Престъпление по чл. 227б нк ли е неплащането на данъци?



Дата21.03.2017
Размер110.16 Kb.
#17473

Престъпление по чл. 227б НК ли е неплащането на данъци?

Здравко Славчев

ст. ас. по Данъчно и Финансово право

Прокуратурата на общо основание предявява и повдига обвинения срещу лица, които не са платили публичните си финансови задължения. Обвиняват ги за престъпление против кредиторите по чл. 227б от НК.

Недопустимо е по отношение на задължен субект да се предприема наказателна репресия, за да се подтикне към изпълнение на финансови задължения с публичноправен произход.

Събирането на публични държавни вземания става по реда на специалния закон (чл. 163 ДОПК). Действията насочени към удовлетворяване на публичния финансов интерес са от компетентността на публичния изпълнител (чл. 167, ал. 1 ДОПК). За да си “икономиса” време и да постигне “по-бърза” събираемост на вземанията, Агенцията за държавни вземания изпраща сигнали за неизпълнени парични задължения до прокуратурата и тя от своя страна след формална проверка повдига обвинение.

Не всяко неплащане е равнозначно на спиране на плащанията.

Изразът е юридико-технически, чието съдържание е различно от обичайното житейско. Законодателната непрецизност утежнява конструкцията на диспозицията от наказателноправната норма и внася недопустимо объркване в нея, чрез посочване на недостатъчно ясен критерии.

Касационната инстанция е приела, че наказуемо и съставомерно е изпълнително деяние, изразяващо се в бездействие на лице спряло плащанията на безспорни и изискуеми парични задължения по търговска сделка - решение № 183 от 05.06.2001 г. по н.о.х.д. № 121/2001 г., ВКС, III н.о. и решение № 183 от 05.06.2001 г. по н.о.х.д. № 121/2001 г., ВКС, III н.о. – а не неплатило данъчно-осигурителните си задължения.

Обвинителните актове по чл. 227б от НК са лаконични, липсва обосновка и анализ на фактическите данни. Не е безпорно изяснено на какво се дължи неплащането и касае ли се в действителност за неплатежоспособност. Единодушно е становището на Наказателната колегия при ВКС, че “в наказателния процес спирането на плащания по търговска сделка като елемент от състава на престъплението по чл. 227б НК се доказва с помощта на всички допустими и относими доказателствени средства като едно фактическо състояние, проявено трайно във времето” – решение № 183/2001 г., ВКС, III н.о. (сп. “Бюлетин на Върховния касационен съд”, бр. 6/2001 г., стр. 14).

На практика не са радкост случаи при които прокуратурата приема, че е налице неплатежоспособност, повдига обвинение и започва наказателно производство. От своя страна съд по несъстоятелността установява, че затрудненията на търговец са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите и на основание чл. 631 от ТЗ отхвърля молбата.

Какъв ще е изхода на висящо наказателно производство за “незаявяване на неплатежоспособност” след като със съдебен акт това обстоятелство е отречено? Ще е ли налице обществена опасност, която съобразно гражданския съд не съществува? Какво ще е съдържанието на присъдата с която ще приключи наказателното производство? Тези и още множество въпроси оборват съдържанието на обвинителните актове по чл. 227б от НК.

При доказването в наказателният процес наистина няма място за презумпции, но това важи само за оборимите презумпции, и то ако те самите не са предмет на доказване - вж. р. 624а/1993 г., ВС, I н.о.

Съставът по чл. 227б от НК предвижда санкция за онези търговци или представляващите ги, които не заявят пред компетентният съд обстоятелството, че са изпаднали в състояние на неплатежоспособност. Очевидно идеята на разпоредбата е и чрез средствата на наказателното право да се съдейства за своевременното започване на процедурите по откриване на производство по несъстоятелност, което е в интерес както на кредиторите, така и за оздравяване предприятието на длъжника. Целта на законодателя поначало е благородна. Съвсем отделен е въпросът доколко той е успял при реализацията й в закона. (Лазар Груев - “Престъпления против кредиторите”, изд. “Сиби”, С., 2002 г., стр. 18).

Като цяло разпоредбите, свързани с престъпленията против кредиторите са бланкетни, макар поначало НК рядко да използва в бланкетните си диспозитиви метода на изричното препращане. Бланкетните норми установяват забрани и задължения, като повтарят изискването да се спазват вече определени в други норми правила, но същевременно, при определени условия, съдържащи се в самите тях, определят наказуеми деяния (Лазар Груев – “Бланкетни наказателноправни норми”, Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, С., 1997 год.).
I. Субект на престъплението по ал. 1 на чл. 227б е “търговец”, изпаднал в неплатежоспособност. За съставомерността на деянието е достатъчно да е установи, че лицето има качеството на търговец – решение № 554 от 13.02.2001 г. по н.о.х.д. № 503/2001 г., ВКС, I н.о.

Неплащането на едно, макар и изискуемо парично задължение не е достатъчно, за да е налице неплатежоспособност. Състоянието на невъзможност за плащане се установява във всеки конкретен случай, без при това да е от значение дали е резултат на продължителен процес, или е настъпило внезапно (Валентина Попова – “Коментар на Търговския закон”, част четвърта – Несъстоятелност, С., 1996 г., стр. 82-83). Държавата, в лицето на публичен изпълнител при Агенцията за държавни вземания не може да се позовава на предположението по чл. 608, ал. 2 ТЗ в случаите когато тяхна е писмената молба (чл. 625 ТЗ) за откриване на производство по несъстоятелност.

Алинея втора посочва управляващите и представляващите неплатежоспособно търговско дружество или кооперация като наказателно отговорни лица. Оправдателните присъди по ал. 2 на чл. 227б НК са закономерен край в съдебната фаза на наказателното производство.


  1. Не са субекти на наказателна отговорност:


1. Търговският закон в чл. 2 изрично изключва определена категория лица от понятието за търговци. Наказателно неотговорни са физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност; занаятчиите; извършващите услуги с личен труд или предоставящи стаи в обитаваните от тях жилища.

2. Не може да се приеме, че управляващ или представляващ търговско дружество (персонално или капиталово) е “търговец” по смисъла на закона.

Това лице извършва правно релевантни действия от името и за сметка на “търговец”, вкл. в случаите при които същия е едноличен собственик на капитала.

Управителите и представляващите търговските дружества, не носят наказателна отговорност, защото молба за откриване на производство по несъстоятелност се подава от “управителен орган” или дъжника (чл. 626, ал. 2 ТЗ), а не от управителя – решение № 528/ 2002 г., ВКС, I н.о. (сп. “Бюлетин на Върховния касационен съд”, бр.1/2002 г., стр. 6). Това се отнася и в случаите при които се касае за еднолично ООД.



3. Лице, имащо качеството на управител на ЕООД с държавно имущество, е неотговорно – решение № 528 от 15.02.2002 г. по н.о.х.д. № 503/2001 г., ВКС, I н.о.

То наистина е "управителен орган" и по смисъла на чл. 626, ал. 2 от ТЗ, но неговите права и задължения са толкова и такива, колкото и каквито ги посочва договорът за възлагане на управление, сключен с него.



4. Грешната формулировка на наказателния закон изключва група от лица – доколкото наследниците на едноличния търговец, както и на неограничено отговорния съдружник не са търговци, те не могат да са субект на престъплението.

В наказателното право разширителното тълкуване, и още по-малко - приложението по аналогия е недопустимо. Правовата държава предполага справедливи и ефективни процедурни гаранции за защита на правата и интересите на лицата и за спазване на действащият ред от всички, вкл. държавните органи. Сред тях особено място заема презумпциията за справедлив наказателен процес в който няма да бъде наложено наказание за деяние, което не е изрично обявено за престъпление (Евгени Танчев – “Въведение в Конституционното право”, част първа, изд. “Сиби”, С., 2003 г., стр. 324).


III. От субективна страна за реализацията на наказателната отговорност, следва по един несъмнен начин да установят и докажат имащите отношение факти и елементи на престъплението, и в частност формата на вината.

Не е достатъчна констатацията, че паричното задължение не е платено – необходимо е да се докаже, че това е така поради обективна невъзможност за плащане, и което е по-важно – да се докаже, че наказателно отговорно лице е извършило деянието умишлено (Лазар Груев - “Престъпления против кредиторите”, изд. “Сиби”, С., 2002 г., стр. 49 и Филко Розов – “Някои престъпни състави на “Престъпления против кредиторите” по глава VI, раздел Iа на НК”, сп. “Български законник”, бр. 12/1998 г., стр. 55).


IV. Изпълнителното деяние се изразява в бездействие състоянието на трайна фактическа невъзможност за изпълнение на ликвидни парични задължения да се обяви пред съд (решение № 566 от 13.10.2004 г. по н.о.х.д. № 137/2004 г., ВКС, Iн.о.) и не е свързано с настъпване на конкретни съставомерни общественоопасни последици.

Релевантни са два вида бездействия на дееца: едното е спиране на плащанията по търговска сделка, а второто е необявяването на тази неплатежоспособност пред съд – решение № 183 от 05.06.2001 г. по н.о.х.д. № 121/2001 г., ВКС, III н.о.

Фиксирането на срок, в който деецът следва да извърши предписано действие, в наказателноправен аспект означава, че след пропускането на срока деянието е довършено. Т.е. престъплението е формално и за неговата съставомерност е без значение дали неплатежоспособността е само фактическа или е обявена от съд по надлежния ред – решение № 217 от 09.05.2003 г. по н.о.х.д. № 841/2002 г., ВКС, II н.о.

От самото заявяване пред съд не следва автоматично обявяване на несъстоятелност, нито дори откриване на производство по несъстоятелност, защото съдът е органът, който може да решава дали затрудненията на длъжника са временни или дали длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.


V. Несъставомерност на изпълнителното деяние е налице в случаите на:

а. Незаявяване на несъстоятелност – при свръхзадълженост на търговец.

Когато имуществените права на търговец не могат да покрият ликвидни и изискуеми плащания, респ. налице е материалноправна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност и това обстоятелство не се заяви, за оправомощените лица не възниква и не може да се търси наказателна отговорност.



б. Член или управител на дружество или кооперация в неплатежоспособност, не могат да подават молба до съд, с която да поискат откриване на производство по несъстоятелност.

Бездействието на лицето, което управлява и представлява търговско дружество или кооперация е несъставомерно, защото не може да бъде обявено за съставомерно такова деяние (бездействие) при отсъствие на задължение като управител, да извърши предписаното от закона и включено в неговата компетентност действие.

Друг е въпросът, ако управител или представляващ дружество или кооперация, е задължен с решение на общото събрание да депозира в съда молба за откриване на производството по несъстоятелност и той не го стори. В този случай задължението му е производно на решението на управителния орган, а не - самостоятелно такова и за неизълнение на същото той носи наказателна отговорност - решение № 432 от 13.05.2005 г. по н.о.х.д. № 1010/2004 г., ВКС, III н.о. и решение № 217 от 09.05.2003 г. по н.о.х.д. № 841/2002 г., ВКС, II н.о.


  1. Особеност на наказателния състав:


++) Прокуратурата не бива да се подвежда по съдържанието на чл. 608 от ТЗ, защото това предположение се признава единодушно в теорията на търговското право, но не намира практическо проявление в наказателното производство – решение № 528 от 15.02.2002 г. по н.о.х.д. № 503/2001 г., ВКС, I н.о. – предвид липсата на предположение за данъчно-осигурителните задължения в ал. 3 на чл. 608 от ТЗ.

По отношение неизпълнение на изискуемо публичноправноправно финансово задължение произтичащо от упражняване на търговска дейност не съществува предположение за несъстоятелност на задължения субект. Когато става въпрос за подобна хипотеза държавния орган в лицето на Агенцията за държавни вземания не е привилигирована в сравнение с останалите кредитори.

Производство по несъстоятелност може да бъде открито и по отношение на лица, които не са търговци - лице, прикриващо търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник (скрито съучастие); за неограничено отговорен съдружник; за починал или за заличен в търговския регистър едноличен търговец, ако преди смъртта, съответно преди заличаването, той е бил неплатежоспособен, както и за неплатежоспособно търговско дружество в ликвидация.

Но това не означава, че при всички уредени в ТЗ хипотези на несъстоятелност се носи наказателна отговорност!

Публичният изпълнител е задължен да спази общия ред на ТЗ, за да удостовери наличието на неплатежоспособност, и не може да се ползва от предположението по ал. 3 на чл. 608 от ТЗ.

Това е така, защото в търговските правоотношения дължимата престация се определя от волята на страните или от обективното право. За да не е удовлетворено кредиторовото притезателно право, нужно е длъжника да не изпълни поето задължение (арг. Иван Апостолов – “Облигационно право”, част първа – Общо учение за облигацията, изд. “БАН”, С., 1990 г., стр. 31).

В публичните правоотношения (каквито са данъчно-осигурителните) престацията не зависи от волята на задължения субект. Обективира ли се юридическия факт или събитие поражда се задължение за плащане. Ликвидността и изискуемостта настъпват преди влизане в сила на ревизионния акт на орган по приходите (Здравко Славчев – “Данъчен процес”, изд. “Фенея”, С., 2004 г., стр. 84-85).
++) Неплащането на данъци и задължителни осигурителни вноски не може да се приравни на неизпълнение на изискуемо и ликвидно облигационно парично задължение.

Същественна е разликата между двете, предвид обстоятелството, че данъкът е безвъзмездно плащане в полза на държавата, което следва събития или факти уредени в хипотезата на правните норми. С властически метод държавата е уредила положението си на кредитор, без да предоставя насрещна престация и може да упражни длъжникови права, за да запази конкретно имущество, и да си осигури гаранция за реално постъпване на средства в бюджета (Александър Кожухаров – “Облигационно право”, книга втора, изд. “Софи-Р”, С., 1994 г., стр. 112 и сл.).


+++) Раздел Iа от Глава шеста – Престъпления против стопанството има предвид онези правоотношения в които субектите са равнопоставени, респ. имат несрещни права и задължения.

Публичните правоотношения, към които се отнасят данъчните и осигурителните се характеризират с империум. Активната страна в тях всякога е държавата, представлявана от свои органи, а от другата – пасивната – са задължените субекти. Те понасят неблагоприятните последици от неизпълнение на публично (а не на частноправно) задължение, защото са изправени пред угрозата да бъдат страна в производство по принудително удовлетворяване на финансовото притезание на държавата.

Убеден съм, че неплащането на установени с акт на орган по приходите задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски не осъществява от субективна и обективна страна изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 227б от НК.
++++) Неизрядните задължени субекти понясат неблагоприятни последици под формата на лихви или се лишават от имуществени права по реда на изпълнителното производство за принудително събиране на публични задължения.

След като държавата си е осигурила достатъчно гаранции за удовлетворяване на публичния финансов интерес, незаявилите неплатежоспособност търговци не могат да са поставени пред заплахата да носят наказателна отговорност след като могат да бъдат принудително лишени от имущество (Здравко Славчев – “Данъчен процес”, изд. “Фенея”, С., 2004 г., стр. 252 и сл.), вкл. когато техни вещи са в чуждо държане (Траян Конов – “Възражене за неизпълнен договор и право на задържане”, изд. “Регули”, С., 1996 г., стр. 106-107).


VII. Необходимо е законодателно прецизиране, като за в бъдеще най-разумно е да се уредят състави за непредпазливо банкрутство, в които да са посочени особения вид обществено опасни деяния и евентуалните неблагоприятни последици настъпващи или резулат от тях.

Сега действащата регламентация ми дава основание да считам, че неизпълнението на разпоредителна част в ревизионен акт на орган по приходите, определящ задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски не осъществява от обективна и субективна страна състава на престъплението против кредиторите по чл. 227б от НК.



Не по-маловажен е въпроса, че държавата не се нуждае от репресивна наказателна мярка след като е предвидила достатъчно гаранции за ефективно постъпване на средства в бюджета посредством особените правила и норми, касаещи събирането на публични вземания в специализирания данъчно-осигурителен процесуален кодекс.
Каталог: 232
232 -> Доклад за дейността на дружеството към 30. 09. 2010 год
232 -> Техническа спецификация
232 -> Документация за обществена поръчка чрез публична покана с предмет
232 -> Ценово предложение
232 -> Аец козлодуй” еад, гр. Козлодуй
232 -> За ролята на общините при формиране на българското отношение към османската власт през епохата на възраждането доц. Валентин Китанов
232 -> Приложение №1 към Заповед №896/29. 11. 2012 г на Кмета на Община Пещера относно образуване на избирателните секции в община Пещера Адреси в секция
232 -> Имената на предложените лица длъжност в комисията, за която се предлагат


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница