Превод на български език – Иван Маринов редактор на превода – Донка Маринова
Изтегляне 1.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА
ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИКАвтоматизми – действия, извършвани при почти пълно отсъствие на контрол на съзнанието. За разлика от физиологичните процеси (дишане, работа на сърцето и др.) по начало непроизволни, механическите действия първоначално протичат под контрола на съзнанието и след това в зависимост от усвояването им, се превръщат в автоматични, които са и основа на различните видове навици. На физиологичната основа на автоматизма съответства динамичният стереотип. Адаптации – приспособяване на орган или организъм (физиологична адаптация) или на личност (психична адаптация) към изменението на условията на средата. Ако става дума за нови междуличностни отношения се говори за социално-психологическа адаптация. Алтруизъм – понятие, означаващо форма на поведение, ориентирана към друг човек, без съзнателно извличане на лична изгода. Амимия – отсъствие на изразителност на лицевата мускулатура, наблюдавано при някои заболявания на централната или периферната нервна система, при локални поражения на мозъка, при психични заболявания. Астения – нервно-психична слабост, проявяваща се в повишена умора и изтощеност, в снижаване прага на чувствителността, в крайна неустойчивост на настроението, в нарушаване на съня. Възниква в резултат на различни заболявания, при прекалени умствени и физически напрежения и при продължителни отрицателни преживявания и конфликти. Аутизъм – болезнено състояние на психиката, характерно със съсредоточаване на човека върху своите преживявания и отдалечаване от реалния външен свят. При децата аутизмът се проявява в нарушаване на поведението, във фантазии, намаляване активността при игрите, в намаляване на речевия контакт; учениците губят интереса към обучението, изпитват трудности на училищните занимания, губят контакт с връстниците си и с възрастните. Аутогенна тренировка – вид психотерапия, базираща се на максимално психично и мускулно отпускане, съчетано със самовнушение. Афекти – силни и относително кратковременни емоционални преживявания, съпроводени с рязко изразяване на двигателните прояви, развиват се при критични условия, при неспособност на субекта да намери адекватен изход от неочаквано възникващи ситуации. Вербален – словесен, отнасящ се към речта. Внимание – произволна или непроизволна насоченост на психичната дейност. Различаваме следните видове проблеми, свързани с вниманието: стесняване обема на вниманието (когато човек може да възприема малко количество обекти), неустойчивост на вниманието (когато е нарушена концентрацията на вниманието) и неговото отклонение към странични ефекти. Внушение – процес на въздействие върху психиката на човека, характеризиращ се с намаляване на съзнателното възприятие на онова, което му се внушава. Воля – способност на човека съзнателно и целенасочено да регулира своята дейност. Въображение (фантазия) – психичен процес, съдържащ в себе си създаване на нови образи (представи) по пътя на преработка на материала на възприятията, получени в предшестващия опит. Хиперактивност – съчетание на общо двигателно безпокойство, непостоянство, изобилие от излишни движения, недостатъчна целенасоченост на постъпките, повишена афективна възбудимост, емоционална лабилност, нарушение концентрацията на вниманието. Хипомимия – леко снижаване изразителността на мимиката. Депресивно състояние – афектно състояние, характерно с отрицателен емоционален фон, с изменение на мотивационната сфера, на когнитивните (свързани с познанието) представи и с обща пасивност на поведението, субективно човек в състояние на депресия изпитва преди всичко тежки, мъчителни емоции и преживявания – подтиснатост, тъга, отчаяние. Детски негативизъм – съпротива, стремеж да се действа напук. В поведението на детето различаваме два вида негативизъм: 1) пасивен негативизъм – инат и нежелание да изпълни това, което предлага възрастният; 2) активен негативизъм – изпълняване на действия от детето, противоположни на изискването. Детски церебрален паралич – двигателни нарушения, възникващи вследствие на органично поражение на главния мозък, които се откриват при раждането на детето или се проявяват в първите месеци от живота му. Дисфория – понижено настроение с преобладаване на озлобено-тъжни, мрачно-недоволни, съчетани с раздразнителност, агресивност, често и със страхови прояви. Забавено психично развитие – нарушаване темпа на психичното развитие на детето. При такива деца се забелязва парциално (частично) недоразвитие на висшите психически функции, носещо временен характер и преодолима в детската и юношеската възраст. Защитни механизми – психологическо «ограждане» на личността от негативни, травмиращи преживявания. При децата аналогично, както и при възрастните – макар и в значително по-малка степен, се наблюдават различни защитни механизми и предучилищна възраст и в началния курс това е най-вече фантазирането. Игрова терапия – метод за психотерапевтическо въздействие върху деца и възрастни с използване на игри. В основата на различните методики, описващи това понятие, е признанието за това, че играта оказва стабилизиращо влияние върху развитието на личността. Идентификация – опознаване, разпознаване на нещо, на някого; наподобяване, отъждествяване с някого, с нещо. Инфантилизъм – задръжка в развитието на организма. Характерен признак – съчетание на физическа и психическа недоразвитост. Психическият инфантилизъм се отличава с наличието в личността на възрастния човек на особености в поведението, характерни за детето. Истерия – патологично състояние на човешката психика, характерно с повишена внушаемост, със слабост на съзнателната регулация на поведението. За истерията е характерно несъответствието между малката дълбочина на преживяванията и яркостта на външните прояви: викове, плач, престорени припадъци и т.н. Катарзис – емоционално сътресение, изпитвано от човека под въздействието на произведение на изкуството, способно да доведе до това да се освободиш от незначителни преживявания и мисли и да изпитваш състояние на вътрешно пречистване. Комплекс на оживлението – положителна емоционална реакция на детето, проявяваща се в това, че при появата на възрастен, при звука на неговия глас бебето започва да се усмихва, да издава звуци, съсредоточава погледа си, като изменя ритъма на движение на ръцете и краченцата. Комплексът на оживлението се смята за първата социална реакция на детето. Личност – човекът като продукт на обществено-исторически отношения, притежаващ определени индивидуални качества. Маниакално състояние – характерно е с повишено, но немотивирано, весело настроение, с ускоряване на асоциативните процеси, с изменчивост, с неустойчивост на вниманието, с речедвигателна възбудимост. Морални (нравствени) чувства – висши чувства, преживявания, свързани с отношението на човека към други хора, към обществото и към своите обществени задължения. Музикотерапия – използване на музиката с лечебни цели. Мутизъм – отказ от речево общуване при отсъствие на органични поражения на речевия апарат. В основата на мутизма лежи психична травма (уплаха, обида, конфликт, непосилно изискване). Наблюдава се най-вече в детската възраст и по-често възниква при стеснителните, плахите, физически слабите деца. Мутизмът се среща при шизофренията, истерията. При децата по-често се наблюдава избирателен мутизъм – детето не влиза в речево общуване само в определена обстановка с определени хора. Натрапчиви състояния – мисли, съмнения, страхове, влечения, действия, които възникват у човека въпреки желанието му. Отделни, нестабилни натрапчиви състояния могат да се появят при съвсем здрави хора. Постоянните и непреодолими натрапчиви състояния са признак на редица психични заболявания. Неврастения – заболяване от групата на неврозите, възникващи вследствие на изтощаване на нервната система, при което се отбелязва повишаване на раздразнителността, умора, загуба на способността за продължително умствено и физическо напрежение. Неврози – група нервно-психически разстройства, характерни с не толкова рязко изразени функционални нарушения от страна на висшата нервна дейност. Олигофрения – груба недоразвитост на нервно-психическите функции – предимно недостатъчно абстрактно-логично мислене, в резултат на поражение на главния мозък още във вътрешно-утробния период или в най-ранните етапи на постнаталното развитие. По степента на интелектуалната недостатъчност различаваме три групи олигофрения: идиотизъм (най-дълбоко слабоумие), имбецилност (средна степен), дебилност – лека степен. Психическите функции при идиотите се свеждат до рефлекторни актове; на имбецилите могат да се внедрят навици за самообслужване; дебилите, въпреки забавянето и липсата на конкретност на мисленето, ниското равнище на съждения, тесния кръгозор, бедния запас от думи и слабата памет, са способни на придобиване известни знания и професионални навици. Онтогенезис – развитие на индивидуалния организъм. Понятието «онтогенезис» в психологията се употребява за обозначаване измененията в психиката на детето, които стават в условията на обучение и възпитание. Дизонтогенезис – изопачено развитие. Памет – психически процес при запомнянето, запазването и последващото възпроизвеждане на миналия опит. Пантомимика – един от видовете изразителни движения на човека, обхващащ онези изменения в походката, осанката, жестовете, които предават неговото психично състояние, преживяване, отношение към едни или други явления. Най-важни компоненти на пантомимиката са жестовете – изразителни движения на ръцете, които служат като едно от средствата за уточняване на речевата комуникация. Пиктограма – рисунка, служеща като символ на определена дума или понятие; пиктограмата се използва при експерименталното психологическо изследване. Психастения – болезнено разстройство на психиката, характерно с крайна нерешителност, боязливост, склонност към натрапчиви идеи. Психастениците се отличават с тревожно-мнителния си характер, стеснителност, слабо развитие на инициативността (при високо развитие на чувството за дълг), с педантичност. Заради своята неувереност са склонни към многократна проверка на своите действия. «Психически трънчета» – образно определение на конкретни първопричини за неврозите според З. Фройд, предложил един от методите на психотерапията – психоанализа. Било открито, че травмиращите събития, афективните преживявания, неизпълненото желание и др.не изчезват от психиката, а се подлагат на изтласкване – на активно отстраняване от съзнанието към сферата на несъзнателното, където продължават да въздействат активно на психическия живот, проявявайки се често в замаскиран, зашифрован вид – под формата на невротични симптоми. Психогени – разстройства на психиката, възникващи под влиянието на психически травми. Психохигиена – част от общата хигиена, разработваща мероприятия за опазване и укрепване на нервно-психичното здраве на човека. Психохигиената е тясно свързана с психопрофилактиката, чиято главна цел е отстранението на факторите, които се отразяват вредно върху психиката на човека и използването на фактори, които и влияят полезно. Психодрама – метод за групова психотерапия, състоящ се в разиграване от болните на сцени от живота, в които се възпроизвеждат конфликтни ситуации и се създава възможност за адекватно реагиране. Психомускулна тренировка – вариант на самовнушение, основан върху някои елементи на прогресивна мускулна релаксация – според Е. Джекобсон. Тренировката на способностите за задържане на спокойното внимание върху нужни мисловни образи става в процеса на овладяване чрез отпускане, загряване и обездвижване на редица групи от скелетните мускули. Психопатия – патология на характера, при която в субекта се наблюдава стабилно съчетание на свойствата на характера, възпрепятстващи неговата адекватна адаптация в социалната среда. Психопатология – отрасъл в медицината, изучаващ общите закономерности на психичните болести, техните причини, протичане, предупреждение и лечение. Психосоматични разстройства – разстройства на органите и системите, предизвикани от психически фактори. Психосоматика – направление в медицината, изучаващо ролята на психическите фактори в етиологията и патогенезиса на функционалните и органичните разстройства в организма на човека. Психотерапия – лечебно въздействие върху психиката на болен или група болни. Психотерапевтичните въздействия са най-вече психически въздействия, на първо място чрез словото, също така и чрез мимиката, жеста, поведението и действието, а така също и с влиянието на околната обстановка (лечение чрез средата). Релаксация – физиологическо състояние на покой, отпуснатост при подготовка за сън, а също така пълно и частично отпускане, настъпило в резултат на произволни усилия от типа на аутогенната тренировка и други корекционни начини. Ритмика – система от физически упражнения, построена върху връзката с музиката, ритмиката; един от видовете за художествено възпитание, тя запознава децата с танци, песни; ритмиката играе съществена роля при формирането и корекцията на речта, помагайки на нейната плавност и ритмичност. Социометрия – метод на социалната психология при изучаването на междуличностните отношения, най-вече откъм качествената им страна. Спонтанен – самопроизволен, възникнал без външно въздействие. Стрес – състояние, предизвикано от прекалено психическо и физическо напрежение или под въздействието на травмиращи дразнители. Стресът може да оказва както положително, мобилизиращо, така и отрицателно влияние на дейността (дистрес), та чак до пълна дезорганизация. Тест – един от методите за стандартно изпитание, изпълнението на който може да даде възможност да се определят знанията на човека, особеностите на неговите познавателни процеси (внимание, мислене и др.) Физиогномика – изучаване израженията на лицето и общия физически облик, в медицината се използва за диагностика на болестите. Фобии – натрапчиви състояния на страх. Разновидности на фобиите – натрапчив страх да почервенееш, страх при пребиваване на открити места, страх от смъртта, от училището и др). Характер – индивидуално съчетание на устойчиви психически особености на човека, определящи типичния за даден субект начин на поведение в определени жизнени условия и обстоятелства. Емпатия – способност на индивида емоционално да откликва на преживяванията на другите хора. Етюди – упражнения, насочени към изучаване и развитие на отделните начини (форми) на изкуството. Етюдите в психогимнастиката могат да представляват образни и моторни упражнения. ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРАЗахаров А.И. Как предупредить отклонения в поведении ребенка. – М., 1986. Захаров А.И. Как преодолеть страхи у детей. – М., 1986. Изард К.Е. Эмоции человека: Пер. с англ. – М., 1980. Развитие личности ребенка: Пер. с англ. – М., 1987. Развитие социальных эмоций у детей дошкольного возраста /Под ред. А.В. Запорожца, Я.З. Неверович. – М., 1986.
Эмоциональное развитие дошкольника /Под ред. А. Д. Кошелевой. – М., 1985. Юн Г. Дети с отклонениями: Пер. с нем. – Кишинев, 1987. СЪДЕРЖАНИЕ Предговор 3 Част 1 ОБЩИ ВЪПРОСИ НА ПСИХОГИМНАСТИКАТА 6 КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПСИХОГИМНАСТИКАТА 6 ИЗРАЗИТЕЛНИ ДВИЖЕНИЯ 8 Мимика 8 Жестове 9 Пантомимика 9 Обучение в изразителни движения 10 КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОСНОВНИТЕ ЕМОЦИИ 11 Интересът 11 Радост 11 Удивление 12 Дистрес 12 Отвращение 13 Гняв 13 Презрение 13 Страх 14 Срам 14
Чувство за вина 15 ВЛИЯНИЕТО НА ЕМОЦИИТЕ ВЪРХУ ПСИХИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ 16 КОРЕКЦИЯ НА ЕМОЦИОНАЛНАТА СФЕРА 18 Възпроизвеждане на чувствата 18 Освобождаване от страх 19 Страх от училището 22 Емоциите при деца с неконтролирано изпускане на урина и неволна дефекация 23 Ревност, завист, алчност 25 СЛОВЕСНИЯТ ЕЗИК НА ЧУВСТВАТА 27 ТРУДНОСТИ В ПОВЕДЕНИЕТО И ХАРАКТЕРА 29 СПОМАГАТЕЛНИ СРЕДСТВА ЗА ОБЩУВАНЕ, СТИМУЛИРАЩИ КОРЕКЦИЯТА НА НАСТРОЕНИЕТО, ПОВЕДЕНИЕТО И ПСИХОМОТОРИКАТА НА ДЕЦАТА 32 Мимиката и пантомимиката в рисунки 32 Игра с мастилени петна 35 Свободно и тематично рисуване 35 Музика 36 Част 2 ПРАКТИЧЕСКИ МАТЕРИАЛ 39 МЕТОДИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ 39 СХЕМА НА ЗАНЯТИЯТА ПО ПСИХОГИМНАСТИКА 40 ПСИХОМУСКУЛНА ТРЕНИРОВКА (САМОРЕЛАКСИРАНЕ) 43 СЪЧИНЯВАНЕ НА ИСТОРИИ 44 ПРИМЕРНИ ВАРИАНТИ ЗА ПЛАНИРАНЕ НА ЗАНЯТИЯТА 45 ИГРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ВНИМАНИЕТО 46 ИГРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПАМЕТТА 48 ИГРИ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ДВИГАТЕЛНИЯ АВТОМАТИЗЪМ 51 ПОДВИЖНИ ИГРИ 53 ИГРИ, СЪДЕЙСТВАЩИ ЗА УСПОКОЯВАНЕ И ОРГАНИЗАЦИЯ 57 ЕТЮДИ ЗА ИЗРАЗИТЕЛНОСТ НА ЖЕСТА 59 ЕТЮДИ ЗА ТРЕНИРАНЕ НА ОТДЕЛНИ ГРУПИ МУСКУЛИ 62 Етюди за отпускане на мускулите 62 Психомускулна тренировка без фиксация на вниманието върху дишането 67 Психомускулна тренировка с фиксация на вниманието върху дишането 69 ЕТЮДИ ЗА ИЗРАЗЯВАНЕ НА ОСНОВНИ ЕМОЦИИ 71 Етюди за изразяване на внимание, интерес и съсредоточаване 71 Етюди за изразяване на учудване 73 Етюди за изразяване на удоволствие и радост 74 Етюди за изразяване на страдание и печал 81 Етюди за изразяване на гняв 85 Етюди за изразяване на страх 87 Етюди за изразяване на вина и срам 89 Игри за изразяване на различните емоции 90 ЕТЮДИ И ИГРИ ЗА ИЗРАЗЯВАНЕ НА ОТДЕЛНИ ЧЕРТИ НА ХАРАКТЕРА 98 Етюди за изразяване на положителни черти на характера 98 Етюди за изразяване на отрицателни черти на характера 101 Игри за съпоставяне на различни черти на характера 106 ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК 113 ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА 118 Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 1.52 Mb. Сподели с приятели:
|