Превод: нели спиридонова-хоринска
РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И НЕГОВИТЕ ЗАКОНИ
Изтегляне 3.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ПЪРВОТО СЕДЕМЛЕТИЕ
РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И НЕГОВИТЕ ЗАКОНИБез едно весело и пълноценно детство залинява целият покъсен живот. Детето не става първо човек, то вече е такъв“ (Й. Корчак, полски лекар и педагог). Видим ли едно новородено дете, имаме усещането, че подобно както в едно семе, всичко вече невидимо се съдържа в него и може да се развие индивидуално и съобразно вида си, ако околната среда не му отнеме възможността да се разгърне. Околната му среда, мильото, е също както земята за зародиша на семето. Работата на родителите съответства на работата на градинаря, който обработва земята така, че да може да се реализира законът „по който всеки е създаден“. Не е важна представата на възрастния, какво трябва да стане от неговото дете, а преди всичко е от изключителна важност, да се прозрат при подрастващия човек вътрешните закони на развитието, за да не се създаде „неправилния Аз“ чрез неправилно възпитание, а да се помогне на истинския Аз да се прояви със съответстващо на тези закони възпитание. В това поле на стълкновения между истинност и привидност, вътрешна (често затрупана) същност и външно натрапен от възпитанието характер, който човек изобщо не може да интегрира в собственото си същество, аз виждам праконфликта на нашето човешко съществуване, с многото последвали от това проблеми, включително и проблемите засягащи наркотиците. Още веднъж за яснота ще повторя: Ние всъщност сме двама човека, една двойственост, която от една страна се състои от нашата вечна, индивидуална същност, независима от всички външни събития, и от друга страна от това, което заобикалящият ни свят, чрез възпитание и други влияния, създава от нас да го наречем „времевата дреха“, съдържаща мислите, насоките, възгледите и максимите на нашето непосредствено обкръжение. С този „външен човек“ („фалшивия ни Аз“, в случай че не ни съответства) често изпадаме в конфликт. По различни начини ние се защитаваме от него, реагираме с депресии и агресивност, или чрез алкохол, наркотици и психофармацевтични медикаменти задушаваме и подтискаме вътрешния човек с неговите жизнени мечти и копнежи. Ако години наред човек е поставял „фалшивия Аз“ на мястото на истинския, то задачата на терапевта е подобна на задачата на акушерката при раждане. Той трябва да разкрие засипания вътрешен свят и да го постави в ред, за да може истинският Аз да влезе в свободни взаимоотношения със света и да се породи волята, светът да бъде ценен повече от собствената личност, или другояче казано човек да обича себе си такъв, какъвто е в действителност. Във възпитанието въпреки индивидуалните разлики до пълнолетието и узряването на Аза, около 20та година, имаме работа с железни закономерности, които в хода на живота стават все полични и отчасти дори неопределени, понеже покъсно човек постепенно сам взима живота в ръцете си и е важно, какво той сам ще направи от своите способности. Законите на развитието са здравата основа, върху която се строи къщата на живота. Ако основата е слаба, то и найсолидната къща покъсно, когато остареем, ще се заклати. Полският лекар и педагог Й. Корчак сравнява детството с планина от която потокът на живота започва своето начало, своя наклон и своята посока. Ще последва описание на различните периоди на развитието до 21та година, понеже това време е времето, през което могат да се получат главните увреждания, т. е. времето, в което се подготвят различните зависимости. Преди всичко ще се посочат различните телесни и душевни последствия, които следват от правилното или погрешното възпитание. Тази мисъл не е нещо ново, защото в стари времена се е знаело, че възпитанието всъщност е вид лечебен процес, чрез който се регулира едностранчивостта през душевността чак до тялото. Още в древността е било познато, че човешкият живот протича в определени ритми, кои то траят по седем години и около края на всеки период често се появява телеснодушевна промяна или криза, след което животът продължава на една повисока степен. Подобно на едно растение, човек расте от степен на степен, от лист на лист, докато неговата истинска същност, неговият Аз разцъфти като цвят. Естествено всяка нова степен зависи вътрешно от предишната и е предпоставка за правилното развитие на следващата. Често в човешкия живот има задръжки в развитието или пречки за узряването, като например, да не може да се надрасне степента на пубертета. Това оставане в незрялостта днес е широко разпространено явление, което често може да се превъзмогне само чрез страдания. За приятелите на числовата символика се споменава, че всяко число всъщност има конкретно духовно съдържание, което стои зад простото числово означение. Числото седем е планетно число, което се вижда и в седемте дни на седмицата. То обаче има общо и с душевните сили, които от своя страна се отразяват в жизнените сили (сравни стр. 105). С числото седем се завършва нещо в развитието и поради това покъсно не може просто да се повтори. Също и при болестите, ако внимателно наблюдаваме, често срещаме този ритъм. Например често забелязваме, че седмица след едно силно психическо пренапрежение избухва някаква болест, а при грипа след една седмица, с лекарства или без лекарства, настъпва подобрение на симптомите. „С лекар една седмица, без лекар седем дни“, казва на родът. Във връзка с проблематиката свързана с наркотиците, ще изложим някои основни положения на детското развитие. ПЪРВОТО СЕДЕМЛЕТИЕПървите седем години са в служба на изграждането на тялото и свикване със земните условия на живот. Независимо, че детето вече е отделено от тялото на майката, то душевноорганически е още напълно свързано с нея. Чак от третата годинка, когато се събудят първите нежни клънчета на индивидуалното азово съзнание, (не „Петър“ иска, а „Аз“ искам), тази връзка започва бавно да отслабва. Външният израз на тази свързаност е майчиното мляко, което е един жизнен поток, протичащ от майката към детето и е сроден с цялата вътрешна организация на детето. Чрез своите вътрешни сили и състав на веществата, този поток осигурява постепенното слизане към земята и правилното изграждане на мозъка и костите, с които тогава детето може душевнофизически стабилно да застане върху земната твърд. В каква висока степен медът играе важна роля, като диаметрална противоположност при наркотичната профилактика и терапия ще видим покъсно. („В страната, където тече мляко и мед“). В отказването от тази древна храна или в нейната синтетична замяна, аз виждам един от първите веществени зародиши на причините за покъс- ното пристрастяване. Това също означава, че никога не може да се стане сит (вместо качество само веществено количество). Вътрешният глад при външно засищане, ерзацът вместо истинските чувства, органическа- та неудовлетвореност, която се проявява като досада и пасивност, и мно- гото хранителни отрови се грижат за появата на първите, още първоначално невидими увреждания на изграждащото се тяло. Да не говорим за липсата на контакт с майчиното тяло и чрез това липсата на изживяването на чувство за закрила, което кърмачето иначе узнава на майчината гърда. Покъсно ще видим, че в растителния свят също има опреде лен вид мляко, в неузрелите капсули на сънния мак, от който се приготовлява опиума, което по особен начин е свързано с ранните стадии на човешко развитие. В ранните хранителни привички, когато чрез една жива, а покъсно богата на виталност храна, при която процесът на храносмилането трябва да се активира и чрез това стане здрава основа за нашата воля и за едно правилно отношение към земята, лежи една от найранните стъпки по пътя за една смислена наркотична профилактика. В този смисъл нека помислим за неритмичните хранителни привички на много от децата и за навика да се консумира захар, като заместител на душевна топлина. Колко често виждаме, че повечето деца не обичат дори основните хранителни продукти, като плодове, салата и зеленчуци!
Една от найважните предпоставки за изграждането на тялото лежи в това, че при всички дейности на детето е налице душевен ангажимент, така че душата не е отделена толкова рано от тялото. Конкретно казано, това означава: всичко което то предприема както и дейностите на тялото, трябва да са придружени с удоволствие и радост. Фантазията трябва да се поощрява чрез игри, приказки и разкази, защото добрите и хубави картини са храна за душата. Ако тези одушевени жизнени картини не му се предоставят и детето твърде рано се сблъска с трезвата проза на живота, то в детската душевност ще остане къс „угарна земя“, която покъ- сно не може да бъде обработена; късче пустош, една пустиня, както се изразява Ф. Нитче: „Пустинята расне. Тежко на този, който крие в себе си пустини“. Никой да не вярва, че би могъл да преодолее първите впечатления на младостта. Ако те са погрешни, лоши или изобщо липсват хубави изживявания, покъсно се търсят фалшиви авторитети, например определени рокзвезди или водачи на секти, или човек си търси вътрешни възбуждащи картини с помощта на определени наркотици. Човек изкуствено си създава изгубената младост, като „изкуствен рай“. В старата проникната от духовност медицина, първите седем години на детето се наричат „лунният стадий“. Душевно луната има общо с женствените сили в човека, с подсъзнателното, с фантазията, сънят, мечтите и поезията, а органически с възпроизвеждането, с водното съдържание в организма, с асимилацията, регенерационните сили и с наследствеността. Луната е огледалото на външната слънчева светлина, както тялото на детето и особено мозъчнонервната система са органическото огледало на това, което го заобикаля. Ако през това време се изживее голям душевен страх или шокови състояния което често установяваме от болничните истории на зависимите от наркотици или юноши, които отказват храната или изнасилване, което не е рядкост, както и различни изживявания придружени с паника, всички тези впечатления се консумират от детето подобно на един сети- вен орган и се отпечатват в неговата физика, те в известна степен стават част от органичнодушевните процеси. Ние бихме могли да ги определим като „чужди тела“, които като потомство на дракон, дебнат зад прага на съзнанието, „несмляни“ придружават човека и постоянно го объркват физически или душевно. Нещо, което се консервира и не върви с правилното развитие, е разрушителна душевна отрова. Често причина са и душевни наранявания, които се появяват, например, поради несправедливост. В течение на времето, те се притъпяват и хората дори ги забравят, но те винаги насочват човешкото поведение. Една такава рана веднага може да се отвори, ако в пубертета се изживее подобна несправедливост. Ученик се самоубива и за всички е една загадка... Затова е много важно, да се повдигнат в сферата на съзнанието притъпени и подтиснати чувства, защото „това, което се намира в съзнанието не е разрушително“ (Ф. Нитче). От извънредна важност за появата на пристрастяването е фактът, че през първото седемлетие детето удовлетворява душата си само чрез тялото. Покъсно правилното и здравословното е, да се удовлетворява душата независимо от тялото. Ако през първото седемлетие поради различни шокови изживявания и липси душевните сили не се еманципират правилно от физиката, човек остава като затворник в областта на органичнодушевната връзка от първото седемлетие. Това покъсно се проявява, като той се опитва да задоволи своя объркан душевен живот с външни заместители: с мания за купуване или средства за наслада. Това конкретно казано значи: Неговата душевност не може да се откъсне и стане независима от обмяната на веществата, а познава само физическосетивното задоволяване, което е нормално само за първите седем години. Тази конституция днес се среща все почесто и доказва необходимостта от едно правилно, изпълнено с душевна топлина, възпитание. Терапевтът от своя страна трябва да открие, коя дълбока душевна потребност стои зад употребата на наркотика. Ако той не успее да я открие и да я накара да изплува в светлината на съзнанието, то човек няма и да се отърве от това. Останат ли да съществуват душевните рани, които освен това може и да са във връзка с една хистерична конституция, то особено хероинът е „подходящото лечебно средство“ да може човек да изгради защитна стена около себе си и да се скрие в „стъклен ковчег“, което днес много възрастни правят с помощта на психофармацевтичните средства. Тук трябва да се засегне един важен въпрос: Как стои днес с „правото на детето да изживее своите детски болести“? Без да разглеждаме тук проблематиката за имунизациите,8 искаме да поставим въпроса, какво се случва, когато децата не преобразуват с помощта на болестите наследените недъзи, а поскоро чрез имунизирането се „заключат“ в едно сте- рилно тяло? Не създава ли борбата с болестта силни волеви сили, подобно на всяка друга конфронтация? Какви са последиците, когато човек от самия себе си не може както дори външно се вижда при детските болести да „си смени кожата“? Не бива ли човек, даже и със сила, да се опита да отхвърли „телесната дреха“, която му е станала чужда? Как иначе да се разбират убожданията, самонараняванията и др.? Ако трябва насила да се остане в „старата кожа“, която е станала твърде тясна, то саморазрушението е една добродетел... Кой от нас не излиза с удоволствие от време навреме „от кожата си“ и не иска да бъде този, който е всъщност вътре в себе си? Особено при хероина, който се инжектира директно в кръвта, може да се види, как тялото изкуствено бива отделяно от душевните сили и обърквания на душевността под формата на страхове и депресии напълно се подтискат. Човек е здраво изолиран, също както отшелник в пещерата на главата! Каталог: files -> literature -> 2-other 2-other -> Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев – сканиран от копие 2-other -> Превод: нели спиридонова-хоринска literature -> Взаимовръзки literature -> Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г literature -> Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис ga-101 2-other -> Лекция-разговор: „Защо Антропософското общество и Първият окултен клас са бъдещето на антропософията?” 2-other -> Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев – сканиран от копие Изтегляне 3.72 Mb. Сподели с приятели:
|