Пресклипинг: „Здравеопазване” 22. 11. 2014 Здравните разходи под министерска лупа



страница1/4
Дата02.02.2018
Размер0.63 Mb.
#53587
  1   2   3   4
Пресклипинг: „Здравеопазване”
22.11.2014


Здравните разходи под министерска лупа

Калоян Атанасов
Ръководството на здравното министерство само вдигна високо летвата на очакванията към работата му и много трудно ще я прескочи от три опита. Здравният министър д-р Петър Москов заяви, че основната цел на ведомството му е да увеличи продължителността на живота на гражданите и да подобри здравето на нацията. Акцент ще бъде поставен към майчиното и детското здравеопазване, където България ще гони показателите, характерни за средните нива в Европа. Разбира се, това не става от днес за утре, но дори и да се случи частично, Москов и екипът му ще заслужат орден "Стара планина" I степен за особени заслуги към държавата. Защото годишно страната отделя по 241 евро на човек за здраве, докато средното европейско ниво е 1800 евро. Необходимо е да си същински корифей в бранша, за да постигнеш качество на медицинските услуги и високи резултати със 7-8 пъти по-малко средства. Но от опит и ентусиазъм глава не боли.

Москов, както и предишните ресорни министри, ще започне здравните маневри от спешната помощ. Той поясни, че е прегледал всички досегашни стратегии и предложения за реформи в сектора, след което е синтезирал и развил някои от идеите. Министерството на здравеопазването вече разполага с готова концепция за промени в бързата помощ, която ще бъде внесена в Министерския съвет. С нея ще кандидатстваме за финансиране по европрограмите, както и за допълнителни средства по оперативната програма "Добро управление". Предвижда се подобряване на инфраструктурата, на санитарния транспорт и медицинската апаратура. Друга идея е да се въведат нива на спешност за повикванията на пациентите, така че те да бъдат по-ефективно разпределяни между болничните отделения и лекарската помощ. Заплатите на спешните медици ще бъдат увеличени и ще се изравнят с доходите на джипитата.

Здравният министър ще възкреси проекта за създаване на интегрирана електронна система в здравеопазването. За нейното изграждане вече е осигурено финансиране и предстои да бъде обявен публичният конкурс за избор на изпълнител. Според Москов електронното здравеопазване ще доведе до "изсветляване" на разходите, на броя на реално преминалите пациенти през джипитата и болниците, както и на финансовите потоци, които циркулират в системата. Дано електронното здравеопазване на Москов стигне по-далеч от това на предшествениците му. Бившият здравен министър на ГЕРБ Десислава Атанасова ни обещаваше, че електронните досиета, рецепти, болнични листове и пациентски карти ще влязат в употреба до края на 2013-а, но вместо това проектът за интегрирана информационна система "БАЗИС" на стойност 7.2 млн. лв. потъна в кулоарите на Върховния административен съд.

Подготвя се й преструктуриране на финансирането в здравеопазването. Здравната каса няма да бъде демонопо-лизирана, но вероятно ще поеме един основен пакет услуги, а останалото ще бъде покрито от частните застрахователи. Москов смята, че това ще доведе до по-рационално разпределение на ресурсите, тъй като има сфери, които са свръхфинансирани за сметка на други. Министърът очевидно иска да "избяга,, от клиничните пътеки, които изкривяват финансовата картина, и да ги замени с диагностично-свързаните групи. Но в сегашната ситуация на дефицити едва ли ще се намерят необходимите за подобна реформа няколко милиарда лева.

"Бюджетите на Националната здравно-осигурителна каса и на Министерството на здравеопазването за 2014-а няма да бъдат под актуализираните нива за тази година", обеща Москов. Това значи, че осигурителният фонд ще харчи малко над 3 млрд. лв., а ведомството ще разполага с около 400 млн. лева. И двете институции възнамеряват да излязат от ролята на пасивен платец и да засилят контролните си функции. Не е зле, поне като идея...
Москов сформира мъжки екип
Петър Москов представи официално заместник-министрите си. Д-р Бойко Пенков ще отговаря за въвеждането на електронното здравеопазване, за управлението на търговските дружества, за собствеността и капиталовите разходи, за регулирането и осигуряването на лекарствени продукти и медицински изделия и за регулирането на дейности, свързани с наркотичните вещества. На доктор Ваньо Шарков са поверени медицинските дейности, управлението при кризисни ситуации, медицинското образование, квалификацията и следдипломното обучение в системата на здравеопазването и провеждането на обществени поръчки. Най-новото лице в екипа - д-р Адам Персенски, ще администрира международни проекти и специализирани донорски програми, ще отговаря за европейската координация и международните дейности, за промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве, ще се занимава и с лекарствата, включително и ваксините.
Специализантите ще си избират болница

Калоян Атанасов
Обучението на специализантите ще бъде безплатно и младите лекари ще си избират болницата, в която да практикуват. Това обеща заместник здравният министър д-р Ваньо Шарков. Завършилите медици ще работят на трудов договор, като паралелно с това няколко пъти годишно ще посещават теоретичните курсове в университета. Те ще могат да се договарят с лечебниците да плащат таксата за обучението им, при положение че останат на работа след завършването на стажа. Обмисля се възможността при най-дефицитните специалности като патология и съдебна медицина, където не достигат лекарите, практиката да се плаща от държавата. Това е отговорът на здравното министерство на проблема със специализациите. Преди дни стана ясно, че проектът за обучение на младите медици "Нови възможности за лекарите в България" е пред провал. От отпуснатите 10.270 млн. лв. досега са усвоени по-малко от 3 млн. лева. Договори с болници са сключили едва 598 лекари и 48 зъболекари, а изпълнението на проекта, финансиран с европейски средства, трябва да приключи до края на годината.

Една от причините за неуспеха е, че стипендията от две минимални заплати се полага едиствено, когато студентът откаже да сключи трудов договор с болницата, в която практикува. Реалното възнаграждение е много по-малко и едва покрива месечната такса за обучение. Освен това младите лекари се оплакват, че са длъжни всеки месец да подписват купища бумаги. Друга пречка е, че след придобиване на специалност медиците не желаят да бъдат преразпределяни на работа от един в друг град. Прослуженото време в болницата пък не се счита за трудов стаж и специализантите остават без осигуровки. Самата процедура по кандидатстване е тромава и младите хора предпочитат да заминат на Запад, където специализациите са достъпни и много по-добре платени.


Милиони празни думи, милиарди потрошени пари

Александър Маринов
Ако се ръководим от библейската мъдрост "В началото бе словото", новото управляващо мнозинство има намерение да преобрази коренно страната, или според модерното клише, "да я реформира". В Програмната декларация на правителството думата "реформи" се среща над сто пъти на 16 страници, а намеренията за реформи (макар и да визират съвършено разнопорядкови неща) присъстват в 16 от 20-те "приоритета" (доколкото приоритетите, т.е. най-важните неща, могат да бъдат десетки). Нещо повече, дори в областите, пощадени от говоренето за реформи, такива всъщност се предвиждат, поне от гледна точка на наложилия се у нас "модел" на реформи - милиони празни думи, милиарди потрошени пари без видим резултат (ако не броим личната изгода на няколко десетки "реформатори"). За пример може да се посочи разделът "Отбрана", където под заоблени формулировки от рода на "постепенно развитие на нови отбранителни способности" се подготвя изразходването на милиарди левове за нови въоръжения в неясно чий (със сигурност не и българския национален) интерес.

Към това трябва да прибавим и предвиденото разработване и приемане на поне половин дузина нови стратегии, провеждане на дискусии и референдуми за реформи и други подобни производни. Някои от реформаторските намерения са направо комични, като записаната в раздел "Култура и духовност" реформа на музейното дело чрез "създаване на нов тип музейна експозиционна култура от типа на Националния музеен комплекс "БГ Лувър". Други са рискови от гледна точка на средносрочната перспектива, а трети опасно посягат на дълбоките корени и същността на националната ни идентичност (като постулираната от министъра на външните работи необходимост "да докажем, че сме западна нация", което по пътя на логиката означава, че трябва да станем такава).

След встъпването си в длъжност министрите продължиха неуморното говорене за реформи и конкретизираха своите лични реформаторски амбиции

Министърът на финансите потвърди намерението за поредната реорганизационна авантюра (сливането на НАП и Агенция "Митници") с интересното предположение, че "ефектите от обединението би трябвало да са по-скоро положителни, най-малкото заради подобряването на координацията и по-доброто териториално покритие на контролните функции". Министърът на правосъдието Христо Иванов се закле, че или ще започне реформата, или ще напусне, макар очевидно да има предвид не началото на някакви реални практически стъпки, а просто приемането на актуализираната стратегия за съдебна реформа от правителството и Народното събрание. Министърът на здравеопазването Петър Москов обеща просто "яка система от реформи", като обяви, че ще гледа като врагове всички субекти, които налагат в здравеопазването "други приоритети освен този да се помага на болните". Дори министърът на спорта реши да не остане назад от всеобщия реформаторски патос и обяви простичко: "Имаме проевропейско реформаторско правителство, което значи, че моята задача е да проведа реформи в областта на спорта". Всички вкупом твърдят, че първопричината за всички злини е "наливането на пари в нереформирани сектори" и че оттук нататък важи правилото "пари срещу реформи". (Впрочем, същото говореше и Сергей Станишев като министър-председател на тройната коалиция.) Важното, което произтича от цялата тази словесна хиперактивност, е, че българското общество ще направи голяма грешка, ако подмине с пренебрежение разгарящия се реформаторски плам на управляващите. Защото ще плати много висока цена за придобиващия все по-реални контури неконтролиран разпад в редица области.

Въобще не твърдя, че няма сектори, които драматично се нуждаят от дълбоки реформи. Нещо повече, както неведнъж съм писал по повод на необходимостта от "смяна на модела (или на системата)", абсолютно е необходима цялостна реформа на държавността и на институционалната система (а не само на съдебната). Но това, което ни предлагат - хаотичен набор от несвързани помежду си, неаргументирани и необезпечени с ресурси и най-вече със знания намерения без ясно обозначени времеви рамки и очаквани резултати - не са реформи. И най-важното - нито в документите си, нито в публичните си изяви представителите на новата власт не правят и опит да обосноват своите идеи за промяна с аргументи за съответствието между реформи и публичен интерес. В най-добрия случай става дума за имащи добри намерения, но неподготвени и неадекватни хора, попаднали по стечение на обстоятелствата на върха на държавата. В лошия (и най-вероятен) случай - за субекти, които искат да угодят на вътрешни и външни работодатели и господари, да приберат едни комисиони или да погъделичкат егото си (а вероятно и трите заедно).

Така че потребност от реформаторска енергия и смелост съществува, но в дадения случай сме свидетели на една повърхностна имитация, която има за цел всичко друго, но не и осъществяване (или поне подготовка) на реално необходимата на обществото промяна. При това - в повечето случаи, виждаме съвършено съзнателна подмяна на истинските реформи с имитационни напъни. Мога да посоча сам три аргумента в полза на тази оценка.

На първо място, реформите изискват точна преценка за необходимите ресурси

- властови, финансови, информационни, но най-важният ресурс е обществената подкрепа. На свой ред тя идва на основата на убедителното обосноваване на необходимостта от реформите с оглед на съществени публични интереси, потвърдени чрез диалог с обществото. С малки изключения (като реформата на съдебната система) не само няма такива аргументи, а въобще проблемите не са били открито поставени за публична дискусия. Типичен пример са неистовите усилия за дебалансиране на външната и отбранителната политика чрез посочване на фиктивни врагове и заплахи, както и без необходимите аргументи и на цената на огромни преки и косвени разходи, при това - на фона на редица агонизиращи системи.

Ако е наистина толкова важно да се превъоръжаваме за милиарди и да поддържаме открито враждебен курс към Русия, защо съответните управляващи партии не го записаха изрично в своите предизборни програми и не направиха дори и опит да убедят обществото в необходимостта от тази промяна? Защо не бе заявен курсът към промяна на националната идентичност (да станем "западна страна"), след като е ясно, че не сме, не можем и не се налага да извършваме такъв "самовъзродителен процес"? Отговорът е очевиден - защото посочените и много други намерения не само нямаше да бъдат възприети от мнозинството от българите, а и вероятно щяха да се отразят чувствително на електоралната подкрепа за тези партии.

Дори в малкото области, които бяха заявени като приоритет за реформи преди изборите (макар и с твърде различно съдържание при всяка от четирите управляващи партии), е очевидна липсата на нормативни и политически условия за тяхното реализиране. Единственият път за провеждане на съществена съдебна реформа минава през свикване на Велико Народно събрание, а политическата подкрепа за такава стъпка клони към нулата. Нещо повече, нито един от участниците във властта, включително и Реформаторският блок, не желае да постави въпроса ребром - или се договаряме за свикване на ВНС, или се оттегляме от властта. Затова искането за съдебна реформа ще последва съдбата на "ултиматума" Бойко Борисов да не бъде премиер - шумно огласено, удобно рекламирано и тихомълком заметено под килима.

На второ място, реформите изискват солидна аргументация за съдържанието и подреждането на стъпките във времето. Но независимо от догадките, споделени от министър Горанов, не съществува нито един убедителен професионален аргумент за предимствата от сливането на НАП и митниците, докато рисковете са очевидни. Това личи ясно от изтеклия проект за реорганизацията, в който не е посочено нито едно доказателство, да не говорим за липсата на каквато и да било предварителна оценка на последиците. А тези последици, при неизбежното чувствително разстройство на основната функция на приходната администрация в средносрочен план, биха били особено тежки с оглед на моментното състояние на публичните финанси. И всичко това - в името на поставянето под тотален политически контрол на една структура, която неизменно изпълнява през последните години доста несвойствени, меко казано, задачи.

Трето, реформите изискват не просто смелост и мъжество, а жертвоготовност. Няма щастливи и обичани реформатори, особено в условия като българските. Управляващите партии и техните ръководители знаят това и вече е безпощадно ясно, че не са готови да поемат съзнателен риск за истински необходимите реформи. В допълнение, интересите на управляващата класа са диаметрално противоположни на публичния интерес, поради което изключително важните насоки за промяна на публичната среда, свързана с реалното участие и контрол на гражданите, са така общо и пожелателно формулирани в съответния раздел на програмната декларация. Няма съмнение, че провеждането на необходимите за обществото реформи не влиза в реалните планове на управляващите, а и на цялата политическа класа. Друг е въпросът, че много злоупотреби и обикновени глупости ще бъдат оправдавани с реформаторска патетика.




Счетоводителка точила болница

Веселина Ангелова
Счетоводителката на Диагностичния консултативен център (ДКЦ) на болницата във Велико Търново е разследвана за липса на 80 000 лева служебни пари.

Проверката срещу Силвия Вълчева започнала, след като новото ръководство на ДКЦ решило да намали наполовина нейната заплата и тази на директора.

Вълчева обаче не се съгласила. Тогава й било връчено предизвестие за отстраняване от длъжност. На нейно място била наета външна счетоводна кантора. Вълчева им предала счетоводната документация, която била подложена на ревизия от новите счетоводители. Тогава излезли наяве и нарушенията за последните 3 години. Установено било, че не са подавани декларации в НАП. Засечено било и несъответствие между паричните потоци между касовия апарат и осчетоводените пари.

"Уведомил съм Борда на директорите и с негово решение е сезирана прокуратурата", каза шефът на ДКЦ д-р Николен Стойнов.

"Труд" потърси за коментар и Вълчева, която е в болнични. Тя вдигна телефона си, но след като чу въпроса, затвори.
Прокуратурата оневини двама лекари по случая "Гери"

Диана Иванова
Прокуратурата настоя двама от четиримата лекари от ИСУЛ, пратени на съд за убийството по непредпазливост на 4-годишната Гери Илиева, да бъдат оправдани. Това стана вчера в Софийския градски съд.

Гери издъхна през 2010 г. - две седмици след операция за отстраняване на сливиците, при която възникнали усложнения.

Според прокуроратурата д-р Юлиян Рангачев и колегата му Иван Табаков са били поставени в "професионална безизходица" и нямало как да спасят живота на детето. За другите двама доктори Михаил Маджунов и Иглика Станчева обвинението поиска условни присъди.

Не на такава позиция бе адвокатът на родителите на Гери - Слави Димитров. Той поиска четиримата лекари да бъдат пратени за по 5 г. в затвора, защото работили "мудно и нехайно". Той цитира показанията натехен колега, който заявил, че случаят на Гери нямало да бъде неглижиран, ако родителте й имали познати в болницата. "В последните си часове момиченцето е било принудено да обикаля от кабинет на кабинет с майка си, давейки се в кръвта си", обясни адвокат Димитров.

Защитата на подсъдимите на свой ред настоя за оправдателни присъди.

Съдът ще произнесе присъдата си в понеделник.




Хепатитът не боли, но...

Обществото ни все още не е достатъчно информирано за различните типове на заболяването

Той е на Христова възраст.

От две години, откакто знае за заболяването си, единствената му мечта е да види булки дъщеричките си.

През какво чистилище е минал и през какъв ад минава, за да каже днес с привидно спокоен тон "Аз съм с хепатит С".

За болестта му знаят само той, съпругата му и лекуващият лекар. Децата и дори родителите му не знаят нищо. Между другото споменава, че знае няколко чужди езика, заема високопоставен и отговорен пост в международна компания, печели добри пари. Ходи на работа, но никому не може да признае истинското си заболяване, защото у нас все още мнозина (независимо от степента им на интелигентност и образованост) вярват, че хепатит С е "болест на наркоманите и проститутките". "Единственото място, откъдето може да съм се заразил, е зъболекарският кабинет - преди повече от 8 години се наложи дълго време да ми бъдат провеждани стоматологични манипулации", спомня си мъжът.

Заболяването му е в етап, в който вече не помага обичайното интерфероново лечение. Единствен шанс му остава новооткрито лечение. Няколко фармацевтични компании разработват медикаменти без интерферон за лечение на хепатит С. Засега медикаментите имат регистрация само в САЩ, но все още не и в Европа. Въпреки че според правилата на Евросъюза едно лекарство бъде ли регистрирано в една от 28-те страни, то става достъпно и за останалите 27, регистрацията и определянето на цената в България ще вземат поне още година. Докато лекарството няма регистрация в страната ни, нито един лекар няма право да го изписва на пациентите си. Моят герой не е единственият български гражданин, за когото е от жизнена важност да получи това лечение. Десетки са като него. И десетки трябва да кажат на болестта си:



"Изчакай 2 години за лекарството"

Има нарочна програма, но и в нея младият човек не може да бъде включен, тъй като тя е предназначена само за пациенти, които са на смъртен одър и вече се нуждаят от палиативни грижи...

Смята се, че около 107 хил. български граждани са с хепатит С, но едва 3% от тях знаят за заболяването си и се лекуват. При останалите още не са се проявили симптомите на болестта. Така се случило и с 33-годишният мъж, който не си спомня за никаква медицинска манипулация, освен за поредица от посещения при зъболекар преди 8-9 години.

Медицинската наука е установила, че при около 20% от заболелите болестта ще се прояви, когато е много късно за лечението й и вече ще са развили цироза, а останалите с годините ще развият хронична инфекция. Според специалисти по чернодробните болести по целия свят през следващите 10-20 години смъртността от нелекуван хроничен хепатит ще се увеличи 2 до 3 пъти.

Затова не само лекарите, но и от сдруженията за борба с хепатита "Хепасист" и "Хепактив" призовават:

"Изследвай се за хепатит!"

Национално представително проучване показва, че нашенецът не само не прави разлика между хепатит В и С, но и бърка хепатит С с хепатит А. Показателен е фактът, че 2/3 от анкетираните са убедени, че с редовното миене на ръцете си са защитени от хепатит С. Най-голямо объркване има при въпроса за проявите на симптоми за хепатит С - само 10% от участниците са посочили, че доста често симптоми при заразяване с болестта няма, което е точният отговор.

Едва 10% от хората са се изследвали за хепатит С през изминалата година, а 64% никога не са се тествали за заболяването.

Докато вирусът от тип В в 60% от случаите се предава по полов път, то при тип С в около 65% от случаите заразата е пренесена по кръвен път - при медицински и козметични манипулации, при т.нар. инжекционни наркомани, при татуиране, пиърсинг, ползване на обща четка за зъби или обща самобръсначка, обеци и пр. Не използвайте едни и същи сламки или тръбички за смъркане на кокаин, препоръчват специалисти. Не са застраховани и медицинските специалисти - преди няколко години зъболекарка се зарази с хепатит С от пациент, независимо че е работила с маска и ръкавици, но нямала очила.

По думите на проф. Константин Чернев едва в 5 до 6% заразяването е по полов път.

За хепатит С, за разлика от типовете А и В, няма ваксина. Затова единствен шанс за предпазване е информирането и периодичните изследвания. Проф. Чернев подчертава, че хората до 50 г. добре е да се изследват поне веднъж на 5 години, а по-възрастните може и по-рядко.

Хепатит С не се предава чрез обичайни контакти като прегръщане, споделяне на прибори за хранене, храна или вода.

"Когато вирусът на хепатит С (за по-кратко HCV) влезе в тялото ви, вашата имунна система освобождава химикали във вашия кръвен поток, които да помогнат да се справите с вируса на хепатит С. Тези химикали се наричат антитела. Ако вие имате HCV антитела, това означава, че вие сте били инфектирани с HCV, но това не означава, че имате активен HCV. При някои хора (2 до 4 на всеки 10) естествената защита на тялото може да успее да се справи с вируса, но при останалите 6 до 8 души, тялото не успява да убие вируса", обясняват от "Хепактив". Оттам уточняват, че има два типа тестове, които се използват, за да се определи дали някой е инфектиран с хепатит C - Elisa и Riba. Но, за да се установи дали вирусът на хепатит С е активен, трябва да се направи друг кръвен тест, който се нарича тест за вирусно натоварване.

Ако се окаже, че сте инфектиран, желателно е незабавно да се обърнете към най-близкия център за лечение на хронични вирусни хепатити. Те са 12 в страната.

Всичко минава през черния дроб

Черният дроб е най-сговорчивият и търпелив орган в човешкото тяло. Колкото и да го тормозим, той не ни предава. Дори когато е много изтерзан, дава ни възможност да го заменим, но пак не предава стопанина си, казва доц. д-р Йордан Генов от Клиниката по гастроентерология в УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ".

Черният дроб е разположен в десния горен квадрант на коремната кухина, под купола на диафрагмата. Той е най-големият орган в човешкото тяло, като теглото му е около 1500 г, а в кръвонапълнено състояние теглото му достига 2400 грама. При възрастните масата му е 1/50 от масата на цялото тяло, а при децата е 1/18 до 1/20.

Вашият черен дроб осъществява над 500 важни функции. Почти всичко, което ядем, пием, пушим, гълтаме или абсорбираме през кожата, преминава през черния дроб.

Най-увреждащото нещо за черния дроб е алкохолът




Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница