Превод: нели спиридонова-хоринска



страница2/32
Дата21.01.2017
Размер3.72 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   32

ПРЕДГОВОР


Един от най-често поставяните въпроси към „Специалиста по наркотици“ е, от къде идва наркоманията. Човек ще бъде ли доволен , ако на въ- проса: „Откъде се появява хремата?“ му се отговори: „От истинката.“? Макар че по принцип такъв отговор не е неправилен, той въпреки това не дава обяснение. Същото е и с отговора: „Проблемът на наркоманията идва от презадоволеното общество“ или „Мафията е виновна“ или „В нашето прозаично време младежта търси опиянението“, което наистина засяга дадена страна на проблема, но не помага за предпазването и лекуването на отделния индивид, понеже такива изказвания са общи фрази.

Не е ли по-правилно, да се потърсят душевно-социалните корени на отклоненията, заблужденията, илюзиите, неуспехите и страховете, както и значението на материалните вещества за душата и нейните проблеми, здравословното или нарушеното израстване на децата, техните биографични кризи и пречки в развитието, и особено тяхната зависимост от примера, които им дават възрастните? Защото само от задълбоченото разбиране на нормалното здравословно развитие с неговите закономерности може да се създаде една изчерпателна картина за отклоненията и болестните състояния.


Въпреки цялата неувереност, когато правилно се преценят симптомите при пристрастената към нещо или взимащата наркотици младеж, днес със сигурност може да се каже: Също както едно покълващо растение точно в началото се нуждае от правилни грижи, истински хранителни вещества и необходимата закрила, за да може правилно да се развие в бъдеще, така и подрастващото дете има нужда от едно подходящо за него възпитание и примери за подражание, които да са съобразени с цялото негово същество, стремящо се към правилно здравословно развитие. Един от главните мотиви за „противоестествената страст“ наркоманията, лично аз днес виждам в чистото интелектуално, бездушно възпитание (училище и семейна среда). Чрез наркотиците се компенсира липсата на правилни душевни изживявания. Това не означава, че има конституция, която води към пристрастяване или вродени душевни недостатъци. „В началото беше възпитанието“ се казва една книга от Алис Милър. Това заглавие не е празна фраза, а жизнено указание за следващите поколения. За кой свят ще възпитаме децата си? Да бъдат честни данъкоплатци, притежатели на собствени жилища или компютърни специалисти? Ще могат ли тези по-добре от другите да изживеят живота, с неговите кризи и подмолни опасности?

С това по необходимост* стигаме до нашата картина за човека, до това от самите нас, което от дълго време вегетира както в „клиника за умиращи“, което отново трябва да бъде оживено - във всички области на живота. /* На немски notwendig (not-wendig), което означава необходимост, или обръщане към обратната посока вследствие на мъка бел. пр./

В тази книга никой няма да бъде обвинен, защото ние всички сме засегнати и по целия свят трябва солидарно да решим проблемите, които очевидно имат общо с цялата наша цивилизация и не могат да бъдат раз решени само от политиците. За съжаление самата политика, както все по-често четем в последно време, чрез гешефти с оръжие, пране на пари, поддръжка на терористични групи и шпионаж също все по-дълбоко се замесва в интернационалната търговия с наркотици.

Понеже някои неща особено тежат на сърцето ми, може би понякога по-остро съм се изразил. По стила и аргументирането ясно ще се види, че съм писал ангажирано и с кръвта на сърцето си. Но при съветването на наркотизираните и при лекуването им човек трябва да се ангажира с цялото си същество и всичко да опита, за да може поне малко да постигне. Защото за съжаление няма патентни рецепти!

Понеже „наркоманията“ с мащаба на разпространението й и възрастта на консумиращите е едно ново явление и няма събирани от столетия опитности, както е например при детските болести, то тази книга не би могла да изпълни ролята на прост справочник, а по-скоро на един „пъте-
водител“, който при четене да може да оживи засипани и ръждясали кътчета на душата, та по един неортодоксален начин читателят да може да вникне и разбере разнородните проблеми на развитието при зависимите от наркотиците хора.

Дълбокият копнеж на автора би бил удовлетворен, ако след прочитането на книгата, в следствие на спечеленото познание, някой се пренесе в младостта си и донесе от там силата, сам да стане защитник на младежта. Така тази книга би могла да стане душевен „Weckamin“, едно средство за въодушевяване! Не бихме ли пожелали, в бъдеще да разширим въпросите си относно проблема, като не само питаме: „Какво всъщност става днес с младите хора?“, а също и : „Какво те не успяха да получат?“

Какво вътрешно отношение би трябвало да имаме към тези саморазрушаващи тенденции, които легално или нелегално, като например имаме предвид огромното консумиране на алкохол, вече почти принадлежат към „добрия тон“.

С отделния наркоман или с една цяла група е също както при изродените, произвеждащи токсини ракови клетки: Те са само израз на лежащото надълбоко общо заболяване на целия физически или в случая социален организъм. Както самият тумор, изолиран от общността на организма, изсмуква жизнената кръв на своята среда, така неорганизирано и паразитно трябва да живее днес един наркоман, за сметка на цялата своя социална среда. И отстрани ли се този човек от общността просто като неприятен симптом, както то ва се прави при един тумор, и погледа се насочи само към заболелите клетки, без да се има предвид общо то състояние на целия организъм, то след известно време навсякъде се появяват дъщерните тумори, метастазите, които поради тяхното коварство и бързо разпространяване, не могат да се овладеят с обикновените средства. Дилърите и помощниците в отровната кухня, рафинираните откриватели на нови „дизайнер-дроги“, търговци на оръжие, мафиоти и отровители на атмосферата, са тези, които са могъщи и опасни. За съжаление години наред се спираше погледа изключително само на чисто външните явления, на единични наркомани и се изоставяха истинските проблеми. „Борбата е загубена“, гласеше преди известно време заглавието на една статия върху проблемите свързани с наркотиците в едно реномирано немско лекарско списание. Вярваше се, че чрез наказания и конфискуване на наркотиците ще може да се изкорени злото. Само че се наказваха фалшивите. Когато „успешно“ биваше отрязвана една глава на отровната хидра, израстваха хиляди нови на нейно място.

Затова при всеки наистина сериозен опит за лечение от наркомания, трябва да се въвлече и стабилизира цялата социална среда на човека и - както се прави с препаратите от бял имел при раковите клетки в цялост-
ната медицина, - отделният болен трябва да се загърне с една топлинна обвивка „от социален бял имел“, за да се затвори портата за изсмукващите отровни въздействия, а хаотизираните душевни сили на „душевния тумор“ да могат да се поставят под благотворното управление на собствения Аз. Както при тумора в тялото, така и при вземане на наркотици имаме двоен феномен: Надуване и разрастване и същевременно изтощаване и ограбване на жизнените сили.

Аз работих повече от пет години в специализирана клиника за наркомани. При това делях с пациентите ежедневието, ваканциите, работа и свободно време, радост и мъка, разговарях с много от засегнатите роди тели и с техни приятели, и изучавах многобройни биографии. В процеса на лечението имаше кулминации, неочаквани излекувания, но също и напразни усилия и връщане назад, както и неизличими случаи с бавно линеене и смърт.

Днес в свободна лекарска практика продължавам да лекувам отделни зависими от наркотиците и имам контакт с техните близки. Освен това теоретически и практически продължавам да работя над проблема за наркотиците. С течение на времето ситуацията по целия свят се влоши. И въпреки това не бива да преставаме да се борим за всеки поотделно! Разбира се, че не е възможно от днес до утре да се премахне мизерията и мъката на засегнатите, като се има предвид нарастващото число на зависимите от наркотиците. Тук преди всичко би могло да се направи опит, да бъде излекуван отделният човек, като представител на останалите. Познанията, които ще бъдат придобити при това, за в бъдеще ще бъдат от полза за всички.

Събраните в течение на изминалите години опитности, спечелените при това дълбоки прозрения по отношение на наркотичния проблем и не на последно място доверието на многото зависими, на които успях да помогна, ми дадоха смелост за написване на тази книга.

При това, излагането на законите за развитието на детето, както и основните положения за телесно и душевно здраве са третирани с особени подробности. Защото в моите очи от най-централно значение е, че профилактиката срещу пристрастяването към наркотици трябва да започне още от раждането! Шансът, едно дете да бъде опазено да не поеме пътя на наркоманите, лежи в семейството. Нашата най-висша цел трябва да е: Създаване на едно общество, което не би се съблазнило да употребява наркотици, дори когато те свободно са на разположение.

На това място искам да изкажа моята дълбока благодарност на госпожа Кристине и господин Рихард Мюлер от Хамбург, които чрез великодушната финансова подкрепа направиха възможно написването на книгата.


Пролетта 1990

Олаф Кооб

Каталог: files -> literature -> 2-other
2-other -> Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев – сканиран от копие
literature -> Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г
literature -> Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис ga-101
2-other -> Лекция-разговор: „Защо Антропософското общество и Първият окултен клас са бъдещето на антропософията?”
2-other -> Превод: нели спиридонова-хоринска
2-other -> Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев – сканиран от копие
2-other -> Лекция-разговор: „Защо Антропософското общество и Първият окултен клас са бъдещето на антропософията?”


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   32


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница