СПЯЩАТА ПРИНЦЕСА (ТРЪНЛИВАТА РОЗИЧКА*) ИЛИ „ПОКАЖИ МИ РАНИТЕ СИ“

СПЯЩАТА ПРИНЦЕСА (ТРЪНЛИВАТА РОЗИЧКА*) ИЛИ „ПОКАЖИ МИ РАНИТЕ СИ“

До времето на пубертета, „грехопадението“, земната зрялост, душата е бяла и чиста. Тогава се раждат страстите, душата се свързва по­дълбоко с тялото ­ видимо при мутирането на гласа ­ егоизмът се раздвижва, сексуалността се събужда. Червената кръв се домогва до правата си, детето се превръща в трънлива розичка, ухаеща и същевременно бодлива, пълна с противоречия.

Трънливата розичка не е невинното агънце както Снежанка. Тя вече е петнадесетгодишна, когато „без вина виновна“ й се случва нещастието. Нейната зла участ от една страна е предизвикана от характерното за възрастта й любопитство към „забранените неща“ ­ в това отношение тя е преждевременно узряла и от друга страна от една „наследена вина“ от страна на родителите, които въпреки големите грижи и надежди не се съобразяват в живота с „Тринадесет“ ­ съдбата. Тя се проявява чрез образа на тринадесетата фея като катастрофа, която обаче се обръща в добро, чрез Азовата сила ­ дванадесетата фея. „Ти няма да умреш, а ще заспиш дотогава, до като станеш достатъчно зряла, сама да се събудиш чрез силата на Аза и да разбереш света в неговата истинска същност!“ В началото трънливата розичка върши правилното и разрешеното: Тя разгръща душата си и приема безгрижно света, без да се изкачи в „главата си (в кулата)“. Щом това се случва, светът й причинява такава болка, че тя потъва в безсъзнание. Навън душата показва само своята бодлива страна ­ страст към сухи оценки и критика, като при това сама се наранява душевно, подобно на многото принцове в приказката.

Същинският свят на подрастващите е вътрешната поезия, а не „голите факти“. Без разбиране за самия себе си, човек безпомощно е предаден на света. Който твърде рано започва да живее само с преценките на главата си, ще доведе до застой вътрешното царство на душата си. Омагьосаният сън на душата може да бъде предизвикан по два начина: веднъж, когато първите срещи със света така уплашат душата, че тя се дръпне назад и се загърне с мечти и илюзии, или когато като реакция на болезнената среща със света човек сам си вкарва субстанции в кръвта, които предизвикват продължителен душевен сън. И двата фактора могат да са заложени още в ранното детство и чак във времето на пубертета да се проявят. Нека чуем как един зависим от дрогите разказва за своя наркотичен „омагьосан“ сън:

Ако душата не се събуди и свърже по правилния начин със света според законите на развитието, трябва да чака, докато узрее собствената царска сила ­ нашият Аз (принцът в приказките). Трънливият плет се от варя, входът се разкрива, сега трябва смело да се пристъпи. Да се получи помощ само от вън, през този период е възможно само отчасти! Както е и в приказката, където всичко трябва да започне още веднъж, там където е прекъснало, така и в живота на подрастващите, както и в наркотичната терапия, всичко пропуснато трябва да се навакса чрез интензивна съзнателна работа. Не отмъстяване на злата фея: Вината ­ наследена или самопредизвикана трябва да се заличи.

„Не прекалено рано!“, това е предупреждението на приказката за трънливата розичка, която всъщност е красотата и наранимостта под образа на розата, като израз на душата по време на пубертета.

От една страна „стъклен ковчег“ (неврастения) ­ като израз на много силно изолиране от света, от друга страна нараняващо „вретено“ (хистерия),* ­ израз на много голяма чувствителност до наранимост на душата и спасение чрез съня. Едно привидно равновесие от външен­ и вътрешен свят, което дрогите предизвикват, като често са единственият дяволски благонадежден помощник. /* Хистерия и Неврастения ­ конституционни болестни картини, които се срещат в по­голяма или по­малка степен при голяма част от хората в смисълът изложен от Рудолф Щайнер в „Духовна наука и медицина“ и в голяма част от лекциите му за медици. Бел.пр./

ТЕРАПЕВТИЧНИ ИЗВОДИ ЗА НАРКОТИЧНАТА ПРОФИЛАКТИКА ПРЕЗ ТРЕТОТО СЕДЕМЛЕТИЕ ИЗВЕДЕНИ ОТ ПРИКАЗКИТЕ „СНЕЖАНКА“ И „СПЯЩАТА ПРИНЦЕСА“

Ако вътрешната Азова­същност е достатъчно силна и притегателната връзка между външната и вътрешната съдба здрава, човек излиза по­силен от една опасна ситуация. По отношение на дрогите, които пренасят душата в един дълбок сън и с това възпрепятстват вътрешното развитие, това означава: Вътрешното ядро трябва здраво да се изкове и да стане достатъчно устойчиво, тогава младежът може да преодолее почти без вреди плъзгането в зависимостта. Във всеки случай не са малко младежите, които опитват дрогите и не след дълго сами ги отказват. От собствен опит през ученическите години мога да кажа, че може да се стане пиян от употреба на алкохол, но вътре в себе си нещо се брани, появява се една вътрешна съпротива. Азът? Това е най­добрия свидетел, че субстанцията не може да надделее над целия човек. Този фундамент се полага през първите две седемлетия, или силната индивидуалност го донася на земята със себе си. За съжаление при първите съприкосновения с дрогите не може да се каже със сигурност, колко си лен е един човек и колко лесно отново може да се откаже от тях. Затова правилната профилактика е особено важна!

Да погледнем още веднъж приказките но от психологична страна:

Днес родителите прекалено рано оставят децата сами на себе си. Наистина децата изглеждат просветени и зрели, но опасностите така са нараснали, че вътрешната връзка между тях и родителите не бива да се прекъсва. От американски изследвания при действали с насилие младежи е познато, че една от главните причини за насилието между тинечерите е липсата на родителски грижи. При разглеждане на отношението между дрогите и криминалността още веднъж ще се върнем на въпроса. Твърде ранното и вътрешно не подготвеното сблъскване със света и неговите опасности, може да доведе до вътрешно нараняване, до една душевна рана, която ако не бъде открита и лекувана, може да стане причина за консумиране на наркотици. Според моя опит, това „пробождане от живота“ е една от главните причини за пристрастеността.

Често никой не му обръща достатъчно сериозно внимание. За нас може би е било без значение и дори не ни е докоснало, но за засегнатия човек е било от решаващо жизнено значение. Ако не се забележи зовът за помощ, който може да се покаже в началото на приемането на наркотиците или при играта с мисли за смъртта, то душата в края на краищата замлъква и упоява болката си. При лечението трябва да се работи с много търпение и инстинктивен усет, за да се разкрият скритите рани, иначе няма шанс пациентът да се спаси от отровата. Чак когато се изчака истинския момент на близост и се успее да се заговори вътрешния човек, и най­накрая се покаже необходимата обич и истински интерес към затрупаната душа, може да има постижения в терапията. Ранни шокови със-
тояния, изживявания на раздяла, душевни лишения, тежки несправедливости, любовни разочарования, или лишаване от обич, всички те могат да бъдат избуяващи отрови, които да задълбочат тази рана. Широки области на душата остават недоразвити, заспали, душевно се остава заседнал в момента на нараняването. Външно животът продължава своя ход, но вътрешният часовник е спрял. Оттам идва и трудността ­ особено при наркотичната терапия ­ да се лекува един човек, който външно и интелектуално например е двадесет и тригодишен, но вътрешно е заседнал в четиринадесетата си година. Душевните сили са тотално неоформени, избуяващи, вегетативни, както виждаме това при трънливия плет от приказката „Спящата принцеса“. Този душевен избуяващ процес, психологично се окачествява като хистеричен процес: Чувствата избуяват без насока, също като непроходим трънак. При този вид пациенти намираме споменатото вече ненасищане и вечно желание да се притежава някаква „потребителска стока“, която може да бъде също и един човек, за да се засити и успокои вътрешния чувствен свят с външни неща, защото Азът е твърде слаб и не може отвътре да запълни тази липса. При особено характерни случаи трябва отвън един „Ерзац­Аз“ ­ бащински настроеният терапевт да поеме за известно време с любвеобилна строгост ръководството на човека.

Външно тези пациенти младеят ­ като противоположност на неврастеничните типове ­ те могат силно да подведат някого с техния душевен „аромат“, но също и когато човек не винаги насочва вътрешното си внимание към тях, могат силно да наранят,­ точно както една роза. Това чувство на ранимост и преливащите чувства, които не могат да се ръководят и сложат в ред от страна на Аза, събуждат нуждата от изолиране. „Винаги ходя като отворена рана наоколо“, ми каза веднъж един зависим от хероина пациент. Тук имаме противоположният мотив на Снежанка: Там е душевното вцепеняване и затваряне в стъклен ковчег, необходимостта от опиянение, екстаз, тук вътрешната отвореност и душевно кървене и жажда за граници и закрила. Погледнем ли действието на хероина с неговата тенденция на втвърдяване, можем да разберем, че в тези случаи той действа като „лечебно средство“.

При тази полярност на неврастенията и хистерията виждаме противоположността на халюциногенните и „изолиращите“ дроги, макар че има много повече преходни степени, но това е първата помощ за ориентиране и разбиране на субстанциите и душевната проблематика.

Относно тези болестни картини, които разбира се често се появяват в смесени форми и съвсем не е така лесно да се диференцират, ще изложим два терапевтични мотива:

1. Процеси на събуждане чрез външни събития в един свят, където не се случва нищо, което да разтърси душата (нямаме предвид криминални събития и ужаси!) и където скуката се разпространява като хронична болест, разбира се такива събуждащи изживявания не са чести и при лечението често трябва да се предизвикат. Затова пътешествията и културата са много важни. И в ежедневието има възможности за такива изживявания, например всред природата (селското стопанство и др.).

Любвеобилният интерес към други хора и достъп до затрупаните душевни способности. Един пациент чувства такава неуязвима вяра в хората. Аз сам съм имал случаи в живота, когато непрекъснато бях лъган, без да забележа или не исках да забележа. По­късно младите хора сами идваха при мен, понеже самите те не можеха да издържат повече това. Когато един силен Аз докосне душата, може да се задвижи един процес на събуждане. Затова за правилната наркотична терапия, терапевтът не бива да е много млад и неопитен. Добре е, той да има нещо здравословно майчинско, съответно бащинско и да притежава нужния хумор.

Открият ли се достатъчно рано при младежите хистерични или неврастенични едностранчивости и подходи ли се към тях с педагогични и медицински средства, то това е едно от най­съществените помощни средства срещу пристрастяването, което както вече видяхме има общо с тези психични слабости.

През третото седемлетие, когато се ражда индивидуалната душевна организация, още е възможно ­ преди раждането на Аза ­ да се помогне. Разруши ли се обаче предварително душевната обвивка и раждането на Аза дори се възпрепятства, настъпва хаотизиране в мисленето, чувстването и волята. Младежът тогава не може да се достигне, той действа противно на това, което казва, често говори много, но чувства нещо друго и не желае да направи нищо. Който има нещо общо със зависимите от дрогите, познава този изсмукващ околните хора хаос. Колкото по­дълго трае приемането на дрогите, толкова повече се корумпират тялото и душевността, а индивидуалните сили се парализират. В света обаче не съществува никъде праз нота, където да не се намести нещо друго.

По образен начин тази ситуация на завземане на „къщата“ чрез разбойниците, съответно демоните имаме в приказката за „Бременските музиканти“. Там изгубените душевни части под образа на животни отново се събират, обединяват и им се удава заедно да изгонят разбойниците. В терапевтичния отдел на книгата ще се занимаем с тази приказка и ще обсъдим работата над частите на тялото и душата, които отново трябва да се приведат в хармония.