Превод на български език – Иван Маринов редактор на превода – Донка Маринова
ПСИХОМУСКУЛНА ТРЕНИРОВКА (САМОРЕЛАКСИРАНЕ)
Изтегляне 1.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- СЪЧИНЯВАНЕ НА ИСТОРИИ
- ПРИМЕРНИ ВАРИАНТИ ЗА ПЛАНИРАНЕ НА ЗАНЯТИЯТА
ПСИХОМУСКУЛНА ТРЕНИРОВКА (САМОРЕЛАКСИРАНЕ)Аутотренингът често стои в центъра на психотерапевтичната и психохигиенната дейност на детските психоневролози и спортни психолози. Гизела Ебрлейн смята, че още 7-8 годишните деца са способни да изучават автогенната тренировка и да я прилагат съзнателно. Аутогенната тренировка се смята за един от най-добрите методи за корекция на нарушено състояние на личността (К.К. Платонов, 1981). Широкото разпространение на аутотренинга днес, особено в големите градове, се обяснява с емоционалните претоварвания. Социално-биологични аритмии се наблюдават не само при възрастните, но и при децата, понеже ускореният темп в живота и намаляване времето за отдих през деня засягат и за тях. Някои деца, особено със слаба нервна система, могат да се невротизират просто поради това, че техните психофизически и соматични реакции изостават от общия ритъм на живота в детския колектив. Психолозите, занимаващи се с предучилищната възраст, препоръчват да се въвеждат разтоварващи упражнения в ежедневието на детската градина и да се правят няколко пъти през деня (Л. Карманова, 1984). При психогимнастиката за сваляне на психоемоционалното напрежение се използва детският вариант на психо-мускулна тренировка, разработен от А.В. Алексеев за млади спортисти, навремето адаптиран от нас за предучилищната възраст. А.В. Алексеев препоръчва за по-удобно при обучението в съзнателното напрягане и отпускане (на телесните мускули) да се разделят всички мускули на пет групи: мускули на ръцете, на краката, на тялото, шията и лицето. Вниманието на детето последователно се привлича към група мускули. А.В. Алексеев мисли, че не е редно да се преминава към тренировка на нова група мускули, докато предишната не стане «послушна». Психофизическият покой който се постига в резултат на психомускулна тренировка, възстановява силите на детето и настъпва приятна дрямка. Ние използваме този момент, за да върнем мислено някои преживявания – така неразрешените дотогава конфликти се преработват от главния мозък и стават «разрешени» (Г. Ебрлейн). По-подробно с психомускулната тренировка можем да се запознаем в двата комплекса, поместени в първия раздел на II част от «Психогимнастика», там са дадени и упражнения за сваляне на напрежението в някои от групите мускули. При провеждането на психомускулната тренировка, особено в нейната заключителна част, е необходимо да се следи за мярата, да не се удължава прекалено почивката и да се «дозира» внушението. С цел да се затвърдят получените при психогимнастиката навици и вербализация на емоциите, ние прилагаме изобразителната дейност (за нея подробно разказахме в предишните глави), а също така и съчиняването от децата на «общи истории», които по-късно се инсценират. За тези видове дейност на децата се отделя допълнително време (трето занятие). СЪЧИНЯВАНЕ НА ИСТОРИИР.М. Стиртцингер (1983) описва терапията като метод «за общо съчиняване на истории» от детето и психотерапевта. Този метод помага на детето да намери адекватни начини за разрешаване на конфликтите, водещи до нарушаване на поведението в къщи и в училище. Методът предполага следната последователност на действията: отначало детето разказва историята, след това терапевтът я продължава и въвежда в повествованието повече «здравословни» начини за адаптация и разрешаване на конфликтите, в сравнение с тези, които е изложило детето. Хуморът и драматизацията са съществена част на този метод – те увеличават, заинтересованността и удоволствието, изживявани от детето. Този метод помага на децата да разберат хубавото и лошото на своето «АЗ», да осъзнаят гнева си и да го изразят без опасения. В «отговора» терапевтът представя алтернативни решения на конфликтите с цел да предпази детето от изпадане в плен на невротични типове поведение. Всяка история детето започва с думите «Веднъж», «Много отдавна», «Далече, далече от тук». Така се позволява на детето да говори за това, което е предизвикало тревога у него. В края на всяка история детето измисля заглавие, което помага на терапевта да отдели най-сериозния аспект на историята. По време на психогимнастиката ние понякога използвахме метода «колективно разказване на истории». На индивидуалните занятия той преминава така, както го е описал Р.М. Стиртцингер. На груповите занятия по психогимнастика такова, съчиняване на «общи истории» става с участието на всички деца и водещия. ПРИМЕРНИ ВАРИАНТИ ЗА ПЛАНИРАНЕ НА ЗАНЯТИЯТА
Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 1.52 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||