Превод: нели спиридонова-хоринска

ВРЕМЕТО ОКОЛО ПУБЕРТЕТА

Това време по своята собствена същност е лабилно, защото индивидуалните душевни сили трябва бавно да се нагодят на земните отношения и всичко има тенденция на преходност. Лабилност на настроението, нес-

Крайниците израстват, появяват се пъпките, макар че човек започва да става суетен; понякога дори тялото се усеща чуждо. Тези явления трябва да се приемат съвсем сериозно, без при това възпитателят да се остави да бъде въвлечен в душевния водовъртеж. Хумор и дистанция към „театъра“ при който се търси публика, често са важна помощ, за да може възрастният да „преживее“. Каквото и да се случи, от собствен опит знам, че най­важното е, да не се прекъсне вътрешният контакт с възрастните. За това е необходим истински интерес, а не вкостенени гледни точки. Ако младежът се чувства неразбран, понеже той лесно прозира употребата на празни фрази, настъпват големи разочарования. Честа последица на неговото отвръщане от света на възрастните и от желанието сам да порасне е присъединяването към кликата на единомислещите (стр. 92). Въпреки маниерите му на възрастен, младежът много повече се нуждае от подкрепа и ръководство отколкото ние мислим! Нека още веднъж да погледнем времето на пубертета повече „отвътре“: Поради „грехопадението ­ (падането в материята бел. пр.)“ се появява окончателното разделяне на половете, раздвоението и стремежът към света и към другия пол. Момчето се превръща в недодялан хлапак, а момичето проявява склонност към душевно самоотражение и суетност. При мъжкия пол душевната сърцевина, Азът по­силно се дистанцира от душевността и от тялото. Като следствие от това, настъпва разделение между вътре и вън, между мислене и чувстване. Мъжът вътрешно се чувства неохраняем, лесно се отдръпва навътре и му е трудно да говори за своите най­съкровени чувства, но затова пък в мисленето е по­спокоен, по­сигурен, и по­лесно запазва самообладание. Тази тенденция същест-

Противно на това, при женския пол се установява по­силна идентификация с Аза и с душата, така че жената има много по­голяма вътрешна броня и душевно и физически е по­издръжлива. В мисленето и чувства нето има по­голяма подвижност, често чувствата заглушават мисленето. С това настъпва склонност към хистерия, която могат да имат и твърде чувствителни „женствени“ мъже. С осъзнаването на собствените душевни сили при младите момичета се появява склонност към суетност, а момчетата душевно се затварят и вътрешно са дори страхливци, макар и навън да се големеят. Това, разбира се, трябва да се вземе под внимание в педагогиката.12 Пубертетните деца обичат хумора, но мразят цинизма и сарказма. През това време душата иска да влиза във взаимоотношения със света и да преодолява съпротиви, за да може да оформи волята. Сега идеалите могат да се превърнат в здрав духовен план на по­нататъшния живот, макар и понякога да изглеждат надвишени. Младежът търси присъединяване към света чак до своите външни обноски ­ често като имитира другите хора. Неговият съкровен въпрос гласи: Отговаря ли моята вътрешност на това, което виждам и изживявам вън?

Какво става, когато младият човек не осъществи връзката, чувства се неразбран и не може да формулира и изкаже проблемите си, които често са скрити зад усилието да импонира и да се големее? Това отвръща не от света на възрастните и търсене на връзка с други „кръгове“ очевидно не е само един индивидуален проблем, а през 20 век започвайки от младежките движения от началото на столетието през шестдесетте години до днес се показва като генерална тенденция, да се обърне гръб на цивилизацията и да не се признава светът на бащите. Някои експерти по въпроса за наркотиците виждат в тяхната консумация бунта на младежите срещу бащинските структури на власт ­ съпротива срещу обществените представи за ценност. Веригата между поколенията е разкъсана, човекът загубва човека, но в своята дълбока същност той въпреки това търси връзката, което се доказва от многото прекалено рано създадени връзки и ранни бракове. Рудолф Щайнер определя това съотношение между стар и млад като един от най­важните културни проблеми на съвремието, от който зависи напредъкът и дори упадъкът на човешкото развитие.