Пресвета богородица тайноводителка в тайнството на божието милосърдие



Дата23.10.2018
Размер67.24 Kb.
ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА – ТАЙНОВОДИТЕЛКА В ТАЙНСТВОТО НА БОЖИЕТО МИЛОСЪРДИЕ*
Ваше Преосвещенство, Триадицки епископ Фотий,

Скъпи събратя по свещенство и съслужители,

преподобни братя, отци и майки,

възлюбени в Христа братя и сестри,


Днес благодатта на Светия Дух ни събра: „Дойдете, и ще възлезем на планината Господня”!...1

Днес гръмовният пророк Исайя ни подтиква, за втори път през месец август, към едно тайнствено и свето възлизане на духовна планина, на светата и одушевена Божия планина, Преблагословената Майка на нашия Спасител, Христос, Пречистата Богородица.

Преди няколко дни се удостоихме да възлезем на планината Тавор, където в нетварната светлина, сред обилните светли струи на божественото Преображение, бяхме посветени в тайната на обòжението на човека.

Научихме, че за да стигнем до виждането на Бога, трябва да използваме светата стълбица на практическите добродетели и на съзерцанието: тоест като очистваме ума и сърцето чрез практическите добродетели, а именно чрез събирателните добродетели смирение, любов и чистота, като се молим непрестанно и се причастяваме постоянно с пречистите Тайни, ние навлизаме все повече в [областта на] съзерцанието, в опита на просвещаването на ума и на сърцето; дава ни се христово чувство за нашето обòжение, тоест [чувството] че вече обитава и живее ипостасно в сърцето ни светлината, идеща от Светия Дух и че съществото ни е станало храм на Света Троица.


Възлюбени в Христа братя и сестри,

Тъй като чрез славното Преображение бяхме посветени във великото тайнство на нашето обòжение посредством нетварната светлина на Света Троица, посетената от Бога планина Тавор потръпна и трепти от ликуване, прославя Господа и кани другата планина, пресветата и всесветла планина на Пресвета Богородица, да заиграе днес с нея и да прослави заедно с нея името на Спасителя.

В този духовен празник участва с радост и ликуване цялата Христова Църква, като по този начин се изпълва иносказателно словото на светия Псалмопевец: „Тавор и Ермон за Твоето име се радват.”2

Но как да отвърнем на поканата на пророка, тоест как да възлезем на тази втора и изпълнена със светлина планина на Пресвета Богородица? И каква е целта на това възлизане?

Възлизането и върху богомайчината планината трябва да се осъществи по светата стълбица на „чистотата” и на „безстрастния и божествен копнеж и невеществената и безконечна любов” към Пречистата Божия Майка.3

И когато се изкачим, ще се удостоим под пресветлия богомайчин покров да бъдем посветени във великото тайнство на Божието милосърдие.

Ще се научим, че само тогава ще стигнем до [състоянието] „по подобие” и обòжение, когато сърце на практическите добродетели стане милосърдието, когато станем милосърдни, както е милосърден и нашият Небесен Отец: „Бъдете, прочее, милосърдни”, ни казва Христос, „както и вашият Отец е милосърден”4; тоест бъдете състрадателни и съчувстващи в скърбите и изпитанията на вашия ближен, защото Бог е „много милосърден и състрадателен”.5

На тази пресвета планина Пресвета Богородица ни напомня, че не е достатъчно само да бъдем свободни от недоброжелателство, но трябва да сме се облекли като в одежда в съчувствие: „облечете се – заръчва ни Божията Майка – в милосърдие”.6

„Виждаш ли колко точно е словото” – пита свети Иоан Златоуст – „и че [Апостолът] иска да бъдем винаги милосърдни? Защото не е казал просто „помилвайте”, но «облечете се». Тъй че, както дрехата е винаги с нас, тъй [винаги с нас] трябва да бъде и милосърдието. И не е казал просто „милост”, но „милосърдие”, за да подражаваме на естествената нежна любов.”7

Вярващите, които любят Пресвета Богородица, винаги прибягват към Божията Майка, за да им бъде дадена тази света одежда на милостивото и милващо сърце; призовават Я като бездна и извор на милосърдието; величаят Нейното безмерно и неизказано състрадание; прибягват към сладката река и глъбините на Нейната милост, и изброяват безмерните Й милости към тях.8


Възлюбени в Христа братя и сестри,

Нашата света Православна Църква ежедневно отправя велик и висок поздрав към Пречистата Божия Майка: „Радвай се Ти, чрез Която се облякохме в слава.”9

Но каква е тази слава? Това е самият наш Господ, в Когото се обличаме в светото Кръщение: „Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте”10, убеждава ни божественият Павел.

Нашата одежда е пресветла и царствена, тя е самият Този всеславен Цар, нашият милостив Бог, с Когото сме така [тясно] свързани чрез светото Кръщение и божественото Причастие, че живеем вече не ние, а Христос живее в нас.11

И тъй, нашата одежда е Христос, т. е. милосърдието. И затова средоточие на практическите добродетели в живота по Бога е милосърдието. Тази толкова забравяна, но спасителна истина извира днес от пресветлата планина на Пресвета Богородица.

„И без девство – казва отново свети Йоан Златоуст – е възможно да видим Царството Божие. Без милосърдие обаче това е невъзможно. Защото то обхваща всичко и е от най-необходимите неща. Следователно – завършва Златоуст, – много точно го определихме като сърце на добродетелността.”12

Разбира се, небесномъдрите свети апостоли ни говорят по-подробно за начина, по който трябва да се изразява милосърдието, тъй че то да не се подценява и да не се изчерпва в един формален акт на милост към нашия ближен.

Чрез милосърдието към нашия ближен ние ставаме „милосърдни”13, тоест придобиваме състрадателно и нежно сърце; ставаме „грижовно любещи”14, тоест ласкави и нежни; ставаме „съчувстващи”15, състрадаваме и съчувстваме в скърбите и радостите на нашия ближен; ставаме „братолюбиви”16, тоест обичаме другите като собствени братя; ставаме „любомъдри”17, т. е. любезни и вежливи, приветливи и мили; ставаме „благи”18, т. е. добри, полезни и благотворни; ставаме, с една дума, „подражатели на Бога” и „ходим в любов”.19


Възлюбени в Христа мои братя и сестри,

Посланието на днешния богородичен празник, в който наш тайноводител бе Пречистата Божия Майка, е, че сме длъжни да развиваме усилено милосърдието в един свят, изпълнен с хаос и материализъм.

Чрез милосърдието свидетелстваме за въплътилия се и възкръснал Христос, нашия Бог и Го разкриваме като най-съкровеното тайнство на нашето същество и като единствената Надежда на света.

Потребно е бързо да открием отново своята духовна самоличност, тоест да надскочим религиозния индивидуализъм и да се върнем към сърцевината на църковния начин на съществуване, т. е. към милосърдния начин на живот; само чрез нашия ближен и заедно с нашия ближен ние ще срещнем Живота, тоест нашия Спасител Христос и ще участваме заедно в брачното тържество на Агнеца.

В нашия вървеж в Христа към края на времената тайната на евхаристията трябва да бъде свързана неразделно с тайната на ближния; в нашето Предание евхаристията–вечеря е немислима без служението-жертва, тоест любовта и единството с Бога са немислими без милосърдието към нашия ближен.

И тъй, изисква се посредством милосърдието да се намираме в непрестанно духовно бодърстване и молитва, за да избегнем смъртната опасност от една болезнена затвореност в собствения си вътрешен свят.

Докато нашето бързо дехристиянизиращо се общество ни подтиква да се затворим в един „своеобразен вид режим на самодостатъчност (секта)”, милосърдието в Христа като милосърден начин на живот развива истинската общителност в рамките на жертвената любов и служение на ближния.
Възлюбени в Христа братя и сестри,

Тавор и Ермон в името на нашия Спасител Иисус Христос, чрез Пресвета Богородица, се радват!

Цялата Църква, „преукрасена с божествена слава”, радваща се „с неизказана и преславна радост”20, днес се вслушва в призива на пророка и възлиза на планината Господня, Пречистата Божия Майка, и бива посвещавана във великото тайнство на милосърдието.

„Защото Бог тъй обикна света, че даде Своя Единороден Син”, „роден от жена”, „та всеки, който вярва в Него, да има живот вечен.”21

От мига, в който даде неискусобрачно плът на Божия Син, Пресвета Богородица стана за цялото творение свръхестествен извор, вечно изливащ реки от състрадание, милосърдие, съчувствие и милост.

Чрез Нея сме се съединили с бездната на милостта; чрез Нея се напояваме с живата вода на милостта; и нека чрез Нея непрестанно да обновяваме милосърдния начин на живот, защото светът ще се спаси само чрез милосърдието в Христа.



На Него, нашия Спасител, заедно с безначалния Негов Отец и Пресветия Дух, подобава чест, поклонение и благодарение, сега и винаги, и във вечни векове! Амин.


*Слово, произнесено от Негово Преосвещенство Орейския епископ Киприан, заместник- председател на Свещения Синод на противостоящите, на празника на Успение на Пресвета Богородица, 28 август (15 август ст. ст.) 2011 г., в едноименния катедрален храм в София.

1 Ис. 2:3.

2 Пс. 88:13.

3 Св. Григорий Палама, Е.П.Е., т. 11, с. 311.

4 Лука 6:36.

5 Иаков. 5:11.

6 Кол. 3:12.

7 Св. Йоан Златоуст, PG, 60, 535, § 7.

8 Срв. особено тропари на Великия молебен канон към Пресвета Богородица.

9 Акатист към Пресвета Богородица, икос 8.

10 Галат. 3:27.

11 Галат. 2:20.

12 Св. Йоан Златоуст. PG, 58, 486.

13 Ефес. 4:32; 1 Петр. 3:8.

14 Рим. 12:10.

15 1 Петр. 3:8.

16 1 Петр. 3:8.

17 1 Петр. 3:8.

18 Ефес. 4:32.

19 Срв. Ефес. 5:1-2.

20 Срв. 1 Петр. 1:8.

21 Срв. Иоан. 3:16, Гал. 4:4.


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница