Прессъобщение кръгла маса по повод доклада „Превод и преход. Българската литература в превод (1989-2010): статистики, коментари, препоръки” Фондация „Следваща страница” представя първото цялостно изследване на преводите на българска



Дата26.10.2018
Размер39.86 Kb.
#100712


Фондация „Следваща страница”, ул. „Екзарх Йосиф” 60, София 1000, България, тел/факс: + 359 2 983 31 17, е-поща: info@npage.org, www.npage.org


ПРЕССЪОБЩЕНИЕ
Кръгла маса по повод доклада „Превод и преход. Българската литература в превод (1989-2010): статистики, коментари, препоръки
Фондация „Следваща страница” представя първото цялостно изследване на преводите на българска литература, издадени през последните 20 години
Авторският екип на изследването ще представи доклада „Превод и преход” на 18 май, сряда, от 14 ч до 17 ч в залата на Гьоте институт в София. С кръглата маса по повод доклада, фондация „Следваща страница” отваря дискусия за досегашните успехи и провали при представянето на българска литература в превод и за възможните мерки за подкрепа на по-плътното участие на българската литература в световния обмен на преводи.
С коментари по темата ще участват представители на ангажирани институции (Министерство на културата, Министерство на външните работи, НФ „Култура”), писатели, преводачи и издатели. Ще присъстват още Флорин Бикан от Румънския културен институт в Букурещ и Младен Вешкович от Министерство на културата на Сърбия, които ще представят мерките, които техните страни взимат за промоция на превода. Модератор на събитието е Георги Тенев.

Подробна програмата на кръглата маса може да намерите в прикачения файл или да изтеглите тук.


Пълният текст на доклада може да бъде изтеглен тук. Печатното му издание ще бъде на разположение в деня на дискусията.

За изследването и доклада „Превод и преход”
„Превод и преход” е изследване на случилото се през последните 20 години с литературните преводи от български на чужди езици, но и стратегически анализ на възможните бъдещи политики за подкрепа на участието на България в глобалната литературна комуникация.
Кой и защо превежда българска литература на други езици след разпадането на плановото книгоиздаване през 1989? Кой издава българска литература в превод? Как чуждестранните издатели избират заглавия за превод? Кои са най-превежданите след 1989 г. автори? Какво означава „пазарен успех”?

Какво може да се направи за по-активното присъствие на българската литература в световната литературна комуникация?
Това са въпросите, на които докладът „Превод и преход” отговаря, като събира и анализира библиографски данни и анкетира над 60 преводачи от български, чуждестранни издатели и културни институции. Докладът е допълнен и от детайлни индивидуални изследвания със специален фокус върху ситуацията с превода на българска литература във Франция, Италия, Испания, Германия, Австрия и Чехия.

Подобно изследване досега е правено само за аржентинската литература, при това базирано само на данни от един единствен библиографски източник. „Превод и преход” събира и разширява 16 библиографски бази данни за преводните книги от български на 39 езика, издадени в повече от 40 държави.


Събраната библиография включва 721 единици, от които 631 авторски книги и 90 антологии. Езиците, на които най-много се превежда от български след 1989 г. са френски (с 98 заглавия), руски (84) и немски език (71). Наличието на добри преводачи и ангажирани издателства, но и на местни финансиращи институции са основни фактори за по-значителния брой преводи в определени езикови територии. Преводите на руски, макар и значителен брой в самото начало на деветдесетте години, напълно замират след това. Изобщо, цялостната картина на преводите регистрира ръст в самото начало на 90-те и след това едва след 2000-та година. Особено „оскъдни“ години са 1992 и 1996, когато годишният брой преводи се срива на около 10, тръгвайки от над 50 за 1989 г. На първите три места на най-активни чуждестранни издателства се оказват вече несъществуващото L’Esprit des Péninsules (Франция) със 17 заглавия, македонското Makaвej с 15 и Wieser Verlag от Австрия с 13.
Българските преводи почти никога не се случват по пътя, типичен за голяма част от продажбите на литературни права в света - чрез активен литературен агент, чрез критически успех на даден автор в превод на друг език или чрез успех на предишно подобно заглавие на съответния езиков пазар. Основен двигател и посредник при издаването и популяризирането на българска литература в превод са преводачите от български.
Докладът представя и някои хипотези за причините, довели до почти незабележимото и неравномерно присъствие на българска литература след 1989 в световния културен обмен. Сред тях и е фактът, че през последните 20 години българските културни институции не се развиха като добри посредници в осигуряването нито на литературно-гостоприемна среда, нито на понятна и приложима извън България представа за българския литературен контекст.
От 2000 година насам, всички настоящи и бъдещи страни-членки на Европейския съюз развиват последователна политика и откриват специални програми за подкрепа на превода, за да представят литературата си на други езици. Единствено в България (и Македония) такива програми не съществуват, а държавната подкрепа за промоция на литературния превод и представяне на други езици се активира само по инцидентни поводи.

Стратегическата част на доклада предлага общи подходи и конкретни препоръки за възможни бъдещи политики за промоция на българска литература извън страната.


Изследването е осъществено от екип от литератори, преводачи и културни мениджъри по поръчка на фондация „Следваща страница”. Фондацията „Следваща страница” е международна нестопанска организация, която подкрепя независимото книгоиздаване, превода и междукултурната комуникация между Европа и съседните й региони.
За повече информация:

ygenova@npage.org, тел. 02/ 983 31 17


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница