаров: Добър вечер. Водещ: Добър вечер и на проф. Николай Габровски, началник на неврохирургията в Пирогов, основател на медицинския сайт pulse.bg, на който намерихме интересни дискусии и дебати. Надявам се такъв да бъде и нашият разговор тази вечер. Време е да го започнем. Темата е меко казано необятна, въпросите – много. Ние сме се спрели на някои от тях, които се явяват основно дискусионни в последните дни, бих казала в последните месеци. Да видим сега каква оценка им дават участвалите в допитването на Алфа Рисърч, направено специално за това издание на предаването ни. През последните месеци бяха направени няколко предложения във връзка със здравната реформа. Вие лично кои от тях одобрявате и кои – не. С най-висок процент одобрение се ползва въвеждането на националната здравна карта – 75,9% от участвалите в това изследване я одобряват. На второ място, измерване удовлетвореността на пациентите със 71,8% одобрение, следвано от разделянето на здравните услуги на основен и допълнителен пакет – 59,2% дават одобрение за разделяне на два пакета, въвеждането на таван за доплащане на лекарствата от пациентите събира одобрението на 52,7% от участвалите в допитването. А въвеждането на пръстов идентификатор в болниците и в аптеките събира най-висок процент неодобрение – 62,9% от запитаните не харесват това предложение, 37% са съгласни да се въведе такъв пръстов отпечатък. Д-р Шарков, да започнем отзад напред, защото преди малко в новините видяхме включване на нашия репортер Деси Маркова след разговорите на министъра преди утрешните дебати по вота на недоверие с парламентарни групи от управляващото мнозинство и там темата за този пръстов идентификатор също беше засегната, че са нужни още разговори, че трябва още да се обмисли какво да се прави. Склонни ли сте, ако трябва да жертвате някои от тези предложения за промени, да жертвате това за пръстовия отпечатък? Д-р Ваньо Шарков: Добър вечер на всички. Това, което мога да кажа съвсем в началото – не, не съм склонен. И не съм склонен да бъде жертвано такова нещо. Трябва да бъда честен, ако съм склонен, това означава да съм склонен да премахна правото на пациента да разрешава плащането на Касата за извършени негови здравно-медицински услуги. Това е основният дебат. И той не е дебатът дали ще бъде точно пръстов отпечатък, дали ще бъде нещо друго. Вкарването на темата, че това е наистина пръстов отпечатък, измества целия разговор. Всъщност тук не става въпрос, първо, не става въпрос за пръстов отпечатък в смисъла, който е залегнал във всички криминални филми и т.н. Става въпрос за цифрен код, който се генерира, и от който цифрен код не може след това да бъде направен пръстов отпечатък. Това означава, че във всеки един момент всеки един от нас като пациент на тази здравна система, в момента, в който има досег с нея, по най-лесния и по най-евтиния начин, защото това на пациента няма да му струва абсолютно нищо, за разлика от всякакъв друг вид карта, дори за личната си карта плащаме пари. Това го носим винаги със себе си, никога няма да го забравим вкъщи, никога няма опасност да забравим поредността от числата, който представлява този цифрен код, и винаги с него ние можем да дадем разрешението си Касата да плати за медицинската услуга, която ние сме получили. Водещ: Да включим останалите в разговора. Д-р Кацаров, как ви се струва идеята за пръстов идентификатор? Д-р Стойчо Кацаров: Струва ми се... Водещ: 37% казват, че все пак е добър вариант, защото очевидно има някаква злоупотреба. И ако това ще я пресече, ок, съгласни са. Д-р Стойчо Кацаров: Ама най-малкият проблем е пръстовият отпечатък. Аз съм готов да ви дам и ДНК проба, ако искате. Няма да има никакъв резултат от това нещо. Ние досега се идентифицирахме. И ако ползвам термина на д-р Шарков – разрешавахме заплащане с личната си карта, като минавахме през едни картови четци. Болниците похарчиха близо 10 млн. лв. да купуват такива четци, сега ще трябва да ги изхвърлят. Резултатът от въвеждането им е нула по отношение на контрола на плащанията. Подобен ще бъде и резултатът от въвеждането на пръстовите отпечатъци. Основната идея на този идентификатор не е да удостовери просто, че съм бил на преглед. Защото аз и сега се подписвам в амбулаторния лист, че съм бил на преглед. Без моя подпис той не може да бъде отчетен. Идеята на този идентификатор е да бъде ключ към моето здравно досие. Това е важното и това е смисленото. Това си заслужава, ако щете, дори с пръстов отпечатък да се отваря. Проблемът е, че ние нямаме здравно досие. Министерство на здравеопазването не изработи национална здравноинформационна система, в която да имаме своя пациентски електронен запис, така че когато аз положа пръстовия си отпечатък или личната карта, или каквото и да било, ако щете, то да отключи на лекаря пътя към моя пациентски файл. Това има смисъл, за да може той да види какви диагнози са ми поставяни, какви са резултатите от моите изследвания и да му помогне в самата медицина. Водещ: Д-р Грозев? Д-р Венцислав Грозев: Добър вечер и на вас, и на всички ваши зрители. Водещ: Добър вечер. Д-р Венцислав Грозев: Ами, вижте, БЛС чрез решението и на своя Управителен съвет категорично заяви несъгласието си с въвеждането на т.нар. пръстов идентификатор, или пръстов отпечатък, както ще да го кажем, който ще генерира 10-, 12-цифров код и т.н., и т.н., особено през Националния рамков договор. За нас действително разковничето се крие в електронното досие и електронната здравна карта, която най-вероятно ще даде най-добрата форма на отчетност и на дисциплина. Водещ: Ами до тогава? Д-р Венцислав Грозев: Ние разбираме, че този пръстов отпечатък, както и картите, които бяха, личните с чекирането преди около година има за цел до известна степен да дисциплинира системата, да е дисциплиниран в нейното болнично ниво, в аптеките, пък и в извънболничната помощ. Но считаме, че най-добрият начин на дисциплиниране на системата, най-добрият начин на отчетност и най-добрият достъп и на всеки един, който има право и му се даде такова да влезе в електронното досие на пациента, за да се види до този момент какво е използвано, какви терапевтични или хирургични процедури са извършвани върху него, е електронната здравна карта. Тя ще даде пълна яснота в здравословния статус на всеки един пациенти и на лекарствоснабдяването и лекарствоползването по-точно от всеки един пациент. Така че нашето мнение е такова и то е категорично, особено ако, така, се явява тенденция този пръстов отпечатък или пръстов идентификатор, пардон, да бъде въведен през Национален рамков договор. Ние в никакъв случай не сме съгласни и сме категорично против. Водещ: Мнение на наш зрител. С него ще подам за реплика към вас, доц. Киров. Полезното е, че се пробва по този начин да се затегне контрола в болниците - и като финансиране, и като качество на проведеното лечение на реалните пациенти за реални заболявания и реални дни на престой. Други хора обаче казват – не знам, чувствам се като криминално проявен, като престъпник, как така ще си оставям отпечатъка. Доц. Любомир Киров: Само едно уточнение, преди да продължа. От две години и половина не съм национален консултант към Министерство на здравеопазването. Затова не поемам и не нося никаква отговорност за действията и мерките, въвеждани от Министерство на здравеопазването. Това към зрителите, за да сме наясно и начисто. По отношение на пръстовия отпечатък. Кой пръст ще се ползва – показалец, палец, малък. Може би в кръга на шегата. Но д-р Шарков каза, че с палеца, да кажем условно, се разрешава плащането от Касата на каквато и да е услуга. Имаме подпис, имахме лични карти и какво ли не друго. И не пациентът, не подписът му, нито палецът му ще разреши плащането. Защото от НЗОК си имат РЗОК по места, те проверяват документи, пък ги връщат, пък това не е както трябва, пък това няма да ви го платим. Докато не пресеят всичките неща 100 пъти – няма плащане. Така че вашият палец и моят палец, защото и аз съм пациент, и доскоро бях, просто няма никакво значение. И това било едно код. Ами, в личната карта какво е бе, хора – не е ли код?! Ами, в здравната карта чипът какво е – не е ли код?! Защо трябва точно палеца да си сложи?! Аз предлагам палеца на крака да ползваме, ако ще правим. По-нататък, това за достъпа до досието е чудесно. Но все си мисля, че специално при нас - личните лекари, общопрактикуващите, след като вие сте дошли при мен, ние подписваме един договор – вие ме избирате, аз се съгласявам и всеки слага подписа. Това би трябвало да означава, че аз мога да имам достъп до всички ваши данни, когато е необходимо. И след като вие сте си поверили здравето в моите ръце, какво остава за информацията, свързана с това здраве. И аз съм човекът, който би трябвало пък да даде достъп, ако се наложи някъде, вече следващите нива, където не ви познават така добре в специализирана или болнична помощ, на колегите да ползват досието. Друг е въпросът, че въпреки всичките приказки за регистри и пари, които се изхарчиха за електронни здравни досиета и проби, до момента нищо не е направено. Базата данни я има. Тя просто трябва да се обедини и някой да се размърда да свърши работа. Водещ: Проф. Габровски. Проф. Николай Габровски: Моето мнение е, че безспорно е, че затягане на дисциплината в системата трябва да има. Голяма част от мерките, общо, които се взимат, са именно в тази насока. Но аз лично не бях напълно убеден, че това ще е най-добрият начин, по ред причини. На първо място, чисто психологически. Нека се съгласим, и от филми и т.н., първата аналогия, която човек прави с даването на пръстов отпечатък, е съвсем различна. Безспорно последвалото обяснение, че това е идентификатор и т.н., променя в някаква степен нещата. Но това, което на мен ми липсваше допълнително, беше един ясен анализ какво все пак се очаква да се получи в резултат на тази, на въвеждането на тази мярка. Такъв анализ не беше представен. Сега, дали това е комуникационен проблем или друг, аз не мога да кажа. Но общото впечатление е това – психологически неприемливо решение, с една неясна полза. Така че, като цяло ... Водещ: Д-р Шарков, сега ще ви дам възможност. Преди това обаче нека много бързо две мнения на зрители. При влизане в болницата – го приемам. Естествено е, че болниците, които злоупотребяват, ще са против. Ще ви дам за пример, че съм получила документ от болница, ще спестя името й, в София, а всъщност никога не съм я посещавала. Нали разбирате как е станало. И още едно мнение – не знам защо в България ще се купят 100 компютъра на цената на 10 хил. Много пари ще изтекат тук и там, докато една наивно добра идея бъде реализирана. Д-р Ваньо Шарков: Първо, искам да кажа, че на втория въпрос не знам за какви компютри става дума. Това, което мога категорично да кажа, е, че по отношение на ефекта – такава система е въведена в Италия, в резултат на което с 10% спадат злоупотребите в сферата на здравеопазването. Според доклад на Световната банка, ние в сравнение с останалите европейски страни имаме около 13% констатирани злоупотреби в сферата на здравеопазването, поради причината, че не работим с такъв идентификатор. Водещ: Това е общо, прощавайте, и за болници, и за аптеки. Д-р Ваньо Шарков: Да. В нормалните, в останалите европейски страни този процент се движи между 3 и 5. Италия свалят с въвеждането на мярката при тях, сваля тази злоупотреба с 10%. Второто, което искам да кажа по отношение на подписите, понеже доц. Киров каза. Всъщност, доц. Киров, самият вие 2012 г. предлагате амбулаторния лист да не бъде подписван от пациента, а да бъде подписван с електронно устройство. Написали сте го Пентаблет. Едва ли Пентаблет-а би струвал по-малко от това, което ние предлагаме. Всъщност това, което предлагаме, не струва, пак повтарям, абсолютно нищо на пациента. Но му дава възможност да осъществява контрол. Като това, което сме предложили, е в рамките на тази година да има 3-месечен гратисен период, да се види как системата работи, там, където има проблем, той да бъде решаван. И съответно през тази година да бъде само в болничната система и само по отношение на аптеките. В останалите сфери – извънболнична, специализирана, ПИМП и т.н., да бъде в следващ период. И не на последно място, всички тук вероятно отключват своите телефони и компютри с пръстов отпечатък, както го наричат всички. Отключват го, но това не означава, че фирмата, от която са си го купили, има техните пръстови отпечатъци. Това не е пръстов отпечатък. И това е безспорно. Плюс това, искам да кажа само, че има европейски регламент – 911, приет от ЕП през април месец 2014 г., който става абсолютно задължителен за всички европейски страни по отношение на електронния идентификатор от 1 юли 2016 г. Все пак ние сме европейци. Водещ: Един казус, моля ви тук кратко да отговорим, но е много важно, защото той се повтаря в десетки мнения на зрители. Аз лично съм вдигала телефона в нашия Нюзрум поне десет пъти с този въпрос. Възрастни хора живеят в малък град или село, децата им живеят в Испания, такъв беше последният случай, нямат живи други роднини, идентификатор, за да си вземат лекарствата по здравна каса от аптеката. Д-р Ваньо Шарков: Не е необходимо. Има предвидени изключения за всеки един от тези случаи, включително за хора, които поради спецификата на своята професия, примерно, цял живот са работили с химикали, не могат да генерират такъв цифров код, всички тези изключения са предвидени и по отношение на хората, които не могат сами да си купуват лекарствата и примерно кметът на малкото селце, ходи той да им взима лекарства, в момента тяхната рецепта се изпълнява, като тяхното име на получателя се написва отдолу. Всъщност тук в рамките на тези три месеца всички тези случаи на изключения ще бъдат изгладени и всеки ще продължи да си получава лекарствата по този ред, по който ги е получавал досега. С единствената разлика, че вече ще има пълна гаранция и знания за това кой е взел това лекарство и дали го е взел, за да си прави паралелен износ, да го изнася в други държави и да печели от това нещо, или то наистина е използвано от българските граждани и Касата заплаща за него. Водещ: Заповядайте. Да, реплика и след това д-р Грозев. Доц. Любомир Киров: За да няма неясноти. Доцента Киров и нашата организация предложих да се въведе Пентаблет-а. Но за да се подписват хората върху него, не да си слагат пръстите. Да се подписват. Д-р Ваньо Шарков: А подписът къде се съхранява след това? Доц. Любомир Киров: Той се съхранява в паметта на компютъра. Д-р Ваньо Шарков: Това е спесимен. Доц. Любомир Киров: И нашата цел беше ... Д-р Ваньо Шарков: Който може да бъде използван в банката. Доц. Любомир Киров: А пръстовият отпечатък не може? Д-р Ваньо Шарков: Никъде. Той не е пръстов отпечатък, той е код. Доц. Любомир Киров: Сериозно? Той може да се фалшифицира. Не ме прекъсвайте, моля ви се, аз не ви прекъсвах. Нищо, че сте министър, аз съм ... Д-р Ваньо Шарков: Просто не е вярно. Доц. Любомир Киров: Как да не е вярно? И нашето предложението беше, за да се елиминират тоновете хартия, защото само от тези амбулаторни листа, които ние печатаме, уважаеми гости, отиват 50 тона хартия годишно. Знаете ли колко дръвчета се изсичат? И идеята ни беше това да се спести и да влиза информацията направо в електронен вариант. Тоест нашият начин на мислене беше няколко години преди някой да се сети да прави ... Д-р Венцислав Грозев: Аз искам да ви върна мъничко назад и да кажем следното, че липсата на контрол или невъзможността, а по-точно - нежеланието на контролиращия орган в лицето на НЗОК, доведоха нещата до такива ситуации, в които ние да спорим колко е правилно, колко не е правилно... Водещ: Не, доведоха дотам, че ние да търсим начин, да приемем по дефиниция, че от болниците се точи касата и да търсим варианти как това да не става. Д-р Венцислав Грозев: Вижте, аз не знам откъде Световната банка е взела такава статистика, за да ми твърди, че в България, видите ли, 13% от извършената дейност в болничните заведения е фалшива. Д-р Ваньо Шарков: Не, не. Не говорим за болничните. Д-р Венцислав Грозев: Изобщо. Д-р Ваньо Шарков: Изобщо. Д-р Венцислав Грозев: Добре, хубаво. Дори и така да е. Водещ: В цялата система. Д-р Венцислав Грозев: На мен само преди няколко месеца ми съобщиха, че в България най-често се умирало от апендикс. Пак от световната банка. Нали, лично аз като хирург не мога да го приема това нещо. Вашата пациентка, която ви е споделила, че фактически влязла в рубриката на т.нар. отчетена, но неизвършена дейност, сигурно е права жената, тя няма да си го измисли. Питам аз – къде е контролният орган до този момент, за да контролира тази дейност? Да, ако има такова нещо, и ние винаги сме го заявявали, това са колеги или част от колегията в дадена болница, извършва едно такова действие, което бърка в джоба на човека и на колегите ми, които нормално, естествено, висококачествено и отговорно си вършат работата. Да, санкционирайте ги. Никога БЛС не е бил против това нещо, против контрола и против санкцията, там, където тя е установена. Водещ: Стойчо Кацаров. Д-р Ваньо Шарков: Аз съм абсолютно съгласен. Само едно изречение. Водещ: Само едно. Д-р Ваньо Шарков: Въпросът не е в това Касата да прави контрол. Вероятно, д-р Грозев е абсолютно прав. Въпросът е да дадем възможност на всеки пациент да контролира парите, които той е внесъл в тази каса. Толкова ли е трудно, за Бога? Д-р Венцислав Грозев: Той пак може да ги контролира. Водещ: Стойчо Кацаров. Д-р Стойчо Кацаров: Сега, може ли да върнем разговора на сериозно ниво?! Водещ: Ами, той е сериозен. Д-р Стойчо Кацаров: Ами, не е много сериозен. Д-р Шарков спомена за европейска директива. В тази европейска директива е предвидено да има уникален идентификатор за целия ЕС. Д-р Ваньо Шарков: ... Д-р Стойчо Кацаров: Който да бъде лична карта с чип, с която ние ще можем да имаме достъп до администрация, до банка, до здравна система. Д-р Ваньо Шарков: Това не е вярно. Д-р Стойчо Кацаров: Да напомня ли на всички тук, че преди един месец МВР обяви обществена поръчка за 500 млн. лв. за въвеждане на лична карта с чип? И аз задавам въпрос – какво ще стане с пръстовите идентификатори, устройства и т.н., след като след година или две ще бъде въведен новият универсален за целия ЕС идентификатор? Ще стане ли същото, което стана с четците за карти, които сложихте в болниците миналата година? Какъв е резултатът от поставянето на тези четци, защото миналата година, когато бяха въведени, д-р Шарков по същия начин, със същите думи, ни обясняваше, че това е важно за отчетността и контрола. Д-р Ваньо Шарков: Така е. Д-р Стойчо Кацаров: Някой ще понесе ли отговорност... Д-р Ваньо Шарков: Аз веднага ще ви отговоря. Д-р Стойчо Кацаров: ... за похарчените пари, за нервите и за всичко, което се случи с тези идентификатори. Д-р Ваньо Шарков: Готов съм да отговоря. Водещ: Преди това, проф. Габровски. Защо не работят тези четци? Проф. Николай Габровски: Ами, аз всъщност не мога да кажа още, че не работят. Просто съвсем ясно заявих, че така, както беше комуникирана информацията, това, което достигна до нас, е обезпокоително. Водещ: Не, ние не говорим за това, което ще бъде. За това, което е до момента. Проф. Николай Габровски: Това до момента, виждам, че тече дискусия. Очевидно залогът тук е твърде сериозен, бих казал. Защото за мен лично стягането на дисциплината в системата не може да мине също само през едни четци. Факт е, че злоупотребите, които се извършват, трябва да бъдат контролирани. Но тук е мястото на контролните органи, както спомена д-р Грозев. Аз смятам, че те би трябвало, ако си вършеха достатъчно добре работата, най-вероятно ние този разговор въобще нямаше да го водим и изобщо нямаше да се чудим какви идентификатори да измисляме – било то карти, било то пръстови ... Д-р Венцислав Грозев: Точно така. Дори аз бих добавил нещо друго, проф. Габровски. Въпросът е не само в контрола, въпросът е и в липсата на санкция. Няма дисциплиниращ ефект. Когато аз върша нещо и никой не ме санкционира мен, ами аз ще продължа да си го върша. Проф. Николай Габровски: В известна степен тук не мога... Темата за контрола смятам, че е особено важна. Тъй като е факт, че много често от НЗОК се чува, че те нямат експертен капацитет да осъществяват такъв контрол, нямали достатъчно хора и т.н. Но в края на краищата контролните органи са тези, които трябва да преценят една дейност извършена ли е или не, има ли някаква фалшификация, има ли някаква измама. Водещ: Кратки реплики. Искахте преди малко думата. След това доц. Киров... Доц. Любомир Киров: Много лесно е да играем на стражари и апаши. Но това не решава проблемите. По-скоро трябва да се мисли за промяна на правилата и промяна в системата. И то такава промяна, която по-малко да администрира, да дава повече свобода да се прави медицина и да се лекуват хора, и да не се създава среда, в която да се правят нарушения. Защото такава среда в момента има, но мерки не се предприемат, за да се решат проблемите. Отпечатъци, четци, какво. Аз задавам следния въпрос – никой не може да принуди човек да си сложи пръстовия отпечатък. Той трябва да попълни декларация да се съгласи. Ако не се съгласи, какво правим тогава – ще му откажем помощ? Питам... Каталог: images -> Documents Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Семинар (за най-малко 20 участници) Documents -> Програма на „загорка" ад „ Създаваме по-добро бъдеще" Documents -> Програма за Първи ден: 11. 00ч. 11. 15ч.: Регистрация на участниците и получаване на материали Изтегляне 362.59 Kb. Сподели с приятели:
|