Превод: нели спиридонова-хоринска

ПРЕДГОВОР

Не е ли по-правилно, да се потърсят душевно-социалните корени на отклоненията, заблужденията, илюзиите, неуспехите и страховете, както и значението на материалните вещества за душата и нейните проблеми, здравословното или нарушеното израстване на децата, техните биографични кризи и пречки в развитието, и особено тяхната зависимост от примера, които им дават възрастните? Защото само от задълбоченото разбиране на нормалното здравословно развитие с неговите закономерности може да се създаде една изчерпателна картина за отклоненията и болестните състояния.

С това по необходимост* стигаме до нашата картина за човека, до това от самите нас, което от дълго време вегетира както в „клиника за умиращи“, което отново трябва да бъде оживено - във всички области на живота. /* На немски notwendig (not-wendig), което означава необходимост, или обръщане към обратната посока вследствие на мъка бел. пр./

В тази книга никой няма да бъде обвинен, защото ние всички сме засегнати и по целия свят трябва солидарно да решим проблемите, които очевидно имат общо с цялата наша цивилизация и не могат да бъдат раз решени само от политиците. За съжаление самата политика, както все по-често четем в последно време, чрез гешефти с оръжие, пране на пари, поддръжка на терористични групи и шпионаж също все по-дълбоко се замесва в интернационалната търговия с наркотици.

Понеже някои неща особено тежат на сърцето ми, може би понякога по-остро съм се изразил. По стила и аргументирането ясно ще се види, че съм писал ангажирано и с кръвта на сърцето си. Но при съветването на наркотизираните и при лекуването им човек трябва да се ангажира с цялото си същество и всичко да опита, за да може поне малко да постигне. Защото за съжаление няма патентни рецепти!

Понеже „наркоманията“ с мащаба на разпространението й и възрастта на консумиращите е едно ново явление и няма събирани от столетия опитности, както е например при детските болести, то тази книга не би могла да изпълни ролята на прост справочник, а по-скоро на един „пъте-
водител“, който при четене да може да оживи засипани и ръждясали кътчета на душата, та по един неортодоксален начин читателят да може да вникне и разбере разнородните проблеми на развитието при зависимите от наркотиците хора.

Дълбокият копнеж на автора би бил удовлетворен, ако след прочитането на книгата, в следствие на спечеленото познание, някой се пренесе в младостта си и донесе от там силата, сам да стане защитник на младежта. Така тази книга би могла да стане душевен „Weckamin“, едно средство за въодушевяване! Не бихме ли пожелали, в бъдеще да разширим въпросите си относно проблема, като не само питаме: „Какво всъщност става днес с младите хора?“, а също и : „Какво те не успяха да получат?“

Какво вътрешно отношение би трябвало да имаме към тези саморазрушаващи тенденции, които легално или нелегално, като например имаме предвид огромното консумиране на алкохол, вече почти принадлежат към „добрия тон“.

С отделния наркоман или с една цяла група е също както при изродените, произвеждащи токсини ракови клетки: Те са само израз на лежащото надълбоко общо заболяване на целия физически или в случая социален организъм. Както самият тумор, изолиран от общността на организма, изсмуква жизнената кръв на своята среда, така неорганизирано и паразитно трябва да живее днес един наркоман, за сметка на цялата своя социална среда. И отстрани ли се този човек от общността просто като неприятен симптом, както то ва се прави при един тумор, и погледа се насочи само към заболелите клетки, без да се има предвид общо то състояние на целия организъм, то след известно време навсякъде се появяват дъщерните тумори, метастазите, които поради тяхното коварство и бързо разпространяване, не могат да се овладеят с обикновените средства. Дилърите и помощниците в отровната кухня, рафинираните откриватели на нови „дизайнер-дроги“, търговци на оръжие, мафиоти и отровители на атмосферата, са тези, които са могъщи и опасни. За съжаление години наред се спираше погледа изключително само на чисто външните явления, на единични наркомани и се изоставяха истинските проблеми. „Борбата е загубена“, гласеше преди известно време заглавието на една статия върху проблемите свързани с наркотиците в едно реномирано немско лекарско списание. Вярваше се, че чрез наказания и конфискуване на наркотиците ще може да се изкорени злото. Само че се наказваха фалшивите. Когато „успешно“ биваше отрязвана една глава на отровната хидра, израстваха хиляди нови на нейно място.

Затова при всеки наистина сериозен опит за лечение от наркомания, трябва да се въвлече и стабилизира цялата социална среда на човека и - както се прави с препаратите от бял имел при раковите клетки в цялост-
ната медицина, - отделният болен трябва да се загърне с една топлинна обвивка „от социален бял имел“, за да се затвори портата за изсмукващите отровни въздействия, а хаотизираните душевни сили на „душевния тумор“ да могат да се поставят под благотворното управление на собствения Аз. Както при тумора в тялото, така и при вземане на наркотици имаме двоен феномен: Надуване и разрастване и същевременно изтощаване и ограбване на жизнените сили.

Аз работих повече от пет години в специализирана клиника за наркомани. При това делях с пациентите ежедневието, ваканциите, работа и свободно време, радост и мъка, разговарях с много от засегнатите роди тели и с техни приятели, и изучавах многобройни биографии. В процеса на лечението имаше кулминации, неочаквани излекувания, но също и напразни усилия и връщане назад, както и неизличими случаи с бавно линеене и смърт.

Днес в свободна лекарска практика продължавам да лекувам отделни зависими от наркотиците и имам контакт с техните близки. Освен това теоретически и практически продължавам да работя над проблема за наркотиците. С течение на времето ситуацията по целия свят се влоши. И въпреки това не бива да преставаме да се борим за всеки поотделно! Разбира се, че не е възможно от днес до утре да се премахне мизерията и мъката на засегнатите, като се има предвид нарастващото число на зависимите от наркотиците. Тук преди всичко би могло да се направи опит, да бъде излекуван отделният човек, като представител на останалите. Познанията, които ще бъдат придобити при това, за в бъдеще ще бъдат от полза за всички.

Събраните в течение на изминалите години опитности, спечелените при това дълбоки прозрения по отношение на наркотичния проблем и не на последно място доверието на многото зависими, на които успях да помогна, ми дадоха смелост за написване на тази книга.

При това, излагането на законите за развитието на детето, както и основните положения за телесно и душевно здраве са третирани с особени подробности. Защото в моите очи от най-централно значение е, че профилактиката срещу пристрастяването към наркотици трябва да започне още от раждането! Шансът, едно дете да бъде опазено да не поеме пътя на наркоманите, лежи в семейството. Нашата най-висша цел трябва да е: Създаване на едно общество, което не би се съблазнило да употребява наркотици, дори когато те свободно са на разположение.

На това място искам да изкажа моята дълбока благодарност на госпожа Кристине и господин Рихард Мюлер от Хамбург, които чрез великодушната финансова подкрепа направиха възможно написването на книгата.