Превод на български език – Иван Маринов редактор на превода – Донка Маринова



страница5/18
Дата17.12.2017
Размер1.52 Mb.
#36967
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18

СЛОВЕСНИЯТ ЕЗИК НА ЧУВСТВАТА


От филогенетична гледна точка по-старият начин за изразяване на чувствата са изразителните движения.

Словесният език на чувствата – това са думите, обозначаващи явления в емоционалния живот. Той се формира по същите закони, както и езикът като цяло. Способността на децата да говорят за емоциите все още е слабо изучена.

Според привържениците на така наречената «наивна теория на емоциите», на 18-20 месеца детето започва да използва думи, означаващи емоции. Развитието на детето и способностите да говори за емоциите е знак за овладяване не просто на съответстващите термини, но и на способностите за междуличностно взаимодействие.

Т. Пик и Д. Егли (1982) подчертават, че способността за точно и раздвижено лексическо оформление на своите емоционални преживявания се формира в ранните стадии на онтогенеза в процеса на общуване с родителите. Отсъствието или недостатъчното общуване на детето с родителите води до слабо развитие на «ефекторните схеми» и до нуждата от специална корекционна работа от страна на възпитателя. Те описват феномен, състоящ се в това, че при болни с различни емоционални проблеми се забелязва беден речник в сферата на емоционалния живот, при отсъствие на каквато и да са други отклонения в общия речников запас.

Значението на назоваването на емоциите в психогимнастиката се състои в емоционалното самоосъзнаване на детето. Известно е, например, че още на 5 месеца детето може да изпита чувство на гордост (от наблюдението над сина на Е. Блейлер), но дори и на 5-6 години, изпитвайки чувство на гордост, детето едва ли ще каже: «Аз съм горд», макар че позата и изразът на лицето свидетелстват за това.

От само себе си се разбира, че дете или юноша, говорещи на хубав, богат език, мислят по-добре, при тях се появяват повече варианти за словесно обозначаване на чувствата, те по-детайлно разбират себе си, своите преживявания, емоциите при тях стават по-диференцирани.

Т.М. Титаренко (1980) смята, че резерви за повишаване действеността на нравствените представи на детето се съдържат в емоционалната наситеност на съдържанието на оценъчните съждения при възрастните, в използваните от тях оценки на личностните свойства, оценки-състояния, оценки-предположения, съответстващи на нивото на нравственото развитие при детето от предучилищна възраст.

При всички деца, на които се препоръчват занятия, е желателно да се провери качеството на речниковия запас, свързан с емоционалния живот. Нужно е да се беседва със всяко дете поотделно в отсъствието на други деца.

Отначало се проверява, може ли детето да различава основните чувства (интерес, удивление, удоволствие, срам, страх, злоба, радост, мъка). Това е възможно да се направи с помощта на следния диалог:

– Ако пред вас има две книги, едната с картинки, а другата без картинки, ти коя ще вземеш?

– Тази с картинките.

– Защо?


– Тя е по-интересна.

Могат да се попитат децата при какви обстоятелства се появява една или друга емоция (Например: «Кога човек се учудва?»). Може да се разкаже ситуация и да се попита: «Какво преживява човекът, попаднал в тази ситуация?» (Например, «Какво ще почувства момчето, ако му подарят играчката «Железопътна линия»?). След това идва ред на проверката на речниковия запас, свързан с качествата на характера.

Има деца на 5 г., способни да отговарят на подобни въпроси, дори да направят и обобщение («Смел човек е този, който от нищо не се бои», «Егоист е този, които обича само себе си»). Има, разбира се, и деца, които и на 6-7 годишна възраст имат неправилни представи за значението на тези оценъчни думи («Смел човек е онзи, който бие всички», «Егоист е този, който работи в КАТ»).

След като се анализират отговорите на децата, е по-лесно да се състави план на занятията с тях, избирайки от II част на «Психогимнастика» именно онези, които могат да изяснят някои неточни представи на децата, тясно свързани с разбирането на емоциите и емоционалното самоосъзнаване.


ТРУДНОСТИ В ПОВЕДЕНИЕТО И ХАРАКТЕРА


Най-сложни за педагогически корекции са такива разстройства в поведението на децата като агресивност, двигателна и емоционална свръхактивност.

Как изглежда хиперактивното дете?

То не се задържа на едно място, с неспокойни движения, небрежно, винаги заето, не довършва започнатото, заема се със всичко, но бързо се разколебава, навито като пружина, тича вместо да ходи, бързо меня настроението си, импулсивно, с нарушена концентрация на вниманието, лошо спи, понякога не може да контролира уринирането и дефекацията. Това обикновено се среща при момчетата, но има и такива момичета. С израстването отсъствието на двигателен контрол и възбудимостта се притъпяват.

По друг начин се държи агресивното момче.

То е предизвикателно, не слуша родителите си, излиза от равновесие за дреболии, неспокойно, винаги си мисли, че го мамят, жестоко, закачливо, без причина бие или рита другите деца, проявява инициатива, обича обкръжаващите го да изпълняват неговите желания, не се признава за виновно, обвинява другите дори и за своите грешки, държи се зле, въпреки обещанията, понякога лъже, не се учи от грешките си, отказва дои да допусне, че понякога не е прав, не внимава по време на занятията. С израстването е възможно поведението му да се влоши.

Как да се занимаваме с хиперактивните деца – индивидуално или на групи? По-често индивидуално, тъй като много физиолози и детски психиатри твърдят, че децата с повишена възбудимост трябва да се държат по-далеч от шумния колектив (Н.И. Красногорски, 1954, Т.П. Симсон, 1956). Съвременните психоневролози също препоръчват при случаите, когато в група от детската градина са се събрали няколко такива деца, следва да ги пръснат в различни групи.

Занятията по психогимнастика са полезни за деца с трудности в поведението и характера.

1. Миша Л. е на 7 години. Висок, русокос, със сини очи и винаги усмихнат. Изглежда безгрижен, без каквито и да е «комплекси». Миша е изключен от училището заради свръхактивност, емоционална неадекватност и нарушена концентрация на вниманието, които са му попречили да се адаптира в училището. Бил е невъздържан по време на уроците, не е усвоявал училищните навици. На занятията по психогимнастика Миша се чувстваше щастлив, защото никой не му правеше забележки. Специално за него бяха включени упражнения и игри, трениращи способността му да се съсредоточава и да преодолява автоматизма, увеличаващи силата и обема на вниманието. Миша вземаше участие и в етюдите за преживяване емоциите на интереса. Благодарение на възникналия у него интерес към изобразителната дейност, предизвикан от необичайния начин на рисуване с помощта на условни фигурки, Миша започна да става по-съсредоточен, повиши се и самооценката му. Започна да си пише «отличен» на всяка своя рисунка. Сега не само на занятията по психогимнастика, но и в групата той изглеждаше по-малко суетен. През цялото си свободното си време детето започна да рисува картинки.

2. Серьожа Б. е на 6 г. Хипертимно, лъчезарно момче. В групата той е «невъзможен»: неспокоен в движенията си, несъсредоточен, импулсивен, постоянно весел. Винаги усмихнат до ушите, дори когато му се карат. Той е плашлив: панически се страхува от височината и мрака. Трудно превключва от една дейност в друга. Случва се да се отказва от занятията по психогимнастика под предлог, че ако дойде, щял да пречи на другите деца, да бяга и нищо няма да прави. Всички свикнаха, че Серьожа е неуправляем, дори когато се държеше прилично, другите деца не забелязваха това. Често казваха на майка му: «Знаете ли, какви ги върши в музикалната зала?», а на същото това занятие Серьожа се държеше възпитано и спокойно. Той започна да посещава и на индивидуалните занятия, за да си почине от останалите деца, а и децата да си отдъхнат от него. Музикалните упражнения не го увличаха, но играта с мастилени петна го привличаше толкова силно, че заради нея беше готов да пропусне разходката.

Серьожа е фантазьор. Той с увлечение разказваше, че уж имал малко братче, което нямало и годинка и с което обичал да си играе. Момчето с толкова подробности разказваше на всички за своето братче, че дори много от възрастните бяха сигурни в неговото съществуване. Серьожа дори съобщи на всички, че не е русначе, а «българец», че с родителите си и малкото братче са пристигнали от България съвсем наскоро. Когато въображението му бе заето с рисуването на петна, неговите фантазии значително по-рядко «звучаха» в групата. След тази игра момчето за известно време ставаше по-спокойно.

3. Юра М. е на 8 г. Възбудено и странно по поведение момче. Обича да си играе с водата. В къщи баща му има музикална апаратура и той едва ли не от раждането си непрекъснато слуша рок музика. Едва двегодишен се опитва заедно с баща си да припява на песните. Децата разбират, че Юра «не е съвсем в ред». Отвори ли вратата на групата, децата започват да крещят: «Циркаджията, влезе клоунът!» Децата се дразнят и надсмиват над прекалената му подвижност, за това, че все нещо мърда (повдига веждите, носа, устните, дърпа панталоните си, прави нещо като тикове). Не се харесва и на възпитателките: постоянно е настроен негативно, проваля занятията с другите деца, понеже все прави физиономии, кряска нещо и целият трепери (маха бързо ръцете пред лицето, често прикляква).

Момчето започна да посещава груповите и индивидуалните занятия по психогимнастика. Юра беше доста изразителен при етюдите. Той по-добре от останалите схващаше смисъла на задачите, които имаха скрито морално послание, макар и да не се отличаваше с добър интелект. Той се впечатляваше от тихата, печална музика. Когато свиреха тъжна музика, в очите му винаги блестяха сълзи. В групата Юра дълго време си остана двигателно неспокоен, негативен, но на занятията по психогимнастика всичко беше много по-различно. Ето записки от дневниците:



Занятие номер 7.  Юра М. е «невъзможен» в групата, но на занятията по психогимнастика е послушен, проявява интерес. След занятието помоли да повторим музиката на «Факира» – сирийска народна мелодия, докато я слушаше, значително се поотпусна.

Занятие № 9.  Юра М. е спокоен, не прави тикове, добре се държи и изразява емоциите си. В етюда «Дяволчето или Момчето» добре превключваше (трепереше и спираше по сигнала). Когато Момчето-Наопаки, чийто роля изпълняваше Юра, получи заповед да се среше, да затвори вратата и др., Юра, увлечен от играта, показваше  невероятни превключвания, т.е. при сигнала с думи правеше всичко наопаки. В даден момент получи знак да се тресе, а след това да спре. Обърквайки се за момент, момчето заемаше спокойна или напрегната поза. След няколко тренировки той се освободи от натрапчивите движения.
Отдавна е забелязано, че изобразителната дейност и музиката са спомагателни средства за общуване, благодарение на които се облекчава възможността за продуктивен контакт с хиперактивно дете. А.С. Грибоедов отбелязва същото и при децата с тежка дисхармония в емоционално-волевата сфера, т.е. при децата-психопати. Той пише, че художественото възпитание в много случаи представлява ключ, отварящ вратите към интимната страна на личността, сближаваща възпитаника с педагога, а това води до освобождаване и канализиране на енергията. При възпитанието и лечението на децата с моторни нарушения обикновено се препоръчва да се обърне особено внимание на двигателната гимнастика, и тренировка на вниманието, също така да се предотврати формирането на чувство за непълноценност у детето (Г. Нисен, 1982).

Целият първи раздел на II част на «Психогимнастика» е предназначен най-вече за хиперактивните деца. Двигателната гимнастика под формата на общоразвиващи комплекси не се прилага в психогимнастиката, но много от етюдите и игрите от този раздел са пълни с движения. Те имат две цели: развитие на психомоторните функции и регулиране на поведението в колектива.

Съществуват известни противоречия между излишната подвижност и способността към съсредоточаване: «Който не умее да управлява мускулатурата, не може и да внимава» (Г. Модсли). Затова в I раздел са дадени много упражнения и игри, предназначени не само за развитието на устойчивост, концентрация, превключване и обем на вниманието на детето, но и съдействащи за произволното изменение на мускулния тонус и релаксацията. Ефективността от въздействието на тези упражнения, етюди и игри върху децата с нарушения на самоконтрола значително се повишава, ако те се изпълняват с музикален съпровод.


Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница