Превод: нели спиридонова-хоринска



страница11/32
Дата21.01.2017
Размер3.72 Mb.
#13196
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   32

ВРЕМЕТО ОКОЛО ПУБЕРТЕТА


От особено значение за един подрастващ човек е не това, което вече съществува в света, а това което той донася със себе си и как донесената зестра да може да бъде включена в живота. Изобщо поставян ли е някога този въпрос? За човека е важен не само животът след смъртта, но също и животът преди раждането. След смъртта ние занасяме плодовете от земята със себе си, а от преди раждането внасяме в земния живот плодовете на духа. Относно това днес има вече многобройна литература.11 За съжаление възрастните далеч вече са „забравили“ всичко това. Специфичен израз на донесените сили е светът на идеалите, за който зависимата някога от наркотиците Кристиане Ф. в книгата: „Ние децата от гарата Зоологическа градина“ казва: „По­рано (в третия райх) имаше още идеали, ако и да бяха фалшиви, но поне ги имаше!“ Идеалите обаче са идеи с волев характер, това означава, че човек иска да ги приложи в живота и страда, когато това не му се отдаде. Човек не ги изнамира, а ги открива в себе си или открива съответствието между своите собствени идеали и идеалите на своята среда, към които тогава може да се присъедини. Всеки човек има, или е имал тези мощни сили на жизнен копнеж и жизнена надежда. Точно през времето на пубертета, в „неудобните години“ те силно се проявяват.

Това време по своята собствена същност е лабилно, защото индивидуалните душевни сили трябва бавно да се нагодят на земните отношения и всичко има тенденция на преходност. Лабилност на настроението, нес-


държани твърдения, срам и душевни реакции на затваряне в себе си са типичните явления при този процес, и всичките те са придружени със свръхчувствителност. През това време се показват първите признаци на лежащи дълбоко проблеми: Хулиганство, принадлежност към секти, склонност към отхвърляне на храната или съответно към затлъстяване, пушене, алкохол, хашиш, опити да се вземат и други наркотици. Рaнимостта на душевността сега трябва особено да се вземе под внимание, също и силното противоречие между външното ранно умствено развитие и многознайство, и същевременнo душевна незрялост. Да си представим всичко картинно: През този период човек буквално се носи между небето и земята, скача от радост „до небето“ или е тъжен „до смърт“ и забелязва, че трябва да се реши в „полза на земята“. За всеки човек през този период индивидуално още веднъж настъпва, „грехопадението“, напускането на рая на душевната дълбочина и навлизането в сексуалната система и във веществообменната система и съзнателно изживяване на собствения пол.

Крайниците израстват, появяват се пъпките, макар че човек започва да става суетен; понякога дори тялото се усеща чуждо. Тези явления трябва да се приемат съвсем сериозно, без при това възпитателят да се остави да бъде въвлечен в душевния водовъртеж. Хумор и дистанция към „театъра“ при който се търси публика, често са важна помощ, за да може възрастният да „преживее“. Каквото и да се случи, от собствен опит знам, че най­важното е, да не се прекъсне вътрешният контакт с възрастните. За това е необходим истински интерес, а не вкостенени гледни точки. Ако младежът се чувства неразбран, понеже той лесно прозира употребата на празни фрази, настъпват големи разочарования. Честа последица на неговото отвръщане от света на възрастните и от желанието сам да порасне е присъединяването към кликата на единомислещите (стр. 92). Въпреки маниерите му на възрастен, младежът много повече се нуждае от подкрепа и ръководство отколкото ние мислим! Нека още веднъж да погледнем времето на пубертета повече „отвътре“: Поради „грехопадението ­ (падането в материята бел. пр.)“ се появява окончателното разделяне на половете, раздвоението и стремежът към света и към другия пол. Момчето се превръща в недодялан хлапак, а момичето проявява склонност към душевно самоотражение и суетност. При мъжкия пол душевната сърцевина, Азът по­силно се дистанцира от душевността и от тялото. Като следствие от това, настъпва разделение между вътре и вън, между мислене и чувстване. Мъжът вътрешно се чувства неохраняем, лесно се отдръпва навътре и му е трудно да говори за своите най­съкровени чувства, но затова пък в мисленето е по­спокоен, по­сигурен, и по­лесно запазва самообладание. Тази тенденция същест-


вува през целия му живот. Поради липсата на интуитивен контакт с тялото, той лесно клони към хипохондрия и още при 37,5 градуса температура се представя за смъртно болен...

Противно на това, при женския пол се установява по­силна идентификация с Аза и с душата, така че жената има много по­голяма вътрешна броня и душевно и физически е по­издръжлива. В мисленето и чувства нето има по­голяма подвижност, често чувствата заглушават мисленето. С това настъпва склонност към хистерия, която могат да имат и твърде чувствителни „женствени“ мъже. С осъзнаването на собствените душевни сили при младите момичета се появява склонност към суетност, а момчетата душевно се затварят и вътрешно са дори страхливци, макар и навън да се големеят. Това, разбира се, трябва да се вземе под внимание в педагогиката.12 Пубертетните деца обичат хумора, но мразят цинизма и сарказма. През това време душата иска да влиза във взаимоотношения със света и да преодолява съпротиви, за да може да оформи волята. Сега идеалите могат да се превърнат в здрав духовен план на по­нататъшния живот, макар и понякога да изглеждат надвишени. Младежът търси присъединяване към света чак до своите външни обноски ­ често като имитира другите хора. Неговият съкровен въпрос гласи: Отговаря ли моята вътрешност на това, което виждам и изживявам вън?

Какво става, когато младият човек не осъществи връзката, чувства се неразбран и не може да формулира и изкаже проблемите си, които често са скрити зад усилието да импонира и да се големее? Това отвръща не от света на възрастните и търсене на връзка с други „кръгове“ очевидно не е само един индивидуален проблем, а през 20 век започвайки от младежките движения от началото на столетието през шестдесетте години до днес се показва като генерална тенденция, да се обърне гръб на цивилизацията и да не се признава светът на бащите. Някои експерти по въпроса за наркотиците виждат в тяхната консумация бунта на младежите срещу бащинските структури на власт ­ съпротива срещу обществените представи за ценност. Веригата между поколенията е разкъсана, човекът загубва човека, но в своята дълбока същност той въпреки това търси връзката, което се доказва от многото прекалено рано създадени връзки и ранни бракове. Рудолф Щайнер определя това съотношение между стар и млад като един от най­важните културни проблеми на съвремието, от който зависи напредъкът и дори упадъкът на човешкото развитие.


Каталог: files -> literature -> 2-other
2-other -> Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев – сканиран от копие
literature -> Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г
literature -> Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис ga-101
2-other -> Лекция-разговор: „Защо Антропософското общество и Първият окултен клас са бъдещето на антропософията?”
2-other -> Превод: нели спиридонова-хоринска
2-other -> Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев – сканиран от копие


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   32




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница